Решение по дело №837/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 октомври 2019 г. (в сила от 10 октомври 2019 г.)
Съдия: Вера Светославова Найденова
Дело: 20194430100837
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ .....

 

гр.Плевен, 10,10,2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРА НАЙДЕНОВА

 

при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д.№837 по описа на съда за 2019 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл.422 от ГПК

Пред РС Плевен е депозирана искова молба от “Т.Б.А.Б.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********, представлявано от ***и ***, чрез пълномощника М.Н., против М.П.Р., ЕГН **********,***, за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сума в общ размер на 6857,47 лева, от които неизплатена главница по договор за кредит №********** в размер на 4587,80 лева, договорна лихва в размер на 1968,47 лева за периода 05,11,2017 г. – 06,01,2018 г., 301,20 лева обезщетение за забава върху просрочена главница за периода 05,11,2017 г. – 06,01,2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда – 27,06,2018 г., до окончателното изплащане на сумата. В условията на евентуалност, ако бъде отхвърлен предявения иск, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника на основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД да му заплати получените в качеството му на кредитополучател по договора за потребителски кредит №**********/26,06,2017 г. сума в общ размер на 6857,47 лева, от които главница в размер на 4587,80 лева, договорна лихва в размер на 1968,47 лева за периода 05,11,2017 г. – 06,01,2018 г., 301,20 лева обезщетение за забава върху просрочена главница за периода 05,11,2017 г. – 06,01,2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба. В ИМ се твърди, че ищецът е подал заявление по реда на чл.417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, като същата е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и в изпълнение указанията на съда е предявил настоящия иск. Излага се, че на 26,06,2017 г. между страните по делото е сключен Договор за потребителски кредит №**********, с който на ответника е предоставена сума в размер на 3500,00 лева. Сочи се, че в чл.7, ал.1 от Договора е посочен размера на предоставения кредит – 3500,00 лева, като към него се включва еднократна такса за оценка на риска в размер на 520,79 лева, дължима в деня на подписване на договора за кредит, която се финансира от кредитора и се възстановява от потребителя е дължимите месечни вноски съгласно погасителния план предвид заявеното му желание в искането- декларация. Твърди се, че съгласно чл.7, ал.2 от Договора, средствата по кредита се превеждат от кредитора по банкова сметка ***. Излага се, че в случаите, когато потребителят е пожелал сключване на застраховки или да се присъедини към застрахователните програми, средствата се превеждат от кредитора към сметка на застрахователя, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. Сочи че в настоящия случай потребителят е пожелал да сключи застраховка „живот“ в размер на 415,80 лева и застраховка „безработица“ в размер на 424,12 лева. Твърди се, че общото крайно задължение по договора е разсрочено на 35 погасителни месечни вноски, всяка в размер на 198,68 лева, ведно с последна изравнителна в размер на 195,51 лева. Сочи че, уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 27,09 %. Твърди се, че предоставената сума кредитополучателят има задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва. Излага се, че длъжникът е преустановил плащанията по договора, считано от 05,11,2017 г. за повече от три месечни вноски, съгласно погасителния план към договора, а именно вноски с падежи 05,11,2017 г., 05,12,2017 г. и 05,01,2018 г. Сочи се, че в Договора е уредена автоматична предсрочната изискуемост върху непогасеното задължение на клиента при неплащане на три поредни месечни вноски /чл.16, ал.2/, като въпреки това ответникът е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Твърди, че разпоредбите на чл.25.8 до чл.25.11 /вкл./ от Договора за потребителски кредит сочат за съгласие между страните, че взаимната кореспонденция следва да се изпраща на адреса за контакт, посочен в договора, като въпреки това са изпратили и на постоянния и на настоящ адрес на длъжника. Навежда доводи, че според чл. 25.10 от Договора при промяна на адресите за кореспонденция и контакти страните са длъжни да уведомят за това в писмен вид, като доказването, че дадено писмо е изпратено до посочения адрес е в тежест на страната, която е изпратила писмото. Твърди се, че в случая ищецът разполага с писмени документи, според които уведомлението за предсрочна изискуемост е адресирано именно до адреса на кредитополучателя, посочен в процесното съглашение, като постоянен адрес,***, ул.Цар Асен №30. Навеждат се доводи, че е достатъчно е изпращането на писмата да се извърши до посоченият от страната адрес, за да се счита връчването за редовно. Твърди се, че в тежест на страните по договора е да актуализират адресите, които обитават и съответно да уведомяват насрещната страна по договора за настъпилите промени. Излага се, че длъжникът е търсен на посочения в договора за потребителски кредит адрес, като изпратените уведомления са върнати като непотърсени. Поради изложеното счита, че кредитодателят е предприел всички възможни действия, за да уведоми длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост, като в конкретния случай същата е настъпила на 06,01,2018 г., поради неплащането на три поредни месечни вноски. Сочи се, че след тази конкретна дата длъжникът е загубил възможността да погасява месечно и цялото вземане на кредитора от 6556,27 лева е станало незабавно и предсрочно изискуемо. Моли съда да уважи претенциите и претендира разноски. В с.з. ищецът не изпраща представител. В писмени бележки, депозирани преди последното с.з., процесуалният представител на ищеца моли съда да постанови неприсъствено решение, ако са налице процесуалните предпоставки за това.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира писмен отговор. Същият не се явява и не изпраща представител в с.з., за което е редовно уведомен.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на ищеца, намира за установено следното:

Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422 вр.124 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№4676/2018 г. по описа на РС Плевен. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК.

Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение по отношение основния иск – по чл.422 от ГПК, като съображенията за това са следните: съдът констатира, че на ответника М.П.Р., ЕГН **********, редовно е връчен препис от исковата молба ведно с доказателствата към нея /съобщение на л.60 от делото/, редовно уведомен е за първото съдебно заседание по делото. Ответникът не е подал в срок отговор до съда на исковата молба и доказателствата, не е заявил становище по определението на съда от 09,08,2019 г., не изпраща представител в съдебно заседание, за което е редовно призован, и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.

Искът е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени доказателства - договор за потребителски кредит №**********/26,06,2017 г., сключени между ответника и ищеца при общи условия, обективирани в Рамков договор за платежни услуги за физически лица, подписани от ответника на 26,06,2017 г.

При този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в исковото производство в размер 175,10 лева за платена държавна такса.

По отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева /в списък, депозиран преди посл.с.з./, съдът намира следното – с оглед на изхода на спора в установителното производство - уважен изцяло иск, на ищеца следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер обаче не на претендираното от 300,00 лева, а в размер, определен от съда, съобразявайки фактическата сложност на делото, разглеждането му в едно съдебно заседание, липсата на събиране на допълнителни доказателства и изменението на разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК с ДВ, бр.8 от 2017 г., съгласно което изменение в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Съгласно сочената разпоредба, в чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, адвокатското възнаграждение за защита по дела с определен материален е от 100,00 лева до 300,00 лева. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за юрисконсулт в размер на 100,00 лева.

С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Ищецът е направил разноски в размер на 137,15 лева за държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение, които ответникът следва да бъде осъден да му заплати.

С оглед изводите на съда за основателност на предявения основен иск, съдът не дължи произнасяне по отношение предявения при условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 6857,47 лева, от които неизплатена главница по договор за кредит №**********  в размер на 4587,80 лева, договорна лихва в размер на 1968,47 лева за периода 05,11,2017 г. – 06,01,2018 г., 301,20 лева обезщетение за забава върху просрочена главница за периода 05,11,2017 г. – 06,01,2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Воден от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът

                                                               

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че М.П.Р., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на “Т.Б.А.Б.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********, представлявано от ***и ***, сумата от 6857,47 лева, от които неизплатена главница по договор за кредит №********** в размер на 4587,80 лева, договорна лихва в размер на 1968,47 лева за периода 05,11,2017 г. – 06,01,2018 г., 301,20 лева обезщетение за забава върху просрочена главница за периода 05,11,2017 г. – 06,01,2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда – 27,06,2018 г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№4676/2018 г. по описа на РС Плевен.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М.П.Р., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “Т.Б.А.Б.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********, представлявано от ***и ***, направените разноски в исковото производство в размер на 175,10 лева за платена държавна такса и 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М.П.Р., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “Т.Б.А.Б.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********, представлявано от ***и ***, направените разноски в заповедното производство в размер на 137,15 лева за платена държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на  обжалване. 

 

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: