МОТИВИ ПО
НОХД №57/2019г. НА БРС-III н.с.
Районна прокуратура - гр.Бяла е обвинила лицето:
М.А.Н.
в това, че на 15.12.2017г. в с.О., обл.Р., като непълнолетен, но след като е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си, противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Фолксваген Венто” с рег.№ ………. от владението на М.С.К. без
негово съгласие с намерение да го ползва, като е последвала повреда на
превозното средство и то е оставено без надзор, и деянието е извършено при
условията на чл.195, ал.1, т. 1-6, а именно по чл.195, ал.1, т.4, пр.2 от НК -
чрез използване на техническо средство - контактен ключ за
автомобила-престъпление по чл.346, ал.2, т.1 и т.3, вр. ал.1, вр. чл.195, ал.1,
т.4, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.
По делото е приет за съвместно разглеждане ведно с
наказателния процес граждански иск срещу подсъдимия, предявен от пострадалото
лице-М.С.К. за причинените от престъплението имуществени вреди в размер на 558,38лв.
ведно със законната лихва, считано от датата на деликта до окончателното
изплащане. К. е бил конституиран в хода на съдебното производство като
граждански ищец и частен обвинител, и е бил представляван от упълномощен
повереник.
Подсъдимият М.А.Н. признава вината си, както и
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изразява
съгласие да не се събират доказателства за тези факти и да се ползват
самопризнанията му при постановяване на присъдата в случай, че се подкрепят от
останалите доказателства. Назначеният му служебен защитник моли съда да
прекрати наказателното производство срещу подсъдимия по реда на чл.61 от НК или
алтернативно прави искане за налагане на наказание обществено порицание.
Прокурорът
поддържа обвинението и пледира подсъдимият да бъде признат за виновен в
извършване на престъплението, в което е обвинен, като с оглед съдебното му
минало и младата възраст, да му бъде наложено наказание при условията на чл.55
ал.1 т.2 от НК пробация с пробационните мерки-по чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК, с
продължителност шест месеца.Пледира за уважаване на гражданският иск в пълен
размер.
Гражданският ищец и частен обвинител, лично и чрез
повереника си, поддържа обвинението и предявения граждански иск. Молят наказанието
на подсъдимия да бъде индивидуализирано при превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства, а паричната им претенция да бъде уважена изцяло. Претендират
се и направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът след
преценка на събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият М.А.Н. е роден на ***г***, с българско
гражданство, основно образование, неженен, неосъждан, ученик в 12- ти клас в
ПГСС „К.А.Т.” – Д. м., ЕГН **********.
Св.М.С.К. притежавал лек автомобил марка „Фолксваген
Венто” с рег.№ ……. На 14.12.2017г., в края на работния ден, св.К. паркирал
автомобила до ползвана от него кошара в стопански двор към кооперация ППЗК
„Бъдеще”, находяща се на изхода на с.О., обл.Р., в посока с.Ц., обл.Р. На
посоченото място, от 2016г. и понастоящем св.К. отглеждал овце, за което бил
регистриран като земеделски производител. След като излязъл от автомобила,
както правел обикновено, св.К. не го заключил, а ключовете оставил в контактния
ключ. Същата вечер, по негова покана, в стопанския двор при него отишли
непълнолетният подсъдим-М.А.Н. /на 17 год./, св.Р. Т. В. и св.Т. М. М. С
посочените лица св.К. се познавал отпреди, като периодично ги викал да работят
в кошарата му. Около 19.00 часа всички, седнали да се почерпят в постройка в
стопанския двор, като употребили алкохол - вино и бира, включително и подс.Н..
Около полунощ, св.К. легнал да спи, като преди това казал на подсъдимия и свидетелите
В. и М. да постоят още малко, след което да си тръгват. Подс.Н. и свидетелите В.
и М. останали на масата и продължили да се черпят с алкохол. Малко след това и св.М.
си легнал и на масата останали само подсъдимия и св.В. Тогава подс.Н. казал на св.В.
че възнамерявал да вземе колата на св.К. и с нея да го закара до дома му. Св.В.
не се съгласил и се опитал да го разубеди, поради това, че нямал позволението
на св.К., но впоследствие се отказал да разговаря с него и около 00.00 - 01.00
часа на 15.12.2017г. тръгнал да се прибира пеша към дома си. Скоро след това, подс.Н.
незабелязан от св.К. и св.М., които по това време спели, отишъл при автомобила
на св.К.. Посредством намерения в контакта ключ, подсъдимият запалил двигателя
и потеглил. Това сторил, без да е поискал съгласието на св.К. да вземе и да
ползва автомобила, и без такова да му е дадено от последния. Управлявал
автомобила и въпреки употребения алкохол, и липсата на правоспособност за
управление на МПС. След като изминал кратко разстояние в посока към
вътрешността на с.О., по пътя настигнал св.В., на когото предложил да се качи.
След като св.В. седнал в автомобила, подсъдимият отново потеглил към адреса на
св.В. на ул.”О.” №.. Когато стигнали центъра на селото, св.В. слязъл от
автомобила, тъй като искал да продължи към дома си пеша, а подсъдимият
продължил в посока ул.”В. Л.”. Когато се намирал пред дом №.., той изгубил
контрол върху управлението на автомобила и се блъснал с предната му част в
задната част на паркиран на посочения адрес автомобил. Блъснатият автомобил бил
марка „Форд Мондео” с рег.№ …….., ползван от св.Ф. М. Ю., собственост на сестра
му – С. М. В резултат на сблъсъка били причинени повреди и по двата автомобила,
като тези по автомобила на св.К. били - счупване на предна броня, около мястото
й за закрепване, счупване на десен халогенен фар, преден десен фар, деформация
на преден десен калник и основата на бронята, извадена била външна кръстачка
/каре/ от предна дясна гума, деформация бил преден десен носач, изваден от
мястото му на закрепване ябълковиден /шарнирен/ болт, деформация на дясна
кормилна щанга и преден десен амортисьор, скъсване на предна дясна гума,
спукване на предно обзорно стъкло, деформация на преден капак в дясната му
част. Въпреки случилото се, подс.Н. излязъл от автомобила на св.К. и го
изоставил на мястото на настъпване на ПТП, където по това време нямало други
хора, без да повери автомобила на някого. Освен това, не уведомил св.К. за
местонахождението на автомобила и за случилото се произшествие с него.
По-късно, в сутрешните часове на 15.12.2017г., св.Ю. видял, че автомобила на
сестра му бил блъснат, като на място бил и изоставеният от подсъдимия автомобил
на св.К.. По случая подал сигнал на тел.112 и на адреса му били изпратени
полицейски служители при РУ - Бяла, сред които и св.З. В. Д. Впоследствие, с
цел изясняване на случая, заедно със св.М. те тръгнали към стопанството на св.К..
Скоро преди това той станал от сън и установил липсата на автомобила си. Докато
обмислял как да постъпи, при него пристигнали полицейските служители и св.Ф. М.
Ю.. На поставените му въпроси, св.К. отговорил, че не му е известно
местонахождението на автомобила му, както и това, че никой не му го е искал и
той не е разрешавал на никого да го вземе от кошарата и да го ползва. Тогава св.К.
бил уведомен, че автомобилът му е катастрофирал, като бил намерен блъснат в
автомобила на св.Ю.. Междувременно при тях отишъл св.В., който им разказал за
извършеното от подсъдимия, което последния му бил споделил непосредствено след
извършеното деяние. Впоследствие, ангажираните със случая полицейски служители
потърсили подс.Н. в дома му, но не го намерили. Същият бил установен около обяд
на 15.12.2017г. и му били съставени два акта за установяване на административно
нарушение - АУАН № 154778 и АУАН №214924 за нарушени разпоредби по ЗДвП, както
и Протокол за ПТП. След осъщественото от подсъдимия деяние, пострадалият
транспортирал автомобила си до стопанския двор, където без да му извършва
ремонт го съхранявал до 24.08.2018г., когато му бил извършен оглед в хода на
образуваното по случая досъдебно производство, инкорпориран в протокол за оглед
на местопроизшествие ведно с фотоалбум към него.
От изготвената по делото автотехническа - оценителна
експертиза се установило, че причинените с деянието щети по лек автомобил с peг.
№Р2617ВТ, собственост на св.К., били на стойност 558,38 лева.
Съгласно заключението на назначената в хода на
досъдебното производство и приетата по делото КСППЕ, подс.Н. е разбирал
свойството и значението на извършеното на 15.12.2017г. и е могъл да ръководи
постъпките си, както към датата на деянието, така и към момента на изготвяне на
експертизата. Подсъдимият е бил наясно с противоправния характер на извършеното
деяние и това, че то е непозволено. Не били установени болестни /психотични/
механизми и подбуди при извършване на деянието. Поведението на подсъдимия било
мотивирано от лекомислие, подражание и увлечение, при наличие на дефицит в
семейното възпитание, като възрастовата незрялост, поради непълнолетие и приетия
алкохол са улеснили извършването на престъплението. Подсъдимият не е страдал от
алкохолна болест и липсват данни към момента на деянието да се е намирал в
състояние на патологично алкохолно опиване или друго моментно състояние,
изключващо вменяемостта.
Изложената фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от признанията на подсъдимия в с.з., от обясненията му от
досъдебното производство и изразеното съжаление за стореното, от събраните по
делото гласни доказателства, съдържащи се в протоколите за разпит на
свидетелите М.С.К., Т. М. М., Р. Т. В., Ф. М. Ю., З. В. Д., от автотехническа -
оценителна експертиза, КСППЕ, от приложените писмени доказателства и
доказателствени средства- протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум
към него документи, сведение - характеристика, АУАН с бл.№154778/15.12.2017г.,
АУАН с бл.№214924/15.12.2017г., НП №17-0247-001385/2.04.2018г., социален доклад
на ДСП - Бяла, удостоверение за раждане, протокол за технически преглед на л.а.
с рег.№Р2617ВТ, копие на свидетелство за регистрация на МПС част I, копие на
договор за покупко - продажба на МПС, копие на застрахователна полица, справка
за нарушител/водач, справка за съдимост, биографична справка и декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние.
Всички доказателства и доказателствени средства в
своята съвкупност установяват по категоричен начин времето, мястото и начина на
извършване на престъплението, владението върху инкриминираната вещ, както и
авторството на подсъдимия Н.. Показанията на свидетелите М.С.К., Т. М. М., Р. Т.
В., Ф. М. Ю., З. В. Д. са подробни, последователни и логични, непротиворечиви
помежду си и взаимно допълващи се. Същите
се покриват напълно с фактическата обстановка, такава каквато е описана в
обвинителния акт. Всички тях съдът намира за незаинтересовани и непредубедени
свидетели, като показанията им кредитира изцяло. Същевременно с това
обясненията на подсъдимия в хода на досъдебното производство съдържащи
признание и съжаление за извършеното престъпление, са в унисон с останалите
събраните по делото доказателства.
Заключението на назначената по делото автотехническа
- оценителна експертиза е пълно, ясно и обосновано, изготвено от компетентно в
своята област лице, неоспорено по делото, предвид на което се споделят изцяло
от съда. Съдът няма основание да не споделя и заключението на КСППЕ, също
неоспорено от страните, установяващо вменяемост на непълнолетния подсъдим по
време на извършване на престъплението и към настоящия момент, както и ясното
съзнаване от негова страна на правната
запретеност на деянието, въпреки която престъплението е извършено от Н. при
характерното за възрастта му лекомислие и пренебрежително отношение към
установения правов ред, признато и от самия подсъдим в обясненията му от
досъдебното производство.
При така
установената фактическа обстановка и анализ на доказателствата съдът намира, че
следва да бъдат направени следните правни изводи:
От обективна страна подсъдимият М.А.Н. е осъществил
състава на престъпление по чл.346, ал.2, т.1 и т.3, вр. ал.1, вр. чл.195, ал.1,
т.4, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, тъй като на 15.12.2017г. в с.О., обл.Р., като
непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на извършеното и
е могъл да ръководи постъпките си, противозаконно отнел чуждо моторно превозно
средство - лек автомобил марка „Фолксваген Венто” с рег.№ ….. от владението на М.С.К.
без негово съгласие с намерение да го ползва, като е последвала повреда на
превозното средство и то е оставено без надзор, и деянието е извършено при
условията на чл.195, ал.1, т. 1-6, а именно по чл.195, ал.1, т.4, пр.2 от НК -
чрез използване на техническо средство - контактен ключ за автомобила.
Престъплението е довършено, тъй като подсъдимият с
действията си-привеждане в действие и управление, е отнел МПС от владението на св.К., като по
този начин прекъснал упражняваното владение и е установил свое такова, без
съгласието на пострадалото лице. Отнемането е било извършено с намерението да
се ползва моторното превозно средство.
Деянието е извършено при наличието на квалифициращия
състав по чл. 346, ал. 2, т. 1 НК - последвала повреда на превозното средство,
тъй като след отнемането на моторното превозно средство и при управлението му
лекият автомобил е претърпял повреди,вследствие на ПТП с друг автомобил, в
който се блъснал, оценени от вещото лице на 558,38лв.
Налице е
квалифициращото обстоятелство по чл.346 ал.2, т.1, пр.2 от НК, а именно автомобилът
е оставен без надзор, тъй подсъдимият е изоставил
моторното превозно средство на друго място, различно от обичайното му
местонахождение, без да го повери на някого.
Налице е и
квалифициращото обстоятелство по чл.346, ал.2, т.3 от НК - деянието е извършено
при условията на чл.195, ал.1, т.4 от НК, чрез използването на техническо
средство - контактен ключ, предназначен за отнетия автомобил, който подсъдимият
намерил в купето на превозното средство.
От субективна страна подсъдимият извършил деянието умишлено,
като умисълът му е пряк, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал
е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият
е съзнавал, че липсва съгласие от страна на владелеца да ползва моторното превозно
средство, но въпреки това е пристъпил към неговото управление. Наред с това
подсъдимият е съзнавал и всички квалифициращи обстоятелства на състава на
престъплението.
По време на извършване на деянието, подсъдимият е бил
непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си. Съгласно КСППЕ е действал лекомислено, по увлечение и
подражание. От приобщените по делото доказателства се установяват единствено
обстоятелства, които по несъмнен начин сочат, че подсъдимият е наказателно
отговорен по смисъла на чл.31,ал.2 от НК, т.е. вменяем при извършване на инкриминираното
деяние. Няма съмнение, че във всеки един момент, относим към деятелността,
подсъдимият е съзнавал какво върши – извод, който пряко се налага от данните в сведение-характеристика
на ИДПС при РУ Полиция Бяла и от изготвения социален доклад от Д"СП"
гр.Бяла Отдел "Закрила на детето". Подсъдимият е ученик в 12-ти клас
и макар да няма особено високи учебни резултати, същият успешно е вграден в
училищната среда, няма регистрации в ДПС, с нормално за възрастта му физическо
и психическо развитие.
Не са налице основания за прекратяване на
наказателното производство и прилагане на възпитателни мерки по ЗБППМН, по реда
на чл.61 ал.1 от НК, тъй като на първо място независимо, че се касае за
престъпление, извършено от подсъдимия като непълнолетен, то към момента на
съдебното производство същият е навършил пълнолетие-на 18години, поради което
производството се развива по общия ред на НПК, касаещ пълнолетните лица, което
е в съответствие с изискванията на чл.394 ал.1 от НПК. Не е налице и втората
кумулативна предпоставка на чл.61 ал.1 от НК, а именно престъплението да не е с
голяма обществена опасност, тъй като се установява от приложената квалификация
на престъплението, че е извършено при наличието на три квалифициращи
обстоятелства, а освен това с действията си по управлението на МПС подсъдимият
е предизвикал ПТП с друг лек автомобил, на който също са нанесени материални
щети. Самият подсъдимият е бил неправоспособен водач на МПС към датата на
деянието, управлявал е след консумация на алкохол, като с поведението си е
застрашил движението на други МПС и пешеходци, като е поставил в риск тяхната
безопасност. От горното следва, че изискването обществена опасност на
престъплението да не е голяма не е изпълнено.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия М.Н.
съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства- чистото съдебно минало, оказаното съдействие
за разкриване на обективната истина и изказаното съжаление за извършеното в хода
на досъдебното производство, липсата на други противоправни прояви, положителни
характеристични данни-продължаване на средното образованието, трудова
ангажираност, придобиване на правоспособност за управление на МПС. Отегчаващи
отговорността обстоятелство- наличието на няколко квалифициращи обстоятелства,
причиняване на щети и на друг автомобил. В съответствие с протеклата процедура
на съкратено съдебно следствие, поради признаване на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, но при наличието на многобройни смекчаващи
обстоятелства, съдът счита, че наказанието следва да бъде определено при
условията на чл.55 от НК, който е по-благоприятен за дееца в конкретния случай,
предвид възможността за замяна на предвиденото наказание, с по-леко. В този
смисъл съдът при значителен превес на смекчаващите над отегчаващите
отговорността обстоятелства и в съответствие с правилото на чл.58а ал.4 вр.чл.55
ал.1 т.2 б.“б“ от НК, счита че за постигане на целите, визирани в чл.36 от НК,
подходящото наказание за подсъдимия е пробация със следните пробационни мерки:
по чл.42а, ал.2, т.1 от НК- ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС *** за
СРОК ОТ ШЕСТ МЕСЕЦА, ИЗРАЗЯВАЩА СЕ В
ЯВЯВАНЕ И ПОДПИСВАНЕ ПРЕД ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО; по чл.42а,
ал.2, т.2 от НК- ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ ЗА СРОК
ОТ ШЕСТ МЕСЕЦА.
Гражданският иск е доказан по основание и размер.
Безспорно е, че е налице пряка причинно-следствена връзка между деянието на
подсъдимия, за което е признат за виновен,
и претърпените от пострадалия К. имуществени вреди, поради което
подсъдимия отговаря за тяхното обезщетяване. Размерът на вредите, претендиран с
гражданският иск, е съответен на повдигнатото обвинение и на оценката на автотехническа
- оценителна експертиза, поради което пострадалото лице следва да получи
обезщетение в паричен еквивалент именно в този размер от 558,38лв.Същият се
дължи ведно със законната лихва от деня на деликта-15.12.2017г. до
окончателното изплащане.
На основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия
са направените по делото разноски- 800лв. за адвокатско възнаграждение на
повереника, дължимо на пострадалия, чиито размер е съобразен с чл.13 ал.1 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, 50лв. държавна
такса върху уважения размер на
гражданския иск, платима по сметка на РС – Бяла, както и направените по делото
разноски на досъдебното производство в размер на 522,74 лв., платими по сметка
на ОДМВР – Русе.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/