МОТИВИ
:
Обвинението против подсъдимия Р.Р.Р. ***, ЕГН ********** е за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във вр.
с чл.195, ал.1, т.3 пр.1, т.4 пр.1 и т.5, във вр. с
чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК за това, че:
На 19.01.2009г., при предварителен сговор с М.Р.Р.,
ЕГН: **********, като извършеното не представлява маловажен случай, чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот – счупване на
прозорци на дома на Т.П. ***), отнел чужди движими вещи:
- един брой LCD телевизор „LG" модел 32LC41 на стойност 748 лева,
- един
брой мобилен телефон
марка „Моторола" модел
С350 на стойност
30,00 лева и
- един брой СИМ карта на „М-Тел" на стойност 6
лева,
или вещи на обща стойност 784 лева от владението на
Т.П.П., без негово съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои, като
за извършване на кражбата е използвано моторно превозно средство - л.а. „Форд Скорпио" и деянието е извършено при условията на
опасен рецидив.
Обвинението против подсъдимия М.Р.Р. ***, ЕГН ********** е за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 пр.1, т.4 пр.1,
т.5 и т.7, във вр
. с чл.28, ал.1, във вр. с чл.194, ал.1 НК за
това, че:
На 19.01.2009г., при предварителен сговор с Р.Р.Р., ЕГН ********** като извършеното не представлява
маловажен случай, чрез разрушаване на
прегради, здраво направени за защита на имот -счупване на прозорци на дома на Т.П. ***), отнел чужди движими вещи:
- един
брой LCD телевизор „LG" модел 32LC41 на стойност 748 лева,
- един брой
мобилен телефон марка
„Моторола" модел
С350 на стойност
30,00 лева и
- един брой СИМ карта на „М-Тел" на стойност 6 лева,
или
вещи на обща стойност 784 лева от владението на Т.П.П., без
негово съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои, като
за извършване на кражбата е използвано моторно превозно средство
- л.а. „Форд Скорпио" и деянието е извършено при
условията на повторност.
В
съдебно заседание подсъдимият Р.Р.Р., заявява,
че прави пълни самопризнания и не оспорва фактите приети за установени по
обвинителния акт, поради което дава съгласие да не се събират доказателства
за тези факти. Моли съда, да му наложи минимално наказание.
В
съдебно заседание подсъдимият М.Р.Р.,
заявява, че прави пълни самопризнания и не оспорва фактите приети за установени
по обвинителния акт, поради което дава съгласие да не се събират
доказателства за тези факти. Моли съда, да му наложи минимално наказание.
Защитникът на подсъдимия Р. Масимов Р. в лицето на адв. Г.С. пледира
за наказание към минимума, а именно в размер на 9 месеца лишаване от свобода, с
оглед обстоятелството, че делото се разглежда по реда на глава 27 от НК
/Съкратено съдебно следствие/, поради което и по силата на закона следва да
бъде приложена разпоредбата на чл.55 от НК.
Защитникът на подсъдимия М. Масимов Р. в лицето на адв. С.Г.,
счита, че обвинението по отношение на подзащитния му
следва да бъде квалифицирано по чл.195, точки 3, 4 и 5 от НК, тъй като не се
касае за повторност и пледира за наказание под минимума,
с оглед обстоятелството, че делото се разглежда по реда на глава 27 от НК
/Съкратено съдебно следствие/, поради което и по силата на закона следва да
бъде приложена разпоредбата на чл.55 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението
срещу подсъдимите. Пледира на подсъдимите Р.Р.Р. и М.Р.Р. да бъдат наложени наказания
при условията на чл.55 от НК лишаване от свобода към максимума от предвиденото в
закона.
Съдът, като съобрази събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Р.Р.Р. е роден на ***г.
в с. Мечка, обл. Плевен, има завършено начално
образование, български гражданин, не е
женен и е осъждан.
Подсъдимият М.Р.Р. е роден на ***г.
в с. Мечка, Плевенска, българско гражданин, има завършено основно образование,
вдовец е и е осъждан.
Подсъдимите Р.Р.Р. и М.Р.Р. са
братя.
На 19.01.2009г., подсъдимите М. и
Р. Рамизови Расимови
(известни по прякори съответно „ГОРАН" и „ХИКСА") решили да извършат
кражба. Около 10:30 – 11:00 часа на същата дата, отишли със собствения на подсъдимия
М.Р. л.а. автомобил „Форд Скорпио" до дома на Т.П.
***. Последният по това време бил извън къщи. Подсъдимите М. и Р. Расимови влезли в двора на къщата на П.. Счупили два
прозореца на първия етаж на къщата на П. и влезли вътре. По същото време, в
дома на П. се намирали следните негови собствени вещи: LSD телевизор “LG” модел 32LC41, мобилен телефон марка „Моторола"
модел С350, ведно със СИМ-карта на „М-Тел". Подсъдимите
взели посочените вещи, натоварили така откраднатото на л.а. автомобил „Форд Скорпио" и напуснали местопроизшествието.
На неустановена дата, следваща
19.01.2009г., подсъдимият Р.Р. се срещнал със свидетеля Р.В. и помолил
последния да му намери купувач за LSD
телевизор “LG” модел 32LC41 за цена от 260 лева. Р.В. съобщил това на своя
племенник – свидетеля С.В., който по това време търсел да си купи изгодно
плазмен телевизор. С.В. проявил интерес към предлагания телевизор. Заедно с Р.В.
се срещнали с подсъдимите М. и Р. Расимови пред
магазин „Билла" в гр. Плевен. Последните били с
л.а. „Форд Скорпио”, на задната седалка на който се
намирал откраднатия LSD телевизор “LG” модел 32LC41. С.В. харесал телевизора и
платил на подсъдимите исканата от тях сума в размер на 260 лева. Уговорили се подсъдимите
да превозят телевизора до дома на С.В. ***. По този начин, откраднатият
телевизор преминал във владение на С.В., който обаче не подозирал за произхода
на вещта.
В хода на започналото досъдебно производство, след надлежно разрешение от ПлРС,
на 30.01.2009г. е извършено претърсване в дома на свидетеля Р.В. с цел да бъде
установен споменатия телевизор. Вещта не била открита там и свидетелят Р.В. обяснил
къде предполага, че същата се намира - у племенника му С.В., който го е закупил
с негова помощ от подсъдимите М. и Р. Расимови.
Горната фактическа обстановка
съдът приема за установена от направените самопризнания на подсъдимия и
доказателствата събрани на досъдебното производство,
които го подкрепят, а именно: показанията на свидетелите Т.П.П., С.С.В., Р.Т.В.
и Е.П.С. и на свидетеля с тайна самоличност.
Показанията
на свидетелите Т.П.П., С.С.В., Р.Т.В. и Е.П.С. и свидетеля с тайна самоличност,
дадени на досъдебното производство са събрани по
предвиденият от НПК процесуален ред. Същите са последователни, логични и безпристрастни, поради което, съдът намира,
че следва да се кредитират.
Обвинението се доказва и от
писмените доказателствени средства, а именно заключението на вещото лице по
назначената на досъдебното производство съдебно-оценителна
експертиза, съгласно което стойността на откраднатите от дома на Т.П. вещи е
както следва:
- един
брой LSD телевизор “LG” модел 32LC41 на стойност 748 лева,
-
един брой мобилен
телефон марка „Моторола" модел
С350 на
стойност 30,00 лева и
- един
брой СИМ карта на „М-Тел" на стойност 6 лева, или вещи на обща стойност
784 лева.
В подкрепа на приетата за установена фактическа
обстановка са и писмените доказателства
по делото, а именно протокол за доброволно предаване от 30.01.2009г. на
лист 22 от досъдебно производство №220/2009г. по
описа на РП-Плевен, протокол за разпознаване на лица
и предмети от 05.02.2009г. на лист 88 – 92 по описа на РП-Плевен
и свидетелства за съдимост по отношение на подсъдимите.
При
така изяснената фактическа обстановка съдът приема за установено следното от
правна страна:
С деянието си подсъдимият Р.Р.Р. ***, ЕГН ********** е осъществил от
обективна страна състава на чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1,
т.3 пр.1, т.4 пр.1 и т.5, във вр. с чл.194, ал.1, във
вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, като на
19.01.2009г.,
при предварителен сговор с М.Р.Р., ЕГН: **********, като извършеното не
представлява маловажен случай, чрез разрушаване на прегради, здраво направени
за защита на имот – счупване на прозорци на дома на Т.П. ***), отнел чужди
движими вещи:
- един брой LCD телевизор „LG" модел 32LC41 на стойност 748 лева,
- един
брой мобилен телефон
марка „Моторола" модел
С350 на стойност
30,00 лева и
- един брой СИМ карта на „М-Тел" на стойност 6
лева,
или вещи на обща стойност 784 лева от владението на
Т.П.П., без негово съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои, като
за извършване на кражбата е използвано моторно превозно средство - л.а. „Форд Скорпио" и деянието е извършено при условията на
опасен рецидив.
Налице
е извършено деяние. Деянието е извършено от подсъдимия Р.Р.Р..
Извършено е виновно, при форма на вината - пряк умисъл - деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е
искал настъпването на тези последици, като е действал с намерение
противозаконна да присвои вещите на престъплението. Деянието съставлява
престъпления според Наказателния закон на Република България и е обхванато като
съставомерно от нормите на чл.196, ал.1, т.2, във вр.
с чл.195, ал.1, т.3 пр.1, т.4 пр.1 и т.5, във вр. с
чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК.
Деянието
съставлява опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал. 1 буква ”а” и ”б” от НК,
тъй като Р.Р. е извършил престъплението
предмет на обвинението след като е бил осъждан
два пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер - по н.о.х.д.№ 765/2000г. на РС-Плевен
и по н.о.х.д.№3338/2003г. и двете по описа на РС-Плевен.
Деецът
подлежи на съответно наказание.
При определяне на вида и размера
на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, с оглед разпоредбата
на чл.373, ал.2 от НПК следва да намери приложението чл.55 от НК. За
престъплението, в което е обвинен подсъдимия Р.Р.Р. е предвидено наказание от три до петнадесет години
лишаване от свобода. При задължителното приложение на чл.55 от НК, съдът следва
да наложи наказание под най-ниският предел.
Съдът прецени обществената
опасност на деянието с оглед времето, мястото и начина на извършването му. Обстоятелството,
че Р.Р. е осъждан и с други присъди
извън тези, които квалифицират престъплението като – по тежко, съдът приема
като отегчаващо вината и отговорността за подсъдимия.
За смекчаващи вината и
отговорността обстоятелства за подсъдимия Р.Р.Р., съдът приема следните
обстоятелства: доброто процесуално поведение на предварителното производство и
в съдебната фаза на разглеждане на делото, оказаното съдействие на съда за
разкриване на обективната истина.
При така анализираните
обстоятелства съдът счита, че на подсъдимия Р.Р.Р. следва да се наложи
наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно 1 година лишаване
от свобода.
Съдът намира, че на основание чл. 61, т.2 от ЗИН на подс. Р.Р.Р. следва да се определи първоначален строг режим на
изтърпяване на наказанието, което да изтърпи в Затвор.
На основание чл.59, ал.1 от НК, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода, следва да бъде приспаднато времето, през което
спрямо подс.Р.Р.Р. е била взета мярка за неотклонение
“Задържане под стража”, считано от 05.02.2009г. до влизане
в сила на присъдата.
Съдът счита, че така наложеното
наказание би подействало поправително-възпиращо и предупредително-възпитателно
на подсъдимия.
С деянието си подсъдимият М.Р.Р. ***, ЕГН ********** е осъществил от
обективна страна състава на чл.195, ал.1,
т.3 пр.1, т.4 пр.1, т.5 във вр. с чл.194, ал.1 НК,
като на 19.01.2009г., при предварителен сговор с Р.Р.Р., ЕГН **********, чрез разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на имот – счупване
на прозорци на дома на Т.П. ***),
отнел чужди движими вещи:
- един
брой LCD телевизор „LG" модел 32LC41 на стойност 748 лева,
- един брой
мобилен телефон марка
„Моторола" модел
С350 на стойност
30,00 лева и
- един брой СИМ карта на „М-Тел" на стойност 6 лева,
или
вещи на обща стойност 784 лева от владението на Т.П.П., без
негово съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои, като
за извършване на кражбата е използвано моторно превозно
средство - л.а. „Форд Скорпио".
Налице
е извършено деяние. Деянието е извършено от подсъдимия М.Р.Р..
Извършено е виновно, при форма на вината - пряк умисъл - деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е
искал настъпването на тези последици, като е действал с намерение
противозаконна да присвои вещите на престъплението. Деянието съставлява
престъпления според Наказателния закон на Република България и е обхванато като
съставомерно от нормата чл.195, ал.1, т.3 пр.1, т.4 пр.1,
т.5 във вр. с чл.194, ал.1 НК.
По обвинението да е извършил
деянието при условията на по - тежко квалифицирания състав по чл.195, ал.1,
т.7, във вр. с чл.28, ал.1 от НК, подсъдимия следва
да бъде признат за невинен и оправдан,
като съображенията за това са следните:
От
данните за съдимостта на М.Р.Р. е видно, че същият е извършил престъплението
предмет на настоящото обвинение след като е осъждан с присъди по: н.о.х.д.№206/1998г.
на РС-Левски, влязла в сила на 18.06.1999г., с която
му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 2 месеца, чието
изпълнение на основание чл..66, ал.1 от НК е отложено за срок от 3 години, за
извършено на 28.05.1996г., престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.5 от НК; н.о.х.д.№133/1997г.
на РС-Левски, влязла
в сила на 24.11.1998г. за извършено на 06.03.1997г. престъпление по
чл.195, ал.1, във т.4 и т.5 от НК на 3 години лишаване от свобода, чието
изпълнение е отложено с 5 години изпитателен срок и по н.о.х.д.№ 2525/2004г.на РС-Плевен, влязла в
законна сила на 23.12.2005г. за извършено на 27.07.2002г. престъпление по чл.194, ал.3 от НК на глоба в полза на държавата в размер
на 100 лева. Наказанията по условните
присъди, които са в
условията на реална съвкупност по -
между са изтърпени на 24.11.2003г., когато е настъпила и реабилитация по право по тези две осъждания. Тук следва да се отбележи, че
присъдите по н.о.х.д.№206/1998г. на РС-Левски н.о.х.д.№133/1997г.
на РС-Левски
не могат да обусловят квалифициращият признак повторност,
тъй като на 24.11.2008г. е изтекъл предвидения в чл.30 от НК петгодишен срок от
изтърпяване на наказанията предвидени в тях, а деянието предмет на
обвинението по настоящето дело е
извършено на 19.01.2009г. С присъдата по
н.о.х.д.№2525/2004г. на РС-Плевен е осъден за кражба
в маловажен случай- 194, ал.3 от НК. Кражбата може да се квалифицира като
повторно извършена само в немаловажни случаи, което без друго означава, че
престъплението, за което е осъждан М.Р. по н.о.х.д.№2525/2004г. на РС-Плевен, и това, което извършва след осъждането по
но.о.х.д.№1931/2009г. на РС- не са маловажни случаи.
Деецът
подлежи на съответно наказание.
При определяне на вида и размера
на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, с оглед разпоредбата
на чл.373, ал.2 от НПК следва да намери приложението чл.55 от НК. За
престъплението, в което е обвинен подсъдимия М.Р.Р. е предвидено наказание от три до петнадесет години
лишаване от свобода. При задължителното приложение на чл.55 от НК, съдът следва
да наложи наказание под най-ниският предел.
Съдът прецени обществената
опасност на деянието с оглед времето, мястото и начина на извършването му. Обстоятелството,
че М.Р. е осъждан съдът приема като отегчаващо вината и отговорността за
подсъдимия.
За смекчаващи вината и
отговорността обстоятелства за подсъдимия М.Р.Р., съдът приема следните
обстоятелства: доброто процесуално поведение на предварителното производство и
в съдебната фаза на разглеждане на делото,
оказаното съдействие на съда за
разкриване на обективната истина, както и тежкото му семейно положение.
При
така анализираните обстоятелства съдът счита, че на подсъдимия М.Р.Р. следва
да се наложи наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно 10
месеца лишаване от свобода.
Съдът намира, че в случая са
налице предпоставките за приложение института на условното осъждане – чл.66,
ал.1 от НК – и в този смисъл на подсъдимия М.Р. следва да бъде дадена
възможност в един изпитателен срок от 3 години да покаже, че наложеното
наказание му е подействало поправително-възпиращо и
предупредително-възпитателно.
При този изход на процеса и на основание чл.189, ал.3 от НПК
подсъдимия Р.Р.Р. следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 27,50 лв. за възнаграждение на
вещите лица.
При този изход на процеса и на основание чл.189, ал.3 от НПК
подсъдимия следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 27,50 лв. за възнаграждение на
вещите лица.
По
изложените съображения съдът постанови присъдатата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: