Решение по дело №266/2021 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 125
Дата: 11 април 2022 г.
Съдия: Теодора Андонова Милева
Дело: 20217100700266
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 юни 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 125/11.04.2022 г., гр.Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

    ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди  двадесет и втора година в състав:

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА МИЛЕВА

    При участието на секретаря Мария Михалева разгледа  докладваното от председателя адм.д. №266/2021 г. по описа на АС – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

       Производството е по реда на глава ХIХ от ДОПК.  

       Образувано е по жалба на „СИГМА ФОРС" ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: с. Кранево, общ. Балчик, представлявано от управителя С.П.С., чрез АД „С. *** срещу Ревизионен акт № Р-03000820002751-091-001/13.01.2021 г. издаден от М.Ц.М. и Д.Д.Н. – органи по приходите в ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 36/12.04.2021 г. на Директора на Дирекция „ОДОП" Варна.

       В жалбата се изразява несъгласие с изводите на органа. Посочва се, че с обжалвания ревизионен акт, на „СИГМА ФОРС" ЕООД са определени допълнителни задължения за ДДС за данъчен период :

м. 06/2018г. ДДС за довнасяне в размер на 5826.00 лв. и лихви за просрочие м. 11 /2018г. ДДС за довнасяне в размер на 693.41 лв. и лихви за просрочие м. 01 /2019г.,ДДС за довнасяне в размер на 4690.00 лв. и лихви за просрочие

м. 06/2019г. ДДС за довнасяне в размер на 1666.68 лв. и лихви за просрочие

м. 09/2019г. ДДС за довнасяне в размер на 10000.00 лв. и лихви за просрочие

м. 10/2019г. лихва за ДДС за довнасяне в размер на 869.69 лв.

м. 11/2019г. ДДС за довнасяне вразмер на 10776.33 лв. и лихви за просрочие;

м. 12/2019г. ДДС за довнасяне в размер на 11223.67 лв. и лихви за просрочие.

С обжалвания акт на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС, във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 25 от ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури за доставки на стоки и услуги, издадени от следните дставчици:

         в общ размер на 5826.00 лв. за данъчен период м.05/2018г. по фактури (подробно описани в издадения ревизионен доклад) от доставчици : „ВРС ИНТЕРНЕШАНАЛ" ЕООД с ЕИК *** и „АЕБ СЕКЮРИТИ СЪРВИСИС" ЕООДсЕИК *********

в общ размер на 3280.00 лв. за данъчен период м. 11.2018г. от доставчик „СТИФ-ТЕРМОКЛИМА ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД с ЕИК *** по фактури, подробно описани в издадения ревизионен доклад.

в общ размер на 4690.00 лв. за данъчен период м. 01/2019г. по фактури (подробно описани в издадения ревизионен доклад) от доставчици : „„СТИФ-ТЕРМОКЛИМА ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД с ЕИК ***, „Агрона Груп" ЕООД с ЕИК ********* и „ВАСИЛЕВ СТРОЙ 70" ЕООД с ЕИК *********.

         в общ размер на 1500.00 лв. за данъчен период м. 06.2019г. от доставчик „ГОЛДЪН СТАЙЛ" ЕООД с ЕИК ********* по фактури, подробно описани в издадения доклад.

         в общ размер на 10000.00 лв. за данъчен период м. 09.2019г. по фактури (подробно описани в издадения ревизионен доклад) от доставчици : „ВЕТУРС" ЕООД с ЕИК ********* и „ГОЛДЪН СТАЙЛ" ЕООД с ЕИК *********.

       в размер на 22000.00 лв. за данъчен период м. 11.2019г. от доставчик „ДЖЕЙ СИ ЕЛЕКТРИК" ЕООД с ЕИК ********* по фактура № **********/28.11.2019г.

         Сочи се, че е невярно твърдението, че ревизираното лице не било представило документи, доказващи реалността на извършване на доставките, обективирани в издадените му фактури. Твърди се, че неправилно ревизиращият орган се е позовал на неустановена кадрова обезпеченост на изпълнителя за изпълнение на услугите без да се съобрази с постоянната съдебна практика – решение на СЕС по дело С 324/11.

         Релевират се и доводи, че по процесните фактури са извършвани доставки и  това не е обсъдено обективно. Прави се позоваване на решението на СЕС по съединени дела С-80 и С142/11.

          Според жалбоподателя, декларирането или недекларирането пред приходната администрация данни от страна на преките доставчици, са обстоятелства извън правната сфера на ревизираното лице и доколкото при ревизията не са установени съпричастни действия или знание за констатираните факти и обстоятелства, то същите не са годно фактическо основание за непризнаване правото на данъчен кредит. Така СЕС в Решение по дело С-18/13 /Макс Пен/.

           В настоящия случай се твърди, че  приходните органи не са установили обективни данни за знание или задължение за знание, че сделката е част от измама. Правото на данъчен кредит е формално право и неговото възникване и упражняване е свързано с наличието на предвидените от закона предпоставки. Твърди се, че органът по приходите не е установил, че дружеството е нарушило някое от задълженията си, произтичащи от ЗДДС или че не притежава някои от документите, изискуеми от закона. При липсата на отрицателни предпоставки органът по приходите е бил длъжен да зачете формалната доказателствена сила на представените частни документи.

          Моли се, да се постанови решение, с което  да се отмени Ревизионен акт и Решение № 36/12.04.2021 г. на Директора на Дирекция „ОДОП" Варна. Претендират се присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

    В с.з. оспорващият се представлява от адв. И.С., която поддържа жалбата на изложените в нея основания, като се позовава и на извършената съдебно-икономическа експертиза. Представя по делото писмени бележки.           

       Ответникът по делото – Директорът на дирекция “ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в решението. Моли, за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски. Представя писмени бележки.

  Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

 Ревизионното производство е започнало с издаване на ЗВР № Р-03000820002751-020-001/14.05.2020 г., изменена със ЗИЗВР № Р-03000820002751-020-002/02.09.2020 г., изменена със ЗИЗВР № Р-03000820002751-020-003/01.10.202- г. с която е възложена ревизия на „СИГМА ФОРС“ ЕООД, за установяване на задълженията на дружеството   по ЗДДС за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2019 г.

С оспорения ревизионен акт са определени задължения за данък върху добавената стойност за ревизираните периоди в общ размер 47 296.00 лева, ведно с лихва за просрочие в размер на 6 874.68 лева към датата на издаване на РА. В конкретния случай, с РА е прието, че по спорните фактури липсва доставка на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС и че същите са издадени, без да е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, поради което правото на данъчен кредит е отказано на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС във вр. с чл.9, чл. 12, чл.25, чл.68, ал.1, т. 1 и ал.2 от ЗДДС.

Поради което и на основание чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС във връзка с чл.69, ал.1 от ЗДДС не се признава право на приспадане на данъчен кредит за периодите и в размери както следва:

       в общ размер на 5826.00 лв. за данъчен период м.05/2018г. по фактури (подробно описани в издадения ревизионен доклад) от доставчици : „ВРС ИНТЕРНЕШАНАЛ" ЕООД с ЕИК *** и „АЕБ СЕКЮРИТИ СЪРВИСИС" ЕООДсЕИК *********

в общ размер на 3280.00 лв. за данъчен период м. 11.2018г. от доставчик „СТИФ-ТЕРМОКЛИМА ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД с ЕИК *** по фактури, подробно описани в издадения ревизионен доклад.

в общ размер на 4690.00 лв. за данъчен период м. 01/2019г. по фактури (подробно описани в издадения ревизионен доклад) от доставчици : „„СТИФ-ТЕРМОКЛИМА ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД с ЕИК ***, „Агрона Груп" ЕООД с ЕИК ********* и „ВАСИЛЕВ СТРОЙ 70" ЕООД с ЕИК *********.

         в общ размер на 1500.00 лв. за данъчен период м. 06.2019г. от доставчик „ГОЛДЪН СТАЙЛ" ЕООД с ЕИК ********* по фактури, подробно описани в издадения доклад.

         в общ размер на 10000.00 лв. за данъчен период м. 09.2019г. по фактури (подробно описани в издадения ревизионен доклад) от доставчици : „ВЕТУРС" ЕООД с ЕИК ********* и „ГОЛДЪН СТАЙЛ" ЕООД с ЕИК *********.

        в размер на 22000.00 лв. за данъчен период м. 11.2019г. от доставчик „ДЖЕЙ СИ ЕЛЕКТРИК" ЕООД с ЕИК ********* по фактура № **********/28.11.2019г.

          От органа са извършени насрещни проверки на всички посочени по-горе фирми, обективирани в протоколи за насрещна проверка. Събрани са всички относими по спора доказателства от дружествата.

За резултатите от ревизията е изготвен ревизионен доклад № РД-03000820002751-092-001/17.11.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, съгласно цитираните по-горе заповеди за възлагане на ревизия.

Ревизията е приключила с ревизионен акт № Р-03000820002751-091-001/13.01.2021 г., издаден от органите по приходите, възложили и ръководили ревизията, съгласно чл.119, ал.2 от ДОПК.

 Ревизионният акт  е обжалван от ревизираното лице по съображения, идентични с изложените в настоящата жалба.

С  решение №36/12.04.2021 г. директорът на дирекция „ОДОП“  - Варна при ЦУ на НАП е потвърдил изцяло  ревизионният акт. Решаващият орган е посочил, че при така установената фактическа обстановка, следва да се приеме, че фактурите по които е упражнено право на приспадане на данъчен кредит издадени от „ВРС Интернешенъл“ ЕООД, „АЕБ Секюрити Сървисъс" ЕООД, „Стиф-Термоклима Инженеринг44 ЕООД, „Агрона Груп" ЕООД, „Василев Строй 7044 ЕООД, „Голдън Стайл" ЕООД, „Ветурс ЕООД и "Джей Си Електроника" ЕООД са документи с невярно съдържание, а използването на такива документи с цел получаване на данъчно предимство, с оглед съдебната практика, се приема за данъчна измама. В този смисъл се е позовал на  решение на СЕС от 07.12.2010 г. по дело С-285/09, т. 49. Аналогично и в решение на СЕС по дело С-454/98 /т.62/. Прието е, че в случая, по процесиите фактури е налице една правна привидност, зад която не стои реално извършена доставка на услуги. В практиката си ВАС приема, че при липса на облагаема доставка практически е изключена добросъвестността на получателя, който като страна по договора знае или би трябвало да знае, че не е получил определена стока и/или услуга реално. В тази връзка според решаващия орган не е достатъчно притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, а е необходимо стоките и услугите по облагаемата доставка да са реално получени /арг. чл, 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/. Това разбиране е застъпено в практиката на СЕС, в решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, а също и в решението по дело С-285/11, както и по дело С-566/07, в които за признаване право на приспадане на данъчен кредит се изисква наличие на доставка. В този смисъл са решенията на СЕС по дело С-152/02, в което за признаване право на приспадане на данъчен кредит се поставят две условия: наличие на фактура и осъществена доставка по фактурата и решението на СЕС подело С-324/2011 г.

Според ответната страна, позоваването на практиката на СЕС не освобождава данъчно задълженото лице от изискванията, визирани в ЗДДС, а именно да установи наличие на предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, първата от които е осъществяване на доставка на стоки. Правото на Европейския съюз не съдържа правила относно преценката на доказателствата за осъществяване на доставките, като националните съдилища прилагат националните си процесуални правила след преценка настъпило ли е данъчно събитие по фактурата, издадена на ревизирано!о лице.

В решението е посочено, че в практиката си Съдът на ЕС многократно е посочвал, че реалността на доставката на стока или услуга обуславя правото на данъчен кредит. Ако доставките са действително извършени, то както доставчикът, така и получателят следва да притежават доказателства, да се представят безспорни писмени доказателства по изпълнението им. Като страни по една и съща доставка следва и получателят, и доставчикът да притежават безспорни и убедителни доказателства за извършването й. В конкретния случай такива доказателства не са установени нито в хода на ревизионното производство, нито в хода на административното обжалване, поради което и е потвърден РА.

         По делото е назначена  съдебно-икономическа експертиза, която е приета от съда. От заключението на вещото лице, се установява, че издадените фактури от доставчиците са осчетоводи в счетоводството на жалбоподателя, както и са извършени плащания от страна на „СИГМА ФОРС“ ЕООД по процесните фактури към доставчиците. Счетоводството на дружеството е водено в съответствие с изискванията на ЗСч. Установен е за 2018 г. нетния размер на приходите от продажба на стоки, който е 93 865,56 лева, а от продажба на услуги – 11 075 лева. За 2019 г. нетния размер на приходите от продажба на стоки е 192 684,42 лева, а от продажба на услуги 593 529,13 лева. Процесните фактури са осчетоводени като приходи от продажба на услуги в дружествата-контагенти. Според вещото лице липсват други документи, съпътстващи фактурите. Към експертизата са представени копия от главните книги на дружествата-контрагенти.

            Въз основа на установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :  

          Жалбата е подадена от надлежната страна, в срока по чл. 156 от ДОПК, след изчерпване възможността за обжалване по административен ред, поради което същата се явява ДОПУСТИМА за разглеждане.

          Разгледана по същество жалбата е  ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

          По валидността на акта:

           При извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2 ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден в срока по чл.119, ал.3 от ДОПК от компетентни органи по чл.119, ал.2 от ДОПК и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.

           Видно от приложените по преписката разпечатки от ИС "Контрол", заповедите за възлагане на ревизия, ревизионния доклад, ревизионния акт  са издадени като електронни документи, подписани с електронен подпис. В с.з. проведено на 13.09.2021 г. електронните документи, представени на оптичен носител - 1бр. СD, са приети като доказателства по делото. Електронните документи са подписани с квалифициран електронен подпис от органите по приходите, посочени като техни издатели, в срока на валидност на удостоверението по чл. 24 от ЗЕДЕП. От гореизложеното следва, че ЗВР, РД и РА са подписани от посочените като техни издатели органи по приходите с квалифициран електронен подпис по чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕП, приравнен на саморъчен съгласно изричното указание на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП, като документите са подписани в срока на действие на удостоверението по чл. 24 от ЗЕДЕП, т.е. ревизията е редовно възложена, а РА отговарят на изискването на чл. 120, ал. 1, т. 8 от ДОПК.

            По съответствието на акта с материалния закон.

            Данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по ЗДДС за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка и извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка (чл. 68, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДДС). Според нормата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС доставки с право на приспадане на данъчен кредит са тези, при които стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, които доставчикът- регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Предпоставките за възникване на това право са установени в разпоредбата на чл. 71 от ЗДДС. За да бъде то упражнено, лицето следва да притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 от ЗДДС, по отношение на доставките на стоки или услуги, по които е получател - чл. 71, т. 1 от ЗДДС. От съдържанието на тази разпоредба следва, че притежаването на данъчна фактура не е достатъчно условие за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит. Необходимо е да се установи действително придобиване собствеността върху стоките, респ. услугите, предмет на облагаемата доставка. В противен случай не възниква данъчно събитие, респ. задължение за начисляване на данъка, а при неправомерно начисляване на такъв, не се поражда право на данъчен кредит (чл. 70, ал. 5 от ЗДДС).  Наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит, то начисляването на данък при липса на реална доставка на стока или услуга, е "неправомерно" по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и е основание за непризнаване на право на данъчен кредит. Данъчният субект е този, който следва да докаже наличието на предпоставките на ЗДДС за право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Това следва от общия принцип за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, според който всяка страна следва да докаже осъществяването на фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици, и поради това, че данъчният субект претендира право на приспадане на данъчен кредит, то той е този, който следва да докаже изпълнението на всички законови изисквания по чл. 86 от ЗДДС и реалното осъществяване на доставките по процесните фактури по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. Наличието на данъчно събитие е основополагаща предпоставка за задействане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка /услуга по смисъла на ЗДДС е кумулативно условие за възникване правото на данъчен кредит.

Съгласно ЗДДС и постоянната практика на СЕС по тълкуването на чл.167, чл.168 и чл.178 от Директива 2006/112/ЕО възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. В т.32 от решение на СЕС по дело С-285/11 е посочено, че преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на основание доставки на стоки и услуги се извършва въз основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право. При доставка на услуги данъчното събитие настъпва към момента на извършването им по аргумент от чл.25, ал.2 от ЗДДС, като съобразно общите правила за доказване в тежест на данъчно задълженото лице е да докаже при пълно и главно доказване, че е получател по действително осъществена доставка на услуги.

Правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя е отказано на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС поради липса на доказателства относно реалното осъществяване на доставките, водеща до извода за липса на данъчно събитие по смисъла на чл.9 от ЗДДС.

 За да се признае право на приспадане на данъчен кредит по чл.68 от ЗДДС следва да е изпълнено някое от условията в чл.71 от ЗДДС, както се каза и по-горе. При изследване на предпоставките за възникване на правото се проверява налице ли е облагаема доставка (в случая доставка на услуга по чл.9, ал.1 от ЗДДС), след което  дали са изпълнени предпоставките в чл.71 и чл.69 от ЗДДС за това право.

В хода на административното обжалване при преглед на приложените към административната преписка писмени доказателства са установени приобщени от органите по приходите доказателства, както следва:

Договор за публикуване на реклама в онлайн издания ( интернет сайтове за новини и други електронни издания) от 23.02.2018 г., сключен между „ВРС Интернешанал" ЕООД, като изпълнител и „Сигма Форс" ЕООД, като възложител, с предмет: Изпълнителят притежава права за разполагане на банери и рекламни формати в интернет сайта www.klassa.bg и има възможност и желание да публикува в Сайта реклама на възложителя -банер на „Сигма Форс" ЕООД, срок от 01.03.2018 г. до 30.04.2018 г. на стойност 6500,00 .лв., без ДДС и Приемо-предавателен протокол от 23.04.2018 г., съгласно който „Сигма Форс" ЕООД приема и одобрява окончателен доклад за визуализиране на рекламни банери, промотиращи дейността му в сайт www.klassa.bg - 600 000 бр. импресии.

Договор за реклама от 01.03.2018 г./л.353-354/, сключен между „Сигма Форс" ЕООД, като възложител и „ВРС Интернешанал" ЕООД, като изпълнител с предмет: Доработка банери, изработка лога, SEO оптимизация и интернет позициониране със срок от 01.03.2018 г. до 30.04.2018 г. па стойност 8530,00 лв., без ДДС. Съгласно член 3 от Договора, възложителят предава па изпълнителя рекламните материали, които желае да бъдат доработени и публикувани в интернет за периода на действие на договора. Рекламните материали следва да бъдат предоставени на електронен носител или изпратени по ел. поща и Приемо- предавателен протокол от 24.04.2018 г., съгласно който „Сигма Форс" ЕООД приема и одобрява окончателен доклад за визуализиране на рекламни банери промотиращи дейността му в сайт www.newsmaker.bg - 650 000 бр. импресии.

Договор за публикуване на реклама в онлайн издания ( интернет сайтове за новини и други електронни издания) от 23,02.2018 г., сключен между „ВРС Интернешанал" ЕООД, като изпълнител и „Сигма Форс" ЕООД, като възложител с предмет: Изпълнителят притежава права за разполагане на банери и рекламни формата в интернет сайта www.newsmaker.bg и има възможност и желание да публикува в Сайта реклама на възложителя -банер на „Сигма Форс" ЕООД със срок от 01.03.2018 г. до 30.04.2018 г. на стойност 6600,00 лв., без ДДС. Съгласно чл. 6 от Договора, възложителят се задължава в срок не по-малко от пет дни преди старта на кампанията да предостави за излъчване в Сайтовете на изпълнителя рекламни материали, съответстващи на условията на изпълнителя.

Договор за рекламна услуга от 02.01.2019 г., сключен между „Сигма Форс" ЕООД, като възложител и „Стиф - Термоклима инженеринг" ЕООД, като изпълнител с предмет: Излъчване на рекламен спот на „Сигма Форс" в регионални телевизии и радиа, както следва: RN гр. Бургас, ТВ КИС гр. Русе, Радио „Мая" гр. Бургас на стойност 6400,00 лв. без ДДС за периода 02.01.2019 г. до 31.01.2019 г. Съгласно чл. 3 от Договора, възложителят предава на изпълнителя рекламен спот във формат на съответната телевизия за периода на действие на договора

 Договор за услуга от 02.01.2019 г., сключен между „Сигма Форс" ЕООД, като възложител и „Стиф - Термоклима инженеринг" ЕООД, като изпълнител с предмет: Изпълнителят предоставя за ползване на възложителя услугата SEO оптимизация и интернет позициониране на стойност 4800,00 лв., без ДДС за срок от 02.01.2019 г. до 31.01.2019г. Договор за публикуване на реклама в онлайн издания ( интернет сайтове за новини и други електронни издания) от 27.12.2018 г. сключен между „Сигма Форс" ЕООД, като възложител и „Стиф - Термоклима инженеринг" ЕООД, като изпълнител с предмет: Изпълнителят се задължава да публикува срещу възнаграждение в интернет сайта www .newsmaker .bg - банер на „Сигма форс" на стойност 6550,00 лв. без ДДС, Приемо - предавателен протокол от 11.01.2019г., съгласно който „Сигма Форс" ЕООД приема и одобрява окончателен доклад за визуализиране на рекламни банери в сайт www.newsmaker.bg - 255000,00 лв. импресии и Приемо-предавателен протокол от 11.01.2019 г„ съгласно който „Сигма Форс" ЕООД приема и одобрява окончателен доклад за визуализиране на рекламни банери в социални мрежи - 400 000 бр. импресии.

Договор за реклама от 01.11.2018 г., сключен между „Сигма Форс" ЕООД, възложител и „Стиф - Термоклима инженеринг" ЕООД, изпълнител с предмет: Излъчване на рекламен спот на „Сигма Форс" в регионални телевизии и радиа, както следва: RN гр. Бургас, ТВ КИС гр. Русе, Радио „Мая" гр. Бургас на стойност 6685,00 лв. без ДДС, за периода 01.11.2018 г. до 30.11.2019 г. Съгласно чл. 3 от Договора, възложителят предава на изпълнителя рекламен спот във формата на съответната телевизия за периода на действие на договора.

Договор за рекламна услуга от 01.1.2018 г. сключен между „Сигма Форс" ЕООД, възложител и „Стиф - Термоклима инженеринг" ЕООД, изпълнител с предмет: Публикуване на рекламни материали и публикации в социалните мрежи за дейността на „Сигма Форс" ЕООД на стойност 5500,00 лв., без ДДС. Съгласно чл. 3 от Договора, рекламните материали следва да бъдат предоставени на електронен носител или изпратени по електронна поща. Приемо - предавателен протокол от 23.01.2018 г., съгласно който „Сигма Форс" ЕООД приема извършената работа за публикуване на рекламни материали и публикации в социалните мрежи

         Договор за публикуване на реклама в онлайн издания издания (интернет сайтове за новини и други електронни издания) от 27.10.2018 г., сключен между „Сигма Форс" ЕООД, възложител и „Стиф - Термоклима инженеринг" ЕООД, изпълнител с предмет; Изпълнителят се задължава да публикува срещу възнаграждение в интернет сайта www.newsmaker.bg - банер на „Сигма форс" на стойност 4125,00 лв. без ДДС, за срок от 01.11.2018 г. до 30.11.2018 г. Приемо - предавателен протокол, съгласно който „Сигма Форс" ЕООД приема и одобрява окончателен доклад за визуализиране на рекламни банери в сайт www.newsmaker.bg - 421500,00 бр. импресии.

       Договор за изработка на рекламни материали сключен между „Сигма Форс" ЕООД, като възложител и „Агрона груп" ЕООД, като изпълнител за периода от 02.01.2019 г. до 31.01.2019 г. с предмет: Изпълнителят да изработи рекламни материали /флаери и брошури/ на възложителя на стойност 4750,00 лв. без ДДС, в срок един месец от датата на подписването. Приемо-предавателен протокол от 14.01.2019 г. за приемане на изработката на рекламни флаери 10 ОООбр. с ед.цена 0,175 на стойност 1750,00 лв. и рекламни брошури 1500 бр. по 2,00 лв. на стойност 1500,00 лв.

В хода на съдебното производство е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по което е прието без възражения от страните и което установява, че всички издадени фактури от доставчиците са осчетоводени и са отразени към доставчика. Към тях има приложен касов бон. Счетоводството на предприятието при жалбоподателя е водено в съответствие с изискванията на Закона за счетоводство и Счетоводните стандарти и позволява проследимост на стопанските операции. За 2018 г. нетния размер на приходите от продажба на стоки е 93 865,56 лв., а от продажба на услуги -11 075,00 лв. За 2019 г. нетния размер на приходите от продажба на стоки е 192 694,42 лв., а от продажби на услуги - 593 529,13 лв. Според вещото лице издадените от СТИФ - ТЕРМОКЛИМА ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД към жалбоподателя фактури са осчетоводени като приходи от продажба на услуги по сметка 703 със стойността на сделката на всяка от фактурите. Начисленият ДДС във всяка фактура е осчетоводен по сметка 45321. Плащането в брой е отразено по дебита на сметка 501 Каса в левове срещу намалете на вземането от клиент Сигма Форс ЕООД с общата стойност на всяка фактура. Издадените от ВЕТУРС ЕООД към жалбоподателя фактури са осчетоводени като приходи от продажба на услуги по сметка 703 със стойността на сделката на всяка от фактурите. Начисленият ДДС във всяка фактура е осчетоводен по сметка 45321. Плащането в брой е отразено по дебита на сметка 501 Каса в левове срещу намаление на вземането от клиент Сигма Форс ЕООД с общата стойност на всяка фактура. Дружеството е включило фактурите в дневника за продажби и справката - декларация по ЗДДС за месец септември 2019 г., видно от ПИНП. Издадената от АГРОНА ГРУП ЕООД към жалбоподателя фактура е отразена в счетоводните регистри на доставчика като приход от продажба на услуги, а посоченият ДДС е отразен по съответната сметка като начислен данък върху продажбата. Плащането в брой е отразено в намаление на вземането от Сигма Форс ЕООД и в увеличение на паричните средства по сметка Каса. Не са налице други документи, съпътстващи фактурите и обективиращи извършените доставки. Дружеството е включило фактурата в дневника за продажби и справката - декларация по ЗДДС за месец януари 2019 г., видно от ПИНП. Издадените от ГОЛДЪН СТАЙЛ ЕООД към жалбоподателя фактури са включени в отчетните регистри на доставчика, получени по имейл. Фактурите са отразени като приходи от продажби на услуги, а посоченият ДДС във фактурите е начислен като задължение по ЗДДС на продажбите. Останалите две фактури № **********/03.09.2019 г. и N9 **********/13.09.2019 г. не фигурират в получения регистър главна книга. Видно от ПИНП дружеството е включило и четирите пропесни фактури в дневниците за продажби и справките декларации за съответните данъчни периоди. Издадената от ВАСИЛЕВ СТРОЙ 70 ЕООД фактура е отразена в счетоводните регистри на доставчика като приход от продажба на услуги, а посоченият ДДС е осчетоводен по съответната сметка като начислен данък върху продажбата. Плащането в брой е отразено в намаление на вземането от Сигма Форс ЕООД и в увеличение на паричните средства по сметка Каса. Дружеството е включило фактурата в дневника за продажби и справката - декларация по ЗДДС за месец януари 2019 г., видно от ПИНП. Издадената от АЕБ СЕКЮРИТИ СЪРВИСИС ЕООД фактура е отразена в счетоводните регистри на доставчика като приход от продажба на услуги, а посоченият ДДС е осчетоводен по съответната сметка като начислен данък върху продажбата. Плащането в брой е отразено в намаление на вземането от Сигма Форс ЕООД и в увеличение на паричните средства по сметка Каса. Дружеството е включило фактурата в дневника за продажби и справката - декларация по ЗДДС за месец април 2018 г., видно от ПИНП. Издадената от ДЖЕЙ СИ ЕЛЕКТРОНИКС ЕООД фактура е отразена в счетоводните регистри като приход от продажба на услуги и е начислен ДДС на продажбата. Вземането от Сигма Форс ЕООД фигурира по дебита на сметка 411 Клиенти с общата стойност на фактурата. Дружеството е включило фактурата в дневника за продажби и справката- декларация по ЗДДС за ноември 2019 г., видно от ПИНП.

              От така очертаната нормативна регламентация по-горе се налага извода, че изискванията за възникване правото на приспадане на данъчен кредит се отнасят до конкретната доставка, по която е претендирано това право, поради което предмет на изследване е дали процесиите фактури удостоверяват реално осъществени доставки на посочената в тях стока/услуга, след подробен анализ на събраните в тази връзка доказателства.

             Съдът не е съгласен с твърдението, че ревизираното лице не било представило документи, доказващи реалността на извършване на доставките, обективирани в издадените му фактури. Във връзка с доказване реалността на доставките по фактурите, издадени от „ВРС ИНТЕРНЕШАНАЛ" ЕООД, „АЕБ СЕКЮРИТИ СЬРВИСИС" ЕООД; „СТИФ-ТЕРМОКЛИМА ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД; „Агрона Груп" ЕООД; „ВАСИЛЕВ СТРОЙ 70" ЕООД; „ГОЛДЪН СТАЙЛ" ЕООД; „ВЕТУРС" ЕООД и „ДЖЕЙ СИ ЕЛЕКТРИК" ЕООД, в хода на ревизията са събрани писмени доказателства, за изпълнение на доставки по фактурите: договори и приемо- предавателни протоколи от които се установява възлагането и приемането на извършената работа. Всички фактури са налични в счетоводството на ревизираното лице в оригинал, ведно с касови бонове, когато плащането е извършено в брой. Същите са осчетоводени при доставчиците, които са отчели приход от извършване на услугите и в счетоводните регистри по ЗДДС.

           Съгласно общите правила на ЗЗД и специалните уреждащи възлагането на услуги по изработка, изпълнение е налице към момента на завършване на уговореното в пълен обем и приемането му. При наличие на завършване и приемане има изпълнение, т.е. услугата може да се счита за извършена и да бъде основание за възникнало данъчно събитие по смисъла на ЗДДС. В този смисъл са разпоредбите на чл. 258 и сл. от ЗЗД, според които поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа. Поради това протоколите са доказателство в предвидената от закона форма, че резултата от изпълнението на доставките реално съществува и че е предаден и получен от ревизираното дружество. Доказателство за приемането е и осчетоводяването на фактурата в счетоводството на възложителя и плащането на дължимата по договора сума.

              По отношение на фактура № **********/28.11.2019 г. с предмет на доставка "по договор" c данъчна основа 110000,00 лв. и ДДС в размер на 22000,00 лв., издадена от "Джей Си Електроникс" ЕООД, органите по приходите също твърдят, че не е извършена доставка, въпреки представените  писмени документи за изпълнение на работата по поръчката, а именно: приемо-предавателен протокол от 06.03.2020 г. за приемането на: Технологичен проект и технологична схема и Работен Проект, част „Технологична". Действително, протоколът за приемане на работата е от 06.03.2020г., който период не съвпада с издаването на фактурата. Независимо от това, данъчно събитие е осъществено с извършването на възложената работа - за цялостно проектиране и инженеринг на ферма и риболюпилня за есетрови риби в рециркуладионна система и приемането й от възложителя. При наличие на данъчно събитие, възникнало в друг данъчен период, а не в този, в който е издадена фактурата, органите по приходите нямат право да отказват данъчния кредит по фактурата в периода, в който е издадена, без да признаят на ревизираното лице правото му да го използва в периода, в който се е осъществило данъчното събитие. Изложеното по-горе установява, че по издадената от "Джей Си Електроникс" ЕООД фактура е извършена доставка. Поради това, при премахване на правото на ползване на ДК за ревизираното лице, същият следва да му се признае в данъчен период м.03.2020г. Като не са извършили тези корекции, органите по приходите са премахнали изцяло данъчното предимство за ревизираното лице, което противоречи на материалния закон.

           Необоснован е извода на приходните органи, че по процесиите фактури изобщо не са извършени доставки. Не е обсъден установения при ревизията факт, че всички преки доставчици са отразили издадените от тях фактури с начислен ДДС в дневниците за продажби и СД през съответните данъчни периоди. Не е обсъден факта, че по всички процесии фактури са извършени плащания - банкови и касови, за които дружеството притежава фискален бон от регистрирани ЕКАФП в НАП. Макар и отразяването на процесиите фактури в дневниците за продажби по ЗДДС, респ. СД на доставчиците и плащането по фактурите, да не е сред изискванията за упражняване на право на данъчен кредит, то фактът, че данъкът е начислен от всеки от доставчиците и ревизираното дружество е заплатило за получените услуги, е израз на спазване на законовите изисквания и липса на знани

             Съдът намира,  че следва да се  съобрази, включително и с оглед на неговия задължителен характер с решението от 21.06.2012г. на СЕС по съединени дела С-80 и С-142/11 относно доставки на услуги и относно доставката на стоки. В последното е посочено : „Член 167, член 168, буква а/, член 178, буква а/, член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от данъка върху добавената стойност, на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва, въз основа на обективни данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки.  Член 167, член 168, буква а/, член 178, буква а/ и член 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател". Съдът е бил категоричен, че при положение, че сделката по която е отказано правото на данъчен кредит обективно е осъществена /налична е фактура, същата съдържа данните, изисквани от Директива 2006/112/, поради което „са изпълнени предвидените в тази директива процесуални и материалноправни условия за възникването и упражняването на правото на приспадане".

          Декларирането или недекларирането пред приходната администрация данни от страна на преките доставчици, са обстоятелства извън правната сфера на ревизираното лице и доколкото при ревизията не са установени съпричастни действия или знание за констатираните факти и обстоятелства, то същите не са годно фактическо основание за непризнаване правото на данъчен кредит. Така СЕС в Решение по дело С-18/13 /Макс Пен/ постановява: Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчнозадължено лице да извърши приспадане на данъка върху добавената стойност, начислен в издадените от доставчик фактури, когато, въпреки че услугата е била доставена, се установява, че тя не е била действително извършена от този доставчик или от негов подизпълнител, по-специално тъй като последните не са разполагали с необходимите персонал, материали и активи, разходите за тяхната услуга не са били оправдани в счетоводната им документация или се е оказало, че някои документи не са били подписани от посочените в тях като доставчици лица, стига да са изпълнени следните две условия — посочените обстоятелства да сочат за наличието на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама.

          В настоящия случай приходните органи не са установили обективни данни за знание или задължение за знание, че сделката е част от измама. Правото на данъчен кредит е формално право и неговото възникване и упражняване е свързано с наличието на предвидените от закона предпоставки. Органът по приходите не е установил, че дружеството е нарушило някое от задълженията си, произтичащи от ЗДДС или че не притежава на някои от документите, изискуеми от закона. При липсата на отрицателни предпоставки органът по приходите е бил длъжен да зачете формалната доказателствена сила на представените частни документи.

          Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че данъкът по фактурите е начислен правомерно, в съответствие с всички изисквания на закона. „Сигма форс" ЕООД притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 от ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки и услуги, по които лицето е получател. Данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице - доставчик по облагаема доставка. Доколкото данъкът е начислен съобразно с чл. 86 ЗДДС за реална облагаема доставка, не е налице неправомерно начислен данък, а следователно не е налице и основание за отказ на право на данъчен кредит. Следователно за дружеството, като получател са налице всички предпоставки за законосъобразното упражняване на правото на данъчен кредит. „Сигма форс" ЕООД законосъобразно и в предвидения от ЗДДС срок е включил спорните фактури в дневниците за покупки и справките- декларации за съответните периоди, като получените осъществени облагаеми доставки е използвал в извършваната от него облагаема дейност.

          Наличието на доставка (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за прилагане механизма, както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. Практиката на СЕО и СЕС не освобождава съда от задължението да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на стоки и услуги по спорните фактури. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да е прехвърлено правото на собственост върху стоките или да са извършени услугите. В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, определящ за преценката дали стоките са действително предадени на получателя и услугите са действително извършени и предадени е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства. В случая, не е спорно редовното осчетоводяване и деклариране, нито извършеното плащане. Фактурите са редовни от външна страна и съдържат всички необходими и съществени реквизити, измежду които не са нито данните за периода от време, нито крайната дата на предоставяне на услугата, или други условия, по всяка една от фактурите са представени приемо-предавателни протоколи за приемане/одобряване на работата. Представените доказателства, в качеството им на частни документи наистина нямат материална доказателствена сила, обвързваща съда и страните, но това не означава че те нямат значение за процеса, респективно същите трябва да бъдат преценявани с оглед на всички доказателства по делото. Документите са свързани както с процесиите фактури, така и с реалния резултат от доставките, в случая те не са оспорени по отношение автентичност и съдържание и се ползват със съответната доказателствена сила, така че удостоверяват постигнатото между страните съгласие за приемане без възражение на възложените услуги. Фактите, които тези доказателства удостоверяват, кореспондират със счетоводно отразяване на процесиите услуги при преките доставчици и при PЛ, както и с безспорно платената парична престация на изпълнителите по договора. Тези услуги безспорно са свързани с предмета на дейност на ревизираното дружество. Обстоятелството, че доставчиците не са имали наети и осигурени лица и не са декларирали налични активи, не може да се вмени във вина на ревизираното лице, поради това че не съставлява негово недобросъвестно поведение, нито са налице твърдения за извършване на данъчна измама или за злоупотреби поради извършване на същите дейности, но от други ДЗЛ. Въз основа на писмените доказателства по преписката може да се направи извод, че предоставените от дружествата-доставчици услуги са в тясна връзка с осъществяваната от ревизираното лице дейност. В своите решения СЕС многократно е подчертавал, че не е допустима национална практика, с която се отказва претендираното данъчно предимство само въз основа на нередности при доставчика и предходните доставчици по веригата, като тези нередности не могат да бъдат самостоятелно основание за непризнаване на правото на данъчен кредит на получателя. Както беше посочено по-горе, последователно е разбирането, че на изследване подлежи реалността само на пряката доставка.

         Липсата на данни за наети по трудов договор работници при доставчика не може да служи като достатъчно основание за формиране на отказ за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, каквито са основните съображения в случая. Според разрешението, дадено с Решение на СЕС по дело С-324/11 фактът, че ДЗЛ не е проверило обезпечеността на доставчиците си не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с ДДС, когато този получател не е разполагал с данни, въз основа на които да заподозре наличието на нарушения или измама в това отношение от страна на този издател. Относими към горните изводи са дадените задължителни тълкувания на приложимата за облагането по ДДС Директива 2006/12/ЕО, направено от СЕС по цитираните по-горе съединени дела № С-80/11 и С-142/11. С решение на СЕС по дело С-18/13 е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективни данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчно-задълженото лице е знаело за нея.

Съдът приема, че от събраните по делото доказателства може да се направи извод, че са налице реални доставки по фактурите издадени от "СИГМА ФОРС" ЕООД . Предвид гореизложеното съдът приема, че следва да отмени РА 03-00082002751/13.01.2021г., издаден от Минко Цончев Михалски и Д.Д.Н. - органи по приходите при ТД на НАП- Варна, потвърден с решение № 36/12.04.2021г. на Директора на Дирекция „Обжалване и Данъчно-осигурителна практика" - Варна, при ЦУ на НАП

Съобразно изхода от спора и направеното своевременно искане от пълномощника на жалбоподателя, следва да бъдат присъдени направените от него по делото разноски. Същите се констатираха в общ размер на 2 950 лева, от които държавна такса в размер на 50 лева, възнаграждение за един адвокат в размер на 2 400 лева и 500 лева депозит за вещо лице.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на „СИГМА ФОРС" ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: с. Кранево, общ. Балчик, представлявано от управителя С.П.С.,  Ревизионен акт № Р-03000820002751-091-001/13.01.2021 г. издаден от М.Ц.М. и Д.Д.Н. – органи по приходите в ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 36/12.04.2021 г. на Директора на Дирекция „ОДОП" Варна.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – гр. Варна да заплати на „СИГМА ФОРС" ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: с. Кранево, общ. Балчик, представлявано от управителя С.П.С., сумата в размер на 2 950 (две хиляди деветстотин и петдесет) лева, представляваща направените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.

 

                                                  СЪДИЯ: