ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№401
гр.
Варна, 17.06.2019г.
Варненският апелативен съд, в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдията
Славов в. ч. гр. дело № 300/19г., намира следното:
Производството е образувано по
частна жалба, подадена Н.Р.Н. чрез процесуалните ѝ представители адв. И.Ц. и адв. Сл. А.
***, против протоколно определение от 05.04.19г. по гр.д. № 1907/17г. на ОС-Варна, с което е прекратено
производството по делото поради недопустимост на иска. Счита се, че
определението е неоснователно, необосновано и неправилно. Поддържа се, че за
ищцата е налице правен интерес от предявения по делото установителен иск за
прогласяване нищожността на договор от 27.11.14г. за прехвърляне на недвижим
имот вместо изпълнение на парично задължение, сключен между „Комфортен дом“
ЕООД и Д.Ж.К.. Правният интерес произтича от това, че след прогласяване на
нищожността на сделката, имотът ще бъде върнат в патримониума на „Комфортен
дом“ ЕООД и това ще даде възможност за уреждане на взаимоотношенията между
ищцата и това търговско дружество, които преди това са били обвързани от
предварителен договор за покупко-продажба на имота. Правният интерес се извлича
от това ищцата да придобие собствеността върху имота. Освен това е посочено, че
е „логично след прогласяване на нищожността да не се прилага срока по чл. 19 от ЗЗД, тъй като правният интерес на ищцата е имотът да се върне в патримониума на
„Комфортен дом“ ЕООД, в резултат на което тя ще упражни правото си на
удовлетворяване на своето вземане, произтичащо от Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по ч.гр.д. № 13962/14г. на
ВРС, ХLІІІ с-в, въз основа на която е бил издаден изпълнителен
лист и е образувано изпълнително дело срещу „Комфортен дом“ ЕООД“. Спорен се
счита и въпроса относно прекратяването на предварителния договор, тъй като
ищцата-купувач по него е била изправна страна, а неизправността е на
дружеството-продавач, „тъй като от 2014г. имат висящо наказателно производство
с предмет именно процесния имот“. В тази връзка се сочи, че е налице висящо
НОХД № 5488/18г. на ВРС, ХХІІ с-в с повдигнато срещу Парис Сивриян обвинение за
извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1 от НК – за извършена измама чрез поредицата от сделки с процесния имот.
Счита се, че след като е налице правен спор /установен по делото и с оглед
предприетите от ответниците оспорвания на предявения иск/, то и е налице правен
интерес от предявяване на иска, по който съдът е длъжен да се произнесе като го
разреши по арг. от чл. 2 от ГПК. Претендира се отмяна на определението, за да продължи
нормалния ход на делото.
Насрещните страни Д. Ж. К. и Ю.
Б. К. чрез общия си процесуален представител адв. А.К. са депозирали отговор на
частната жалба, с който последната е оспорена като неоснователна. Счита се, че
с развалянето на предварителния договор за покупко-продажба на недвижимия имот
чрез изпратената на 07.08.14г. от ищцата покана до дружеството /за което в с.з.
на 05.04.19г. са били представени и доказателства, които не са били оспорени от
представителя на ищцата/, за последната е отпаднал правния интерес от
предявения по настоящото дело установителен иск за прогласяване нищожността на
последващата сделка за прехвърляне собствеността на имота от обещателя-продавач
по предварителния договор на ответниците К.. За правния интерес като абсолютна
положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск съдът
следи служебно и във всяко положение на делото, поради което и не се споделят
съображенията, изведени от нормата на чл. 2 от ГПК. Претендира се определението
да бъде потвърдено и на адв. К. да бъдат присъдени разноски за настоящото
производство, изразяващи се в адвокатски хонорар, на осн. чл. 38, ал. 2, вр.
чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА.
Настоящият състав на съда намира,
че за другия ответник по делото /насрещна страна по частната жалба/ -
„Комфортен дом“ ЕООД, е налице хипотезата на чл. 129, ал. 3, изр. 2 от ГПК, тъй
като на същия не е бил надлежно връчен препис от исковата молба. Поради това и
не се изисква връчване на препис от частната жалба. Това становище съдът приема
след като съобрази следното: Върху съобщението от 24.07.18г., с което е бил
изпратен препис от исковата молба за връчване на ответното дружество /л. 125 от
делото/, длъжностното лице на 22.08.18г. е отбелязало, че по сведение на внука
на представляващата дружеството – Й. Д. С. /тя и едноличен собственик на
капитала/, същата е починала през 2015г. Въпреки узнаването на този факт /за
който по-късно е била извършена и служебна справка от съда в НБД „Население“ и
получената при връчването информация е била потвърдена – л. 190/, съдът е приел
наличието на хипотезата на чл. 50, ал. 2 от ГПК и надлежното връчване на препис
от исковата молба /разпореждане от 13.09.18г. – л. 134/, както и на съдебни
актове и призовки по делото /л. 188-191 и л. 203/. Всъщност при смърт на
физическото лице-едноличен собственик на капитала на ЕООД, дружеството се
прекратява в хипотезата на чл. 157, ал. 1 от ТЗ ако наследниците не поискат да
продължат дейността му или в хипотезата на
155, т. 3 от ТЗ - по иск на прокурора, когато в продължение на три
месеца дружеството няма вписан управител. При направената от настоящия съд
служебна проверка се установи, че понастоящем е постановено решение на
06.06.19г. по т.д. № 339/19г. на ВОС, ТО, с което на осн. чл. 155, т. 3 от ТЗ е
прекратена дейността на „Комфортен дом“ ЕООД. Решение не е влязло в сила. Това
обстоятелство обаче няма касателство към извода, че по първоинстанционното дело
на ответника „Комфортен дом“ ЕООД не е бил надлежно връчен препис от исковата
молба, поради което и на същото не следва да се връчва препис от частната
жалба.
Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването, срещу обжалваем
съдебен акт и при наличието на надлежна представителна власт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна
по следните съображения:
След разделяне на производството
по иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД с определение от 01.09.17г., от исковете за
прогласяване нищожността на сделка и отрицателните установителни искове за
собственост върху недвижим имот (останали предмет на настоящото
първоинстанционно дело), производството по образуваното дело по иска на ищцата
против „Комфортен дом“ ЕООД по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД с № 1930/17г. на ВОС, е
приключило с влязло в сила на 15.02.18г. определение за връщане на исковата
молба и прекратяване на делото на осн. чл. 129, ал. 3 от ГПК. След
неколкократно извършените по указание на съда уточнения на исковата молба от
страна на ищцата Н. /молба от 16.10.17г., молба от 27.11.17г., молба от
02.01.18г. и от 12.06.18г./, както и след прекратяване на исковото производство
с влезли в сила определения по отношение на част от ответниците и на част от
предявените искове, предмет на настоящото дело е останал установителния иск,
предявен от ищцата Н. против „Комфортен
дом“ ЕООД, Д.Ж.К. и Ю. Б. К., осн. чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД за прогласяване
нищожността на сделката, обективирана в НА за прехвърляне на недвижим имот
вместо изпълнение на парично задължение № 103, т. ІІ, рег. № 4832, дело №
243/27.11.14г. на нотариус Ж. К. – гр. Варна, рег. № 149 на НК, което прехвърляне се явява неправомерен
резултат от множеството предхождащи го позволени от закона сделки, поради
заобикаляне на закона.
Правния интерес от предявения иск
ищцата е обосновала с твърденията за наличието на сключен между нея и „Комфортен
дом“ ООД /впоследствие преобразувано в ЕООД/ предварителен договор от 27.09.11г.
за продажбата на същия този недвижим имот – за да може тя да го придобие чрез
окончателен договор или чрез заместващото го съдебно решение по чл. 19, ал. 3
от ЗЗД /това са изричните твърдения, наведени с уточняващите молби от
02.01.18г. и от 12.06.18г. – че действието на предварителния договор не е
отпаднало и че правния интерес се извлича от възможността да се проведе иск по
чл. 19, ал. 3 от ЗЗД/.
В с.з. на 05.04.19г.
процесуалният представител на ответниците К. е представил писмени доказателства,
от които се установява, че на 05.11.14г. Н. Р. Н., действаща чрез адв. Б.
Златев от АК-Варна, е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК срещу „Комфортен дом“ ООД за сумата от 24 500 лв., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното ѝ
изплащане, представляваща връщане на част от платената авансово продажна цена
от 36 000 евро по предварителен договор за покупка на недвижим имот от
27.09.11г., който е развален с надлежно връчена покана от 07.08.14г. на адреса
на управление на дружеството длъжник. По образуваното ч.гр.д. № 13962/14г. на
ВРС, ХLІІІ съдът е постановил Заповед за
изпълнение на парично задължение от 17.11.14г., удовлетворявайки подаденото
заявление. С разпореждане от 06.01.15г. заповедният съд по посоченото дело е
обявил на осн. чл. 416 от ГПК, че заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е
влязла в сила и е разпоредил издаването на изпълнителен лист. Такъв е идаден на
08.01.15г. и получен от адв. Б. З. на 12.01.15г. /л. 199-202 от делото на ВОС/.
След запознаване с тези
доказателства, процесуалният представител на ищцата е заявил, че правният
ѝ интерес от предявения по делото иск, произтича от това имотът да бъде
върнат в патримониума на „Комфортен дом“ ЕООД, за да може тя да бъде
удовлетворена, дори с изпълнението, което тече в момента по отношение на
издадения изпълнителен лист, насочвайки изпълнението върху този недвижим имот.
Добавила е, че ищцата може да бъде удовлетворена с имота във връзка с
изпълнение на предварителните уговорки по отношение на сключения предварителен
договор, като няма значение дали договорът е прекратен. Правният интерес
произтича от това да се върне имота в патримониума на дружеството, за да може
страните да стигнат до уговорки, така че дружеството да прехвърли имота на
ищцата, тъй като дружеството няма как да върне сумата на Н.Н.. Последната е
ощетено лице. Допълва се, че е логично, след като бъде прогласена нищожността
на атакувания по делото договор, да се изпълни договора по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Освен това процесуалният представител на ищцата е заявил, че върху
представените от ответната страна договори и протоколи, има множество подписи,
които не са положени от управителя на дружеството и в настоящото производство
ще се установи кой е полагал подписите върху документите. Положителното за
ищцата е, че връщайки имота в патримониума на „Комфортен дом“ ЕООД, може да се
стигне до ново договаряне за прехвърляне на имота /така на л. 204 от делото на
ВОС/.
Правният интерес е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, за
която съдът следи служебно във всяко положение на делото. В настоящия случай
следва да се приеме, че правният интерес от предявения установителен иск е
отпаднал за ищцата с развалянето на предварителния договор, сключен с
„Комфортен дом“ ЕООД за прехвърляне на описания имот, който е предмет на
атакуваната понастоящем сделка. Това е така, защото интереса да се иска
обявяване нищожността на правна сделка принадлежи на страните по същата /за да
се обяви липсата на обвързващи я от тази сделка правни последици/ или на трети
за сделката лица – но само, когато от прогласяването на нищожността на
сделката, за самите тях ще настъпят съответни правни последици /ищецът ще може
да осъществи претендирано от него право или ще отрече претендирано по отношение
на него право/. В случая ищцата като трето за процесния договор лице би имала
правен интерес от прогласяване на неговата нищожност, за да осъществи свое
материално право – да придобие имота, за който е сключила предварителен договор
с прехвърлителя по атакувания договор. При отпадане на облигационната връзка,
учредена с предварителния договор, за ищцата е отпаднал и правния интерес от
така предявения установителен иск. Същият не може да се обоснове нито с
възможността бившите страни по предварителния договор „да го предоговарят“,
така че ищцата да придобие имота /било то в рамките на принудително изпълнение
на паричното вземане на ищцата за връщане на покупната по предварителния
договор цена или извън него/, нито с възможността да се разкрива неистиността
на документи, представени по делото от ответното дружество, нито с възможността
за насочване на принудителното изпълнение върху процесния имот, тъй като
липсват твърдения на факти от хипотезата на правната норма, регламентираща
косвения иск.
При това положение обжалваното определение е
законосъобразно и следва да се потвърди.
С оглед изхода по настоящото
дело и отправеното в отговора на
частната жалба искане, на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА /за осъществяваната по реда
на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА безплатна правна помощ по делото е представената
на л. 181 от делото на ВОС подписана от Д. К. и адв. К. разписка/ в полза на
адв. К. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.
/определено по размер на осн. чл. 11 от Наредба № 1 на ВАС/.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 05.04.19г. по гр.д. № 1907/17г. на ОС-Варна, с което производството
по делото е било прекратено като недопустимо.
ОСЪЖДА Н.Р.Н.,
ЕГН ********** *** да заплати на адв. А.Е.К. *** с адрес на кантората гр.
Варна, бул. „Вл. Варненчик“, 21, ет. 1, думата от 200 /двеста/ лв., на осн. чл.
38, ал. 2 от ЗА.
Определението може да се обжалва
с частна касационна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на страните по
настоящото производство /чрез процесуалните им представители/ пред ВКС, при
наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: