Р Е
Ш Е Н И Е
№……
гр. Ловеч, 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и
четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета
Александрова като разгледа докладваното от съдия Вълков адм. дело № 232/2023 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 186, ал.
4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по
жалба от ЕТ „Крима-91-Ц.Ц.“***, представляван от собственика маг. фарм. Ц.Х.Ц.,
ЕГН: **********, чрез адв. М.Ц.Ц. - САК, с посочен адрес за призоваване: Адвокатско
дружество „Димов и Ташев“, гр. София 1408, ул. Емил Берсински 12, ет. 4-ет. 5
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) №
11454/25.05.2023 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново,
дирекция „Оперативни дейности“ Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП,
с която е постановено запечатване на търговски обект – аптека „Галения“,
находящ се в гр. Ловеч, ул. Александър Стамболийски № 6, стопанисван и
експлоатиран от ЕТ „Крима-91-Ц.Ц.“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Ловеч, ул. „Ангел Кънчев“ № 12 и представляващ Ц.Х.Ц. с ЕГН **********
и забрана за достъп до търговския обект за срок от седем дни, на основание
чл.186 ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), с искане същата да бъде отменена като
незаконосъобразна.
В жалбата
се твърди, че процесната заповед е незаконосъобразна, издадена в нарушение на
материалния и процесуален закон, и в несъответствие с целта на закона. Сочи се,
че в оспореният административен акт посочените мотиви относно срока, за който
се прилага ПАМ са общи, недостатъчни и лишени от конкретност, водещи до извод
за липса на мотиви в нарушение на изискването на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК. Навеждат
се доводи, че нито в протокола за извършена проверка, нито в заповедта се
съдържат констатации за размерите на реализирани обороти, нито пък е правен
сравнителен анализ с други отчетни периоди, а при определяне продължителността
на мярката не са взети предвид липсата на предходни нарушения от същия вид и
стойността на неотчетената продажба. Според жалбоподателя е нарушен принципа на съразмерност съгласно
чл. 6, ал.2 от АПК, както и принципите на последователност и предвидимост
съгласно чл. 13 от АПК. В заключение се иска от съда да отмени обжалваната
заповед за налагане на ПАМ. Претендира се присъждане на направените разноски.
В съдебно
заседание жалбоподателят чрез пълномощник поддържа жалбата на заявените в нея
основания и претендира присъждане на разноски съобразно представен списък. В допълнително
представена писмена защита развива доводи по съществото на спора.
Ответникът по
делото – Началникът на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция
„Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален Контрол“ (ГДФК) в Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за
приходите – редовно призован – не се явява, представлява се от упълномощен юрисконсулт,
който оспорва жалбата и счита същата за неоснователна и недоказана. Прави
възражение за прекомерност относно претендираното адвокатско възнаграждение от
страна на ПП на жалбоподателя, с искане същото да бъде определено в минимален
размер съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв. В допълнително представени писмени бележки
излага аргументи за законосъобразността на процесната заповед.
Настоящият съдебен
състав намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежно
легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана по същество е
основателна.
От доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка:
Между
страните няма спор, че търговски обект – аптека „Галения“, находящ се в гр.
Ловеч, ул. Александър Стамболийски № 6 се стопанисва и експлоатира от оспорващият
ЕТ „Крима-91-Ц.Ц.“.
При
извършена проверка за правилното спазване и прилагане на данъчно-осигурителното
законодателство на 01.05.2023 г. е установено, че на същата дата
в 11:13 ч. на място в обекта е направена контролна покупка на една кутия Витамин С (Цитровит) от 100 mg с 40 бр.
таблетки на стойност 2.00 лв. Сумата е заплатена в брой с една банкнота с
номинална стойност 20 лв. от Х.Д. – старши инспектор по приходите и приета
лично от Ц.Х.Ц. – представляващ, който приел заплащането, върнал ресто, но не
издал и не предоставил фискална касова бележка (ФКБ) от наличното и работещо в
обекта фискално устройство (ФУ) или друг платежен документ.
Горепосоченото
се потвърждава от разпечатка в 11:17 ч. МФО № 0041447/01.05.2023 г. (л. 26 –
гръб), от който е установено, че реализираният оборот от продажби в обекта до
момента на проверката е в размер на 0.00 лв.
Наличните
парични средства в обекта към момента на проверката са изброени и описани в
опис на паричните средства лично от Ц.Х.Ц. -
представляващ ЕТ „Крима-91-Ц.Ц.“ (л. 27).
Фактическата
наличност на парични средства в обекта била в размер на четиридесет лева, а
касовата наличност по данни от ФУ била в размер на 0.00 лв. Установена била
разлика от 40.00 лв.
Съставен
е Протокол за извършена проверка (ПИП) сер. АА № 011080/01.05.2023 г., който е връчен на
представляващия дружеството, установено с положения подпис на стр. 3 от същия
(л. 26 от делото), с което проверяваното лице е уведомено за началото на
производството, който е направил възражения.
При тази
фактическа обстановка е издадена оспорената
ЗНПАМ № 11454 от 25.05.2023 г. от Л.И.И. на длъжност началник на отдел
„Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, Главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, оправомощен със заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020
г. на изпълнителния директор на НАП. С обжалваната заповед за установеното
нарушение на чл. 25, ал. 1, т.1, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин и на
основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от
ЗДДС на ЕТ „Крима-91-Ц.Ц.“ е наложена принудителна административна мярка
„запечатване на търговски обект“ – аптека „Галения“, находящ се в гр. Ловеч,
ул. „Александър Стамболийски“ № 6, стопанисван и експлоатиран от ЕТ „Крима-91-Ц.Ц.“,
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „Ангел Кънчев
№ 12 и представляващ Ц.Х.Ц. с ЕГН **********, като със същата заповед е
наложена и забрана за достъп до обекта за срок от седем дни.
В заповедта са
изложени мотиви, че с оглед предотвратяване извършването на
административни нарушения и вредните последици от тях, са налице обосновани
предпоставки за налагането на принудителната административна мярка. Според
издателя на ПАМ, местоположението на търговския обект в населено място, в
непосредствена близост до главни и оживени улици и централната част на града,
работното му време през по – голямата продължителност от деня в 7-дни от
седмицата, популярността му сред местната общност предвид вида на продаваната
стока (фармацевтични стоки) – всички те комплексно обосновават значимостта на
търговския обект и обема на упражняваната дейност от аптека „Галения“. Направен
е извод, че стопанисваният от задълженото лице обект е с потенциална възможност
за реализиране на значими обороти, поради което прилагането на ПАМ е
необходимо, тъй като установеното нарушение - неиздаване на ФКБ, накърнява
съществено държавния интерес и фискалната политика на държавата, както и че причинява
значителни и трудно поправими вреди, тъй като не позволява да бъдат проверени
извършените в обекта продажби, а като последица се явява неправилното
определяне на реализираните доходи на стопанисващия го търговец. Сочи се също,
че така се препятства присъщата контролна дейност на приходната администрация и
се накърнява правото на потребителите да получат ФКБ за покупките си.
За обосноваване
продължителността на срока на запечатване органът по приходите е посочил, че са взети
предвид вида и обема на упражняваната в съответния обект дейност с оглед
информацията, съдържаща се в ИС на НАП и събраните при проверката доказателства
за релевантните факти и обстоятелства, изложени по-горе, тежестта на
нарушението и последиците от него, местоположението и клиентопотока, както вида
и разнообразието на предлаганите стоки. Приел е, че срокът е подходящ с оглед
постигане целите на мярката, състоящи се в защита на интереса на държавния
бюджет за законосъобразно регистриране и отчитане на продажбите чрез фискалното
устройство в проверения търговски обект, като е съобразена необходимостта за
постигането на тези цели да бъде създадена организация в него, имаща за цел да
и водеща до изпълнение на установените правни регламенти, както и осъществяване
на превенция срещу превръщането на установеното противоправно поведение в
трайна практика.
На следващо място със заповедта е указано на търговеца да отстрани
наличните в обекта и прилежащите му складове стоки в срок до определената дата
на запечатване на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
Заповедта е връчена на
адресата на 19.06.2023 г., а
жалбата срещу нея е подадена на 27.06.2023 г., според регистрационния индекс, поставен от приходната администрация.
От заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП (л. 33)
се установява, че началниците на отдел „Оперативни дейности” в ГД „Фискален
контрол” при ЦУ на НАП са определени да издават заповеди за налагане на ПАМ
запечатване на обект по чл. 186 от Закона за данък върху добавената стойност.
В хода на съдебното производство като доказателства са приобщени ЗНПАМ № 11454/25.05.2023
г. (л. 22-24), ДФО № 0041447/01.05.2023г. (л.26 – гръб), Протокол от извършена
проверка в обект (ПИП) серия АА № 0110801
(л. 25-26), опис на паричните средства в касата към момента на започване на
проверката (л. 27); Справка от търговски регистър и регистър на юридическите
лица с нестопанска цел (л. 28-29), Справка актуално състояние на всички
действащи трудови договори на ЕТ „Крима-91-Ц.Ц.“ (л. 30), Справка за трудови
договори и осигурителен доход на ЕТ „Крима-91-Ц.Ц.“ (л.31), Справка данни за
осигуряване по ЕГН за период от 01.01.2023 г. до 31.05.2023 г. за Ц.Х.Ц.
(л.32), Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. (л.33), Наказателно
постановление № 719083-F705288/17.08.2023 г. (л.47-50), Наказателно
постановление № 719084-F705286/17.08.2023 г. (л.51-53), Платежно нареждане
№ **********/30.08.2023 за платена санкция по НП №
719083-F705288/17.08.2023 г (л.54), Платежно нареждане № 03936991148/30.08.2023 г.
за платена санкция по НП № 719084-F705286/17.08.2023 г. (л.55).
Постановление за прекратяване на принудителна административна мярка
„запечатване на обект“ № 11532/13.09.2023 г. наложена със Заповед № 11454 от
26.05.2023 г. (л.78).
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Заповед за налагане
на принудителна административна мярка № 11454 от 25.05.2023 година на началник
на отдел „Оперативни дейности“–Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“ в
Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е издадена от оправомощен
орган и в рамките на неговата компетентност, определена от чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за Национална агенция за приходите и
т.1 от Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП /л. 33/.
Нормата на чл. 186, ал. 3
от ЗДДС възлага компетентността на орган по приходите или на оправомощено от
него длъжностно лице. Правилото на чл. 7, ал. 1 от ЗНАП дава легална дефиниция
на понятието „органи по приходите“, като в т. 1 от същото се включва
изпълнителният директор на НАП. По силата на Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. този орган
е осъществил делегацията по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, определяйки началниците на отдели
„Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“
в ЦУ на НАП като органи по издаване на заповеди за налагане на ПАМ от вида на
процесната. При това издателят на административен акт е притежавал необходимата
за това материална компетентност. Изводът за териториалната такава съдът
основава на нормата на чл. 12, ал. 6 от ДОПК. Следователно, оспорваната ЗНПАМ е
издадена от материално и териториално компетентен административен орган и по
отношение на административния акт не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Оспорената заповед съответства на предвидената за
нея писмена форма по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС. Актът формално съдържа реквизитите
по чл. 59, ал. 2 от АПК относно наименованието на органа – издател, неговият
адресат, фактически и правни основания, разпоредителна част, дата на издаване и
подпис на лицето с означена длъжност. Описанието на извършеното нарушение е
относимо към фактическия състав на мярката по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС. Заповедта е издадена и на валидни правни основания – за констатирано
нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 3, ал.1 от Наредба №
Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства
на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението
им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, при упражнено правомощие по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС за
запечатване на обекта, в тази връзка и по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за забрана
достъпа до обекта. Определеният срок за прилагане на ПАМ – 7 дни е в рамките на
законоустановения с разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС срок до 30 дни. Формално
са изложени мотиви относно продължителността на мярката „запечатване на обект“
за срок от 7 дни. Доколко последните са съответни следва да се прецени при
изследване на материалната законосъобразност на акта.
При издаването на
обжалваната заповед са допуснати съществени нарушения на административно производствените
правила, които обективно са довели до ограничаване на процесуалните права на
жалбоподателя. На стр. 5 от процесната заповед /л. 24 от делото/ е разпоредено
запечатването да се извърши на 04.07.2023 г. в 10:00 часа. Същевременно на
същата страница от ЗНПАМ е разпоредено запечатването да се извърши в 14-дневен
срок от влизане в сила на заповедта. С оглед предвидената възможност за обжалване
на ЗНПАМ, влизането в
сила на заповедта не е бъдещо сигурно събитие. Безспорно така посочените два момента на
извършване на запечатването не съвпадат, тъй като органът не е допуснал
предварително изпълнение на заповедта по реда на чл. 188, ал. 1 от ЗДДС, както
и поради факта, че няма как да се определи с точност конкретната дата на
влизането ѝ в сила поради правото за оспорване на същата, което в случая
е упражнено. С оглед на това е фактически невъзможно да се посочи конкретна
дата на запечатване на търговския обект. Отделно, посочените в процесната
заповед два момента на извършване на запечатването създават противоречие в
изразената воля на АО.
Яснотата и прецизността на органа при определяне на момента на запечатване
се дължи на още по-голямо основание и предвид обстоятелството, че съобразно
разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, лицето по отношение на което е наложена
ПАМ, е длъжно да отстрани наличните стоки, намиращи се в обекта, по
отношение на който е забранен достъпа вследствие наложеното запечатване.
Противоречивото разпореждане относно момента на запечатването е ограничило
както възможността на лицето, спрямо което мярката се прилага да узнае какво му
се вменява да изпълни и следва ли да инициира отстраняване на стоките от запечатания обект и кога, така и препятства
проверката за съответствие на приложението на мярката по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС
с целта на закона и с принципа за съразмерност.
Горното представлява и своеобразно нарушение на изискването за форма,
доколкото липсва ясна разпоредителна част досежно изпълнението на задължението
по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
Заповедта
е издадена в нарушение на материалния закон и изискванията за форма.
Съобразно
трайно установената съдебна практика по прилагане на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС се формира становището, че при установено по съответния ред
неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на съответен
документ, органът действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да
наложи на търговеца посочената в нормата ПАМ, но при определяне
продължителността на срока за запечатване на обекта, органът действа при
условията на оперативна самостоятелност, поради което следва да съобрази
продължителността на срока с фактите и обстоятелствата за конкретния случай.
По
настоящото дело безспорно е установено, че в деня и часа на проверката
дружеството е нарушило задължението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС да регистрира и
отчете извършената контролна покупка в обекта чрез издаване на фискален бон от
монтираното и въведено в експлоатация ФУ. Обектът е с характеристиките на
търговски по дефиницията на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС. Продажбата е обективирана
в извършено от контролния орган плащане на цената на стоката – една
кутия Витамин С (Цитровит) от 100 mg с 40 бр. таблетки на стойност 2.00 лв., което плащане е прието лично от Ц.Ц. представляващ ЕТ
„Крима-91-Ц.Ц.“. Протоколът за извършена
проверка, обективиращ нарушеното правило за поведение по смисъла на чл. 50, ал. 1 от ДОПК е
официален писмен документ с необорена в рамките на съдебното производство материална
доказателствена сила. Плащането задължава търговеца като лице по чл. 3, ал. 1
от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. да издаде фискална касова бележка от ФУ по реда на чл. 25, ал. 1, т. 1 от
Наредбата. Моментът на издаване на бележката съвпада с извършване на плащането,
съгласно правилото на чл. 25, ал. 6 от Наредбата. Това означава, че след като
плащането е прието, е било налице задължение за издаване
на
касовата бележка. Извършената продажба без издаден документ по реда на ЗДДС и
Наредбата осъществява материално правните основания за налагане на ПАМ по чл.
186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС.
При
определяне на срока за запечатване на обекта обаче органът е нарушил рамката на
оперативната самостоятелност, тъй
като
липсва мотивиране за продължителността на срока, съобразено с конкретните
обстоятелства по случая. Безспорно неиздаването на фискална касова бележка за
продажбата в обекта е свързано с отклонение от данъчно облагане. Липсват обаче
надлежни мотиви относно интензитета на засягане на държавния интерес според
характеристиките на търговеца и от тук за необходимостта от продължителност на
мярката в рамките на определените
в заповедта седем дни.
Настоящият съдебен състав счита, че мотивите относно продължителността на
наложената мярка са общи, противоречиви и изцяло бланкетни
- биха били относими към всяко установено нарушение от
процесния вид във всеки търговски обект. Като в действителност не е извършена преценка кое конкретно е мотивирало
органът да избере именно тази продължителност на срока на мярката.
По никакъв начин не е обосновано в процесната ЗНПАМ как изложените в
заповедта фактически констатации относно площта на обекта, вида на предлаганите
стоки – лекарства, лекарствени средства, лечебни шампоани и кремове, санитарно-хигиенни
материали и билки, и местоположението на
търговския обект повлияват върху определянето на продължителността на срока на
мярката. Липсва конкретика относно това как местоположението на обекта и вида
на предлаганите стоки се отнасят към оборота, който се реализира в обекта. Лаконичното
споменаване на тези обстоятелства, без да е извършен конкретен анализ, не би
могло да обоснове определения срок на запечатване на търговския обект. Единственият
конкретен факт е посочването на големината на обекта – търговска площ от около
30 кв. м. и складово помещение около 18 кв. м., но и това не е посочено как е
установено в съставения констативен протокол, дали е чрез нарочно измерване или
е извършено на око от екипа проверяващи. Дали мястото е оживено, може само
да се предполага. Нещо повече наличието на потенциални клиенти всъщност сочи на
възможност, но не и за реални клиенти, които са пазарували в обекта, като няма данни същият да е наблюдаван.
Според съдебната
практика на ВАС и по-конкретно - Решение № 5167 от 31.05.2022 г. по адм. д. № 248/2022 г., простото
изброяване на вид на търговския обект и вида на предлаганата стока не могат да
бъдат разглеждани като конкретни мотиви. Посочването в заповедта, че е спазен
принципа на съразмерност също не води до извод, че този принцип е спазен.
Идентично разбиране се поддържа и в Решение № 4765 от 18.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8508/2021 г., според което общите и лишени от
конкретност мотиви на органа относно продължителността на запечатването се
приравняват на липса на мотиви, а това съставлява нарушение на изискването на
чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и е самостоятелно основание за незаконосъобразност
на административния акт, което обосновава отмяната му. При липсата на мотиви
относно срока на мярката е невъзможно да се прецени съответствието на оспорения
административен акт с целта на закона, като критерий за законосъобразност на
акта.
Изложените общи съображения относно фискалната дисциплина и изброяването на
всички задължения на данъчнозадължените лица по чл. 118 от ЗДДС също нямат
връзка с определения срок на мярката. Изложеното в оспорената заповед по
отношение на продължителността на срока не представлява същински мотиви, а общи
формални изявления относно значимостта на охраняваното обществено отношение,
тежестта на извършеното нарушение /за която не е ясно каква е според органа/, последиците
от нарушението /които също не са посочени/ и необходимостта да се осигури
защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване
на нови нарушения.
Не
се събраха по делото, както и не се сочат по преписката доказателства, които да
обосноват предположението на административния орган, че една от целите пред
търговеца е отклонение от данъчно облагане. Не е посочено в заповедта и кое от
начина и вида на организиране на отчетността е довело до извършването на това
нарушение, доколкото
и обстоятелства,
свързани с организацията на отчетността на търговеца не са подлагани на
проверка, съответно не са установявани. Необоснован в тази връзка е и доводът, че е необходим
определен срок за промяна на организацията на дейността в конкретния обект. Не се установява каква
организация на отчитане следва да въведе ЕТ по време на запечатването. Наличието в
търговския обект на регистрирано ФУ предполага, че е създадена организация за
регистриране и отчитане на извършваните в този обект продажби на стоки. Липсва изложена конкретика
относно взаимоотношенията на търговеца с
фиска до този момент, така и относно обстоятелствата – утежняващи или
смекчаващи, имащи връзка с нарушението. Не е направено съотнасяне към
релевантни за спора факти или към обстоятелства, имащи значение за определяне
тежестта на нарушението и оттам на срока, за който се налага мярката. Не е съобразено обстоятелството дали
нарушението се явява първо, дали данъчно задълженият
субект има или няма задължения към бюджета, т. е. всичко това
налага извод, че не е установено дали е налице
необходимост от промяна в начина на извършване на дейността, каквито аргументи
се излагат в оспорената заповед.
Съдържащите се в обжалваната ЗНПАМ бланкетни мотиви на
практика могат да се съотнесат и повторят без изключение във всяка от
заповедите на административния орган за налагане на ПАМ от вида на процесната и
могат да се отнасят за всеки търговец и всяка дейност, независимо от конкретните
констатации. Предвид разпределената доказателствена тежест за ответника по
правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК, органът не е формирал надлежни мотиви за срока на продължителността на мярката. Поради това,
издадената заповед се явява немотивирана в частта за срока на определената
мярка, което е самостоятелно основание за отмяна на акта.
Принудителната
административна мярка трябва за всеки конкретен случай да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща
преследваната от закона цел. Целите на закона се постигат чрез спазване на
основните принципи, общите и специални правни норми за поведение, поради което
е необходимо пълно и всестранно обсъждане на фактите за всеки конкретен случай,
тъй като само по този начин може да се установи дали издаденият административен
акт преследва законна цел, дали намесата в правата и свободите на засегнатите
лица е пропорционална на преследваната цел и дали е спазен справедлив баланс
между обществения интерес и интереса на индивида.
Настоящият съдебен състав
споделя доводите на пълномощника на
жалбоподателя, че в оспорената заповед
са изложени изцяло бланкетни мотиви за това какво налага запечатването да бъде
осъществено именно в избрания срок от 7 дни. Изложените мотиви във връзка с
продължителността на срока на ПАМ са общо формулирани формални изявления и
нямат характера на същински мотиви като правни и фактически основания относно
целите на ПАМ в конкретния случай – за значимостта на охраняваните обществени
отношения, тежестта на нарушението, последиците от него и необходимостта от
осигуряване защита на обществения интерес и предотвратяване възможността за
извършване на ново нарушение. При липсата на мотиви относно срока на мярката е
невъзможно да се прецени съответствието на целта на административния акт с
целта на закона, като критерий за законосъобразност на акта. Въпреки това,
доколкото съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС въвежда императивното
изискване заповедта на органа да бъде мотивирана, то в този смисъл процесната
заповед се явява и несъобразена с материалния закон.
При определянето на срока на запечатване на търговския
обект административните органи трябва да се ръководят от ясни критерии, които
след това при съдебния контрол по реда на чл. 169 от АПК да бъдат обсъдени. Както
се спомена и по-горе, при прилагането на ПАМ
по реда на чл. 186 от административният орган действа
в условията на обвързана компетентност, т. е. при наличие на материалноправните
предпоставки, установени с цитираната норма, той е длъжен да приложи ПАМ. При определяне на продължителността на ПАМ обаче органът действа в условията на
оперативна самостоятелност и го определя по целесъобразност в рамките на закона,
поради което дължи излагането на мотиви
защо приема, че ПАМ трябва да бъде
приложена за конкретно избрания от него срок.
Поради което, липсата на мотиви или
недостатъчните мотиви в това отношение
имат стойност на особено съществено процесуално нарушение, защото те касаят
продължителността на мярката с оглед целта на закона, а именно – налагане чрез
властта на държавата на конкретно поведение с неблагоприятни последици на
съответния правен субект, независимо от неговата воля. Същевременно, липсата на
мотиви относно срока, за който се прилага ПАМ,
съставлява и нарушение на императивното изискване на чл. 59, ал. 2, т.
4 от АПК, и е самостоятелно основание за незаконосъобразност на административния
акт, което обосновава отмяната му. При липсата на мотиви относно срока на
мярката е невъзможно да се прецени съответствието на целта на административния
акт с целта на закона, като критерий за законосъобразност на акта. Констатираното
нарушение – липса на мотиви относно
продължителността на ПАМ, е особено
съществено, то е неотстранимо в настоящата съдебна фаза на производството, и
поради това съставлява самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед
като незаконосъобразна.
В посочения смисъл
е и съдебната
практика на Върховния административен съд, застъпена в Решение № 2760 от 15.03.2023 г., постановено
по адм. д. № 6730/2022 г.; Решение № 2649 от 14.03.2023
г., постановено по адм. д. № 262/2023 г.; Решение № 11097
от 05.12.2022 г., постановено по адм. дело №
3466/2022 г.; Решение № 11045
от 2.12.2022 г., постановено по
адм. дело № 6230/2022 г.;
Решение № 10731 от 24.11.2022 г.,
постановено по адм. дело № 1776/2022 г.; Решение № 10513 от 18.11.2022 г., постановено по адм. дело №
2491/2022 г.; Решение № 10394
от 16.11.2022 г., постановено по
адм. дело № 1698/2022 г.;
Решение № 10301 от 15.11.2022 г.,
постановено по адм. дело № 1644/2022 г.; Решение № 9778 от 2.11.2022 г., постановено по адм. дело №
12290/2021 г.;
Решение № 2028/16.02.2021 г., постановено по адм. д. № 8091/2020 г. и мн. др.
Съдът счита, че е
нарушен чл. 6, ал. 2 от АПК, тъй като с определения срок на правно действие на
мярката от 7 дни се засягат в по-голяма степен от необходимото за целта на
закона не само правото на жалбоподателя на стопанска дейност, но и на законния
му интерес по реализиране на доходи от разрешена търговска деятелност. В този
смисъл, периодът на действие на ПАМ не може да се определя произволно и при
отсъствие на цялостен и задълбочен анализ на всички относими факти и
обстоятелства относно продължителността на мярката. Изрично в чл. 6, ал. 5 от АПК е разписано, че административните органи трябва да се въздържат от актове и
действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.
С оглед гореизложеното съдът намира, че оспорването е
основателно и следва да бъде уважено, а обжалваната заповед е незаконосъобразна, като издадена
при неспазване на установената форма, в противоречие с приложимите
материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона, поради което
същата следва да бъде отменена.
С оглед изхода на спора и
своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на разноски по делото съобразно приложения на лист
91 списък, съдът счита, че в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
такива в общ размер на 1050 лева, от които 1000 лева – договорено и реално
заплатено адвокатско възнаграждение (видно от приложения на лист 18 от делото
договор за правна защита и съдействие и разписка на лист 19) и 50 лева –
внесена държавна такса (л. 44).
По отношение на направеното
от ПП на ответника възражение за прекомерност на претендираното от насрещната
страна адвокатско възнаграждение, следва да се посочи, че съгласно чл. 8, ал. 3
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2,
възнаграждението за един адвокат е 1000 лева, поради което претендираното
такова от страна на жалбоподателя не се явява прекомерно.
По изложените съображения и
на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № № 11454/25.05.2023 г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“,
Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите да заплати на ЕТ „Крима-91-Ц.Ц.“ с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Ловеч, ул. „Ангел Кънчев“ №12, сумата от 1050,00
(хиляда и петдесет) лева разноски по делото.
Решението може да бъде оспорено с касационна жалба пред
Върховен административен съд на
РБ в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от него да се изпрати на
страните.