РЕШЕНИЕ
№ 21126
гр. София, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20211110164103 по описа за 2021 година
Предявени са от .... срещу Г. М. С. и Ц. Г. С. установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за
установяване съществуването на следните вземания, дължими от ответниците при
условията на разделна отговорност: за сумата 2009,48 лева, представляваща дължима
главница за потребена топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до м.04.2020г.,
ведно със законна лихва от 19.05.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 312,38
лева, представляваща мораторна лихва върху горната главница за периода от
15.09.2018г. до 21.04.2021г., сумата от 11,20 лева, представляваща дължима главница
за доставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2019г. до 30.04.2021г.,
ведно със законна лихва от 19.05.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 1,18
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.01.2020г. до 21.04.2021г., които суми касаят топлоснабден имот -
апартамент № ., находящ се в .... и за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 28001/2021г. по описа на СРС, 81 състав, от които
суми ответниците дължат, както следва:
Г. М. С. – сумата 502,37 лева, представляваща дължима главница за потребена
топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до м.04.2020г., ведно със законна лихва от
19.05.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 78,10 лева, представляваща
мораторна лихва върху горната главница за периода от 15.09.2018г. до 21.04.2021г.,
сумата от 2,80 лева, представляваща дължима главница за доставена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.12.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва от
19.05.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 0,30 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2020г.
до 21.04.2021г.
Ц. Г. С. - сумата 1507,11 лева, представляваща дължима главница за потребена
1
топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до м.04.2020г., ведно със законна лихва от
19.05.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 234,28 лева, представляваща
мораторна лихва върху горната главница за периода от 15.09.2018г. до 21.04.2021г.,
сумата от 8,40 лева, представляваща дължима главница за доставена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.12.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва от
19.05.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 0,88 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2020г.
до 21.04.2021г.
Ищецът .... твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал
насрещно – не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответниците, че дължат на ищеца
процесните суми. Претендира разноски.
Ответниците Г. М. С. и Ц. Г. С. са депозирали отговор на исковата молба в
законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК, с който оспорват исковете по основание и
размер. Противопоставят се на претенцията за присъждане на суми за дялово
разпределение и лихва за забава върху същата при твърдения, че ищецът не е
легитимиран да ги получи, тъй като е налице сключен договор с третото лице помагач.
Оспорват наличието на облигационна връзка с ищеца. Поддържат, че ищецът не е
осчетоводявал правилно извършените през процесния период плащания, в която
връзка представят писмени доказателства. Намират, че начислените суми са
произволно определени от страна на ищеца. Позовават се на изтекла погасителна
давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца .... изразява становище за
основателността на исковата претенция.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 28001/2021г. по описа
на СРС, 81 състав, по което на 11.06.2021г. е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу Г. М. С. и Ц. Г. С. да заплатят при условията на разделна отговорност
следните суми:
За ответника Г. М. С. – сумата 502,37 лева, представляваща дължима главница за
потребена топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до м.04.2020г., ведно със
законна лихва от 19.05.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 78,10 лева,
представляваща мораторна лихва върху горната главница за периода от 15.09.2018г. до
21.04.2021г., сумата от 2,80 лева, представляваща дължима главница за доставена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2019г. до 30.04.2021г., ведно със
законна лихва от 19.05.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 0,30 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.01.2020г. до 21.04.2021г.
За ответника Ц. Г. С. - сумата 1507,11 лева, представляваща дължима главница
за потребена топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до м.04.2020г., ведно със
законна лихва от 19.05.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 234,28 лева,
2
представляваща мораторна лихва върху горната главница за периода от 15.09.2018г. до
21.04.2021г., сумата от 8,40 лева, представляваща дължима главница за доставена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2019г. до 30.04.2021г., ведно със
законна лихва от 19.05.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 0,88 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.01.2020г. до 21.04.2021г.,
които суми касаят топлоснабден имот – ....
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците редовно, които в срока по
чл.414, ал.1 ГПК са подали възражение срещу заповедта, съответно в указания му срок
ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземанията си спрямо тях в
посочените размери, за които е издадена заповедта.
Предявените искове са за установяване съществуването на парични задължения,
произтичащи от договор за продажба на топлинна енергия и обезщетение за
забава.
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение между него и ответницата, по
силата на което е престирал и за ответницата е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер.
По отношение на заявеното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест
на ищеца е да установи, че от възникване изискуемостта на вземанията са настъпили
обстоятелства довели по прекъсване/спиране течението на давностния
срок.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен
дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответницата е да докаже
погасяване на задълженията.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба
на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон
за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на З. (отм.); и
съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е
свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху
имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна
собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на
топлоснабдяването в същата сграда.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012
г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда– етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи
условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
3
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде
посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е
обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно
право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда –
етажна собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото
на/собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на
същите.
Съдът намира, че от приетите по делото писмени доказателства следва да се
приеме за установено, че през исковия период именно ответниците се явяват
собственици на процесния имот. По делото не е спорно, а и се установява от
представения нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 60, дело №
20173/04.07.1993г. /лист 30/, че Младен Иванов С. и Ц. Г. С. са придобили по време на
брака си собствеността по отношение на процесния недвижим имот, представляващ ап.
№ . От прието по делото удостоверение за наследници № 1367/11.08.2023г., издадено
от Столична община, район „Връбница“ се извежда, че С. е починал на 26.11.2013г.,
като е оставил наследници по закон - Ц. Г. С. /преживяла съпруга/ и Г. М. С. /син/,
ответници в настоящото производство. Съгласно нормата на чл. 5, ал.1 ЗН децата на
починалия го наследяват при равни дялове, а когато наследодателят е оставил и
преживял съпруг, по арг. от чл.9, ал.1 ЗН, последният получава дял равен на този на
децата. Следователно ответницата Ц. Г. С. в лично качество притежава 1/2 ид.ч. от
процесното жилище, придобито в режим на съпружеска имуществена общност, както и
1/4 ид.ч. като наследник на починалия си съпруг – общо 3/4 ид.ч., а ответникът Г. М. С.
е придобил по силата на наследствено правоприемство останалите 1/4 ид.ч. от
процесния имот. С оглед на изложеното, доколкото ответниците се явяват собственици
на имота, съобразно притежаваните права, те имат качеството на клиенти на топлинна
енергия за исковия период и дължат цената за потребеното количество, съответно
доводите в насока липса на облигационни отношения с топлопреносното предприятие
се явяват неоснователни.
Между страните по делото не е спорно, че сградата, в която се намира
процесният имот е топлоснабдена, че е доставяна топлинна енергия, както и че в нея е
въведена система за дялово разпределение.
За изясняване на спорните въпроси относно дължимите от ответниците суми за
топлинна енергия по делото е прието заключение по изготвена съдебно- техническа
експертиза. От изводите на вещото лице се изяснява, че за процесния период по
отношение на сградата, в която се намира имотът, въз основа на ежемесечни отчети на
общия топломер е начислена топлоенергия, намалена с технологичните загуби в
абонатната станция. Изяснено е и това, че в процесния имот е имало монтирани 3 броя
отоплителни тела с поставени ИРРО с радиоотчет, както и един водомер за топла вода.
В допълнение се посочва, че за процесния период е осигурен достъп до имота,
съставени са протоколи за Главен отчет с подпис на абоната, съответно топлата вода е
начислявана по реален отчет, като отчетените показания са правилно нанесени в
4
подробните изравнителни сметки. Съдът намира, че заключението на вещото лице по
изготвената експертиза следва да бъде изцяло кредитирано, тъй като от една страна е
достатъчно задълбочено и се базира на документи за отчет, които са съставени при
извършването на периодични отчети по отношение на топлоснабдения имот и сградата,
в която той се намира, а от друга страна липсват обективни факти и доказателства,
които да разколебават направените от него изводи.
От изводите на вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза се
изяснява, че ищцовото дружество е приспаднало извършени от абонатите плащания на
задължения за потребена ТЕ в периода преди подаване на исковата молба, съответно
погасените суми не са предмет на предявените от топлофикационното дружество исков
претенции. В този смисъл следва да се посочи, че въведеното с отговора възражение от
страна на ответниците, че не са осчетоводени плащания, касаещи процесния период, се
явява неоснователно и опровергано от събраните по делото доказателства. В
допълнение е отразено, че за исковия период в счетоводството на ищеца няма данни за
извършени плащания, което обуславя основателност на исковата претенция.
На следващо място следва да бъде разгледано своевременно релевираното от
ответниците възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните вземания. Приложимата погасителна давност спрямо процесните
вземания, които се явяват периодични такива, е тригодишна и тече за всяко отделно
вземане, считано от падежа на същото, който за дължимите месечни суми за периода от
м.05.2017 г. до м.04.2020г. е 45-дневен след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение в първоначалната й редакция /ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила
от 13.03.2020 г. /, спират да текат от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното
положение давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с
изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения
за частноправните субекти. Със ЗИД на ЗМДВИП /ДВ, бр. 34/9.04.2020 г. / нормата на
чл. 3, т. 2 е изменена, като отпадат "и други срокове", а в § 13 т ЗР на ЗИД на ЗМДВИП
/изм. и доп., ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г. в сила от 14.05.2020 г. / е предвидено, че
сроковете по чл. 3, т. 1 и т. 2 относно "други срокове" в досегашната редакция и по
отменената т. 3, спрени от обявяването на извънредното положение до влизането в
сила на този закон, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването
му в "Държавен вестник". Ето защо, за периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. /общо
70 дни/ давност спрямо процесните вземания не е текла. Предвид това и съобразявайки
периода, през който давността е спряла да тече, следва да се приеме, че към датата на
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, от която
дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б"
ЗЗД – 19.05.2021 г., е изтекла погасителната давност за месечните вземания,
претендирани за периода от м.05.2017г. до м.01.2018г. включително. Съобразно
изложеното претенцията срещу ответниците за доставена топлинна енергия за периода
м.02.2018г. - м.04.2020г., изчислена от съда на основание чл. 162 ГПК и съгласно
заключението на съдебно-техническата експертиза, е основателна за сумата 2517,80
лева, като съобразно диспозитивното начало, искът следва да се уважи за пълния
предявен размер от 2009,48 лева, която сума ответниците дължат съобразно
притежаваните права в съсобствеността - Г. М. С. - 502,37 лева и Ц. Г. С. – 1507,11
лева.
За процесния период приложими към облигационните отношения между
5
страните са били ОУ одобрени с Решение № 0У-01/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от
11.07.2016г. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, както да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид това
след изтичане на посочения период възниква основанието за дължимост на
обезщетение за забава. Претенцията за законна лихва срещу ответниците на основание
чл. 162 ГПК следва да се уважи в пълния предявен размер от 312,38 лева, от която сума
ответникът Г. М. С. дължи 78,10 лева, Ц. Г. С. дължи 234,28 лева.
По делото ищецът претендира от ответника и вземане за възнаграждение за
дялово разпределение за периода от 01.12.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната
лихва от 19.05.2021г. до окончателното плащане.
За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния
период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, поради
което в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото
възнаграждение.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен. Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г.
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС,
като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо,
ищецът е материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение
за дялово разпределение.
В случая, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че през
процесния период е бил сключен договор за дялово разпределение с лице,
регистрирано по реда на чл. 139а от ЗЕ, и че тази услуга е извършвана от него.
На следващо място, от заключението на съдебно – счетоводната експертиза
(таблица 3) се установява, че за извършените услуги за дялово разпределение за
периода от 01.12.2019г. до 30.04.2021г. са издадени описаните в таблица 3 от
заключението фактури на обща стойност – 11,20 лв.
По делото не се твърди и не се установява посочената сума да е погасена чрез
плащане. Същата не е и погасена по давност.
Предвид изложеното по-горе, искът за заплащане на възнаграждение за дялово
разпределение следва да се уважи, като се осъдят ответниците да заплатят на ищеца
сумата от 11,20 лв. – главница, представляваща възнаграждение за дялово
разпределение за периода от 01.12.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва
от 19.05.2021г. до окончателното плащане.
Искът за мораторна лихва за периода от 31.01.2020г. до 21.04.2021г.., начислена
върху възнаграждението за дялово разпределение, следва да се отхвърли като
неоснователен по следните съображения:
Макар по делото да се установи наличието на главен дълг, не е доказана втората
6
предпоставка за уважаване на иска, а именно – моментът, от който ответникът е
изпаднал в забава в погасяването на процесната сума. Това е така, тъй като по делото
не са ангажирани от ищеца доказателства, от които да се установява какъв е бил
уговореният срок за плащане на услугата дялово разпределение, за да може да се
определи от кой момент ответникът е изпаднал в забава в погасяването на процесната
сума за дялово разпределение, респ. ако не е бил уговорен такъв срок, то не са
ангажирани от ищеца доказателства за отправена и получена покана от ответника (арг.
от чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
По изложените съображения, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 1,18 лв., представляваща
обезщетение за забава в плащането на цената за услугата дялово разпределение за
периода от 31.01.2020г. до 21.04.2021г., следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
Право на разноски при този изход на спора имат и двете страни На ищеца за
исковия процес и на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да бъде присъдена сумата
726,34 лева - разноски за държавна такса, депозит за експертиза и възнаграждение за
юрисконсулт /при определен от съда размер 50 лева/.
Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с т.12 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г., постановено по тълк.д. № 4/2013 г. ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. По горните мотиви на съда на основание
чл. 78, ал.1 ГПК, на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 95,72 лева - разноски,
сторени в производството по ч.гр.д. № 28001/2021г. по описа на СРС, 81
състав.
Ответниците са направили искане за присъждане на разноски за оказана
адвокатска помощ и в исковото и в заповедното производство. По отношение на
разноските в заповедното производство, настоящата инстанция счита, че такива не се
дължат на длъжниците. Заповедното производство е уредено като едностранно,
защитата на длъжника в рамките на тези производства се осъществява чрез обжалване
актовете на съда с частна жалба, като в този случай минималното адвокатско
възнаграждение се определя по чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Подаването на
възражение в срока по чл. 414 ГПК е основание за исков процес по чл. 422 от ГПК,
както е в случая, по възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а указания
до молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. Това възражение по чл. 414 от
ГПК няма самостоятелен характер и е само формалната предпоставка за прерастване
на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не израз на материално
правната защита на длъжника / в този смисъл определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС,
ТК, І т. о. по ч. т. д. № 3074/2018 г., определение № 140 от 19.03.2020 г. по ч. т. д. №
236/2020 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС/. Поради изложените съображения, съдът намира, че
на ответниците следва да бъдат присъдени разноски единствено за исковото
производство. Ответниците са представили списък по чл.80 ГПК за разноски за
исковото производство в размер на 400 лева /за всеки от тях/, представляващи заплатен
адвокатски хонорар на Еднолично адвокатско дружество „В. Т.“. Същевременно видно
от приложените банкови извлечения от 25.09.2023г., ответниците реално са заплатили
за осъщественото процесуално представителство сумата от 200 лева /всеки/. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника Г. М. С. следва да се присъди сумата 0,10
лева, а на ответника Ц. Г. С. сумата 0,10 лева, разноски за адвокатско
7
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че Г. М. С., ЕГН
**********, с адрес ..... ДЪЛЖИ НА .... ЕИК ...., със седалище и адрес на управление
...., на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 502,37
лева, представляваща дължима главница за потребена топлинна енергия за периода от
м.05.2017г. до м.04.2020г., ведно със законна лихва от 19.05.2021г. до изплащане на
вземането, сумата от 78,10 лева, представляваща мораторна лихва върху горната
главница за периода от 15.09.2018г. до 21.04.2021г., сумата от 2,80 лева,
представляваща дължима главница за доставена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.12.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва от 19.05.2021г. до
изплащане на вземането, които суми касаят топлоснабден имот, апартамент № .,
находящ се в .... и за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 28001/2021г. по описа на СРС, 81 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска в размер
0,30 лева, представляваща мораторна лихва върху дължимата сума за дялово
разпределение, касаещо периода от 31.01.2020г. до 21.04.2021г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че Ц. Г. С., ЕГН
**********, с адрес. ДЪЛЖИ НА .... ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр.
...., на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 1507,11
лева, представляваща дължима главница за потребена топлинна енергия за периода от
м.05.2017г. до м.04.2020г., ведно със законна лихва от 19.05.2021г. до изплащане на
вземането, сумата от 234,28 лева, представляваща мораторна лихва върху горната
главница за периода от 15.09.2018г. до 21.04.2021г., сумата от 8,40 лева,
представляваща дължима главница за доставена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.12.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва от 19.05.2021г. до
изплащане на вземането, които суми касаят топлоснабден имот, апартамент № .,
находящ се в .... и за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 28001/2021г. по описа на СРС, 81 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска в размер
0,88 лева, представляваща мораторна лихва върху дължимата сума за дялово
разпределение, касаещо периода от 31.01.2020г. до 21.04.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Г. М. С., ЕГН **********, с адрес гр.
София, . и Ц. Г. С., ЕГН **********, с адрес г. ДА ЗАПЛАТЯТ на .... ЕИК ., със
седалище и адрес на управление .сумата 726,34 лева, разноски за държавна такса,
депозит за експертизи и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и
сумата 95,72 лева, разноски за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт в
заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК .... ЕИК ., със седалище и адрес на
управление ., ДА ЗАПЛАТИ на Г. М. С., ЕГН **********, с адрес гр. ., сумата от 0,10
лв. – разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК .... ЕИК ., със седалище и адрес на
управление ., ДА ЗАПЛАТИ на Ц. Г. С., ЕГН **********, с адрес гр. ., сумата от 0,10
лв. – разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
8
Решението е постановено при участието „. като трето лице помагач на страната
на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9