РЕШЕНИЕ
№ 301
гр. Петрич, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:АтА.с Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от АтА.с Кобуров Гражданско дело №
20211230101633 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Д. Н. П., ЕГН **********, с адрес
гр. П., ул. „Б.“ № **, чрез назначения особен представител адв. А. Б., АК-Б., със съдебен
адрес гр. П., ул. „Ц. Б. ***“ № *, срещу Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. ***, С. - център, бул. „Х. Б.“ №
**, представлявА. от инж. Л. П. И. – началник.
Ищцата твърди, че в полза на ответната стрА. били издадени изпълнителен лист от
07.07.2015 г. по ч.гр.д. № 520/2015 г. по описа на РС – П. и изпълнителен лист от 03.02.2017
г. по гр.д. № 1067/2015 г. по описа на РС – П., задълженията, по които същата счита за
недължими, тъй като са били погасени по давност на основание чл. 110, чл. 111в, чл. 116 и
чл. 117 ЗЗД, и не могат да се събират принудително.
Сочи, че въз основа на молба от ответника, депозирА. на 31.08.2015 г. пред ДСИ при
РС-П., въз основа на която е поискано образуване на изпълнително производство срещу
ищцата - длъжника, за събиране на сумите по изпълнителен лист от 07.07.2015 г., е било
образувано изп. дело № 41 от 2015 г. по описа на ДСИ, като с нова молба от 10.03.2017 г., по
същото изпълнително дело взискателят е предоставил нов изпълнителен лист от 03.02.2017
г., издаден срещу ищцата - длъжника. Посочва, че производството по изпълнителното дело е
било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с постановление на ДСИ при ПРС от
31.07.2020 г., влязло в сила след като е било потвърдено с Решение № 2986 от 09.12.2020 г.
на ОС-Б.. По повод молба от 21.10.2021 г., депозирА. от ответната стрА. пред ДСИ при ПРС,
за задълженията по изп. лист от 07.07.2015 г. и изп. лист от 03.02.2017 г., издадени срещу
ищцата, е образувано ново изп. дело - № 89 по описа на ДСИ при ПРС за 2021 г.
Твърди, че в изпълнителното производство ДСИ при ПРС извършил последно
валидно действие на 19.02.2016 г., когато е поискано налагане на запор върху пенсията на
длъжника, което принудително действие нямало ефект да прекъсне давността по смисъла на
чл. 116 ЗЗД. Но дори и да се приеме, че на посочената дата - 19.02.2016 г., е последно
извършеното от ответника валидно действие по изпълнение, годно да прекъсне давността по
отношение на вземането, за което е издаден изп. лист от 07.07.2015 г., то следвало да се
приеме, че от дата 19.02.2016 г. до 21.10.2021 г., на която дата ищцата е получила покА. за
доброволно изпълнение по новообразуваното изп. дело № 89 от 2021 г. на ДСИ при ПРС,
петгодишната давност е изтекла на 19.02.2021 г., преди да се образува изп. дело № 89 от
1
2021 г. на ДСИ при ПРС. Петгодишната давност за изп. лист от 03.02.2017 г. също е изтекла,
считано от датата на която е стА.ло изискуемо това задължение – 10.06.2016 г. /датата, на
която е влязло в сила решението, въз основа на което е издаден изп. лист от 03.02.2017 г./ до
10.06.2021 г. Отбелязва, че връчването на покА.та за доброволно изпълнение по изп. дело №
89 от 2021 г. на ДСИ при ПРС и молбата за новообразуваното изп. дело № 89 от 2021 г. на
ДСИ при ПРС на 21.10.2021 г., не са сред способите, които са прекъснали погасителната
давност върху вземането, а предприетите изпълнителни действия срещу ищцата по изп. дело
№ 41 от 2015 г. след датата на настъпилата перемция /19.02.2018 г./ до датата на образуване
на изп. дело № 89 от 2021 г. на ДСИ при ПРС са невалидни и не пораждат целените
последици.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че ищцата Д. Н. П. с ЕГН ********** с адрес гр.
П., ул. Б. № ** - не дължи на ответната - „Дирекция за национален строителен контрол“
/ДНСК/ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление С., бул. Х. Б. № **, представлявА.
от инж. Л. П. И. - началник, сумите по: 1/ Изпълнителен лист от 07.07.2015 г. издаден ч.гр.д
№ 520/2015г. на РС-Петрич – за заплащане на парични задължения - в размер на 354,72,
представляващи главница основаващо се на извършени разходи при изпълнение на влязло в
сила и реализирА. по принудителен ред Заповед РД-14-726/08.12.2015г. за премахване на
незаконен строеж, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 03.07.2015 г. до
погасяването и, 300 лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение дължимо за
изпълнителното производство по ч.гр.д. № 520 от 2015г. на РС-П., и по 2/ Изпълнителен
лист от 03.02.2017г. издаден въз основа на влязло в сила решение № 144 от 10.06.2016г. по
гр.д. № 1067 от 2015г. на РС-П., за заплащане на парични задължения – от 325 лв. -
представляващи общ размер на разноските, дължими в исковото производство по гр.д. №
1067 от 15г. на ПРС и 300 лв. - представляващи направени от ответника разноски за
юрисконсултско възнаграждение пред ОС-Б., и същите не могат да се събират принудително
по изп.д. № 89 от 2021г. на Държавен съдебен изпълнител при РС-П..
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответната стрА.,
в който се застъпва становище за недопустимост и неоснователност на така предявения иск.
Посочва, че правният спор между страните вече е решен с влязло в сила решение №
144/10.06.2016 г., постановено по гр. д. № 1067/2015 г. по описа на РС- П., съгласно което
съдът е признал за установено, че съществува вземане на ДНСК за претендираните от
ищцата в настоящото производство суми. Сочи, че твърдяното от ищцата, че
претендираните суми са погасени по давност, тъй като са изтекли 5 години от датата, на
която са стА.ли изискуеми, не е подкрепено от надлежни доказателства. Оспорва, че не са
предприемани действия по принудително изпълнение за събиране на посоченото вземане на
ДНСК, поради което счита за неоснователни доводите, че процесните суми са били погасени
по давност на правно основание чл. 110 от ЗЗД и чл. 111в, чл. 116 и чл. 117 от ЗЗД. В
хронологичен ред посочва предприетите от негова стрА. действия по изп.дело № 41/2015 г.
на ДСИ при РС П.. Също така посочва, че с постановление от 31.07.2020 г. ДСИ при РС П. е
прекратил производството по посоченото дело заради бездействие на взискателя за период
по-дълъг от две години. Посоченото постановление е обжалвано по надлежния ред и
съответно потвърдено. Процесуалният представител на ответника обръща внимание, че в
мотивите на въззивното решение съдът приема за извършено изпълнително действие – запор
през 2020 г., като счита същото за последващо, което и няма значение за извода за
осъществилите се предпоставки за прекратяване на производството. С оглед на изложеното
счита, че към момента петгодишната давност за събиране на вземането не е изтекла, поради
което и са предприети последващи действия за събиране на остатъка от дължимата сума, в
резултат на което и е образувано ново изпълнително дело с № 89/2021 г. по описа на ДСИ
при РС П.. Сочи решение на ВКС по гр.дело 1747/2020 г. във връзка с така изложените
обстоятелства, в което касационният съд е приел, че когато по изпълнителното дело е
направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител
не може да откаже да изпълни новия способ, тъй като дължи подчинение на представения и
намиращ се в се още у него изпълнителен лист. Счита, че единствената правна последица от
настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в
ново отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на
свой ред прекъсва давността. Съгласно посоченото по-горе решение на ВКС перемпцията е
без правно значение за давността. И с оглед всичко изложено процесуалният представител
на ответника твърди, че 5-годишната давност за процесните вземания не е изтекла по
отношение на ищцата П..
2
В проведеното по делото съдебно заседание ищцата се явява лично и с назначения й
особен представител адв.Б., която поддържа доводите, заявени с исковата молба,
обосноваващи допустимостта и основателността на претенцията. Пледира за уважаване на
предявените искове.
За ответната дирекция в хода на производството се явява надлежно упълномощен
процесуален представител, който поддържа депозирания писмен отговор на исковата молба.
С определението по чл. 140 ГПК, съдът е изискал изпълнителни дела № 41/2015 г. и
№ 89/2021 г. по описа на ДСИ при РС-П.. Същите са приобщени към доказателствения
материал по делото.
Като доказателства по делото са приети и приложените към отговора на исковата
молба документи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, намира за безспорно установено от фактическа стрА. следното:
От приложеното към настоящото дело копие от изпълнително дело № 41/2015 г. се
установява следното:
На 06.07.2015 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 520/2015 г. по описа на РС-
П., с който е разпоредено ищцата да заплати на Дирекция за национален строителен контрол
/ДНСК/ със седалище и адрес на управление в гр.С., следните суми: 354,72 лева,
представляваща главница по вземане, основаващо се на извършени разходи от заявителя-
кредитор при изпълнение на влязла в сила и реализирА. по принудителен ред Заповед №
РД-14-726/08.12.2015 г. за премахване на незаконен строеж, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 03.07.2015 г. до окончателното погасяване; 25 лева, заплатена
държавна такса по делото и 300 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на така издадения изпълнителен лист с молба с вх.№ 72 от 31.08.2015 г.,
ответникът ДНСК е поискал образуване на изпълнително дело за събиране на сумите, въз
основа на което е образувано изпълнително дело № 41/2015 г. по описа на ДСИ при РС-П..
С молбата за образуване на изпълнителното дело от взискателя е поискано да се
връчи покА. за доброволно изпълнение /ПДИ/ на длъжника и ако същата не плати в
двуседмичния срок, да се направят справки в НОИ, КАТ /при условията на поредност/ и ако
не се установи имущество и вземания, да се направи опис на секвестируемо движимо
имущество, находящо се в дома на длъжника.
ПДИ е връчена на длъжника на 08.09.2015 г.
С молба от 14.12.2015 г. взискателят е поискал извършване на нова справка в НАП.
С искане, постъпило на 01.02.2016 г. е поискано налагане на запор на получаваното
от длъжника трудово възнаграждение, което искане е оставено без движение, предвид
липсата на доказателства за внесена такса.
С молба, постъпила на 19.02.2016 г. е поискано налагане на запор върху пенсията на
длъжника, което искане е уважено от ДСИ още в същия ден и е изпратено запорно
съобщение на НОИ.
С писмо от 01.03.2016 г. е отговорено от ТЗЛ, че не може да се изпълни запора,
поради това, че пенсията на длъжника е под размера на минималната работна заплата за
стрА.та, за което взискателят е уведомен с писмо от 07.03.2016 г.
С молба от 01.08.2016 г. взискателят е поискал да бъдат уведомени дали длъжника е
извършвал доброволни плащания по делото и уведомяват ДСИ, че същата е подала жалби в
РС – П.. Взискателят е уведомен своевременно, че не са налице доброволни плащания по
делото.
С нова молба, постъпила в СИС на 10.03.2017 г. взискателят е представил нов
изпълнителен лист срещу длъжника, като е поискал същият да се присъедини по делото, на
длъжника да се изпрати нова ПДИ за присъединеното вземане и ако не заплати дължимото в
срока за доброволно изпълнение да се направят справки в БНБ и ако се установят банкови
сметки на лицето, да се наложи запор върху вземанията по тях.
Искането е уважено, а по отношение на поискА.та справка, ДСИ е дал указания за
внасяне на такса, за което взискателят е уведомен на 17.03.2017 г., които не са изпълнени.
С молба, постъпила на 14.07.2017 г. взискателят е поискал да се назначи особен
представител на длъжника по делото.
3
На 14.08.2019 г. по делото е постъпила молба за налагане на запор на вземане по
банкова сметка на длъжника, след като е установена такава чрез справка в регистъра на БНБ,
която е уважена и ДСИ е наложил запора, като е налице и постъпила сума в размер на 49,78
лв. на 28.02.2020 г.
С молба от 22.06.2020 г., депозирА. от длъжника е обективирА. воля за прекратяване
на изпълнителното производство.
С Постановление от 31.07.2020 г. ДСИ при РС гр.П. е прекратил производството по
изп. дело № 41/2015г. поради настъпила перемция.
Постановлението е обжалвано от взискателя, като с Решение № 2986 от 09.12.2022 г.
постановено по в.гр.д.№ 1241/2020 г. по описа на ОС-Б., същото е потвърдено от въззивния
съд.
По молба, депозирА. на 21.10.2021 г. е образувано изп. дело № 89/2021г. по описа на
ДСИ при РС-П., като са приложени два броя изпълнителни листове от 03.02.2017 г. и от
07.07.2015 г., както и заповед за незабавно изпълнение, постановена по ч.гр.дело №
520/2015 г. по описа на РС П.. Разпоредено е да се изискат справки за притежаваните от
длъжника МПС-та, банкови сметки, имоти.
С молба от 02.12.2021 г. взискателят е изискал извършването на справки и
насрочване на опис на движими вещи в дома на длъжника Д. П..
С Разпореждане от 06.12.2021 г. е насрочен опис на секвестируемо движимо
имущество в дома на Д. П. за 11.01.2022 г.
С молба от 07.01.2022 г. длъжникът по делото е поискал назначаването на особен
представител, като молбата с разпореждане на ДСИ от 10.01.2022 г. е оставена без
движение.
Предвид неявяване на вещото лице, насроченият за 11.01.2022 г. опис не се е състоял.
На 01.02.2022 г. е постъпила частна жалба от Д. П. срещу разпореждането на ДСИ от
10.01.2022 г.
Насрочениян за 23.02.2022 г. опис на секвестируемо движимо имущество е отложено
по искане на взискателя до произнасяне на ОС-Б. по депозирА.та частна жалба.
По искова молба, депозирА. в РС-П. на 23.11.2021 г. е образувано настоящото гр.дело
№ 1633/2021 г.
Въз основа на така приетото от фактическа стрА., първостепенната
инстанция излага следните правни съждения:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439, вр. с чл.
124, ал. 1 ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, че срещу него е издаден изпълнителен лист за
посочените суми, че ответното дружество се е легитимирало като кредитор за процесните
вземания, както и да докаже твърдените от него положителни факти, в т.ч.
правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна
давност за остатъка от дължимата главница. В тежест на ответника е да докаже
съществуването на задължението, респ. спирането или прекъсването на предвидения в
закона давностен срок.
Правният интерес на ищцата от предявяване на настоящия иск е недължимостта на
процесните суми поради тяхното погасяване по давност.
Процесните вземания, установени по своето основание с влязлата в сила заповед за
изпълнение на парично задължение, касаят вземания на ответника за заплащане на парични
задължения за извършени разходи при изпълнение на влязла в сила и реализирА. по
принудителен ред Заповед № РД-14-726 от 08.12.2015 г. за премахване на незаконен строеж,
вземанията по който се погасяват с петгодишна погасителна давност, уредена в нормата на
чл. 110 ЗЗД.
Със задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
4
на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрА., присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изп. дело, изпращането и връчването на покА. за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Посочено е, че
при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение. На следващо място в мотивите на решението е
уточнено, че ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да
поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните
такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от
него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното
имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на продан вещите на длъжника и
др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на
нови изпълнителни способи.
В конкретния случай, от установената фактическа обстановка по делото следва, че
първото действие, довело до прекъсването на давността по отношение на вземането, е
наложеният запор върху пенсията на длъжника по искане на взискателя с нарочна молба
постъпила на 19.02.2016 г., което искане е уважено от ДСИ още в същия ден и е изпратено
запорно съобщение на НОИ. Наистина това изпълнително действие не е било реално
осъществено от съдебния изпълнител, предвид това, че пенсията на длъжника е под размера
на минималната работна заплата за стрА.та, но по този начин съдебният изпълнител е
насочил изпълнението чрез приложение на конкретен изпълнителен способ, а именно –
Изпълнение върху вземания на длъжника, към който именно се пристъпва с налагането на
запор на вземане на длъжника чрез изпращане на запорно съобщение до третото задължено
лице. Изпращането на запорно съобщение е в изпълнение на съответния изпълнителен
способ. В този смисъл са и постановките на т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ, каквото изпълнително действие е наложеният запор върху
пенсията на длъжника.
Съдът намира, че давността е прекъсната с депозирането на молба от стрА. на
взискателя (на 01.08.2016 г.), с която се интересува дали длъжника е извършвал доброволни
плащания по делото. Давността не се прекъсва и с представянето на нов изпълнителен лист
срещу длъжника (на 10.03.2017 г.) и с искане за присъединяване на същия към изп. дело. Не
се прекъсва и с връчването на ПДИ до длъжника, нито с искането за извършване на
съответни справки по отношение на длъжника. И на последно място, давността не се
прекъсва и с молбата от 14.07.2017 г., с която е поискано от стрА. на взискателя назначаване
на особен представител на длъжника по изпълнителното дело.
Следователно, срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК следва да започне да тече от датата на
предприемане на последното, поискано от взискателя изпълнително действие – наложеният
запор върху пенсията на длъжника по искане на взискателя с нарочна молба постъпила на
19.02.2016 г. След изтичането на 2 години от този момент – на 19.02.2018 г., по силата на чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК изп. дело 41/2015 г. по описа на ДСИ при РС – П. е прекратено ex lege
поради настъпила процесуална перемпция, като не е бил необходим отделен акт на съдебния
изпълнител за прекратяване на делото. Постановлението на съдебния изпълнител от
31.07.2020 г. само е констатирало настъпилата процесуална перемпция, но то не е част от
фактическия състав, обуславящ нейното проявление.
Правните последици на т. нар. „перемпция“ по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по
своята правна същност са процесуални и водят до прекратяване на процесуалното
правоотношение по силата на закона (изпълнителното производство се прекратява). С
5
посоченото тълкувателно решение е прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години
и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. Прието е още, че при прекратяване
на изпълнителното производство всички предприети от взискателя изпълнителни действия
се обезсилват по право, те са невалидни /вж. в подобна насока - решение № 42/26.02.2016 г.
по гр. дело № 1812/2015 г., IV г. о., BКС, pешение № 371/29.10.2015 г. по гр. дело №
1385/2012 г., IV г. о., ВКС, решение № 285/6.10.2115 г. по гр. дело № 1953/2015 г., IV г. о.,
ВКС и др./. Изключение правят онези изпълнителни действия, изграждащи тези
изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права и
редовността на извършените от трети задължени лица плащания, като в настоящия казус
липсват факти и доказателства в тази насока.
В заключение може да се направи изводът, че поради настъпилата перемпция на
19.02.2018 г., всички предприети от взискателя изпълнителни действия по изп. дело №
41/2015 г. по описа на ДСИ при РС – П. след тази дата се обезсилват по право.
Предприетите в изпълнителното производство изпълнителни действия, след настъпване на
перемпция на 19.02.2018 г. не са довели до прекъсване на давността, доколкото същите са
били осъществени по вече прекратено изпълнително производство.
Вземането, предмет на производството по делото е за главница за извършени разходи
от заявителя-кредитор при изпълнение на влязла в сила и реализирА. по принудителен ред
Заповед № РД-14-726/08.12.2015 г. за премахване на незаконен строеж и разноски по делото,
в което е било издадено изпълнителното основание – Изп. лист от 07.07.2015 г., издаден по
ч.гр.д. № 520/2015 г. на РС – П.. Поради което и последните се погасяват с изтичане на
общата – петгодишна, погасителна давност на основание чл. 110 ЗЗД. Поради това и
вземането по посочения изпълнителен лист следва да се счита погасено по давност с
изтичането на пет години от последното валидно изпълнително действие в изпълнителното
производство, предприето на 19.02.2016 г., или на 19.02.2021 г.
Същевременно, в производството по изп. дело № 41/2015 г. по описа на ДСИ при РС
– П., с молба, постъпила в СИС на 10.03.2017 г. взискателят е представил нов изпълнителен
лист срещу длъжника, като е поискал същият да се присъедини по делото. Вторият
изпълнителен лист е издаден на 03.02.2017 г. по гр.д. № 1067/2015 г. по описа на РС – П..
Както се коментира по-горе в настоящия съдебен акт, всички действия от стрА. на
взискателя по изп. дело № 41/2015 г. по описа на ДСИ при РС – П. след изтичане на срока
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК се обезсилват по право, в това число и действията за вземанията,
обективирани в изп. лист от 03.02.2017 г.
ДСИ при РС – П., въз основа на молба от ответника, получена в СИС на 21.10.2021 г.
е образувал ново изп. дело - № 89/2021 г. за същите вземания на длъжника – по изп. лист от
07.07.2015 г. издаден по ч.гр.д. № 520/2015 г. на РС – П. (както се установи погасени по
давност към датата на депозиране на молбата) и по изп. лист от 03.02.2017 г. издаден по
гр.д. № 1067/2015 г. по описа на РС – П..
За вземанията по изп. лист от 03.02.2017 г., общата погасителна давност изтича на
03.02.2022 г. Същата обаче е прекъсната с предприетото по искане на взискателя
изпълнително действие – извършване на опис на движимите вещи в жилището на длъжника.
С предприемането на извършване на опис на секвестируемо движимо имущество на
длъжника, насрочен с Разпореждане на ДСИ от 06.12.2021 г., изграждащо съответния способ
– Изпълнение върху движими вещи на длъжника, давността по отношение на вземанията по
изп. лист от 03.02.2017 г. издаден по гр.д. № 1067/2015 г. по описа на РС – П., е прекъсната.
Наистина това изпълнително действие не е било реално осъществено от съдебния
изпълнител, но по този начин съдебният изпълнител е насочил изпълнението чрез
приложение на конкретен изпълнителен способ, а именно – Изпълнение върху движими
вещи на длъжника, към който именно се пристъпва с насрочването на описа. Съответно
вземанията, обективирани в изп. лист от 03.02.2017 г. издаден по гр.д. № 1067/2015 г. по
описа на РС – П., не са погасени по давност.
От всичко изложено съдът приема предявения отрицателен установителен иск за
частично основателен – приема за установено в отношенията между страните, че ищцата не
дължи на ответника сумите по изп. лист от 07.07.2015 г., издаден по ч.гр.д. № 520/2015г. на
РС-П. и същите не могат да се събират принудително по изп.дело № 89/2021г. на ДСИ при
РС – П., като отхвърля предявения иск в остА.лата част, касаеща да бъде признато за
6
установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумите
по изп. лист от 03.02.2017г., издаден въз основа на влязло в сила решение № 144 от
10.06.2016 г. по гр.д. № 1067 от 2015 г. на РС – П., и същите не могат да се събират
принудително по изп.д. № 89 от 2021 г. на Държавен съдебен изпълнител при РС-П..
Относно разноските:
При този изход на делото и предвид обстоятелството, че ищцата е освободена от
заплащането на такси и разноски по настоящото производство, следва да се присъди
възнаграждение единствено на особения представител, назначен на ищцата за
осъщественото процесуално представителство по настоящото дело, в размер на 300,00
лв. (триста лева), съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, дължимо от ответника – ДНСК, гр. София.
Мотивиран от горното, Петричкият районен съд, Първи състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищцата Д.
Н. П., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. Б. № **, НЕ ДЪЛЖИ на ответната стрА. -
„Дирекция за национален строителен контрол“ /ДНСК/ с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. С., бул. Х. Б. № **, представлявА. от инж. Л. П. И. - началник,
сумите по Изпълнителен лист от 07.07.2015 г., издаден по ч.гр.д. № 520/2015г. на РС-
П., за заплащане на парични задължения в размер на 354,72 лв. – представляващи
главница по вземане, основаващо се на извършени разходи от заявителя - кредитор при
изпълнение на влязла в сила и реализирА. по принудителен ред Заповед РД-14-
726/08.12.2015г. за премахване на незаконен строеж, ведно със законната лихва върху
тази сума считано от 03.07.2015 г. до погасяването, 25,00 лв. – представляваща
заплатена държавна такса по делото, и 300,00 лв. – представляваща юрисконсултско
възнаграждение и същите не могат да се събират принудително по изп.дело № 89/2021
г. по описа на ДСИ при РС – П., поради изтичане на предвидената в закона
погасителна давност за съответното изпълнително основание.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск в остА.лата част, касаеща да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че ищцата Д. Н. П., с ЕГН **********, с
адрес гр. П., ул. Б. № **, не дължи на ответната „Дирекция за национален строителен
контрол“ /ДНСК/ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. Х. Б. №
**, представлявА. от инж. Л. П. И. - началник, сумите по изп. лист от 03.02.2017 г.,
издаден въз основа на влязло в сила решение № 144 от 10.06.2016 г. по гр.д. № 1067 от
2015 г. на РС – П., за заплащане на парични задължения в размер на 325,00 лв. –
представляващи общ размер на разноските, дължими за исковото производство (гр.д.
№ 1067/2015 г. на РС – П.), и 300,00 лв. – представляващи разноски пред Окръжен съд
за юрисконсултско възнаграждение, и същите не могат да се събират принудително по
изп.д. № 89 от 2021 г. на Държавен съдебен изпълнител при РС-П., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Дирекция за национален строителен контрол“ /ДНСК/ с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. С., бул. Х. Б. № **, представлявА. от инж. Л.
П. И. – началник, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат А. Б. от АК – Б. сумата в размер на 300,00
/триста/ лева, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство на ищцата Д. Н. П..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в двуседмичен
срок от връчване на препис от решението на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
7