№ 7166
гр. София, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:К. Ст. Петров
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от К. Ст. Петров Гражданско дело №
20241100104068 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от А. М. И.
против Столична община, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца,
сумата в размер на 60 000 лв. – представляваща обезщетение за неимуществени вреди –
болки и страдания от счупване на бедрената шийка и повърхностна травма на окосмената
част на главата, последици от инцидент настъпил на 04.03.2024 г. в гр. София на ул. *******
с посока на движение от депо Банишора към спирка № 2115 на автобуси № 82 и 77, при
който ищецът стъпил в необезопасена дупка на тротоара /в близост до капаци на шахта –
виж уточнителна молба с вх. № от 09.07.2024 г./, вследствие на неполагането на
дължимата грижа от Столична община за поддържане в изправност на общински участък от
пътя, към който спадал посочения по-горе тротоар, ведно със законната лихва върху
претендираната сума от датата на инцидента – 04.03.2024 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата в размер на 3390.80 лв. – представляващи претърпени имуществени
вреди от инцидента, формирана от платената сума за закупени – циментно стебло,
фемурална глава, полиетиленова вложка и двойно-мобилна капсула с циментно закрепване,
сет за тазобедрена става, проходилка, Фраксипарин и памперси, ведно със законната лихва
върху претендираната сума от датата на инцидента – 04.03.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 04.03.2024 г. в гр. София на ул. ******* с посока на движение
от депо Банишора към спирка № 2115 на автобуси № 82 и 77, стъпил в необезопасена дупка
1
и паднал. Причина за инцидента била липсата на плочки на тротоара. В резултат на това
ищецът паднал. Установила се фрактура коли феморис дек. контусио капитис - счупване на
бедрената шийка, закрито и повърхностна травма на окосмената част на главата. Наложила
се операция направена в УМБАЛСМ Н. И. Пирогов, при която е поставено стебло с
циментна мантия. Поради обездвижването ищецът не можел да става от леглото и да се
грижи сам за битови и физиологични нужди. Ползвал помощни средства и към момента бил
на легло не можел да се придвижва и ползвал памперси. Предвид инцидента ищецът
претърпял стрес, напрежение, тревоги. Изпитвал безпокойство. Направени били и
имуществено разходи по фактури: от 11.03.2024 г., издадени от УМБАЛСМ Н. И. Пирогов;
от 14.03.2024 г., издадена от А.М. ЕООД и от 15.03.2024 г. и 18.03.2024 г., издадени от С.
ООД. Тротоарът бил част от пътната мрежа, публична общинска собственост.
Противоправно поведение на служители на общината довело до инцидент. Моли за
уважаване на исковете. Претендира законна лихва от датата на инцидента. Претендира
разноски. Моли на основание чл. 127, ал. 4 ГПК присъдените суми да бъдат заплатени по
банкова сметка с IBAN *******
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е ангажиран отговор от страна на
ответника. Взето е становище, че исковата претенция е неоснователна. Фактическият състав
на претенцията не бил недоказан. Оспорва механизма на инцидента. Мястото на настъпване
на инцидента била шахта на подземна инфраструктура. Касаело се за зона със сервитутни
права и задължения, чиято поддръжка била задължение на Електроразпределителни мрежи
Запад ЕАД. Столична община не притежавала пасивна материалноправна легитимация.
Липсвало причинно-следствена връзка между поведението на ответника, падането на ищеца
и съответно вредите, настъпили в последствие. Твърди допринасяне /съпричиняване/ от
страна на ищеца за настъпването на вредите по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В епикризата се
посочвало, че ищецът е с оплаквания от влажна кашлица с придружаваща температура и
лечение с антибиотик, което повлияло на поведението му и на настъпилия вредоносен
резултат. Отделно ищецът не положил дължимата грижа да опази живота и здравето си. С
поведението си ищецът спомогнал за увреждането, респ. за увеличаване размера на вредите.
Оспорва и размера на претенцията за неимуществени вреди. Моли за отхвърляне на
претенциите - като неоснователна, а в условията на евентуалност за намаляване на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди и приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Претендира разноски.
С определение от 06.06.2024 г. е конституирано по делото като трето лице-помагач на
ответника Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД, ЕИК *******. Третото лице-помагач
е взело становище, с което излага, че не е легитимирано да участва в спора и иска да бъде
заличено. По същество оспорва иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Правна квалификация на предявения иск е чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 49 във вр. с
2
чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД;
Не са налице обстоятелства, налагащи заличаване от участие на третото лице-помагач
по делото. С уточнителна молба с вх. № от 09.07.2024 г. ищецът твърди, че инцидентът е
настъпил в непосредствена близост до правоъгълни капаци на шахта и стълб. Твърденията
на ответната страна в случая са, че шахтата е собственост на третото лице-помагач, което
обуславя процесуалната легитимация за участие на Електроразпределителни мрежи Запад
ЕАД като трето лице-помагач.
Отговорността за непозволено увреждане е предвидена в закона в защита на правата
и интересите на гражданите. Тя има за задача не само да задължи виновния да обезщети
пострадалия за причинените му вреди, но и да възпитава гражданите на законността и да ги
възпира да не увреждат противоправно правата и интересите на другите граждани. В т. 3 на
ППВС № 17/1963г. /допълнено с ППВС № 4/75г./, са дадени задължителни указания на
съдилищата при разграничаване на отговорността по чл. 45 - чл. 49 ЗЗД и тази по чл. 50 ЗЗД.
Отговорността по чл. 50 ЗЗД може да се ангажира, когато вредите са настъпили поради
свойства на самата вещ, без виновно поведение при ползването й. Отговорността по чл. 50
ЗЗД е налице и когато не съществува техническа възможност за пълното обезопасяване на
вещта /виж решение № 367 от 12.05.2010 г. по гр.д. № 1140/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение
№ 177/ 25.10.2016 г., гр. д. № 1263/2016 г. ІІІ г.о., решение № 309/ 04.06.2014 г., гр. д. №
1354/2012 г. на IV г. о. и др./. Доколкото в случая съществува техническа възможност за
поддържане на тротоарите в годно техническо състояние, то правната квалификация на
претенциите е чл. 49 ЗЗД.
Улицата и прилежащият тротоар се намират на територията на Столична община и са
със статут на публична общинска собственост по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 3 ЗОС - имоти,
предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение,
определени от общинския съвет, а разпоредбата на чл. 11 ЗОС вменява в тежест на
собственика задължението да управлява общинските имоти в интерес на населението
съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин /в този смисъл решение №
38 от 07.03.2018 г. по гр. д. № 2126/2017 г. на IV г. о./. Освен това и съгласно разпоредбата
на § 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА общинските пътища, улиците, към които спада и
прилежащият тротоар, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и
зелените площи за обществено ползване са общинска собственост. В обхвата на пътя
съгласно нормативната уредба попада „земното платно“, част от което е и тротоарът.
Разпоредбата на чл. 31 ЗП вменява в тежест на Общината поддържането на общинските
пътища и тротоарните пространства, като част от уличната инфраструктура. Общината като
собственик отговаря за управлението и поддържането на общинската собственост. На
Столична община е вменено, чрез оправомощени длъжностни лица от общинска
администрация, организирането и осигуряването на поддържането и чистотата тротоарните
площи. Изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите,
велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното
озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се
3
организират от съответната община – чл. 30, ал. 4 ЗП. Без значение за производството е чия
собственост е шахтата, до която се твърди да е настъпил инцидентът. Неизпълнението по чл.
74 ЗУТ може да доведе до отговорност на строителя спрямо Столична община, но не и да
освободи ответника от задължението му да поддържа тротоарните настилки, съобразно
вменените му от закона задължения. Още повече, няма данни Столична община да е
възразила срещу изграждането на техническата инфраструктура на адреса.
Следователно именно Столична община отговаря за изправността на тротоарната
настилка на ул. ******* с посока на движение от депо Банишора към спирка № 2115 на
автобуси № 82 и 77. За да се ангажира обаче отговорността на ответника следва ищецът да
установи при условията на пълно и главно доказване твърденията си, че безспорно
установените по делото увреждания на същия /счупване на бедрената шийка и повърхностна
травма на окосмената част на главата/, ищецът е претърпял поради попадане в
необезопасена дупка на тротоарната настилка в непосредствена близост до шахта на ул.
******* с посока на движение от депо Банишора към спирка № 2115 на автобуси № 82 и 77,
образувана от липсващи плочки и паднал. Още повече, че ответникът в отговора на
исковата молба изрично оспорва механизма за настъпване на процесното събитие /л. 31
от делото/.
Относно СМЕ - принципно заключението следва да бъде основано на конкретни
данни, събрани чрез използвани от страните доказателствени средства – писмени
доказателства, свидетелски показания и др. Като едно от доказателствените средства,
каквото е заключението, съдът не е длъжен да го възприеме безкритично, а го преценява в
съвкупност с всички доказателства по делото /виж решение № 120 от 31.07.2018 по гр. д. №
2908/2017 г. на IV г. о./. В СМЕ вещото лице е посочило, че установените травматични
увреждания могат да се получат по начина, описан в исковата молба. В съдебно заседание на
28.11.2024 г. вещото лице С. конкретизира, че този вид счупване е счупване на третата
възраст и се получава при загуба на равновесие и падане настрани. Според вещото лице
ищецът може да падне навън, може и в хола да падне, счупването е същото, падане настрани
върху твърда повърхност. Като причината за съответното падане може да бъде спъване,
завиване на свят, кръвно налягане, световъртеж. Щом има падане настрани върху твърда
повърхност, това ще доведе до констатираните увреждания, описани в заключението.
Следователно от СМЕ се установява, че причината за уврежданията на ищеца е резултат от
падане настрани върху твърда повърхност, но заключението няма как да доведе до
установяване на точния механизъм на увреждането – къде и кога е паднал ищецът.
По делото са изискани от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД преписи от всички
медицински документи, касаещи А. М. И., ЕГН **********, копие от амбулаторна книга от
кабинет по Травматология, копие от амбулаторна книга от кабинет по Травматология и
история на заболяването № 9583/2024 г. на ищеца. От постъпилите документи се установява
следното:
- в лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 048709 от 04.03.2024 г. /л. 89/ е отразена
анамнеза „докаран от екип на БП – паднал в дома си“ – документът носи подписа на
4
пациента А. М. И.;
- в предоперативна епикриза /л. 70/ е отразена анамнеза „докаран от екип на БП –
паднал в дома си“;
- във фиш за спешна медицинска помощ от 04.03.2024 г. /л. 106/ е отразена анамнеза
„битова травма“ – паднал, ударил глава.
От приетите по делото медицински документи се установява, че счупване на лъчевата
кост на лявата ръка на ищеца е в резултат от падане в дома на ищеца при битова травма на
04.03.2024 г. Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 048709 от 04.03.2024 г. /л. 89/ с
отразена анамнеза „докаран от екип на БП е подписан от пациента А. М. И., като
поставените подписи не са оспорени по производството. Анамнезата представлява
медицинското описание на заболяването на един болен по сведения на самия него или
близките му. Обстоятелството, че ищецът сам е дал сведение, че произходът на получената
травма е падане в дома му при битов инцидент, представлява извънсъдебно признание на
неизгодни за страната факти, което представлява доказателствено средство. Ако изявлението
съставлява признание на неблагоприятни за автора обстоятелства, това увеличава
доказателствената стойност на документа – виж решение № 70 от 19.02.2014 г. по гр. д. №
868/2012 г. на ВКС на IV г. о., определение № 1015 от 3.09.2015 г. на ВКС по гр. д. №
2930/2015 г., IV г. о. Изявлението на страната по делото, когато то съдържа неизгодни за нея
факти, релевантни за спорното право, има характер на признание и се явява важно
доказателствено средство. Признанието на неблагоприятния факт е указание за неговата
истинност /виж решение № 475 от 8.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1311/2009 г., III г. о./.
Преценката относно достоверността на такова признание следва да се извърши от съда с
оглед на всички обстоятелства по делото. При извършването на тази съвкупна преценка,
съдът трябва да изследва дали направеното признание кореспондира или е в противоречие с
останалите обстоятелства, установени по делото. Признанието, материализирано в
посочените медицински документи, кореспондира с останалите доказателства по делото, а
именно механизма на увреждането според СМЕ /падане настрани върху твърда повърхност/.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля П.К.Н. - близък приятел на сина на
ищеца, поради което показанията се ценят по реда на чл. 172 ГПК. Показанията на свидетеля
Нешев несъвпадат с останалия доказателствен материал. Свидетелят подробно обяснява как
синът на ищеца викнал такси, двамата вдигнали ищеца и го сложили на задната седалка.
Подробните показания свидетелят дава както при въпроси на процесуалния представител на
ищеца, така и при въпроси на съда като отново потвърждава качването в такси, как са се
опитали да вдигнат ищеца след като паднал, как го сложили в таксито и синът на
пострадалия седнал отпред. Така дадените подробни показания са неверни. В приложената
от ищеца Епикриза /която представлява официален документ/ е отбелязано в графа извън
болнична помощ – СМП /спешна медицинска помощ/. Обстоятелството, че ищецът е бил
откаран в болницата от спешна медицинска помощ се установява и от документите,
постъпили от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД.
Отделно подробните и детайлни показания на свидетеля относно това къде точно е
5
стъпил ищеца, как е стъпил с единия крак в шахтата, а с другия на „тревичката“, размерът на
дупката, будят съмнение не само с оглед изключително точните паметови възприятия на
инцидента станал преди повече от 8 месеца, но и с оглед съмнителното съвпадение на
твърдяното от свидетеля място на инцидента с представения от ищеца към исковата молба
снимков материал. При въпроси на съда на л. 135 гръб свидетелят потвърждава по-рано
изложеното становище при поставените въпроси от процесуалния представител на ищеца,
че „да, имаше трева, ако дупката е била 6-8 сантиметра, тревата е била 4-5 сантиметра“. Това
твърдение за наличието на пораснала трева и то 5-6 сантиметра звучи нелогично с оглед
датата на настъпване на инцидента, а именно 4 март.
Свидетелските показания /от близък приятел на бащата на ищеца/ преценени
съвкупно с оглед всички обстоятелства по делото, както и при наличието на груби
противоречия с приложените по делото доказателства /вкл. приложената по делото
епикриза/, съдът намира, че не установяват твърдения в исковата молба механизъм относно
място и време на настъпване на инцидента. При всички изложено, съдът намира, че не
следва да кредитира свидетелските показания, поради което и ищецът не доказва при
необходимото пълно и главно доказване, че инцидентът е настъпил по твърдяния в исковата
молба начин. Още повече, по делото са налице данни, че ищецът е страдал от вирусно и
респираторно заболяване по време на инцидента, като е бил на антибиотична терапия и с
температура в деня преди настъпилия инцидент /виж приложената Епикриза/, което
обстоятелство съвкупно с неизясняването от свидетеля къде в Люлин са отивали ищецът и
баща му, също косвено води до извода за настъпила битова травма в дома на ищеца, която
предвид възрастта на ищеца и посоченото от вещо лице в с. з., може да доведе до
получените в случая увреждания.
Ищецът носи доказателствената тежест да установи всички елементи от фактическия
състав на претенцията при условията на пълно и главно доказване, като за него са и
неблагоприятните последици от непроведеното доказване. Ищецът не доказва получената
травма да е последици от инцидент, настъпил на 04.03.2024 г. в гр. София на ул. ******* с
посока на движение от депо Банишора към спирка № 2115 на автобуси № 82 и 77, при който
ищецът стъпил в необезопасена дупка на тротоара и паднал. Оттук и не се установява
противоправно бездействие от страна на ответника, което да е довело в причинно-
следствена връзка да претърпените от ищеца неимуществени и имуществени вреди.
Доколкото не се установява един от елементите на фактическия състав на претенцията, то е
безпредметно да се обсъждат останалите такива.
Предявените искове са неоснователни и ще се отхвърлят изцяло.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на ответника. На същия ще се присъди
сумата от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда.
Разноски на трето лице-помагач не се дължат – чл. 78, ал. 10 ГПК.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
6
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. М. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София,
ул. *******, срещу Столична община, БУЛСТАТ *******, с адрес: гр. София, ул. „*******,
искове за осъждането на Столична община да заплати на А. М. И., следните суми: сумата в
размер на 60 000 лв. – представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания от счупване на бедрената шийка и повърхностна травма на окосмената част на
главата, последици от инцидент, за който в исковата молба се твърди да е настъпил на
04.03.2024 г. в гр. София на ул. ******* с посока на движение от депо Банишора към спирка
№ 2115 на автобуси № 82 и 77, при който ищецът стъпил в необезопасена дупка на тротоара
/в близост до капаци на шахта/, вследствие на неполагането на дължимата грижа от
Столична община за поддържане в изправност на общински участък от пътя, към който
спадал посочения по-горе тротоар, ведно със законната лихва върху претендираната сума от
датата на инцидента – 04.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в
размер на 3390.80 лв. – представляващи претърпени имуществени вреди от инцидента,
формирана от платената сума за закупени – циментно стебло, фемурална глава,
полиетиленова вложка и двойно-мобилна капсула с циментно закрепване /всичките по
фактура № ********** от 11.03.2024 г./, сет за тазобедрена става /по фактура № **********
от 11.03.2024 г./, проходилка /по фискален бон от 14.03.2024 г./, Фраксипарин /по фискален
бон от 15.03.2024 г./ и памперси /по фискален бон от 18.03.2024 г./, ведно със законната
лихва върху претендираната сума от 04.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА А. М. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. *******, да
заплати на Столична община, БУЛСТАТ *******, с адрес: гр. София, ул. „*******, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100 лв. разноски в производството за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач -
Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД, ЕИК *******, с адрес гр. София, бул. *******,
бл. БенчМарк Бизнес Център.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7