№ 1235
гр. Пловдив, 13.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501176 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274 и следващите ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 32419/21.04.2022 г. на „С.Г.Груп“
ЕАД, ЕИК: *********, подадена чрез пълномощника адвокат В., против
Разпореждане № 9176 от 20.04.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 1740 по
описа на РС – Пловдив за 2022 г., с което е върната подадената от
жалбоподателя частна жалба с вх. № 26196/01.04.2022 г. срещу Разпореждане
№ 7510 от 31.03.2022 г., с което е отхвърлено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК на жалбоподателя против „Мистър
Суит“ ЕООД – в несъстоятелност.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното
разпореждане. Поддържа се, че макар и да е постановил отхвърлителен
диспозитив, на практика районният съд не е разгледал подаденото заявление
по същество, поради което за обжалване на разпореждането се дължи
държавна такса по чл. 19 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, в размер на 15 лв. Излагат се и съображения, че съдът
неправилно е квалифицирал частната жалба срещу разпореждането като
такава по чл. 418, ал. 4 ГПК, вместо по чл. 413, ал. 2 ГПК, като се посочва, че
при обжалване на разпореждането, с което се отхвърля заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, приложима е разпоредбата на чл. 19 от
цитираната тарифа. Отправя се искане към въззивния съд за отмяна на
обжалвания съдебен акт и връщане на делото на първоинстанционния съд за
администриране на подадената частна жалба с вх. № 26196/01.04.2022 г. или
изпращане на делото на административния ръководител на ОС – Пловдив за
образуване на ново частно производство.
Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доводите на
жалбоподателя и взе предвид данните по делото, намира следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна и против подлежащ на
1
обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Производството пред първата инстанция е образувано по подадено от
„С.Г.Груп“ ЕАД заявление за издаване на заповед въз основа на документ по
чл. 417, т. 6 ГПК против длъжника „Мистър Суит“ ЕООД за вземане в размер
на 350000 лв. – част от просрочена главница по договор за банков кредит №
020-484 от 28.12.2011 г., сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД и
длъжника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението, до окончателното плащане, което вземане било
обезпечено с учредена в полза на банката договорна ипотека и придобито от
заявителя по силата на договор за цесия от 19.12.2019 г. С Разпореждане №
7510 от 31.03.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 1740 по описа за 2022 г., съдът
е отхвърлил заявлението, тъй като не са представени доказателства за
уведомяване на длъжника за цесията. В допълнение съдът е посочил, че
искането не може да бъде уважено и поради това, че заявителят претендира за
плащане част от главницата в лева, а кредитът е бил предоставен в евро,
позовавайки се задължителните разяснения, дадени в ТР № 4/2014 от
29.04.2015 г. по т.д. № 4/2014 г. Срещу разпореждането заявителят е подал
частна жалба с вх. № 26196/01.04.2022 г., към която е приложил документ за
внесена държавна такса в размер на 15 лв. С Разпореждане № 7678 от
04.04.2022 г., постановено по горното дело, съдът е констатирал, че
подадената частна жалба е нередовна, тъй като не са представени
доказателства за внесена по сметка на сезирания държавна такса в пълен
размер, поради което указал на заявителя в едноседмичен срок от
съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ОС –
Пловдив държавна такса в размер на още 3485 лв., както и че при
неизпълнение на дадените указания в срок, жалбата ще бъде върната. С
обжалваното разпореждане съдът е констатирал, че заявителят не е отстранил
посочената нередовност на жалбата, поради което е върнал същата.
Така постановеното разпореждане е правилно.
На основание чл. 12, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, при подаване на заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист се събира такса в
размер на 2 на сто върху интереса, но не по-малко от 25 лв. По аргумент от
разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от тарифата, при обжалване на разпореждането, с
което е отказано издаването на исканата заповед, се събира държавна такса в
размер на ½ от тази, определена в чл. 12. В случая с оглед на горните правила
към заявлението си заявителят е приложил документ за заплатена държавна
такса в размер на 7000 лв. – 2 на сто върху претендираното вземане от 350000
лв. Правилно районният съд е приел, че за обжалване на разпореждането, с
което изцяло е отхвърлено заявлението, заявителят дължи държавна такса в
размер на ½ от таксата за първата инстанция или 3500 лв. (или още 3485 лв.
след приспадане на вече внесената в размер на 15 лв.), поради което правилни
се явяват и дадените от него указания за отстраняване на констатираната
2
нередовност на частната жалба. Съдът е предупредил заявителя за
последиците от неизпълнение на указанията, а именно връщане на частната
жалба, и доколкото те не са били изпълнени в предоставения срок, правилно
съдът е върнал същата. Разпоредбата на чл. 19 от тарифата, на която се
позовава заявителят, е приложима в случаите, в които предмет на частната
жалба е разпореждане на съда, с която поради процесуални недостатъци на
заявлението то не е разгледано по същество (така Определение № 540 от
18.09.2009 г. на ВКС по ч.т.д. № 277/2009 г., II т.о., ТК, Определение № 606
от 10.08.2010 г. на ВКС по ч.т.д. № 393/2010 г., II т.о., ТК и други). Според
настоящия състав на съда процесният случай не е такъв, доколкото районният
съд е разгледал заявлението и е изложил доводите, въз основа на които е
направил извод за неговата неоснователност. Във връзка с наведените във
въззивната жалба оплаквания следва да се посочи, че не се констатира
районният съд да е дал правна квалификация на подадената частна жалба
срещу разпореждането, с което е отхвърлено заявлението, респективно да е
дал неправилна такава.
По изложените съображения съдът намира подадената жалба за
неоснователна, поради което обжалваното разпореждане като правилно
следва да бъде потвърдено.
Настоящото определение е окончателно с оглед задължителните
разяснения, дадени в т. 8 от ТР № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 9176 от 20.04.2022 г., постановено
по ч.гр.д. № 1740 по описа на РС – Пловдив за 2022 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3