Р Е Ш Е Н И Е
Номер 954
24.04.2019 година гр.
Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХІІІ
граждански състав
На осми април две хиляди и деветнайсета година
в
публично заседание, в следния състав:
Председател:
Райна Кирякова
Секретар: Марина Димова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
гражданско дело номер 6821 по описа за
2018 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Бургаският районен съд е сезиран с искова молба от Т.Я.Б., с ЕГН **********, с адрес ***
8000, ж. к. Зорница, бл. 30, вх. 1, ет. 4, ап. 11, срещу „ПЛАНЕР 2002“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: България, област Бургас, община Бургас, град Бургас 8000, ул.
Вардар № 27, ет. 5, представлявано от винаги заедно от управителите Н.Я.Б.и З.З.К.,
с която моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата от EUR 10090.00(десет хиляди и
деветдесет евро), представляваща парична компенсация
за получената по-малка площ от полагащата му се по предварителен договор от
14.08.2015 г. за прехвърляне правото на строеж върху недвижим имот срещу
изграждане на жилищна сграда, предмет на споразумение от 01.03.2017 г., заедно
със законната лихва върху сумата от предявяването на иска-25.09.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението. Твърди, че сумата е дължима в срок от
3 дни от подписването на акт образец 15 за сградата, подписан на 04.07.2018 г. Ангажира
доказателства.
Осъдителният иск е процесуално допустим и с
правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 365, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите/ЗЗД/. Предявен е от
лице, имащо правен интерес на защита, срещу надлежен ответник, като исковата
молба съдържа задължителните реквизити по чл. 127 и 128 от Гражданско
процесуалния кодекс/ГПК/.
Ответникът „Планер 2002“ ООД, своевременно с отговора
на исковата молба, оспорва иска като неоснователен, с
правопогасяващо възражение за прихващане, със сумата от EUR 30000.00(тридесет хиляди евро), представляваща договорна
неустойка за неизпълнението по чл. 7 от сключения между страните предварителен
договор от 14.08.2015 г. за прехвърляне правото на строеж върху недвижим имот
срещу изграждане на жилищна сграда. Ангажира доказателства.
Бургаският районен
съд, след преценка на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с
доводите на страните намира, че осъдителният иск е основателен, поради
следното:
Не се спори между страните по делото, че са в
договорни отношения от 2015 г., във връзка с изграждането на жилищна сграда в поземлен
имот с идентификатор ****, с административен адрес град ****. Резултат на
договарянето е приетият като доказателство по делото предварителен договор от
14.08.2015 г., за прехвърляне правото на строеж върху недвижим имот срещу
изграждане на жилищна сграда. С него ищецът Б., като един от четиримата
учредители и ответникът по делото „Планер 2002” ООД, като изпълнител на
строителството, взаимно са си учредили
правото на строеж и едновременно с това са учредили правото на строеж на изпълнителя
върху съсобствения си недвижим имот, находящ се в ****, а именно: УПИ IX-1613 в
кв. 94 в ЦГЧ-град Бургас. Ответникът по делото е поел задължението, изгряло със
свои сили и средства, и за своя сметка, да изгради предвидената по ПУП и по
одобрения архитектурен проект жилищна сграда, като се е задължил да предаде
същата на учредителите с издадено разрешение за ползване/протокол № 16/ и при
спазване на изискванията на договора, при разпределение на бъдещите обекти в
сградата 50% за учредителите и 50% за изпълнителя. След изработването на
архитектурния проект се установило, че е невъзможно за всеки от учредителите да
се обособят самостоятелни обекти, с размери отговарящи на уговореното в
предварителния договор, което наложило компромис и получаването на по-малка
квадратура от договореното от ищеца Б.. Между учредителите и „Планер 2002” ООД
са сключени анекси за изменение на предварителния договор от 26.10.2015 г.,
04.11.2015 г. и 13.11.2015 г., относно промяната на получените от тях обекти в
бъдещата сграда. Суперфицията е предмет на представения по делото нотариален
акт от 01.03.2018 г. за взаимно учредяване на право на строеж и срещу
задължение за проектиране и строителство, акт № 51, том І, peг. № 1031, дело №
46/2017 на нотариуса Симеон Илиев, с peг. № 699 при Нотариалната камара, с район
на действие Районен съд-Бургас. По окончателния договор няма възражения по
изпълнението. В деня на изповядването на
суперфицията-01.03.2018 г. е било подписано процесното споразумение, с правна
стойност на договор за спогодба, по смисъла на чл. 365, ал. 1 от ЗЗД, за парично
компенсиране на ищеца Б., за получената по-малка площ от полагащата му се по
предварителния договор-разлика от 10.09 кв.м., на цена от 1000 евро на кв.м., с
общата стойност EUR 10090.00, платима до 3/три/ работни дни от подписването на
образец акт, обр. 15 за обекта. Не е оспорен от страните по делото и
представения констативен акт за установяване годността за приемане на строеж от
04.07.2018 г. и следователно, срокът за плащане от страна на „Планер 2002” ООД
по споразумението е изтекъл в края на 09.07.2018 г. Дружеството-изпълнител
виновно е изпаднало в забава, по смисъла на чл. 79, ал. 1 от ГПК, за което
отговаря.
Не може основателно да се слуша по делото възражението
за прихващане на ответника „Планер 2002“ ООД, защото чл. 7 от предварителния
договор е неприложим за неосигуреното съдействие от ищеца Б. за сключването на суперфицията
в сроковете, определени му от изпълнителя, с нотариалната покана от 29.01.2016 г.,
която на 30.01.2016 г. отказал да получи. С нея учредителите са били поканени да
се явят на 15.02.2016 г. от 11 часа в нотариалната кантора на нотариус Бинка
Кирова, с peг. № 290 на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд-Бургас,
за сключване на нотариален акт за взаимно учредяване право на строеж и срещу
задължение за проектиране и строителство, съгласно сключения между тях предварителен
договор. С нотариалната покана изпълнителят уведомил учредителите, че ако не се
явят на посочената дата и час, ще приеме, че е налице неизпълнение от тяхна
страна, поради което съгласно чл. 7 от предварителния договор ще му дължат
предвидената неустойка за вредите от неизпълнението. Клаузата ат договора предвижда,
че ако някой от учредителите не изпълнят някое от задълженията им по предварителния
договор или се откажат от сключването на окончателен такъв, за учредяване на
право на строеж, виновният учредител дължи на изпълнителя всички направени до
момента разходи по изпълнението на договора-за проектиране и други свързани с
това разходи, както и неустойка, в размер на € 30 000. Не е налице отказ от
страна на ищеца Б. за сключване на окончателен договор, той е юридически факт
от 01.03.2018 г. Няма нарушен от ищеца Б. срок по предварителния договор, за да
се търси от него заплащането на неустойката по чл. 7 от този договор. Сроковете
са предвидени в чл. 5 от договора и касаят само работата на изпълнителя „Планер
2002“ ООД. Следователно, дори ищецът Б. да не е осигурил съдействие за
сключването на окончателния договор, както твърди по делото пасивно
легитимираната по делото страна, това негово поведение е извън регулацията на
предварителния договор от 14.08.2015 г. Ако действително от неговото поведение
са възникнали вреди за изпълнителя „Планер 2002“ ООД те следва да бъдат търсени
по общия ред на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, под формата на обезщетение, след като
бъдат доказани вредите по вид и размер.
Предвид изложеното от фактическа и правна страна,
съдът приема, че ищецът Б. е правоимащ да получи паричната компенсация за
получената по-малка площ от полагащата му се по предварителния договор-разлика
от 10.09 кв.м., на цена от 1000 евро на кв.м., с общата стойност EUR 10090.00,
на което вземане не се отразява евентуалното възражение за прихващане по
делото, поради неговата неоснователност. Всяка от страните по договора трябва
да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно
изискванията на закона и да не пречи на другата страна да изпълнява и тя своите
задължения по същия начин/чл. 63, ал. 1 от ЗЗД/.
С оглед изхода на
делото и нормата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на пасивно легитимираната по
делото страна следва да бъде възложено заплащането на направените от ищеца Б. разноски по делото, съобразно събраните по делото
доказателства и при намаляване на адвокатското възнаграждение от 3500.00 лева, по
реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, до размера от 1000.00 лева, съобразно
фактическата и правна сложност на делото, общо разноски за държавна такса и
възнаграждение от 1789.40 лева.
Мотивирано от
горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ПЛАНЕР 2002“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България,
област Бургас, община Бургас, град Бургас 8000, ул. Вардар № 27, ет. 5, представлявано
от винаги заедно от управителите Н.Я.Б.и З.З.К., да заплати на Т.Я.Б., с
ЕГН **********, с адрес *** 8000, ж. к. Зорница, бл. 30, вх. 1, ет. 4, ап. 11,
сумата от EUR
10090.00(десет хиляди и деветдесет евро), представляваща парична компенсация
за получената по-малка площ от полагащата му се по предварителен договор от
14.08.2015 г. за прехвърляне правото на строеж върху недвижим имот срещу
изграждане на жилищна сграда, предмет на споразумение от 01.03.2017 г., заедно
със законната лихва върху сумата от предявяването на иска-25.09.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „ПЛАНЕР 2002“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: България, област Бургас, община Бургас, град Бургас 8000,
ул. Вардар № 27, ет. 5, да заплати на Т.Я.Б., с ЕГН **********, с адрес ***
8000, ж. к. Зорница, бл. 30, вх. 1, ет. 4, направените по делото разноски, в размер на 1789.40 лева(хиляда седемстотин осемдесет и девет лева и четиридесет стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен дневен срок
от връчването му на страните, пред Окръжен съд-Бургас.
Районен
съдия: п. /не се чете/
Вярно с оригинала!
МД