№ 63
гр. Пазарджик, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ирина Ат. Джунева
Членове:Кристина Л. Пунтева
Елисавета Радина
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
в присъствието на прокурора Ст. Б. П.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Въззивно частно
наказателно дело № 20225200600188 по описа за 2022 година
С определение, постановено по чнд 95/22 РС- Велинград е оставил без
уважение молбата на осъдения ИЛ. БЛ. Д., ЕГН: ********** за съдебна
реабилитация по н.о.х.д. 73/2016 г. на Районен съд Велинград и н.о.х.д.
479/2018 г. на Районен съд Велинград.
Определението е обжалвано от осъдения, чрез защитника с искане за
неговата отмяна и постановяване на такова, с което да се допусне съдебна
реабилитация.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание с доводи, аналогични на
изложените в нея – налице били основанията по чл. 87, ал.1 от НК и следвала
съдебна реабилитация по заявените осъждания.
Прокурорът настоява, че определението е правилно и законосъобразно
и следва да се потвърди, а жалбата против него – да се остави без уважение.
Окръжният съд, като взе предвид доводите на страните и провери
изцяло атакувания съдебен акт, прие за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
1
Възприетата в проверяваното определение фактология е резултат от
пълен анализ на събраните в съдебното следствие доказателства, тя не се
оспорва и доколкото се споделя изцяло от въззивната инстанция, е ненужно
нейното приповтаряне. Осъжданията на лицето са представени съгласно
данни от едноименната справка и приложените бюлетини – л. 19 и сл. .
Доказателствен спор относно релевантните за фактическите изводи
обстоятелства няма. Спорът е дали са изпълнени основанията за
претендираната реабилитация и са подробно разгледани от проверявания съд,
чието решение е правилно, но чиито доводи досежно приложимия правен
институт на се споделят изцяло.
На първо място и предвид ТР 2/17 на ОСНК на ВКС по т.д. 2/17 в
съответствие с правилно възприетите данни за осъжданията и изтърпени
наказания ( л. 25, чнд) , както и нормативните изисквания за пълна
/абсолютна и непълна реабилитация по право, е основателно прието:
настъпилата реабилитация по право досежно осъждането по НОХД
665/08 – по чл. 88а, ал.1 т.1 вр. чл. 82, ал.1 т.5 от НК ( към 18.01.12г. и
доколкото абсолютната е по-благоприятна от непълната) и липса на
настъпила реабилитация по право за следващите две осъждания ( по т. 2 и т.3
на справката на л. 19 - НОХД № 73/16 и НОХД 479/18). При това положение
е следвало молбата , касаеща съдебна реабилитация по НОХД 655/08( виж т.1,
л. 2, чнд ), която обхваща всички осъждания да бъде оставена без разглеждане
в тази си част. Такова произнасяне липсва, но настоящата жалба, инициирала
въззивния контрол не касае тази липса, а съдържа само претенция за
постановения отказ по отношение на други две осъждания – по т. 2 и 3 в
справката на л. 5-6, чнд. При тази процесуална ситуация и доколкото в
мотивната част на съдебния акт е правилно решен въпроса за настъпилата
реабилитация по право за осъждането по т.1 в справката за съдимост (на л. 5,
чнд95/22), рестартиране на производство само за формално дължимо
произнасяне за оставяне без разглеждане на искането относно осъждането по
НОХД 655/08 е категорично нецелесъобразно, не е в интерес на
правосъдието и на молителя.
Неговият правен интерес е за съдебна реабилитация по НОХД 73/16 и
НОХД 479/18, но по същество искането е неоснователно, както правилно е
преценил и решаващият съд. Изложените от него съображения относно
2
липсата на нормативноустановените предпоставки по чл. 87, ал.1 от НК се
споделят изцяло. За двете коментирани осъждания не е налице първата от
предвидените в чл. 87 от НК предпоставки за постановяване на съдебна
реабилитация, а именно - да са изминали три години от изтичане на срока на
наложеното с присъдата наказание.
Наказанието по НОХД 73/16 е било изтърпяно ( л. 6, чнд) на 17,03,17г.
,от която дата следват всички реабилитационни срокове, вкл. и този по чл.
87, ал.1 от НК.
На 02,11,18г. обаче е влязла в сила присъдата по третото и последно
осъждане – НОХД 479/18, постановеният по което 3-годишен изпитателен
срок е започнал да тече от тази дата. Доколкото осъждането е условно, стои
въпросът дали тригодишният срок по ч. 87, ал.1 от НК тече от изтичане срока
на наложеното наказание, което е осем месеца лишаване от свобода или тече
от изтичане на изпитателния срок.
Съдебната практика е противоречива по въпроса. С решение №
555/26.01.2009 г., н. д. № 556/2008 г. на III н. о. на ВКС е прието, че при
съдебната реабилитация е от значение срокът на наложеното наказание,
независимо дали то е условно или ефективно и след изтичане срока на самото
наказание започва да тече тригодишният реабилитационен срок по чл. 87,
ал.1 от НК. Това е първото становище, застъпено и в други съдебни решения,
освен посоченото. .
Това тълкуване на понятието „изтичане на срока на наложеното
наказание“ се счита за неправилно от формиращите противното становище
други съдебни състави (Решение № 119/06.04.2011 г. по н. д. № 22/2011 г. на I
н. о. на ВКС, Решение № 491/19.11.2013 г. по н. д. № 1756/2013 г. на II н. о. на
ВКС, Решение № 573/16.12.2013 г. по н. д. № 1869/2013 г. на II н. о. на ВКС ),
според които така може да се постигне съдебна реабилитация, докато още
наказанието е изпълняемо, тоест може да бъде приведено в изпълнение по чл.
68, ал.1 от НК. Според цитираните решения, а и становището на ревизирания
съд, е необходимо изпитателният срок да е изтекъл и това е моментът, когато
окончателно е отпаднала възможността за изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“, което е било отложено за определения срок; ако се
приеме обратното това би означавало срокът за съдебна реабилитация да
започне да тече преди изтърпяване на наказанието.
3
Настоящият съдебен състав споделя първата позиция, по следните
съображения:
На първо място – в разпоредбата на чл. 87 НПК законодателят ясно е
отличил отношението си към началния момент, от който да започва да тече
определения от него тригодишен реабилитационен срок – „ от изтичане
срока на наложеното наказание“. Граматическото тълкуване тук следва да
държи сметка както за факта, че в този реабилитационен институт е
употребено понятието изтичане срока на наложеното наказанието , а не
неговото изтърпяване или изпълнение. Такава употреба има и в чл. 86, ал.1,
т.2 от НК, но поставена в систематиката на т.1 , тя е напълно ясна.
Реаблитацията по право по чл. 86, ал.1 т.1 о НК касае наказание лишаване от
свобода, за което е приложен чл. 66, ал.1 от НК и тя настъпва по силата на
закона с изтичане на изпитателния срок, стига в него да не е извършено друго
престъпление, което да е дало основание за активиране на условното
осъждане. Втората хипотеза по т.2 на ал.1 на чл. 86 от НК касае вече
ефективно наказание лишаване от свобода ( и пробация), поради което
напълно ясно в този случай е понятието „изтичане срока на наложеното
наказание“.
Като са има предвид този коментар, не може да се споделят
съображенията на първостепенния съд , облегнати на цитираните на л. 32 от
чнд 95/22 касационни актове. Става несъмнено ясно, че дори и с оглед т.2 вр.
Т.1 на ал.1 на чл. 86 от НК, че като посочва „ изтичане срока на наложеното
наказание“ законодателят има предвид срока на самото наказание, което е
наложено, без значение дали то е постановено за реално изтърпяване или това
е отложено.
Не може да се споделят доводите , че с изтичане на изпитателния срок
наказанието е изтърпяно и това се има предвид под „изтичане на срока му“,
доколкото „тогава отпада въобще възможността за изтърпяване на това
наказание“ . ( л. 31, гърба, определение на ПРС , чнд95/22) . Това твърдение е
невярно. Активирането на условното осъждане става по правилата на чл. 68,
ал.1 от НК , а според тя предвижда, че „ Ако до изтичане на определения от
съда изпитателен срок осъденият извърши друго умишлено престъпление от
общ характер, за което, макар и след този срок , му бъде наложено
наказание лишаване от свобода, той изтърпява и отложеното наказание „.
4
Следователно, ако по някаква причина престъплението, извършено в
изпитателния срок, не е разкрито в рамките на този срок ( но преди изтичане
на давността за разследване и изпълнителската ) и са налице и другите
предпоставки по чл. 68, то следва да се активира. Това означава директно, че
изтичането на изпитателния срок съвсем не е равнозначно на изтичане на
наказанието, респ. на неговата неизпълняемост . Изтичането на наказанието
не означава изтърпяване/изпълнение и защото , ако е така , законодателят не
би въвел коментираното понятие.
Впрочем, тази позиция е ясно изразено в мотивите към т.1 на ОСНК на
ВКС по т.д. 2/17, приключило с решение 2/18, където е прието, че „“изтичане
срока на наложеното наказание“ не е идентично с „изпълнение“ и че
„изискването за изтърпяване ( б.м. – реабилитацията) не е абсолютно“.
На второ място : аналогията с нормите, касаещи изпитателния срок в
институтите, уреждащи реабилитация по право – ( чл. 86, ал.1 т.1 и чл. 88а,
ал. 3) е неправилна и отклонява от правилата на този тълкувателен подход.
Вярно е, че в двата института за реабилитацията по право: непълна – чл. 86 и
пълна/абсолютна – чл. 88а НК, законодателят изрично е предвидил при
условно осъждане и наред с другите предпоставки – изтичане на
изпитателния срок за съответно: настъпване на реабилитация по чл. 86, ал.1
т.1 НК и стартиране на реабилитационния срок по чл. 88а НК, след изтичане
на който също настъпва , но абсолютна/пълна такава. Но тъкмо, защото в
тези два случая има изрично предвиждане за изтичане на изпитателния срок,
ако законодателят под „изтичане срока на наложеното наказание“ , е имал
предвид „изтичане на изпитателния“ , той би го заявил също толкова
недвусмислено, колкото, уреждайки реабилитацията по право. Запълването по
аналогия в случая означава нормативно недопустимо разширително
тълкуване ( чл. 46, ал.3 от ЗНА).
На следващо място – невярно е, че ако се възприеме становището по
решение № 555/26.01.2009 г., н. д. № 556/2008 г., III н. о. ВКС, това би
означавало реаблитационният срок да започне да тече преди да изтече
изпитателният. Последният , предвид ал.2 на чл. 66 от НК не може да е по-
малък от три години и не може да превишава срокът на наложеното наказание
лишаване от свобода с повече от три години. При тези ограничения, каквото
и съотношение да имат наказанието и срокът, за който е отложено
5
изтърпяването му ( нпр. три с три или една с четири), срокът по чл. 87, ал.1 от
НК винаги ще тече след като е изтекъл изпитателния
Накрая – да се приеме, че реабилитационният срок по чл. 87, ал.1 от НК
започва да тече от изтичане на изпитателния, когато такъв е определен,
означава да се поставят в по-благоприятно положение осъдените на
ефективно наказание „лишаване от свобода“ от условно осъдените, каквото
несправедливо третиране не прилага нито един институт за реабилитация (
виж освен правилата по чл. 86, ал.,т.2 и т.1 и ал. 2 на чл. 88а, освен всички
хипотези в препратката към чл. 82, ал.1 и чл. 88а, ал. НК)..
Всъщност, горното обсъждане, не решава процесния случая и е дължимо
повече като отговор на възприетите от проверявания съд съображения. То не
решава настоящия казус, защото наказанието по НОХД 73/16 е било
изтърпяно на 17,03,17г., а на 02,11,18г. е влязла в сила присъдата по НОХД
479/18, за която е наложено наказание осем месеца лишаване от свобода с три
години изпитателен срок за престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК – умишлено,
от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода. Така,
че срокът по чл. 87, ал.1 от НК за второто осъждане по НОХД 73/16 е бил
прекъснат.
Що се отнася до третото и последно за жалбоподателя осъждане - по
НОХД 479/18, което и от двете обсъдени горе становища да се приеме,
срокът по чл. 87 НК , не е изтекъл. Считано от влизане в сила на присъдата
02,11,18г., наказанието от осем месеца лишаване от свобода изтича на
02,07,19г. , а изпитателният срок от три години лишаване от свобода – на
02,11,21г, при което тригодишният срок по чл. 87, ал.1 от НК , независимо от
коя дата се приема , че следва да започне да тече , не е изтекъл нито към
момента на законосъобразно постановения с определението отказ за съдебна
реабилитация, нито към настоящия момент.
Предвид горното и на основание чл. 436, ал.2 вр. Чл. 338
Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА определение по чнд 95/22 на РС- Велинград, с което
е оставена без уважение молбата на осъдения ИЛ. БЛ. Д., ЕГН: ********** за
съдебна реабилитация по н.о.х.д. 73/2016 г. на Районен съд Велинград и
н.о.х.д. 479/2018 г. на Районен съд Велинград.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7