РЕШЕНИЕ
№
12
Гр.
Пловдив, 06.01.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Пловдив, І отделение, І състав, в публично съдебно заседание на първи декември
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА
МАТЕЕВА
при секретаря К.Р.,
като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 1882 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост във връзка с чл.
145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на А.М.М. ,ЕГН **********
,чрез адв. С.А. с адрес: ***, против Заповед № ЗРИ - 338/22.06.2021 год.,
издадена от зам. кмета на район „Източен“ Община Пловдив, с която на основание
чл. 46, ал. 1, т. 6 и т. 7 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и чл. 41,
ал. 1, т. 6 и т. 7 от Наредба за
условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване в общински
жилища и продажбата им (НУРУЖННОЖП) е прекратено наемното правоотношение за
общинско жилище на адрес: гр. Пловдив, ул. „Батак“ № 34, бл.4018, вх. А, ет. 1,
ап. 1/1, за което е издадена Заповед № 1048/10.10.1983 год. на СД „ИСС“ на М.Р.М..
(баща - починал на 08.10.2013 год.) и е сключен договор за наем №
И-3792/23.06.20214 год. с Н.А.М.(майка - починала на 18.06.2016 год.).
В жалбата се иска от настоящия съдебен
състав да бъде отменен оспорения административен акт като неправилен и
незаконосъобразен. Излагат се доводи за процесуални нарушения
и за неправилно приложение на материалния закон,като администрацията на район
„Източен“Община Пловдив не се е съобразила с влязло в сила решение по адм
д.№2566/2016г. на Административен съд-Пловдив .
Ответникът по жалбата -кмет на Район
“Източен” , Община – Пловдив ,чрез процесуалния си представител - М.С.–
лице с юридическо образование, изразява становище за неоснователност на жалбата
и настоява за отхвърлянето й.Поддържа ,че именно в изпълнение на влязлото в
сила решение по адм. д.№2566/2016г. на Административен съд-Пловдив е издадена процесната заповед.Представя
писмени бележки.
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от страна- адресат на
акта ,в предвидения за това преклузивен процесуален срок /видно от известие за
доставяне заповедта е съобщена редовно на жалбоподателя на 26.06.2021г.,а
жалбата е подадена в район
„Източен“,Община Пловдив на 06.07.2021г./ и при наличието на правен интерес,
поради което се явява ДОПУСТИМА.
Предмет на оспорване е Заповед № ЗРИ -
338/22.06.2021 год., издадена от Кмета на Район „Източен“ Община Пловдив, с
която на основание чл. 46, ал. 1, т. 6 и т. 7 от Закона за общинската
собственост (ЗОС) и чл. 41, ал. 1, т. 6
и т. 7 от Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди,
за настаняване в общински жилища и продажбата им (НУРУЖННОЖП) е прекратено
наемното правоотношение за общинско жилище на адрес: гр. Пловдив, ул. „Батак“ №
34, бл.4018, вх. А, ет. 1, ап. 1/1, за което е издадена Заповед №
1048/10.10.1983 год. на СД „ИСС“ на М.Р.М.. (баща - починал на 08.10.2013 год.)
и е сключен договор за наем № И-3792/23.06.20214 год. с Н.А.М.(майка - починала
на 18.06.2016 год.).
Не е спорно между страните, че се касае
за имот частна общинска собственост.Наличен по делото е Акт за общинска частна
собственост № 2206.
От представената и приета по делото
административна преписка е видно,че със Заповед за настаняване № 1048 от 10.
10.1983г. на СД “Изграждане на селищни системи” при ОНС – Пловдив на основание
чл.22 б.”б”, във вр. с чл.23 и чл.20 от Закона за наемните отношения –
ЗНО/отм./ е бил настанен в апартамента М.Р.М.. с 6 членното си семейство.
Видно от представената Заповед №
ЗРИ-386/1/ от 12.09.2014г. е, че с титуляра на настанителната заповед е имало
сключен договор за наем № И-1907/13.12.2005г.
Така възникналото наемно правоотношение
не е прекратявано с нарочна заповед, а издадената такава,видно от преписката
Заповед № ЗРИ-313/24.07.2014г. на кмета на район „Източен“ за прекратяване на
договора за наем от 2005г., е отменена в хипотеза на чл.99,т.2 от АПК със
Заповед № ЗРИ-386/1/ от 12.09.2014г.
Новото обстоятелство,наложило тази
отмяна е смъртта на наемателя М.Р.М..,
починал на 08.12.2013г. Нее спорно,че негов наследник е и жалбоподателя.
Въз основа на същата настанителна
заповед е сключен нов договор за наем № И-3792/23.06.2014г. с майката на
жалбоподателя Наска Атанасова Методиева, като в договора са посочени и
членовете на семейството й, които ще живеят в жилището, измежду които е и
жалбоподателя. Последната също е починала. Договорът за наем е сключен със срок
за една година-до 23.06.2015г.
Следва да се подчертае,че сключването на
последващ договор за наем със съпругата на първоначално настанения титуляр е
съответно на ПП на ВС на НРБ №5/1976г. т.10, съгласно което при смърт на
титуляра по настанителната Заповед членовете на неговото домакинство, за които
тя се отнася, остават да живеят в жилището на основание така създадените наемни
отношения, като си счита, че всеки един от тях е придобил самостоятелно право
на наемател по наемния договор на титуляра /така още Решение №1052 от 26.XI.1973
г. по гр. д. № 665/73 г., III г. о..на ВС на НРБ/. Правата им обаче са
производни на правата на първоначалния титуляр. /така ТР № 30/1989 г. по гр. д.
№ 16/1989 г. на ОСГК на ВС на НРБ/.
В случая има последващо наемно
правоотношение с нов титуляр-майката на жалбоподателя. По отношение на него,
освен настъпилата смърт, прекратително основание е и определеният срок на
договора, който видно е изтекъл.
С изтичането на срока за настаняване
това правоотношение следва да се приеме за прекратено и по отношение на
членовете на семейството на починалата наемателка-майка на жалбоподателя,
починала на 18.06.2016г.,а настаняването е било със срок 23.06.2015г.
Последвало е издаването на Заповед №ЖИ-22/20.10.2016г. на Кмета на Район
“Източен” на Община – Пловдив, с която е разпоредено изземването от
жалбоподателя на ползвания от него имот – частна общинска собственост:
апартамент № 1 с площ от 95,63кв.м.,състоящ се от три стаи,кухня,баня и антре,с
прилежащо избено помещение № 1,ведно с 2,55% ид.части от общите части на
сградата и правото на строеж, находящ се в гр.Пловдив, ул.“Батак“ № 34,
бл.4018,вх.“А“,ет.1.
Тази заповед е обжалвана пред съда и с
влязло в сила решение по адм д.№ 2566/2016г. по описа на Административен
съд-Пловдив,същата е отменена.
За да отмени администратвния акт ,съдът
е приел,че :“предпоставка и условие за издаване на процесната заповед по чл.
65, ал. 1 от ЗОбС е издаването и влизането в сила на заповед по чл.46, ал.2 от ЗОС, защото веднъж възникнало наемното правоотношение следва да бъде прекратено
с мотивиран нарочен акт – заповед, издадена от компетентния административен
орган и подлежаща на съдебен контрол за законосъобразност. Това е така
независимо от основанието за прекратяване на наемното правоотношение,особено
след като със сключването на наемния договор права придобиват и членовете на
семейството на наемателя.
Като не е спазил процедурата по издаване
на този предхождащ изземването на общинския имот административен акт, ответния
административен орган е издал незаконосъобразен акт“
Именно в изпълнение на съдебното
решение, ответният административен орган е издал оспорената в настоящото
производство Заповед № ЗРИ - 338/22.06.2021 год по
чл.46, ал.2 от ЗОС.
По делото е приета административната
преписка.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на
оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146
от АПК, намира за установено следното:
Относно компетентността на органа.
Действително, съгласно разпоредбата на
чл. 46, ал. 2 от ЗОС и чл. 41, ал. 2, изр. 1 от НУРУЖННОЖП наемното
правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната
заповед. В настоящия случай, на жалбоподателя не е издадена настанителна
заповед. Същият, обаче, се явява член от домакинството на титуляра на
издадената настанителна заповед № 1048/10.10.1983
год. на СД „ИСС“ на М.Р.М.. (баща - починал на 08.10.2013 год.) по смисъла на §
6 от ДР на НУРУЖННОЖП. По отношение на него не е установена жилищна нужда по
смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредбата. В сключения договор за наем на
общинско жилище № И-3792/23.06.2014г. с майката на жалбоподателя Н.А.М.изрично
е посочено, че се сключва за срок, не по-дълъг от 1 година, до установяване на
настанителни права. В този смисъл, при неустановени настанителни права за
жалбоподателя, компетентността на административния орган произтича от
разпоредбата на чл.3, ал. 2 от Наредбата, съгласно която кметовете на райони
организират и ръководят управлението на жилища – общинска собственост,
предназначени за отдаване по наем.
По така изложените съображения
оспорената заповед се явява издадена от
компетентен орган в условията на заместване –издадена е от зам.кмета на район
„Източен“,община Пловдив съгласно Заповед за заместване № ЗРИ-298/08.06.2021г.
При издаването на заповедта е спазена,
предвидената в чл. 59, ал. 1, във връзка с ал. 3 от АПК писмена форма,
съобразена е с изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, съдържа изискуемите от
закона реквизити. Съдържанието на заповедта е съобразено с разпоредбата на чл.
46, ал. 2, изр. второ от ЗОбС, в съдържанието й фигурира издател, адресат,
изложени са мотиви, които формират мнение у административния орган. Ясно е
формулирана разпоредителната част, с която се прекратява наемното
правоотношение, датата, от която същото се счита за прекратено, както и срокът
и условията, при които наемателят следва да освободи отдаденото под наем общинско
жилище.
Съдът намира,че оспорената заповед е
издадена и при съответствие с материалноправните разпоредби.
С процесната заповед са посочени правни
основания –чл. 46, ал. 1, т. т. 6 и т.7 от
ЗОС и чл. 41, ал. 1, т. 6 и т.7 от Наредба за условията и реда за установяване
на жилищни нужди, за настаняване в общински жилища и продажбата им
(НУРУЖННОЖП).
Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 2
от ЗОС наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал
настанителната заповед, като в заповедта се посочват основанието за
прекратяване на наемното правоотношение и срокът за опразване на жилището,
който не може да бъде по-дълъг от един месец. В настоящия случай, не е налице
настанителна заповед с адресат жалбоподателяа, но по-горе в настоящото решение се
изложиха аргументи за компетентността на издателя на ИАА, произтичащи от
разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от НУРУЖННОЖП.
По отношение на съответствието на
оспорената заповед с материалния закон, е достатъчно да бъде установено по
несъмнен начин наличието на която и да е от алтернативно изброените
предпоставки по чл. 46, ал. 1 от ЗОС, каквито в случая се явяват тази по т. 6
от ЗОС - изтичане на срока за настаняване.
Според разпоредбата на чл. 43 ал. 1, т.
1 от ЗОС в жилищата за отдаване под наем се настаняват лица с жилищни нужди,
установени по реда на наредбата по чл. 45а, ал. 1 от същия закон. Съгласно
разпоредбата на чл. 45а, ал. 1 от ЗОС условията и редът за установяване на
жилищни нужди и за настаняване под наем в жилищата по чл. 43 и 45 се определят
с наредба на общинския съвет, каквато в случая се явява НУРУЖННОЖП.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1,
т. 1 от НУРУЖННОЖП в жилища за отдаване под наем се настаняват за не повече от
10 години лица с жилищни нужди, установени по реда на тази глава. В разпоредбата
на чл. 7, ал. 1 от Наредбата са посочени кумулативно условията, на които трябва
да отговарят нуждаещите се от жилище и техните семейства/домакинства, като тези
условия се установяват със саморъчно подписана декларация, към която се
прилагат съответните документи.
Няма спор между страните по делото, че
срокът на сключения договор за наем № И-3792/23.06.2014г. е изтекъл на
23.06.2015г.
Това означава, че оспорената в
настоящото производство заповед само на това основание се явява издадена в
съответствие с материалния закон. Отделно от това, съгласно разпоредбата на чл.
46, ал. 4 от ЗОС при изтичане на срока на настаняване наемното правоотношение
може да бъде продължено, ако наемателят отговаря на условията за настаняване
под наем в общинско жилище, т.е. не предвижда задължение на органа за
продължаване на наемното правоотношение, а правна възможност. В случая не са
представени доказателства за установена жилищна нужда по отношение на
жалбоподателя и членовете на неговото семейство/домакинство, но предвид
непредприети действия по прекратяване на наемното правоотношение след изтичане
на срока на договора за наем може да се приеме, че административният орган е
упражнил правомощието си да продължи наемното правоотношение.В жалбата нищо не
се сочи относно жилищната нужда,а и представените от жалбоподателя
доказателства не установяват горната.
Съдът намира,че от събраните по делото
доказателства,не може да се приеме за несъмнено установено наличието на
хипотезата на чл. 46, ал.1, т.7 от ЗОС/
отпадане
на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище/, посочена като едно
от основанията за издаване на оспорената заповед.
Но дори да се приеме за установено, че е
налице погрешно посочено правно основание за издаването на процесната заповед,
то наличието на това обстоятелство не е в състояние да обуслови
незаконосъобразността на тази заповед, тъй като (както се посочи по-горе) за
съответствието на оспорения акт с материалния закон е достатъчно да бъде
установено по несъмнен начин наличието на която и да е от алтернативно
изброените хипотези по чл. 46, ал.1 от ЗОС, каквато в случая се явява тази по
чл. 46, ал.1, т.6 от ЗОС- изтичане на срока за настаняване.
Аналогични на разпоредбите на чл.
46,ал.1т.6 и т.7 ЗОС са тези по
чл.41,ал.1 ,т.6 и т.7 от НУРУЖННОЖП.
Най-сетне, настоящият състав на съда
намира заповедта за издадена и в съответствие с целта на закона, насочена към
прекратяване на наемно правоотношение, съществуващо в нарушение на установения
законен ред за ползване и управление на жилище, общинска собственост.
Ето защо, като издадена от компетентен
орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
на изискванията за форма на акта, без противоречие с материалноправни
разпоредби и в съответствие с целта на закона, оспорената в настоящето
производство заповед се явява законосъобразен административен акт, поради което
жалбата против заповедта е неоснователна и като такава не следва да бъде
уважена
Водим от горните мотиви и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Пловдив, Първо отделение, I състав,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалба
на А.М.М. ,ЕГН ********** ,чрез адв. С.А. с адрес: ***, против Заповед № ЗРИ -
338/22.06.2021 год., издадена от зам.кмета на район „Източен“ Община Пловдив.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: