Р Е Ш Е Н И Е
№ 230
Плевен, 10.04.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Плевен, втори състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети февруари
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай
Господинов
при секретар
Бранимира Монова изслуша докладваното от съдията Господинов адм. дело № 1080 по
описа на Административен съд - Плевен за 2019 год. и на основание доказателствата
по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145- чл.178 и сл. от
Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 211 от Закона за Министерството на
вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на В.К.Т.,
подадена чрез адв. М.М. ***, срещу Заповед № 3286з-3312/21.08.2019
г. на директора на ГД „Национална полиция“ - МВР, с която по отношение на жалбоподателя е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение като
държавен служител в Главна дирекция „Национална полиция“- МВР.
В жалбата се твърди, че оспорената
заповед е неправилна, незаконосъобразна и немотивирана. Излагат се доводи, че
отказът на жалбоподателя да му бъде извършена проба за употреба на алкохол не
се дължи на обстоятелството, че е употребил такъв, а на наличието на
здравословен проблем, за който полицейските служители, осъществили проверката
са били уведомени. На следващо място се твърди, че наложеното дисциплинарно
наказание не е адекватно, тъй като дисциплинарно наказващият орган е посочил в
оспорената заповед, че жалбоподателят не е имал други наложени дисциплинарни
наказания, поведението му като държавен служител е било коректно и е изпълнявал
съвестно задълженията си, но въпреки това е наложил най- тежката дисциплинарна
санкция. Твърди се, че без да са установени фактите по случая е прието, че
действията на жалбоподателя са умишлени. В заключение е направено искане да
бъде отменена обжалваната заповед като неправилна и незаконосъобразна.
С молба вх. рег. № 6017/28.11.2019 г.
/л.77-78/ е депозиран писмен отговор от ответника, с който се оспорва
подадената жалба. На първо място се твърди, че жалбата против процесната
заповед е подадена извън 14- дневния срок за оспорването й, поради което се
прави искане за прекратяване на съдебното производство. Алтернативно се
навеждат доводи за необоснованост на доводите, изложени в жалбата. Твърди се,
че доводите, поради които жалбоподателят е отказал проба за алкохол не
съставляват обективно обоснована причина да не изпълни разпореждането на
контролните органи и с действията си същият е нарушил Етичният кодекс за
поведение на държавните служители в МВР, поради което е извършил дисциплинарно
нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.1, пр.2 и т.4 от ЗМВР, квалифицирано от
ответника като тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага
наказание „уволнение“, съобразно чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР. В заключение е
направено искане да бъде оставена без уважение подадената жалба.
В открито съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява от упълномощения
от него адв. М. М. ***.
Ответникът - Директор на Главна дирекция
„Национална полиция“ при МВР - София, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Административен съд - Плевен, след като
се запозна с приложените по делото доказателства и извърши цялостна проверка
относно законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.
168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
От приетата като писмено доказателство
Кадрова справка /л.46/ е видно, че жалбоподателят е назначен със Заповед рег. №
3286з-4512/28.12.2017 г. на длъжност стажант в 01 сектор
„Патрулно- постова дейност и масови мероприятия“ при Зонално жандармерийско
управление- Плевен към Главна дирекция „Национална полиция“. През 2018 г. е
назначен на длъжността полицай в 01 сектор „Патрулно- постова дейност и масови
мероприятия“ при Зонално жандармерийско управление- Плевен към Главна дирекция
„Национална полиция“, която заема до момента на издаване на обжалваната
заповед.
По делото са приложени Протокол от
13.08.2018 г. /л.45/, от който е видно, че служителят е запознат с Етичен
кодекс за поведение на държавните служители в МВР, както и с подзаконови
нормативни актове и заповеди на министъра на вътрешните работи, издадени в
изпълнение на ЗМВР и регламентиращи задълженията на жалбоподателя като служител
на МВР, вкл. и МЗ № 8121з- 396/05.08.2014 г., нарушението на разпоредби от
която съставлява едно от основанията за налагане на процесното дисциплинарно
наказание.
От представената административна преписа
се установява, че на 24.04.2019 г. около 06.10 ч. жалбоподателят е управлявал
л.а. „Ауди“ А-4 с рег. ***, при което преминал на червен сигнал на светофарната
уредба през кръстовище, образувано от ул.“Иван Миндиликов“ и ул.“Българска
авиация“ в гр. Плевен. Това нарушение било възприето от служителите в сектор
„Пътна полиция“ при ОД МВР- Плевен И.Д. и С.К., които спрели автомобила,
управляван от В.Т. за проверка. При същата жалбоподателят отказал да бъде
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест“- 7410
с фабр. № АRС 0390. Служителите на сектор „Пътна полиция“ издали
талон за медицинско изследване № 0036879 и 8 /осем/ бр. холограмни стикери за
сигурност и валидност на пробата, след което съпроводили Т. до Център за спешна
медицинска помощ- Плевен, където в присъствието на дежурния лекар
жалбоподателят отказал да даде кръв за медицинско изследване. Във връзка с
горното му е съставен АУАН серия АА, бланков № 200231 от 24.04.2019 г. /л.48/,
в който горните обстоятелства са отразени. Актът е връчен на нарушителя и по
делото няма данни да са депозирани възражения във връзка с отразените в него
констатации в 3- дневния срок за това по ЗАНН.
С писмо рег. № 316000-15175/03.05.2019
г. на началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Плевен за гореописаните
обстоятелства е уведомено Зонално жандармерийско управление- Плевен към
Дирекция „Жандармерия“- ДНП. Изготвено е Предложение за образуване на
производство за извършено нарушение на служебната дисциплина с рег. № 484р-
4310/10.05.2019 г. /л.64- 65/, въз основа на което е издадена Заповед № 3286з –
1924/ 13.05.2019 г. на директора на ГД „Национална полиция“ за образуване на
дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т.2 от ЗМВР срещу държавен
служител в ГД“НП“- МВР /л.20-21/. Определена е комисия за дисциплинарно
разследващ орган. Указано е в Заповедта да бъде запознат служителят срещу
подпис с нея и да му бъде разяснено
правото да участва в дисциплинарното производство самостоятелно или да бъде
подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР. За заповедта
служителят е уведомен на 22.05.2019 г., видно от подписа, положен под същата от
жалбоподателя. Със Заповед № 3286з- 2705/09.07.2019 г. на директора на ГДНП
срокът на дисциплинарното производство е продължен, считано от 13.07.2019 г. до
13.08.2019 г. Т. е запознат с горната заповед на 17.07.2019 г.
На 26.06.2019 г. е отправена покана до
служителя за даване на писмени обяснения /л.32/ по подробно посочени въпроси,
свързани с констатациите по посочения по- горе АУАН. В бланката, на която са
депозирани обясненията на жалбоподателя /л.34/ е налице изложение, в което е
посочено, че деянието е несъвместимо с етичните правила за поведение на
държавните служители в МВР, регламентирани в т.15; т.19 и т.28 от Етичен кодекс
за поведение на държавните служители в МВР, което съставлява тежко нарушение на
служебната дисциплина, за което на основание чл.194, ал.2, т.1 и т.4 и чл.203,
ал.1, т.13 от ЗМВР е предвидено дисциплинарно наказание „уволнение“. След това са налице ръкописно изписани
обяснения, в които жалбоподателят е посочил, че със своя позната е посетил
бензиностанция „Шел“ в гр. Плевен, откъдето закупили две бири, от които той
отпил две- три глътки, тъй като от две нощи бил с високо кръвно и болки в
гърдите. Посочил е, че не е изготвял възражения по съставения му АУАН, защото
не е бил сигурен дали не е преминал на червен светофар. Твърди, че полицейските
служители са видели служебната му карта, но той не е парадирал със служебното
си положение. Отказал да даде проба за алкохол, защото имал световъртеж и болки
в гърдите, а също бил и с високо кръвно. В Центъра за спешна медицинска помощ
не дал кръвна проба, тъй като имал панически страх от игли и не бил запознат с
начина, по който ще му бъде извършено изследването.
На л. 27-30 от делото е приложено
Обобщена справка относно извършената проверка по дисциплинарното производство,
образувано със Заповед № 3286з-1924/13.05.2019 г. В същата е посочен поводът за
образуване на дисциплинарното производство, предприетите действия по него.
Изложена е приетата фактическа обстановка. Направени са изводи за допуснати
нарушения, които са конкретизирани, а именно нарушение на т.5 и т.6 на МЗ №
8121з-396/05.08.2014 г. и на т.15; т.19 и т.28 на Етичния кодекс за поведение
на държавните служители в МВР, като е предложено да бъде наложено дисциплинарно
наказание на служителя „уволнение“. Горната обобщена справка е доведена до
знанието на жалбоподателя на 05.08.2019 г., което е видно от поставения от него
подпис в заключителната й част и на същия е дадена възможност да представи в
24- часов срок обяснения и възражения, както и да посочи доказателства. В.Т. е
депозирал писмени обяснения /л.35/, в които не е изложил нови твърдения, а
единствено е представил писмени доказателства, а именно Амбулаторен лист №
000594/08.05.2019 г.; три копия на рецепти, болничен лист Е20183320593 и диск CD- R от 08.05.2019
г., за който е посочил, че съдържа снимка на гръден кош /л.36-38 и 66/.
По делото са приети като доказателства
събраните в хода на дисциплинарното производство сведения от служителите,
присъствали при проверката за алкохол (л. 39 – 41) Същите са разпитани и като
свидетели по делото.
След съвкупната преценка на всички
доказателства, сбрани в хода на дисциплинарното производство, комисията,
сформирана със Заповед № 3286з- 1924/13.05.2019 г. е изготвила становище до
директора на ГДНП с рег. №
6816Р-3460/07.08.2019 г. /л.23/, съобразно което е приела, че държавният
служител- мл. инспектор В.К.Т., полицай в сектор „Патрулно- постова дейност и
масови мероприятия“ при Зонално жандармерийско управление- Плевен, дирекция
„Жандармерия“ към ГДНП- МВР е извършил тежко нарушение на служебната
дисциплина, поради което на основание чл.194, ал.2, т.1 и т.4, чл.203, ал.1,
т.13 от ЗМВР следва да му бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и
на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР да бъде прекратено служебното
правоотношение на държавния служител в МВР.
В резултат на горното дисциплинарно
производство е издадена оспорената в настоящото производство Заповед № 3286з-3312/21.08.2019 г. на директора на ГД
„Национална полиция“ - МВР, с която на основание чл.204, т.3, чл.194, ал.2, т.1
пр.2 и т.4, чл.197, ал.1, т.6, чл.203, ал.1, т.13 и чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР е
наложено по отношение на жалбоподателя дисциплинарно наказание „уволнение“ и е
прекратено служебното правоотношение с МВР, считано от датата на връчване на
заповедта.
В оспорения акт административният орган
е изложил хронологично процедурата по извършената проверка за нарушение,
дадените обяснения от служителя, събраните писмени доказателства, които са
наложили извода за конкретното наказание. Взел е предвид цялостното поведение
на служителя, за което са налице данни в приложената по делото кадрова справка,
при което е наложил дисциплинарното наказание.
По делото са събрани и гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите С.Л.К. – мл. автоконтрольор при сектор „ПП“ към ОДМВР –
Плевен И.В.Д.– мл. автоконтрольор в
сектор „ПП“ към ОДМВР – Плевен. Дадените от тях показания в съдебно заседание
са еднопосочни с представените по време на дисциплинарното производство
сведения (л. 39 – 41). Съдът извърши преценка на показанията на свидетелите с
оглед на всички други данни по делото и ги кредитира, като обективни и
безпристрастни, съобразявайки и нормата на чл. 172 от ГПК, във връзка с чл. 144
от АПК.
Описаната фактическа обстановка съдът
приема за установена по делото от неоспорените от страните писмени и гласни
доказателства, които взаимно се допълват и си кореспондират. Приетите в
съдебното производство доказателства не се оспорват от страните, поради което и
съдът ги кредитира.
При установената фактическа обстановка,
съобразявайки разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, Административен съд - Плевен
извърши преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 от АПК и прави следните правни изводи:
І. По допустимостта на жалбата.
Жалбата е подадена срещу индивидуален
административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния съд, от
надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването ѝ. Оспорената заповед
е връчена на жалбоподателя на 27.08.2019 г., за което е налице отбелязване
върху нея (л. 18). Жалбата срещу оспорената заповед е подадена по пощата на
10.09.2019 г., видно от пощенското клеймо на плика, в който е изпратена /л.3/,
поради което същата е подадена в рамките на срока по чл.149, ал.1 от АПК и
възражението на ответника за просрочие на същата е неоснователно.
След извършена служебна проверка от съда
не се установяват предпоставки за недопустимост на жалбата по смисъла на чл.
159 от АПК, а именно - оспореният административен акт не е оттеглен, липсва
влязло в законна сила съдебно решение по оспорването, не се констатира
идентичност между страните, предмета и основанието по друго висящо дело пред
същия или друг съд.
Жалбата отговаря и на изискванията на
чл. 150 и чл. 151 от АПК, поради което съдът приема, че е процесуално
допустима.
ІІ. По основателността на жалбата.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Проверката относно законосъобразността
на наложеното дисциплинарно наказание с процесната заповед следва да започне с
компетентността на органа, който го е наложил. Съдът приема, че оспорената заповед
е валиден административен акт, тъй като е издадена от териториално и материално
компетентен орган по смисъла на чл. 204, т. 3 от ЗМВР - Директор на ГД „Национална
полиция“ – МВР, т.е. на ръководна длъжност, оправомощен по смисъла на чл. 204,
т. З от ЗМВР да налага всички дисциплинирани наказания по чл. 197 от ЗМВР за
служителите на младши изпълнителски длъжности, в предвидената от Закона писмена
форма и съдържа реквизитите по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР.
Заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание има визираното в нормата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР задължително
съдържание. В нея са посочени извършителят, мястото, времето и обстоятелствата,
при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени,
доказателствата, въз основа на които то е установено, правното основание и
наказанието, което се налага. Направено е пълно и подробно описание на деянието
от фактическа страна, достатъчно, за да може жалбоподателят да разбере какво
дисциплинарно нарушение му е вменено и с оглед какви обстоятелства. Подробно
описание на установеното в дисциплинарното производство е налице и в Обобщената
справка № 6816р – 3406/ 02.08.2019 г., към която има препратка в заповедта, с
която наказаният служител е запознат срещу подпис. Подробно описание е налице и
в Становище на дисциплинарната комисия.
Спазени са процедурните изисквания,
регламентирани в чл. 207 от ЗМВР, като от писмените доказателства по делото
безспорно се установява, че дисциплинарното производство е образувано с писмена
заповед на компетентния орган, при наличие на данни за извършено тежко
дисциплинарно нарушение, определен е дисциплинарно разследващият орган, а
обстоятелствата във връзка с извършване на нарушението са установени с
допустими от закона начини и средства, като събраните доказателства предоставят
достатъчна възможност на наказващия орган да извърши дължимата преценка по чл.
206, ал. 2 от ЗМВР.
Дисциплинарно наказващият орган е
изпълнил задължението си по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР да изслуша лично
жалбоподателя или да приеме писмените му обяснения. Безспорно се установява, че
при дисциплинарното разследване на жалбоподателя е предоставена възможност,
както да представи писмени обяснения, така и да се запознае със събраните
материали и с изготвената от комисията Обобщена справка и в 24-часов срок да
даде допълнителни обяснения или възражения. Служителят се е възползвал от
възможността и е дал своите писмени обяснения във връзка с образуваното
дисциплинарно производство, представил е и писмени доказателства, които са
взети предвид и отразени в издадените от ответника документи. Приемането на
писмените обяснения на наказаното лице е достатъчно за изпълнение изискването на
чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, тъй като в този случай изслушването на служителя е
предвидено алтернативно и не е задължително. Правото на защита на дисциплинарно
наказаното лице, гарантирано от процесуалните правила на производството, не е
накърнено и не се констатират допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при издаването на заповедта.
С
издаването на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е спазен както
двумесечният срок, предвиден в чл. 195, ал. 2, предл. първо от ЗМВР, така и
визираният във второто предложение на нормата двугодишен срок от извършването
на нарушението на 24.04.2019 г. Съгласно чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР,
дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да
наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и
самоличността на извършителя, и дисциплинарното нарушение е установено, когато
материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния
дисциплинарно наказващ орган. В случая Обобщената справка, с която приключва
образуваното дисциплинарно производство, е с дата 02.08.2019 г., като видно от
поставената върху нея резолюция, Директорът на ГДНП се е запознал с нея на 20.08.2019
г. , а оспорената заповед е издадена на 21.08.2019 г.
Като правно основание за налагане на
дисциплинарното наказание административният орган е цитирал в заповедта си разпоредбата
на чл. 194, ал. 2, т. 1, пр.2 от ЗМВР- „Неизпълнение на разпоредбите на този
закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на
заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи…“, както и т.4 от същия
законов текст- „неспазване на правилата
на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, а също
така и нормата на чл. 203, ал. 1, т. 13 от МВР, с която е разписано, че деяния,
несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР,
уронващи престижа на службата, са тежки нарушения на служебната дисциплина, за
които се налага дисциплинарно наказание „уволнение”.
От фактическа страна заповедта е
мотивирана с твърдения за извършени от държавния служител на 24.04.2019 г.
действия по неподчинение на разпорежданията на контролните органи относно
установяването на управлението на МПС след употреба на алкохол или друго
упойващо вещество – отказ да бъде изпробван с техническо средство за алкохол и
неизпълнение на разпореждане за даване на кръвна проба в посочения в талона за
медицинско изследване срок, които действия са в нарушение на т.5 от МЗ
№ 8121з- 396/05.08.2014 г., относно недопускане нарушения на служебната
дисциплина от служители на МВР, свързани с употреба на алкохол, наркотични
или други упойващи вещества /л.92/. Съобразно посочената разпоредба от
заповедта, разпорежданията на контролните органи относно установяване на
управлението на МПС след употреба на алкохол или на друго упойващо вещество са
задължителни за всички служители на МВР. В оспорената заповед е посочено и несъвместимост на поведението на
жалбоподателя с нормите на т.15; т.19 и т.28 от Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи, а именно : „Държавният
служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме;
държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява;
държавният служител независимо от заеманата длъжност, в качеството си на
участник в движението се подчинява:….
в) на разпорежданията на контролните
органи относно установяване на управление на МПС след употреба на алкохол или
на друго упойващо вещество.“
Етичният кодекс е утвърден със Заповед №
8121з-348 от 25 юли 2014 г. на министъра на вътрешните работи, Обн. ДВ. бр.67
от 12 август 2014г., изм. ДВ. бр.47 от 21 юни 2016г., изм. ДВ. бр.5 от 17
януари 2017г., доп. ДВ. бр.64 от 3 август 2018г. От приетия като писмено
доказателство по делото Протокол от 13.08.2018 г. /л.45/ е видно, че
жалбоподателят е запознат с МЗ рег. № 8121з – 396/ 05.08.2014 г. относно
недопускане на нарушения на служебната дисциплина от служителите на МВР,
свързани с употреба на алкохол, наркотични или други упойващи вещества, както и
с утвърдения Етичен кодекс.
В конкретния случай от приложения АУАН
се установява, че служителят не се е съобразил със своите задължения по ЗДвП – отказал
е да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство след спирането му за
проверка заради допуснато друго нарушение на ЗДвП, а по – късно не е изпълнил и
задължението да даде кръвна проба във връзка с издадения талон за медицинско
изследване.
Както фактическите, така и правните
основания обосновават прилагането на хипотезата на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, която представлява основание за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение”, като квалификацията на нарушението кореспондира напълно с
изложените в обстоятелствената част на заповедта данни.
В хода на проведеното дисциплинарно
производство, както и с подадената пред настоящия съд жалба В.Т. не е
оспорил обстоятелството, че при
проверката е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство, а впоследствие е отказал да даде кръвна проба. Той обосновава отказа
си с обстоятелството, че не се е чувствал физиологично добре- изпитвал болка в
гърдите от стара травма, имал високо кръвно,
приемал лекарствени средства и изпитвал панически страх от игли, във връзка
с които твърдения е представил писмени доказателства след запознаването си
с обобщената справка. Съдът намира, че
неговите твърдения са недоказани, тъй като от писмените сведения, дадени в хода
на дисциплинарното производство, както и от показанията на свидетелите К. и Д.
не се установява свидетелят да е правил подобни оплаквания в хода на
проверката, както и в ЦСМП, където е бил
отведен за даване на кръвна проба. Според тях той е бил превъзбуден, видимо
повлиян от алкохол, държал се е арогантно, категорично е отказал да бъде
изпробван и не е заявявал, че ползва лекарства. Оплаквания за наличие на задух
у жалбоподателя са отразени в Лист за преглед на пациент № 013877 от 24.04.2019
г. /л.49/, но в същия е отразено и обстоятелството, че Т. е отказал клиничен
преглед за установяване на това състояние. В графа „обективно състояние“ е
посочено, че Т. е в добро такова.
При
тези съображения съдът счита за безспорно доказано, че жалбоподателят е отказал
да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, без наличие на
обективна причина, която може да изключи наличие на негово виновно поведение.
Също така е отказал да даде кръвна проба отново без наличие на обективни
причини. Изложените от него доводи за влошено здравословно състояние и
панически страх от игли представляват защитна теза, която не кореспондира със
събраните доказателства. Тази защитна теза не опровергава основните
правнорелевантни факти в дисциплинарното производство, а именно, че на
посочените в Заповедта време и място на жалбоподателя като водач на МПС е било
разпоредено от контролните органи да бъде изпробван за алкохол – на място с
техническо средство и чрез даване на кръвна проба, както и че той е отказал
категорично да бъде тестван по който и да е от двата начина.
Не
са налице доказателства към момента на отказа жалбоподателят да е бил в
състояние, обективно препятстващо го да изпълни разпореждането за тестване с
техническо средство или чрез предоставяне на кръвна проба. Въз основа на всички
събрани писмени доказателства се достига до еднозначен извод, че наказаният
служител е извършил описаното в оспорената заповед деяние. От изложеното по –
горе безспорно се установява, че служителят е нарушил т.5 от МЗ № 8121з-
396/05.08.2014 г., относно недопускане нарушения на служебната дисциплина от
служители на МВР като не е изпълнил задължителното за него по силата на този
текст разпореждане на контролен орган. Деянието е в нарушение и на т.15 от Етичния
кодекс , тъй като несъмнено е осъществил нарушение на ЗДвП в качеството си на
държавен служител, без да извърши изискуемата от този текст преценка на
законността на деянието си, което представлява нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Несъмнено поведението на жалбоподателя е в нарушение и на т.19 от Кодекса,
съгласно която държавният служител пази доброто име на институцията, която
представлява. Това е така, тъй като поведението му е възприето от двама
служители от друга служба на МВР, както и от служители в ЦСМП- Плевен, където Т.
е бил отведен за даване на кръвна проба. С отказа си да изпълни разпореждането
за тестване за употреба на алкохол е нарушена и разпоредбата на т.28, б.“в“ от
Кодекса.
Оспорената заповед е надлежно и изчерпателно мотивирана, още повече, че
самата тя препраща към обобщената справка и други материали от проведеното
дисциплинарно производство. В този смисъл следва да бъде съобразено
Тълкувателно решение № 16 от 1975 г. на Върховния съд на РБ, съгласно което в
случаи, когато мотивите на един административен акт се съдържат в друг,
предшестващ и издаден във връзка с него документ (справка, доклад, мнение и
пр.) на помощни органи, които административният орган е възприел, липсата на
мотиви в самия административен акт не съставлява нарушение на изискванията към
реквизитите за мотиви. Изложените мотиви са в съответствие със събраните гласни
и писмени доказателства. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че не
са установени релевантните факти и необосновано е прието, че поведението му е
умишлено. Напротив, от обсъдената по- горе доказателствена съвкупност се
установява точно обратното.
В съответствие с установените факти и
доказателствата за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13
от ЗМВР, дисциплинарният орган законосъобразно е наложил на извършителя за
установеното деяние, предвиденото в чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, наказание
„уволнение“, т.е. наложеното наказание съответства по вид и тежест на тежестта
на извършеното нарушение. Правилно е приложен и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР,
съобразно който при налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ служебното
правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява.
Предвид установеното съдът намира, че
оспорената Заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на
регламентираната форма, при липса на допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните
разпоредби и целта на закона. Безспорно в случая оспореният акт отговаря на
целта на закона - да се въздейства на наказания служител за спазване на
служебната дисциплина и да го предупреди да не извършва други дисциплинарни
нарушения, както и възпитателно и превантивно върху останалите служители, за да
се постигне обществена обстановка, в която да не се създават предпоставки за
уронване престижа на МВР, чиито служители изначално са призвани да спазват
закона и да дават пример с поведението си на останалите граждани.
Предвид изложеното жалбата като
неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а оспореният акт –
потвърден.
Страните по делото не претендират присъждане
на разноски.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Плевен, втори състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по
жалба на В.К.Т., ЕГН **********, подадена чрез адв. М.М.
***, срещу Заповед № 3286з-3312/21.08.2019 г. на директора на ГД „Национална
полиция“ - МВР, с която по отношение на мл. инспектор В.К.Т.- полицай в 01
сектор „Патрулно- постова дейност и масови мероприятия“ на Зонално
жандармерийско управление- Плевен при дирекция „Жандармерия“ към ГД „Национална
полиция“- МВР е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено
служебното правоотношение като държавен служител в Главна дирекция „Национална
полиция“- МВР.
Решението подлежи на обжалване в 14 –
дневен срок от получаване на съобщението пред Върховния административен съд на
Република България.
СЪДИЯ: