№ 86
гр. гр.Н. , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:М.М.Б.Г.
при участието на секретаря А.Д.Г.
като разгледа докладваното от М.М.Б.Г. Административно наказателно дело
№ 20212150200327 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Делото е висящо пред настоящият съд, след като с Определение № 160 от
20.04.2021г., постановено по АНД № 2032/2021г. по описа на Районен съд – гр.Б. е
прекратено съдебното производство по делото и същото е изпратено по подсъдност на
Районен съд – гр.Н..
Производството по делото е образувано е по повод жалбата на „Г.П.“ ООД с
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.Н., к-с С.в.*, ет.*, ап.**,
представлявано от управителя М.Д.Ц.,подадена чрез процесуалните им представители
– адв.Н-Д. и мл.адв.И.И., двамата от АК-Б. против Наказателно постановление № 02-
0003221 от 17.03.2021г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Б., с
което на основание чл.413, ал.2 от Кодекса на труда КТ/, на дружеството-
жалбоподател е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/, за административно нарушение на
чл.16, ал.1, т.5 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Моли се съдът
да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно и постановено при
съществени нарушения на административно-производствените правила.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател се явяват процесуалните им
представители, които поддържат жалбата от името на доверителя си. Ангажират
гласни доказателства. Претендират присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение.
Процесуалният представител на ДИТ-гр.Б. оспорва жалбата, като неоснователна
и моли съда да потвърди обжалваното наказателното постановление, като правилно и
законосъобразно. Представя писмени и ангажира гласни доказателства. Претендират
1
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок пред надлежната
инстанция от лице, което има правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен
материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
При извършена проверка на 06.01.2021г. в 13.15 часа, в строителен обект:
Жилищна сграда, находяща се в УПИ V-общ., с идентификационен номер
51500.503.308 по КК на гр.Н., ж.к.Ч.м. кв.**, изпълняван от „Г.П.“ ООД, инспекторите
от ДИТ-Б. установили, че дружеството-жалбоподател, в качеството на работодател по
смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, не е създал необходимата организация за
осъществяване на наблюдението и контрола по изпълнението на планираните мерки за
превенция на риска в т.2 от утвърдената програма за предприемане на мерки за
предотвратяване, намаляване и органичаване на риска на работните места, а именно –
допуснал е извършване на работа на височина при изграждане на вертикален кофраж
на трети етаж на новострояща се сграда от В.М.Т. с ЕГН *****, на длъжност
„кофражист“, като не е осигурил лични предпазни средства и не е провел инструктаж
за резопасна работа на височина на работещото лице. Нарушението е установено от
Началник отдел „АИПО“ Кр. П. Г. при извършена проверка по документи на
18.01.2021г. и на 22.01.2021г. в ДИТ – гр.Б., във връзка с извършената в процесния
обект проверка на 06.01.2021г. За така установеното нарушение, на дружеството-
жалбоподател бил съставен АУАН, въз основа на който било издадено атакуваното
пред настоящата инстанция наказателно постановление.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателя, който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в
производството пред настоящата инстанция. В жалбата си, същият твърди, че
установеното на обекта лице Валентин Митков Трифонов не е бил в трудови
отношения с дружеството, а на гражданскоправни такива. В хода на съдебните прения,
процесуалният представител на жалбоподателя пледира за прилагане на разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай.
Съдът, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери
изцяло и служебно атакуваното наказателно постановление, без да се ограничава с
обсъждане на посочените в жалбата доводи, съобрази следното:
Законът изисква изложените в акта и наказателното постановление
обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя,
респективно от административно-наказващия орган. Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия. Не се установява
наличието на съществени процесуални нарушения при съставянето на акта, съответно
при издаване на атакуваното наказателно постановление.
Съгласно чл.413, ал.2 от Кодекса на труда КТ) работодател, който не изпълни
задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не
подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер
от 1 500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко
наказание - с глоба в размер от 1 000 до 10 000 лв.
2
В настоящят случай, изложените в акта за установяване на административното
нарушение фактически констатации съответстват на тези в издаденото въз основа на
него наказателно постановление и се потвърждават, както от показанията на
разпитания в съдебно заседание актосъставител К.Г. и така и от водения от
жалбоподателя свидетел Р.Ц.. Акт.Г. сочи пред съда, че на процесната дата –
06.01.2021г. са извършили рутинна проверка на строителен обект, находящ се в
ж.к.Ч.м., гр.Н., на който установили 10-15 работника, които полагали труд без
предпазни средства. По контурата на сградата нямало преграда, която да предпази
работниците от падане. В самият обект не били обезопасени стълбищата. Не бил
проведен инструктаж на работника В.М.Т. за безопасна работа на височина. В момента
на проверката, същият полагал труд ва трета етажна плоча на строителния обект, като
изграждал вертикален кофраж. По време на проверката било констатирано също, че на
обекта не било осигурено наблюдение на техническото изпълнение от страна на
отговорното лице – технически ръководител. Със съставения след проверката
констативен протокол /л.32-34 по делото на РС-Б./, на дружеството-жалбоподател били
дадени предписания, които били изпълнени своевременно от строителната фирма,
обстоятелство, което се потвърждава и от водения от жалбоподателя свидетел Р.Ц..
Съдът намира за неотносимо наведеното в жалбата възражение, че работникът
Трифонов не е бил в трудови отношения с дружеството, а на гражданскоправни такива.
В случая се касае за осигуряване на безопасни условия на труд, при които са без
значение отношенията между работодател и работник.
Не са налице и основание за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Действително не се установява да има настъпили някакви вредни последици от така
извършеното нарушение, но липсата на възникнали от същото вредни последици не
може да бъде единствената предпоставка за квалифициране на противоправното
деяние като маловажен случай. Отделно от това, съдът намира за нужно да отбележи,
че, че нарушението е на просто извършване, т.е. вредата не е обективен елемент от
състава на нарушението. Настоящият съдебен състав намира, че липсват основания за
по-благоприятно третиране на извършителя му, независимо от последвалото
изпълнение на предписанията на контролните органи, тъй като случаят касае опазване
на живота и здравето на работника. Предвид конкретно охраняваните обществени
отношения се презюмира, че законодателят е целял по-висока степен на защита, която
не следва да се заобикаля посредством института на маловажния случай.
Що се отнася до наложеното на жалбоподателя административно наказание,
съдът като взе предвид, че същото е определено в предвидения от закона минимум,
счита, че съответства на характера и степента на обществена опасност на извършеното
нарушение, като деяние и напълно достатъчно по размер да съдейства в максимална
степен за постигане целите на специалната и генералната превенции, залегнали в чл.12
от ЗАНН.
При този изход на спора с оглед изричното искане на процесуалния
представител на ДИТ Б. и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН в полза на наказващия
орган следва да се присъдят направените разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80 лева. Посочената сума следва да се присъди в полза на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда”, доколкото последната е юридическото лице на
бюджетна издръжка, към което принадлежи ДИТ Б. (като териториално поделение) –
3
арг. от чл.63, ал.5 от ЗАНН вр. чл.2, ал.1 и чл.16, ал.1 от Устройствен правилник на
изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда” вр. пар.1, т.6 от ДР на АПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Н.ският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-0003221 от 17.03.2021г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Б., с което на основание чл.413, ал.2
от Кодекса на труда /КТ/, на „Г.П.“ ООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр.Н., к-с С.в.*, ет.*, ап.**, представлявано от управителя М.Д.Ц., е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500 лева
/хиляда и петстотин лева/, за административно нарушение на чл.16, ал.1, т.5 от Закона
за здравословни и безопасни условия на труд.
ОСЪЖДА „Г.П.“ ООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.Н.,
к-с С.в.*, ет.*, ап.**, представлявано от управителя М.Д.Ц. да заплати на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, сумата в размер на 80 /осемдесет/
лева, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд - гр.Б..
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
4