Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 506 15.01.2021г. гр. Стара Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и пети ноември
през две хиляди и двадесета година в състав
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Албена Ангелова и с участието на
прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Г.Динкова административно дело № 317 по описа за
2020г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР
на ДОПК.
Образувано е по жалба и допълнителна уточняваща такава с вх. № 2895 от 08.06.2020 г. на
„С.“ ЕООД с ХХХХ, седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул. „ХХХХ‘ №
94А, ет.2, представлявано от управителя П.И.П., чрез пълномощника – адв. Г.Г.,
против Ревизионен акт № Р-16002419004102-091-001/ 30.01.2020г., издаден от Г.И.Н.на
длъжност началник на сектор, възложил ревизията и З.Г.Т.на длъжност главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в частта му, потвърдена с
Решение № 173/ 21.04.2020г. на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно допълнително
установения корпоративен данък за 2016г., 2017г. и 2018г., съответно в размер
на 12 200.23лв., 9 198.15лв. и 6 080.45лв., ведно с прилежащите
лихви: 3 507.85лв., 1 712.01лв. и 515.19лв.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, по съображения за издаването
му в нарушение и при неправилно приложение на материалния и на процесуалния
закон. Твърди се, че неправилно органите по приходите, на основание чл.10, ал.1
от ЗКПО не са признали за данъчни цели разходите за гориво по съображения, че
не са документално обосновани. Изтъква се, че в случая е налице достоверна и
обективна информация за фактическия разход на гориво, съгласно нормения разход
за 100км пробег и пропътуваните километри. Посочва се, че с жалбата срещу РА от
дружеството е била предоставена информация, изготвена на база данните от
съхраняваните „тахографски листи" от „аналоговите тахографи" и
данните върху „карта за тахограф" за „дигиталените тахографи", но
същата не е била анализирана. Излагат се аргументи, че тахогравските данни са
много по-достоверни от тези, съдържащи се в пътния лист, какъвто документ
според органите по приходите е следвало да бъде съставян. Сочи се също така, че
не са били взети под внимание и представените от „С.“ ЕООД „месечни
ликвидационни листи“, съставени от испанското дружество Transports J.Bahi S.
A., NIF A17034794, а те са в пряка връзка с точното прилагане на разпоредбата
на чл. 10, ал. 2, изр. 2 от ЗКПО. Твърди се, че тези документи са свързани с
конкретни превози и представляват своеобразни двустранни споразумения относно
направени от ревизираното дружество разходи. Според жалбоподателя, в тях
изчерпателно за всеки месец се посочва с кое транспортно средство е изпълнена
транспортната услуга, колко километра са изминати, количеството и цената на
закупеното гориво, № на фактурата, с която е закупено, както и среден разход на
гориво за 100 км. пробег, т.е. съдържат напълно достатъчна информация за целите
на документална обоснованост на разходите за гориво. В този смисъл е обоснован
извод, че органите по приходите неправилно са приложили материалния закон,
поради ограничителното и стеснително тълкуване на разпоредбата на чл.10 от ЗКПО. По подробно изложени доводи в жалбата е
направено искане за отмяна на ревизионния акт в оспорената част, както и да
бъдат присъдени направените по делото разноски, включително и тези, сторени
пред административния орган.
Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си
представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена. Поддържа, че обжалваният ревизионен акт е правилен и
законосъобразен, по съображения подробно изложени в решението на директора на
дирекция ОДОП Пловдив и в представено по делото писмено становище. Претендира
в полза на Дирекция ОДОП Пловдив да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер, определен по Наредба № 1 на ВАС от 09.07.2004г г за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
Със Заповед за възлагане на ревизия
/ЗВР/ № Р-16002419004102-020-001 от 01.07.2019г. /л.29, т.I/,
на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на „С.“
ЕООД, гр. Стара Загора, ЕИК *********, като е определено ревизията да обхване
следните видове задължения по периоди: корпоративен данък за периода от 01.01.2016г.
до 31.12.2018г. и данък върху добавената стойност за периода от 01.12.2015г. до
31.01.2019г. Ревизията е възложена на екип от ревизори в състав: З.Г.Т.– главен
инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и А.К.Т.– инспектор по
приходите.Срокът за извършване на ревизията е определен до три месеца, считано
от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 03.07.2019 г. по
електронен път /л.31, т.I/. Цитираната заповед за възлагане на ревизия е
издадена от Н.Ж.К. началник сектор „Ревизии“ в ТД на НАП Пловдив, в качеството
му на заместник на Г.И.Н.на длъжност началник сектор „Ревизии“ в същата
дирекция, съгласно заповед за заместване № А-5465/ 21.06.2019г., издадена от
директора на ТД на НАП Пловдив, на основание чл.84 от ЗДСл, за периода от
25.06.2019г. до 02.07.2019г. включително/л.379, т.II/. Срокът
за извършване на ревизията е удължен със Заповед за
изменение на ЗВР № Р-16002419004102-020-002/
01.10.2019г./л.32, т.I/ и със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16002419004102-020-003/ 31.10.2019г. /л.35, т.I/.,
издадени и подписани от Г.И.Н., началник сектор, като с последната заповед за
изменение на ЗВР срокът за приключване на ревизията е определен като такъв до 03.12.2019г.
Заповедта за възлагане на ревизия и заповедите за изменение на ЗВР, са издадени
в електронен вид и подписани с валиден към датата на полагането му квалифициран
електронен подпис от длъжностното лице, посочено като издател в съответното
длъжностно качество - началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив.
С цел установяване на факти и
обстоятелства от значение за данъчното облагане, в хода на ревизията са
предприети действия по събиране на доказателства, вкл. въз основа на отправени
искания за представяне на документи и писмени обяснения от данъчно задълженото
лице, с които са изискани първични и вторични счетоводни документи, счетоводни
регистри и търговска документация, извършени са справки и са предприети
действия по налагане на предварителни обезпечителни мерки. Извършените
процесуални действия и събраните в хода на производството доказателства, са
подробно описани в РД.
Въз основа на извършената на
дружеството ревизия и на основание чл.117 от ДОПК, от определения със ЗВР
ревизиращ екип – З.Г.Т.на длъжност главен инспектор по приходите (ръководител
на ревизията) и А.К.Т.на длъжност инспектор по приходите е съставен и подписан
Ревизионен доклад № Р-16002419004102-092-001/ 17.12.2019г. /л.128-141, т.I от
делото/, с който по отношение на ревизираното лице „С.“ ЕООД гр. Стара Загора,
се предлага установяване на задължения за корпоративен данък за 2016г. в размер
на 12230.21 лева и лихви 3319.41 лева, за 2017г. в размер на 9317.45 лева и
лихви 1584.09 лева и за 2018г. в размер на 6479.80 лева и лихви 444.62 лева,
както и на задължения за ДДС, както следва: за данъчен период м.05.2016г. в
размер на 1105.83 лева с прилежащи лихви в размер на 393.53 лева., за данъчен
период м.07.2016г. в размер на 660.69 лева и лихви 223.92 лева, за данъчен
период м.08.2016г. в размер на 1095.07 лева и лихви 361.71 лева и за данъчен
период м.11.2016г. в размер на 2981.86 лева и лихва 909.54 лева. Ревизионният
доклад е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и е подписан с
електронни подписи от З.Т. и от А. Т., като доказателства за датата и начина на
подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази
дата, са представени по делото като разпечатка и на оптичен носител.
В хода на ревизионното производство
от фактическа страна е установено, че основният предмет на дейност на „С.“ ЕООД
през ревизираните периоди е превоз на товари в страната и чужбина. От
ревизиращите органи е констатирано също така, че дружеството притежава
необходимата материална, технологична и кадрова обезпеченост за осъществяване
на дейността, както и лиценз за международен автомобилен превоз на товари.
С цел установяването на факти и
обстоятелства от значение за коректното определяне на данъчните задължения на „С.“
ЕООД на основание чл. 37, ал. 3. чл. 53 и чл. 56. ал. 1 от ДОПК, на
ревизираното лице са били връчени искания за представяне на документи и писмени
обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/, както следва: ИПДПОЗЛ №
Р-16002419004102-040-001/ 10.07.2019г./л.177, т.I от делото/; ИПДПОЗЛ №
Р-16002419004102-040-002/ 02.10.2019г./л.173, т.I/ и ИПДПОЗЛ № Р-16002419004102-040-003/ 05.11.2019г./л.169,
т.I/. С тях са изискани цялата
заведена счетоводна отчетност на дружеството за периода от
01.01.2015г.-31.01.2019г., счетоводни регистри, оборотни ведомости, главна
книга и ГФО за всяка година от ревизирания период, всички първични счетоводни
документи – фактури за покупки и продажби, банкови извлечения, копия на договори
с контрагенти, трудови договори, ведомости за заплати, графици за работа,
заповеди за командировки, пътни листи и др.; свидетелства за регистрация на
МПС, както и справки за транспортната техника, с която се осъществява дейността
и за водачите на МПС през ревизирания период; всички документи във връзка с
извършени вътреобщностни придобивания/ВОП/ за периода на ревизията. Изискани са
и отчети за всички разходи във връзка с извършените превози и справка за
изразходваното гориво, както и пътните листове за извършения вътрешен транспорт
на стоки.
В изпълнение на тези искания, от
ревизираното лице са представени документи и писмени обяснения, подробно
описани в РД.
В частта по ЗКПО:
Въз основа на представените от
ревизираното лице документи от ревизията е установено неправилно начисляване на
данъчни амортизации през 2018г. Анализирани са дълготрайните материални активи/ДМА/
на ревизираното лице, конкретно с/ка 205 - транспортни средства. Констатирано
е, че за влекач Волво ФМ 12, ХХХ, закупен на дата 19.05.2015г., са начислени
амортизации за тази година, но липсват документи, които да сочат, че същия е използван
било за извършване на превози, било за отдаване под наем или за друга дейност.
Обоснован е извод, че този актив не носи икономическа изгода, поради което
начисляването на данъчни амортизации е следвало да бъде преустановено.
Изтъкнато е, че не е достатъчно активът да бъде счетоводно заприходен/заведен
като такъв, а да се използва за икономическата дейност на дружеството. В
ревизионния доклад е посочено, че през 2018 година в движение е бил единствено
товарен автомобил Рено Магнум с ХХХ, с който са извършвани превози и са налице
направени разходи във връзка с тях. В тази връзка е прието, че след като
превозното средство не е използвано през период по-дълъг от дванадесет месеца, следва
да бъде извършена корекция в декларираното на основание чл.54, ал.1 от ЗКПО
намаление на счетоводния финансов резултат за 2018г., съответно със сумата 4 563.58лв.,
представляваща начислената данъчна амортизация за процесния актив на
дружеството, за периода през който същият не е използван – чл.59, ал.1 и ал.2 ЗКПО.
За 2016г. и 2018г. в хода на
ревизията е установено, че дружеството осчетоводява на текущ разход пътни
такси, винетки и други въз основа на отчети за отчитане на командировки от
подотчетните лица. Констатирано е в тази връзка, че част от разходите за пътни
такси, са осчетоводени без наличие на първичен документ, доказващ извършения
разход. Конкретно за 2016г. са осчетоводени такива разходи в общ размер на
299.80 лева, а за 2018г. в размер на 106.88 лева. Разходите за пътни такси, за
които липсва първичен счетоводен документ по месеци и години, са представени в
табличен вид в ревизионния доклад. Посочено е, че покриването на подобни
разходи, свързани с извършения превоз принципно се поема от дружеството и
същите представляват счетоводен разход, но съгласно разпоредбите на ЗКПО същият
не може да бъде признават за данъчни цели. Въз основа на изложеното е прието,
че предвид липсата на първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за
счетоводството, процесните разходи не са документално обосновани по смисъла на
чл.10 ал.1 от ЗКПО, поради което на основание чл.22, т.1 от ЗКПО, във връзка с
чл.26 т. 2 от ЗКПО следва да бъде пробразуван счетоводния финансов резултат на
„С.“ ЕООД за 2016г. със сумата от 299.80 лева, съответно за 2018г. със сумата
от 106.88 лева.
За 2017г. ревизията е констатирала,
че ревизираното лице е осчетоводило разход в размер на 1193.05 лева с основание
„удържани суми“. Тези суми представляват вземане на „С.“ ЕООД от испанското
дружество „RED“ VIESB65936668, които са останали неплатени
след извършено прихващане между тях по насрещни фактури. Прието е, че тъй като
не са налице основания за отписване на вземането по реда на чл.37 от ЗКПО и не
е налице първичен счетоводен документ, тази сума не може да бъде призната за
разход. Изтъкнато е, че са нарушени принципите, визирани в чл. 26 ал. 1 т. 4 и
т.8 от ЗСч - ефектите от сделки и други събития се признават в момента на тяхното
възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните
средства или техните еквиваленти, и се включват във финансовите отчети за
периода, за който се отнасят като сделките и събитията се отразяват счетоводно
в съответствие с тяхното съдържание, същност и икономическа реалност, а не
формално според правната им форма. В този смисъл е направено заключение, че
този разход е отчетен в нарушение на счетоводното законодателство и на
основание чл.77, ал.1 от ЗКПО не следва да се признае за данъчни цели в
годината на счетоводното му отчитане. С оглед на това, на основание чл.22, т.1
от ЗКПО, във връзка с чл.77 ЗКПО, е преобразуван счетоводният финансов резултат
за отчетната 2017г. със сумата на отчетения разход в нарушение на счетоводното
законодателство в размер на 1193.05 лв.
В хода на ревизията, въз основа на
представената от „С.“ ЕООД счетоводна отчетност и първични документи по повод
на Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице №
Р-16002419004102-040-001/ 10.07.2019г. /л.177, т.I/ е установено, че през ревизирания период
дружеството отразява като текущ разход в счетоводна сметка 601 - „разходи за
материали" всички горива. Констатирано е, че закупените горива не се
отразяват по сметка 302 - „материали", а директно се отчитат на разход в
счетоводна сметка 601. По този начин през ревизирания период от дружеството са
били отчетени разходи за горива както следва:
През 2016 г. са отчетени разходи за горива
по с/ка 601 на стойност 122 002.30 лв.
През 2017 г. са отчетени разходи за горива
по с/ка 601 на стойност 91 981.47 лв.
През 2018 г. са отчетени разходи за горива
по с/ка 601 на стойност 60 804.48 лв.
В тази връзка, с оглед признаване на
посочените разходи за данъчни цели, от ревизираното лице с ИПДПОЗЛ №
Р-16002419004102-040-003/05.11.2019 г. /л.169, т.I/ е изискано представяне
документи, свързани с изписването на горивата за ревизирания период. В
изпълнение на това искане от „С.“ ЕООД е представено писмено обяснение с вх. №
23301/14.11.2019г./л.171, т.I/, в което относно изразходваното гориво е
посочено, че този разход е отчитан текущо, поради което няма оформени отчети за
неговото разходване. От дружеството е заявено, че отчитането на горивото ставало
само въз основа на издадените фактури, в които е описано количеството и цената
на горивото.
Въз основа на така установените
факти ревизиращите органи са приели, че поради неотчитане на горивото в
счетоводството на дружеството според разходна норма и изминати километри, не
може да определи какво количество гориво е закупено, колко гориво е разходвано
през годината по извършени курсове и колко е налично към дата 31.12. на
съответната година. Изтъкнато е, че представянето единствено на фактури за
покупка на гориво не е достатъчно условие да бъде признат разхода на гориво.
Изложени са съображения, че в случая
са приложими разпоредбите на счетотоден стандарт/СС/ №2 - отчитане на
стоково-материалните запаси, съгласно който стоково-материалните запаси се
отписват по метода на конкретно определената стойност, когато тяхното
потребление засяга конкретни партиди производства, проекти или клиенти. Обоснован
е извод, че „С.“ ЕООД не е спазило изискванията на счетоводното законодателство
в тази му част, което не дава възможност да се установи количеството на изразходваното
гориво. Посочено е, че в конкретния случай изписването на гориво, отразено в
счетоводството на предприятието като разход, не е документално обосновано, тъй
като на ревизията не са представени пътен лист/пътна книжка или друг подобен
документ за извършените превози, които да дават информация за конкретни
маршрути, фактическия разход на горива и смазочни материали, съгласно нормения
разход на гориво на 100 км. пробег и пропътуваните километри. В тази връзка е
изтъкнато, че счетоводното и данъчното законодателство изискват като разход да
се отчита само стойността на фактически/реално/ изразходваните горива, тъй като
разходът за материални запаси е пряко свързан с правилното установяване на
данъчния финансов резултат по реда на ЗКПО. С оглед на изложеното, в РД е
прието, че на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО
не следва да бъдат признати за данъчни цели счетоводните разходи за процесните
материали/горива/, поради липса на документална обоснованост.
По ЗДДС:
От ревизията е установено, че за
периода 01.12.2015г. - 31.01.2019г. ревизираното дружество е извършвало основна
дейност, свързана с предоставяне на услуги по вътреобщностен транспорт на стоки
и товари. За удостоверяване на същите са били издадени фактури, инвойс фактури
и международни товарителници/ЧМР/. Извършените доставки са декларирани в
подадените справки-декларации за съответните периоди, като доставки по чл. 22
от ЗДДС. В издаваните фактури за този вид доставки, „С.“ ЕООД не е начислило
ДДС, като основание за това е била посочена разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС.
В хода на ревизионното производство
дружеството не е представило оригинал или копие на международни товарителници
/ЧМР/, изготвени по повод претендирания от него вътреобщностен транспорт по следните
фактури:
Инвойс
№/дата Фактура №/дата Предмет дан
основа
0-69/09.05.16 0-73/09.05.16 транспорт на товари в ЕС 5529.193
0-80/07.07.16 0-84/07.07.16 транспорт на товари в ЕС 3303.45
0-84/08.08.16 0-89/08.08.16 транспорт на товари в ЕС 5475.34
0-93/24.11.16 0-91/11.11.16 транспорт на товари в ЕС 7056.63
0-94/24.11.16 0-99/24.11.16 транспорт на товари в ЕС 7852.65
В РД е изтъкнато, че документите, с
които се удостоверява извършването на международен транспорт на стоки и
спедиторски услуги, оказвани във връзка с международен транспорт на стоки, са
регламентирани в разпоредбите на чл.23, ал.1 и чл.36, ал. 6 от ППЗДДС. Сред
изрично посочените документи в цитираните разпоредби е посочен и транспортен
документ за международен превоз, като е допустимо и представяне на копие от
този документ за доказване на осъществена спедиторска услуга, предвид
разпоредбата на чл. 36, ал. 6 от ППЗДДС. С оглед на това е прието, че липсата
на ЧМР в случая, възпрепятства възможността за установяване на маршрута и
мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. В
тази връзка е обоснован извод, че дружеството не притежава необходимите
документи за прилагане на нулева ставка по цитираните фактури, поради което е
начислен данък на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС за данъчен период м.05.2016г.
в размер на 1105.83 лева с прилежащи лихви в размер на 393.53 лева., за данъчен
период м.07.2016г. в размер на 660.69 лева и лихви 223.92 лева, за данъчен
период м.08.2016г. в размер на 1095.07 лева и лихви 361.71 лева и за данъчен
период м.11.2016г. в размер на 2981.86 лева и лихва 909.54 лева.
Ревизионният доклад е връчен по
електронен път на ревизираното лице на 18.12.2019г., съгласно разписка за
извършено връчване по електронен път (л. 142, т.I от делото). Срокът за подаване на
възражение и представяне на доказателства е бил удължен по молба на
ревизираното лице до 17.01.2019г., видно от уведомление №
Р-16002419004102-РУС-001 от 19.12.2019г./л.19, т.I от делото/.
На основание и в срока по чл. 117,
ал. 5 от ДОПК от ревизираното лице е подадено възражение с вх. №1679/
16.01.2020г./л.89 и сл., т.I/., с
което се оспорват обективираните в съставения ревизионен доклад констатации и
направените правни изводи. Като допълнителни доказатества с възражението са
представени: индивидуален сметкоплан на С. ЕООД; заповеди за разходни норми на
гориво за 2015 г. и 2016 г.; таблици за разход на гориво за 2016 г.,2017 г. и
2018 г.; Фактури № 0-67/21.03.2016 г., № 0-73/09.05.2016 г. № 0-84 /07.07.2016
г.; Ф-ра № 0-98/16.11.2016 г. за продажба на товарен автомобил Волво ФМ 12, ХХХ;
Счетоводен амортизационен план; Фактури, инвойси и международни товарителници
/ЧМР/.
В издадения РА възражението в частта
по ЗДДС, касаещо начисления данък върху добавената стойност, е прието за частично
основателно. Изтъкнато е, че от допълнително представените с възражението
документи - международни товарителници/ЧМР/ като доказателство за извършения
транспорт, съгласно изискванията на ППЗДДС, се обосновава извод, че не са
налице основанията за начисляване на дължим данък за посочените превози до
държави членки на ЕС. Единствено по фактура № 84/07.07.2016 г. на стойност 3 303.45
лв., касаеща транспортни услуги в ЕО е прието, че дружеството не притежава
необходимите документи за прилагане на нулева ставка по фактурата, поради което
с РА е начислен данък на основание чл.86, ал.1 от ЗДДС в размер на 660.69 лв.
за данъчен период м.07.2016г.
По отношение на възражението относно
непризнати амортизации за влекач Волво ФМ 12, ХХХ, в РА е уточнено, че непризнатите
за данъчни цели данъчни амортизации през 2018г. касаят друг товарен автомобил,
а именно Волво ФМ12 420 с ХХХХ, а в ревизионния доклад е допусната техническа
грешка при изписване на превозното средство. По тези съображения възражението в
тази му част е прието за неоснователно.
В останалата част констатациите и
изводите на съставителите на РД били възприети от издателите на РА в тяхната
пълнота, поради което въз основа на съставения ревизионен доклад и на основание
чл. 119, ал.2 от ДОПК, от Г.И.Н.на длъжност началник сектор, възложил ревизията
и З.Г.Т.на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, е
издаден Ревизионен акт № Р-16002419004102-091-001/30.01.2020г., с който на „С.“
ЕООД са установени задължения общо в размер на главница 28 454.19 лева и
лихва 6 011.88 лева, както следва:
1. Корпоративен
данък по ЗКПО:
За
2016 г. 12 230.21лв., лихва 3 516.47
лв.
За
2017 г. 9 317.45 лв., лихва 1 734.22
лв.
За
2018 г. 6 245.84 лв., лихва 529.20
лв.
2. Данък
върху добавената стойност за периода от 01.07.2016г. до 31.07.2016г. в размер
на главница 660.69 лева и лихва 231.99 лева.
Ревизионният акт е издаден чрез ИС
„Контрол“ като електронен документ и подписан с квалифицирани електронни
подписи от Галена Недкова и от З.Т., като доказателства за датата и начина на
подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази
дата, са представени по делото като разпечатка и на оптичен носител.
Ревизионен акт № Р-16002419004102-091-001/
30.01.2020г. е връчен на „С.“ ЕООД на 31.01.2020г. по електронен път, съгласно
удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“/л.81,
т.I/.
В срока по чл.152, ал.1 от ДОПК, „С.“
ЕООД е обжалвало издадения ревизионен акт по административен ред с подадена на
12.02.2020г. до Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив на 30.12.2019г. жалба,
регистрирана в ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора с вх. №3689/12.02.2020г.
РА е бил обжалван в частта на допълнително установените задължения по ЗДДС в
размер на 660.69 лв. с прилежащите лихви, както и в частта относно допълнително
установения корпоративен данък за 2016г., 2017г. и 2018г. съответно в размер на
12 200.23 лв., 9 198.15 лв. и 6 080.45 лв., с прилежащите лихви,
определен вследствие на непризнатите разходи за гориво. Изрично в жалбата е
посочено, че другите суми, установени с процесния ревизионен акт в частта по
ЗКПО, не са предмет на обжалване.
С Решение № 173/ 21.04.2020г. на
Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, на
основание чл.155, ал.2 от ДОПК, е потвърден Ревизионен акт № Р-16002419004102-091-001/
30.01.2020г. в обжалваната част за допълнително установения корпоративен данък
за 2016г, 2017г. и 2018г., съответно в размер на 12 200.23 лв., 9 198.15
лв. и 6 080.45 лв., с прилежащите лихви 3 507.85 лв., 1 712.01
лв. и 515.19 лв., и отменен в частта относно допълнително установения ДДС в
размер на 660.69 лева, ведно с прилежащите лихви от 231.99 лв. С решението на
Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив е потвърден като правилен и обоснован
направения извод, че от събраните доказателства се установява, че отчетените от
дружеството разходи за гориво не са документално обосновани. Сочи се, че
дружеството не е ангажирало нови доказателства, които да опровергаят така
направените констатации. Изтъква се, че след като дружеството иска да му бъдат
признати процесните разходи за данъчни цели, в негова тежест е да докаже, че
същите са свързани с дейността и по отношение на тях са спазени изискванията на
ЗСч. и ЗКПО. Прието е, че в случая още при придобиване на материалния запас/горивото/,
т.е. при неговото закупуване са отчитани разходи за материали, без да са
съставяни документи по повод изразходеното гориво. В този смисъл е пояснено, че
при закупуването на горивото, съответно при счетоводното отразяване на
първичния документ за доставка, горивото все още има характер на материален
запас. Отчитането му в момента на покупката следва да се отрази по счетоводните
сметки за материали, т.е. в момента на покупката на горивото в разходните
сметки не се правят записи, респективно самото придобиване на материалния запас
не се отразява във финансовия резултат на предприятието. В тази връзка е
посочено, че за да бъде изписано горивото като разход, документът за доставката
не е достатъчно основание. За целта е необходимо съставянето на пътен лист или
други документи, които да дават изчерпателна информация за разхода на гориво.
Обосновано е заключение, че в настоящия случай от събраните доказателства за
закупените горива не може да се установи действителното им използване, тъй като
жалбоподателят не е ангажирал информация и доказателства в кое превозно
средство са били заредени и/или натоварени тези количества и каква е връзката
им с икономическата му дейност.
Във връзка с представените „месечни
ликвидационни листи“ от испанското дружество Transports J.Bahi S. А., в
решението е отбелязано, че тези документи, касаещи 2016г. и 2017г. документират
зареждано гориво във връзка с извършван превоз на посочения товародател и
уреждат взаимоотношенията на „С.“ ЕООД с испанския му контрагент, и
представляват само обобщаващи отчети въз основа на които се префактурират не
само горива, но и ремонтни услуги и резервни части. От решаващият орган са
обсъдени представените таблици за разход на гориво/л.99-102, т.I/, като е посочено, че в същите са
отбелязани за всеки месец: общо изминат пробег; разходна норма на 1 км пробег
(която се различава от разходните норми, определени в представените заповеди за
разходни норми на гориво/л.97 и
л.98, т.I/;
средна цена на гориво в ЕС и обща стойност на горивото. Изтъкнато е, че в тези
таблици са направени изчисления за обща стойност на разходи за гориво за
ревизираните години, които са на по-високи стойности от отчетените разходи за
гориво, въз основа на фактурите за придобиване на материалния запас. С оглед на
това е обосновано заключение, че в представените таблици липсва информация за
количеството на закупеното гориво, като посоченият разход надвишава стойностно
закупеното и изписано гориво.
По повод възраженията, че от
тахографите в автомобилите може да се извлече информация за пропътуваните
километри решаващият орган е посочил, че разчитането на „тахографските листи“ и
данни от ,дигитални тахографи“ е с цел правилно определяне на пропътуваните
километри за нуждите на дружеството, но при данъчен контрол счетоводният разход
за изписано гориво се изследва при съблюдаване на неговата обвързаност и
наличието и на други първични документи освен издадените фактури, като заповеди
за командировки, пътни листи, заплатени магистрални такси, такси за паркинги и
др. В тази връзка е прието, че в случая не е отчетен реалният разход на горива,
поради което са налице предпоставките за прилагане на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във
връзка с чл. 10 от с. з. С оглед изложеното е направен извод, че с обжалвания
РА правилно процесните разходи не са признати за данъчни цели и законосъобразно
е увеличен счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното им отчитане,
съответно е доначислен и полагащият се корпоративен данък за съответната
ревизирана година, ведно с прилежащите лихви, на основание чл.9 от ЗКПО, във
връзка с чл.175, ал.1 от ДОПК.
Решение № 173/ 21.04.2020г. на
Директора на Дирекция ОДОП Пловдив е връчено „С.“ ЕООД по електронен път на 21.04.2020г.
/л.38, т.I от
делото/.
По делото са представени и приети
като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по
издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт;
доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията;
удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата, подписали с
квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР на оптичен носител, на
който се съдържат електронните документи и файловете, генерирани при
подписването им с квалифициран електронен подпис.
За изясняване на обстоятелствата по
делото, по искане на жалбоподателя, е допусната, назначена и изпълнена
комплексна съдебно-техническа и икономическа експертиза /л.400 – л.406, т.II от делото/, заключението по която е
прието без оспорване от страните. Задачите към експертизата е да даде отговор на
въпросите какво количество гориво е закупено от „С.” ЕООД за процесните
ревизирани периоди по години и по месеци, и с какви първични счетоводни
документи /фактури/, са документирани покупките. Както и да се установи за
същите тези периоди по години и по месеци, какви разстояния в километри са
изминали трите автомобила на дружеството и техническите им характеристики,
както и по какъв начин се документират и доказват направените разходи за
гориво. Експертизата е дала отговор какво количество гориво е било закупено от
„С.“ ЕООД за ревизирания период по месеци и години, като информацията е представена
в табличен вид. Установява се, че през 2016г. са закупени 71570 литра гориво,
през 2017г. - 52294 литра гориво и през 2018г. - 29293 литра гориво. Описани са
съответно и фактурите за покупка на горивото. Съгласно заключението, за всяка
от годините закупеното гориво по тези фактури в литри е по-малко от
необходимото за изминаване на декларираните от дружеството километри. За целта
са съпоставени данните от представените от дружеството таблици за
изразходваното гориво и изминати километри с данните от изследваните аналогови
тахографски листи. Тази съпоставка е извършена помесечно за всяка от годините.
При изслушване на експертизата вещото лице поясни, че за цитирания в
заключението период има липсващи тахографски листове, като предмет на
заключението са само тези, които са били предоставени от дружеството. Уточнява
също, че тахографските листове дават информация за изминатите километри и за
времето, за което са изминати, съответно и за скоростта като функция на
изминатите килиметри и времето. Посочва, че от техническа гледна точка,
информацията от тези тахографски листове е база за попълване на пътния лист.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
и обосноваността на оспорения Ревизионен акт № Р-16002419004102-091-001/ 30.01.2020г.,
на основание чл. 160, ал.2 от ДОПК и чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК
във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното:
Оспорването на РА № Р-16002419004102-091-001/
30.01.2020г., в частта потвърдена с Решение № 173/ 21.04.2020г. на Директора на
дирекция ОДОП - Пловдив, като направено в законово установения срок по чл.156,
ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на
съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Ревизионното производство е
образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са
издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия.
Съгласно представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-09-1/
03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив, на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112 ал.2, т.1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди
за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение
на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113,
ал.3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с
месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете
Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали /л.27 и сл., т.I/. В
настоящото ревизионно производство издател на заповедта за възлагане на ревизия
е Н.Ж.К., който с оглед на заеманата длъжност /Началник сектор в отдел
„Ревизии“ в ТД на НАП - Пловдив/, е сред органите,
посочени в т.2 от Заповед №РД-09-1/03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП –
Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. В приложение
№1 от същата заповед Николай Колев е посочен като орган по приходите, който при
отсъствие на Галена Недкова, също на длъжност началник сектор в отдел „Ревизии“
да изпълнява правомощията й. В случая заповедта за възлагане на ревизия е
издадена от Н.Ж.К. началник сектор „Ревизии“ в ТД на НАП Пловдив, в качеството
му на заместник на Г.И.Н.на длъжност началник сектор „Ревизии“ в същата
дирекция, съгласно заповед за заместване № А-5465/ 21.06.2019г., издадена от
директора на ТД на НАП Пловдив, на основание чл.84 от ЗДСл за периода периода
на отсъствие на титуляра от 25.06.2019г. до 02.07.2019г. включително/л.379,
т.II/. Следователно Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002419004102-020-001
от 01.07.2019г., издадена в условията на заместване е издадена от компетентен
орган в кръга на неговите правомощия, като съдържанието й отговаря на
изискванията по чл.113 от ДОПК, при подписване на заповедта с валиден към
датата на издаването й квалифициран електронен подпис на Началник сектор в
отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив – Н.К.
Заповедите за изменение на
първоначалната ЗВР са издадени от титуляра – Г.И.Н., началник сектор в отдел
„Ревизии“, която също е сред органите, посочени в т.2 от Заповед
№РД-09-1/03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, определени като
компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. В този смисъл съдът намира, че Заповед за
изменение на ЗВР № Р-16002419004102-020-002/ 01.10.2019г. и Заповед за изменение
на ЗВР № Р-16002419004102-020-003/ 31.10.2019г., са издадени от компетентен
орган в кръга на неговите правомощия и са подписани с валиден към датата на
издаването им квалифициран електронен подпис на Началник сектор в отдел
„Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив – Галена Недкова.
Възложената ревизия на „С.“ ЕООД е
извършена от определените със ЗВР № Р-16002419004102-020-001 от 01.07.2019г.
органи по приходите – З.Г.Т.на длъжност главен инспектор по приходите
/ръководител на ревизията/ и А.К.Т.– инспектор по приходите, които длъжностни
лица с оглед на заеманата от тях длъжност и определянето им за ревизиращи
органи по чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК със ЗВР, са разполагали с необходимата
материална компетентност за провеждането на ревизията и за съставянето на
Ревизионен доклад № Р-16002419004102-092-001/ 17.12.2019г., в съответствие с чл.117,
ал.1 от ДОПК.
Съгласно разпоредбата на чл.119,
ал.2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията /определен
за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция - чл.112,
ал.2, т.1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен със заповедта за
възлагане на ревизия - чл.113, ал.1, т.2 ДОПК/. Оспореният Ревизионен акт № Р-16002419004102-091-001
от 30.01.2020г. е издаден от Г.И.Н.на длъжност главен инспектор по приходите,
възложил ревизията на „С.“ ЕООД и от З.Г.Т.на длъжност главен инспектор по
приходите, определен за ръководител на ревизията със заповедта за възлагане на
ревизия. Издателите на РА са разполагали с материална компетентност и такава по
степен, налице е и териториална компетентност на същите, тъй като са част от
териториалната дирекция на НАП гр. Пловдив, която е компетентна териториална
дирекция по критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК.
Посочените по-горе заповед за
възлагане на ревизия, заповеди за изменението й, съставения въз основа на
ревизията Ревизионен доклад № Р-16002419004102-092-001/ 17.12.2019г. и РА №
Р-16002419004102-091-001 от 30.01.2020г., са издадени чрез информационна
система "Контрол" като електронни документи, подписани с електронен
подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен
от страната препис, е допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК във вр. с § 2
от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на
електронен носител /приложения с административната преписка CD-R по делото/. От
представените електронни документи се установява, че подписалите ги лица са имали
валидни електронни подписи. С оглед на изложеното съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР,
РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели и
съответно не са налице основания да се считат за нищожни.
Оспореният ревизионен акт е издаден
в предвидената в чл.120 от ДОПК във вр. с чл.3, ал.2 от Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на
изискванията за неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад, е
неразделна част от него.
Не се установяват при извършената
служебна проверка допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила в хода на проведеното ревизионно
производство. Ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК. РД е
съставен от ревизиращите органи на 17.12.2019г., в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК. РД съдържа предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на
събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Спазен е и срокът
по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт. Тук е мястото да се
посочи, че възраженията на жалбоподателя за немотивираност на решението на
горестоящия орган, изрязяваща се в липсата на конкретен анализ и изводи относно
конкретно изложени в подадената до него жалба аргументи, са неотносими към предмета
на делото, доколкото съгласно чл. 156 от ДОПК на съдебен контрол подлежи
ревизионния акт, а не решението на решаващия орган. Именно законосъобразността
на РА е обект на изследване от съда и евентуалната липса на мотиви в
потвърждаващото го решение на горестоящия орган не е основание за
незаконосъобразност на първоначалния акт, поради което доводите за допуснати
процесуални нарушения при постановяването му не следва да се слушат и обсъждат
от съда. Още повече, че в решението си директора на дирекция ОДОП е изложил
конкретни мотиви по наведените пред него възражения. Обстоятелството, че
оспорващият не е доволен от анализа на доказателствата и формираните фактически
и прави изводи, не може да обуслови извод за немотивираност. Изтъкнатите доводи
по-скоро касаят събирането и преценката на доказателствата, и в тази връзка
имат отношение към материалната законосъобразност на акта, като предвид
правомощията на съда като инстанция по същество, ще бъдат обсъдени по-долу.
Относно съответствието на оспорения
ревизионен акт с материалния закон:
Спорът между страните в настоящото
производство касае извършеното от органите по приходите преобразуване на счетоводния
финансов резултат на дружеството в посока увеличение за 2016 г., 2017 г. и 2018
г., на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, вр. чл. 10, ал. 1 от с. з., със сумите
на разходите за горива, съответно в размери на 122 002.30 лв., 91 981.47
лв. и 60 804.48 лв. и допълнително установения в тази връзка корпоративен
данък за всяка от годините както следва: за 2016г. в размер на 12 200.23
лева и лихви в размер на 3 507.85 лева; за 2017г. в размер на
9 198.15 лева и лихви 1 712.01 лева и за 2018г. в размер на
6 080.45 лева и лихви в размер на 515.19 лева.
Разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗКПО
сочи, че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално
обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за
счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Чл.3, ал.3 от ЗСч поставя
изискването „предприятията да осъществяват текущото счетоводно отчитане на
основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти при
спазване изискванията за съставянето на документи по този закон.“
Съгласно чл.26, т.2 от ЗКПО не се
признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално
обосновани по смисъла на този закон.
Следователно, признаването на
разходи за данъчни цели се извършва на основание общите изисквания на
счетоводното законодателство и специфичните изисквания на ЗКПО.
Не се спори, а и се установява от
събраните по делото доказателства, че през ревизирания период по счетоводна
сметка 601 „Разходи за материали“ от „С.“ ЕООД са отчетени разходи по фактури
за закупено гориво /л. 234-251, т.I/.
Горивата не са отразявани по сметка 302 „Материали“, а директно са отчитани на
разход в счетоводна сметка 601 „Разходи за материали“ още при придобиването им,
без да са представени документи за разхода на всеки автомобил на база изминат
пробег и съответно количеството изразходвано гориво.
Описаният начин на отчитане се
потвърждава и от дадените в хода на ревизията писмени обяснения с вх. №23301/
14.11.2019г./л.171, т.I/,
съгласно които при осъществяване на дейността си по международен превоз на
товари, дружеството отчита текущо разходите за гориво, поради което няма
оформени отчети за неговото разходване. Впрочем, от представения индивидуален
сметкоплан на „С.“ ЕООД/л.105, т.I/ е
видно, че сметка 302 „Материали“ не е заведена в счетоводството на
предприятието.
В този смисъл правилно е
заключението на ревизията, че при отчитане на разходите за гориво ревизираното
лице е следвало да съобрази изискванията на счетоводен стандарт №2 „Отчитане на
стоково-материалните запаси“, приложим на основание чл.34 от ЗСч. Съгласно т.2,
б.а от цитирания стандарт стоково-материални запаси, представляват текущи
(краткотрайни) материални активи под формата на материали, придобити главно
чрез покупка и предназначени основно за влагане в производствения процес с цел
произвеждане на продукция или услуги. Безспорно горивото при неговото
закупуване има характеристиките на материален запас. С оглед на това, правилно
в оспорения РА е прието, че за да бъде изписвано горивото като разход,
документът за покупката му не е достатъчно основание, тъй като в момента на
покупката не се правят записи по разходните сметки, а по материалните сметки на
предприятието. Самото придобиване на материалния запас не може и не следва да намери
отражение във финансовия резултат на предприятието.
За да бъдат признати разходите,
свързани с експлоатацията на превозното средство при извършване на основната
дейност, следва да бъде доказано реалното им използване за работата на
дружеството. Наличието на заведени транспортни средства и необходимостта от
извършване на транспорт във връзка с дейността, не са достатъчни за
обосноваване на извода, че закупеното гориво е използвано за целите на
независимата икономическа дейност на лицето. Документирането и отчитането на
разходите за експлоатация на автомобили трябва да стане с оглед приложимия СС 2
"Отчитане на стоково-материалните запаси" и регламентираните в него методи за отписване на
стоково-материалните запаси при тяхното потребление. Основен счетоводен принцип е документалната
обоснованост на стопанските операции, който в конкретния случай се обвързва с видовете документи, опосредстващи
отчитането на разходите за гориво на товарните автомобили. Като първичен документ служи пътният лист или пътната
книжка за извършените превози, които дават информация за фактическия разход на
горива и смазочни материали,
съгласно нормения разход на гориво на 100 км пробег,
маршрута и пропътуваните
километри. В тази връзка, следва да бъде споделен извода на органите
по приходите, че счетоводното и данъчното законодателство визират правилото, че
като разход следва да се отчита само стойността на фактически изразходваните
горива. Реалният разход на гориво следва да бъде съобразен и с различните
експлоатационни условия, с вида на маршрута и атмосферните условия, при които
се използват транспортните средства на предприятието. Документи, даващи подобна
информация не са съставяни в предприятието на търговеца. Липсват конкретни
доказателства, удостоверяващи маршрута на МПС, с което е осъществен превоза,
като пътни листи и маршрутно разписание, поради което извършения превоз не би
могъл да бъде съпоставен с към конкретни фактури за гориво за съответния
данъчен период. Именно пътния лист или пътната книжка могат да дадат нужната
информация за влагане на закупеното гориво в конкрен превоз на товари, по
конкретен маршрут и съобразен с това разход на гориво..
С оглед изложеното съдът намира, че
отчетените разходи за гориво през ревизирания период не са обвързани със
съставянето и отразяването в счетоводството на дружеството на необходимите за
това документи за предназначението, използването и разхода на гориво. От страна
на ревизираното лице не са представени доказателства за изписания разход на
гориво, в т. ч. пътни листи или пътни книжки на МПС с отразени маршрути и
пробег в км., разходна норма на посочените МПС. Отчетените по този начин
разходи за горива не кореспондират с извършени и документирани от дружеството
стопански операции, включително с извършени и документирани от „С.“ ЕООД
превози на товари, свързани с конкретно превозно средство, конкретна дестинация
и маршрут. Неотчитане на горивото в счетоводството на дружеството според
разходна норма и изминати километри, не позволява да се определи какво
количество гориво е закупено, колко гориво е разходвано през годината по
извършени курсове и колко е налично към края на всеки данъчен период.
За да обоснове документално
разходите за гориво, с възражението срещу Ревизионния доклад/л.89-92, т.I/, от дружеството са представени таблици за
разход на гориво за всяка от годините/л.99-102, т.I/, в които информацията за изминатия
пробег била извлечена от тахографите на товарните автомобили. Действително данните от тахографските
листи могат и следва да се използват от предприятието с цел правилно определяне на пропътуваните километри, но
не могат да заместят пътния лист/пътната книжка като първичен счетоводен
документ, който следва да бъде съставян, по смисъла на чл.6, ал.3 от ЗСч.
Тахографските данни могат да бъдат използвани за коректното попълване на пътния
лист, но не могат да го заместят изцяло, доколкото те не дават информация за
конкретен превоз - с маршрут и съобразен с това разход на гориво /арг. от
Приложение №2 „Функционални и технически изисквания към аналоговия тахограф и
тахографския лист“ към чл.9, ал.1 от Наредба
№ 12 от 5.01.2007 г. за изискванията за задължителна употреба на контролните
уреди за регистриране на данните за движението на автомобилите и работата на
екипажите, както и функционалните и техническите изисквания към тях/.
Такава информация не се съдържа и в самите таблици за разхода на гориво, в
които са посочени обобщени данни за всеки месец: общо изминат пробег; разходна
норма на 1 км пробег; средна цена на гориво в ЕС и обща стойност на горивото.
Посочените в тези таблици разходи за гориво за ревизираните години, са на
по-високи стойности от отчетените разходи за гориво, въз основа на фактурите за
придобиване на материалния запас, което се потвърждава и от заключението на
приетата по делото експертиза. Според вещите лица за всяка от годините
закупеното гориво по фактури в литри е по-малко от необходимото за изминаване
на километрите, посочени от дружеството в представените таблици за разход на
гориво. Следователно осчетоводеният
разход на гориво не кореспондира на изминатите от всеки от автомобилите километри през обследвания период според
тахометричните им данни, които са били изследвани от вещите лица.
Отделно от това и разходната норма, която вещите лица са ползвали по никакъв
начин не е обвързана с конкретни превози, маршрути и т.н. Ето защо, съдът намира, че с така изготвеното
заключение на комплексната съдебно-техническа и икономическа експертиза жалбоподателят не успя чрез пълно и главно доказване да обори
констатациите на приходните органи в ревизионния акт.
На следващо място неоснователни са
възраженията в жалбата, че в представените от „С.“ ЕООД „месечни
ликвидационни листи“ за 2016г. и 2017г. от испанското дружество Transports
J.Bahi S. А./л.49-л.63, т.I/ се
съдържа нужната информация за целите на документалната обоснованост на
разходите за гориво. Тези документи бяха приети по делото в писмен легализиран
превод/л.419-л.438, т.II/. Както от
представените копия на месечните ликвидационни листи, така и от превода им е
видно, че в същите няма посочен автор и съответно не са подписани. С оглед на
това писмените доказателства, с които жалбоподателят обоснована възраженията си
документална обоснованост на разходите си за гориво, са частни неподписани
документи. По аргумент от чл. 180 ГПК във вр. с чл. 144 АПК частният неподписан
документ не съставлява доказателство, че изявлението, което се съдържа в него,
е направено. Тоест той не притежава дори формална доказателствена сила. В този
смисъл съдът счита, че не следва да обсъжда и цени така представените документи.
С оглед на изложеното неоснователни
са и претенциите на жалбоподателя, че приложение следва да намери разпоредбата
на чл.10, ал.2 от ЗКПО. Действително цитираната разпоредба предвижда, че счетоводен
разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ
липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството, при условие
че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват. В
случая, следва да се отбележи, че първични документи за изписване/разходване/
на закупеното горивото/като материален запас/ не са съставяни, за да се приеме,
че в тях липсва част от нужната информация. Но дори и да беше така, от
жалбоподателя не са представени документи, които да оборят констатациите в
ревизионния акт и да докажат по несъмнен начин документалната обоснованост на
изразходваното гориво.
При липса на първични счетоводни
документи, които да обосновават сторения от дружеството разход за гориво, се
потвърждава извода на ревизиращите за наличие на предпоставките за прилагане на
чл.26, т.2 от ЗКПО.
По тези съображения жалбата на „С.“
ЕООД против Ревизионен акт № Р-16002419004102-091-001/ 30.01.2020г., се явява
изцяло неоснователна.
При този изход на спора,
жалбоподателя следва да бъде осъден на основание чл. 161, ал.1 от ДОПК да
заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 1526.42 лева на
основание чл. 8, ал.1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.160, ал.1 от ДОПК
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „С.“ ЕООД
с ХХХХ, седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул. „ХХХХ‘ № 94А,
ет.2, представлявано от управителя П.И.П., против Ревизионен акт №
Р-16002419004102-091-001/ 30.01.2020г., издаден от Г.И.Н.на длъжност началник
на сектор, възложил ревизията и З.Г.Т.на длъжност главен инспектор по приходите
– ръководител на ревизията, в частта му, потвърдена с Решение № 173/
21.04.2020г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно допълнително установения
корпоративен данък за 2016г., 2017г. и 2018г., съответно в размер на 12 200.23лв.,
9 198.15лв. и 6 080.45лв., с прилежащите лихви в размер на 3 507.85лв.,
1 712.01лв. и 515.19лв., като неоснователна.
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД с ХХХХ,
седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул. „ХХХХ‘ № 94А, ет.2, да
заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при
ЦУ на НАП сумата 1 526.42 лв. /хиляда петстотин двадесет и шест лева и четиридесет
и две ст./ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: