Решение по дело №36/2020 на Районен съд - Айтос

Р  Е  Ш  Е  Н  И  E 

 

№ 79

 

гр.Айтос, 19.06.2020 година

 

 

В   И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д   А  

 

Айтоският районен съд – наказателна колегия, ІІ състав, в публично заседание  на двадесет и шести май две хиляди и двадесета година, в състав :

 

                                                                                Председател : Мария Джанкова

                                                                   Съдебни заседатели : ..…...……………

                                                                                        Членове : …….……………

 

при секретаря Яна Петкова и в присъствието на прокурора ………… като разгледа докладваното от съдията М.Джанкова АН дело № 36 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е образувано по жалба на Р.Х.М., ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез адв.А.А., с посочен съдебен адрес:*** против Наказателно постановление (НП) № 413/07.01.2020 год. на Директора на Регионална Дирекция по горите - Б., с което за нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от Закона за горите (ЗГ) и на основание чл.275, ал.1, т.2 и чл.266, ал.1 от Закона за горите на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 500,00 (петстотин) лева, като на осн.273, ал.1 от ЗГ е постановено отнемане в полза на държавата на вещите, предмет на нарушението: 10пр.м³ дърва за огрев от дървесен вид цер и  на вещите, средство на нарушението: товарен автомобил ***, с рег.№ ***. Жалбоподателят твърди, че е останал недоволен от  издаденото наказателно постановление. Моли за отмяната му от съда като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание, чрез пълномощника си адв.А.А. - БАК поддържа първоначално заявената  позиция. Признава верността на констатациите по акта досежно транпортирането на дървесината без превозен билет, но твърди че поведението му е било съобразено с указанията на горския стражар. Излага съображения за маловажност на случая. По отношение на отнетото МПС - товарен автомобил ***, с рег.№ ***, твърди  че е било върнато на собственика, а впоследствие продадено на трето лице.    Ангажира доказателства.

Въззиваемата страна РДГ – град Б., чрез процесуалния си представител юрисконсулт Стоянова, пред съда  излага становище за неоснователност на жалбата. Не представя доказателства, извън събраните в хода на административно наказателното производство, по повод съставяне на обжалваното постановление. Моли за потвърждаване на НП относно констатираното нарушение като за определяне конкретния размер на санкцията, както и досежно отнемането на товарния автомобил м.„***“  – предоставя на съда да се произнесе с окончателния си акт.

 

С оглед на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Съгласно обжалваното наказателно постановление жалбоподателят Р.Х.М. е санкциониран за това, че на 28.05.2019  година  в землището на с.П., обл.Б. на 1 км от селото и на около 2 км  от отдела за добив на дървесина, м.„Перките”, транспортира с товарен автомобил „***“, с рег. №  ***, 10 /десет/ пр.куб.м. дърва за огрев от дървесен вид дъб и цер, нарязани на секции, без превозен билет.

Това нарушение било установено от актосъставителя Т.М. Г. и от свидетеля Д.М.М., двамата служители на РДГ - Б., въз основа на което бил съставен акт за административно нарушение (АУАН)  бл.№ 101879 от 28.05.2019 год., сложил начало на административнонаказателното производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в срок. Наказателното постановление, видно от приложеното в делото (на л.6) известие за доставяне, е получено от жалбоподателя на 10.01.2020 г., като същото е обжалвано, заведено в Регионална Дирекция по горите - Б. с вх.№ 03-00594/15.01.2020 г., поради което съдът приема, че е обжалвано в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.    

 

Във връзка с доказателствата по делото, преценени по отделно и в тяхната съвкупност и приетата за установена фактическа обстановка, съдът счита за доказано, че действително, след като жалбоподателят е превозвал дърва за огрев, без превозен билет, е извършил административно нарушение по чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ. В подкрепа на този извод при пълно кореспондиране помежду  си са констатациите на актосъставителя Г. и св.по акта М., а също и направеното признание от страна на нарушителя, чрез процесуалния му представител, включително твърдения за съдействие от страна на Р. М. при проверката.

Предвид така установената по безспорен начин фактическа обстановка, съдът намира, че  деянието на жалбоподателя е правилно квалифицирано като нарушение  на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, забраняващ покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, включително товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина без превозен билет.

Самата санкционна норма, въз основа на която на жалбоподателя е определено наказание - чл. 266, ал.1 от ЗГ предвижда глоба от 50 до 3000 лв., но само в случай, че деецът не подлежи на по-тежко наказание, каквото безспорно предвижда разпоредбата на чл.235, ал.2 от НК.

Описаното в акта нарушение безспорно е констатирано от проверяващите органи и правилно е отразено в наказателното постановление от наказващия орган. Наказанието е определено от наказващият орган съобразно разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ЗГ, която предвижда наказание глоба в размер от 50 до 3 000 лева, като при определяне на наказанието административнонаказващият орган очевидно е съобразил превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. Наказанието е под средното, според санкционната норма, поради което съдът намира, че при липсата на събрани данни за личността на нарушителя и други установени по категоричен начин и отегчаващи вината обстоятелства, същото е по принцип правилно определено от АНО размер към минималния. Въпреки това и най-вече при липсата на установени от АНО  отегчаващи вината обстоятелства, при изключително съдействие от страна на нарушителя, а също и с оглед показанията на св.Мустафа/кмет на с.П./  досежно конкретните обстоятелства, довели до извършване на адм.нарушение, настоящият съдебен състав счита, че глоба към законовия минимум, по-конкретно в размер от 100,00 лева изцяло би постигнала целите на наказанието по ЗАНН. Съдът намира така наложеното наказание за достатъчно за постигане на предвидените в чл.12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително както към самия него, така и върху останалите граждани.           

Не са налице условията за квалифицирането му нито като маловажен, нито като малозначителен случай. В този смисъл съдът съобрази, че:

Неоснователно съдът намира възражението относно предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. Съгласно трайната съдебна практика (ТР № 1/2007г. на н.дело № 1/2005 год. на ВКС) преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол, тъй като попада в обхвата на проверката за законосъобразност. В конкретния случай обаче съдът намира, че  административнонаказащият орган правилно е приел, че с оглед естеството на нарушението и обекта на нарушение – в частност  опазване на горите и като цяло - организацията на дърводобива, не се касае за маловажно административно нарушение, такова отличаващо се с по-ниска степен на обществена опасност спрямо деянията от посочения вид. Безспорно е следвало да бъде отчетен факта, че нарушението е извършено за пръв път, а също и липсата на други отекчаващи вината обстоятелства, които фактори са относими, но не при преценката на АНО досежно приложение на чл.28 от ЗАНН, а при определяне размера  на наказанието, в която връзка са гореизложените изводи на съда.

В този смисъл и съдът намери, че наказанието не е било индивидуализирано правилно и поради изложени по-горе подробно съображения следва да бъде намалено.

 Атакуваното НП следва да бъде изменено освен в частта относно наложеното на основание чл.266,ал.1 от ЗГ наказание за нарушение по чл.213, ал.1, т.2 ЗГ, като се намали определената санкция от 500,00 лв. на 100,00 лева и досежно постановеното отнемане на товарен автомобил ***, с рег.№ ***. По отношение на  това МПС в хода на делото се установи безспорно, че макар да е използвано за средство за транспортиране на дървесина без превозен билет, употребата му за извършване на адм.нарушение е станала без знанието  на собственика – Басри Байрям Х..   В този смисъл е и представеното Постановление  от 29.11.2019г. на АРП, с което процесното МПС е върната на собственика на осн. чл.111, ал.2 от НПК.

 

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Айтоският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

  

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 413/07.01.2020 год. на Директора на Регионална Дирекция по горите - Б., с което на Р.Х.М., ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез адв.А.А., с посочен съдебен адрес:***, с което за нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от Закона за горите (ЗГ) и на основание чл.275, ал.1, т.2 и чл.266, ал.1 от Закона за горите (ЗГ) на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 500,00 (петстотин) лева, като на осн.273, ал.1 от ЗГ е постановено отнемане в полза на държавата на вещите, предмет на нарушението: 10пр.м³ дърва за огрев от дървесен вид цер и  на вещите, средство на нарушението: товарен автомобил ***, с рег.№ ***, както следва: НАМАЛЯ размера на наказанието на глоба от 500,00 на 100,00 (сто)  лева, отменя  НП в ЧАСТТА, с която  е постановено отнемане в полза на държавата на вещите, средство на нарушението: товарен автомобил ***, с рег.№ *** и потвърждава в останалата част – досежно отнемане  на вещите, предмет на нарушението: 10пр.м³ дърва за огрев от дървесен вид цер.

 

Решението подлежи на касационно обжалване  в 14 - дневен срок от съобщението на страните пред Б.кия административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

                                                                                                                               

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :