№ 274
гр. Костинброд, 11.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Мария Г. Гергинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Гражданско дело №
20251850100341 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Делото е образувано по искова молба от Б. Б. Г., против СУ „Д-р П. Б.“-
гр. Костинброд, в която са предявени обективно съединени искове, от Б. Б. Г.,
против СУ „Д-р П. Б.“, гр. Костинброд, с правна квалификация по чл. 344,
ал. 1, т. 1, т.2, т.3 от КТ.
Иска се признаването за незаконно на уволнението и неговата отмяна,
извършено със заповед №948/25.03.25 г., издадена от директора на СУ „Д-р П.
Б.“, гр. Костинброд, искане да бъде възстановена ищцата на заеманата преди
уволнението длъжност „Старши учител общообразователен предмет в начален
етап“, както и да се осъди ответника да заплати на ищцата обезщетение за
времето през, което е останала без работа поради извършеното уволнение, а
именно за всеки месец сума в размер от 2340 лева, но не повече от 6 месеца.
В ИМ се твърди, че ищцата е имала с ответника сключен трудов договор
на основание чл.67, ал.1, т.1 КТ, като е заемала длъжността „Старши учител
общообразователен предмет в начален етап“.
Твърди се, че на 25.03.25г., е направено опит от ръководтството на
учебното заведение да и бъде връчена заповед №248/25.03.25г., с която и е
наложено наказание „уволнение“
Ищцата навежда твърдение, че изложените в заповедта факти и
обстоятелства не отговарят на обективната действителност, като наред с това
твърди, че е председател на синдикалната организация към КТ „Подкрепа“, от
която не е било дадено съгласие за реализиране на нейното уволнение.
1
В срок за отговор е подаден такъв, с който ответникът оспорва
предявените искове като неоснователни.
В о.с.з, ищцата се явява лично и с упълномощения от нейна страна
адвокат, като поддържа предявените искове. Отправя искане да бъдат уважени
в цялост. Претендира разноски.
Ответникът е редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните по
делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
и от правна страна:
С оглед наведените доводи за незаконосъобразност на уволнението, в
чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно
диспозитивното начало в гражданския процес, по иска с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ, в тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово
правоотношение, което да е било прекратено, както и че към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение, е била член на синдикално
ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или национален
ръководен изборен синдикален орган. При установяване на посочените
обстоятелства, в тежест на ответника – работодател е да докаже
материалноправните предпоставки, обуславящи възникването на правото на
уволнение на избраното от него основание и надлежното му упражняване, а
именно, че преди налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ е
получил съгласието на съответния синдикален орган.
Съдът е определил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между
страните по делото обстоятелствата, че между страните е имало сключен
трудов договор на основание чл.67, ал.1, т.1 КТ, заеманата от ищцата
длъжност „старши учител“, издаването на обжалваната заповед за уволнение,
така и начинът по който е била връчена/при отказ на ищцата/.
Не се спорно между страните и обстоятелство, че ищцата е председател
на СО „Подкрепа“ към КТ „Подкрепа“, в учебното заведение, факта, че не е
дадено съгласие от синдикалната организация за налагането на посоченото
дисциплинарно наказание- уволнение, както и това, че последното брутно
месечно възнаграждение на ищцата възлиза на общо на 2336, 60 лева.
По делото е приобщено в цялост трудовото досие на ищцата, в което
се съдържа трудов договор, допълнителни споразумения към него свързани с
размера на трудовото възнаграждение на ищцата, заповеди за отпуск, жалби и
сигнали срещу ищцата, писмо до КТ „Подкрепа“, включително и заповед
2
№948/25.03.25г., с което на ищцата е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“.
На база така установените факти, съдът достига до следните правни
изводи:
Между страните е съществувало трудово правоотношение,
възникнало въз основа на трудов договор № 1103/08.09.2014 г., по силата на
който и допълнително споразумение към него, ищцата е заемала длъжността
„старши учител общообразователен предмет в начален етап“ при СУ „Д-р П.
Б.“- гр. Костинброд.
Със Заповед № 948/25.03.25 г. на ищцата е било наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл.195, ал.1, вр.чл.190,
ал.1, т.3 КТ, за системни нарушения на трудовата дисциплина, като със
същата заповед е било прекратено трудовото правоотношение на основание
чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. В посочената заповед е отразено, че ищцата е
председател на синдикалната организация към КТ „Подкрепа“, но не е било
дадено предварително съгласие за налагане на посоченото наказание.
При така приетите факти, настоящият съдебен състав намира, че към
момента на връчването на заповедта за уволнение на 25.03.25г., ищцата е бил
член на синдикалното ръководство /председател/ на ръководен изборен
синдикален орган, изграден на отраслов принцип, а именно: КТ „Подкрепа“.
Поради това същата се е ползвала от предварителната закрила по чл. 333, ал.
3 КТ при прекратяване на трудовото и правоотношение по чл. 330, ал. 2, т. 6
КТ.
Предварителната закрила по чл. 333, ал. 3 КТ е приложима в
случаите, когато работникът или служителят е довел до знанието на
работодателя си това обстоятелство, че е заема съответната позиция в
синдикалната организация. Тогава работодателят е задължен да спази
изискванията на закрилата да поиска и получи предварително съгласие от
съответния синдикален орган.
В разглеждания случай, работодателят е бил наясно с това
обстоятелство/видно от съдържанието на обжалваната заповед, както и с оглед
отправеното запитване от ответника до КТ „Подкрепа“, съдържащо се в
трудовото досие на ищцата/. Следователно, с оглед обективния характер на
предварителната закрила в хипотеза на чл. 333, ал. 3 КТ, за да обезпечи
3
законността на издаването на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца, работодателят е не е получил съгласие на
синдикалния отраслов орган към момента на връчване на заповедта за
дисциплинарното уволнение на ищеца по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. В този смисъл
ответникът не е преодолял предварителната закрила, с която се е ползвал
ищеца съгласно чл. 333, ал. 3 КТ.
Доколкото разпоредбите на закона са с императивен характер, то
тяхното неспазване води до незаконосъобразност на обжалваната заповед, без
да се обсъждат други предпоставки за нейното издаване.
Ето защо и на основание чл. 344, ал. 3 КТ процесното уволнение се
явява незаконно и следва да бъде отменено.
Въз основа на горните изводи искът с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ следва да бъде уважен.
С оглед на това основателен се явява и вторият иск на ищцата на
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, като същата следва да бъде възстановена на
длъжността „старши учител общообразователен предмет в начален етап“ при
СУ „Д-р П. Б.“- гр. Костинброд.
По отношение предявения от ищцата иск с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 3 КТ- при незаконно уволнение работникът или служителят има право
на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това
уволнение, но за не повече от 6 месеца.
В случая, такова обезщетение се претендира за периода от 25.03.25 г.
до 09.09.25г. на основание чл. 225, ал. 1 КТ.
От приобщената по делото справка от регистъра на трудовите
договори се установи, че след като е било прекратено трудовото
правоотношение на ищцата с ответника- 25.03.25 г., то същата до 09.09.25 г.,
не е била в друго трудово правоотношение.
От допълнително споразумение към трудов договор от 12.02.24 г., е
видно, че основата месечна заплата на ищцата е в размер на 2055 лева, същата
е получавала допълнително възнаграждение за трудов и професионален опит в
размер на 246, 60 лева, както и за 5 ПКС, сума в размер на 35 лева месечно
или общо сума в размер на 2366, 60 лева. От ищцата се претендира сумата от
4
2340 лева, поради което съдът следва да се съобрази с претендирания размер.
Ищцата следва да получи пълно възнаграждение за месец април, май,
юни, юли и август/5 х 2340 = 11 700/, както и за 4 работни дни през месец март
и 6 работни дни през месец септември, което е общо десет работни дни. При
възнаграждение от 2340 за 22 работни дни на месец, за един ден се полага 106,
36 лева, което при 10 работни дни прави 1060,36 лева.
Предвид гореизложеното следва да се осъди ответника да заплати на
ищцата сума в общ размер на 12760,36 лева.
Съобразно с изхода на делото, разноски се дължат на ищцата.
От ищцата бяха доказани разноски на стойност 2400 лева – за
адвокатско възнаграждение с ДДС. Липсва възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, поради което в тежест на ответника следва да
се възложи сумата от 2400 лева с ДДС.
В тежест на ответника следва да се възложи и дължимата ДТ по трите
претенции, която е в размер на по 50 лева, за претенциите по чл.344, ал.1, т.1 и
т.2 КТ, като и сума в размер на 510,41 лева за иск с правно основание чл.344,
ал.1, т.3 КТ.
С оглед предмета на делото – присъждане на обезщетение за оставане
без работа, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът е длъжен служебно да
постанови предварително изпълнение на решението.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ прекратяването на трудовото правоотношение на Б. Б. Г.,
ЕГН**********, с адрес гр. К. със Заповед № 948/25.03.25г., издадена от СУ
„Д-р П. Б.“- гр. К. на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Б. Б. Г.,
ЕГН********** на заеманата преди прекратяването на трудовото
правоотношение длъжност „старши учител общообразователен предмет в
начален етап“ при СУ „Д-р П. Б.“- гр. Костинброд.
ОСЪЖДА СУ „Д-р П. Б.“- гр. К. да заплати на Б. Б. Г.,
5
ЕГН**********, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ сумата
от 12760,36 лева – обезщетение за времето, през което тя е останала без работа
за периода от 25.03.25 г. до 09.09.25 г.
ОСЪЖДА СУ „Д-р П. Б.“- гр. К., да заплати на Б. Б. Г.,
ЕГН********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2400 лева –
адвокатско възнаграждение с ДДС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, СУ „Д-р П. Б.“- гр. К., да
заплати по сметка на Районен съд- Костинброд, сумата от 50 лева – държавна
такса по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, сумата от 50 лева –
държавна такса по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, сумата от
510,41 лева – държавна такса по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3
КТ.
Решението в тази му част може да бъде обжалвано пред Софийски
окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението на
основание чл. 242, ал. 1 ГПК, в частта му, с която СУ „Д-р П. Б.“- гр. К., е
осъдено да заплати на Б. Б. Г., ЕГН**********, на основание чл. 344, ал. 1, т.
3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ сумата от 12760, 36 лева – обезщетение за времето,
през което тя е останала без работа за периода от 25.03.25г. до 09.09.25 г.
Решението в тази му част има характера на определение и може да
бъде обжалвано пред Софийски окръжен съд с частна жалба от получаването
му.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
6