РЕШЕНИЕ
№ 411
гр. Варна, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Полина Хр. Илиева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20213110203470 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на К. Н. ЗЛ. от гр. Провадия, ЕГН **********, против НП № 20-0442-
000607/03.08.250202год. на началника на сектор към ОД МВР Варна, ІV РУ, с
което са му били наложени адм. наказание глоба в размер на 100лв. и адм.
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, на
основание чл. 175, ал.1, т.3 от ЗДП, за нарушаване нормата на чл. 103 от ЗДП.
В съдебното производство въззивникът поддържа жалбата и заявява, че
оспорва фактите изложени в АУАН и НП. Във фазата по същество същият
моли за отмяна на НП с основен аргумент недоказаност на адм.наказателното
обвинение.
В съдебното производство, в открито с.з. на 17.01.2022год., като страна
в процеса е конституиран Началник сектор към ОД МВР Варна, на основание
чл. 61 от ЗАНН в редакцията след 23.12.2021год.
В съдебното заседание за въззиваемата страна, редовно призована,
представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки от ю.к.
К.л. в които същата изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи,
че НП е правилно и законосъобразно постановено в унисон с материалния и
процесуалния закон, че нарушението е безспорно доказано, а в хода на адм.
наказателното производство не били допуснати съществени нарушения на
процес. правила. Моли НП да бъде потвърдено като претендира присъждане и
1
на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност, ако
жалбата бъде уважена и се претендира присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение моли да бъде присъдено такова в минимален размер.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства за да се
произнесе взе предвид следното:
На 14.04.2020год. свидетелите Н. и В. и двамата служители на АПИ –
Национално ТОЛ управление изпълнявали служебните си задължения. На
посочената дата двамата се били позиционирали на пътя гр.Бургас – гр.Варна
в началото на АМ Черно море. На посоченото място имало сформиран КПП
за проверка на декларации във със Заповед на министъра на здравеопазването
досежно Ковид 19 като контрола се осъществявал съвместно със служители
на МВР. На посочената дата около 13:40ч. на КПП-то спрял л.а. „Опел
Вектра“ с ДК№ В0140ТА. Водачът на автомобила представил изискуемата се
към оня момент декларация. Докато декларацията се проверявала било
установено, че за автомобила няма платена винетна такса и св. Н. му поискал
за проверка документите за автомобила. Водачът не го сторил, а потеглил
като напуснал района на КПП-то.
На 16.04.2020год. св. Н.Н. – инспектор в сектор „Контрол и
правоприлагане“ – Варна в АПИ Национално тол управление изготвил
докладна до началник сектор „Контрол и правоприлагане“ – Варна, в която
посочил, че на 14.04.2020год. около 13:30ч., на път І-9 (при въведено КПП
преди А5) в посока към гр.Варна, при км 120+500, осъществявайки контрол
върху заплащането на такса по чл. 10, ал.1 от ЗП със служебен автомобил
ретг.№ СВ6371НВ със сигнал за спиране спрели ППС марка „Опел“ модел
Вектра с рег.№ В0140ТА. След извършена легитимация от негова страна
поискал от водача да представи необходимите документи за проверка –
СРМПС, СУМПС и документ за самоличност. Лицето отказало да представи
поисканите документи в присъствието на свидетел Б. В. В. – инспектор „КП“
Варна. В докладната посочил също така, че на водача били разяснени
правомощията му в качеството на длъжностно лице съгласно чл. 167а, ал.2 от
ЗДП, но въпреки това той отказал да му бъде извършена проверка и да
представи необходимите документи. Поискал да бъде взето отношение по
компетентност.
Докладната била изпратена в ІV РУП Варна и била разпределена от
началника на РУ за отработване на св. Д.А..
На 09.07.2020год. св. А. съставил срещу въззивника АУАН бл.№ 742351
в който посочил, че същият на 14.04.2020год., около 13:40ч. на входа на
А.М.Ч.Море, посока гр.Варна, на КПП, управлява собствения си л.а. „Опел“ с
рег.№ В0140ТА като при поискване на документите за проверка от служители
на БГ ТОЛ същият отказал да изпълни указанията на служителя и продължил
своето движение в посока гр.Варна.
Актът не бил предявен и връчен на въззивника.
На 03.08.2020год. въз основа на АУАН, началник сектор към ОД МВР
2
Варна, 4 РУ Варна издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите
констатации изложени в акта, приел е че въззивникът е нарушил разпоредбата
на чл. 103 от ЗДП и на основание чл. 175, ал.1, т.3 от същия закон му наложил
адм. наказание глоба в размер на 100лв. и адм. наказание лишаване от право
да управлява МПС за срок от три месеца.
Като свидетели в хода на съдебното следствие показания са дали
актосъставителя Д.А., Н.Н., Т. К., Б. В. В., както и М. М. Обяснения е дал и
въззивника.
В показанията си пред съда св. Д.А. сочи, че той е съставил акта.
Заявява, че му била разпределена докладна и съставил АУАН по свидетелски
показания и докладна от която бил установил лицето. Не бил очевидец на
нарушението. Сочи, че бил извикал лицето и в районното управление и там
бил съставил акта, но лицето явно било отказало да го подпише. Заявява, че
не познава лице с имена Т.Н. Канчев.
В показанията си пред съда свидетелите Н. и В. сочат, че работят в АПИ
Национално ТОЛ управление“, че през април месец 2020год. е имало случай
при който изпълнявали служебните си задължения съвместно с органи на
полицията на така наречените КПП-та където се проверявали декларации във
връзка с Ковид – 19, че имало случай при който за МПС спряло на КПП-то
било установено, че няма платена винетна такса, че от водача били поискани
документи във връзка с това, но той заминал. Сочат че във връзка със случая
била изготвена докладна.
В показанията си пред съда св. К. сочи, че е полицай в РУП Провадия
както и че през 2020год. не е бил командирован да работи на др. място. Сочи,
че не познава св. Д.А. и няма спомен да е ставал свидетел при връчване на
АУАН. След предявяване на АУАН сочи, че познава въззивника, тъй като е от
гр. Провадия, че АУАН се връчвал в стаята в която работи в гр.Провадия, че
колегата му който трябвало да връчи акта го нямало, а документите били на
бюрото му. Потвърждава, че подписа в забележката на АУАН е негов както и
текста свидетел на отказа да подпише АУАН – Т.Н. К. гр. Провадия … е
изписан от него.
В показанията си пред съда св. М. сочи, че е пътувал с въззивника и още
един човек до гр.Варна когато на влизане в града на КПП-то преди
магистралата им искали декларации, че имало много полиция, че си дали
декларациите, както и че въззивника изобщо не бил излизал от колата.
В обясненията си пред съда въззивника сочи, че по време на
пандемичната обстановка, когато затворени пътищата е пътувал с автомобил
за гр.Варна многократно и минавал през КПП-та. Заявява, че веднъж е бил с
братовчед си когато минал през такова КПП на магистралата която била за
гр.Бургас, че им проверили личните карти и им казали да тръгват. Заявява, че
е имало и служители на БГ ТОЛ, но нито са му вдигали палка нито са го
спирали. Сочи, че след две години разбрал, че има НП когато ходил в Сектор
ПП за да си провери глобите. Заявява, че никой не го бил канил да получава
3
акт, че не попълвал никаква декларация.
Като писмени доказателства към АНП са приложени справка за
нарушител и заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018год. на министъра на
вътрешните работи.
Допълнително в хода на съдебното следствие е била служебно изискана
от съда представена от началника на ІV РУ ОД МВР Варна, докладна записка
от Н. Г. Н..
Съдът в изпълнение на задълженията си за контрол по
законосъобразността на образуването и провеждането на административно
наказателното производство констатира следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради
което е и приета от съда за разглеждане.
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в
сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН. В същото време обаче
констатира, че хода на адм. наказателното производство е било допуснато
грубо нарушение на процес-. правила, а именно АУАН е бил съставен в
отсъствието на въззивника при липса на предпоставките визирани в нормата
на чл. 40, ал.2 от ЗАНН и не му е бил предявен и връчен. Съгласно нормата на
чл. 40, ал.1 от ЗАНН акта за установяване на адм. нарушение се съставя в
присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при
извършването или установяването на нарушението. Съгласно ал.2 на същия
член от закона когато нарушителят е известен, но не може да се намери или
след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя в негово
отсъствие. В случая от всички събрани по делото доказателства се
установява, че АУАН е бил съставен в отсъствие на въззивника. На първо
място в обясненията си пред съда въззивника сочи, че никога не е бил викан
за съставяне на АУАН. На следващо място в показанията си пред съда св.
Д.А. (актосъставителя) сочи, че е извикал въззивника в РУ и там му съставил
акта, но той явно не го бил подписал. В тези случаи обаче отказа на
нарушителя да подпише акта се установява с подписа на свидетел. Такъв
отказ е оформен в приложения към преписката АУАН като свидетел на отказа
е вписано лицето Т.Н. Канчев. Последният е разпитан от съда в съдебно
заседание, но отрича да е бил в гр.Варна. След предявяване на АУАН сочи че
подписа в АУАН е негов както и има изписан от него текст, но заявява, че
това било станало в гр.Провадия. Имало изпратени документи за връчване на
въззивника, които трябвало да бъдат връчени от колегата му, но той го
нямало. Заявява, че въззивникът отишъл в кабинета му и там отказал да
получи акта. Последният факт както бе посочено по-горе в мотивите се
оспорва от въззивника и по делото липсват каквито и да било други
доказателства в подкрепа на едното или на другото твърдение. В тази връзка
съдът намира ,за нужно да отбележи, че точно с оглед избягване на подобни
ситуации, в НПК приложим в производствата по ЗАНН, е предвидено отказа
на адресата да получи книжата се удостоверява с подписа на свидетел
4
различен от връчителя. На още по-голямо основание това правило важи в
случаите когато се връчва АУАН с който се повдига адм. наказателно
обвинение. В контекста на горното съдът прие, че по делото липсват
безспорни и категорични доказателства АУАНТ да е бил предявен на
въззивника, което е грубо нарушение на правото му на защитата. Отделно от
това съдът констатира, че в приложения към преписката АУАН има редици
поправи и преправки без яснота кога и от кого са били правени. Последното
съдът намира за нужно да отбележи, че дори и да се приеме, че действително
АУАН е бил предявен на въззивника и той е отказал да го подпише, то какво
изобщо му е било предявено, акт с какво съдържание му е бил предявен е
пълна загадка. Отделен е въпроса, че в случая и с просто око се вижда че в
АУАН се съдържа текст изписан от различни лица вкл. с различна химикална
паста. Недоумение буди и факта, как акта е съставен на 09.07.2020год. в
сградата на ІV РУП както твърди актосъставителя и на същата дата
въззивникът е отказал да го подпише в канцеларията на св. К. в гр.Провадия
при положение, К. и А. (актосъставителя) дори не се познават, а времето за
размяна на книжа в рамките на различни структури на МВР, а и по принцип е
общоизвестно. Мигновена размяна на книжа още повече на оригинални
документи (не изпратени по факс или имейл) не е налице. Нещо повече за
съда няма никакво съмнение, че дата изписана в АУАН като дата на съставяне
изобщо не е изписана от сочения като актосъставител. Горното е видно и с
просто око и не налага дори използване на специални знания.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че в случая АУАН не е
бил предявен и връчван на въззивника З., тъй като не може да се приеме, че е
налице фикцията предвидена в разпоредбата на чл. 43, ал.2 от ЗАНН – че
АУАН е връчен при отказ да бъде получен. Горното представлява
самостоятелно основание за отмяна на процесното наказателно
постановление, доколкото представлява съществено нарушение, което на
първо място не би могло да бъде „санирано“ от съда, а и на второ място
съвсем пряко е рефлектирало върху правото на защита на санкционираното
лице.
От друга страна доколкото с НП въззивникът е наказан за това, че на
14.0.2020год. е нарушил нормата на чл. 103 от ЗДП, тъй като около 13:40ч. на
АМ 5 Черно море посока гр.Варна, като водач на л.а. ****** при поискване
на документите за проверка от служители на НТУ отказал да изпълни
указанията (не представил документите) и продължил съдът преценка на
събраните по делото доказателства счете, че НП е издадено и в нарушение на
материалния закон тъй като каквито и да било доказателства в подкрепа на
така повдигнатото на въззивника адм.наказателно обвинение липсват.
В показанията си пред съда св. А. – актосъставителя сочи, че той не е
очевидец на нарушението, а бил съставил АУАН въз основа на докладна и по
свидетелски показания. Говорил бил с колегите от БГ ТОЛ. Посочената
докладна е била служебно изискана от съда и е приложена по делото. В нея
5
обаче фигурира единствено рег.№ на МПС, а не и данни за водача. На
следващо място в съдебно заседание като свидетели са разпитани и
свидетелите вписани в акта – Н.Н. и Б.В. - първият изготвил цитираната по-
горе докладна, а втория посочен като свидетел в докладната. Тези двама
свидетели обаче не разпознават въззивника в съдебното заседание и говорят
по принцип за случай от 2020год. при който водач не представил документи
като сочат, че този водач е бил сам в автомобила.
Липсват и каквито и да било други преки или съвкупност от косвени
доказателства, които да установят, че именно въззивникът е бил водач на
автомобила който е упоменат в докладната изготвена от св. Н..
С оглед оспорването от страна на въззивника съдът е изискал служебно
и видеозаписа от камерата разположена в автомобила на БГ ТОЛ от датата на
нарушението. Такъв обаче не е постъпил като от АПИ Национално ТОЛ
управление е постъпил отговор че видеозапис и снимков материал не се
съхраняват.
В същност по делото не е налице нито едно доказателство в подкрепа на
обвинителната теза като дори самият актосъставител не може да даде логично
обяснение пред съда защо е съставил АУАН на въззивника.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете ,че атакуваното НП е
издадено в нарушение на закона, същото страда от пороци, които го правят
процесуално недопустимо и като такова следва да бъде отменено.
По разноските.
Разноски се претендират само от въззиваемата страна, но с оглед изхода
на делото (НП подлежи на отмяна) искането макар и своевременно направено
се отхвърля от съда като неоснователно.
Водим от горното Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0442-000607 от
03.08.2020год. на Началник Сектор към ОДМВР Варна, ІV РУ, с което на К.
Н. ЗЛ. ЕГН ********** от гр. Провадия, на основание чл. 175, ал.1, т.3 от
ЗДП е било наложено адм. наказание глоба в размер на 100лв., както и адм.
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за
нарушаване нормата на чл.103 от ЗДП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6
7