Р Е Ш Е Н И Е
№ 124 13. 02. 2020 година град Бургас
В И М Е Т О Н А НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На тринадесети февруари две хиляди и двадесета година
В закрито заседание при следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ ХАНДЖИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ СЪБЕВА
ХРИСТИНА МАРЕВА
При участието на секретаря
И. докладваното от съдия НЕЛИ СЪБЕВА
В. частно търговско дело № 32 / 2020 година по описа на БАС
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
жалба на основание чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ против Решение от 26.11.2019г.,
постановено по т.д. №146/2019г. по описа на Сливенски окръжен съд, с което е
оставена без уважение жалбата на „Д. И." Е. срещу О. № ***-2/28.10.2019г., постановен от
длъжностно лице по регистрацията (ДЛР) към А. по вписвания, за вписване по
партидата на дружеството в търговски регистър на обстоятелства относно
действителен собственик по заявление Б7 с №***
Т. се, че незаконосъобразно е оставена без уважение подадената жалба срещу отказа на ДЛР по съображения за липса на нотариална заверка на подписа на преводача, извършил превод на представените документи на английски език, както и поради липсата на документи, удостоверяващи съществуването на американските дружества „Е“ и „Е“ и лицата, които ги представляват.
Със заявление по утвърден образец Б7 с вх. № №***/31.05.2019 г., подадено по електронен път от адв. А. като пълномощник на "Д. " Е. е поискано вписване на действителните собственици на дружеството - физическите лица - Й. Е. , М. Е. и Р. Е. , както и юридическите лица, чрез които пряко от „Д. АД“ и непряко от американското „“ се упражнява контрол, в изпълнение на изискванията на чл.59, ал.1, чл.61, ал.1 и чл.63, ал.1 ЗМИП.
Относно задължението по чл. 63, ал. 3 ЗМИП във вр. с ЗТРРЮЛНЦ и и чл. 50а, ал. 2 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, в жалбата са развити подробно съображения, че вече е извършено вписване относно юридическите лица, участващи във веригата на собственост, които не са учредени на територията на Република България - по партидата на юридическото лице, декларирано в процесното заявление като такова, чрез което се осъществява пряк контрол – „Д“ АД и „К. Т. АД, което осъществява пряк контрол върху „Д. " АД, въз основа на заявление и декларация с почти идентично съдържание и структуриране на информацията и приложени идентични с предствените в случая към процесното заявление документи, относно юридическите лица „Е. Е. ЛЛС“ и „Е“
А. се върху произтичащия от чл. 2а, т. 3 ЗТРРЮЛНЦ принцип за прилагане на еднакви критерии в регистърното производство и при вече допуснато вписване на други дружества, този критерий следвало да се приложи и по отношение на „Д. И." ЕАД.
Оспорва се извода на съда, че към заявлението не са
представени необходимите документи, удостоверяващи данните в представените
декларации. Жалбоподателят се позовава на
удостоверенията от щата Д. и щата Ню Д. ,
представляващи официални документи, заверени с апостил, от които е видно за „“, че е действащо дружество, а
за „“, също е действащо дружество и се представлява от Р. Е. , като в
представените декларации по отношение на всеки от посочените действителни
собственици е посочен и притежавания от всеки от тях процент от капитала на Е.
Т. Ко. И. , което дружество притежава 83% от дяловете на „Е“С. В тази връзка е
оспорен извода за неяснота относно физическото лице, което „в крайна
сметка" контролира юридическото лице по см. на §
2, ал. 1 от ДР на ЗМИП." Посочено е също така в
декларацията и, че „Е“ е собственик на 75% от акциите на регистрираното в
РБългария „К. Т. АД, което дружество пък притежава 91,93 % от капитала на
публичното дружество „Д. " АД - едноличен собственик на капитала на „Д. И."
ЕАД.
Относно
непълната информация в удостоверенията се поддържа, че от издалите ги органи не
може да бъде изисквано да удостоверяват повече данни от тези, които са вписани
в съответния регистър. Поддържа се, че е допустимо
липсващите данни да бъдат допълнени с представените декларации съгласно чл.
63, ал. 4 от ЗМИП.
Жалбоподателят
твърди, че в регистъра на съществуващите дружества в щата Д. , САЩ, не се
вписват лицата, които ги представляват или техните акционери/съдружници, т.к.
според законодателството на този щат лицето, което представлява дружеството с
ограничена отговорност, се посочва в така нареченото оперативно споразумение
(на англ.език „Operating agreement", преведено в представения към
заявлението Б7 превод към клетвената декларация като „договор за дейността")
между членовете на дружеството, което при удостоверяването на подписа на
декларатора -г-н Р. Е. е било представено на нотариуса. По същият начин при
подписването пред нотариус на клетвената декларация относно „Е“ В условията на
евентуалност се поддържа, че при липса на доказателства относно някои данни, то
по отношение на останалите следва да се извърши вписване.
Относно
извода за липса на нотариална заверка на подписа на преводача, извършил превода
на представените със заявлението документи на английски език, са изложени
доводи, че съгласно чл. 18, ал.1 и ал.2 ЗТРРЮЛНЦ и чл.
540 ГПК е приложимо правилото на чл. 185 ГПК от общия исков процес за заверка на представените в превод
на български документи, съставени на някои от официалните езици на Европейския
съюз. Поддържа се, че разпоредбата на чл. 7, ал.3 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. и цитираният от
длъжностното лице Правилник противоречат на ЗТРРЮЛНЦ - разпоредба от по-висш
ранг, при което съгласно чл. 15, ал. 3 ЗНА, следва да се приложи законовата разпоредба – тази на чл.
18, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ относно
възможността да бъдат представяни документи на официалните езици на Европейския
съюз при вписванията, заличаванията и обявяванията в търговския регистър, със
заверен от страната превод, което съответства и на целената в регистърното
производство бързина.
Първоинстанционният
съд не се произнесъл в мотивите на обжалвания съдебен акт и относно соченото в
жалбата противоречие между подзаконовата разпоредба на чл. 50а,
ал. 2 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване
и достъп до търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска
цел и законовата разпоредба чл. 63, ал. 4 ЗМИП, досежно изискването за обявяване на действителни
собственици, само въз основа на нотариално заверена декларация по образец.
Развити са доводи, че разпоредбата на чл. 50а от Наредбата не следва да се прилага, тъй като излиза извън
законовата делегация и противоречи на чл. 63, ал.
3 ЗМИП.
Бургаски
апелативен съд, в настоящия си състав, намира, че жалбата е допустима – подадена
e в срока по чл. 25, ал. 4
ЗТРРЮЛНЦ при наличие на правен интерес. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
С. заявление образец Б7 с вх_№ 20190531211808/31.05.2019г.,
подадено по електронен път от името на "Д. " Е. чрез адв. К. като
пълномощник, е поискано вписване на действителните собственици на дружеството:
физическите лица - Й. Е. , М. Е. и Р. Е. , както и юридическите лица, чрез
които се контролира - пряко от „Д“ АД, а самото то - пряко от „ Е. Е. ЛЛС“ и
непряко от „Е“.
К.
заявлението са приложени удостоверения, заверени с апостил: от щата Д.
относно това, че „Е“ е действащо дружество към датата на издаване на
удостоверението; от щата Ню Д. , относно това, че „Е“ е действащо дружество и
се представлява от Р. Е. В декларацията по чл.63, ал. 4, т. 3 ЗМИП са посочени
като действителни собственици на „Е. трите
физически лица – Й. Е. , М. Е. и Р. Е. , което дружество притежава 83% от
дяловете на „Е“. Посочено е също в декларацията, че „Е“ е собственик на 75% от
акциите на регистрираното в РБългария „К. Т. АД, което дружество пък притежава
91,93 % от капитала на публичното дружество „Д. " АД - едноличен собственик
на капитала на „Д. И." ЕАД.
Към заявлението не са представени доказателства, от които
да се установи, какъв е редът за определяне начина на представляване на
дружеството и на представляващите, както и минимално необходимото съдържание,
подлежащо на вписване в съответния регистър.
По
партидата на едноличния собственик на капитала на „Д“ Е.
– „Д“ АД, са вписани следните данни, относно действителни собственици:
юридическо лице, чрез което пряко се контролира дружеството – „К“ АД,
представляващ юридическото лице – В. Й. Й. ; юридическо лице, чрез което
непряко се контролира дружеството - „Е“, щата Ню Д. и представители на юридическото
лице - Р. Е. , собственици - Й. Е. , М. Е. и Р. Е.
По
партидата на юридическото лице „К“ АД, чрез което като
едноличен собственик на капитала пряко се контролира „Д“ АД, са посочени
действителни собственици: „Е“, щата Ню Д. , с представител – Р. Е.
, постоянно пребиваващ в щата Ню Д. ; „Е. Т. Ко. И. .“ –
юридическо лице, чрез което непряко се контролира, с представител – също Р. Е.
и собственици на капитала - Й. Е. , М. Е. и Р. Е.
При тези данни на жалбоподателя са дадени указания по реда
на чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, да
се представят документи, удостоверяващи съществуването на чуждестранните
търговски дружества „Е“ и „Е“ и доказателства за лицата, които ги представляват
по националния им закон, със заварен превод на български език, съгласно чл. 7 ал.3 от Наредба № 1/14.02.2007г. Поради
неизпълнение на указанията в срока по чл. 19, ал.
2 ЗТТРЮЛНЦ, ДЛР е постановило обжалвания О. №***.
В
обжалваното решение СлОС е приел, че жалбата е неоснователна, по съображения за
липса на вписване в представеното удостоверение от щата Д. , относно лицата,
представляващи „Е“ П.
е, че представената клетвена декларация от
лицето Р. Е. , че е управител на това дружество, при липсата на документ от
държавата по регистрация, не изпълва изискванията на закона, както и, че
притежател на 83% от капитала на Е. Е. ЛСС“ е друго дружество, за което не е
установено физическото лице, което „в крайна сметка“ контролира юридическото
лице по см. на § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП.
Относно
доводите, че предвиждането в чл.7 ал.3 от Наредба № 1
от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел противоречи на чл. 18, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ и не може да бъде прилагано на основание чл.
15, ал 3 от ЗНА е прието, че не се касае за противоречие, а
за уточняване вида на необходимата заверка на превода.
Постановения отказ като краен резултат е правилен и
обжалваното решение следва да се потвърди.
Несъмнено за жалбоподателя произтича от закона – чл.
63, ал. 5 ЗМИП, да заяви за вписване действителните си
собственици, които не са вписани като съдружници или еднолични собственици на
капитала. С оглед обстоятелство, че собственици на капитала са
юридически лица, които не са учредени на територията на Република България,
следва да бъдат съответно посочени като действителни собственици, които непряко
контролират дружеството и физическите лица, собственици на капитала на
юридическото лице, неговите представители и начина на представляване.
Изискванията
и редът за идентифициране на физическите лица, действителни собственици на
юридическо лице, чрез което пряко или непряко се контролира търговското
дружество, в съответствие с изискванията на Д. (ЕС) 2015/849 за предотвратяване
използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и
финансирането на тероризма, са транспонирани във вътрешното законодателство -
чл. 59, ал. 1, чл. 61, ал. 1 и чл. 63,
ал. 1 ЗМИП.
Анализът
на легалната дефиниция, съдържаща се в § 2, ал 1 от ДР на ЗМИП, сочи, че
действителните собственици са физически лица, които в крайна сметка притежават
или контролират съответното търговско дружество, като при невъзможност да се
установи като действителен собственик или когато съществуват съмнения, че
установеното лице или лица не е действителният собственик, за
"действителен собственик" се счита физическото лице, което изпълнява
длъжността на висш ръководен служител, т.е. – лицето или лицата, които
представляват дружеството и начина на представляване.
Съгласно чл. 63, ал. 3 ЗМИП заявяването и вписването се
извършва по реда на ЗТРРЮЛНЦ (и/или ЗРБУЛСТАТ), респективно Наредба №
1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и
регистъра на юридическите лица, издадена съобразно законовата делегация по чл.
31 ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно чл.
50а. от Наредба № 1/14.02.2007 г., подлежащите на
вписване обстоятелства относно действителните собственици се посочват в
заявление по образец съгласно приложение № Б7, към което, в зависимост от
заявените за вписване обстоятелства , се прилагат съответно: декларация по чл.
63, ал 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари; документ, установяващ
съществуването на дружество, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен
режим, и удостоверяващ лицата, които го представляват по националния му закон;
документите, установяващи съществуването на юридическите лица или други правни
образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, и
удостоверяващи лицата, които ги представляват по националния им закон, ако не
са учредени по българското право или не са вписани в търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или регистър БУЛСТАТ;
нотариално заверено съгласие на физическото лице за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 от Закона за мерките срещу
изпирането на пари; други документи съгласно изискванията на закон.
Съгласно чл. 18
ЗТРРЮЛНЦ, заявлението и приложенията към него пред ТР могат да се представят на
всеки от официалните езици на Европейския съюз, като в този случай книжата
следва да се придружават от заверен превод на български език, към което
разпоредбата на чл.7, ал.3 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. наслагва изисквания
преводът да бъде извършен от преводач, включен в списъка на Министерството на
външните работи - това следва да се счита за мълчаливо отменено съгласно
Решение № 1* от 18.12.2018 г. на Върховния административен съд за разпоредбата
на чл.18, ал.1 и ал. 2 от Правилника за легализациите,
заверките и преводите на документи и други книжа. На второ място е
посочено, че подписът на преводача, положен под извършения от него превод, е
необходимо да бъде удостоверен от нотариус, по реда на чл.21а, ал.1 от
Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа. Основателно е възражението за противоречие на разпоредбата, досежно
това изискване, с разпоредба от по-висш ранг, при което съгласно чл. 15, ал. 3 ЗНА следва да бъде приложена
разпоредбата от по-висш ранг.
Възражението, че изискването на чл.
50а, ал. 2 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за представяне
на документите, установяващи съществуването на юридическите лица или други
правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол и
удостоверяващи лицата, които ги представляват по националния им закон, ако не
са учредени по българското право, като подзаконов нормативен акт противоречи на
изискването на ЗМИП за идентифициране на действителните собственици само въз
основа на нотариално заверена декларация по образец, е несъстоятелно.
Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗМИП идентифицирането на всяко физическо лице,
което е действителен собственик юридическо лице или друго правно образувание,
се извършва чрез събирането на следните справки и документи: справка от
съответния регистър по чл. 63 и документите по чл. 64; документите и справките по чл. 54, ал.
1 и 2, както и други документи, от които да са видни
действителният собственик, характерът и видът на собствеността или контролът
съгласно § 2 от ДР, както и да няма съмнение, че лицето, за което е получена
информация по т. 1, е актуалният действителен собственик. В т.3 е
предвидено идентифицирането на информацията с декларация от законния
представител или от пълномощника на юридическото лице - когато събраната чрез
способите по т. 1 и 2 информация е недостатъчна за идентифицирането на
физическото лице, което е действителен собственик на юридическото лице или
друго правно образувание, както и когато прилагането на способите по т. 1 и 2 е
довело до противоречива информация.
Следователно,
представянето на нотариално заверена декларация е способ за идентифициране на
действителните собственици и лицата, които „в крайна сметка“ контролират
дружеството само при противоречие, произтичащо от документите, удостоверяващи
съществуването на юридическото лице, начина на представляването му и лицата,
които го представляват, но не и при липса на документ относно тези данни.
Изискването на удостоверяващи документи произтича и от
иманентната проверка от ДЛР по смисъла на чл. 21
ЗТРРЮЛНЦ, инкорпорираща, наред с другото, и извод за съществуването на
заявеното за вписване обстоятелство, което в конкретния случай означава, че
следва да се анализират представените от заявителя доказателства за
съществуването, правосубектността и представителството на чуждестранното
юридическо лице, упражняващо контрол.
Предвид
горното, от приложените към заявлението документи, като се държи сметка и за
извършените вписвания по веригата на собствеността относно юридическите лица,
чрез които пряко и непряко се осъществява контрол по отношение на „Д“ Е. ,
липсват данни относно физическото лице, явяващо се действителен собственик и
контролиращо юридическото лице - „Е“, чрез което се осъществява непряк контрол.
Данните относно представителството за това юридическо лице и
неговите собственици се съдържат единствено в представената декларация, при
което липсват документи въз основа на които да се извърши дължимата проверката
по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ във вр. с
чл. 59, ал. 1 ЗМИП.
Неоснователно
е твърдението, че данните относно представляващия може и следва да бъдат
удостоверени само с декларация, тъй като в случая, удостоверяващият документ е
и издаден въз основа на регистър, в който, според жалбоподателя, националният
закон на чуждата държава не предвижда вписване на такива данни.
Съдът намира, че позоваването на правото в щата Д. в случая
е неоснователно. Видно от приложенията и тъкмо от
вписванията по партидите в търговския регистър на „Д“ АД
и „К“ АД, юридическото лице, чрез което непряко се извършва контрол, е със
седалище в Ню Д. , а не в щата Д. В случая съдът намира, че се касае за липса
на данни, а не за противоречие на информацията, което да се отстрани чрез
декларация по смисъла на т. 3 от ал. 1 на чл. 59 ЗМИП. Вписването само на част от
действителните собственици по смисъла на чл. 63, ал.
1 и ал. 4 ЗМИП при това положение би
въвело в заблуждение, избягването на което е и основната цел на транспонираната
със ЗМИП Д. (ЕС) 2015/849 за
предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на
пари и финансирането на тероризма.
Предвид
гореизложеното, Бургаският апелативен съд –Търговски състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
26.11.2019 година, постановено по т.д. №146/2019година по описа на Окръжен съд-
С. .
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: