Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Плевен,…18…ноември….2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Плевенският окръжен съд, Търговски отделение в….ОТКРИТО..….. заседание…на……ДЕВЕТНАДЕСЕТИ…………ОКТОМВРИ……..…..
през… ДВЕ…ХИЛЯДИ…ДВАДЕСЕТ…и…ВТОРА
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
при….секретаря…Е.……Р.,….като….разгледа….…..… докладвано от съдия ЯНКУЛОВА…търг.Д.№…97….по описа за… 2020г,…за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по Глава ХХХІІ от ГПК –
Търговски спорове – чл.365 и сл. от ГПК.
Делото е образувано на основание искова молба, регистрирана с
Вх.№4146/21.04.2020г. по регистъра на Плевенски окръжен съд, изпратена по
пощата с пощенско клеймо от 15.04.2020г.(л.2 от приложеното т.д.№60/2020г. по
описа на Плевенски окръжен съд), чрез която
е предявен осъдителен иск за
неимуществени вреди с правно основание чл.432 от КЗ и цена 25500лв, от Т.А.С.,ЕГН-***********,
с постоянен адрес ***-П., чрез пълномощник – адв. П.К. от САК, със съдебен
адрес ***, офис *, срещу ЗД“Бул Инс“-АД-София със седалище и адрес на
управление в гр.София, бул.“Джеймс Баучер“№87, с който се претендира
обезщетение за вреди от ПТП, настъпило
на ******г. в землището на с.***, Област-П., от което е настъпила
смъртта на Е. Т. Ст., като се твърди, че
ПТП е причинено виновно от В.М.П. при управление на МПС – л.а. марка
„Рено“ с рег.№ ***. – Т.нар. „пряк иск“ на увреденото лице срещу застрахователя
на виновния водач по застраховка „ГО“ на автомобилистите.Същият е предявен като
частичен от иск с цена 140000лв.
(Първоначално
по иска е образувано т.д.№60/2020г. по описа на ПлОС, производството, по което
е било прекратено и след спор за
подсъдност, разрешен с Определение №133/21.07.2020г. по в.ч.гр.д.№177/2020г. по
описа на АС-В. Търново, делото е изпратено за разглеждане от Окръжен
съд-Плевен, пред който е образувано настоящето т.д.№97/2020г)
В исковата молба, която се в приложеното т.д.№60/2020г. по описа на
Плевенски окръжен съд, Търговско
отделение, се твърди следното:
Ищецът Т.А.С. е баща на Е. Т.С., на 34 години, починалата вследствие
на ПТП Е. Т.С., настъпило по следния начи:.
На
26.10.2018 г., около 19:10 часа, в землището на с. ***, южно от бившия
стопански двор, на възвишение, л.а. марка „Рено", модел „Еспейс" с
рег. № ***, управляван от В.М.П., обслужващ фермата за превоз на фуражи, при
разтоварване на фуража паркира МПС-то на възвишението като не го обезопасява.
Автомобилът тръгва самостоятелно по наклона и пада в дере. В резултат на удара
е загинала, возещата се в автомобила Е. Т.С..
По
случая е образувано ДП № 218/2018 г. по описа на РУП - Гулянци, пр.пр. №
5518/2018 г. по описа на ОП Плевен, което към настоящия момент не е приключило
с окончателен съдебен акт. Причина за настъпване на произшествието са
допуснатите от водача на л.а. В.М.П. нарушения на правилата за движение по
пътищата. В случая съществува пряка причинна връзка между деянието на виновния
водач В.П. и настъпилите общественоопасни последици - смъртта на Е. Т.С..
За
увреждащия автомобил „Рено Еспейс" с рег. № ***, управляван от водача В.М.П.
има сключена застраховка "Гражданска отговорност", з.п. ВС*** г., със
срок на валидност една година, считано от 19.07.2018 г. до 18.07.2019 г. със ЗД
„Бул Инс" АД, гр. София. По силата на този договор, застрахователят
покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях
неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и
използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10 000 000 лв„ която
сума представлява минималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите за 2018 г.
В
конкретния случай, съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищецът е предявил
претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗД „Бул Инс" АД - гр.
София, като е представил всички документи, с които разполага. По случая е
заведена щета с № ***, по която към настоящия момент застрахователят не е
платил обезщетение. С оглед на изложеното за ищеца е налице правен интерес да
предяви претенцията си за изплащане пред съда.
В
резултат на инцидента е загинала Е. Т.С., на * години. Тя е получила тежки
несъвместими с живота телесни увреждания, довели до смъртта й. Загиналата е
била млада жена в работоспособна възраст и в разцвета на силите си, била е
дейна, енергична и в добро здравословно състояние. Е. е била отговорен и
трудолюбив човек, работила е и се е грижила за семейството си.
Ищецът Т.А.С.
е баща на починалата Е. Т.С.. Той изключително тежко преживява смъртта на
своята дъщеря. Тя е била неочаквана и съкрушителна за него. Връзката по между
им е била изключително силна, изпълнена с чувство на обич, уважение и
привързаност, като винаги са си помагали и подкрепяли. Ищецът е отгледал и
възпитал своята дъщеря с много любов и внимание. За съжаление трагичният
инцидент слага край на отношенията им в момент, когато Т.С. е.в,напреднала
възраст и повече от всякога има нужда от подкрепата и грижите на дъщеря си. В
резултат на трагичния инцидент той губи моралната, физическа и финансова подкрепа
на Е., която винаги е имал и на която е разчитал. Тя е работила и получавала
редовен месечен трудов доход, от който е отделяла средства и е закупувала
хранителни продукти и лекарства за баща си всяка седмица. Е. е била
изключително грижовна и любяща дъщеря. Всяка събота и неделя, а понякога и през
седмицата се е прибирала в дома на баща си, като е полагала грижи за
домакинството му, да му наготви, да го изпере и почисти жилището му. Те са
имали изключително близки отношения, разговаряли са по между си и са споделяли
и радостите и мъките си. Т. винаги е очаквал с нетърпение времето когато ще се
прибере дъщеря му, тъй като е бил самотен и разтоварите с нея са били много
важни за него. Тя е била негова морална утеха и подкрепа. Неочакваната смърт предизвиква
значителни по обем и интензитет негативни преживявания у ищеца и го е довела до
неизмерима и непреходна скръб. Загубата на неговата дъщеря предизвиква силни
емоционални изживявания от една страна, а от друга търпените болки и страдания
се отразяват изключително негативно и на здравословното му състояние. Моралните
страдания, неговата скръб от невъзвратимата загуба на дъщеря му са огромни и
неописуеми и ще го съпътстват през целия му живот. Загубил е смисъла на живота
си. Моралните страдания, търпяната скръб от невъзвратимата загуба са огромни и
неописуеми и ще го съпътстват през целия му живот. Травмата от преживяното,
болките и страданията от загубата на най-скъпото - детето, ще останат за цял
живот, а с времето дори ще се увеличават, защото е безспорно, че загубата на
дете е най-тежката загуба и е най-голямата трагедия, която може да се случи на
един родител.
С оглед
на изложеното, причинените неудобства, болки и страдания на ищеца следва да бъдат компенсирани. Безспорно
неимуществените вреди имат по-голямо значение и се оценяват по-високо.
Паричното обезщетение, разбира се,, не може да замести накърнените морални
блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна
степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и
минимално, заличаване на неблагоприятните последици от причинената смърт.
Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен
обем психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо
нематериалните последици от извършеното престъпление.
Вредите
на ищеца Т.А.С. са в резултат на виновното поведение на водача на л.а. „Рено
Еспейс" с рег. № *** В.П., поради което за причинените от него вреди да
отговаря ответникът по делото ЗД „Бул Инс" АД, гр. София. Съгласно чл. 432
от КЗ увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната компания,
отговорна по задължителната застраховка "Гражданска отговорност",
поради което за доверителя ми е налице правен интерес да иска от съда
определяне на справедлив размер на обезщетението за причинените му
неимуществени вреди. Предявеният иск е съобразен от една страна с принципа на
справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдания от
причинената смърт, а от друга страна с лимита на отговорност. на
застрахователната компания по ЗГО за 2018 Г. И съдебната практика при
компенсиране на вреди от този вид.
Петитумът е,
като се има предвид изложеното, страните
да бъдат призовани на съд, и след като
се докаже твърдяното от ищеца, съдът да постанови решение, с което да
приеме, че предявеният граждански иск е основателен и доказан по размер и да
осъди ответника ЗД „Бул Инс", гр. София, да заплати на ищеца Т.А.С.
обезщетение в размер на 25 500 лв., частичен иск от иск с цена 140 000 лв. за
причинените му неимуществени вреди от смъртта на дъщеря му Е. Т.С.;
Претендира
се законната лихва върху сумата, считано от 02.11.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Прави
се искане за присъждане направените по делото разноски и адвокатски хонорар на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, заедно с начислено ДДС, тъй като адв. П.К.
е регистрирана по ЗДДС, като исковата молба да се счита за списък на
разноски.
Ищецът сочи следните
доказателства:
I. Констативен протокол за ПТП с пострадали лица - за доказване факта на
настъпване на процесното ПТП и участниците в него, вината на водача; СМЕ за
изследване на труп № 102/2018 г.; Протокол за оглед на местопроизшествие - 2
броя; 2 броя скици.
Да бъде издадено съдебно удостоверение, което
да послужи пред РУП - Гулянци по ДП №
218/2018 г.и пр.пр. № 5518/2018 г. по описа на ОП Плевен, по силата на
което ищецът да се снабди с преписи от фотоалбум,
както и всички други документи, изясняващи обстоятелствата по реализиране на
процесното ПТП.
П. За
доказване процесуалната легитимация на ищеца
се представя препис - извлечение акт за смърт на Е. Т.С. и удостоверение
за родствени връзки на Т.А.С.;
III. За доказване на процесуалната легитимация на
ответника и факта, че при него е била заведена претенция, се представя писмо с изх. № НЩ - 0001/
02.01.2020 г., обратна разписка, както и електронна справка от информационен
център на Гаранционен фонд, от която е видно, че към датата на процесното ПТП
увреждащото МПС е имало валидна ЗГО, сключена с ответника по делото.
Да се
задължи ответника ЗК „Бул Инс"АД, гр. София да представи з.п.
ВG/02/118002060771/ 18.07.2018 г., със срок на
валидност една година, считано от 19.07.2018 г. до 18.07.2019 г., сключена за
процесното МПС.
IV. За доказване на причинените неимуществени вреди на ищеца да се допуснат до разпит двама свидетели, при
условията на довеждане за установяване на твърдените обстоятелства, отношенията
в семейството, променил ли се е живота на ищеца как той приема загубата на
своята дъщеря Е. Т.С..
С оглед
становището на ответника и направените възражения, моли да му се даде
възможност да ангажира допълнителни доказателства.
Приложени са препис
от молбата с доказателствата и пълномощни.
Заявено
е особено искане:
На
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, ищецът да бъде освободен от внасяне на д.т.
и разноски за водене на гражданско дело, като прилагам декларации за
семейно и имотно състояние по образец на СГС.
Съдът
да има предвид, че спорът е търговски, с двойна размяна на книжа и целта на ГПК
е при търговски спорове делата да приключват в едно съдебно заседание, като
отлагането е само по изключение. За доказателствата и доказателствените искания
на страните е въведена преклузия, с която те се задължават да ги изчерпят с
двойната размяна на книжа.
Съгласно
разпоредбата на чл. 374, ал. 1 "от ГПК след като провери редовността на
разменените книжа и допустимостта на предявените искове, включително тяхната
цена, както и другите искания и възражения на страните, съдът се произнася с
определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
Съдът може да се произнесе по допускането на някои доказателства в
открито съдебно заседание само ако прецени, че е необходимо да се изслушат
и устните обяснения на страните- вероятно при неяснота на заявените в ИМ и ОИМ.
Задължението на съда да се произнесе с такова определение не е поставено под
никакво условия, за разлика от задължението за изготвяне на проект за доклад по
делото, което е предоставено на избора на съда. Освен, че съдът е безусловно
задължен с разпоредбата на чл. 374, ал.1 да се произнесе с определение по
всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата, съгласно текста
на ал. 2 съдът е длъжен да съобщи на страните това свое определение. Тези
задължения на съда са безусловни и се изпълняват от съда преди разглеждане на
делото в осз, а от текста и логиката на закона и в подходящ срок, за да се даде
възможност да се съберат допуснатите доказателства- назначаване и изготвяне на
експертизи, призоваване на свидетели и др. В противен случай напълно са
обезсмисля процедурата по търговски спорове, целяща бързина и се стига до
разпоредбите на ГПК- отм., при който първото о.с.з е било по допускане на доказателствата.
С Определение №395/03.08.2022г.,
влязло в сила след потвърждаване от въззивната инстанция с Определение
№258/29.10.2020г,по ч.в.д.№305/2020г на АС-В. Търново, съдът на основание
чл.229,ал.1,т.5 от ГПК е спрял
производството по настоящето дело до приключване с влязъл в сила акт на
наказателното производство по
ДП№218/2018г. по описа на ОП-Плевен, образувано по обвинение срещу В.М.П..(л.5)
С Определение
№260114/28.05.2022г., съдът, на основание чл.230 от ГПК е възобновил
спряното производство по търговско дело №97/2020г. и е разпоредил производството да започне
от онова действие, при което е било
спряно - размяна на книжа по чл.367 и сл. от ГПК. След като е установил, че
свършеното наказателно дело не може да се приложи, тъй като е приложено към въз
търг.д№80/2021г. по описа на Апелативен съд-Велико Търново, съдът е
разпоредил да се изготвят копия на
НОХД№748/2020г. по описа на Плевенски окръжен съд и ВНОХД№359/2021г, които се приложат към настоящето дело.
На
основание Разпореждане №260219/28.05.2022г., препис от исковата молба и
приложенията към нея са връчени на ответника -
ЗД “БУЛ ИНС“- АД, ЕИК:*** с адрес в гр. София, бул.“Джеймс Баучър“ №87.(л.38
и сл.).
В срока по чл.367,ал.1 от ГПК, е
постъпил отговор на исковата
молба, подаден от ответника - ЗД
“БУЛ ИНС“- АД, ЕИК*** с адрес в гр. София, бул.“Джеймс Баучър“ №87, чрез
пълномощника адв. А.И., преупълномощен от адв. М. Г...(л. 60 и сл.)
В отговора на исковата молба се твърди
следното:
Оспорва се изцяло иска по основание
и размер.
Оспорва се да е причинен деликт от водача на л.а.“Рено“ с рег.№*** В.П..
Оспорва се същият да е действал противоправно и виновно в причинна връзка, с
което да е настъпило процесното ПТП. До
настоящия момент няма влязла в сила присъда, която да е задължителна по реда на
чл.300 от ГПК.
Ако са верни твърденията в исковата молба, в случая се касае за
самокатастрофирал автомобил, като посоченият за водач се е намирал извън
автомобила. Единственият, който е бил в автомобила, който самопотегля е била
именно пострадалата Е. С. . Тя е можела да оказва влияние върху уредите за управление на автомобила и ПТП се дължи на собственото й бездействие или
действие, ако автомобилът е потеглил след нейната постъпка. Аргумент в тази
насока е и обстоятелство, че паркиралият под наклон автомобил потегля не
веднага, а известно време след това, когато водачът е бил извън него.
Оспорва се механизма на ПТП, тъй като представените доказателства нямат
установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП.
Оспорва се иска по размер.Претенцията не отговаря на икономическата
конюнктура в страната и вредата, като се явява прекомерна.Оспорва ищецът и
покойната да са били в близки отношения, като има предявен иск и от лице, което
се представя,че е отглеждал покойната като свое дете и тя го е възприемала като
свой баща. В тази връзка е образувано т.д.№65/2019г. по описа на ОС-Плевен.
Претендираната от ищеца сума за обезщетение за неимуществени вреди е
прекомерно завишена и не отговаря на закона, ППВС№4/68г, икономическата
обстановка в страната към датата на деликта и практиката на ВКС за сходни или
дори по-тежки вреди.(Излагат се подробни съображения, основани на практиката на
ВКС и критериите при прилагането на чл.52 от ЗЗД)
Прави евентуално възражение за
съпричиняване на вредата от страна на пострадалата Е. С.. Същата е била без
предпазен колан.Можела е да избегне или ограничи травмите си, ако е била с
поставен предпазен колан при същия механизъм на ПТП,можела е при адекватна
реакция да предотврати ПТП, като предприеме някакво активно поведение с уредите
за управление на автомобила.
Прави се искане, съдът да съобрази указанията, дадени от ВС в т.7 на
ППВС№17/63г. относно задълженията на съдилищата при прилагане на чл.51,ал.2 от ЗЗД.
Претенцията за лихви от 02.11.2018г. е неоснователна и не е съобразена с
чл.380 КЗ и чл.497 КЗ.
Ответникът
заявява следните доказателствени
искания:
Да се допусне комплексна експертиза( авто-техническа и
съдебно-медицинска),която да отговори на следните въпроси: Била ли е Е. С. с
поставен предпазен колан; при какъв механизъм са получени фаталните травми;
този механизъм може ли бъде избегнат или ограничен при носене на предпазен
колан до по-ниска степен, засягаща
здравето така, че да бъде избегнат фаталния изход; снабден ли е фабрично
автомобилът , в който пътува с предпазен колан за местото, на което е била Е. С.?
Какво време изминава от потеглянето на автомобила до мястото на удара и за това
време технически възможно ли е да се докаже влияние върху уредите за управление
така, че ударът да бъде избегнат /
например върху ръчната спирачка или волана/? Каква е причината автомобилът да
потегли и ако водачът на автомобила не е взел мерки не следва ли автомобилът да
потегли веднага след спирането, както вещото лице е отчело няколко пъти?
Да бъде призован като свидетел В.М.П. за установяване на обстоятелства около ПТП, като АТА работи
след разпита на свидетеля. Адресът на свидетеля да бъде снет от наказателното дело.Да
се изиска копие от материалите по досъдебното производство
Да се допуснат двама свидетели при режим на довежда за установяване отношенията между ищеца и покойната.
Да се изиска справка от т.д.№65/2019г. на ОС-Плевен, от която да е видно
кои са страните и какъв е предметът и основанието на иска.
Да се даде възможност да ангажиране
на доказателства след доклада на съда.
На основание чл.78,ал.5 от ГПК се прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Към отговора са приложени адвокатски
пълномощни, договор за правна помощ, списък на разноски.
На основание
чл.372,ал.1 от ГПК, с Разпореждане №260266/22.06.2022г. съдът е изпратил препис от отговора на исковата молба на ищеца, чрез неговия пълномощник
с указания по чл.372,ал.2 от ГПК.(л.70 от делото)
В предоставения срок е постъпила Молба, регистрирана с Вх.№261480/18.06.2022г.,
изпратена по електронната поща от
пълномощника на ищеца Т.А.С. – адвокат П.К. от САК с адрес ***. Към
молбата са приложени писмени доказателства. С Разпореждане №260305/18.07.202г., съдът
е приел, че писменото изявление на ищеца чрез неговия пълномощник,
озаглавено “молба“ с оглед съдържанието
си и времето на подаване, притежава
правния характер на Допълнителна искова молба по смисъла на чл. 372 от ГПК и
следва да се третира като такава.(л.79)
С Молба
Вх.рег.№261480/18.06.2022г., с правен характер на Допълнителна искова
молба, се оспорват
възраженията и доказателствените искания на ответника, направени с ОИМ,
както следва:
I.По отношение становището на
ответника по основателността на предявените искове за неимуществени вреди
Оспорват се всички възражения на
ответното дружество като неоснователни, незаконосъобразни и недоказани.
1
.Неоснователно ответникът оспорва механизма, вината на В.П. за настъпване на
процесното ПТП и извършеното от него противоправно деяние, тъй като с оглед
влязлата в сила присъда, същите са доказани. Следва да се има предвид и че в
случаите, когато с деянието са причинени вреди и те са елемент от състава на
престъплението, влязлата в сила присъда формира сила на пресъдено нещо, поради
което е задължителна за гражданския съд (решение № 135 от 13.10.2014 г. по т.
д. № 3945/2013 г., т. к., I т. о.
на ВКС и решение № 22 от 05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010 г., т. к., I т. о. на ВКС). Ето защо, по делото се установява, че в резултат на
виновното и противоправно поведение на застрахования при ответника водач, е
причинена смъртта на Е. Т.С..
2.По
отношение оспорването на претендирания размер на обезщетение за причинените на
ищеца неимуществени вреди следва да се посочи, че предявеният иск е съобразен
от една страна с принципа за справедливост, с оглед причинените неимуществени
вреди на ищеца, а от друга страна - с броя на пострадалите лица, лимита на
отговорност на ответника за 2018 г. и съдебната практика при компенсиране на
вреди от този вид.
3.Неоснователни
са възраженията на ответното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалата. Същите са голословни и неподкрепени с доказателства.
Освен това, видно от представените писмени доказателства няма данни, от които
да се направи извода, че починалата, е извършила нарушения, които да са в
пряка причинно-следствена връзка с настъпването на вредоносния резултат.
Предвид което, не са налице основания за намаляване определеното от съда
обезщетение.
4.По
отношение претендираната лихва за забава, следва да се посочи, че при деликт
лихви за
забава се дължат
от датата на
непозволеното увреждане. В
тази връзка задължението за
изплащане на застрахователно обезщетение възниква с настъпването на
застрахователното събитие, покрито от ЗГО на автомобилистите. Приложимата
правна норма е чл. 429, ал.З КЗ, в която е уредено задължение на застрахователя
за лихви от датата на уведомяване от застрахования или от датата на
уведомяване или предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице.
Тъй като за деликвента е установено задължение да уведоми застрахователя в
7-дневен срок от датата на настъпване на застрахователното събитие, а в
конкретния случай застрахователят не оспорва, че това задължение е изпълнено,
то за застрахователят възниква задължение за плащане на лихви към пострадалия
от 7-мия ден, така, както е посочено в исковата молба - 02.11.2018 г.
Във
връзка с установяване на горното, се
прави искане на основание чл. 192 от ГПК, третото,
неучастващо по делото лице - собственика на л.а."Рено Еспейс", срег.М
*** - С. Р.В., да бъде задължен да заяви дали и на коя дата е уведомил
застрахователя ЗД „Бул Инс" АД за настъпилото на 26.10.2018 г. в землището
на с.*** транспортно произшествие с горепосочения лек автомобил, както и да
бъде задължен да представи по делото документа за уведомяването, в
случай, че го е уведомил или да посочите датата на това уведомление.
Най -
късният момент, от който възниква задължение за лихви е 10.12.2019 г., за която
дата са представени доказателства, че от ищеца е постъпило уведомление до
застрахователя.
ІІ. По отношение възраженията и
доказателствените искания на ответната страна.
1 Не се
противопоставя на искането за назначаване на КСМАТЕ, но възразява да бъде
задаван последния въпрос поради това, че същият е хипотетичен и съответно е
извън кръга на компетентност на вещото лице. В случай, че същата бъде
допусната, да бъдат поставени и следните
въпроси :
-Какъв
е механизмът и причината на настъпване на процесното ПТП?
-Технически
изправно ли е водачът да вземе всички мерки по обезопасяване на л.а., за да не
може същият да се приведе в движение или да потегли?
2.С оглед обстоятелството, че
ответното дружество не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение, респ. наличието на валидна застрахователна полица „Гражданско
отговорност" за увреждащия лек автомобил, на основание чл.146, ал.1, т.4
от ГПК, да се обяви това обстоятелство за безспорно и ненуждаещо се от
доказване. В случай на отказ, поддържа искането си в ИМ да
бъде задължен ответника да представи застрахователната полица на л.а. „Рено
Еспейс", с рег. № ***.
Възразява срещу
искането на ответника да бъде допуснат до разпит осъдения деликвент В.П..
Същият не следва да се допуска до разпит предвид неговата заинтересованост, а
от разпита му биха се установили негови субективни възприятия и опит да оправдае
стореното от него, а не обективно пресъздаване на реалната обстановка по
реализираното от нея ПТП.
В
случай, че се допусне свидетел на
ответника за установяване механизма на ПТП, с оглед принципа на
равнопоставеност на страните и на ищеца да
бъде допуснат свидетел, който допълнително ще уточни.
Възразява да се
дава възможност на ответника да прави евентуално други искания. Всички искания
ответникът е могъл да направи с отговора на ИМ и освен това е длъжен да ги
изчерпи. В случай, че му бъде предоставена такава възможност, то и на ищеца да
бъде дадена възможност за допълнителни искания и възражения.
Прави
възражение за недължимост на претендираното адвокатско/юрисконсултско
възнаграждение, респ. на прекомерност на претендираните от ответника разноски.
Поддържа
изцяло направените искания по доказателствата с исковата молба.
Да се
даде възможност след изслушване доклада на съда и указанията, да се възползва
от правото си по чл. 146, ал. 3 ГПК за ангажиране на допълнителни
доказателства.
Моли
да бъдат дадени указания за кои
твърдения не сочи доказателства.
На основание чл.373,ал.1 от ГПК,
с Разпореждане №260305/18.07.2022г., препис от молбата на ищеца с характер на
Допълнителна искова молба е
изпратен на ответника, с указания по чл.373,ал.2 от ГПК.(л.79 от делото)
В
предоставения срок е постъпил Отговор
на Допълнителната искова молба, регистриран с Вх. 261608/12.08.2022г.,п.к. от
11.08.2022г. (л.82 и сл.) В него се
заявява следното:
I. Оспорва иска изцяло по основание
и размер. Поддържа отговора на исковата
молба.
1. Оспорва да е причинен деликт от страна
на водача на л.а. „Рено" с рег. № *** - В.П.. До настоящия момент няма
влязла в сила присъда, която да е задължителна по реда на чл. 300 ГПК, поне не
е представена нито има данни за такава. Не разбирам на какво се базира
твърдението в допълнителната искова молба цитирам ,,...с оглед влязлата в
сила присъда, същите са доказани".
Твърдението
в исковата молба, че бил извършен деликт от страна на водача е просто хвърляне
на обвинение, за да се получи парична сума. В случая видно от данните по делото
„водачът" на автомобил въобще не се е намирал в него. Той е оставил
автомобила, който е бил в неподвижно положение, слязъл е от него и известно
време след това автомобилът потеглили, като в него се е намирала само
пострадалата като пътник. Напълно възможно е автомобилът да е потеглил именно
заради някакво нейно поведение, с което волно или не, е оказала въздействие в
резултат, на което автомобилът е потеглил. В случая към момента на инцидента набеденият
от ищеца за „водач" дори не е имал качеството „водач", защото въобще
не е бил в автомобила и не е можел да оказва влияние върху него.
2. Претенцията
не отговаря на икономическата конюнктура в страната и вредата, като се явява
прекомерна. Поддържа изложеното в отговора на исковата молба. Вредата и размера
й следва да се докажат от ищеца.
3. Поддържа
възражението за сьпричиняване на вредата от страна на пострадалата Е. С..
Изумяващо е, че тя е била в автомобил, който според наличните данни бил самопотеглил
по наклон и не е направила нищо за да се спаси, като дори е можела да направи
елементарен опит да спре автомобила. Не
се разбира дори, в какво се състои вината на друго лице, което е било
извън МПС-то и в този момент не е можел да оказва влияние върху управлението
му. Напълно възможно е автомобилът да е потеглил именно заради поведението на
самата пострадала, например да го е освободила от ръчна спирачка или скорост и
вследствие на това автомобилът да е потеглил. Не може водачът да бъде държан отговорен
за това, че е бил извън автомобила, когато той е потеглил.
Евентуално
на изложеното пострадалата съпричинява вредата си като стои в автомобил ,който
не бил обезопасен, както твърди ищецът.
4.
Претенцията за лихва за период от 02.11.2018 година е неоснователна и не е
съобразена с чл. 380 КЗ и чл. 497 КЗ.
II. Доказателствени искания:
Противопоставя
се на искането за допускане на АТЕ, която да отговори на: „Технически
изправно ли е водачът да вземе всички мерки по обезопасяване на л.а., за да не
може същият да се приведе в движение или да потегли". Това е правен а
не експертен въпрос. Какви специални знание из областта на науката и техниката
следва да ползва вещото лице?!
Поддържа
искането си АТЕ да се изготви след разпита на свидетели очевидци на ПТП, за да
се установи, какво време след като водачът е напуснал МПС, то е потеглило,
както и водачът да заяви дали е оставил автомобила на ръчна спирачка или
скорост, за да прецени вещото лице дали мерките взети от водача за
предотвратяване потегляна на автомобила са били достатъчни или не и дали въобще
са били взети такива мерки.
Приложено
е копие от Допълнителния отговор.
Пред вид на горните
обстоятелства, размяната на книжа е извършена в пълен обем и
съдът е
пристъпил към подготовка на делото в закрито заседание на основание
чл.374 от ГПК.
С Определение
№260178/19.08.2022г.,постановено по реда на чл.374 от ГПК, съдът е изготвил проект за доклад по делото, в
който е изложил съображения относно
допустимостта на иска и неговата цена, исканията и възраженията на страните и
допускането на сочените доказателства, след което е насрочил делото в открито
съдебно заседание и е разпоредил да се съобщи на страните проекта за доклад. Приел е представените писмените доказателства,
допуснал е сочените гласни, назначил е исканата САТА, приложил е копие на свършено
НОХД№748/2020г. по описа на Плевенски
окръжен съд, Наказателно отделение.
По делото са проведено едно
открито съдебно заседание – на 19.10.2022,в които са събрани допуснатите
доказателства. Страните са
представлявани от пълномощници, както следва: Ищецът Т. А. С. от
адвокат П.К. от САК, а ответникът – ЗД“Бул инс“-АД – от адвокат И.Ж. ***.
С Определение,
постановено в о.с.з съдът, на основание чл.214 от ГПК е допуснал изменение на
предявения иск, чрез увеличаване на
цената му от 25 500.00лв. на 120 000.00лв., предявен като частичен от
иск с цена 140 000.00лв.
В представените
писмени бележки, процесуалните
представител ли на страните – адв. К. и адв. Ж., поддържат изразените становище
и развиват подробни съображения.
Съдът, като се запозна с данните по делото и
обсъди доводите на страните, приема следното:
По допустимостта на иска:
Както беше посочено в проекто-доклада по
делото, съдържащ се в Определение №260178/19.08.2022, прекият иск за
неимуществени вреди е допустим с оглед критериите на чл.130 във вр. чл.377 от ГПК.
Процесуалната
легитимация на ищеца Т.А.С. се определя от качеството му на баща на починалата при ПТП, Е. Т.С.,
установено с представеното удостоверение за родствени връзки. Като родител
на лице, починало при ПТП, същият има качеството на увредено лице по смисъла на
чл.478,ал.2 от КЗ, което има право на
обезщетение за вреди, причинени от моторно превозно средство. Следователно,
искът
е предявен между надлежни страни, при
наличие на правен интерес.
|
|
|
|
|
Тъй
като с прекия иск на увреденото лице се претендира обезщетение за вреди от ПТП,
настъпило през 2018г, приложим закон е КЗ в сила от 01.01.2016г. Този
нормативен акт предвижда в разпоредбата на чл.480,ал.3 от КТ във вр чл.496 КЗ
във вр. чл.380 от КЗ, специална допълнителна предпоставка за допустимост на
прекия иск по чл.432 от КЗ на пострадалия срещу застрахователя по ГО на виновния водач на МПС, предварително сезиране на застрахователя по
чл.380 от КЗ и изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезирането за
доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия и застрахователя по повод
заплащане на застрахователно
обезщетение. Ищецът не е представил
копие на молбата/ заявлението, с което е
сезирал застрахователя. От приложените писмени доказателства на л.20 и л.21,
може да се направи извод, че това е станало на 10.12.2019г, с оглед клеймото върху
Известието за доставяне на л.21, а отговорът на застрахователя по повод молбата
е изпратен на 02.01.2020г., предвид изходящия номер - №НЩ-0001/02.01.2020г. върху писмото на л.20 от делото,
изходящо от застрахователя и адресирано
до ищеца и адв. А.Б. от САК като пълномощник на последния. Исковата претенция
по прекия иск е заявена на 15.04.2020г.,
тъй като исковата молба, въз основа на която е образувано настоящето дело е
регистрирана с Вх.№4146/21.04.2020г., но е изпратена по пощата с пощенско клеймо
на подателя от 15.04.2020г. Следователно, искът за обезщетение е предявен пред
съд, значително време след изтичането на тримесечния срок по чл.380 от КЗ, и е
допустим.
По основателността на иска:
Съдът като прецени по отделно и в
съвкупност представените от страните писмени и гласни доказателства, приложеното
свършено НОХД и заключението на експертизата, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищецът Т. А.С.,
ЕГН-********** с постоянен адрес ***-П. е баща на Е. Т.С.,родена на ***г. и починала на ***г,
ведно от удостоверението за родствени връзки. Същият е разведен с майката на Е.
и на другите си дъщери, между които и свидетелката И. Т.Ц. и е живеел с
настоящата си съпруга - свидетелката И. В.С..
Между бащата и дъщерята Е. С. са
съществували близки отношения на
привързаност и взаимопомощ..
Последната и лицето, с което съжителствали на съпружески начала – С. С.,
работели във кравеферма, собственост на свидетеля
В.М. П., намираща се в землището
на ***, същата община, в близост по
стопанския двор. Е. е била неграмотна, със забавено умствено развитие.Упражнявала е
неквалифицирана работа по почистване на помещенията за животни. Не е
притежавала свидетелство за управление
на МПС, нито реални практически умения
за това.
Свидетелят В.М.П. е регистриран
като земеделски производител. Същият е
правоспособен водач на МПС със статут на професионален шофьор, притежаващ
категории за управление на различни видове МПС. През 2018г. управлявал лек автомобил „Рено Еспейс“ с рег.№ ***,
предоставен му за ползване от негов близък.
С него обслужвал притежаваната
кравеферма, като прекарвал фураж и
извозвал работещите там лица, включително пострадалата Е. С. и нейния партньор - С. С..
На 26.10.2018г., вечерта, свидетелят закарал с лекия автомобил „Рено Еспейс“ чували
с храна за животните и на обратния курс
е щял да прибере работещите във
фермата Е. С. и С. С.. Автомобилът
спрял на място, представляващо хълмист,
наклонен терен, спускащ се към дере. Свидетелят В.П. и неучастващото в делото
лице Ст.С. започнали да разтоварват докарания фураж. Задната врата на
автомобила останала отворена. Пострадалата Е. С. се качила през отворената
врата, на задната седалка на автомобила, както правела обикновено. Тогава автомобилът започнал да се движи
по наклона на местността, а Е. да
вика. Според свидетеля В.П., С.
извикал на Е. да скача, но тя не го сторила. Автомобилът се спуснал надолу по наклона, като скоростта
на движение се увеличавала, и паднал в
дерето. В резултат от силния удар, на намиращата се в автомобила Е. С. била
причинена съчетана механична травма, несъвместима с живота.
С влязла в сила осъдителна Присъда
№7/13.12.2021г., постановена по ВНОДХ №359/2021г. по описа на Апелативен
съд-Велико Търново, Наказателно отделение,
е отменена оправдателна Присъда №260019/17.09.2021г.,
постановена по НОХД №748/2020г. на Плевенски окръжен съд, вместо което
подсъдимият В.М.П. е признат за виновен в това, че на ***г. в землището на с.***,
Област – П., при управление на МПС- л.а.
„Рено Еспейс“ с рег.№***, собственост на С. Р.В. от с.***, Община-П.,
Област-В.Т., е нарушил правилата за движение по пътищата (чл.20,ал.1 ЗДвП,
чл.96 ЗДвП, чл.98 от ППЗДвП) и по
непредпазливост причинил смъртта
на Е. Т.С. от с.***, Област-П. – престъпление по чл.343,ал.1,б.“в“ във вр. чл.342,ал.1, пр.3 от НК, и му е наложено наказание.
Назначената
от гражданския съд авто-техническата
експертиза, изготвена от в.л. маг.инж.В.И., потвърждава механизма на пътно-транспортното произшествие, установен
в наказателното производство. Посочва,
че няма данни пострадалата да е била с
предпазен колан, с каквито автомобилът е бил оборудван, но предвид конкретните обстоятелства, фаталният край за нея би настъпил и при
поставен такъв. Настъпилите травматични увреждания са резултат
не само от осъществените премествания на тялото на
пострадалата в купето на движения се по
наклона автомобил, но и от изменението на скоростта за единица време. В
случая минималното време за движение на
процесния автомобил от потеглянето,т.е.
от излизането от състояние на покой до момента на падането в дерето и
удара, е 14.97 секунди.
От
показанията на свидетелите И. Т.Ц. и И. В.С., от които първата е пълнокръвна сестра на починалата Е. Т.С. и
дъщеря на ищеца Т.С., а втората настояща
съпруга на последния и т. нар.“втора майка“ на пострадалата се установява
следното: Между бащата Т.С. и неговата дъщеря Е. С. са съществували много
близки отношения между родител и дете,
въпреки раздялата на родителите. С. никога не е прекъсвал отношенията с децата
от първия си брак и в грижите за
тях е
имал съдействието и съпругата
си. Когато децата са били малки им е
осигурявал издръжка, вземал ги е през ваканциите. Е. и партньорът й почти
ежедневно са посещавали семейството на баща си. Помагали са си взаимно. Поел е
разходите за погребението. Изключително тежко е понесъл внезапната смърт на
дъщеря си Е. и болката не отслабва въпреки изминалото време. Здравословното му състояние се е влошило.
По отношение на катастрофиралия автомобил марка „Рено", модел „Еспейс" с рег.
№ ***, собственост на неучастващо в
делото лице С. Р.В. от с. ***, Област-В.
Т., управляван от свидетеля В.М.П., между собственика и ответника ЗД“Бул Инс“-АД е сключен Застрахователен
договор по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите и е издадена
застрахователна полица BG***г. със срок на покритие от 19.07.2018г. до 18.07.2019г.;
Ищецът като пострадал, чрез
пълномощника адв. Б. е заявил искане до ответника
като застраховател, за изплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по имуществена
застраховка „ Гражданска отговорност“ за
причинените от ПТП, с участието
на застрахования автомобил л.а.
марка „Рено", модел „Еспейс" с рег. № ***. Както е отбелязано
и в доклада по делото, ищецът не е представил копие на молбата/ заявлението, с което е сезирал
застрахователя. От приложените писмени доказателства на л.20 и л.21, може да се
направи извод, че това е станало на 10.12.2019г, с оглед клеймото върху
Известието за доставяне на л.21, а отговорът на застрахователя по повод молбата
е изпратен на 02.01.2020г., с оглед изходящия номер - №***г. върху писмото на л.20 от делото,
изходящо от застрахователя и адресирано
до ищеца и адв. А.Б. от САК като пълномощник на последния.
Молбата за доброволно изплащане на
обезщетение не е уважена поради липса
към съответния момент на
достатъчно доказателства за виновността на водача, видно от писмото на л.20 от
приложеното т.д.№60/2020г. на Плевенски окръжен съд.
С оглед
на горните фактически положения, съдът формира следните правни изводи:
Отговорността
на ответника-застраховател за вреди е договорна, тъй като произтича от сключен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на автомобила, управляван от
виновния водач. Предпоставка за ангажиране на договорната отговорност на
застрахователя, обаче е деликт, осъществен от водача на застрахования
автомобил.
В
тежест на ищеца е да установи следното: Настъпването на ПТП и неговият
механизъм; Наличие на валидно сключен договор „ГО“ между водача/собственика на
автомобила, причинил ПТП и ответниковото застрахователно дружество, който да
има действие за периода на застрахователното събитие; Предпоставките на чл.380 във вр. чл.498,ал.3
във вр. чл.496 от КЗ; Вид и характер на причиненото увреждане; Причинно-следствена връзка между
ПТП и настъпилото увреждане.Претърпени неимуществени вреди.
В тежест на ответника е да обори твърденията,
изложени в исковата молба, като установи, че не са налице фактическите положения, описани в нея; Да установи
съпричиняване от страна на пострадалата..
Съгласно
чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца.Следователно, съгласно чл.300 от ГПК
въз основа на влязло в сила Присъда №7/13.12.2021г.,
постановена по ВНОДХ №359/2021г. по описа на Апелативен съд-Велико Търново,
Наказателно отделение, която подсъдимият
В.М.П. (свидетел по настоящето дело) е признат за виновен в това, че на ***г. в
землището на с.***, Област – П., при управление на МПС- л.а. „Рено Еспейс“ с рег.№***, е нарушил правилата за движение по пътищата
(чл.20,ал.1 ЗДвП, чл.96 ЗДвП, чл.98 от ППЗДвП) и по непредпазливост причинил смъртта на Е. Т.С. - престъпление по чл.343,ал.1,б.“в“ във вр. чл.342,ал.1, пр.3
от НК, настоящият съд приема,че са налице са всички елементи от
състава на непозволеното увреждане-деяние, противоправност на деянието, вина,
причинна връзка, вреди.
Безспорно
е установено, че между собственика на автомобила, при управлението на който е
настъпило ПТП, в резултат на което е причинена смъртта на Е. Т.С. – дъщеря на
ищеца Т.С. и ответниковото застрахователно дружество ЗД“Бул Инс“-АД, е сключен Застрахователен
договор по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите и е издадена
застрахователна полица BG*****г., със срок на валидност от 19.07.2018г. до 18.07.2019г.Следователно, ПТП от 26.10.2018г. като застрахователно
събитие се покрива от сключената
застраховка.
Горното е достатъчно, за да се
приеме, че предявеният от ищеца против ответника, пряк иск по чл.432,ал.1 от КЗ, е доказан по основание.
Спорни между страните са
въпросите: Налице ли е съпричиняване от страна на пострадалата, какъв да бъде
размерът на обезщетението за неимуществени
вреди и началната дата за присъждане на лихва за забава.
Съдът
посочва, че съпричиняването на вредоносния резултат не е елемент от състава на
престъплението, за което виновният водач е признат за виновен, поради
което този факт подлежи на установяване
в гражданския процес, разглеждащ гражданско-правните последици на престъпното деяние.
След
като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, съдът
приема, че от страна на починалата Е. С.,
не е налице съпричиняване, поради следното:
Преди
всичко от доказателствата по делото и
главно авто-техническата експертиза, не се установи същата по някакъв начин
да е
причинила задвижването на лекия
автомобил, довело до фаталния удар, при който е настъпила смъртта
й. Вярно е, че с оглед намиращата се в
наказателното дело характеристика и показанията на свидетеля В.П., същата е
била бавно развиваща се, но не до степен
на неадекватност, по причина на която несъзнателно да въздейства върху управляващия механизъм и да приведе
автомобила в движение. Свидетелят установява, че същата редовно се е качвала
„да му прави ревизия“, прибирайки цигари, бонбони и стотинки, но никога не е
въздействала върху уредите за превозното средство. Липсват каквито и да са доказателства да е
сторила това и в процесния случай.
Липсата
на действия от нейна страна за
евентуално спиране на задвижения автомобил, не може да се окачестви като съпричиняване, тъй като същата не е
притежавала никакви познания за управление на МПС, намирала се е на задната седалка,
от където достъпът й е затруднен, а предвижването на автомобила по наклонения
терен до падането в дерето, е
настъпило за по-малко от 15 секунди.
Не
използването на обезопасителен колан е
без значение за фаталния изход: Пострадалата се е качила в автомобила, когато
същият е бил в покой, а не в движение. С
оглед установеното в наказателното производство състояние на бременност, не е
била длъжна да ползва такъв колан.Авто-техническата експертиза е установила, че
съобразно конкретните обстоятелства, при които е настъпило ПТП, ползването на колан от починалата, не би предотвратило
крайния резултат на настъпилата смърт.
Относно размера на
обезщетението за неимуществени вреди:
Ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се негативни изживявания от
загубата на дете, причинена от ПТП, предизвикано
съгласно влязлата в сила присъда при
управление на лек автомобил, застрахован по застраховка ГО при ответниковото
застрахователно дружество, в размер на 120 000.00лв.( сто и двадесет хиляди лв.), като искът е предявен
като частичен от иск с цена 140 000.00лв.. Съгласно чл.52 от ЗЗД,обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. За
да определи размера на обезщетението, с оглед критериите на чл.52, съдът
съобрази следното:
Претендира
се обезщетение за загуба на дете. Общоизвестен факт е, че връзката между
родител и дете е много силна, независимо от възрастта на родствениците. Затова
изключително силна е и болката, когато се нарушава естествения ред на
развитие и смъртта на детето предхожда тази на родителя. В случая от показанията на свидетелката И. С. и И. Т.Ц., които са
непротиворечиви и са депозирани от лица, имащи непосредствени впечатления от отношенията между ищеца и
починалата, се установява следното: Връзката между двамата е била много силна и
те постоянно са общували, като са се
подпомагали емоционално и материално. Внезапната смърт на дъщерята е съкрушила
нейния баща, който е в напреднала възраст и чувството за невъзвратимост е определящо за състоянието
му. Здравословното му състояние видимо
се е влошило и той изцяло е завладян
от силни отрицателни емоционална
изживявания, които не е в състояние да преодолее.
Като
съобрази горните обстоятелства, обществено-икономическата и социална обстановка в страната, нивото на застрахователно покритие към
момента на инцидента и практиката на
съдилищата по аналогични казуси, съдът приема, че обезщетението за неимуществени вреди на ищеца, смъртта на чиято дъщеря е причинена от
настъпване на застрахователно събитие,
следва да се определи в размер на 100 000.00лв.( сто хиляди лв.) ,
която сума ответникът ЗД“Бул инс“-АД, трябва да му заплати като
застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със
собственика на автомобила, участващ в ПТП, от което е настъпила смъртта.
За
разликата от 100 000.00лв. до предявения размер от 120 000.00лв., частичният иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен, с оглед вида и степента
на увреждането, социално-икономическата обстановка в страната и съдебната практика по аналогични
казуси.
Относно лихвата върху присъденото
обезщетение:
В
исковата молба се претендира присъждане
на законна лихва върху обезщетението, считано от 02.11.2018г, без да се
обосновава искането. Вероятно ищецът е имал предвид едноседмичният срок по
чл.430 от КЗ, в който застрахованият е длъжен да уведоми застрахователя за
настъпването на застрахователното събитие, каквото в случая е процесното ПТП.
Съгласно чл.429,ал.3 от КЗ застрахователят дължи лихва от най-ранната дата, на
която е сезиран – чрез уведомление от
застрахования или предявяване на
претенция от увреденото лице. В
процесния случай не се събраха доказателства застрахованият да е уведомил застрахователя за настъпването
на застрахователното събитие, както го задължава разпоредбата на чл.430 от КЗ.
При това положение, моментът на забавата, от който се дължи лихва, се
определя като функция на датата, на която е заявена претенцията на
пострадалите по чл.380 от КЗ за
извънсъдебно уреждане на спора. Като съобрази данните по делото, съдът приема,
че лихвата върху присъдената на ищеца парична сума на обезщетение за неимуществени вреди,
се дължи от 10.12.2019г.- датата на която ищецът чрез пълномощника адв. Б.
е заявил пред застрахователя искане за доброволно изплащане на обезщетение от настъпване на застрахователно събитие..В
частта ,в която се претендира присъждане на законна лихва за периода преди 10.12.2019г.
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Относно разноските:
Съгласно
чл.83,ал.1,т.4 от ГПК, ищецът не заплаща предварително държавна такса, защото
непозволеното увреждане, което е основание за ангажиране договорната
отговорност на
ответника-застраховател, е
резултат от престъпление.
С оглед
изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден на основание чл.78,ал.6 във вр.чл.83,ал.2, и чл.69,ал.1,т.1 от ГПК да заплати по Бюджета на Съдебната власт, в полза на
Окръжен съд-Плевен, държавна такса върху уважената част от иска в размер на
4000.00лв.( четири хиляди лв.)
Ищецът
не претендира заплащане на разноски и не е доказал такъв разход.
Пълномощникът
на ищеца – адв. П.К. от САК претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗА.Съдът съобразявайки
разпоредбата на чл.7,ал.2,т.4 от Наредба
№1/2004г. на ВАдС за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
фактическата и правна сложност на делото и участието на адвоката в
производството, намира, че с оглед уважената част от иска, на пълномощника на
ищеца следва да се определи възнаграждение в размер на 8650.00лв., но тъй като адв. К. е
регистрирана по ЗДДС, ответникът следва
да бъде осъден да заплати възнаграждение от общо 10380.00лв.с ДДС,на основание чл.38,ал.2 от
ЗА.
Ответникът ЗД „Бул Инс“-АД претендира заплащане на разноски съгласно списъка по чл.80 от ГПК, намиращ се
на л.132 от делото, както следва: 5280.00лв.-заплатено адвокатско
възнаграждение с ДДС, 500.00лв.-депозит
за вещо лице и 50лв.-депозит за свидетел, или общо 5830.00лв.
С оглед изхода на делото, ищецът дължи на ответника на
основание чл.78,ал.3 от ГПК, разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, в размер на 485.55лв.
По изложените съображения,
Плевенският окръжен съд, Търговско отделение, на основание чл. 377 във вр.
чл.235 от ГПК
Р Е Ш
И :
1.ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ – АД, ЕИК - *** със седалище и адрес на управление в
гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87 и съдебен адрес адв. И.Ж. ***, с кантора в
с.гр., ул.“Е. Д.“№*,ет.*, ДА ЗАПЛАТИ
на Т.А.С., ЕГН-**********, с постоянен адрес ***-Плевен и съдебен адрес ***,
офис *, на основание чл.432,ал.1 от КЗ,
застрахователно обезщетение за НЕИМУЩЕСТВЕНИ вреди, причинени при ПТП,
осъществено виновно от В.М.П. на ***г.,при сключена от собственика на лек автомобил
марка „Рено“, модел „Еспейс“, с Рег.№ ***, застраховка “Гражданска отговорност“
с Полица BG***г., издадена от ЗД“Бул Инс“-АД, със срок на покритие
от 19.07.2018г. до 18.07.2019г., СУМАТА от 100 000.00лв.(сто хиляди лв.),
ведно със
законната лихва съгласно чл.429,ал.3 от КЗ, считано от 10.12.2019г. до
окончателното изплащане, КАТО за РАЗЛИКАТА от над 100 000.00лв. до 120 000.00лв. и за ЛИХВАТА от 02.11.2018г. до 09.12.2019г, ОТХВЪРЛЯ ИСКА,
предявен като частичен ( 120 000.00лв. от 140 000.00лв.) като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
2. ОСЪЖДА
ЗД „БУЛ ИНС“ – АД, ЕИК - *** със
седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87 и съдебен
адрес адв. И.Ж. ***, с кантора в с.гр., ул.“Е. Д.“№*,ет.*, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.78,ал.6 във вр.чл.83,ал.2 и
чл.69,ал.1,т.1 от ГПК по Бюджета на
Съдебната власт, в полза на Окръжен съд-Плевен, държавна такса от 4000.00лв.(четири
хиляди лв.) върху уважената част от иска.
3. ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ – АД, ЕИК - *** със седалище и адрес на управление
в гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87 и съдебен адрес адв. И.Ж. ***, с кантора в
с.гр., ул.“Е. Д.“№*,ет.*, ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат П.Д.К. от САК, ЕГН-********** с
адрес ***, на основание чл.38 от ЗА,
сумата от 10380.00лв. ( десет хиляди
триста и осемдесет лв.) - адвокатско възнаграждение с ДДС за процесуално представителство на ищеца
Т.А.С..
4. ОСЪЖДА Т.А.С., ЕГН-**********, с постоянен адрес ***-Плевен и съдебен адрес ***,
офис*, ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „БУЛ ИНС“ – АД,
ЕИК - *** със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Джеймс
Баучер“ №87 и съдебен адрес адв. И.Ж. ***, с кантора в с.гр., ул.“Е. Д.“№*,ет.*, основание чл.78,ал.3 от ГПК, СУМАТА от 485.55лв.( четиристотин осемдесет и пет лв. и
55ст.) – разноски съобразно отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-В.
Търново в 2-седмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: