№ 2898
гр. София, 16.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С.С
при участието на секретаря К.Н.
Сложи за разглеждане докладваното от С.С Гражданско дело №
20221110118201 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ Т.“ ЕООД – редовно уведомен от предходно съдебно заседание,
представлява се от адв. Д. и юрк. А.., с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ „....“ ЕООД - редовно уведомен от предходно съдебно заседание,
представлява се от адв. С. и адв. Цанов, с пълномощно по делото.
ВЕЩИТЕ ЛИЦА П. А. Д. и С. - редовно призовани, явяват се лично.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Процесуалните представители на страните /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА молба от 21.11.2022 г. /с дата на пощенско клеймо 17.11.2022 г./,
подадена от името на ищеца, чрез адв. Д., приложено към която се представят доказателства
за внесен депозит за вещи лица по допуснатите в производството ССчЕ и СГЕ. Поддържа се
и се прави отново искане за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред
Централен кредитен регистър, като се излагат доводи за основателност на направеното
искане.
ДОКЛАДВА Определение от 23.11.2022 г., постановено в настоящото производство,
с което за вещо лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза е назначено вещо лице П.
А. Д. и е разпоредено същата да се уведоми за датата и часа на насроченото по делото
открито съдебно заседание.
ДОКЛАДВА молба от 25.11.2022 г., подадена от името на ответника, чрез адв. С.,
приложено към която са представени доказателства за внесени депозити за вещи лица по
допуснатите в производството съдебно-счетоводна експертиза и съдебно - графологична
1
експертиза.
ДОКЛАДВА молба от 23.12.2022 г. от името на ищеца чрез адв. Д., с която се моли
да бъдат предоставени съдебните удостоверения, за които СЪДЪТ се е разпоредил в
предходно съдебно заседание, доколкото при проверка е установено, че същите не са
подписани.
ДОКЛАДВА молба от 17.01.2023 г. от вещото лице С., с която се моли да бъдат
издадени съдебни удостоверения за посочени в молбата лица, които да послужат пред
съответните служби БДС към МВР за снабдяване с документи необходими за изготвяне на
експертизата, както и Разпореждане от 19.01.2023 г., с което е разпоредено да се издадат
исканите съдебни удостоверения.
Вещото лице Халачева: Получих ги и в тази връзка получих отговор, от Дирекция -
Ф.Б поради тази причина се явявам. Те не посочват причина, защо няма да ги предоставят от
тук на място заявленията от лицата, а ми указват че трябва да отида на място в различните
дирекции и да се запозная с тях, което означава пътуване до пет различни града в България,
което би оскъпило още повече работата ми по експертизата.
ДОКЛАДВА молба от 06.02.2023 г., подадена от името на ответника чрез адв. С. и
адв. Цанов, с която се моли за спиране на настоящото производство, до произнасяне по
отправено преюдициално запитване от СРС, 27 състав, по гр.д. № 24262/2022 г., по което е
образувано дело С-714/2022 г. на СЕС. Изложени са подробни съображения за
преюдициалност на производството по дело С-714/2022 г. на СЕС. Представя се препис от
определението, постановено по гр.д. № 24262 от 2022 г. по описа на СРС, 27 състав.
Молбата е с препис за насрещната страна.
СЪДЪТ ВРЪЧИ препис от молбата на процесуалния представител на ищеца.
ДОКЛАДВА молба от 07.02.2023 г. от вещото лице П. А. Д., с която се заявява, че на
13.01.2023 г. е изпратила писмо до адвокатската кантора, представляваща ответното
дружество с искане за предоставяне на счетоводните документи, без да получи отговор. На
22.01.2023 г. е изпратено повторно писмо, на което е получен отговор, с което се уточнява,
че са препратили писмото към дружество Ф.Бтум България“ ЕООД. Информацията е
изискана, като е посочено, че вещо лице ще започне да получава справки на етапи в кратки
срокове, поради големия обем на данните, като на 02.02.2023 г., вещото лице се свърза с
юрк. Гардения Георгиева, която не е запозната с писмата на вещото лице за изисканата
информация, като е препратено отново искането за представяне на счетоводни документи.
Юрк. Георгиева е потвърдила получаването на писмото, но до днес не е получена исканата
информация от съответното дружество.
Юрк. А..: Представям повторно проекти за съдебни удостоверения, съобразно
произнасянето на съда в предходното съдебно заседание за издаването на такива, като
заявяваме, че и към настоящия момент не сме получили подписани съдебни удостоверения.
СЪДЪТ НАМИРА , че следва да бъдат издадени на ищцовото дружество съдебни
удостоверения, за което е налице изрично разпореждане в предходно съдебно заседание, във
връзка с което
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗДАДАТ на ищеца исканите съдебни удостоверения, съобразно
произнасянето на съда, обективирано в определение, постановено на 14.11.2022 г., в
проведено на същата дата открито съдебно заседание по делото, като съдебните
удостоверения се предоставят на процесуалния представител на ищеца след тяхното
изготвяне.
2
Вещо лице Д.: На 09.02.2023 г., получих първата част от счетоводните документи.
Работя по изготвяне на заключението. Моля, да ми бъде предоставена възможност, с оглед
големия обем на документите, да изготвя заключението и да защитя същото в следващото
съдебно заседание.
Адв. Д.: Считаме, че не следва да бъде уважавано искането за спиране, направено от
името на ответното дружество с молбата от 06.02.2023 г. Считаме, че същото е недопустимо
и неоснователно, но за да развием становище по въпроса, първо искам да кажа, че в момента
се провежда трето заседание по делото, а от друга страна чл. 628 ГПК, дава процесуална
възможност на съда по всяко време, когато счита, че има нужда от помощ при тълкуване на
правото на ЕС да отправи запитване до СЕС. Очевидно до настоящия момент съдебният
състав не е считал, че има нужда от помощ с тълкуване на закона и не е отправено подобно
искане, но считам, че фактическата обстановка не е променена, за да се измени и позицията
на съда, но по отношение на процесуалната допустимост, въпреки, че съществува
противоречива практика на ВКС, която съда е отправил преюдициално запитване спирайки
производството по собственото дело, а подлежи на спиране производството по други дела,
които разглеждат същия правен въпрос е образувано тълкувателно дело №1 от 2022 г. на
ВКС и считаме за правилна практиката, която поддържа, че на първо място чл. 229, ал. 1
ГПК е приложим, единствено по отношения на други дела образувани пред националните
съдилища и в този смисъл законодателят има предвид единствено националните съдилища
на територията на Република България, а по отношение на разпоредбите по чл. 631, ал.1
ГПК считаме, че тя е приложима по делото, по което е отправено запитването, като ВКС
вече се е произнесъл със своето тълкувателно решение №8/2013 г., че спиране на
производство по отнесен до съда за разрешаване правен спор, може да бъде осъществено
само в изрично предвидените в закона правни основания, като те са изчерпателно изброени,
а чл. 631 ГПК, не е сред тях, доколкото не предвижда спиране на други дела, освен това,
което е отправено запитването, поради което считаме, че съда не само не е длъжен да спира
делото, но и такова спиране би било процесуално недопустимо. Дори и да се приеме, че е
приложим чл.229 ГПК, то споделяме становището, изразено в цитираното тълкувателно
решение на №8/2013 г. на ВКС по сходен въпрос, свързан с тълкувателната дейност на
българските съдилища, като в него се посочва, че образуваното пред ВКС тълкувателно дело
няма за предмет конкретен правен спор. По него трябва да бъде дадено задължително
тълкуване на съдържанието на закона, но не да бъде признато или отречено на твърдяно
право, поради това не може да се приеме, че тълкувателното дело образувано пред ВКС,
съставлява такова друго дело, решението по което ще има значение за правилното решаване
на спора по смисъла на чл. 229, ал. 1,т. 4 ГПК, в противен случай би се стигнало до
блокиране на цялата правораздавателна дейност в държавата. Не виждам правно основание
за различно прилагане на закона по отношение на тълкувателната дейност на СЕС, във
връзка с чл. 628 ГПК. В заключение бихме искали да кажем, че отправеното от СРС
запитване за поставените въпроси свързани с формирането на ГПР и по потребителски
кредити, което е цитирано от ответниците, е при различна правна обстановка. Спорът е
свързан с представен от друго дружество Ф.Би Кредит България“ ЕООД потребителски
кредит, при което и отговорено начисленото на такса за възможността за отлагане за
намаляване на погасителна вноска. Първия относим според ответника въпрос до СЕС е
относно формирането на ГПР и е свързан с това, следва ли да бъде включен в ГПР
посочената такса, което очевидно няма никакво отношение към разглеждания казус, тъй
като в настоящия случай, ответникът твърди, че за задържане на сумите, основанието е
договор за гаранция с трето лице. По отношение на втория относим според ответника въпрос
считаме, че СЕС вече се е произнесъл по сходен въпрос, който е приложим и към
настоящото дело, като с Решение №15 от 15.03.2012 г. по дело С-453 от 2010 г. е прието, че
посоченото му ГПР, което е под размера на действителния такъв трябва да се окачестви като
заблуждаваща по смисъла на директива 2005/29 на ЕС, трябва да се окачестви като
заблуждаваща практика по смисъла на Директивата, като видно от цитираното решение
неравноправните клаузи са нищожни и не пораждат действия. Действително вторият
3
относим според ответника въпрос е свързан с неправилното посочване на ГПР и
последиците от това, но трябва да се отбележи, че неправилно посочване на годишния
процент на разходите може да се има предвид, както по-нисък процент, така и по-висок
процент, тоест той е един разширен по своя обхват въпрос, докато нашия стеснен въпрос
относно единствения действителния процент на разходите, който е по-висок от посочения в
договора, вече е даден отговор от СЕС. Считаме, че с искането си ответникът цели просто да
осуети защитата на нашия доверител. Предвид гореизложеното, моля, искането да бъде
отхвърлено.
Процесуалните представители на ответника/поотделно/: Считаме, че молбата за
спиране е основателна, тъй като съгласно практиката на ВКС, обективирана в Определение
№ 138 от 21.03.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 631 от 2019 г. се уточнява, че основанието
в конкретния случай за спиране по производството не е по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, а по 633
ГПК, тъй като съгласно чл. 633 ГПК, решението на съда на ЕС, е задължително за всички
български съдилища, не само за съда, който е отправил преюдициалното запитване и там се
казва, че в такъв случай, когато са отправени въпроси, отговорите на които са от значение за
правилното решаване на делото във втория съд, вторият съд трябва да спре делото пред себе
си. Също така е безпредметно да се изисква от втория съд, да отправи отново преюдициално
запитване, тъй като СЕС вече е ангажиран с поставянето на отговор на тези въпроси. В
заключение бих искал да кажа, че е без значение структурата на плащанията на финансовата
институция, която е страна по делото, по което е отправено преюдициално запитване, като
въпросите са по отношение, тълкуване на правото, а не по отношение на верността на
конкретни разпоредби, по конкретното дело и съответно отговорите, които би дал СЕС ще
са приложими и за настоящото производство.
По отношение на искането, направено от името на ответника, в молбата му от
06.02.2023 г., за спиране на настоящото производство до приключване с краен акт на
производството по дело С-714 от 2022 г. на СЕС, съдът намира, че не са налице основания за
спиране на настоящото производство. По становище на настоящия съдебен състав не е
налице преюдициалност на производството по дело С-714 от 2022 г. на СЕС по отношение
на настоящото производство, поради което не са налице основания за спиране на
производството по гр.д. № 18201/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Така мотивиран, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на производството по гр.д.№ 18201
от 2022 г., по описа на СРС, 160 състав, обективирано в молба от 06.02.2023 г., подадена от
името на ответника.
СЪДЪТ НАМИРА , че следва ДА СЕ ИЗИСКА от Дирекция Ф.Б при МВР, при
наличие на възможност за това, да бъдат изискани заявления за издаване на документи за
самоличност за лицата:
1.Д..., ЕГН – **********, Асеновград.
2..... ЕГН – **********, Ловеч.
3....в ЕГН - **********, с. Надево, обл. Търговище.
4.....а ЕГН-**********, София
5....в ЕГН-**********, Варна
6. .... ЕГН-**********, Варна,
4
от съответните териториални Дирекции на Дирекция Ф.Б. МВР“, като за същите бъдат
изискани и представени на вещото лице, в дирекция Ф.Б гр. София“, като след запознаване
на вещото лице със съответните заявления и документи същите да бъдат върнати обратно по
районите, от които са изпратени. При липса на такава възможност от Дирекция Ф.Б. МВР“
да уведомят настоящия съдебен състав в 1-седмичен срок от получаване на съобщението.
Юрк. А..: В предходното съдебно заседание бяхте задължили ответника да предостави
справка от своето счетоводство.
Процесуалните представители на ответника: Представяме документите, за които
СЪДЪТ ни задължи в предходно съдебно заседание. Моля, да ни бъде издадено съдебно
удостоверение по силата на което да се снабдим от трето неучастващо в производството
лице Ф.Бтум Банк Малта“ с посочените от нас в молба на 26.08.2022 г. документи,
представям проект на съдебни удостоверения с нарочна молба, ведно с приложена такса за
съдебните удостоверения.
Адв. Д.: Моля, да ни бъде предоставена възможност, доколкото виждаме, че не са
включени данни за плащане по договори за гаранция, каквито плащания твърдим, че са
получени от ответното дружество, за срок за становище относно приемане на документите,
представени в днешното съдебно заседание от представител на ответника.
Процесуалните представители на ответника /поотделно/: По отношение на таксата
за гаранция не са изискани от ищеца, а са изискани само относно плащания по договор за
кредит, а тези справки съдържат данни по отношение на плащане на договор по кредит.
Също така самия ищец твърди, че договор за гаранция няма.
СЪДЪТ НАМИРА, че следва да предостави възможност на ищеца за изразяване на
становище по отношение на приемането на представените в днешното съдебно заседание от
процесуалните представители на ответника документи, за които в предходното съдебно
заседание, съдът е задължил на осн. чл. 190 ГПК, като по евентуалното приемане на
документи съдът ще се произнесе в следващото съдебно заседание, в тази връзка СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕДОСТАВЯ на ответника, чрез адв. Д. и юрк. А.., двуседмичен срок, считано от
днес, за изразяване на становище относно приемането като доказателства по делото на
представените в днешното съдебно заседание документи, представляващи справка за
получени плащания по посочените процесни договори за кредит.
По отношение искането, направено от ответника в днешното съдебно заседание за
издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред третото неучастващо в
производство лице Ф.Б... за снабдяване с договори за гаранция, сключен между това лице и
кредитополучателите по процесните договори за кредит, съдът намира, че искането е
допустимо, относимо към предмета на спора и се цели установяване на факти, които са от
значение за правилното решаване на делото, поради което следва да бъде издадено исканото
съдебно удостоверение.
Така мотивиран, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответника съдебно удостоверение, което да послужи пред Ф.Б... за
снабдяване с договори за гаранция, сключени между това лице и кредитополучателите по
5
процесните договори за кредит.
Процесуалните представители на страните/поотделно/: Нямаме други искания.
СЪДЪТ намира, че за събиране на допуснатите доказателства следва да отложи
делото за друга дата и час и
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 24.04.2023 г. от 15:00 часа, за когато страните и
вещите лица са редовно уведомени от днешно съдебно заседание.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15:32 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
6