Р Е Ш Е Н И Е
№ гр.
Варна,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, двадесет и втори състав, на двадесет и четвърти ноември, две хиляди и
петнадесета година, в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА
при секретаря А.Г. и с участието на прокурора Силвиян
Иванов, разгледа докладваното от съдията Ганчева адм. дело № 2416 по
описа на Варненски административен съд за 2015 г., и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.1, ал.1 ЗОДОВ във вр. с чл.
203 и сл. от АПК.
Образувано е по иск предявен от С.Н.Н.,
понастоящем в затвора гр. София, против Главна дирекция «Изпълнение на
наказанията», за сумата от 10 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 22.05.2013 г. до окончателното изплащане на цялото обезщетението.
Претендираното обезщетение е за нарушени
законни права на Н. и претърпени неимуществени вреди в тази връзка, настъпили в
резултат на незаконосъобразни действия и бездействия упражнени срещу лицето от
служители на ответника, изпълняващи административна дейност по ръководство и
контрол на затвора в гр. Варна. Като период на претърпените незаконосъобразни
действия и бездействия Н. сочи престоя си във Варненския затвор, както следва:
от 21.03.2011 г. до 24.03.2011 г., от 04.04.2011
г. до 06.04.2011 г.; от 13.06.2011 г. до
16.06.2011 г. от 08.07.2011 до 13.07.2011 г.; от 07.10.2011 г. до 12.10.2011
г.; от 22.02.2013 г. до 27.02.2013 г.;
от 05.04.2013 до 10.04.2013 г. и от 17.05.2013 г. до 22.05.2013 г. Твърди, че в
периода от 2006 г. до 2014 г. е бил настанен в затвора – гр. Враца, за
изтърпяване на наложено наказание лишаване от свобода. През горепосочените
периоди за извършване на поцесуално-следствени действия с участие на ищеца
същия е бил превеждан и настаняван в килия №1, намираща се в ІА коридор на
затвора в гр. Варна. В тази килия е бил настаняван заедно с пушачи и непушачи –
лишени от свобода. Килия № 1 е специално предназначена за лишени от свобода,
които са временно преместени и настанени в затвора – Варна от други затвори.
Всеки път когато Н. е настаняван в затвора в гр. Варна е правил искания до
служителите от НОС и социалните работници да бъде настаняван в килия за
непушачи, но никога това не е правено. Служители на затвора са отговаряли на
ищеца, че в затвора няма обособени килии за пушачи и непушачи. Излага доводи,
че съгласно чл. 56 ал.1 от Закона за здравеопазването е забранено
тютюнопушенето на обществени места. В тази връзка Министъра на правосъдието е
издал заповед в която е посочено, къде е разрешено и къде е забранено
тютюнопушенето в местата за лишаване от свобода, както и че във всички
пенитенциарни заведения следва да има обособени килии за пушачи и непушачи
лишени от свобода. Разпоредбата на чл. 56 ал.1 от Закона за здравеопазването и
заповедта на министъра на правосъдието, с която е разпоредено да има обособени
килии за пушачи и непушачи , придават законно задължение към ръководството на
затвора Варна, да има обособени килии за пушачи и непушачи лишени от свобода,
без значение от причините по които лицата са настанени в затвора. Това, че
ръководството на затвора не е обособило килии за пушачи и непушачи, означава,
че не са изпълнени законоустановените задължения в тази връзка, пряко
произтичащи от чл. 56 ал.1 от Закона за
здравеопазването и заповедта на Министъра на правосъдието. Неизпълнение или
неточно изпълнение на законоустановени задължения, пряко произтичащи от закона
или от съответен нормативен акт във времето когато е трябвало да бъдат
изпълнени и по начина предписан от закона, представлява незаконосъобразно
бездействие. Всяко действие което е в отклонение от закона и не е предвидено от
закона, по смисъла на закона представлява незаконосъобразно действие. Това, че
по време на пребиваването на Н. *** не е бил настаняван в килия за непушачи,
съобразно изложените по-горе факти, означава, че администрацията не е изпълнила
законоустановените си задължения, пряко произтичащи от чл. 56 ал.1 от Закона за
здравеопазването и издадената заповед от министъра да има обособени килии за
пушачи и непушачи. Това, че ръководството никога не е уважавало искането на Н.
да бъде настанен в килия за непушачи, а е настаняван в килия за пушачи, налага
извода, че са налице незаконосъобразни действия. В резултат на тези
незаконосъобразни действия и бездействия упражнени срещу ищеца същия е бил
принуден нежелателно да уврежда здравето си, губел апетит за храна, вечер не
можел да спи от цигарен дим, като положението допълнително се влошавало от
лошото проветрение в килията, липсата на вентилация. В резултат на това Н.
изпитвал дискомфорт, чувствал се подложен на изтезание, жестоко и нечовешко
отношение, унижение на човешкото достойнство, което е нарушил правата му по
чл.2 т.3 от ЗИНЗС, вр. чл. 31 ал.5 от Конституцията, чл. 30 и чл. 29 от ЗИНЗС,
чл. 3 от ЕКПЧ, за което претендира заплащане на обезщетение. В с.з. ищеца
поддържа исковата молба на посочените в нея основания. По същество излага
доводи, че исковата му претенция е доказана, поради което моли постановяване на
решение с което иска да се уважи.
Ответникът Главна дирекция «Изпълнение на наказанията»
чрез процесуалния си представитлел в депозирано писмен отговор оспорва иска по
основание и по размер. Моли да се отхвърли иска. По същество излага доводи за
неоснователност на иска, поддържа, че от събраните по делото доказателства не
се доказа по безспорен начин кумулативното наличие на елементите от
правопораждащия се фактически състав за ангажиране отговорността на държавата
за претърпените от ищеца вреди, намиращи се в причинно следствена връзка с
незаконосъобразна административна дейност на длъжностни лица от затвора Варна.
Представителят на прокуратурата дава заключение за
недоказаност на иска по основание и размер. Излага доводи, че по делото не са
събрани доказателства, които да водят до ангажиране отговорността на ответника,
поради кото моли иска да се отхвърли.
Съдът, като обсъди и прецени поотделно и в тяхната
съвкупност приетите по делото писмени доказателства и становищета на страните,
приема за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ.
Н. изтърпява наказание лишаване от свобода от 2002 год., видно от исковата молща ищеца в
периода от 2006 г. до 23.05.2014 г. е бил
настанен в Затвора – Враца.
Видно от приложената на л. 10 по делото справка е, че Н.
*** в следните периоди: от 21.03.2011 г. до 24.03.2011 г.; от
04.04.2011 г. до 06.04.2011 г.; от
13.06.2011 г. до 16.06.2011 г. от 8.07.2011 год. до 13.07.2011 год., от
07.10.2011 г. до 12.10.2011 г.;
22.02.2013 г. до 27.02.2013 г.;
от 05.04.2013 до 10.04.2013 г. и от 17.05.2013 г. до 22.05.2013 г. През
посочените периоди Н. е бил настаняван в спално помещение № 1/наричана по-долу
и килия №1/.
От
приложените по делото на л. 36-39
справки е видно, че ищеца по време на пребиваванията си в Затвора – Варна е бил
настаняван в спално помещение №1, намиращо се в 1А коридор, определено като
помещение, в което са настанявани лишени от свобода – „чужда делегация“ идващи
от други затвори за провеждане на са съдебни дела или по други поводи. Поради
съображения за сигурност помещението се държи постоянно заключено. Лишените от
свобода чужда делегация, са отключвани три пъти на ден по време на хранене,
което им се осигурява и лично време. Помещението разполага със собствен
санитарен възел. В него са настанявани между 5-8 лишени от свобода, на които е
осигурен престой на открито по 1 час на ден.
От
изисканите справки /л.34, л.38 от
делото/ е видно, че в Затвора Варна няма обособени помещения за пушачи и
непушачи.
От
представената по делото справка /л.41-42 от делото/ е видно, че настаняването
на лицата в спалните помещения в затвора – Варна е съобразно критериите
посочени в чл. 27 от ППЗИНЗС. В ГДИН не е издавана заповед по силата на която
да бъдат обособени спални помещения за пушачи и непушачи. Въпреки това, при
изразяване на желание от лишен от свобода за настаняване в друго помещение и
при наличието на други свободни помещения искането се уважава, с цел
предотвратяване на конфликти в спалното помещение.
От разпита на св. В. се установява,
че той познава ищеца от 2006 г. В периода 2011 г.- 2013 г. В. ***, като е бил на лечение извън затвора само за времето от
7.03.2012 до 17.04.2012 г. В. *** има
обособена една килия «чужда делегация», с № 1А. В тази килия не се съблюдават
правилата и килията не е обособена за непушачи. В килията се настаняват
всякакви лица, тъй като няма обособена друга килия за лица «чужда делегация».
По принцип в затвора не се пуши, не е разрешено да се пуши и в килия № 1А, но
част от настанените не се съобразяват с това. По наблюдения на В. ищеца е
непушач, поради което многократно е разговарял с главния надзирател да бъде
настанен в килия, в която не се пуши. Тъй като в килията която бил настанен Н.
се пушело, той често имал главоболие, оплаквал се че му се гади, не можел добре
да се храни. Килията в която са настанени лицата чужда делегация не е затворена
през деня, а само нощем. Според В., Н. се оплаквал и на инспектор «Социално
дейности», че иска да бъде отделен в друго помещение, тъй като в килията се
пуши, но нямало резултат. Само при едно от пребиваванията на Н. във Варненския
затвор е бил настанен при В. да
пренощува.
Св. Ч. познава ищеца от 2007 г. През
периода 2011-2013 г. свидетеля е настанен в затвора – Варна, на ет.1. Свидетеля
споделя, че всички лица «чужда делегация» в затвора са настанявани само в килия
№1А, според него всички килии в затвора трябва да са за непушачи, но това не се
спазва. Килия №1А е отключена през деня, поради което Ч. често е пребивавал в
нея при идването на Н. *** обикновено са настанявани по 7,8-9
човека, повечето от които пушат. Чапепов споделя, че при едно от пребиваванията
на Н. *** двамата са били настанени в една килия. Св. Ч. и ищеца се виждали в коридора, тъй като
в килията било задимено, често Н.Н. не стоял в килията си, а на стол в
коридора. В стационара на затвора винаги имало две килии, които са свободни, но
Н. не бил настаняван там. Предвид тези условия Н. не вземал дадената му храна,
не се хранел.
По допустимостта на иска:
Искът за
присъждане на обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло
неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност –
незаконосъобразни действия и бездействие на длъжностни лица на държавата - служители на Затвора Варна, срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” - юридическо лице към Министъра на
правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на местата
за лишаване от свобода, с териториални служби в т.ч. и затворите, съгласно
ЗИНЗС – т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно
легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Твърдяните като незаконосъобразни действия и бездействие на служители от
администрацията на Затвора Варна представлява административна дейност,
доколкото осъществяваната от тези органи и длъжностни лица специализирана
дейност по изпълнение на наложените наказания „лишаване от свобода” не се
ограничава с прилагане на законово предвидените ограничения във връзка с
изтърпяването на наказанията, а обхваща и дейността по обезпечаване и
осигуряване упражняването на правата от лишените от свобода и изпълнението на
техните задължения, съобразно правното им положение и статут. Предвид
изложеното съдът приема, че предявеният срещу Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията” иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, е допустим и подлежи на разглеждане в
производство по реда на чл.203 и сл. от АПК.
При така установеното от фактическа страна, от правна
страна съдът приема следното:
Съгласно чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините
отговарят за вредите на граждани и юридически лица от незаконни актове,
действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност. В настоящия случай се претендира
обезщетение от незаконосъобразни действия и бездействия на органите на Главна дирекция
«Изпълнение на наказанията» гр. София.
За успешното провеждане на иска за обезвреда по реда
на специалния закон, е необходимо установяване на следния фактически състав: 1.
незаконосъобразни действия или бездействия на орган или длъжностно лице при осъществяване
на административна дейност, 2. наличие на вреди от тях и 3. причинна връзка
между настъпилите вреди и незаконосъобразните действия и бездействия.
Доказателствената тежест за установяване на тези три предпоставки в тяхната
логическа последователност носи ищеца, търсещ присъждане на обезщетението.
Административната
дейност се характеризира с това, че е с подзаконов характер и правомощията на
тези, които я осъществяват са в изпълнение на нормативен акт. Съгласно чл.1,
ал.1 на ЗОДОВ държавата носи отговорност, както за незаконните индивидуални
административни актове, издадени от нейните органи, така и за преките
действия/бездействия на длъжностните лица, които изпълняват функции, възложени
им с нормативен акт. В чл.1, ал.1 от ЗОДОВ законодателят е разграничил
дейността по издаване на административните актове и тази, която е проява на
физическо действие или бездействие. Според чл.4 от ЗОДОВ държавата дължи
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното
лице. Отговорността се характеризира като обективна, без виновна. Възникването
на право на обезщетение в случая предполага установяване на незаконосъобразни
действия /бездействия на служителите на ответника. Незаконността на действието
или бездействието ще се определи от несъобразеността на поведението
на длъжностното лице с разпоредбите на нормативния акт. За да е
налице фактическо бездействие, е необходимо да има неизвършване на
такива фактически действия, които административният орган е длъжен да
извърши по силата на закона. Право пораждащият юридически факт за фактическото
действие трябва да е самата правна норма. Ако връзката се опосредява от
властническо волеизявление, тя е косвена, правопораждащият факт ще е
индивидуален или общ административен акт и ще има неизпълнение на
административен акт, а не фактическо бездействие. За правилното решаване на
спора е от значение кои са фактическите незаконни действия/бездействия,
намиращи се в причинна връзка с твърдяните от ищеца вреди, къде са
регламентирани в нормативен акт като дължими фактически действия във
връзка с управленчески правоотношения.
Претенцията
на Н., е че в спалното помещение в което е настаняван се пуши, както и че не е
изпълнена заповедта на Министъра на правосъдието за разделно настаняване на
лишени от свобода пушачи и непушачи, нарушение на чл. 2 т.3 от ЗИНЗС, чл. 29,
чл. 31 от Конституцията на Република България, както и чл. 3 от ЕКПЧ.
Със Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража се урежда изпълнението на
наказанията, наложени от съдилищата с влезли в сила съдебни актове, както и
правното положение на лицата, задържани под стража по реда на НПК.
Съгласно
чл.2 от ЗИНЗС Министърът на правосъдието осъществява общото ръководство и контрол върху
дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби чрез Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията".
Настаняването
на лишените от свобода в спалните помещения се извършва съгласно изискванията
на чл. 27 от ППЗИНЗС
Съгласно чл. 56 от Закона за здравето/а не Закона за здравеопазването/, тютюнопушенето в закритите обществени места е забранено. Забранено е и
тютюнопушенето и в помещенията с обособени работни места, където се полага
труд, както и в помещенията към тях със спомагателно и обслужващо
предназначение. По изключение се допуска тютюнопушене в обособени самостоятелни
помещения. Видно от §1 т.9 затворите не са „обекти с обеществено
предназначение“ по смисъла на закона. В раздел II от
Наредбата за условията и реда, при които се допуска по изключение тютюнопушене
в обособени зони на закритите обществена места и на закритите работни
помещения, са определени условия и ред, при които се допуска по изключение
тютюнопушене в закритите обществени места и закрити помещения. Предвид
изложеното съдът не споделя доводите на
ищеца, че е нарушен чл. 56 от Закона за здравето, тъй като тази норма касае
уреждане на отношения в обществени места, каквото по смисъла на закона
пенитенциарното заведение не е. Местата за лишаване от свобода са
специализирани заведения със засилен надзор и охрана, чиито статут е
регламентиран в ЗИНЗС и ППЗИНЗС. От приложените по делото писма от Министерство
на правосъдието и ГДИН е видно, че не е налице заповед на Министъра на
правосъдието, по силата на която да бъдат обособени спални помещения за пушачи
и непушачи, както и да бъде извършено разделяне на лишените от свобода по този
критерии. Налице е издадена заповед регламентираща места за пушене единствено
по отношение на администрацията на затвора, но не и за лишените от свобода.
От събраните
по делото доказателства е видно, че в затвора – Варна няма обособени килии за
пушачи и непушачи. Съгласно закона в килиите не следва да се пуши. Видно от
показанията на св. Ч., в коридорите е имало обособени места за пушене с табели
и пепелници.
При тази
правна регламентация може да се направи извод, че липсва задължение на
администрацията за настанява лишените от свобода в килии за пушачи и непушачи,
тъй като пушенето в килиите е забранено. Не е налице и бездействие на
администрацията – необособяването на килии за пушачи и непушачи, тъй ако такова
бе извършено то би било в нарушение на закона.
Не без
значение е и факта, че в част от случаите искането на Н. да бъде настаняван в
друга килия е удовлетворявано. Това се споделя както от св. Ч., така и от св. В..
В настоящия
процес не се доказа по безспорен начин, че Н. през процесните периоди е
претърпял твърдяните негативни преживявания, дискомфорт и жестоко нечовешко
отношение.
Отделно от
изложеното следва да се посочи, че в случая не се претендират вреди във връзка
с условията, при които Н. изтърпява наказание лишаване от свобода. В случая
вредите се претендират в резултат на настаняване на лицето през исковите
периоди в Затвора Варна, където той не изтърпява наказанието си, а е бил
превеждан единствено по повод участие в процесуални действия на територията на
гр. Варна /в повечето случаи за участие в други образувани от Н. производства
по ЗОДОВ/.Това е краткосрочно пребиваване в затвора Варна и с оглед участие на
лицето в съдебни процеси, в повечето случаи по ЗОДОВ. Кратката продължителност
на периодите, в които Н. твърди, че е поставен в условия в противоречие с
разпоредбите на закона, твърдяния от него дискомфорт и страдание не може да се
приеме, че превишава неизбежното ниво на страдание, присъщо на изтърпяване на
наказанието и преживяното не преминава прага на строгост съгласно чл. 3 от
ЕКПЧ.
С оглед
гореизложеното исковата претенция следва да бъде отхвърлена изцяло, като
недоказана.
Мотивиран от
изложеното, Варненският административен съд,
двадесет и втори състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск от С.Н.Н.,
против Главна дирекция «Изпълнение на наказанията», за сумата от 10 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
незаконосъобразни действия и бездействия от служители на ответника за периода
от 21.03.2011 г. до 24.03.2011 г., от 04.04.2011 г.
до 06.04.2011 г.; от 13.06.2011 г. до 16.06.2011 г. от 08.07.2011 до 13.07.2011
г.; от 07.10.2011 г. до 12.10.2011 г.; от 22.02.2013 г. до 27.02.2013 г.; от 05.04.2013 до 10.04.2013
г. и от 17.05.2013 г. до 22.05.2013 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 33.05.2013 г. до окончателното изплащане на сумата.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: