Р Е Ш Е Н И Е
№ 28
гр. Силистра, 06 април 2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Силистра,
в открито съдебно заседание
на девети март
през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Чернева
с участието на секретаря Анета Тодорова, като разгледа докладваното от
съдията административно дело
номер 15 по описа за 2023 година
на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е жалба от Ф.И.Б. с ЕГН
- ********** ***, срещу Заповед № РД – 14-25/05.01.2023 г. на директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Русе към ИА „Автомобилна
администрация“, с която на основание чл. 107, ал. 1 във връзка с чл. 106а, ал.
1, т. 1, б. „а“ и ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 106а, ал. 7 от Закона за
автомобилните превози по отношение на жалбоподателката е наложена принудителна административна мярка
„Временно спиране от движение“ на МПС Мерцедес Спринтер от категория N1, с рег.
***, собственост на Ф.И.Б., до отстраняване на нарушението, но за не повече от
12 месеца чрез сваляне и отнемане на един брой табела с регистрационен номер СС9681АТ и отнемане на
свидетелството за регистрация № **********, издадено в РБългария.
В жалбата се изтъква, че
оспореният административен акт е незаконосъобразен, като са маркирани
основанията за оспорване по чл. 146, т. 3,4 и 5 АПК. Посочва се, че не е
заявено кои са нарушените разпоредби от Ф.Б. на ЗАПр или на актовете за
прилагането му, нито е установено къде е извършено нарушението, по повод на
което се прилага ПАМ. Твърди се, че длъжностните лица от РД „Гранична полиция“,
оказали съдействие при установяването на нарушението, извършено от водача на
автомобила А. С., не са контролен орган по ЗАвП и актовете за прилагането му.
Акцентира се, че обясненията на третите неучастващи в производството лица,
приобщени като доказателства в административното производство, не са събрани по
установения ред в АПК, поради което фактическите констатации на органа,
изградени въз основа на тези доказателства, са негодни. Твърди се, че
непосочването от страна на органа на начина на отстраняване на нарушението от
адресата съставлява липса на мотиви, накърняваща правото на защита на
последния. Посочва се, че водачът на автомобила не е извършвал превоз на
пътници срещу заплащане с цел извличане на икономическа облага, а в случая се е
извършвало „споделено пътуване“, при разделяне на разходите за него от
пътуващите, още повече че Ф.Б. не е
знаела, че автомобилът ще се използва за транспорт до Белгия. По тези съображения се моли за отмяна на
заповедта и за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Директора на регионална дирекция
"Автомобилна администрация" гр. Русе – е изпратил становище по
делото, според което оспорването е неоснователно.
Производството е по реда на чл.
107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) във връзка с чл. 145 и сл.
от АПК.
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК от лице, което е
адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла
на чл.147, ал.1 АПК; атакува се индивидуален административен акт, подлежащ на
съдебен контрол, пред компетентния съд. В тази връзка жалбата се явява допустима. Разгледана
по същество същата е неоснователна по следните съображения:
При извършена проверка на 10.12.2022 г. от служители на РД
"Автомобилна администрация" – Русе, с оказано съдействие от органите
на РД „Гранична полиция“-Русе, е установено, че А. А.ай С.с ЕГН – ********** ***,
извършва международен обществен превоз на двама пътници (Е. А.Т.и А. Х.) от Република България
до Кралство Белгия с лек автомобил от категория N1, модел "Мерцедес Спринтер"
с рег. № СС 9681АТ, собственост на Ф.И. Б.. За автомобила няма издадено
заверено копие към лиценза на Общността и същият не е вписан в списък на МПС
към лиценз, издаден от МТС. При тези данни проверяващите са приели, че се
извършва неправомерен обществен превоз на пътници в нарушение на чл. 6, ал. 1
от ЗАвтП. Срещу водача е съставен АУАН № 331586 / 05.01.2023 г. Актът е
предявен на нарушителя и подписан от него без възражения. Към преписката са
приложени писмени обяснения от двамата пътници Е. А.Т.и А. Х., като обяснението
на първия е написано лично и е приподписано от служителя на РДГП-Русе М.Т., а
обяснението на втория е дадено устно и записано от служителя на РДГП-Русе Ц.Н..
От обясненията на пътниците се установява, че превозът се е извършвал срещу уговорено
заплащане – 150 евро за първия и 100 евро за втория. При тези данни е издадена
оспорената Заповед №РД-14-25/ 05.01.2023 г. на Директора на Регионална дирекция
"Автомобилна администрация" Русе, с която са приложени две
принудителни административни мерки – по отношение на собственика на МПС Ф.И.Б. -
временно спиране от движение на МПС "Мерцедес Спринтер" с рег. № СС 9681АТ,
до отстраняване на нарушението, на за не повече от дванадесет месеца, чрез
сваляне и отнемане на 1 брой табела с рег. СС9681АТ и отнемане на свидетелството за регистрация №
*********, издадено в РБългария, и по
отношение на водача А. А. С.по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б "б" от ЗАвП -
временно отнемане на свидетелство за правоуправление на МПС и контролния талон
към него - до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.
Допълнително по настояване на
жалбоподателката в процеса са разпитани като свидетели други двама пътници в
колата – съпругата на водача А. С.Б.С.и О. П.; представени са и доказателства,
че водачът на автомобила и съпругата му са работели и живели в Белгия до преди
година и към настоящия момент продължават посещават страната два пъти годишно
във връзка с получаването на обезщетение за безработица.
Оспорването на т. 1 от посочената
заповед (по отношение на собственика на автомобила) е станало повод за
инициирането на настоящото производство, в което, съгласно чл. 168 АПК, следва да се прецени
законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 АПК.
Съгласно чл. 107, ал. 1 от
ЗАП принудителните административни
мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или
упълномощени от него длъжностни лица. Съобразно предоставената в закона
възможност със своя заповед № РД-01-553/23.11.2021 г. изпълнителният директор
на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" е упълномощил длъжностни
лица в агенцията, в това число и директорите на РД "АА", да издават
заповеди, с които налагат ПАМ по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвП. С оглед изложеното
процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите
правомощия.
Заповедта е издадена в писмена форма и
съдържа задължителните установени в закона реквизити. В нея са изложени
фактическите основания, обуславящи издаването ѝ – описано е нарушението
на водача на автомобила, като от една страна са посочени обстоятелствата, при
които е извършено, а от друга страна е налице препратка към констатациите,
съдържащи се в АУАН. Фактът, че жалбоподателката лично не извършвала
нерегламентиран превоз, респ. и административно нарушение, е ирелевантен за
налагане на принудителната мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвтП. Видно е, че принудителната административна
мярка спиране от движение се налага по отношение на превозното средство, с
което е извършван обществения превоз на пътници. Ирелевантно за налагане на
мярката е обстоятелството кой е извършил превоза - собственика на превозното
средство или трето лице. И това е логично, тъй като именно превозното средство
е средството, с което е извършено нарушението, чието преустановяване
принудителната мярка цели. Чрез спирането от движение на превозното средство се
гарантира преустановяването на административното нарушение. Начинът на
изпълнение на принудителната административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1
ЗАвтП - спиране от движение, определен в ал. 2, т. 1 на същата норма - чрез
сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането й заедно с документа,
удостоверяващ регистрацията на превозното средство, неминуемо изисква адресат
на мярката да е лицето, на което е регистрираното превозното средство. Съгласно
чл. 143, ал. 1 Закона за движение по пътищата, регистрацията се извършва на
името на собственика. С оглед на това точно от него следва да бъдат отнети
удостоверителния документ и регистрационната табела (в този смисъл Решение №
11062 от 20.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1191/2012 г., VII о.). Въз основа на
това съдът приема, че формата на оспорения акт, в частта, касаеща
жалбоподателката, позволява ефективна съдебна проверка на неговата материална
законосъобразност.
Няма допуснати нарушения на разписаната
административна процедура, които да рефлектират върху законосъобразността на постановената
заповед. Спазени са изискванията по чл. 44, ал. 2 и ал. 3 от АПК за даване на сведения
от третите неучастващи в производството лица, въз основа на които е направен
извода, че превозът е осъществяван срещу заплащане. Макар и дадени пред служители
на друг държавен орган (РДГП-Русе), същите се явяват допустими доказателствени
средства съгласно чл. 39, ал. 1 от АПК , поради което не е
имало пречка да бъдат приобщени към административната преписка, респ. органът
да се позове на тях (в този смисъл Решение № 4094 от 3.04.2017 г. на ВАС по
адм. д. № 10800/2016 г., VII о.). При това положение доводът в жалбата, че
органът не е събрал чрез регламентираните в АПК способи и средства надлежни
доказателства за търговския характер на превоза, е неоснователен.
Не
може да бъде споделено и оплакването за нарушено право на участие на
жалбоподателката в производството по издаване на заповедта, мотивирано с
обстоятелството, че табелите на
автомобила са били иззети още при съставянето на АУАН на водача и жалбоподателката,
в качеството ѝ на собственик на автомобила, е била лишена от възможността
да участва при изясняването на фактите и обстоятелствата по случая. Прилагането
на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ и ал. 2, т. 1 от ЗАвП има превантивен
характер - да предотврати продължаването на констатираното нарушение, което
означава необходимост от незабавното ѝ налагане, регламентирано изрично в
разпоредбата на ал. 3 от същия член - в случаите по ал. 2, т. 1 и 2
регистрационната табела и посочените документи се изземват със съставянето на
акта за установяване на административно нарушение. Следователно самият законодател,
регламентирайки приложението на мярката, е предвидил предварителното ѝ
изпълнение, като защитата на засегнатите лица следва да се осъществи по пътя на
обжалването.
На следващо място е необходимо да се
обсъди материалната законосъобразност на акта.
Автомобилният превоз на пътници е дейност
с повишен риск за живота и здравето на хората. Това е наложило за упражняването
й законодателят да установи императивно специални изисквания гарантиращи
определено ниво на професионална компетентност, благонадеждност и финансова
стабилност. Значимостта на ценностите, върху които тази професионална дейност
рефлектира, е обусловила подробността на регламентацията й на национално и на
европейско ниво (в този смисъл Решение № 10803 от 20.07.2011 г. на ВАС по адм. д. №
12932/2010 г., VII о. и много други) . Досежно материалната законосъобразност
съдът намира следното:
В ЗАвтП са уредени условията и редът за
извършване на обществени вътрешни и международни превози на пътници и товари с
автомобили, извършвани от български или чуждестранни превозвачи. Съгласно чл.
6, ал. 1 ЗАвП обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач,
който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на
територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз
на пътници или товари – лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за
извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за регистрация – за
извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват
от този закон. Извършването на обществени превози на пътници или товари без
изискуемия лиценз или удостоверение за регистрация е основание за прилагане на
ПАМ както по отношение на собственика на автомобила, с който е извършен превоза
– чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗАвП, така и за водача – чл. 106а, т. 4, б.
„б“ ЗАвП, като и в двата случая законът предвижда срокът на мярката да е до
отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. Адресат на ПАМ по
чл. 106а, т. 1, б. „а“ ЗАвП е собственикът на автомобила и за да бъде приложена
по отношение на него мярката, в процеса
следва да са установени както вида на
извършвания превоз, така и спазването на установените в закона изисквания за
него.
Предвид безспорно установения маршрут на
пътуването от РБългария до Белгия, то несъмнено процесният превоз се явява
международен по смисъла на § 1, т. 14 от ДР на ЗАвП.
Не е спорно също така, че за автомобил
Мерцедес Спринтер с рег. *** няма издаден лиценз за извършване на международен
превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, изискуем съгласно чл. 6,
ал. 1 от ЗАвП, респ. в автомобила е липсвало заверено копие от него. Съгласно
съображение 9 от Регламент (ЕО) № 1071/2009, притежаването на лиценз на
Общността е условие за извършване на международен превоз, а изискването във
всяко превозно средство да има заверено копие от лиценза на Общността е "с
цел да се улесни ефективното извършване на проверки от правоприлагащите органи,
особено извън държавата членка, в която е установен превозвачът". Съгласно
чл. 7, ал. 1 от ЗАвтП, заверено копие от лиценза се издава за всяко моторно
превозно средство, с което се извършва дейност, при условие, че това средство е
с българска регистрация и превозвачът е доказал финансова стабилност за него.
От това следва, че целта на завереното копие за всяко от МПС, с които
превозвачът извършва дейност, е да улесни проверките от страна на правоприлагащите
органи и да удостовери извършената от тях проверка за наличието у превозвача на
достатъчно ресурси, с които да гарантира за нормалното функциониране на
транспортното предприятие.
Спорът в процеса е концентриран около това
дали процесният превоз има характеристиките на обществен.
Съгласно пар. 1, т. 1 и т. 2 от ДР на ЗАвП,
"обществен превоз" е превоз, извършван за чужда сметка или срещу
заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство,
а "превоз на пътници" е дейност на лице, което извършва услуги по
извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или
срещу заплащане или икономическа облага. От посочените дефиниции се установява,
че превозът на пътници е услуга с търговска цел, която се извършва срещу
заплащане и икономическа облага и се различава от "превоз на пътници за
собствена сметка" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАвП, който
представлява превоз на пътници без заплащане с нетърговска или нестопанска цел.
Следователно, за да бъде установено нарушение на разпоредбите на ЗАвП за
извършване на обществен превоз на пътници, административният орган, чиято е
тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 от АПК, е длъжен да докаже, че е
извършено плащане или има уговорка за извършване на плащане на услугата превоз.
Заплащането на услугата превоз е различно от плащането само на част от разхода
на гориво (при т. н. споделено пътуване), който разход е само един от
компонентите, формиращ цената на услугата превоз. В този смисъл е и трайната
съдебна практика на ВАС - напр. Решение
№ 2234 от 27.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8892/2014 г., VII о., докладчик
председателят Й. Д. Решение № 92 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6724/2014
г., VII Решение № 70 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6864/2014 г.
Твърденията на жалбоподателката, че се
касае за споделено пътуване на близки и познати хора, без някаква имотна облага
за водача, не са подкрепени с убедителни доказателства. Разпитът на свидетелите
Б. С.и О. П., макар и поискан от жалбоподателката, не установява обстоятелства
в нейна полза. Според двамата свидетели в автомобила е имало шестима души –
водачът, съпругата му св. С., св. О. П., Х. Ч., както и двете лица, на чиито
сведения се е позовал административният орган Е. Т.и А. Х.. Свидетелката С.е
категорична, че когато са пристигнали в Белгия разходите за пътуването, според
съпруга ѝ, са били по 150 евро на човек за всеки един, без нея.
Свидетелят П. потвърждава, че около 150 евро на човек са разходите за
пътуването, като посочва, че за около 2300 км са нужни 500-600 л дизелово
гориво. Тези данни, при съпоставка с разходната норма за гориво на автомобила 7.1л/100км
(л. 49-50) и след служебна проверка на разстоянието между населеното място в
България и гр. Острозебеке, Белгия, за където има данни че са се отправили
водачът и жена му (около 2400 км), сочат, че
обявената цена на пътуващите от 150 евро на човек е силно завишения
спрямо разходите за гориво към датата на пътуването. Спрямо разходната норма на автомобила за
изминаването на разстоянието са били необходими около 170 л гориво, чиято
средна цена в държавите на пътуването към онзи момент е била около 1. 7 евро на
литър, т. е. себестойността на горивото за еднопосочно пътуване до Белгия е
била под 300 евро, т. е. много под цената, която е обявена на пътуващите, което
потвърждава извода на органа за възмездност на
превоза. Фактът, че в автомобила са били само близки и далечни роднини
не променя този извод. Тъй се потвърждава и от дадените пред административния
орган обяснения от двама от пътниците, които, както вече се коментира, са
събрани по предвидения в АПК ред и са годно доказателствено средство предвид
разпоредбата на чл. 39, ал. 1 АПК. В тази връзка се налага извода, че са били
налице фактическите и правни основания за издаване на оспорения акт. В тези
случаи органът действа в условията на обвързана компетентност, поради което при
надлежно установено нарушение е длъжен да приложи и съответната ПАМ, както е
сторил, издавайки процесната заповед.
Спазена е и преследваната от закона цел.
ПАМ са инструмент за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на
определени правоотношения чрез налагане на държавната принуда. Те имат
превантивен характер, като предназначението на процесната мярка е да се осуети
възможността на дееца да извърши други подобни нарушения чрез ограничаване на
възможността му да ползва автомобила, респ. да се предотвратят неблагоприятните
последици, които могат да настъпят. Именно, с оглед непосредствената цел за
ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване на
обществения интерес, е наложена и процесната ПАМ, която има ограничено по време
действие само в рамките на нормативноопределения срок. В случая органът не е
разполагал с оперативна самостоятелност да определя продължителността на срока
за прилагане на мярката – всички елементи от състава на нарушението, чието
проявление се явява основание за налагане на процесната ПАМ, в т. число и
времетраенето ѝ, са очертани в предписанията на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б.
а" ЗАвП и органът няма възможност за преценка, поради което оплакванията
на жалбоподателката в тази насока са неоснователни (в този смисъл Решение № 7656 от 9.08.2022 г. на ВАС по адм.
д. № 2312/2022 г., VII о. и Решение № 12968 от 17.12.2021 г. на ВАС по адм. д. №
5866/2021 г., VII о.).
По изложените
съображения следва да се приеме, че оспорената заповед не страда от пороци,
съставляващи основания за отмяната ѝ по смисъла на чл. 146, т. 1-5 от АПК, поради което предявената жалба се явява неоснователна и следва да се
отхвърли.
Воден от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Силистра
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ф.И.Б. с ЕГН - ********** ***,
срещу Заповед № РД – 14-25/05.01.2023 г. на директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ гр. Русе към ИА „Автомобилна администрация“, с
която на основание чл. 107, ал. 1 във връзка с чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ и
ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 106а, ал. 7 от Закона за автомобилните превози е наложена принудителна административна мярка
„Временно спиране от движение“ на МПС Мерцедес Спринтер от категория N1, с рег.
***, собственост на Ф.И.Б., до отстраняване на нарушението, но за не повече от
12 месеца, чрез сваляне и отнемане на един брой табела с регистрационен номер СС9681АТ и отнемане на
свидетелството за регистрация № **********, издадено в РБългария.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: