№ 3120
гр. София, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:П. Т. С. В.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. В. Гражданско дело №
20211110153055 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с предявени от АН. ИВ. Ц., с ЕГН **********, Р. А Ц.а, ЕГН
********** и М. АН. Ц., ЕГН ********** отрицателни установителни искове с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК срещу „ф-ма“ АД за признаване за установено по отношение на
дружеството, че всеки един от тях не дължи по 1/3 част от сумата в общ размер на 3 714,07
лв. главница, представляваща стойност на доставена питейна вода и отведени и пречистени
отпадъчни води, фактурирана от „ф-ма“ АД с фактури, издадени за периода 21.03.2012г. до
15.08.2018г. за имот на адрес: гр.София, ж.к. „С.“, бл., вх., ап., по партида с аб.
№**********, както и всеки един от тях не дължи по 1/3 част от сумата в общ размер на 1
267,57лв. мораторна лихва за периода от 21.03.2012г. до 15.08.2018г., поради погасяване на
възможността за принудителното събиране на сумите, като погасени по давност.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „ф-ма“ АД е депозирал отговор, с който
признава иска и моли за постановяване на решение при условията на чл. 237 ГПК. Излага
съображения за недължимост на разноски в настоящото производство от ответника, тъй като
не е дал повод за завеждането му. В условията на евентуалност прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3
от ГПК, установи следното от фактическа и правна страна:
С оглед особеностите на отрицателните искове и направеното признание, в тежест на
ищеца е единствено да установи, че ответника е претендирал сума в размер на 3 714,07 лв.
1
за периода 21.03.2012г. до 15.08.2018г. за имот на адрес: гр.София, ж.к. „С.“, бл., вх., ап., по
партида с аб.№********** и този размер се претендира към датата на подаване на исковата
молба.
От ищеца е представена справка за формирани задължения и извършени плащания за
адрес: гр.София, ж.к. „С.“, бл., вх., ап., по партида с аб.№********** за периода от
21.03.2012г. до 15.06.2021г., като за по-голямата част от месечните задължения е вписано, че
са дължими. Представено е писмо от ищците до „ф-ма“ АД, получено от служител на
дружеството на 26.07.2021г., с което е поискано сумите по фактури за периода 21.03.2012г.
до 23.07.2018г. да бъдат отписани от партидата на ищците, като погасени по давност.
Ответното дружество е предупредено, че в случай, че не отпише вземанията, ищците ще
бъдат принудени да потърсят правата си по съдебен ред. Няма доказателства, а и в отговора
на исковата молба не се съдържат твърдения „ф-ма“ АД да е отписала задълженията от
партидата на ищците.
Вземанията за потребена вода са периодични такива, поради което на осн. чл.11, т.в
ЗЗД се погасяват с изтичане на три годишна погасителна давност. Исковата молба е
подадена на 13.09.2021г., поради което възможността за принудително събиране на всички
вземания, възникнали преди м.08.2018г. е погасена по давност. Поради изложеното и с оглед
на направеното признание от страна на „ф-ма“ АД, предявените искове следва да се уважат.
По разноските:
При този изход на спора и изричните претенции на страните, на основание чл. 78, ал.
2 от ГПК по въпроса за разноските съдът намира следното: За да се реши въпросът за
разпределение отговорността за разноски между ищеца и ответника трябва да се изследва
въпросът дал ли е повод ответникът за завеждане на делото. В настоящия случай следва да
се приеме, че с бездействието си да отговори на писмо от ищците до „ф-ма“ АД, получено от
служител на дружеството на 26.07.2021г., с което е поискано сумите по фактури за периода
21.03.2012г. до 23.07.2018г. да бъдат отписани от партидата на ищците, като погасени по
давност, „ф-ма“ АД е дала повод за завеждане на делото. От дружеството въпреки
направеното искане за отписване на задълженията, не е предприето такова, което
демонстрира отказ за разрешаване на спора извънсъдебно. Поради изложеното не са налице
и двете кумулативни предпоставки на чл. 78, ал. 2 от ГПК, поради което „ф-ма“ АД следва
да понесе разноските, направени от ищеца.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените от него съдебни разноски в размер на 199,27лв. за заплатена държавна такса.
Поискано е и присъждане на адвокатско възнаграждение в размер 560лв. Направеното, от
ответникът, възражение на основание чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение е допустимо, но неоснователно. Съдът намира, че делото не се
характеризира с правна и фактическа сложност, протекло е в едно заседание, без явяване на
процесуални представители на страните, поради което следва да се присъди минимален
размер на адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при материален интерес от
2
4981,64лв. минималното адвокатско възнаграждение е 578,71лв. Поради изложеното
претендираното възнаграждение от 560лв. не се явява прекомерно и следва да се присъди в
пълен размер.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
предявен от АН. ИВ. Ц., с ЕГН **********, Р. А Ц.а, ЕГН ********** и двамата с адрес:
гр.София, ж.к. „С.“, бл., вх., ап. и М. АН. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“О.“,
бл., вх., ап. срещу “ф-ма” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к.М.” ул.”Б П С” №, сгр., че всеки един от ищците не дължи по 1/3 част от сумата
в общ размер на 3 714,07 лв. главница, представляваща стойност на доставена питейна вода
и отведени и пречистени отпадъчни води, фактурирана от „ф-ма“ АД с фактури, издадени за
периода 21.03.2012г. до 15.08.2018г. за имот на адрес: гр.София, ж.к. „С.“, бл., вх., ап., по
партида с аб.№**********, както и всеки един от тях не дължи по 1/3 част от сумата в общ
размер на 1 267,57лв. мораторна лихва за периода от 21.03.2012г. до 15.08.2018г., поради
погасяване на възможността за принудителното събиране на сумите по давност.
ОСЪЖДА “ф-ма” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к.М.” ул.”Б П С” №, сгр. да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на АН.
ИВ. Ц., с ЕГН **********, Р. А Ц.а, ЕГН ********** и двамата с адрес: гр.София, ж.к. „С.“,
бл., вх., ап. и М. АН. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“О.“, бл., вх., ап., разноски
по делото в размер на 199,27лв. за заплатена държавна такса и 560лв. адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3