Решение по дело №496/2020 на Апелативен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 260016/12.02.2021 г.

гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 27.01.2021 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                РОСИЦА СТАНЧЕВА

 

при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 496/2020 год. по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от А.В.Н. с ЕГН ********** чрез процесуалния й представител адв. З.И. срещу решение № 369/06.03.2020 год по гр.д. № 1345/2019 год на Окръжен съд Варна, с което е прието за установено по иска на А.Н.М. с ЕГН **********, че е баща на детето В.А.Н. с ЕГН **********, предоставено е упражняването на родителските права на майката А.В.Н., определено е местоживеенето на детето при майката, определен е режим за лични контакти с бащата, САМО В ЧАСТТА, с която е допусната промяна на фамилното име на детето и В ЧАСТТА за разноските. Счита, че детето трябва да носи фамилно име Н., а не М., в какъвто смисъл страните са постигнали извънсъдебно споразумение. По отношение на разноските, позовавайки се на спогодба, каквато не се намира в кориците на делото, въззивницата счита, че трябва да се разпределят по равно между страните.

Обжалвано е и определение № 260 533/28.09.2020 год по гр.д. № 1345/2019 год на ВОС, постановено по реда на чл. 248 от ГПК. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението и определението по чл. 248 от ГПК, въззивницата моли за отмяната им и постановяване на съдебен акт, с който бъде определено фамилно име на детето Н. вместо М., както и разноските да бъдат разпределени по равно между страните.

В постъпилия отговор на въззивната жалба е изразено становище за неоснователност на същата и потвърждаване на решението. Отговор е подаден и по частната жалба срещу определението по чл. 248 от ГПК. Становището, изразено в него е, че не са налице основания за отмяна на определението, същото е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба и частната жалба са подадени в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

Разглеждайки ги по същество, съдът намира следното:

По въззивната жалба:

Спорът между страните е съсредоточен единствено относно допуснатата от съда промяна на фамилното име на детето, която следва да се впише в новия акт за раждане. По останалите въпроси първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 2 ЗГР, името на дете, произходът на което е установен по съдебен ред, се определя от съда по реда на Закона за гражданската регистрация.

Името представлява постоянно словесно обозначение на физическото лице, което го индивидуализира и отличава от останалите лица. Бащиното име, определено съобразно правилото на чл. 13 от Закона за гражданската регистрация, посочва връзката на произход между лицето и неговия родител, а фамилното име определя принадлежността му към рода. Тази връзка е важна и затова законът е установил изрично начина, по който се формира фамилното име, а именно - чл. 14, ал.1 от ЗГР, съгласно който фамилното име на всяко лице е фамилното име или бащиното име на бащата със съответните наставки.

При постановяване на решението съдът се е съобразил с вмененото му по силата на чл. 16, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация задължение служебно да се произнесе по въпроса за бащиното и фамилното име на детето, при спазване на разпоредбите на чл. 13 и чл. 14, ал. 1 от ЗГР. Зачетено е било изрично заявеното желание на ищеца, чието бащинство е установено в процеса, детето му да носи фамилното име М.. Това е фамилното име на самия ищец, и чрез него детето се идентифицира като част от рода на баща си. Не са посочени от ответницата никакви важни обстоятелства, които да налагат за фамилно име на детето да бъде определено бащиното име на ищеца. Случайното съвпадение между бащиното име на ответника и фамилното име на ищцата не представлява важно обстоятелство по смисъла на закона. Недоказано е останало, включително и в рамките на въззивното производство, твърдението й, че между страните е съществувало споразумение по този въпрос.

По изложените мотиви настоящият състав намира, че постановеното решение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По частната жалба:

С определение № 260 533/28.09.2020 год съдът се е произнесъл по реда на чл. 248 от ГПК по искането на ищцата за изменение на решението в частта за разноските. Срещу това определение е подадена частна жалба, която е приобщена за общо разглеждане с въззивната жалба.

Оплакването на въззивницата е, че между страните е постигната спогодба, поради което разноските следва да се поделят по равно между тях.

Това твърдение не намира опора в данните по делото.

Както се установява от изявленията на страните, отразени в протокола от съдебното заседание на 21.02.2020 год, ответницата не се е противопоставила на предложения режим на лични контакти между бащата и детето, но по останалите спорни въпроси липсва взаимно съгласие. Делото е приключило с решение, с което е бил уважен предявеният иск, а в изпълнение на служебното начало съдът се е произнесъл и по въпросите за упражняването на родителските права, издръжката, местоживеенето на детето и неговото фамилно име. При този изход на спора правилно разноските са били възложени в тежест на ответницата, поради което определението, с което е оставено без уважение искането  по чл. 248 от ГПК е правилно и законосъобразно.

Неоснователни са както въззивната, така и частната жалба, поради което и на осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК въззивницата следва да заплати на ответната страна направените разноски в размер на 600 лв, представляващи възнаграждението за един адвокат съгласно приложения списък на разноските.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 369/06.03.2020 год по гр.д. № 1345/2019 год на Окръжен съд Варна в частта, с която е допусната промяна на фамилното име на детето В.А.Н. с ЕГН ********** от „Н.“ на „М.“ на осн. чл. 16 ал.2 от Закона за гражданската регистрация, във вр. с чл. 14 ал.1 от същия закон.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 260 533/28.09.2020 год по гр.д. № 1345/2019 год на ВОС, постановено по реда на чл. 248 от ГПК.

ОСЪЖДА А.В.Н. с ЕГН ********** да заплати на А.Н.М. с ЕГН ********** разноски за настоящата инстанция в размер на 600 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)