Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град Т. 04.06.2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Т.СКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД-четвърти
състав в публично съдебно заседание на десети май
През две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАНКО МАРИНОВ
При секретаря:Й Д
Като разгледа докладваното от Председателя НАХ Дело №31 по
описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано
е наказателно постановление №11-0000947/10.01.2019 година на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” гр.Ловеч.
В жалбата
си жалбодателят твърди, че не е доволен от
обжалваното наказателно постановление /НП/. Твърди, че дружеството не е
извършило описаното нарушение и няма качеството на работодател на С. Д., както
и няма задължение да сключва трудов договор с посоченото лице, което не е било
служител или работник на дружеството. Твърди, че към датата на инцидента С.Д.не
е изпълнявал задължения по трудово правоотношение, нито е изпълнявал трудови
задължения без наличието на трудов договор с дружеството. Твърди, че съставения
акт за нарушение и издаденото НП не отразявали обективната действителност и са
съставени при съществени процесуални нарушения.
Моли да бъде отменено изцяло
обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.
За
Дирекция „Инспекция по труда” гр.Ловеч се явява М.М.-директор
и моли да бъде отхвърлена жалбата и да бъде потвърдено обжалваното НП, като
прилага писмена защита.
От
приложените по делото акт за установяване на административно нарушение и
издадено въз основа на него наказателно постановление, приетите и приложени по
делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели-Е.Н.И., К.И.
П , Ц.И.Ц., С.АЛ., И.С.И., П.И.М., Ц.В.В., А.А.М., М.А.Р., С.Л.Б., М.Б.Х., проведените по делото очни
ставки, съдът приема за установено следното:
Жалбодателят „Л.-2008“-ЕООД е със
седалище в с.К., Ловешка област и е собственик на верижен булдозер, модел
Т-170, с рег.№ОВ 0005560. По делото се установява, че след проведен разговор
между свид.Л. и свид.И.С.И.
била постигната договорка за предоставяне на верижната машина от собственика на
свидетеля за извършване на конкретна работа на горски път, намиращ се в землище
на с.Р., Ловешка област, като свид.И. следвало да
извърши транспорта на булдозера от гр.Т. до с.Р., като при транспортирането на
булдозера, присъствал и свид.С.Б.. Между последния и свид.И. била постигната уговорка булдозера да остане да
работи първоначално на обект на свид.А.М.. След като
булдозерът бил транспортиран до с.Р. бил оставен първоначално на обект в
местността „Мерски дол“, като преди извършване на
конкретната работа на свид.М., бил извършен съвместен
обход на терена от свидетелите М., Б. и от лицето, което следвало да извърши конкретната
работа с булдозера-С. Д., б.ж. на гр.Априлци и според показанията на свид.Б. на огледа присъствал и свид.С.
Л..
По време на извършване
на работа на обекта на свид.М., булдозерът, който бил
управляван от С. Д., претърпял повреда, като се наложило свид.М.Х.-работник
на жалбодателя да пътува от с.К. и отстрани
повредата. На свид.М. не се харесала работата, извършена
от Д., но въпреки това платил за извършената работа с булдозера, управляван от Д.
на свид.Х -сумата от 500-600 лева, която сума
следвало да бъде предадена на собственика на булдозера.
След извършване на
работата на обекта на свид.М., булдозерът бил
транспортиран до обект в местността „Крайния дол“, землище на с.Р. за извършване
на договорената от свид.И. работа-направа на път до
обект, находящ се в имот №1806, отдел 23, подотдел
„в“, за който обект било издадено разрешително за сеч на „И. 2008“-ЕООД-гр.Т.,
представлявано от свид.Ц.В. и според показанията на свид.И., неговата уговорка и тази на свид.В.
била именно И. да извършва сечта на дървения материал в посочения обект.
На 10.10.2018 година свид.П.И.М., работещ
при „И. -2008“-ЕООД следвало да показва на пострадалия булдозерист
С.Д.пътя, който следвало да се поправя. По време на работата булдозерът,
управляван от С.Д.се обърнал, Д. бил транспортиран до болнично заведение, впоследствие
починал от травмите.
По повод този инцидент
от ДИТ-Ловеч започнала проверка на същата дата-10.10.2018 година, като в протокол
за оглед от дата 17.10.2018 година на обект-офис на „Л. -2008“-ЕООД в с.К. били
отразени констатации във връзка с извършвана проверка на жалбодателя,
между които и непредставяне на трудов договор за лицето С. Х. Д..
На 08.11.2018 година
бил съставен акт за установяване на административно нарушение, в който е
отразено нарушение на трудовото законодателство, извършено от жалбодателя, а именно в качеството си на работодател не е
сключил писмен трудов договор със С. Х. Д., управлявал булдозер на дружеството-жалбодател преди датата на постъпване на работа
на лицето-10.10.2018 година, за предоставяната от него работна сила, като водач
на горска техника в експлоатирания от дружеството обект №1806, отдел 23,
подотдел „в“, землището на с.Р., Ловешка област и като нарушени норми са
посочени чл.62 ал.1 във връзка с чл.61 ал.1 от КТ. Въз основа на акта било
издадено и обжалваното НП, с което на жалбодателя на
основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.3 от КТ е наложено административно
наказание-имуществена санкция в размер на 2000 лева.
От приложената по
делото справка от НАП за актуално състояние на трудови договори към дата
14.03.2019 година на името на С. Х. Д. се установява наличие на трудов договор
от дата 30.07.2018 година, като е представен и самият трудов договор
№10/30.07.2018 година, от който е видно, че към момента на настъпване на
настоящия инцидент-10.10.2018 година, Д. е бил в трудови правоотношения, по
основен трудов договор с „Центриом“-ООД-гр.София, като
е заемал и изпълнявал длъжността „ел монтьор ел.машини и апарати“, в обект на
работодателя в гр.Априлци,улица „Мала Река“ №6.
С оглед изложената
фактическа обстановка, съдът приема за безспорно установено по делото, че между
жалбодателя и пострадалото лице С. Х. Д., б.ж. на гр.Априлци
са били възникнали правоотношения във връзка с използването на вещ на жалбодателя-верижен булдозер Т-170, като в конкретния
случай и независимо от обстоятелството, че работата към момента на инцидента е
била извършвана на обект, за който разрешително за добив на дървесина е имал „И.
2008“-ЕООД, съгласно приложеното по делото позволително за сеч №0418823, то
правоотношения между пострадалото лице Д. от една страна и от друга „И.
2008“-ЕООД, свид.И.И. или свид.А.М. не са възникнали. Представители на „И. 2008“-ЕООД
само са договаряли със свид.Л. използването на
булдозера за извършване на конкретна работа в землище на с.Р., но именно между жалбодателя и пострадалото лице са били валидно възникнали
съответни правоотношения.
В тази насока, съдът
дава вяра на показанията на свидетелите И.И., С.Б., А.М.
и П.М., които непротиворечиво установяват, че именно свид.С.
Л.-син на представляващата жалбодателя е осигурил
както верижната машина, така и съответното правоспособно лице, което да
управлява същата при извършване на работата на горските обекти в землището на
с.Р., а именно пострадалото лице С. Д., с което свид.Л.
заяви, че се е познавал. Твърденията на свид.Л., че
именно лицата, за които пострадалото лице е следвало да извърши работата,
вероятно са му заплащали се опровергава от показанията на посочените по-горе
свидетели, които отричат да са имали взаимоотношения с пострадалото лице във
връзка със заплащане на неговия труд, като свид.М.
изрично заяви, че е заплатил възнаграждение за извършената му работа, в размер
на 500-600 лева, именно на работник-служител на дружеството, а именно на свид.М.Х., който безспорно е следвало да предаде тези пари
на работодателя си, а не на „булдозериста“ Д..
Съдът не възприема
възражението на жалбодателя, че между него и свид.И. са възникнали наемни отношения за използването на
движимата вещ-булдозера, тъй като това изцяло противоречи на посочените по-горе
гласни доказателства, като съдът не възприема за установяващи наемно
правоотношение представените два броя приходни касови ордери-№35/28.09.2018
година и №47/05.10.2018 година, в които са отразени суми от по 1200 лева за
наем на описания булдозер на жалбодателя-за 20 моточаса, предадени на ръка на свид.Л.
от свид.И.. Така приетите по делото писмени доказателства-заверени
преписи от приходни касови ордери, на които жалбодателят
се позовава за доказване твърдението за наличие на наемно правоотношение,
притежават единствено формална доказателствена сила и
удостоверяват единствено фактите, че са издадени-съставени от жалбодателя и че лицето, което е подписало тези документи е
техен автор. Съдът намира, че тези писмени доказателства удостоверяват изгодни
за жалбодателя факти и не могат да се ползват с доказателствена стойност за удостоверяване на
обстоятелствата, които се твърдят от него. Приходните касови ордери, като частни
писмени документи не притежават обвързваща съда доказателствена
сила за удостоверените в тях факти, а именно наличие на наемно правоотношение.
По отношение характера
на възникналото между жалбодателя и пострадалото лице
С.Д.правоотношение с оглед доказателствата по делото и независимо от
приложеното постановление на ДИТ-Ловеч от дата 24.10.2018 година, с което е
обявено съществуване на трудово правоотношение между дружеството и пострадалия С.
Х. Д. „за извършване на работа като водач на горска техника в експлоатиран от жалбодателя обект в с.Р.“, считано от 10.10.2018 година, съдът намира, че подобен безспорен и
категоричен извод не може да бъде направен. Безспорно е установено, че към
датата на произшествието или посочената като начална дата на възникване на
трудовото правоотношение в постановлението на ДИТ между пострадалия С. Х. Д. и
„Центриом“-ООД-София е съществувало трудово
правоотношение /основно/, с източник трудов договор №10 от 30.07.2018 година.
Безспорно е също, че в хода на административнонаказателното
производство наказващият орган не е изследвал въпроса дали обективно е било
възможно да съществуват два трудови договора и доколко действителен би бил
вторият сключен трудов договор. Макар в КТ да не са налице ограничения за броя
на трудовите договори, които едно лице може да сключи, то при наличието на
основен трудов договор, останалите трудови договори за допълнителен труд,
въпреки че са самостоятелни по своя характер съглашения, разкриват специфични особености
по отношение на работно време, право на отпуск, сключване, прекратяване и
дължими обезщетения. Съгласно чл.111 от КТ, когато едно лице има вече сключен
основен трудов договор, то може да сключи един или няколко трудови договора за
работа при друг работодател с изрично уговорено работно време, което да бъде
извън установеното работно време по основния трудов договор, като същевременно
следва да бъдат съобразени изискванията относно продължителността на работното
време по всички трудови договори, с цел ненарушаване на задължителната
минимална междудневна и междуседмична
почивка. Безспорно е че при сключен втори основен трудов договор за пълно
работно време в нарушение на условията на чл.111 и чл.113 от КТ, същият е
недействителен. Ето защо изясняването на гореизложените обстоятелства в хода на
административнонаказателното производство е от
съществено значение за преценката дали има извършено административно нарушение
на разпоредбите на чл.62 ал.1 във връзка с чл.61 ал.1 и чл.1 ал.2 от КТ, както
е прието в постановлението за обявяване съществуване на трудово правоотношение
на ДИТ-Ловеч. Вместо да изясни напълно случая с оглед неговите специфики, наказващият
орган е приел наличие на съществуващо трудово правоотношение между жалбодателя и пострадалото лице Д.. От самото постановление
не става ясно наличие на какво трудово правоотношение между посочените страни е
обявено-основно, допълнително, през определени дни от месеца.
Наказващият орган е
разполагал с данни за наличие съществуване на основно трудово правоотношение на
пострадалото лице, а и съгласно чл.62 ал.3 от КТ, НАП предоставя в реално време
на оправомощените лица от дирекции „Инспекция по
труда” електронен достъп до регистъра на трудовите договори и при поискване в
срок до три работни дни изпраща копие от съответното заверено уведомление.
Като съобрази
доказателствата по делото и характера на работата, която пострадалото лице е
следвало да извърши, съдът намира, че в случая отношенията между това лице и жалбодателя следва да се квалифицират по-скоро като
граждански такива /евентуално за изработка или услуга/, а не като трудови
правоотношения. В предвид изложеното относно характера
на правоотношенията между жалбодателя и пострадалото
лице-Д., съдът намира, че жалбодателят не е извършил
вмененото му във вина административно нарушение, поради което и не следва да
носи санкцията по чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.3 от КТ.
Съдът
приема, че жалбодателят няма качеството на
„работодател“ по отношение на пострадалото лице Д., поради което обжалваното наказателно
постановление следва да бъде изцяло отменено.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №11-0000947/10.01.2019 година на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Ловеч, издадено въз основа на акт
за установяване на административно нарушение №11-0000947/08.11.2018 година, с
което на „Л.-2008” ЕООД, ЕИК ********* с.К., Ловешка област, представлявано от С.Н.Л.,
ЕГН ********** на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.3 от Кодекса на
труда е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14-дневен срок от съобщението, че
е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: