Р
Е Ш Е Н И Е № ...........
18.11.2020 година, гр. Свиленград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД -
СВИЛЕНГРАД, І
граждански състав, на двадесет и първи откомври през две хиляди и двадесета
година, в публично заседание, в състав :
СЪДИЯ : ЖИВКА П.
при секретаря Ангелина Добрева,
като разгледа докладваното от
Съдията гр. дело № 283/ 2020 година по описа на съда, за да се произнесе
съобрази:
Производството
е образувано по искове за делба на недвижими имоти, с правна квалификация
чл.34, ал.1 от ЗС. Движи се по реда на чл.341 и следващите от ГПК и се намира в първа фаза – по допускане на делбата.
Ищецът М.П.К. твърди, че с ответника П.С.К. са
съсобственици на следния недвижим имот: Дворно място,
находящо се в гр. Л., обл. Х., ул. „С. В.” № 4, представляващо УПИ V- 1238 в квартал 100 по плана на гр. Любимец, одобрен
със Заповед № 254/04.08.1992г., с площ 608 кв.м., при съседи: улица, УПИ III -
1235, УПИ II - 1236, УПИ XVII-1237, УПИ VI -
1239, ведно с построените в дворното
място сгради: жилищна
сграда с площ 95 кв.м., два гаража и второстепенна (стопанска) постройка с
площ 25 кв.м. Ищецът притежавала 3/4 ид. части от правото на собственост върху
имота, а ответникът – останалата 1/4 ид. част.
Ищецът придобила собственически права върху дворното
място чрез покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт № 53, том 1, дело №
135/1968г. на Свиленградски районен съдия, като към датата на закупуването му -
10.04.1968г., била в граждански брак със Стефан Василев К., починал на
30.12.1992 година. След смъртта на съпруга й ищецът придобила 3/4 ид. част от
правото на собственост, от които 1/4 ид. част – по наследство и 1/2 ид. част –
от прекратената СИО, а ответникът, който бил син на ищеца и на съпруга й, придобил по наследяване от баща си 1/4
ид. част.
Жилищната сграда била
построена от М. и С. К. по време на брака им. Също по време на брака си съпрузите построили и гараж, който бил в близост
до къщата - през 1977 година, друг гараж - през месец май - юни 1992 година, и второстепенна постройка (навес) - през 1992 година.
Поради липса на съгласие за доброволно прекратяване
на съсобствеността, от съда се иска да допусне извършването на съдебна делба
между страните по отношение на процесните имоти – дворно място и построените в него сгради, при квоти от правото на
собственост: 3/4 ид. части – за ищеца и 1/4 ид. част – за ответника.
Ответникът оспорва исковете за делба като
неоснователни. Твърди, че жилищната сграда в
дворното място се състояла от два самостоятелни етажа, като достъпът до първия
етаж бил с два отделни входа, а до втория етаж - също с два
отделни входа и с външно стълбище. Непосредствено след смъртта на баща му С. В. К. /поч. 30.12.1992г./ ответникът се преместил със
семейството си и завладял напълно втория етаж от жилищната сграда. Тогава
ответникът завладял и второстепенната постройка с площ от 25 кв.м. Оттогава насам ответникът владеел непрекъснато и необезпокоявано
посочените два имота: втори жилищен етаж и второстепенна постройка.
Волята на родителите на ответника - покойният С. В. К. и съпругата му М.П.К.
била тези имоти да останат за сина им – ответникът П.С.К.. Владеейки като своя
второстепенната постройка, през 2004г. ответникът я преустроил в магазин за производство и продажба на лимонада. Тогава
била направена и мивка с голям към нея бар-плот, а на пода била поставена
мозайка и мраморни плочки. Ето защо, по силата на упражняваното от ответника непрекъснато давностно владение в периода от 1992г. до
настоящия момент, последният станал
собственик на целия втори жилищен етаж от делбената жилищна сградау представляващ самостоятелно жилище с площ от 95 кв.м., както и на второстепенната
постройка с площ от 25 кв.м. Затова, ответникът моли тези два имота да се изключат от делбата. Не
възразява да се допусне делба на дворното място и останалите построени в него сгради.
Съдът,
като разгледа становищата и възраженията на страните и след преценка на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
От представеното с исковата молба
удостоверение за наследници е видно, че страните са законни наследници на Стефан
Василев К., починал на 30.12.1992г., който след смъртта си е оставил преживяла
съпруга М.П.К. и техния син - П.С.К..
На 10.04.1968г. Стефан Василев К. и М.П.К. са закупили дворно място от 608 кв.м., находящо се
в гр. Любимец, обособено в парцел V- 1443 в квартал 100 по плана на града, действащ към посочената дата. Сделката е обективирана
в Нотариален акт за собственост на придобит имот по Закона за реда на
прехвърляне на вещни права върху някои недвижими имоти № 53, том I, дело № 135/1968г. на Свиленградски народен съдия.
Видно от представената актуална
скица на дворното място, по действащия регулационен план на гр. Любимец,
одобрен със Заповед № 254/04.08.1992г., същото представлява УПИ V- 1238 в квартал 100, с площ 608 кв.м., при граници: улица, УПИ III - 1235, УПИ II - 1236, УПИ XVII-1237 и УПИ VI – 1239. Видно от
същата скица, в дворното място са построени масивна жилищна сграда и две други
масивни сгради.
Безспорно е, че находящата се в УПИ
жилищна сграда е построената от собствениците на дворното място С. и М. К., по време на брака им. Също безспорно е, а и от
събраните писмени доказателства се установява, че в УПИ са построени гаражи,
единият от които - през 1977 - 1978 година, и другият - през месец май - юни 1992 година. Относно второстепенната постройка – навес не
са представени писмени доказателства, но от събраните гласни такива се
установява наличието му в същото дворно място и направата му от ищеца и съпруга
й. И макар да липсва титул за собственост на сградите, то същите са декларирани
като собствени преживялата съпруга М.К.. Т.е. установява се, че всички
постройки и приращения в процесния УПИ са били построени от неговите
собственици - съпрузите М.К. и С. К., по
време на брака им.
От
показанията на свидетеля М. П.К. – внучка на ищеца и дъщеря на ответника, става
ясно, че в процесната жилищна сграда не са обособени две жилища, т.е. два
самостоятелни обекта на собственост. Свидетелят посочва: „Баба ми и баща ми живеят в една обща къща и аз съм
живяла там, отгледана съм там. Къщата е обща, на два етажа, всичко се ползва
общо. Банята, която се използва, е една и е на първия етаж… Няма отделни бани и тоалетни, всичко е общо.“.
Отделно от това, свидетелят оборва твърдението на ответника за самостоятелно ползването, в период по-дълъг
от десет години, на втория етаж от жилищната сграда и на второстепенната постройка, в това число и твърдяното своене на тези имоти. В
тази връзка свидетелят посочва: „Всичко е общо, общо се хранихме, общо се
събирахме… Никога баща ми не е забранявал на баба ми или да е
казал „Това е моя част, ти няма да идваш тук!“ … Баба
никога не се е оплаквала пред мен, че й е препятстван достъпа до втория етаж.
Когато иска, тя се качва горе, тя има багаж там, има една спалня с гардероб и в
него са тези, едновремешните неща ...“.
Изложеното
обосновава извода, че делбените сгради са пострени от съпрузите
С.
и М. К.,
по време на брака им, с общи сили и средства. Законовата презупция за съвместен
принос в придобиването не е оборен, поради което придобитото е в режим на
съпружеска имуществена общност /СИО/. Съсобствено на съпрузите С. и М. Калайджиеви, в режим на СИО, е било и делбеното дворното място,
закупено от двамата съпрузи.
Със смъртта на съпруга С. В. К., починал на
30.12.1992 година, се прекратява и възникналата съпружеска имуществена
общност и от неделима и бездялова се превръща в обикновена дялова
съсобственост. Като такава тя подлежи на делба и се подчинява на общите
принципи на делбеното производство. По този начин и на основание чл.5, ал.1 от ЗН наследниците на починалия С. В. К. са придобили неговата 1/2 ид. част от прекратената СИО, при равни права. Така, ищецът М.П.К. е придобила 3/4 ид. части от правото на собственост, от които 1/4 ид. част – по наследство от частта на съпруга си и 1/2 ид. част – нейната част от прекратената СИО, а
ответникът П.С.К. е придобил по наследство от баща си 1/4 ид. част.
За да достигне
до този извод, съдът намери за неоснователно възражението на ответника за
изтекла в негова полза придобивна давност по отношение на част от делбените
имоти – втори жилищен етаж и второстепенна постройка. От една страна, не се
установи, че тези имоти представляват самостоятелни обекти на собственост. От
друга страна, не се установиха предпоставките за придобиване на собствеността
въз основа на давностно владение.
На основание чл.79, ал.1 от ЗС правото на
собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на десет години. В случая, не се установи нито факта на
самостоятелно ползване от страна на ответника за период по-дълъг от десет
години, считано от смъртта на наследодателя С. В. К., нито ответникът да е довел до знанието на
сънаследника си – ищецът по делото, намерението си да свои имотите и да го
уведоми, че отказва да го допуска до тези имоти. Когато е налице
сънаследяване, както е в случая, наследникът е владелец на собствената си
идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите съсобственици
и сънаследници. За да се превърне във владелец на целия имот и съответно след
изтичане на давностния срок да стане негов собственик, този сънаследник следва
да отблъсне владението на останалите съсобственици и сънаследници.
С оглед изложеното, предявените искове
за делба са доказани и основателни и ще се уважат, като се допусне съдебна
делба между страните по отношение на процесните недвижими имоти, при квоти от
правото на собственост: 3/4 ид. части – за ищеца и 1/4 ид. част – за
ответника.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ДОПУСКА да се извърши съдебна
делба по
отношение на УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
V- 1238 в квартал 100 по плана на гр. Любимец,
одобрен със Заповед № 254/04.08.1992г., с площ 608 кв.м., при граници: улица, УПИ III - 1235, УПИ II - 1236, УПИ XVII-1237, УПИ VI - 1239, ведно с
построените в дворното място сгради: жилищна сграда с площ от 95 кв.м., два гаража, второстепенна постройка с площ от 25 кв.м., и ведно с всички
приращения в имота, която да се извърши между М.П.К., с ЕГН: **********, и П.С.К., с
ЕГН: **********, при квоти от правото на собственост:
-
3/4 ид. части – за М.П.К., с ЕГН: **********;
-
1/4 ид. част - за П.С.К., с
ЕГН: **********.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението по допускане на делбата делото да се докладва за
подготовка във втората фаза!
СЪДИЯ: