№ 2002
гр. Варна, 27.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500929 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.122 ГПК.
Образувано е въз основа на определение №4421/19.04.2022г., постановено по ГД
№4721/2022г. по описа на Районен съд - Варна, 35 състав, с което е повдигната препирня за
подсъдност за определяне на местно компетентен съд измежду Районен съд – гр.Варна и
Районен съд – гр.София в производство по предявен иск с правно основание чл.439 ГПК.
Окръжен съд-Варна е оправомощен да разреши спора за местна подсъдност между
посочените съдилища съобразно разпоредбата на чл.122, изр.2 от ГПК като по-горен на
Районен съд- Варна, който последен е отказал да разгледа делото с цитираното по-горе
определение.
По същество на спора за подсъдност: Производството е било образувано пред РС-
София въз основа искова молба на Д. ТР. АТ., ЕГН **********, гр.Видин против БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД /заличен търговец на 24.04.2018г./ с правоприемник
БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България, с ЕИК *********, София, с
искане за установяване по отношение на правоприемника на кредитор, че ищецът не дължи
сумата, за която е издаден изпълнителен лист по ЧГД №11220/2010г. на РС-Перник в полза
на ответника, който изпълнителен лист е предмет на принудително изпълнение по изп.дело
№229/2017г. на ЧСИ Стефан Нинов с район на действие РС- Видин. Видно от приложен към
исковата молба изпълнителен лист, издаден по ЧГД №11220/2010г. на РС-Перник, ищцата е
била осъдена по реда на чл.410 ГПК да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД,
София, сумата от 1565.13 лева – главница по договор за потребителски кредит от
19.02.2009г. ведно с мораторна лихва в размер на 195.37 лева до 30.11.2010г. и законна
лихва върху главницата, считано от 30.11.2010г. до окончателното изплащане на сумата.
РС-София, след извършена служебна справка за постоянен и настоящ адрес на ищеца
е констатирал, че е налице регистриран такъв в гр.Варна, поради което с определение
№5349/01.03.2022г., постановено по ГД №10063/2022г. на 33 състав на РС-София,
прекратил производството служебно поради наличие на специалните предпоставки за
подсъдността спрямо потребители и на основание чл.113 ГПК и пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП
като изпратил делото на компетентния РС - Варна.
1
С определение от 19.04.2022г., постановено по ГД №4721/2022г. на РС-Варна, съдът
повдигнал препирня за подсъдност между двата съда като изложил мотиви, че в случая не се
касае до спор, основан на потребителското качество на ищеца, а до такъв с правно
основание чл.439 ГПК. Съдът изложил мотиви, че в случая предмет на спора е не
имущественото право на ищеца, а правото на ответника на принудително изпълнение,
поради което потребителската защита по отношение на ищеца е неприложима. Поради това
съдът приел, че приложение в случая намира общата подсъдност по чл.105 ГПК – по
седалището и адреса на управление на ответното дружество, т.е. компетентен да разгледа
спора е РС-София.
Въз основа на приложените дела и съображенията, изложени в постановените
определения по подсъдността, настоящият състав намира следното:
Производството е образувано по предявен иск от кредитополучателя по договор за
потребителски кредит срещу кредитодател /чрез неговия правоприемник/ за установяване
несъществуване вземането му, основано на същия договор, поради погасяването му по
давност. Съобразно изложените фактически обстоятелства и петитума на иска, същият
намира основание в разпоредбата на чл.439 ГПК. Няма спор, че новонастъпилите
правопогасяващи факти по чл.439 ГПК се твърдят именно по отношение на вземането,
произтичащо от договора за потребителски кредит. Настоящият състав намира, че
процесуалното правило на чл.113 ГПК е приложимо, тъй като спорът е по повод договор с
характер на потребителски.
Както е разяснено по задължителен за съдилищата начин с ТР 3/2022г. по т.дело
3/2019г. на ОСГТК на ВКС, преценката за това дали се касае за иск на или срещу
потребител, следва да се извърши при зачитане общата легална дефиниция на понятието
„потребител“ в пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП или въз основа на легални определения на същото
понятие в други закони – напр.ЗКНИ /пар.1, т.20/ или ЗПК /чл.9/ и др. Посоченото общо
определение отразява основните характеристики, дадени с транспонираното в ЗЗП вторично
законодателство на ЕС, установяващо правила за защита правата на потребителите в
различни сфери на обществения и икономически живот. Тези характеристики се свеждат до
това, че като страна по договор с търговец /кредитна институция/, потребителят винаги е
физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а не търговски интерес. Дефинираното
в ЗЗП понятие „потребител“ се покрива с даденото в чл.2, б.б от Директива 93/13 ЕИО на
Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Преценката дали са
налице качествата потребителски спор се дължи на съда, сезиран с конкретен правен спор,
произтичащ от/или свързан със сключен с търговец договор. В случая е очевидно, че
сключеният договор, явяващ се основание на вземане на кредитора, което се отрича в
процеса, може да се квалифицира като потребителски с оглед качеството на
кредитополучателя и целта на кредита. Искът по чл.439 ГПК е с предмет оспорване на
изпълнението, образувано въз основа на издадено изпълнително основание за дължимост на
парични вземания, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение. Изпълнително дело е
било образувано през 2017г. по искане на търговеца БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД
/заличен към настоящия момент/. Ищецът се позовава на настъпили в изпълнението нови
факти, изразяващи се в погасяване на вземането по давност. При тези факти, няма спор, че
ищецът упражнява последваща защита на правата си, извън заповедното производство, но
въз основа на изпълнение, основано на задължение по договора за финансова услуга. В това
правоотношение ищецът безспорно има качество потребител по см.на цит. пар.13 от ДР на
ЗЗП. Съгласно цит.разпоредба, „потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки
или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон
действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
Съставът приема, че потребител по договор за финансова услуга, какъвто е ищеца,
претендиращ защита срещу изпълнението основано на този договор, независимо от
избрания способ, може да се ползва от специалната местна подсъдност. Аргумент съдът
намира в това, че съгласно общите принципи на ЗЗП и общностните актове, е предвидена
2
засилена защита на правата на потребителите, вкл. по съдебен ред. Израз на тези принципи е
и нормата на пар.1 от ДР на ЗЗП /при противоречиви разпоредби се прилагат тези, които
осигуряват по-висока степен на защита на потребителите/. Поради това, с оглед качеството
на ищеца и изложените в молбата факти и обстоятелства, съставляващи основание на иска,
същият води иска именно в качеството на потребител на финансова услуга като страна по
сключен с кредитна институция договор за кредит по смисъла на пар.13, т.1 вр. с т.12 от ДР
на ЗЗП. В този смисъл, релевантно за определяне на местната подсъдност е качеството на
ищеца на потребител на финансова услуга, от което произтича и правото на избор на местна
подсъдност по чл.113 ГПК. Основанието на вземането на кредитора не е променено спрямо
спора за имущественото право, тъй като отричаното вземане се основава именно на договора
за потребителски кредит. В заключение, съдът намира, че разпоредбата на чл.113 от ГПК не
намира приложение само в случаите, когато се касае за потребителски спорове по ЗЗП и/или
такива предявени срещу прекия доставчик на услугата. /арг. и в определение №
607/23.11.2015г., постановено по ч.т.д. № 2314/2015 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о./ При липса
на изрично посочени в чл.113 от ГПК ограничения, разпоредбата намира приложение за
всички спорове между потребител и доставчик, свързани със съществуващия между тях
договор, включително и с наличието или не на задължения по него. Независимо от характера
на иска, интереса на ищеца по същия е отричане вземането на ответника, основано на
заповедта за изпълнение и договора за кредит. Поради това, въззивният съд намира, че в
случая са налице предпоставките на чл.113 от ГПК и компетентен да разгледа спора по
правилата на местната подсъдност е Варненски районен съд. Съгласно цит.разпоредба на
чл.113 ГПК, исковете на и срещу потребители се предявяват по настоящия адрес на
потребителя, а същия е в гр.Варна, видно от служебно извършената справка по делото.
Воден от горното и на основание чл.122 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
МЕСТНО КОМПЕТЕНТЕН да разгледа предявения от Д. ТР. АТ., ЕГН **********,
гр.Видин против БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД /заличен търговец на
24.04.2018г./, с правоприемник БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България,
с ЕИК *********, София, иск с правно основание чл.439 ГПК за установяване по отношение
на правоприемника на кредитора, че ищецът не дължи сумата, за която е издаден
изпълнителен лист по ЧГД №11220/2010г. на РС - Перник, в полза на ответника, който
изпълнителен лист е предмет на принудително изпълнение по изп.дело №229/2017г. на ЧСИ
Стефан Нинов с район на действие РС- Видин, е РАЙОНЕН СЪД –ВАРНА, на основание
чл.122 вр.чл.113 ГПК.
ДА СЕ ИЗПРАТИ делото на Районен съд - гр.Варна по компетентност.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3