№ 14152
гр. София, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20231110162107 по описа за 2023 година
Предявени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът-„ТС” ЕАД твърди, че с ответника А. А. А. са в договорни отношения
по повод доставка на топлинна енергия за битови нужди, за топлоснабден имот-
апартамент 20, находящ се в гр. //////. Твърди, че е изправна страна по договора, а
ответникът не е изпълнил задължението си да заплати потребеното от него и
доставено от ищеца количество топлинна енергия. Твърди, че с разпореждане от
11.10.2023 год. съдът му е указал да предяви иск за установяване на вземането си по
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 то ГПК, поради
което е обоснован правен интерес от исковете, с които се иска от съда да признае за
установено, че ответникът му дължи сумата от 528,79 лв. – главница, представляваща
стойността на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. – 30.04.2019 год.
за посочения по-горе недвижим имот, сумата от 98,04 лева – лихва за забава за
периода от 15.09.2018 год. – 13.05.2021 год., сумата от 46,36 лева, представляваща
такса за услугата дялово разпределение за периода от 01.04.2018 год. до 30.08.2019
год. и сумата от 11,32 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.05.2018 год. до 13.05.2021 год., ведно със законната
лихва, считано от 27.05.2021 год. /датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК/ до изплащане на сумите, както и сторените
разноски.
Ответникът-А. А. А. е депозирал отговор на исковата молба, в който твърди, че
1
е платил процесните суми.
Третото лице помагач-„Н” АД не взема становище по предявените искове.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на договорно правоотношение с ответника, т.е. качесетвото му на
потребител на топлинна енергия, доставена от него топлоенергия до топлоснабдения
имот на ответника, в претендирания размер и за процесния период.
В доказателствена тежест на ответника е да установи факта на изпълнение, т.е.
че е изплатил на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми за
ползвана топлоенергия през процесния период.
Съгласно чл.153, ал.1 на Закона за енергетиката всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.
2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в Наредба №16-344. Ответникът не оспорва
качеството си на потребител на топлинна енергия, поради което съдът приема този
факт за доказан.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Те се публикуват най-малко в
един централен и един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично приемане от страна на потребителите.
Съгласно действащото законодателство разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и Наредба
№16-334 за топлоснабдяването.
Законодателят е предвидил задължението за заплащане на топлинна енергия
като многокомпонентно такова, което включва в себе си задължението за топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите по арг. от чл. 142 ал.2 от ЗЕ, като
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
2
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В конкретния случай етажната собственост e възложила извършването на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода на „Н” ЕАД, което твърдение
не е оспорено от ответника.
Ответникът не оспорва и количеството потребена топлинна енергия, поради
което съдът намира, че по делото е установено по категоричен начин потребената
топлоенергия в определено количество и нейните стойности за исковия период, а
именно 528,79 лева. Не се оспорва и дължимостта на дължимата сума за дялово
рапределение, поради което съдът приема, че тя е в размер на 46,36 лева.
В случая ответникът твърди, че е платил процесните суми, за което е ангажирал
доказателства-фискален бон от 14.03.2024 год.. Ищецът не е оспорил плащането, като
в съдебно заседание състояло се на 09.07.2024 год., процесуалният му представител е
конкретизирал, че остава дължима сума за юрисконсултско възнаграждение в исковото
и заповедното производство. Предвид изложеното и на основание чл. 235, ал.3 от ГПК,
съдът намира, че ответникът, към настоящия момент, не дължи на ищцовото
дружество процесните суми, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни, поради извършеното плащане в хода на производството.
По разноските.
На основание чл. 78, ал.1 и ал.8 и доколкото ответникът е станал причина за
предявяване на иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати общо разноски в
размер на 100 лева-юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство и 50
лева-юрисконсултско възнаграждение по гр.д. №29919/2021 год. по описа на Софийски
районен съд, 75 с-в.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТС” ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр. ////// искове против А. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. //////, ап.20, за признаване
за установено, че А. А. А. дължи на „ТС” ЕАД на основание чл. 422, ал.1 от ГПК
сумата от 528,79 лева /петстотин двадесет и осем лева и седемдесет и девет стотинки/,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 год.
до 30.04.2019 год. за топлоснабдяван имот- апартамент 20, находящ се в гр. //////,
сумата от 98,04 лева /деветдесет и осем лева и четири стотинки/, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода
15.09.2018 год. до 13.05.2021 год., сумата от 46,36 лева /четиридесет и шест лева и
тридесет и шест стотинки/, представляваща такса за услугата дялово разпределение за
3
периода от 01.04.2018 год. до 30.08.2019 год. и сумата от 11,32 лева /единадесет лева и
тредесет и две стотинки/, като неоснователни, поради извършено в хода на
производството плащане.
ОСЪЖДА А. А. А., ЕГН ********** да заплати на „ТС” ЕАД, на правно
основание чл. 78, ал.1 вр. ал.8 от ГПК сумата от 100 лева /сто лева/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство и 50 лева /петдесет лева/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение по гр.д. №29919/2021 год. по описа
на Софийски районен съд.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Н” ЕАД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4