РЕШЕНИЕ
№ 250
гр. Русе, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, първи
касационен състав, в публично съдебно
заседание на четвърти октомври през две хиляди и двадесет и трета година, в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА ГАЛЕНА ДЯКОВА |
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА, с
участието на прокурора ДИАНА НЕЕВА
като разгледа докладваното от съдия ДЯКОВА КАН дело № 267 по описа за 2023 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Д.С.И. ***, чрез
адвокат Г.С., против Решение № 374 от 29.05.2023 г., постановено по АНД № 1780/2022
г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 22-1085-002317/16.09.2022 г., издадено от Началник група при
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Русе, в частта му, с която на
жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба” в размер на 3000
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание
чл. 175а, ал. 1, пр. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, за извършено
нарушение на чл. 140б, т. 2 от същия закон. В касационната жалба се излагат
доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и
процесуалния закон. Излагат се твърдения за липса на извършено деяние и нарушено
право на защита. В приложените по делото Писмени бележки се сочи и нарушение на
чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Претендира се отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което да се отмени наказателното постановление.
Претендират се разноски.
Ответната страна в производството не
взема становище по касационната жалба.
Становището на представителя на ОП –
Русе е, че жалбата е неоснователна, посочват, че решението е правилно и
законосъобразно и като такова следва да остане в сила.
Съдът, като
съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218,
ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима -
подадена е в срока по чл.211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, атакува невлязъл
в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава Трета,
Раздел V на ЗАНН, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и
подлежи на разглеждане.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
Въззивният съд е приел
от фактическа страна, че в гр. Русе на 15.07.2022 г. около 13:18 часа, жалбоподателят, в
качеството му на водач на МПС, управлявал лек автомобил Мерцедес с рег. № Р
2588 КН, като на кръстовището между ул. „Неофит Бозвели“ и бул. „Цар
Освободител“ при завиване наляво поднесъл задната част на автомобила
последователно вдясно и вляво, превъртял задните гуми, в резултат на което
последвал силен шум от свистене на гуми. Действията му били възприети от органите за
контрол на движението по пътищата и му била извършена проверка. Бил издаден
АУАН, за това, че управлявайки автомобила по този начин, не използвал пътищата
по предназначението им, както и за други две нарушения по ЗДвП. Жалбоподателят
подписал акта без възражения. В последствие, въз основа на АУАН, било издадено
и оспорваното НП.
При тези факти въззивната инстанция е
приела от правна страна, че при издаване на оспореното пред него наказателно
постановление не е допуснато неправилно приложение на материалния закон, в
административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила, както и че съгласно чл. 189з от ЗДвП не намират
приложение и нормите на чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН. Съдът е приел, не са налице и
предпоставките за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК вр. с чл. 11 от ЗАНН. РС –
Русе е направил извода, че административното нарушение, за което е санкциониран
жалбоподателят, е безспорно установено и се потвърждава от събраните по делото доказателства,
при което правилно е била ангажирана административнонаказателната му
отговорност, чрез издаване на наказателно постановление за налагане на
административно наказание, определено в чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, което
не подлежи на индивидуализиране.
Административният съд напълно споделя изводите на
районния и намира въззивното съдебно решение за постановено при правилно
прилагане на закона. Наведените касационни оплаквания са неоснователни.
Настоящата касационна инстанция
споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка. В мотивите
към решението е направено подробно изложение на установените от събраните по
делото факти и доказателства и на следващите от тях правни изводи, съобразени с
приложимите материалноправни разпоредби.
Касационната инстанция споделя
извода на РС - Русе, че в хода на развилото се производство по ЗАНН, приключило
с издаване на процесното НП, не са допуснати съществени нарушения на
административно процесуалните правила.
Въведените в жалбата
твърдения, че е допуснат пропуск относно несъбиране на искани доказателства –
записи от служебни камери, монтирани на полицейския автомобил и записи от
камерите за видеонаблюдение на община Русе, са неоснователни. По първоинстанционното
дело са приложени следните отговори: 1. от ОД на МВР – Русе, сектор ПП с рег. №
108500-23648/09.12.2022 г. (л. 33 от адм. дело № 1780/2022 г., РРС), предвид
обстоятелството, че всички файлове с аудио и видео информация се съхраняват в
срок от 30 дни, не са установени файлове с информация от 15.07.2022 г. и 2. от
Община Русе, КООРС с рег. № 101/16.02.2023 г. (л. 44 от адм. дело № 1780/2022
г., РРС), също не са налични записи в системата, като е посочен и срокът за
архивиране на налични записи – два месеца.Видно от тях, въззивната инстанция е
предприела всички необходими действия за събиране на исканите доказателства.
Разпоредбата на чл.
104б, т. 2 от ЗДвП въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата,
отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари.
Санкционната норма
на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП предвижда наказание лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 12 месеца и глоба 3000 лв. за водач, който
организира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за
обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
От Докладната
записка, приложена на л. 10 от адм. дело № 1780/2022 г., по описа на РРС,
изготвена от актосъставителя относно съставения АУАН, става ясно, че при покана
от страна на контролния орган, касаторът е отказал да даде писмени обяснения и
че в хода на проверката са се свързали с дежурен екип, за да бъдат прегледани
видеозаписите в присъствието на нарушителя. Във връзка с това, следва отново да
се отбележи, че Д.И. е подписал акта без възражения. Предвид този анализ, както
и предвид показанията на разпитаните в производството пред районния съд двама
свидетели кореспондиращи, както по между си, така и със съдържанието на
издадения АУАН, касационният състав приема, че вмененото на Д.И.
административно нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин, което се
установява и от
Горното обосновава
извода за целенасочени и съзнателни действия от страна на водача, с цел
демонстриране на рисково управление на МПС на процесната дата и място, и че
начинът на управление на лекия автомобил от страна на касатора представлява използване
на път за обществено ползване в съотвествие с основната цел на пътищата – за
превоз на хора и товари. Този извод се подкрепя изцяло и от приложената на л.
14 – л. 16 от адм. дело № 1780/2022 г., по описа на РРС Справка за
нарушител/водач относно касатора за извършени от него нарушения по ЗДвП.
Съгласно нея на Д.И. са издадени 9 АУАН, 9 НП – от които 6 са неплатен и 33
фиша – от които 18 са неплатени, което показва системно нарушаване на правилата
от страна на касатора, както и липса на добросъвестност по отношение на
изпълнението на наложените наказания. Поради което, настоящият касационен
състав на съда намира за неоснователни и наведените от касатора твърдения за
липса на субективен елемент в извършеното нарушение.
По силата на
въведената в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП презумпция, процесният АУАН се ползва с
формална доказателствена сила в административно наказателното производство до
доказване на противното, като в конкретния случай констатациите в акта не само
не са опровергани пред районния съд, но и са потвърдени изцяло в хода на
съдебното производство. Още веднъж следва да се отбележи, че актът за нарушение
е бил съставен в присъствието на касатора и надлежно му е бил връчен, като в
него е отразено, че нарушителят няма възражения по изложените в него фактически
и правни основания.
Правилно въззивният
съд е приел за установено, че от касатора е извършено нарушение по чл. 104б, т.
2 от Закона за движение по
пътищата,
като е анализирал всички събрани писмени и гласни доказателства, както и
относимата нормативна уредба.
Мотивите на
районният съд са в достатъчна степен подробни, ясни и последователни, като са
засегнати всички въпроси във връзка със законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление.
С оглед гореизложеното решението на РС -
Русе е правилно и следва да бъде
оставено в сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 АПК, на жалбоподателя Д.С.И., не
следва да се присъждат разноски
Мотивиран така и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 374/29.05.2023 г., постановено по а.н.д. № 1780/2022 г. на Районен
съд – Русе.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протестиране.
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
|
|
ЧЛЕНОВЕ |
1. |
|
2. |