Р Е Ш Е Н И Е
№13 17.02.2015г. Гр. Г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГЪЛЪБОВСКИ РАЙОНЕН СЪД Граждански състав
На 28.01.2015г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Ж.Ж.,
като разгледа докладваното от съдия Минчева Гр.дело №413 по описа за 2014г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Искът е с правно основание чл.128 от СК.
Искът е предявен от З.А.И. *** срещу П.М.И. ***. В исковата молба се твърди, че ищцата е баба на детето З.Б.И. по бащина линия. Ответниците, заедно с детето З. са живели в едно и също жилище с ищцата, поради което бабата и детето били много привързани. Синът на ищцата – ответникът Б.И. се намирал в Следствения арест, а на 15.10.2014г. ответницата П.М.И. напуснала жилището на ищцата заедно с детето. Оттогава ищцата била възпрепятствана да вижда детето.
Моли съда да определи режим на лични контакти между ищцата и детето З.Б.И. всяка втора и четвърта седмица от месеца от 18,00ч. на петъчния ден до 20,00ч. на неделния ден с преспиване и 20 дни през лятото, когато ищцата ползва отпуск. Моли да й бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срока за писмен отговор ответницата П.М.И. е представила становище, с което оспорва предявения иск. Твърди, че никога не е възпрепятствала ищцата да се вижда се детето в присъствието на майката. Счита обаче, че не е в интерес на детето да има контакти с ищцата в отсъствието на ответницата, каквото е желанието на ищцата. Детето било на много ниска възраст, заради което не било удачно да остава при баба си с преспиване. Освен това ищцата била подала против ответницата жалба в полицията за извършена от нея кражба от дома на ищцата. Това обстоятелство навеждало ответницата на мисълта, че в нейно отсъствие ищцата ще настройва детето срещу майка му. Бащата на детето също бил против ищцата да вижда детето в отсъствието на П.И.. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и да й бъдат заплатени направените по делото разноски.
В съдебно заседание и двамата ответници заявяват, че не желаят детето да контактува с ищцата в отсъствие на майката.
Дирекция “Социално подпомагане” гр.Г. представя социален доклад, в който се застъпва становище, че до 15.10.2014г. ответницата П.М.И. заедно с детето са живяли в жилището на ищцата, а от тогава са напуснали жилището и ищцата е възпрепятствана в контактите си с детето.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:
Видно от представените заверени копия от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0059/18.12.2012г. на гр.Г. и от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №2659/03.10.1984г. на гр.С.З., ищцата е майка на Б.И.И., който от своя страна е баща на детето З.Б.И., родено на ***г. в гр.Г., т.е. ищцата е баба на детето по бащина линия и е процесуално легитимирана да води настоящия иск.
Родителите на детето са в брак, видно от представеното копие от Удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на кат за граждански брак №0005/05.05.2013. на гр.Г.. По делото не се спори, че бащата на детето – ответникът Б.И.И. към момента се намира в Следствения арест в гр.С.З.. Видно от изявленията на страните, ответницата П.М.И. заедно с детето е напуснала жилището на ищцата и е заживяла в друго жилище в гр.Г. със своята баба.
По делото бяха събрани и гласни доказателства.
От показанията на свидетелката К.А.И. – сестра на ищцата, се установява, че ответниците са живяли в дома на ищцата при раждането на детето им З. и там са го отглеждали. Поради тази причина ищцата е имала много близък ежедневен контакт с детето. Детето често е било оставяно на бабата – ищцата З.А.И., да го гледа, когато ответниците са излизали. Бабата се е справяла изцяло с гледането на детето, дори и с преспиване. Когато се е налагало ищцата дори е променяла смените си на работа, за да може да се грижи за детето. Детето било много привързано към баба си, като не се отделяло от нея. Ищцата се грижела за възпитанието на детето, като му четяла книжки. Откакто ответницата П.М.И. се изнесла от жилището на ищцата, тя ограничила контактите на детето с баба му З.А.И.. Само веднъж – на 23.12.2014г. майката на детето го оставила на баба му да го гледа, тъй като била ангажирана. По думите на свидетелката “детето не изпусна баба си З. за секунда”. В жилището на ищцата били създадени всички необходими условия за обгрижване на детето.
От показанията на свидетелката М.Г.К., се установява, че същата е съседка на ищцата З.А.И.. Докато ответниците са живяли при ищцата, свидетелката е виждала ищцата да извежда всеки ден детето З. пред блока. Свидетелката твърди, че детето и бабата са много привързани. Когато свидетелката закачала детето, то постоянно искало да стои при баба си.
От показанията на свидетеля М.Д.М. – баща на ответницата П.М.И., се установява, че когато ответниците се оженили, заживяли в дома на ищцата. Там те постоянно са имали конфликти с ищцата особено във връзка с отглеждането на детето. Ищцата постоянно се намесвала и давала съвети за грижите за детето, с които ответницата – майка на детето не била съгласна. Поради конфликтите между страните ищцата четири пъти е гонила ответниците, заедно с детето от жилището. След това отново са си изглаждали отношенията и ответниците отново са се връщали да живеят при ищцата. Докато ответниците са живели при ищцата, тя се е грижела за детето З.. Свидетелят счита, че ако ищцата е искала толкова много да се грижи за детето, тя е нямало да изгони родителите на това дете четири пъти от жилището си. Свидетелят счита, че бабата няма как да навреди на детето, нито да ми влияе зле, но само защото майката на детето - П.М.И. не е съгласна детето да се вижда с баба си, то и свидетелят изразява това становище.
От показанията
на свидетелката С.В.М. – майка на ответницата П.М.И., се установява, че
ответниците са живяли заедно в дома на ищцата. Когато се родило детето З.,
започнали разправии между ответниците и ищцата. За периода от две години,
откакто е родено детето, ищцата три-четири пъти е гонила ответницата от дома
си. След това им се извинявала и ги молела отново да се върнат в дома й. От
есента ответницата П.М.И., заедно с детето напуснали жилището на ищцата и
заживяли в друго жилище, заедно с бабата на ответницата. Докато детето З. е
живяло в дома на ищцата, тя се е грижила за него. Детето е било оставяно на
грижите й, даже с преспиване. Детето било привързано към баба си З.. След като
ответницата П.М.И. е напуснала жилището на ищцата, само веднъж детето е било
оставено на грижите на ищцата. Свидетелката не мисли, че ищцата може да навреди
с нещо на внучето си. Ответницата П.М.И. не била съгласна детето да се вижда с
баба си в нейно отсъствие.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите след преценка по реда на чл.172 ГПК, като непротиворечиви и отразяващи непосредствени впечатления на свидетелите.
Въпреки декларираното от ответниците принципно съгласие детето да контактува с баба си, между становищата на страните има съществено противоречие относно режима на тези лични контакти – дали да бъдат в присъствие на майката или не е необходимо. Поради тази причина съдът намира, че ищцата има правен интерес да води настоящия иск и са налице предпоставките на чл.128 от СК за определяне на режим на лични отношения. Тъй като производството е спорна съдебна администрация на граждански отношения, основана и на съображения за целесъобразност, то съдът не е обвързан с конкретно претендирания от ищцата режим. Исковата молба за определяне на режим на лични отношения между бабата от една страна и детето - от друга, с посочен примерен режим, сезира съда да постанови решение, с което да определи подходящ режим при отчитане интересите на детето, но не обвързва съда с конкретното искане. Режимът за лични контакти трябва да е съобразен на първо място с интересите на детето, което в случая е проявление на принципното положение, че при този вид производства съдебната намеса се предприема въз основа на обществения интерес. Именно първостепенното значение на интересите на детето, основано на общите принципи за всестранна закрила правата и интересите на детето, налагат определяне на балансиран и подходящ режим на лични контакти с неговата баба. Съдът следва да вземе предвид възрастта на детето – 2 години и факта, че детето до есента на 2014г. преимуществено е живяло в дома на ищцата. С оглед на това обстоятелство, детето е общувало много често с ищцата, при това с преспиване, и между тях има изградена силна емоционална връзка.
По повод възраженията на ответницата П.М.И., че контактите на детето с баба му биха могли да му повлияят зле, тъй като бабата би настройвала детето срещу майката, съдът намира, че подобни твърдения са несъстоятелни. Детето е само на две години. То няма как да осъзнае конфликтите между страните. Освен това от свидетелските показания, дори на водените от ответницата свидетели, се установи, че и досега ищцата много често се е грижела за детето и детето е много привързано към баба си. Съдът намира, че несправедливо би било с оглед интересите на детето да продължи да контактува с баба си, контактите да бъдат ограничени само в присъствието на майката. Подобно ограничение не се налага предвид привързаността между детето и бабата и предвид неоспорените от никой адекватни грижи, които бабата е полагала досега за детето.
Съдът намира, че следва да определи режим на лични контакти на ищцата с детето всяка втора и четвърта седмица от месеца от 10,00ч. на съботния ден до 18,00ч. на неделния ден с преспиване в дома на бабата, и 20 дни през лятото, когато ответницата П.М.И. не ползва платен годишен отпуск. По този начин ищцата ще може да поддържа нормален и регулярен контакт с внучката си, а и последната ще има възможност да контактува редовно с лице от т.нар. разширено семейство.
Относно претенцията за разноски, съдът намира, че с оглед разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищцата направените в хода на производството разноски за държавна такса в размер на 50,00лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00лв.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.128, ал.1 от СК режим на лични контакти на З.А.И., ЕГН **********, с адрес *** – баба по бащина линия, с детето З.Б.И., ЕГН **********, живуща ***, всяка втора и четвърта седмица от месеца от 10,00ч. на съботния ден до 18,00ч. на неделния ден с преспиване в дома на бабата, и 20 /двадесет/ дни през лятото, когато ответницата П.М.И. – майка на детето, не ползва платен годишен отпуск, като отхвърля иска за определяне на режим на лични отношения извън определения по-горе.
ОСЪЖДА П.М.И.,*** и Б.И.И., ЕГН ********** да заплатят солидарно на З.А.И., ЕГН **********, с адрес *** направените по делото разноски в размер на 350,00лв. /триста и петдесет лева/ за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С.З. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: