Присъда по дело №240/2019 на Софийски градски съд

М О Т И В И

към Присъда от 18.02.2019 г.,

по н.о.х.д. № 240/19 г. по описа на СГС, НО, 30-ти състав

--------------------------------------------------------------------------------

 

            Подсъдимата Н.Г.Л. – Д., с ЕГН: **********, е предадено на съд по повдигнатото й от Софийската градска прокуратура (СГП) обвинение за престъпление по чл. 255, ал.3, вр. ал.1 ,т.т. 1,2, 6 и 7, вр. чл. 26, ал.1 НК за това, че в гр. София, в периода от 01.12.2008 г. до 31.03.2011 г., в качеството си на управляващ и представляващ  „Г.Б.“ ООД, като продължавано престъпление (със 17 деяния, съответно извършени на 14.01.2009 г., 14.03.2009 г., 31.03.2009 г., 14.04.2009 г,. 14.05.2009 г., 15.06.2009 г., 14.08.2009 г., 14.10.2009 г., 16.11.2009 г., 14.12.2009 г., 14.01.2010 г., 15.02.2010 г., 31.03.2010 г., 14.05.2010 г., 14.06.2010 г., 14.09.2010 г. и 31.03.2011 г.), е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения – данък върху добавената стойност  (326 395, 33 лв.) и корпоративен данък  (163197, 37 лв.) в особено големи размери - 489 592,70 лв., като: а) не подала декларация по чл. 92 ЗКПО  пред ТД/НАП-гр. София, офис „Овча купел“ за финансовата 2010 г.;  б) потвърдила неистина относно размера на дължимия ДДС за внасяне в 14 месечни справки–декларации  по чл.125 ЗДДС пред ТД-НАП/София град, офис „Овча купел” и относно дължимия годишен корпоративен данък в две годишни данъчни декларации по чл. 92 ЗКПО; в) използвала документи (дневници за покупки по чл.124 от ЗДДС и отразените в тях фактури за доставки на стоки и услуги) с невярно съдържание (относно отразените доставки по фактури от „Б и Б К.“ ЕООД, „Т.С.“ ЕООД, „М.И.-Е.П.“ ЕООД, „К.Ф.“ ЕООД,  „М.К.“ ЕООД и „С.“ ЕООД) при водене на счетоводството и предоставяне на информацията пред органите по приходите; и г) приспаднала  неследващ се данъчен кредит в общ размер на 326 395, 33 лв., начислен по несъществуващи доставки от „Б и Б К.“ ЕООД, „Т.С.“ ЕООД,  „М.И.-Е.П.“ ЕООД, „К.Ф.“ ЕООД,  „М.К.“ ЕООД и „С.“ ЕООД.

            По настояване на подсъдимата и нейния защитник първоинстанционното съдебно разглеждане на делото е проведено по реда на чл. 371, т.2 НПК – чрез признаване на фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт и съгласие за тях да не се събират доказателства.

            Страните в процеса не спорят по фактите и оценката на доказателствата, а в заключителните си пледоарии излагат основно своите претенциите по наказанието и неговия размер: според прокурора от СГП – дължимо при условията на чл. 58а НК; и според адв. С.Ц., защитник на подс. Д. – с приоритетно приложение на чл. 58а, ал.4, вр. чл. 55 НК. За санкция при условията на чл. 55 НК моли и самата подсъдима в последната си дума в с.з. на 18.02.2019 г.

            За да изясни делото о т   ф а к т и ч е с к а   с т р а н а, Софийският градски съд съобрази, че при установяване на съставомерните факти в процедурата по чл. 371, т.2 НПК е ограничен от описанието на процесните събития в обстоятелствената част на обвинителния акт (чл.373, ал.3 НПК) така, както са признати от подс. Д., а те са следните:

            Подсъдимата Н.Г.Л. – Д., с ЕГН: **********, е родена на *** г. в гр. Ямбол. Същата е българин и български гражданин, с висше образование, неомъжена (разведена), неосъждана, работеща като технически ръководител и живуща по заявен от нея настоящ адрес ***.

Търговското дружество „Г.Б.“ ООД, с ЕИК: ********, е вписано в търговския регистър на Софийския окръжен съд през 2006 г. с управители -  подс. Н.Д. и бившият й съпруг Д.Д.. Седалището и адресът на управление на фирмата, която от 23.07.2007 г. е регистрирана по ЗДДС, били в гр.София, кв.“Овча купел“, ул.“*******партер, ап.5.

За времето от 01.12.2008 г. до 31.03.2011 г. от страна на процесното дружеството са декларирани доставки и ползван данъчен кредит от рискови доставчици като „М.И.-Е.П.“ ЕООД, „Б и Б К.“ ЕООД, „Б.Е.И..Г.“ ЕООД, „С.“ ЕООД, „М.К.“ ЕООД, „Т.С.“ ЕООД и „К.Ф.“ ЕООД. В резултат на извършените от данъчните органи насрещни проверки на доставчици било установено, че по издадените от горепосочените дружества фактури не са налице реални доставки на материали и услуги по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС. Изяснено било също, че в представените документи (сключените договори за доставки на различни видове услуги и материали) не е посочено какво точно следва да се изпълни и няма зададени параметри (място и срок  за изпълнение, цена, конкретен вид и количество или други характеристики, присъщи за предмета на възложената доставка). Цената е определена общо, без да са конкретизирани видът и количеството на отделните услуги (материали), обект на изпълнение. Освен това, в хода на предприетата от НАП/ТД-гр. София ревизия проверяваните дружества – доставчици не са представили изисканите документи, доказващи наличие на производствени, складови или други обекти, където са извършени съответните действия по производството, складирането и съхранението на въпросните материали, обект на декларираните от „Г.Б.“  ООД доставки. Посочените насрещни фирми не са представили и изисканите документи, доказващи наличие на машини, съоръжения и оборудване. В счетоводната им дейност липсват осчетоводени покупки на материали и компоненти; не са приложени никакви документи, доказващи извършен транспорт по доставките, нито такива във връзка с покупка на материалите, нито във връзка с извършен транспорт на стоките, предмет на декларираните доставки от „Г.Б.“ ООД до отделните обекти на възложителя. Не са били представени и документи относно водена кореспонденция между лицата в процеса на изпълнение на доставките; проверяваните дружества – доставчици не са представили никакви документи за отчетени разходи и изплатени възнаграждения във връзка с изпълнението по доставките; не са представени документи, доказващи конкретното изпълнение на доставката до всеки отделен строителен обект на „Г.Б.“ ООД, за лицата, участващи в същите от страна на възложителя и на изпълнителя, за датите на извършване на съответните услуги на всеки конкретен обект на възложителя.

          От проведените насрещни проверки на всички „проблемни“ доставчици на „Г.Б.“ ООД и цялостния анализ на представените документи от ревизираното дружество е установено, че то декларира разнородна дейност в особено големи размери, за която не представя доказателства за реалността и изпълнението й. Основните доставчици са контрагенти, неразполагащи с обезпеченост за извършване на доставки, с установени задължения по ЗДДС по влезли в сила ревизионни актове. Дружествата доставчици „М.И.-Е.П.“ ЕООД, „Б и Б К.“ ЕООД, „Б.Е.И..Г.“ ЕООД, „С.“ ЕООД, „М.К.“ ЕООД, „Т.С.“ ЕООД и „К.Ф.“ ЕООД не разполагали с търговски обекти, машини, оборудване, транспортни средства, кадрови потенциал, нито други ресурси необходими за извършване на фактурираните дейности и доставки; не плащали дължимите данъци и вноски за ДОД, фондовете на ДОО, ЗО, ГВРС, УПФ на назначения персонал; имат установени задължения за данъци и осигуровки в особено големи размери, надхвърлящи няколко милиона лева за всяко поотделно.

На практика, договорите са съставени без намерение за реални доставки, като всички изготвени документи, включително издадени фактури, протоколи, актове и разплащания по същите са целели отклонение от данъчно облагане на „Г.Б.“ ООД, а именно - неправомерно е приспадан данъчен кредит, като в резултат на това  е намаляван размерът на подлежащия за внасяне ДДС; отчитани са несъществуващи разходи за услуги, довели до намаляване на размера на отчетената годишна данъчна печалба по ЗКПО и по-малък размер на дължимия корпоративен данък.

Данъчната ревизия на  „Г.Б.“ ООД за периода 01.12.2007 г. – 31.08.2010 г. била проведена през 2011 г. и същата приключила с издаването на РА № 1107846/27.07.2011 г. и РД №1107846-В/05.07.2011г. С тях е отказано правото на приспадане на данъчен кредит за ревизирания период по фактури, издадени от „проблемите“ доставчици.

В качеството си на едноличен собственик и представляващ търговското дружество „Г.Б.“ ООД подс. Н.Г.Л. – Д.  декларирала извършване на разнородна дейност, за удостоверяване на която не е представяла документи и доказателства относно реалността и изпълнението й. Основните доставчици на процесното дружество, а именно: „М.И.-Е.П.“ ЕООД, „Б и Б К.“ ЕООД, „Б.Е.И..Г.“ ЕООД, „С.“ ЕООД, „М.К.“ ЕООД, „Т.С.“ ЕООД и „К.Ф.“ ЕООД, са дерегистрирани по ЗДДС контрагенти, необезпечени за извършване на доставките, които са включени в отчетните регистри на „Г.Б.“ ООД. Договорите между „Г.Б.“ ООД и посочените фирми били оформени фиктивно - без намерение за реални доставки и услуги по смисъла на чл.6, чл. 8 и чл. 9 ЗДДС. Всички изготвени в тази връзка документи, включително издадените фактури, протоколи и актове, платежни нареждания и разписки са използавни от подс. Д. с цел отклонение от данъчно облагане на „Г.Б.“ ООД чрез  неправомерно приспадане на данъчен кредит, т.е. на сумата, на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по ЗДДС (чл. 68 ЗДДС). По този начин е бил намален размерът на подлежащия за внасяне в бюджета ДДС и са отчитани  несъществуващи разходи за услуги, довели до намаляване размера на отчетената годишна данъчна печалба по ЗКПО и по-малък размер на дължимия корпоративен данък.

За времето от 01.12.2008г. до 31.03.2011г. „Г.Б.“ ООД е обслужвано счетоводно от свидетелите А. И. П. (завеждащ отдел „Личен състав“)  и А.Е.М.(счетоводител), назначени от подс. Д.. В горепосочения период ежемесечните справки-декларации за ДДС с приложените към тях дневници за покупки и за продажби са подавани чрез упълномощено от подс. Д. лице – св.А. И. П. на хартиен и на магнитен носител пред ТД на НАП – гр.София, Офис „Овча купел“. Годишните данъчни декларации са подавани на хартиен носител лично от  Д.. Всички справки-декларации по ЗДДС от името на дружеството (с приложените към тях дневници за покупки и продажби) са били изготвяни и подавани пред НАП въз основа на данни и първични счетоводни документи като фактури, договори, протоколи обр.19,  предоставени в счетоводството лично от подсъдимата. Тя е била напълно запозната със съдържанието на подаваните от пълномощниците пред НАП справки-декларации за ДДС с дневници за покупки и продажби, както и със съдържанието на годишните данъчни декларации с приложените към тях финансови отчети.

На практика, свидетелите А. П. и А. М.били единствено лица за техническо изпълнение на счетоводната дейност, тъй като не били запознати непосредствено с редица въпроси от дейността на „Г..Б“ ООД - имало ли е в действителност реално сключени договори; подадени ли са заявки и с какъв предмет към дружествата – доставчици; изготвяни ли са съответните фактури от доставчиците за извършени от тях продажби към „Г..Б“ ООД; платено ли е  дължимото  по издадените фактури. Те само обработвали представените от подс.Д. документи, като нанасяли данните в дневниците за покупки и продажби, респ. в СД по ЗДДС, за подаване на които били упълномощени изрично. Подсъдимата била напълно запозната със съдържанието на подаваните от счетоводителите пред ТД на НАП -  гр.София, офис „Овча купел“, справки – декларации (СД) по ЗДДС, с дневниците за покупки и продажби към тях, както и с отразеното в годишните данъчни декларации с приложените към тях финансови отчети. Всички данъчни декларации на дружеството и приложения към тях били подписани лично от Д. и подпечатани с печата на дружеството. Тя била наясно с факта, че данните, които подава на П. и М.(фактури за извършени покупки от процесното дружество, договори, заявки, протоколи, актове обр.19 и др.), са неверни, тъй като такива доставки реално не са осъществени. Така подсъдимата предопределила и съдържанието на отчетните регистри на „Г.Б.” ООД, въз основа на които двете свидетелки ги изготвяли, както и съдържанието на справките - декларации за данък върху добавената стойност, в които следвало да се отрази в обобщен вид информацията за извършени покупки и продажби за съответния месец  и размерът на дължимия ДДС. Изискване в този смисъл произтичало от разпоредбите на чл. 125, ал.1 („За всеки данъчен период регистрираното лице подава справка - декларация, съставена въз основа на отчетните регистри ….“) и чл. 124 ЗДДС („Регистрираните лица по този закон водят задължително следните регистри: 1. Дневник за покупките; 2. Дневник за продажбите….“).

С декларирането на доставки с право на пълен данъчен кредит от дружествата „М.И.-Е.П.“ ЕООД, „Б и Б К.“ ЕООД, „Б.Е.И..Г.“ ЕООД, „С.“ ЕООД, „М.К.“ ЕООД, „Т.С.“ ЕООД и „К.Ф.“ ЕООД, подс. Н.Д. неправомерно приспаднала данъчен кредит, като по този начин - избегнала и заплащането на ДДС, който „Г.Б.” ООД дължи към бюджета по извършени от дружеството продажби. Отделно от това, бил избегнат и корпоративен данък по чл. 92 ЗКПО за 2008 г., 2009 г. и 2010 г.

По описания начин, отделните деяния на инкриминираната си дейност подс. Н.Д. реализирала както следва:

1.На  14.01.2009г. в гр.София, в качеството си на управляващ и представляващ търговското дружество „Г.Б.“ ООД, Д. потвърдила  неистина в подадена чрез пълномощника си А. И. П. пред ТД на НАП- гр.София, офис „Овча купел“, Справка-декларация по ЗДДС, с вх.№22180935885/14.01.2009  г. за месец декември 2008 г., в която в клетка № 50 е отразен „ДДС за внасяне 2780,23 лв.”, вместо действителния размер на ДДС –16153,70 лв. Към същата декларация подсъдимата   използвала документ с невярно съдържание – Дневник за  покупки  за месец декември 2008 г., с отразени в него доставки по фактури от „Б и Б К.“ ЕООД, които не са реално извършени, а именно: по фактура №44/22.12.2008 г. за материали с д.о. 28127,00 лв. и ДДС 5625,40 лв.; по фактура № 45/22.12.2008 г. за СМР с д.о. 20240,36 лв. и ДДС 4048,07 лв.; по фактура №46/23.12.2008 г. за транспортни услуги с д.о. 3500,00 лв. и ДДС 700,00 лв.; по фактура №47/29.12.2008 г. с издател „Б и Б К.” ООД за консултантски услуги с д.о. 15000,00 лв. и ДДС 3000,00 лв. Така тя приспаднала неследващ се данъчен кредит за м. декември 2008 г. в размер на 13 373,47лв., начислен по доставки от „Б и Б К.“ ЕООД, които реално не са  извършени. В резултат на описаното се стигнало до избягване на установяването и плащането на данъчни задължения по чл.125 от ЗДДС за м.декември 2008г., представляващи дължим ДДС на фирма „Г.Б.“ ООД в особено големи размери - 13 373,47лв.

 2.На  14.03.2009г. в гр.София, в качеството си на управляващ и представляващ търговското дружество „Г.Б.“ ООД, Д. потвърдила  неистина в подадена чрез пълномощника си А. И. П. пред ТД на НАП- гр.София, офис „Овча купел“, Справка-декларация по ЗДДС с вх.№ 22180939647/14.03.2009 г. за месец февруари 2009 г., в която клетка № 50 е отразен „ДДС за внасяне 2894,57 лв.”, вместо действителния размер на ДДС –4694,57 лв. Към същата декларация подсъдимата   използвала документ с невярно съдържание – Дневник за  покупки  за месец февруари  2009г., с отразени доставки по фактури от „Б и Б К.“ ЕООД, които не са реално извършени, а именно – по фактура №48/27.02.2009 г. за прехвърляне на автомобил с д.о. 9000,00 лв. и ДДС 1800,00 лв. Така тя приспаднала неследващ се данъчен кредит за м. февруари 2009 г. в размер на 1800 лв., начислен по доставка от „Б и Б К.“ ЕООД, която реално не е  извършена. В резултат на описаното се стигнало до избягване на установяването и плащането на данъчни задължения по чл.125 от ЗДДС за м.февруари 2009г., представляващи дължим ДДС на фирма „Г.Б.“ ООД в размер на 13 373,47лв.

3.Освен задълженията за данък върху добавената стойност, на 31.03.2009 г. в гр.София, в качеството си на управляващ и представляващ търговското дружество „Г.Б.“ ООД, подс. Д. потвърдила неистина в подадена чрез пълномощника си А.Е.М.пред НАП/ТД-гр. София годишна данъчна декларация, с вх.№ **********/31.03.2009  г., по чл. 92 от ЗКПО за финансовата 2008 г.  относно данъчния финансов резултат, като невярно декларирала  „общо разходи в размер на  3 576 397 лв.“, в които включила разходите по ДДС в размер на 13 373,47 лв. по доставки с начислен ДДС  по фактури, издадени от „Б и Б К.“ ЕООД за сделки, които реално не са извършени, и отразила дължим годишен корпоративен данък за внасяне в размер на 8174 лв., вместо реалната стойност - 14 860,44 лв. Така тя избегнала установяване и плащане на данъчни задължения (корпоративен данък за 2008 г.) по чл. 92 ЗКПО  в големи размери - 6686,44 лв.

4.На  14.04.2009г. в гр.София, в качеството си на управляващ и представляващ търговското дружество „Г.Б.“ ООД, Д. потвърдила  неистина в подадена чрез пълномощника си А. И. П. пред ТД на НАП- гр.София, офис „Овча купел“, Справка-декларация по ЗДДС, с вх.№ 22180941484/14.04.2009 г. за месец март 2009 г., в която в клетка № 50 е отразен „ДДС за внасяне 7016,43 лв.”, вместо действителния размер на ДДС – 48 016,43лв. Към същата декларация подсъдимата   използвала документ с невярно съдържание – Дневник за  покупки  за месец март 2009 г., с отразени в него доставки по фактури от „Т.С.“ ЕООД, а именно: по фактура №2/31.03.2009 г. за материали с д.о. 100000,00 лв. и ДДС 20000,00 лв. и по фактура №1/31.03.2009 г. за СМР по договор с д.о. 105000,00 лв. и ДДС 21000,00 лв. Така тя приспаднала неследващ се данъчен кредит за м. март 2009 г. в размер на 41 000 лв., начислен по доставки от „Т.С.“ ЕООД, които реално не са  извършени. В резултат на описаното се стигнало до избягване на установяването и плащането на данъчни задължения по чл.125 от ЗДДС за м.март 2009г., представляващи дължим ДДС на фирма „Г.Б.“ ООД в особено големи размери – 41 000 лв.

5.На  14.05.2009 г. в гр.София, в качеството си на управляващ и представляващ търговското дружество „Г.Б.“ ООД, Д. потвърдила  неистина в подадена чрез пълномощника си А. И. П. пред ТД на НАП- гр.София, офис „Овча купел“, Справка-декларация по ЗДДС, с вх.№ 22180943593/14.05.2009  г. за месец април 2009 г., в която в клетка № 50 е отразен „ДДС за внасяне 4682,99 лв.”, вместо действителния размер на ДДС – 24 455,99 лв. Към същата декларация подсъдимата   използвала документ с невярно съдържание – Дневник за  покупки  за месец април 2009 г., с отразена в него доставка по фактура от „Т.С.“ ЕООД, която не е реално извършена, а именно:  фактура № **********/30.04.2009 г. за СМР на обект „ГРАВЕ“ с д.о. 98865,00 лв. и ДДС 19773,00 лв. Така тя приспаднала неследващ се данъчен кредит за м. април 2009 г. в размер на 19773 лв., начислен по доставка от „Т.С.“ ЕООД. В резултат на описаното се стигнало до избягване на установяването и плащането на данъчни задължения по чл.125 от ЗДДС за м. април 2009г., представляващи дължим ДДС на фирма „Г.Б.“ ООД в особено големи размери – 19 773 лв.

6.На  15.06.2009г. в гр.София, в качеството си на управляващ и представляващ търговското дружество „Г.Б.“ ООД, Д. потвърдила  неистина в подадена чрез пълномощника си А. И. П. пред ТД на НАП- гр.София, офис „Овча купел“, Справка-декларация по ЗДДС, с вх.№ 22180945481/15.06.2009  г. за месец май 2009 г., в която в клетка № 50 е отразен „ДДС за внасяне 858,63 лв.”, вместо действителния размер на ДДС – 17 406,63 лв.Към същата декларация подсъдимата   използвала документ с невярно съдържание – Дневник за  покупки  за месец май 2009 г., с отразени в него доставки по фактури от „Т.С.“ ЕООД, които не са реално извършени, а именно: по фактура №**********/14.05.2009 г. за материали с д.о. 8820,00 лв. и ДДС 1764,00 лв. и по фактура №**********/25.05.2009 г. за СМР с д.о. 73920,00 лв. и ДДС 14784,00 лв..Така тя приспаднала неследващ се данъчен кредит за м. май 2009 г. в размер на 16548 лв., начислен по доставки от „Т.С.“ ЕООД. В резултат на описаното се стигнало до избягване на установяването и плащането на данъчни задължения по чл.125 от ЗДДС за м. май 2009 г., представляващи дължим ДДС на фирма „Г.Б.“ ООД в особено големи размери – 16548 лв.

7.На  14.08.2009 г. в гр.София, в качеството си на управляващ и представляващ търговското дружество „Г.Б.“ ООД, Д. потвърдила  неистина в подадена чрез пълномощника си А. И. П. пред ТД на НАП- гр.София, офис „Овча купел“, Справка-декларация по ЗДДС, с вх.№ 22180949409/14.08.2009 г. за месец юли 2009 г., в която в клетка № 50 е отразен „ДДС за внасяне 283,79 лв.”, вместо действителния размер на ДДС – 38 083,79 лв.Към същата декларация подсъдимата   използвала документ с невярно съдържание – Дневник за  покупки  за месец юли 2009 г., с отразена в него доставка по фактура от „Т.С.“ ЕООД, която не е реално извършена, а именно:  фактура № **********/20.07.2009 г. за СМР по акт. Обр. 19 с д.о. 18 900 лв. и ДДС 37800 лв. Така тя приспаднала неследващ се данъчен кредит за м. юли 2009 г. в размер на 37800 лв., начислен по доставка от „Т.С.“ ЕООД. В резултат на описаното се стигнало до избягване на установяването и плащането на данъчни задължения по чл.125 от ЗДДС за м. юли 2009г., представляващи дължим ДДС на фирма „Г.Б.“ ООД в особено големи размери – 37 800 лв.

8.На  14.10.2009 г. в гр.София, в качеството си на управляващ и представляващ търговското дружество „Г.Б.“ ООД, Д. потвърдила  неистина в подадена чрез пълномощника си А. И. П. пред ТД на НАП- гр.София, офис „Овча купел“, Справка-декларация по ЗДДС, с вх.№ 22180953424/14.10.2009 г. за месец септември 2009 г., в която в клетка № 50 е отразен „ДДС за внасяне 2379,10 лв.”, вместо действителния размер на ДДС – 34 914,10 лв. Към същата декларация подсъдимата   използвала документ с невярно съдържание – Дневник за  покупки  за месец септември 2009 г., с отразена в него доставка по фактура от „Т.С.“ ЕООД, която не е реално извършена, а именно:  фактура № 495/30.09.2009 г. за СМР по акт. Обр. 19 с д.о. 162 675 лв. и ДДС 32535 лв. Така тя приспаднала неследващ се данъчен кредит за м. септември 2009 г. в размер на 32535 лв., начислен по доставка от „Т.С.“ ЕООД. В резултат на описаното се стигнало до избягване на установяването и плащането на данъчни задължения по чл.125 от ЗДДС за м. септември 2009г., представляващи дължим ДДС на фирма „Г.Б.“ ООД в особено големи размери – 32 535 лв.

9.На  16.11.2009г. в гр.София, в качеството си на управляващ и представляващ търговското дружество „Г.Б.“ ООД, Д. потвърдила  неистина в подадена чрез пълномощника си А. И. П. пред ТД на НАП- гр.София, офис „Овча купел“, Справка-декларация по ЗДДС, с вх.№ 22180955419/16.11.2009 г. за месец октомври 2009 г., в която в клетка № 60 е отразен „ДДС за възстановяване в размер на 11 278,11 лв.”, вместо действителния размер на ДДС – 36 719,77 лв. Към същата декларация подсъдимата   използвала документ с невярно съдържание – Дневник за  покупки  за месец октомври 2009 г., с отразени в него доставки по фактури от „Т.С.“ ЕООД и „М.И.– Е.П.“ ЕООД, които не са реално извършени, а именно: по фактура №2/29.10.2009 г. с издател „М.И.-Е.П.” ЕООД за СМР с д.о. 18831,40 лв. и ДДС 3766,28 лв.; по фактура №3/30.10.2009 г. с издател „М.И.-Е.П.” ЕООД за СМР с д.о. 58300,00 лв. и ДДС 11660,00 лв.; по фактура №562/28.10.2009 г. с издател „Т.С.” ЕООД за СМР с д.о. 40900,00 лв. и ДДС 8180,00 лв.; по фактура №569/30.10.2009 г. с издател „Т.С.” ЕООД за СМР с ДО 121958,00 лв. и ДДС 24391,60 лв. Така тя приспаднала неследващ се данъчен кредит за м. октомври 2009 г. в размер на 47997, 88 лв., начислен по доставки от „Т.С.“ ЕООД и „М.И.– Е.П.“ ЕООД. В резултат на описаното се стигнало до избягване на установяването и плащането на данъчни задължения по чл.125 от ЗДДС за м. октомври 2009 г., представляващи дължим ДДС на фирма „Г.Б.“ ООД в особено големи размери – 47997, 88 лв.

10.На  14.12.2009 г. в гр.София, в качеството си на управляващ и представляващ търговското дружество „Г.Б.“ ООД, Д. потвърдила  неистина в подадена чрез пълномощника си А. И. П. пред ТД на НАП- гр.София, офис „Овча купел“, Справка-декларация по ЗДДС, с вх.№ 22180957218/14.12.2009г. за месец ноември 2009 г., в която в клетка № 50 е отразен „ДДС за внасяне в – 1250,33 лв.”, вместо действителния размер на ДДС – 18 344,22 лв. Към същата декларация подсъдимата   използвала документ с невярно съдържание – Дневник за  покупки  за месец ноември 2009 г., с отразени в него доставки по фактури от „М.И.– Е.П.“ ЕООД, които не са реално извършени, а именно: по фактура №8/30.11.2009 г. за СМР с д.о. 37612,00 лв. и ДДС 7522,40 лв.; по фактура №7/30.11.2009 г. за СМР с д.о. 20104,95 лв. и ДДС 4020,99 лв.; и по фактура №9/30.11.2009 г. за СМР с д.о. 27752,50 лв. и ДДС 5550,50 лв. Така тя приспаднала неследващ се данъчен кредит за м. ноември 2009 г. в размер на 17093, 89 лв., начислен по доставки от „М.И.– Е.П.“ ЕООД. В резултат на описаното се стигнало до избягване на установяването и плащането на данъчни задължения по чл.125 от ЗДДС за м. ноември 2009 г., представляващи дължим ДДС на фирма „Г.Б.“ ООД в особено големи размери – 17093, 89 лв.

11.На  14.01.2010г. в гр.София, в качеството си на управляващ и представляващ търговското дружество „Г.Б.“ ООД, Д. потвърдила  неистина в подадена чрез пълномощника си А. И. П. пред ТД на НАП- гр.София, офис „Овча купел“, Справка-декларация по ЗДДС, с вх.№ 22180959360/14.01.2010 г. за месец декември 2009 г., в която в клетка № 50 е отразен „ДДС за внасяне в – 1143,97 лв.”, вместо действителния размер на ДДС – 54 296,54 лв. Към същата декларация подсъдимата   използвала документ с невярно съдържание – Дневник за  покупки  за месец декември 2009 г., с отразени в него доставки по фактури от „М.И.– Е.П.“ ЕООД, „К.Ф.“ ЕООД и „М.К.“ ЕООД, които не са реално извършени, а именно: по фактура №**********/29.12.2009 г. с издател „К.Ф.” ЕООД за СМР по Протокол обр.19 с д.о. 48058,00 лв. и ДДС 9611,60 лв.; по фактура №803/30.12.2009 г. с издател „М.К.” ЕООД за рекламни материали с д.о. 8960,00 лв. и ДДС 1792,00 лв.; по фактура №24/29.12.2009 г. с издател „М.И.-Е.П.” ЕООД за СМР с д.о. 175390,00 лв. и ДДС 35078,00 лв.; по фактура №25/29.12.2009 г. с издател „М.И.-Е.П.” ЕООД за СМР с д.о. 12339,06 лв. и ДДС 2467,81 лв. и по фактура №26/29.12.2009 г. с издател „М.И.-Е.П.” ЕООД за СМР с д.о. 21015,80 лв. и ДДС 4203,16 лв.. Така тя приспаднала неследващ се данъчен кредит за м. декември 2009 г. в размер на 53 152, 57 лв., начислен по доставки от „М.И.– Е.П.“ ЕООД, „К.Ф.“ ЕООД и „М.К.“ ЕООД. В резултат на описаното се стигнало до избягване на установяването и плащането на данъчни задължения по чл.125 от ЗДДС за м. декември 2009 г., представляващи дължим ДДС на фирма „Г.Б.“ ООД в особено големи размери – 53152, 57 лв.

12.На  15.02.2010г. в гр.София, в качеството си на управляващ и представляващ търговското дружество „Г.Б.“ ООД, Д. потвърдила  неистина в подадена чрез пълномощника си А. И. П. пред ТД на НАП- гр.София, офис „Овча купел“, Справка-декларация по ЗДДС, с вх.№ 22181961435/15.02.2010 г. за месец януари 2010 г., в която в клетка № 60 е отразен „ДДС за възстановяване в размер  на 2886,12 лв.”, вместо действителния размер на ДДС за внасяне – 27 243,88 лв. Към същата декларация подсъдимата  използвала документ с невярно съдържание – Дневник за  покупки  за месец януари 2010 г., с отразена в него, но реално неизвършена доставка по фактура №**********/09.12.2009 г. с издател „Т.С.” ЕООД за арматурно желязо с д.о. 150650,00 лв. и ДДС 30130,00 лв. Така тя приспаднала неследващ се данъчен кредит за м. януари 2010 г. в размер на 30130 лв., начислен по доставки от „Т.С.“ ЕООД. В резултат на описаното се стигнало до избягване на установяването и плащането на данъчни задължения по чл.125 от ЗДДС за м. януари 2010 г., представляващи дължим ДДС на фирма „Г.Б.“ ООД в особено големи размери – 30 130 лв.

 13.Отново във връзка със задълженията за данък върху добавената стойност, на 31.03.2010 г. в гр.София, в качеството си на управляващ и представляващ търговското дружество „Г.Б.“ ООД, подс. Д. потвърдила неистина в подадена чрез пълномощника си А.Е.М.пред НАП/ТД-гр. София годишна данъчна декларация, с вх.№ **********/31.03.2010 г., по чл. 92 от ЗКПО за финансовата 2009 г.  относно данъчния финансов резултат, като невярно декларирала  „общо разходи в размер на  5 617 120, 44 лв.“, в които включила разходите по ДДС в размер на 267 700, 34 лв. по доставки с начислен ДДС  по фактури, издадени от „Т.С.“ ЕООД, „М.И.– Е.П.“ ЕООД, „К.Ф.“ ЕООД и „М.К.“ ЕООД за сделки, които реално не са извършени, и така декларирала дължим годишен корпоративен данък за внасяне в размер на 17 311, 29 лв., вместо реалната стойност – 151 161, 46 лв. По описания начин тя избегнала установяване и плащане на данъчни задължения (корпоративен данък за 2009 г.) по чл. 92 ЗКПО  в особено големи размери  (133 850, 17 лв.).

14.На  15.05.2010г. в гр.София, в качеството си на управляващ и представляващ търговското дружество „Г.Б.“ ООД, Д. потвърдила  неистина в подадена чрез пълномощника си А. И. П. пред ТД на НАП- гр.София, офис „Овча купел“, Справка-декларация по ЗДДС, с вх.№ 22181967651/14.05.2010 г. за месец април 2010 г., в която в клетка № 50 е отразен „ДДС за внасяне – 8015,51 лв.”, вместо действителния размер на ДДС за внасяне – 8377,55 лв. Към същата декларация подсъдимата  използвала документ с невярно съдържание – Дневник за  покупки  за месец април 2010 г., с отразена в него, но реално неизвършена доставка по фактура № 58/14.04.2010 г. с издател „Т.С.” ЕООД за СМР с д.о. 1810, 20 лв. и ДДС 362, 04 лв. Така тя приспаднала неследващ се данъчен кредит за м. април 2010 г. в размер на 362, 04 лв., начислен по доставки от „Т.С.“ ЕООД. В резултат на описаното се стигнало до избягване на установяването и плащането на данъчни задължения по чл.125 от ЗДДС за м. април 2010 г., представляващи дължим ДДС на фирма „Г.Б.“ ООД в размер на 362, 04 лв.

15.На  14.06.2010г. в гр.София, в качеството си на управляващ и представляващ търговското дружество „Г.Б.“ ООД, Д. потвърдила  неистина в подадена чрез пълномощника си А. И. П. пред ТД на НАП- гр.София, офис „Овча купел“, Справка-декларация по ЗДДС, с вх.№ 22181969626/14.06.2010 г. за месец май 2010 г., в която в клетка № 50 е отразен „ДДС за внасяне – 1552,91 лв.”, вместо действителния размер на ДДС за внасяне – 2795,03 лв. Към същата декларация подсъдимата  използвала документ с невярно съдържание – Дневник за  покупки  за месец май 2010 г., с отразена в него, но реално неизвършена доставка по фактура № 60/14.05.2010 г. с издател „Т.С.” ЕООД за СМР с д.о. 6210, 60 лв. и ДДС 1241, 12 лв. Така тя приспаднала неследващ се данъчен кредит за м. май 2010 г. в размер на 1242, 12 лв., начислен по доставки от „Т.С.“ ЕООД. В резултат на описаното се стигнало до избягване на установяването и плащането на данъчни задължения по чл.125 от ЗДДС за м. май 2010 г., представляващи дължим ДДС на фирма „Г.Б.“ ООД в размер на 1242, 12 лв.

16.На  14.09.2010 г. в гр.София, в качеството си на управляващ и представляващ търговското дружество „Г.Б.“ ООД, Д. потвърдила  неистина в подадена чрез пълномощника си А. И. П. пред ТД на НАП- гр.София, офис „Овча купел“, Справка-декларация по ЗДДС, с вх.№ 22181976016/14.09.2010 г. за месец август 2010 г., в която в клетка № 50 е отразен „ДДС за внасяне – 9495,75 лв.”, вместо действителния размер на ДДС за внасяне – 23 083,11 лв. Към същата декларация подсъдимата   използвала документ с невярно съдържание – Дневник за  покупки  за месец август 2010 г., с отразени в него доставки по фактури от „С.“ ЕООД, които не са реално извършени, а именно: по фактура №8/24.08.2010 г. за СМР по Протокол обр.19 с д.о. 46370,80 лв. и ДДС 9274,16 лв. и по фактура №9/24.08.2010 г. за СМР по Протокол обр.19 с д.о. 21566,00 лв. и ДДС 4313,20 лв. Така тя приспаднала неследващ се данъчен кредит за м. август 2010 г. в размер на 13587, 36 лв., начислен по доставки от „С.“ ЕООД. В резултат на описаното се стигнало до избягване на установяването и плащането на данъчни задължения по чл.125 от ЗДДС за м. август 2010 г., представляващи дължим ДДС на фирма „Г.Б.“ ООД в особено големи размери – 13587, 36 лв.

17.За финансовата 2010 г. подс. Д. изобщо не подала годишна декларация за дължимия корпоративен данък. Това тя трябвало да стори в срок до 31.03.2011 г. в качеството си на управляващ и представляващ „Г.Б.“ ООД. Така подсъдимата избегнала установяване и плащане на данъчни задължения по чл.92 от ЗКПО за 2010 г. в особено големи размери - 22 660,76 лв. Данните от дейността на дружеството за този период сочат: общо реализирана данъчна печалба в размер на  226 607,60 лв., в които  са включени разходите по ДДС в размер на  45 321,52 лв. по доставки, с начислен ДДС  по фактури, издадени от доставчиците: „Т.С.“ ЕООД и „С.“ ЕООД по сделки, които реално не са извършени.

С описаните 17 отделни деяния в инкриминирания период били избегнати данъчни задължения на „Г.Б.“ ООД в размер на 489 592, 70 лв., от които ДДС – в размер на 326 395, 33 лв. и корпоративен данък – в размер на 163 197, 37 лв. 

При оценката на  д о к а з а т е л с т в а т а, събрани в хода на разследването, съдът прецени, че същите подкрепят изцяло направеното от подс. Д. самопризнание в с.з. на 18.02.2019 г. (чл.372, ал.4 НПК), поради което ги взе предвид  при формиране на изводите си. Независимо, че в съдебната практика стандартът на задълбочаване в доказателствения анализ е занижен в случаите на  съкратено съдебно следствие по чл. 371, т.2 НПК, съдът намира за необходимо да обоснове  кои гласни и писмени източници подкрепят самопризнанието на подсъдимата и обосновават съставомерните факти по обвинителния акт, с които тя се е съгласила.

Преди всичко, документална основа на повдигнатото обвинение са наличните по делото писмени доказателства -  справки – декларации по ЗДДС (включително и приложените към тях дневници за покупки) и ГДД по ЗКПО, които с били подавани от подс. Д. чрез ползваните от нея при условията на посредствено извършителство свидетели П. и Миланова. Показанията на последните се намират в синхрон с установените от данъчните органи обстоятелства, още повече че съставените спрямо процесното дружество „Г.Б.“ ЕООД  Ревизионен акт № 1107846/27.07.2011 г. и Ревизионен доклад № 1107846-В/05.07.2011 г., констатиращи фиктивния характер на договорите и декларираните доставки от „Б и Б К.“ ЕООД, „Т.С.“ ЕООД, „М.И.-Е.П.“ ЕООД, „К.Ф.“ ЕООД,  „М.К.“ ЕООД и „С.“ ЕООД, съставляват писмени доказателствени средства по чл. 127, ал.1 НПК и отразените в тях обстоятелства могат да бъдат използвани на общо основание в наказателното производство.  Отделно от посоченото, при разследването е изяснено, че откритите  и иззети документи от фирмите – контрагенти („М.И.-Е.П.“ ЕООД, „Б и Б К.“ ЕООД, „Б.Е.И..Г.“ ЕООД, „С.“ ЕООД, „М.К.“ ЕООД, „Т.С.“ ЕООД, „К.Ф.“ ЕООД) са изготвяни без знанието и съгласието на собствениците и управители на тези дружества. Спрямо приобщените писмени доказателства -  приложените в оригинал договори  за строителство от 2009 г. и актове за установяване на извършените СМР от 2009 г. (т.ІV от д.п.) е била проведена и графическа експертиза, чието заключение (т.ІV, л. 63-69) сочи, че: а) подписите, положени на реда срещу „Възложител“ от името на  управителя на „Г.Б.“ ООД, са изпълнени от подс. Н.Д.; и б) подписите, положени на реда срещу „Изпълнител“ от името на различни търговски дружества като „Т.С.“ ЕООД и „К.Ф.“ ЕООД, не са положени от техните управители, от които са снети сравните образци за изследване. Така заключението на графическата експертиза потвърждава свидетелските показания на управителите на тези дружества, според които те не са извършвали реална дейност с регистрираните на тяхно име фирми и не са осъществявали доставки на стоки или услуги за „Г.Б.“ ООД.

На множеството свидетели, разпитани в хода на разследването (формалните управители на сочените като доставчици дружества и лицата, осъществяващи счетоводната дейност на „Г.Б.“ ЕООД), са били предявени иззетите оригинални документи, отразяващи предимно доставки на услуги от горепосочените фирми. В показанията си те са еднопосочни, че предявените документи не са им известни, не са изготвяни, нито подписвани от тях, посочените в тях фирми-доставчици не са им познати и никога не са имали контакти с техни управители или представители.

С доверие може да бъде възприето и заключението на изготвената по делото комплексна съдебно-икономическа  и счетоводна експертиза (т.ІІ, л. 83-122), която е анализирала всички гласни и писмени доказателства. Според вещите лица, по съставените фактури не се установяват реално извършени сделки с дружествата  „М.И.-Е.П.“ ЕООД, „Б и Б К.“ ЕООД, „Б.Е.И..Г.“ ЕООД, „С.“ ЕООД, „М.К.“ ЕООД, „Т.С.“ ЕООД, „К.Ф.“ ЕООД, сочени като   доставчици на „Г.Б.“ ООД. Освен това, налице е неправомерно приспадане на данъчен кредит от страна на „Г.Б.“ ООД, като общият размер на избегнатите публични задължения /укрит данък/ по ЗДДС за данъчния период от   01.12.2008 г. – 31.08.2010 г. възлиза на 326 395,33 лв., укритият корпоративен данък за 2008 г. – 2010 г.  вкл. е в размер общо на 163 197,37 лв. Експертизата установява и редица пороци в осъществяваните от името на „Г.Б.“ ООД счетоводните процедури - отчетените фактури, СД за ДДС, дневници за покупки и продажби са правилно съставени от формална страна, но откъм съдържание са документи с невярно съдържание; те не отразяват извършени реални стопански операции; в нарушение на чл.25 ЗДДС  е начислен ДДС по фиктивни сделки, без да е налице данъчно събитие; по визираните нереални сделки на „Г.Б.“ ООД, издадените и отчетени фактури служат само за ползване на данъчен кредит по ЗДДС от фирмата. Описан е и механизмът на неправомерното приспадане на ДДС – с използването на първични счетоводни документи /фактури/ с невярно съдържание неоснователно се представя пред органите на НАП, че са заплатени сделки, които не са извършени, увеличава се размерът на разходите за стопанска дейност с размера на сумите по тези фактури с невярно съдържание, намалява се размерът  на задълженията към бюджета с увеличаване размера на разходите, завишава се данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит, по които фирмата е получател, завишава се правото на данъчен кредит и се намалява разликата като данък за внасяне като резултат между общата сума на изискуемия се такъв и общата сума на данъчния кредит, за който се упражнява правото на приспадане. Що се касае до задълженията по ЗКПО, вещите лица са приели, че при така установеното използване на документи с невярно съдържание, реално им отчитането, без да са извършени такива разходи, води до намаляване на годишния данъчен финансов резултат на дружеството със сбора на данъчните основи на описаните в експертизата фактури от „проблемни” доставчици, т.е. на практика дружеството се е разчело с републиканския бюджет с по-малка данъчна тежест от реално дължимата и също така на тази база е бил изчислен по-нисък данъчен финансов резултат за годината, съответно по-нисък годишен корпоративен данък печалба.

Преценявайки   о т   п р а в н а    с т р а н а    установените по делото факти, първоинстанционният съд намери, че наказателната отговорност  на подс. Н.Г.Л. – Д. следва да бъде ангажирана за престъпление по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.т. 1, 2, 6 и 7, вр. чл. 26, ал.2, вр. ал.1 НК. В гр. София, в периода от 14.01.2009 г. до 31.03.2011 г., в качеството си на управляващ и представляващ  „Г.Б.“ ООД, като продължавано престъпление (със 17 деяния, съответно извършени на 14.01.2009 г., 14.03.2009 г., 31.03.2009 г., 14.04.2009 г,. 14.05.2009 г., 15.06.2009 г., 14.08.2009 г., 14.10.2009 г., 16.11.2009 г., 14.12.2009 г., 14.01.2010 г., 15.02.2010 г., 31.03.2010 г., 14.05.2010 г., 14.06.2010 г., 14.09.2010 г. и 31.03.2011 г.) подс. Д. е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения – данък върху добавената стойност  (326 395, 33 лв.) и корпоративен данък  (163197, 37 лв.) в особено големи размери - 489 592,70 лв., като: а) не подала декларация по чл. 92 ЗКПО  пред ТД/НАП-гр. София, офис „Овча купел“ за финансовата 2010 г.;  б) потвърдила неистина относно размера на дължимия ДДС за внасяне в 14 месечни справки–декларации  по чл.125 ЗДДС пред ТД-НАП/София град, офис „Овча купел” и относно дължимия годишен корпоративен данък в две  годишни данъчни декларации по чл. 92 ЗКПО; в) използвала документи (дневници за покупки по чл.124 от ЗДДС и отразените в тях фактури за доставки на стоки и услуги) с невярно съдържание (относно отразените доставки по фактури от „Б и Б К.“ ЕООД, „Т.С.“ ЕООД, „М.И.-Е.П.“ ЕООД, „К.Ф.“ ЕООД,  „М.К.“ ЕООД и „С.“ ЕООД) при водене на счетоводството и предоставяне на информацията пред органите по приходите; и г) приспаднала  неследващ се данъчен кредит в общ размер на 326 395, 33 лв., начислен по несъществуващи доставки от „Б и Б К.“ ЕООД, „Т.С.“ ЕООД,  „М.И.-Е.П.“ ЕООД, „К.Ф.“ ЕООД,  „М.К.“ ЕООД и „С.“ ЕООД.

Инкриминираната дейност е осъществена под формата на продължавано престъпление с общо 17 деяния, 14 от които – насочени към избягване на установяването и плащането на ДДС, и 3 – към осуетяването на дължимия корпоративен данък (по пунктове № № 3 ,13 ,17). Оценени във взаимовръзка едно с друго, отделните деяния изпълват критериите на чл. 26, ал.1 НК – всяко от тях осъществява поотделно състав на престъпление по чл. 255 НК; извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, като последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Общият престъпен резултат, изчислен съобразно чл. 26, ал.2 НК, възлиза на 489 592, 70 лв. и в него следва да бъдат включени и вредите по тези от деянията (пунктове № 14 и № 15) , които не покриват инкриминираните стандарти за съставомерност на избегнатия данък по чл. 93, т.14 НК (вж. разд. ІІ от Т.р. 1/09-ОСНК, съгласно който обективната даденост на „…единното продължавано престъпление по чл. 255 НК не се нарушава и когато някои или всички данъчни задължения са под установените в чл. 93, т.14 НК размери, ако причиненият общ престъпен резултат изпълва изискванията на тази норма от закона). В допълнение следва да се уточни, че наличието на различен вид на избегнатия данък по три от пунктовете на обвинението (описани в настоящите мотиви под №№ 3, 13 и 17) не разкъсва единната връзка на цялото продължавано престъпление. Независимо че чрез посочените три деяния е бил осуетен дължимият от дружеството корпоративен данък, връзката между неговия размер и избегнатия ДДС е неразривна и тясна. Поради това, няма пречки чл. 26 НК да бъде приложен и когато отделните деяния на продължаваното престъпление имат за предмет различни видове данъчни задължения, стига да са налице останалите условия за наличие на този правен институт.

Като управляващ и представляващ процесното търговско дружество „Г.Б.“ ООД, подс. Д. е годен субект на престъплението по чл. 255 НК. Тя отговаря на критериите, формулирани в разд. ІІІ от Т.р.4/16-ОСНК, защото е имала мениджърски и представителни функции спрямо това юридическо лице и на практика е осъществявала подаването на отчетната документация пред органите на НАП, независимо, че за тази фактическа дейност е ползвала услугите на две от счетоводните си служителки.

От обективна страна, 17-те деяния на продължаваното престъпление са били реализирани чрез проявление на повече от един от техните съставомерни признаци по чл. 255, ал.1 НК:  а) по т.1 – чрез неподаване на изискуемата от чл. 92 ЗКПО годишна данъчна декларация за „Г.Б.“ ООД (пункт 17); б) по т.2 – чрез потвърдена неистина в общо 16 поредни декларации (14 от които – справки – декларации по чл. 125 ЗДДС и 2 – годишни декларации по чл. 92 ЗКПО), които съставляват документи с невярно съдържание в  частта им относно отразения размер на дължим данък (ДДС и корпоративен); в) по т. 6 – чрез използване на документи с невярно съдържание (каквито са били представените към 14-те справки – декларации по ЗДДС дневници за покупки, в частта им, отразяваща доставки на стоки и услуги по фактури, издавани от дружествата „Б и Б К.“ ЕООД, „Т.С.“ ЕООД,  „М.И.-Е.П.“ ЕООД, „К.Ф.“ ЕООД,  „М.К.“ ЕООД и „С.“ ЕООД) при водене на счетоводството и предоставяне на информацията пред органите по приходите, какъвто е местно-компетентният офис на НАП/ТД-гр. София за приемане и обработване на посочената документация. г) по т. 7 – чрез приспадане на неследващия се спрямо „Г.Б.“ ООД данъчен кредит в размер та 326 395, 33 лв., доколкото невярното му заявяване в 14-те справки декларации по ЗДДС е довело като резултат до неговото реално упражняване по смисъла на чл. 68 ЗДДС.

Ползвайки горепосочения механизъм, подс. Д. е постигнала и финалния обществено-опасен резултат – избягването на установяването и плащането на данъчни задължения, които с оглед на тяхната обща стойност (489 592, 70 лв.) покриват дефинитивните критерии за „данъци в особено големи размери“ (чл. 93, т.14 НК) и налагат прилагането на квалифицирания състав на чл. 255, ал.3 НК.

От субективна страна, подс. Д. е действала с пряк умисъл – съзнавала е обществено-опасния характер на последователните си деяния (че чрез тях неправомерно се приспадат и избягват данъчни задължения), предвиждала е този потенциален съставомерен резултат и е искала неговото настъпване.   

Подсъдимата следва да бъде частично оправдана относно формулираната в диспозитива на обвинителния акт продължителност на престъплението – от 01.12.2008 г. до 31.03.2011 г. Видно е, че описаните от СГП и установени по делото деяния фактически са започнали на 14.01.2009 г.  (с подаването на първата от поредицата справки – декларации по ЗДДС), което налага инкриминираният от прокурора по-ранен данъчен период (за времето между 01.12.2008 г. и 14.01.2009 г.) да отпадне от пределите на наказателната отговорност на Д..  

Съдът индивидуализира   н а к а з а н и е т о  на подс. Д. съобразно специалното правило по чл. 373, ал.2 НПК. Доколкото основното наказание, предвидено в случаите на чл. 255, ал.3 НК, е лишаване от свобода, приложима се явява разпоредбата на чл. 58а, ал.1 НК. В случая обаче, съдът прецени, че нейната частна хипотеза – тази по чл. 58, ал.4 НК, е по-благоприятна за дееца и тя позволява наказването му при условията на чл. 55, ал.1, т.1 НК. Изминалият дълъг период след довършване на процесното престъпление (8 години), изключително добросъвестното процесуално поведение на подсъдимата, която в нито един момент не е затруднявала хода на разследването, чистото й съдебно минала и добрите характеристични данни, могат в съвкупност да се разглеждат като многобройни смекчаващи обстоятелства, които да се противопоставят по тежест на множеството деяния, включени в продължаваното престъпление и на значителния размер на избегнатия данък. Съдът прецени, че в случая приложението на чл. 55, ал.1,т .1 НК е по-благоприятно за подсъдимата, защото ако беше отмерил санкцията по правилата на чл. 58а, ал.1 НК (с възможност след дължимата редукция тя отново да бъде сведена под минимума от 3 години лишаване от свобода), следваше да приложи и дължимото в случая кумулативно наказание по чл. 255, ал.3 НК – „конфискация“. Съществува обаче възможност при действието на чл. 55 НК, допускащо отново  размерът на лишаването от свобода да бъде под минимума от 3 години, конфискацията (като кумулативно наказание) да не бъде налагана. Вярно е, че това правило не е абсолютно, защото нормата на чл. 55, ал.3 НК предоставя опция за преценка в тази насока. Но самият факт, че производството по делото протече по правилата на чл. 371, т.2 НПК на практика направи невъзможно събирането на допълнителни доказателства за имущественото състояние на подсъдимата и самостоятелно изследване на въпроса с какви активи разполага тя и подлежат ли те на конфискуване с присъдата. По изтъкнатите съображения съдът прецени, че правилата на отмерване на наказанието „лишаване от свобода“ по чл. 55, ал.1, т.1 НК позволяват в случая то да бъде определено в размер на 2 години и 11 месеца, т.е. непосредствено под законовия минимум.

Изпълнението на наказанието следва да бъде отложено при условията на чл. 66, ал.1 НК. За постигането на неговите цели и преди всичко – за поправянето на подсъдимата, не е задължително тя да изтърпява ефективно наложената санкция. Освен че Д. е с чисто съдебно минало (което премахва юридическите пречки за прилагането на чл. 66 НК), следва да бъдат съобразени и други фактори в подкрепа на „условното осъждане“, доказателства за които бяха събрани в с.з. на 18.02.2019 г. – трудова й ангажираност и необходимостта да полага грижи за семейството си след развода с бившия си съпруг. Отделно от това, ефективното изпълнение на санкцията за престъпление, извършено близо 8 години преди постановяването на присъдата, не би гарантирало реалното постигане на целите по чл. 36 НК. Чрез определянето на максимален по продължителност изпитателен срок от 5 години подс. Д. ще бъде поставена в положение в посочения период да съобразява внимателно всяко свое поведение, с оглед неговата правомерност, и да се въздържа от бъдеща криминална активност.  

Признаването на подс. Д. за виновна предпоставя и осъждането й да заплати направените по делото  р а з н о с к и  – чл. 189, ал.3 НПК. Те са формирани изцяло в досъдебното производство от заплатените на вещите лица възнаграждения в общ размер на 973, 36 лв. и следва да бъдат възстановени по сметка на П. на Р. България (доколкото следствените органи, провели разследването, са част от системата на П.). Към това следва да се прибави и осъждането на подсъдимата да заплати  сумата от 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

По тези съображения, СГС/НО, 30-ти състав, постанови присъдата си.

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: