№ 578
гр. Бургас, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20232100500476 по описа за 2023 година
П Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на
въззивната жалба на процесуалния представител на С. Х. З. от гр. С. –ищец
по гр.д. № 783 /2022 год. по описа на Несебърския районен съд против
решение № 25/20.01.2023 год. ,с което е отхвърлен предявения от
въззивницата иск против Д. Р. Т. от с. Т. иск за предоставяне на
родителските права по отношение на Р.Д.Т. ,род. на 21.09.2017 г. ,определяне
местоживеенето на детето при майката в гр. С. и определяне режим на лични
контакти на бащата с детето ,както и за осъждането на бащата да заплаща
месечна издръжка за детето в размер на 250 лв.- от постановяване на
решението до настъпването на законни причини за изменянето или
отменянето й.прието ,
Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за
незаконосъобразно ,неправилно и необосновано,постановено при
процесуални нарушения .
Сочи се на първо място ,че съдът е игнорирал напълно разпоредбата на чл.
59 ал. 4 СК и не е изследвал обстоятелствата от значение при решаване на
въпроса за предоставяне на родителските права ,като преди всичко не е
1
изследвал възпитателските качества на двамата родители и техния
родителски капацитет.В настоящия случай имола множество данни за
родителско отчуждение у детето ,което е предизвикало поведението на
бащата –възпрепятствал майката да се вижда с детето /за което
свидетелствали и социалните доклади,както и свидетелските показания
/,поради което е било задължително изслушването на вещо лице-психолог.
Счита се за необосноват и пристрастен изводът на съда ,че майката не
била в състояние да създаде свой дом и водещ бил единствено нейния
интерес да отпадне задължението й да плаща издръжка,като се подчертава
,че събраните по делото доказателства установили искрено желание на
майката да има контакт с детето ,за което е била агресивно възпрепятствана
от бащата и че по искане на майката детето е ползвапо услуга за
психологическа подкрепа на детето от Център за обществена подкрепа съм
АСП.
Установено било по делото ,че майката се е съгласила родителските права
да бъдат упражнявани от бащата в момент ,в който страните са заживяли
отново заедно и тя не е предполагала ,че след това ще бъде изгонена от
бащата в труден за нея момент в здравословно отношение и че той повече
няма да й даде възможност да вижда детето .
Съдът е изградил мотивите си изцяло върху показанията на ответниковите
свидетели и не е обсъдил другите събрани по делото доказателства ,поради
което е направил необосновани и неправилни изводи .Съдът не е обсъдил
социалния доклад относно жилището на ищцата ,както и е допуснал
процесуално нарушение ,неспазвайки изискването на чл. 59 ал. 6 СК за
изслушването на родителите .
Моли се за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново ,с което
се уважат изцяло предявените искове .
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирано
лице против подлежащ на обжалване акт .
Въззимаемият ответник по делото,чрез процесуалния си представител , в
писмения си отговор по чл. 263 от ГПК оспорва въззивната жалба и счита ,че
при постановяване на атакуваното решение не са допуснати визираните
нарушения.Счита ,че е неоснователно твърдението ,че съдът е игнорирал
разпоредбата на чл. 59 ал. 4 СК,тъй като съдът се е съобразил с всички
2
събрани по делото доказателства и се е произнесъл относно възпитателските
качества на двамата родители и техния родителски капацитет ,не отговаря на
истината ,че съдът твърде повърхностно и игнорирайки събраните
доказателства е приел,че бащата е по-пригоден да отглежда детето .Оспорва
се и твърдението ,че по делото имало данни за родителско отчуждение на
детето –напротив ,по делото има доказателства от страна на ищцата ,с които
същата се домогва да докаже ,че детето е по-привързано към нея ,а не към
бащата .Счита се за правилен изводът ,че ищцата няма свое жилище и намя
достатъчно средства за издръжката на детето ,което е основание да избере
бащата за по-пригодния родител ,както и че действително не се установи
ищцата да има леля в С. ,която леля би се съгласила да полага грижи за детето
.Съдът правилно е установил релевантните за делото факти и обстоятелства
,според въззиваемата страна и е направил обоснован извод ,че не са налице
трайно и съществено изменени обстоятелства по смисъла на чл. 59 ал. 9 СК
,при които е постигната и одобрена съдебната спогодва относно родителските
права .Сочи се ,че за периода от 24.12.2022 г. со 22.01.2023 г. ,след
постановяване на първоинстанционното решение ,майката е взела детето при
себе си ,за да упражни режима на лични контакти ,което в достатъчна
степен установява ,че липсва родителско отчуждение ,както и че бащата
препятства свиждането с детето /макар че се е наложило да сигнализира РУ
Несебър ,тъй като ищцата не го е върнала на бащата на уговорената дата
/.Като липса на морални качества у ищцата се твърди ,че в момента тя живее
на съпружески начала със свид. Б. ,който преди това е съжителствал със
сестрата на ответника ,с която имат общо дете .
Оспорва се истиността на представения трудов договор от 05.02.2023 г. на
ищцата ,като се сочи ,че дори и да е истински този договор е привиден и
сключен по повод на делото .Трудовият договор не е регистриран в ТД на
НАП –С. ,а освен това е сключен със срок за изпитване 6 месеца.
Моли се за потвърждаване на решението.
След преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
наведените от страните доводи ,Бургаският окръжен съд прие за установено
следното :
Предявени са били искове с правно основание чл. 127 ал. 2 СК и чл. 143 и
чл. 149 от СК .Страните са живели на съпружески начала и от съвместното
3
им съжителство се е родило детето Р.Д.Т. –род. на 21.09.2017 г. Предмет на
делото са родителските права върху детето и родителския потенциал на
двамата родители -при кого следва да бъде отглеждано и възпитавано ,като
първоинстанционният съд е изяснил и изложил подробно фактическата
обстановка ,както следва:
Няма спор ,че при съвместното си съжителство страните са обитавали
втория етаж от къща в с. Т.,общ.Несебър ,а първият етаж се е ползвал от
сестрата на ищеца-свид. Ф.Т.а ,която при раждането на детото е живяла
заедно със свид. Б. ,от когото има син на 10 години /от 2019 г. свид.Т.а
съжителства със свид. А. /.В пристройката към къщата живели родителите на
ответника –бабата и дядото на детето по бащина линия.
През месец юни 2020г. С. З. е заминала за Обединеното Кралство, като след
заминаването й Д. Т. е предявил иск да му бъдат предоставени родителските
права по отношение на детето Р. Т.а, въз основа на който е било образувано
гр.д.№ 426/2020 по описа на Несебърския районен съд. Месец след
заминаването й С. З. се е завърнала в страната на 06.07.2020г., а с протоколно
определение по посоченото дело от 24.07.2020г. съдът е определил
привременни мерки като е предоставил упражняването на родителските права
по отношение на детето Р. Т.а на майката С. З. и е определил местоживеенето
на детето в град Д., улица ******, а на бащата Д. Т. е бил определен режим на
лични контакти с детето и същият е бил осъден да му заплаща ежемесечна
издръжка в размер на 160 лева. Производството по това дело е приключило с
влязло в сила решение, с което съдът е одобрил спогодба между страните по
смисъла на чл.127, ал.1 от СК, като упражняването на родителските права е
било предоставено на майката, а бащата, на когото е бил определен режим на
лични контакти с детето, е следвало да му заплаща ежемесечна издръжка в
същия размер от 160 лева.
На 23.10.2020г. обаче, два дни след като, два дни след като детето е
започнало да посещава детска градина в село Т., С. З. отново е напуснала
страната и е отпътувала за Обединеното Кралство, като е оставила детето на
грижите на бащата и неговите близки, които са полагали непосредствени и
постоянни грижи за него, единствено бащата Д. Т. е осигурявал издръжката
му. Тогава в края на 2020г. Д. Т. е предявил друг иск, с който отново е
поискал да му бъде предоставено упражняването на родителските права по
4
отношение на малолетното дете Р. Т.а, въз основа на който е било образувано
гр.д.№ 1183/2020г. по описа на Несебърския районен съд. С определение от
19.01.2021 г. по привременните мерки по това дело съдът е определил
родителските права по отношение на детето да бъдат предоставени на неговия
баща, при когото е било определено и неговото местоживеене, а на майката е
бил определен режим на лични контакти с детето и същата е била осъдена да
заплаща издръжка на детето в размер на 170 леля . След близо 7-месечен
престой в чужбина, С. З. се е завърнала в България на 15.05.2021г., след което
с Д. Т. са постигнали съдебна спогодба, която била одобрена с протоколно
определение от 18.06.2021г., постановено по посоченото гр.д.№ 1183/2020г.
на РС-Несебър, и според която родителските права по отношение на детето са
предоставени на бащата, местоживеенето на детето е определено на адреса в
село Т., улица А.М., на майката е определен разширен режим на лични
отношения с детето, която се е задължила да му заплаща ежемесечна
издръжка в размер на 160 лева. Още преди сключването на тази спогодба, Д.
Т. се е съгласил на предложението на С. З. да продължи да живее в къщата в
село Т., тъй като тогава тя не е имало къде да живее и при кого да отиде. Това
тяхно съвместно съжителство от лятото на месец юни 2021г. е продължило до
месец май 2022г. Двамата заедно с детето са продължили да обитават втория
етаж от къщата в село Т., улица А.М., състоящ се от кухня, хол и спалня. За
детето , през времето, когато то не е било на детска градина, бащата е бил на
работа/същият е постоянно трудово ангажиран/, а майката е отсъствала от
дома основно е полагала грижи предимно бабата,заедно с дядото на детето
по бащина линия – Р. и В. Т., детето е прекарвало време и на първия етаж,
обитаван от сестрата на Д. Т. – свид. Ф. Т.а.
Това положение е продължило до месец май 2022г., когато С. З. е заявила,
че отива да се лекува. Оттогава е започнала да поддържа близки приятелски
отношения със свид.Б., който я е посещавал и в болнично заведение
„К******“ ЕООД, където е постъпила на 18.05.2022г. с окончателна диагноза
„******“, и е претърпяла оперативни интервенции. Преди постъпването й в
болницата, С. З. е отишла заедно с детето при родителите си в град Д., но
понеже никой не е бил съгласен да й помага в грижите за детето/майката на
С. живее и работи в Англия и е била в България само за 10-тина дни-вж.
показанията на свид.З./ ,ищцата се е обадила на ответника да отиде да го
вземе, поради което около 10-и май 2022г. Д. Т. заедно със свид. А. са отишли
5
с автомобил до град Д., откъдето взели детето и оттогава същото се отглежда
от ответника в село Т.. Същият е продължил да разчита на помощта на сестра
си – свид. Ф. Т.а, но особено на майка си – бабата на детето, която е
продължила да бъде основно ангажирана с приготвянето на подходяща храна
за малолетното дете, подготвянето на дрехите му и с грижите то да бъде
чисто, спретнато и прилежно, които грижи тя е полагала и до преди това,
включително и когато ищцата е обитавала къщата, като основна потребност
на детето, свързана с отглеждането му.
След престоя и изписването й на 20.05.2022г от болницата ищцата не се е
завърнала в село Т.. Месец по-късно тя е наела жилище в град С., квартал
*****. От представения от нея договор за наем от 17.06.2022г. е видно, че
жилището представлява апартамент с площ от 45 кв.м. и се е съгласила да
заплаща месечен наем в размер на 500 лева. От Социалния доклад изх.№
ПР/Д-С-ВР/159-001 / 24.10.2022г. на Дирекция „Социално подпомагане“- град
С., район ***, е видно, че апартаментът е обзаведен, състои се от дневна с
кухненски бокс и стая, коридор и сервизни помещения, отоплява се с
климатик, като ищцата спи в дневната на разтегателен диван, но пред
социалния работник е заявила, че когато детето й дойде при нея, ще му
обособи отделна стая в апартамента; възнамерява да го запише в детска
градина. Тази адрес впоследствие през месец ноември 2022г. С. З.
декларирала като свой настоящ такъв. На 27.06.2022г. е сключила и трудов
договор, с който е приела да изпълнява длъжността „****“ в търговски обект
в град С., срещу трудово възнаграждение в размер на 710 лева месечно при
пълен (8-часов) работен ден. На 15.07.2022г. С. З. сключила и консултантски
договор за извършване на маркетингови проучвания на пазара на
недвижими имоти ,пазарни анализи в търсенето и предлагането
,консултиране по инвестиционни проекти и сделки с имоти и т.н. ,вкл.да
извършва посредничество и преговори по сделки от името на възложителя
,като се предвижда заплащане на възнаграждение при извършване на някаква
уговорена услуга .
През времето ,когато е заживяла в С. ,ищцата е решила да осъществява
контакти с детето Р. Т.а като е предявила претенции да се вижда с него и да го
взима. Тъй като първоначално детето заявявало пред бащата и другите от
близкия роднински кръг, с които то съжителства, че не желае да се вижда и да
прекарва време с майка си. ,ищцата се е снабдила с изпълнителен лист за
6
определения по силата на одобрената съдебна спогодба по гр.д.№ 1183/2020г.
по описа на ПС-Несебър режим на лични отношения с детето и е образувала
изпълнително дело № 20222150400070 по описа на ДСИ при РС-Несебър, по
което, след връчване на призовката за доброволно изпълнение на Д. Р. Т.,
същият е изразил становище, че никога не е отказвал на майката да вземе
детето и че изразява готовност да й го дава. Ищцата е настоявала да взема
детето при себе си съобразно определения й режим на лични контакти,
поради което е започнала да го търси в дома му в село Т., докато ищецът е
заявявал, че детето не иска да се вижда с майката и че следва да съобрази това
негово желание, по която причина отказва да й го предоставя доброволно, но
което е довело до влошаване отношенията между родителите. В резултат на
това при посещенията на ищцата в село Т., конфликтите между двамата са
били неизбежни, като ищцата настоява да осъществява правата си да взима
детето, на което ответникът е противопоставял нежеланието на детето да я
вижда, което е предизвиквало скандали между двамата, придружени и с
обиди, основно отправени от ответника към ищцата. Тогава ищцата е
предиквикала действия по принудително изпълнение на определените мерки,
като предаването на детето на майката е ставало със съдействието на
съдебния изпълнител и в присъствието на полицейски служители, в чието
присъствие също са се провеждали споровете и конфликтите, което е
наложило на 13.09.2022г. Д. Т. да бъде предупреден с протокол за полицейско
предупреждение да не отправя обиди, закани и заплахи към С. З. и да не
предприема спрямо нея действия за саморазправа.
При тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел ,че не
са налице трайно ,съществено изменения на обстоятелствата по смисъла на
чл. 59 ал. 9 от СК ,при които е била постигната и одобрена съдебната
спогодба и в интерес на детето е да не бъдат променяни мерките относно
родителските права и упражняването на същите да продължат да се
осъществяват от бащата ,а майката да продължи да осъществява контакти с
детето ,с оглед постигнатото по-рано между родителите споразумение.На
този етап съдът е счел ,че не са представени доказателства ,които да го
мотивират да предостави упражняването на родителските права на ищцата и
че засега бащата е по-пригодният родител за правилното отглеждане и
възпитание на детето,който с помощта на родителите си и сестра си , е
обезпечил напълно нуждите на детето ,както и ежедневни грижи ,необходими
7
за пълноценното му развитие и правилното му възпитание.Според районният
съд ищцата не е установила ,че вече е в състояние да осигури тези ежедневни
грижи за детето и както по субективни ,така и по обективни причини ,не е в
състояние сама да предостави на детето необходимото внимание поради
липса на все още изградени навици за това и на възможности да реализира
подходящи и постоянни доходи и материално състояние ,а предоставянето на
родителските права на майката би означавало детето да бъде оставено без
контрол ,а оттам – и без необходимото възпитание и образование.,независимо
от желанието на майката ,която ще бъде значително затруднена и ограничена
при подпомагането на детето относно нуждите му ,свързани с отглеждането
,възпитанието и образованието му ,а и при предприемането на мерки в
правилната посока и контрол –нещо ,което не само не е в интерес на детето ,
но и би го поставило в сериозен риск с негативни психически и емоционални
изживявания.
Настоящият съдебен състав споделя крайните изводи на
първоинстанционния съд ,към които препраща на осн.чл. 272 от ГПК ,като
счита ,че трябва да добави и следното :
Категорична и безспорна е съдебната практика по предоставяне
упражняването на родителските права и определяне на личните отношения
между децата и родителите,обобщена и с Постановление № 1 от 12.11.1974 г.
на ВС ,което дава указание упражняването на родителските права и мерките
да бъдат определени конкретно ,т.е. от значение са не отделните
обстоятелства,а съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай и
съдът е длъжен да извърши преценката си за това на кого от двамата
родители да предостави упражняването на родителските права единствено на
базата на задълбочена съпоставка на всички съотносими в конкретния случай
обстоятелстваТази относимост е зададена в изведени по тълкувателен път
критерии ,които не са изчерпателни и търпят развитие в обемането на
съотносимите и съпоставими към тях факти ,но установено в практиката
остава разбирането за степенуването им по решаваща значимост
:възпитателските качества на всеки от родителите ,моралния облик ,начина
,вида ,продължителността,ефективността на полаганите от родителя грижи
към детето ,на изразената му готовност да живее с детето не само като
заявление ,но и като реално предприети действия за това ;пола и възрастта на
8
детето с оглед неговите нужди ,изследване към кого от двамата родители в
по-голяма степен то е привързано и защо ,разполага ли родителят с помощта
на трети близки до детето лица ,на които при нужда може да
разчита;включително ,макар и допълнително ,следва съобразяване със
социалната среда ,в която предстои да живее детето ,не само като финансови
и материални възможности ,но и начина на живот.
Първоинстанционният съд в случая правилно е определил и мотивирал
предпочитанието към единия родител ,като е придал решаващо значение на
релевантните критерии ,визирани в ППВС № 1/1974 г. ,подлагайки на
конкретно изследване и анализ на тези предпоставки ,при което е постановил
законосъобразно и правилно решение.Следва да се подчертае ,че
първоинстанционният съд е направил задълбочен и пълен анализ на всички
събрани по делото доказателства от значение за оценката при кого от
двамата родители следва да остане детето ,въз основа на което са направени
обосновани изводи ,които се споделят изцяло от настоящия съдебен състав и
затова ,мотивирайки своето решение ,въззивният съд изцяло препраща към
мотивите на първостепенния съд .Без да преповтаря подробно описаните от
районния съд факти и обстоятелства ,с оглед наведените във въззивната
жалба възражения настоящият съдебен състав счита ,че трябва да допълни
следното :
За промяна на определения режим на лични отношения между детето и
родителя са от значение както измененията ,засягащи обстоятелствата ,взети
предвид във влязлото в сила предходно решение за родителските права,така
и измененията ,имащи различна проявна форма от значение за интереса на
детето –напр. измененията в родителските ,възпитателските или моралните
качества на единия родител,в социалната среда ,в която живеят децата след
решението ,в жилищните или битовите условия и т.н.Съгл. т. V от ППВС №
1/12.11.1974 г. основание за изменение на определения режим за
упражняването на родителските права са настъпилите след решението
изменения на обстоятелствата ,които съществено засягат интересите на
детето .Като такова изменение се разбират както новите обстоятелства ,които
влошават положението на детето при родителя който упражнява
родителските права ,така и обстоятелствата ,с които би се подобрило
положението му при ново разрешение –това изменение може да се дължи
както на промяна на обстоятелствата ,при които първоначално е определен
9
режима за упражняването на родителските права ,така и от изцяло нови
обстоятелства ,които са настъпили след този момент .В същия смисъл е и р.№
291/07.11.2012 г. по гр.д. № 115/2012 г. на ВКС ,трето г.о. ,съгласно което
под“изменение на обстоятелствата „се разбират както новите обстоятелства
,които влошават положението на детето при родителя ,при когото то е
оставено за отглеждане и възпитание ,така и обстоятелствата ,с които би се
подобрило положението му при ново разрешение .Предвид на това ,за да се
счете ,че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59 ал. 9
вр.чл. 127 ал. 2 СК не е достатъчно да се осъществи промяна в
обстоятелствата ,които са съществували към момента на определянето на
режима за упражняването на родителските права или да са се осъществили
изцяло нови такива ,а е необходимо това да се отразява на положението на
детето ,като новите обстоятелства изцяло го влошават ,или положението
на детето значително би се подобрило ,ако правата бъдат предоставени на
другия родител .В случая няма данни за негативна промяна в условията на
живот в дома на бащата /такива не са установени по никакъв начин от
доказателствата по делото /.Напротив – установено е по делото както от
социалните доклади ,така и от показанията на разпитаните свидетели ,че в
дома на бащата са създадени необходимите условия за отглеждането на
детето ,като необходимите грижи за нормалното му физическо и психическо
развитие са осигурени от бащата .Освен това ,той е подпомаган при
осъществяването на тези свои родителски задължения от близките си
роднини /от майка си и сестра си /,които имат непосредствена връзка и
отношения със семейството и детето през времето ,в което родителят е
ангажиран с трудова дейност . От заключението на вещото лице по
назначената по делото и изслушана от настоящата инстанция психологична
експертиза става ясно ,че детето е открито и комуникативно ,със съхранена
спонтанност и емоционална експресия ,не се наблюдават психологически
блокажи или други задръжки от психогенен характер ,като цяло детето се
откроява с добра самооценка и увереност в собствените способности ,добра
способност за адаптация и справяне с нови ,непознати ситуации
.Отношенията ,които детето е изградило с баща си са на силна привързаност
и се основават на личното й преживяване с родителя ..Негативна промяна в
положението на бащата не е настъпила ,липсва и такова обстоятелство
,обуславящо пререшаването на въпроса относно мерките спрямо детето.Както
10
правилно е подчертал и районният съд ,желанието на другия родител ,не е
достатъчно основание ,което да доведе до изменение на установените мерки
,още повече ,че мерките са определени въз основа на постигнатото между
родителите споразумение и дори в исковата молба липсват конкретни
твърдения за промяна на обстоятелствата от значение за разрешаването на
въпроса относно родителските права .Не са събрани доказателства относно
твърденията на ищцовата страна за съществуването на риск от родителско
отчуждение ,както и за не подходящи условия за живот ,създаващи
непълноценна и „нездрава „среда за отглеждането и възпитанието на детето
/в какъвто смисъл са обясненията на ищцата/.Напротив – от заключението на
психологическата експертиза става ясно ,че при детето не се отчита наличие
на симптоматика ,респ. разгърнат синдром на родителско отчуждение .Верно
е ,че в дискурса на детето се открояват фрази и формулировки ,насочващи
към /съзнавано или неосъзнавано / оказване на негативно въздействие спрямо
детето от страна на бабата по бащина линия ,която авно прави негово
достояние субективни свои мисли ,отношения и нагласи спрямо майката
.Няма спор ,че тази тенденция следва да бъде прекъсната с оглед съхраняване
на психическото благополучие на детето .Затова много удачно е ,че по
инициатива на ищцата ,в края на 2022 г. е подписан договора за предоставяне
на социална услуга –за оказване на психологическа подкрепа на детето ,като
работата с психолог в ЦОП –Поморие е регулярна –поради ежеседмичното й
придружаване от баща й в центъра за консултации с психолога..Няма събрани
доказателства за съществена промяна в поведението на бащата ,която да
рефлектира негативно върху отношението й към детето и да създава заплаха
за неговия интерес .Нещо повече – от доказателствата по делото става ясно
,че всъщност майката е доста заета /работи на две места ,на едното – при 8-
часов работен ден / и при това положение ще трябва да разчита на помощта
на трети човек /евентуално на някаква леля ,която живее в С./ и фактически
майката ще може да осъществява спорадични занимания с детето ,когато не е
на работа или в почивните дни .Децата имат интерес упражняването на
родителските права да бъде възложено на този родител ,който с оглед
възрастта ,пола и степента на развитието им е по-способен да полага
адекватни грижи не само за бита ,но и за тяхното добро възпитание и
изграждането им като личности .Този интерес предпоставя не само адекватни
грижи ,за което е нужна обич и готовност ,но и необходимия родителски
11
надзор с оглед възпитанието и изграждането на детето като личност .С
решение № 64/20.02.2012 г. постановено по гр.д. № 1398/2011 г. по педа на
чл. 290 от ГПК за уеднаквяване на съдебната практика ,Върховният
касационен съд ,четвърто гражданско отделение е приел ,че предоставяне
упражняването на родителските права върху детето е израз на грижата за
всестранна защита на неговия интерес .В този смисъл създаването на пречки
от родителя за осъществяването на личните отношения с другия родител и
ограничаването на контактите на детето с последния са обстоятелства ,които
имат негативно значение при определяне на родителските качества .подобно
поведение на родителя следва да бъде критично оценено в комплекса от
установените по делото факти при конкуренцията между родителите .В
случая бащата с поведението си показва желание и стремеж да съдейства
за възстановяване на нормалната връзка между майката и детето – не отказва
да общува с определените социални работници ,както и с психолози от ЦОП-
Поморие ,където води ежеседмично детето /вж. в този смисъл и заключението
на в.л.Х..
Всичко това ,заедно и с останалите подробно изложени и обосновани
мотиви на първостепенния съд е дало основание на същия за правилния
извод ,че по делото не са събрани доказателства да е настъпило каквото и да
е негативно изменение на родителските ,възпитателните и моралните
качества на ответника или неговото поведение ,в неговите битови и
материални условия на живот,социалната среда ,в която живее детето ,за да е
налице основание за промяна на родителските права .Няма спор ,че право на
всяко дете , а и негова потребност , е да общува с двамата си родители .Чрез
режима на личните отношения трябва да се постигне възможност децата да
растат и се развиват под грижата и с подкрепата на двамата родители .По
тази причина правилна е преценката ,че определените вече мерки за лични
отношения с влязлото в сила споразумение ,с оглед на конкретните
обстоятелства ,предоставят в най-широка възможност общуването и
осъществяването на пълноценни отношения между детето и родителя ,на
когото не е предоставено упражняването на родителските права –ищцата-
въззивник,която има разширен режим на лични контакти с детото
.Поведението на бащата ,на когото са предоставени правата ,също следва да
е свързано със запазването на добро отношение към честите лични
контакти на майката с детето .
12
Ето защо атакуваното съдебно решение следва да бъде изцяло потвърдено
.Неоснователни и недоказани са изложените във въззивната жалба
възражения против решението :
Неоснователно е твърдението ,че в решението си съдът акцентува
единствено на факта ,че според него ищцата нямало свое жилище и нямала
достатъчно средства за издръжката на детето .Всъщност това е само един от
многобройните аргументи ,изложени от съда ,във връзка с липсата на
промени в обстоятелствата при предходното определяне на родителските
права .Неоснователно е и възражението за едностранчивост и демонстриран
двоен критерий при преценката на сходни факти и обстоятелства .Напротив –
както стана дума по-горе ,в твърде задълбочените и обстоятелствени мотиви
на районния съд са обсъдени всички събрани доказателства ,включително и
обсъждайки обстоятелства ,които не са заявени в исковата молба ,именно във
връзка със засиленото служебно начало ,задължаващо го да извърши цялостна
преценка на предпоставките по чл. 59 ал. 9 СК .Следва да се посочи ,че за част
от твърденията на ищцата страна не са събрани никакви доказателства
,поради което и правилна е преценката за неоснователност на претенцията за
промяна .
По изложените съображения решението следва да бъде потвърдено . При
този изход в полза на въззиваемия –ответник на осн.чл. 78 ал. 3 ГПК следва да
бъдат присъдени направените от него разноски по делото пред настоящата
инстанция ,които с оглед представените доказателства /договор за правна
защита и списък на разноските / са в размер на 600 лв. –за адвокатско
възнаграждение .Ето защо Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 25/20.01.2023 г. постановено по гр.д.№
20222150100783 по описа на Несебърския районен съд за 2022 г. .
ОСЪЖДА С. Х. З. с ЕГН **********, постоянен адрес: град Д., улица
******, настоящ адрес: град С., квартал ******, съдебен адрес – гр. Бургас
,ул. „******-чрез адв. Н.К. ДА ЗАПЛАТИ на Д. Р. Т. с ЕГН **********, от
13
село Т., улица А.М., община Несебър, сумата в размер на 600 лв. (шестотин
лева), представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщението на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14