РЕШЕНИЕ
№ 1294
гр. Варна, 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20233110115876 по описа за 2023 година
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от С. Н. Ч. -
Г., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. *** срещу „***" АД, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление в гр. ***
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.128, ал.1, т.2 КТ за осъждане на „***със седалище и адрес на
управление в гр. *** да заплати на С. Н. Ч.- Г., ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. *** следните трудови възнаграждения: за м. юни 2018г. - 333,44 лв.
- остатъчно плащане за трудово възнаграждение, за м. юли 2018г. - 828,58
лв., за м. август 2018г. - 649,47 лв., за м. септември 2018г. - 761,27 лв., за м.
октомври 2018г. - 806,04 лв., за м. ноември 2018г. - 752,27 лв., за м. декември
2018г. - 707,30 лв. ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане
на задължението.
В исковата молба се твърди, че страните са били в трудови
правоотношения през периода 1983г. – 21.01.2019г. Твърди, че към датата на
прекратяване на трудовите правоотношения ответникът не й бил заплатил
дължимите трудови възнаграждения за няколко месеца от 2017г., за цялата
2018г. и за отработените дни през януари 2019г.
Страните са сключили спогодба на 14.12.2020г. с нотариална заверка
на подписите, в която са уговорили график за заплащане на дължимите на
ищцата трудови възнаграждения. Въпреки това ответникът не заплатил на
ищцата дължимите трудови възнаграждения за м. юни 2018г. - 333,44 лв. -
остатъчно плащане, за м. юли 2018г. - 828,58 лв., за м. август 2018г. - 649,47
1
лв., за м. септември 2018г. - 761,27 лв., за м. октомври 2018г. - 806,04 лв., за
м. ноември 2018г. - 752,27 лв., за м. декември 2018г. - 707,30 лв.
Иска се осъждане на ответника да заплати на ищеца горепосочените
суми и сторените разноски по делото.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника.
В него се твърди, че предявените искове са допустими и частично
основателни.
Твърди се, че ищцата е работила по трудов договор с ответника на
длъжност „конструктор“ и че трудовия договор между страните е прекратен
със Заповед №***г. на осн. чл.326, ал.1 от КТ.
Твърди се, че забавата в изплащането на трудовите възнаграждения се
дължи на намаленото производство и световната икономическа криза.
След възстановяване на сравнително нормален ритъм на производство
в дружеството, в рамките на 8 месеца, считано от април до декември 2023
год., на ищцата е изплатена сумата от 6450 лева. Ищцата през месец декември
2023г. била поканена да й се изплати 1/3 от сумата от 2914,12 лева,
представляваща остатък за плащане, но тя отказала. В подписаната между
страните спогодба нямало посочена банкова сметка на ищцата. Страните се
договорили до края на месец януари 2024г. на ищцата да й бъде изплатено
всичко.
Твърди, че към 01.12.2023г. е изплатил на ищцата суми в размер общо
на 6450 лв. Дължимата сума е както следва: за м.09.2018г. - 648,61лв. остатък;
за м.10.2018г. - 806,04лв.; за м.11.2018г.- 752,27лв.; за м.12.2018г. - 707,30лв.
Общо дължима сума - 2 914,22лв.
Оспорва като неоснователни исковете над признатия размер - сума от
2 914,22лв. - главница дължима на ищцата към датата на подаване на
настоящия отговор за периода м.09.2018г до м.12.2018г., тъй като е налице
спогодба между ищцата и ***
Оспорва като неоснователни и претендираните лихви.
Преди провеждане на насроченото по делото заседание страните
депозират пред съда постигнато споразумение по между си, в което уреждат
всички въпроси по предявените искове.
В съдебно заседание страните се явяват като подържат споразумението
и молят да бъде одобрено.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства и
изявленията на молителите, съдът приема за установено следното:
Видно от представените по делото доказателства: суми по спогодба от
14.12.2020 г.- приложение №***, спогодба рег.№ *** г., удостоверение за
актуално състояние от ТРРЮЛНЦ на „***“ АД към 07.12.2023г. се
установява, че страните са били в са били в трудови правоотношения, които
са прекратен. На 14.12.2020г. страните са сключили спогодба по силата, на
2
която ответникът се е задължил да заплаща на ищцата неизплатени нетни
трудови възнаграждения и обезщетения за периода м.01.2018г. – м.12.2018г.
От приетата по делото ССчЕ се установява, че размерът на дължимите
на ищцата трудови възнаграждения съгласно спогодба от 14.12.2020г. след
погасяване на натрупаната законна лихва и съответната част от главницата
към датата на исковата молба е 4838,20 лева. След приспадане на
извършеното плащане от страна на ответника в размер на 2914,22 лева на
19.02.2024г. размерът на дължимите трудови възнаграждения съгласно
спогодбата е 2069,54 лева.
Постигнатата между страните спогодба по чл. 128, ал.1, т.2 от КТ, не
противоречи на закона и добрите нрави, и същевременно урежда в достатъчна
пълнота отношенията между страните по делото. По гореизложените
съображения съдът счита, че следва да утвърди спогодбата.
Ответникът на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден да
заплати държавна такса в размер на 2% от цената на предявените искове
предвид постигнатата спогодба, която възлиза в размер на 175 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд, на основание
чл.234, ал.1 ГПК
РЕШИ:
УТВЪРЖДАВА на основание чл.234, ал.1 от ГПК вр. с чл. 128, ал.1,
т.2 от КТ постигнатата спогодба между С. Н. Ч.- Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. ***и „***" АД, ЕИК*** със седалище и адрес на
управление в гр. ***, в следния смисъл :
1. ОТВЕТНИКЪТ – *** АД, се задължава да изплати на ИЩЕЦА - С.
Н. Ч. – Г., посочената в представената по делото Съдебна-счетоводна
експертиза от Р. С., дължима ГЛАВНИЦА в размер на 2 069, 54 лв., както и
сумата от 700 лв., представляваща разноски по делото за платения от ищеца
адвокатски хонорар, която сума ще бъде изплатена на две вноски, както
следва:
- Първа вноска в размер на 1769,54 лева по банкова сметка на ИЩЕЦА
- С. Н. Ч. – Г.платима не по-късно от 02.04.2024г.
- Втора вноска в размер на 1000 лева по банкова сметка на ИЩЕЦА-С.
Н. Ч.а – Г. платима не по-късно от 02.05.2024г.
1.1. Страните приемат, че други разноски не си дължат.
2. С подписването на настоящата спогодба, страните ще считат за
окончателно уредени всички отношения помежду си във връзка с гр.д. №
***г. по описа на РС-Варна, *** състав, образувано по искова молба от
08.12.2023г. на С. Н. Ч. – Г. с правно основание чл.128, ал.2 вр. с чл.242 от
Кодекса на труда.
3. Страните се съгласяват, че с изпълнение на тази спогодба смятат
3
съдебния спор за окончателно решен и ИЩЕЦЪТ - С. Н. Ч. – Г. заявява, че
няма да има каквито и да било други финансови претенции към ОТВЕТНИКА
– *** АД, сега и за в бъдеще, за дължими суми от страна на ОТВЕТНИКА.
4. При неплащане на която и да е от вноските в уговорения срок,
всички неплатени суми стават незабавно изискуеми и ищецът има право да се
снабди с изпълнителен лист за събирането им.
ОСЪЖДА „***" АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление в
гр. *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС
Варна държавна такса по исковете в размер на 175 лева, на основание чл.78,
ал.6 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4