О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№
гр. Горна Оряховица, 04.11.2019г.
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VIII-ми състав, в
закрито заседание на четвърти ноември
през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ТРИФОН СЛАВКОВ
като разгледа гр.
дело № 1093 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство
по реда на чл. 130 от ГПК.
К.М.С. от гр. Г.
Оряховица, чрез адвокат В. Недялков от САК е предявил против ЗД "Бул
инс" АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, обективно
съединени искове с правна квалификация чл.
493, ал. 1 КЗ, вр. чл.
432, ал. 1 КЗ и чл. 429, ал. 3 КЗ. (обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в
сила от 01.01.2016 г.)
Ищецът твърди, че
на 16.08.2016 г., около 09, 30 ч., в гр.
Г. Оряховица, Милко Гаврилов, е управлявал МПС, застраховано при ответника със
застраховка „Гражданска отговорност“, при което в посока на движение към ул.
„Иван Момчилов“, пред № 13, нарушил правилата за движение по пътищата, като не го
пропуснал докато пресичал пътното платно по сигнализирана и обозначена
пешеходна пътека и го блъснал. От настъпилото ПТП му били причинени телесни
повреди подробно описани в исковата молба.
Ищецът твърди, че ответникът е застраховал гражданската отговорност на
виновния за ПТП-то водач, поради което на 29.03.2017 г., отправил към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Твърди, че е била образувана
преписка по щета, но въпреки това не му било изплатено претендираното
обезщетение в размер на 5000 лв. Иска от съда ответникът да бъде осъден да
заплати обезщетения за причинените неимуществени вреди в размер на 10 000
лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането - 16.08.2016 г. до окончателното
му изплащане.
Ответното
дружество е взело становище за недопустимост на исковете.
При проверка на
исковата молба съгласно чл. 130
от ГПК съдът констатира, че предявеният иск е недопустим по следните
съображения:
Искът е предявен
по реда на чл.
432, ал.1 от КЗ и за него са относими нормите на КЗ /обн. ДВ бр.102 от
29.12.2015 год./, в сила от 01.01.2016 год./, тъй като отговорността на
застрахователя се претендира на основание договор за застраховка, сключен на
06.08.2016 год.
При действието на КЗ в сила от 01.01.2016
год. е предвидена допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия
иск на пострадалия срещу застрахователя на ГО на виновния водач на МПС, уредена
в нормата на чл.
498, ал.3 от КЗ. Тази норма обвързва допустимостта на прекия иск от
наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ с цел предотвратяване
или намаляване на съдебните производства. В разпоредбата на чл.
378, ал.9 от КЗ, изрично е уредено, че докато тече този срок, спира да тече
давностния срок по чл.
378, ал.2 от КЗ за предявяване на прекия иск по чл. 432 КЗ. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за
възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя на ГО на автомобилистите. / В тази насока е определение № 29711
от 15.11.2017 год. на СГС по гр.дело № 7479/2017 год., определение № 165 от
24.03.2017 год. по ч.т.дело № 306/2017 год. ТК, ІІ Т.О. на ВКС, определение №
578/26.10.2018 г. по ч. т. д. № 2356/2018 г. на ВКС, ІІ ТО и др./.
В настоящия случай този срок към датата на
подаване на исковата молба не е изтекъл. Това е така, защото към датата на
подаване на исковата молба -06.06.2019 год. застрахователят не е сезиран
надлежно за произнасяне и не е поставен началният момент, от който текат
сроковете за произнасяне по чл. 496
от КЗ, съответно по чл.
498, ал.3 от КЗ. Видно от доказателствата ангажирани от ответника, ищецът
не е предявил надлежна извънсъдебна претенция, отговаряща на изискванията на чл. 380
от КЗ, съдържаща пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се
извършат плащанията. В подаденото до застрахователя заявление за изплащане на
обезщетение е посочена единствено банкова сметка ***. В.Н., по която
застрахователят не може да изплати евентуално дължимо на К.М.С. обезщетение. Не
е представено пълномощно, което да отговаря на изискванията на чл. 338 от КЗ, а именно да съдържа
нотариална заверка на подписите и изрично волеизявление, че ползвателят на
застрахователни услуги е уведомен, че има право да получи плащането лично.
Представеното пълномощно е общо, за водене на наказателни и граждански дела, но
не отговаря на изискванията на кодекса. Ищецът и процесуалният му представител
надлежно са били известени да отстранят тази нередовност на извънсъдебната си
претенция с писмо изх. №8117/14.11.2018 г., но въпреки това не са го направили.
Непредставянето на пълномощно, което да отговаря на изискванията на чл. 338 от КЗ, а именно да съдържа
нотариална заверка на подписите и изрично волеизявление, че ползвателят на
застрахователни услуги е уведомен, че има право да получи плащането лично,
препятства възможността на застрахователя да изпълни надлежно. Застрахователят
не може да извърши плащане на застрахователно обезщетение по различна банкова
сметка, ***авител на пострадалия, т.к. така заявена застраховаталната претенция
не отговаря на изискванията на императивната норма на чл. 338 от КЗ. В противен случай се
създава риск обезщетението да не бъде получено от пострадалото лице и риск за
застрахователя от неточно изпълнение.
Предвид горното се извежда извод, че към
датата на подаване на исковата молба не е изтекъл срока по чл.
498, ал.3 от КЗ във вр. с чл. 496 КЗ във вр. с чл.
380 от КЗ, с оглед на което предявеният иск се явява недопустим и
производството като преждевременно заведено следва да бъде прекратено.
На следващо място, съдът намира, че исковата
молба следва да се върне в частта за предявения иск за мораторни лихви и по
следните съображения:
С разпореждане от 07.06.2019 г. до ищеца са
дадени указания на основание чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК за посочване на периода
на вземането за мораторна лихва. Указанията са достигнали до процесуалния
представител на ищеца на 10. 06. 2019 г., но до настоящия момент нередовността
не е отстранена. Постъпила е молба от 17.06.2019 г., видно от която процесуалния
представител на ищеца е взел становище, че лихвите за обезщетението за
непозволено увреждане били компесаторни, а не мораторни поради което лихвата за
забава се дължала и без покана на основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
Съдът намира, че в случая позицията на
процесуалния представител на ищеца за неправилна. В новия КЗ изрично е
регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите по чл. 429, ал.
2, т. 2 КЗ (арг. чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ), то ест застрахователят отговаря за
лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице,
което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
Въпреки това в чл. 429, ал. 3 КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума. В този
случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от
застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. С други думи,
отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата на непозволеното
увреждане съществува, но същата (по силата на самия кодекс) се поема от
застрахователя от един по-късен момент, в който му е станало известно
настъпването на застрахователното събитие. Тоест, не е налице законова
възможност в тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за времето от
увреждането до уведомяването му за това. Именно в този смисъл е нормата на чл.
429, ал. 2, т. 2 КЗ, според която в застрахователното обезщетение се включват
само лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на ал. 3. В ал. 3 са посочени две условия,
ограничаващи размера на претенцията за лихви – първото е тя да не надхвърля
рамките на застрахователната сума (лимити на отговорността) и второто условие е
да се начисли от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна. Този извод не може да бъде оборен от правилото на
чл. 497 КЗ, във вр. чл. 496 от КЗ. Тези норми установяват отговорността на
самия застраховател за плащане на законни лихви върху дължимо обезщетение,
която отговорност е резултат от неговата собствена забава. Лихвата не е
обусловена от поведението на делинквента, нейният размер вече не е част от
застрахователната сума (визирана в чл. 429 КЗ) и не може да бъде ограничаван от
размера на последната.
Ето защо след като не е посочил период и
размер на иска си за мораторна лихва, ищецът не е отстранил нередовността на
иска си и на това основание в тази част исковата молба следва да се върне, а
делото прекрати.
На трето място исковата молба е
недопустима и в частта от претендираното обезщетение за сумата от 5 000
лв. до 10 000 лв. Към датата на подаване на исковата молба – 06.06.2019 г.
няма доказателства да е предприета процедурата за заплащане на сумата над 5000
лв. до 10 000 лв. извънсъдебно по реда на чл. 380 КЗ, поради което не са налице
процесуалните предпоставки за надлежно упражняване на правото на иск по чл. 432 КЗ и исковата молба се явява недопустима в тази част и на това основание.
По горните съображения предявените в
настоящото производство искове се явяват недопустими, поради което на основание
чл.
131 ГПК исковата молба следва да бъде върната.
На основание чл.78, ал.4 от ГПК, основателна се явява
претенцията на ответника за присъждане в негова полза на направените по
настоящото дело разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 996 лв.,
които следва да бъдат възложени в тежест на ищеца.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА на основание чл. 130
от ГПК искова молба с вх. № 6483/06.06.2019 г., предявена от К.М.С., ЕГН **********,
от гр. Г. Оряховица, чрез адвокат В. Недялков от САК, против ЗД "Бул Инс"
АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс
Баучер“ № 87, и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1093/2019
г. по описа на ГОРС.
ОСЪЖДА К.М.С., ЕГН **********, адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ
на ЗД "Бул Инс" АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, сума в размер на 996 лв.,
представляваща направените по настоящото дело съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение.
Определението може да се обжалва от ищеца с частна
жалба пред Великотърновски окръжен съд в едноседмичен срок от съобщението.