№ 8547
гр. София, 06.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20221110169542 по описа за 2022 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 06.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
шести март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 69542/2022 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от К. Д. Ц. срещу „Е.Х.И.“ АД, като се твърди, че страните
се намирали в трудово правоотношение по силата на Трудов договор № 290/28.06.2021 г. за
длъжността „монтьор“. Поддържа, че е изпълнявал трудовите си задължения, но на
27.10.2022 г. бил претърпял трудова злополука, като при сглобяване на машина бил наранил
средният си пръст на лявата ръка. Навежда доводи, че при извършените медицински
интервенции била поставена диагноза „счупване на костите на среден пръст на лявата ръка,
размачкване на тъканта на среден пръст на лявата ръка“. Сочи, че било проведено болнично
лечение за периода от 27.10.2022 г. до 31.10.2022 г., в което се включвала и оперативна
намеса по частична ампутация на среден пръст на лявата ръка и поставянето на метална
остесинтеза в среден пръст на лява ръка. Излага съображения, че след това лечението
продължило в домашна среда, но били налице множества посещения при лекар, които сочи
в хронологичен ред, като били извършени различни медицински манипулации. Твърди, че
бил в болничен за периода 27.10.2022 г. до 29.12.2022 г., като се очаквало отпускът да бъде
продължен за 6-месеца. Поддържа, че в следствие на инцидента бил претърпял
неимуществени вреди – болки, страдания, стрес, психически страдания и дискомфорт, както
и битови неудобства. Освен това и към настоящият момент хватателните функции на лявата
ръка били нарушени, като прогнозите за пълно възстановяване били песимистични, но
лекарите продължавали да полагат усилия, за да спасят пръста, чиято липса щяла да се
отрази и на работоспобоността. Развива аргументи, че в случая се касаело за трудова
злополука по смисъла на чл. 200 КТ, като справедливият размер на обезщетението за
неимуществени вреди било в размер на 30000,00 лева, което обосновава. Прави
1
доказателствени искания за приемане на писмени доказателствени средства, както и за
допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел при
режим на довеждане за установяване на неимуществените вреди, както и за допускане
изслушването на заключението на СМЕ по формулирани в исковата молба въпроси. Иска
ответника да бъде осъден да заплати претендираната сума, ведно със законната лихва от
датата на злополуката до окончателното плащане, както и сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, като
се поддържа, че претенцията е неоснователна и недоказана. Твърди, че искът бил в завишен
размер, а освен това липсвали доказателства, че ищецът бил претърпял неимуществени
вреди в сочения размер, което обосновава. Инвокира подборно доводи по отношение
определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, като счита, че в случая
бил нарушен принципа на справедливостта. Развива съображения, че в случая било налице
съпричиняване, поради което, ако искът се приемел за основателен обезщетението следвало
да бъде надлежно намалено. Излага твърдения по отношение дейността, която ищецът е
извършвал в деня на инцидента, като въпреки, че бил запознат с правилата за безопастни
условия на труд ги бил нарушил в хипотезата на „груба небрежност“. Твърди, че с оглед
обстоятелствата следвало да се направи извод, че ищецът сам е допринесъл за настъпването
на травмата му. Поддържа, че към момента на трудовата злополука била налице застраховка
„Трудова злополука“, сключена между ответника и „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД,
поради което обезщетението следвало да се намали с получената застрахователна сума.
Прави доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени средства, както
и допускането събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама
свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелства свързани с
настъпването на инцидента, както и на основание чл. 192 ГПК да се задължи трето
неучастващо лице – „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД да представи писмени
доказателствени средства, както и на основание чл. 186 ГПК да се издаде СУ, което да
послужи пред НОИ, за да се установи размера на получените обезщетения по повод на
трудовата злополука. Иска отхвърляне на предявения иск, евентуално намаляване на
претендираното обезщетнение. Претендира разноски.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира
следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с пръвоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 200 КТ, във вр. чл. 51, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 52
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да възникне имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на
причинените на пострадал от трудова злополука работник или служител имуществени и
неимуществени вреди, трябва да бъдат установени чрез пълно и главно доказване по
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК следните материални предпоставки: 1) трудова злополука; 2)
вреда, водеща до неблагоприятни последици – намаляване на имуществения актив,
увеличаване на имуществения пасив или направата на разноски, а по отношение на
неимуществените вреди – претърпени болки и страдания от пострадалия или лица, които
имат право да получат обезщетение (съобразно Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г.
по т. д. № 1/2016 г. на ВКС, ОСНГТК) и 3) причинно-следствена връзка между злополуката
и причинените имуществени и неимуществени, тоест да са закономерна, естествена
последица от злополуката, която е настъпила през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието.
Имуществената отговорност на работодателя за обезвреда възниква независимо от
2
обстоятелството дали той самият, негов орган или друг негов работник или служител е
виновен за увреждането – арг. чл. 200, ал. 2 КТ. В този смисъл отговорността на
работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна, поради което дори и при виновно поведение
от страна на пострадалия – при небрежност, работодателят следва да го обезвреди. Би
отпаднала работодателската имуществена отговорност само при умишлено самонараняване,
но не и при действие при самонадеяност (т. нар. съзнавана непредпазливост). Дори и при
съпричиняване на вредоносния резултат при тази форма на вината (в чл. 201, ал. 2 КТ е
използван термина „груба небрежност”) отговорността на работодателя може само да бъде
намалена.
С оглед твърденията на страните ищецът носи доказателствената тежест да установи
посочените материални предпоставки, а ответника носи доказателствената тежест да докаже
пълно и главно наличието на плащане на претендираните суми, както и обстоятелствата
свързани с направеното възражение за съпричиняване и наличието на груба небрежност в
действията на работника.
Следва да бъдат допуснати представените към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за
разрешаването на правния спор предмет на делото.
С оглед разпределената доказателствена тежест и предвид факта, че исканията на
ищеца и ответника не попадат в обхвата на чл. 164, ал. 1, т. 1-6 ГПК, съдът намира, че
исканията им за допускането събирането на гласни доказателствени средства са процесуално
допустими, необходими и относими, поради което следва да бъдат уважени. Въпреки това
по отношение на ответника, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 159, ал. 2
ГПК, като на страната бъде допуснат до разпит един свидетел при режим на довеждане за
обстоятелствата свързани с настъпването на трудовата злополука.
По отношение на доказателственото искане на ищеца за допускането изслушването
на заключението на СМЕ по формулираните в исковата молба въпроси, съдът счита, че
искането е процесуално допустимо, относимо и необходимо, поради което следва да бъде
уважено.
Настоящият съдебен състав счита, че предвид разпределената доказателствена тежест
и с оглед направените оспорвания от ответника се явяват процесуално допустими, тъй като
са своевременно направени, а също така необходими и относими доказателствени искания за
изискване по реда на чл. 192 ГПК на писмени доказателствени средства от трето
неучастващо лице, както и за издаването на СУ, което да послужи пред НОИ – с оглед
правилото на чл. 186 ГПК.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 06.04.2023 г. от 11:00 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, а на ищеца да се връчи препис от отговора на
исковата молба с приложенията на ответника, като съдът им указва най-късно до първото по
делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото,
като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото!
3
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба и
отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства на страната на ищеца,
чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане за установяване на обстоятелства
свързани с настъпването на твърдените неимуществени вреди.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства на страната на ответника
чрез разпит на един свидетел – при режим на довеждане, при условията на чл. 159, ал. 2
ГПК, за установяване на обстоятелства свързани с настъпването на процесният инцидент.
ДОПУСКА изслушването на заключението на СМЕ по задачите поставени в
исковата молба, при депозит в размер на 350,00 лева, вносими от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице д-р А.М. с адрес: гр. София, ......., който да бъде
уведомен.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД да
представят в едноседмичен срок от съобщението писмените доказателствени средства
поискани от ответника, като на третото неучастващо лице със съобщението се прати и
препис от отговора на исковата молба.
УКАЗВА на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, че на основание чл. 192, ал. 3
ГПК, във вр. чл. 87 ГПК, съдът може да наложи глоба в размер между 50,00 и 300,00 лева,
при неизпълнение на процесуалното задължение .
ДА СЕ издаде на ответника на основание чл. 186 ГПК съдебно удостоверение пред
НОИ, което да послужи за информация по отношение на получените обезщетения от ищеца
във връзка с процесният инцидент.
УКАЗВА на ответника, че при получаването на СУ, следва да представи
доказателства за внесена държавна такса в размер на 5,00 лева по сметка на СРС.
ИЗЯСНЯВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако
той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
НАСОЧВА СТРАНИТЕ КЪМ ПРОЦЕДУРА ПО МЕДИАЦИЯ.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: (http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Медиацията е платена услуга.Към Софийски градски съд действа Програма „Спогодби”,
осигуряваща, за момента, безплатно провеждане на процедура по медиация, от която
страните също могат да се възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” може да
бъде получена всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова - Съдебен
координатор Програма "Спогодби" при Софийски районен съд тел. 02/8955 423; Юлиана
Шулева - Съдебен координатор Програма "Спогодби" при Софийски градски съд тел.
02/9219 413 в Съдебната палата – гр. София (вход откъм ул. „Позитано”), тел. 9219 413 или
от Мариана Николова на тел. 8955423 и ел. адрес: ********@******.***, както и в Центъра за
спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. „Цар Борис III” №. 54, ет. 2, в
сградата на Софийски районен съд. Подробности за Програма „Спогодби” включително и за
естеството на процедурата могат да бъдат видени и на електронен адрес:
http://srs.justice.bg/srs/82-Програма%20%22Спогодби%22 .
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба и в случай, че се нуждаят от
съдействието на съда, за да бъде одобрена или се нуждаят от съдействие при организиране
4
на срещата по медиация, следва да уведомят писмено чрез деловодството на състава, като
посочат електронен адрес или телефон с оглед насрочване на заседанието за одобряване на
спогодбата в максимално кратък срок.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5