Р Е Ш Е Н И Е
№ 4974/ 4.12.2018г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет
и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети ноември, две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря
Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 16825 по описа на
Варненски районен съд за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано въз основа на искова молба с вх. № 62992/
01.11.2017 г.
от С.К.П., ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез пълномощник срещу З.
„Л.и.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, с
искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумите от: 1250.00 лева -
частичен иск от общо 50 000.00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени, в резултат
на ПТП, настъпило на 27.04.2016 г., около 14:00 ч., по път № *, * клас, в
посока гр. Варна, , по вина на водача на л. а. „*“ с ДК № *, застрахован по
договор за гражданска отговорност в З. „Л.и.“ АД, ведно със законната лихва върху горепосочените главници, считано от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
претендираната сума; 55.67 лева –
обезщетение за забава върху главницата от 1250.00 лева, начислено за
периода 26.05.2017 год. – 01.11.2017 год.; 2000.00
лева – частичен иск от общо 8820.00 представляваща обезщетение за
имуществени вреди, настъпили в резултат ПТП от 27.04.2016 г., около 14:00 ч.,
по път № *, * клас, в посока гр. Варна, по вина на водача на л. а. „*“ с ДК № *,
застрахован по договор за гражданска отговорност в З. „Л.и.“ АД, форимирана
както следва: 680.00 лева – част от
претенция, цялата в размер на 7500.00 лева, обезщетение за нанесети щети по л.
а. „*“, модел „*“, ДК № * и 1320.00 лева
- разходи за лечение на увреденото лице, изразяващо се в поставяне на
имплатни на дясната китка, ведно със
законната лихва върху горепосочените главници, считано от датата на депозиране
на исковата молба до окончателното изплащане на претендираната сума; 89.07 лева - обезщетение за
забава върху главницата от 8820.00 лева, начислено за периода 26.05.2017 год. –
01.11.2017 год.
В
исковата си молба ищецът излага, че на 27.04.2016 г., около 14:00 ч., по път № *,
* клас, в посока гр. Варна, при управление на личния си автомобил, при липса на
насрещно движещи се автомобили, предприема маневра – изпреварване от лявата
страна на движещия се пред нея л. а. „*“, рег. № *. В същото време, водачът на
същия, в нарушение на чл. 28, ал. 1, т. 1 ЗДв.П, предприема завиване на ляво. С
цел избягване на удара, ищцата отклонява управлявания от нея автомобил, който
излиза от пътното платно и се блъска челно в крайпътно дърво. Ответницата е
напуснала местопроизшествието В резултат на удара, ищцата получава телесни
увреждания – отоци по лицето, фрактура на носа и на дясна китка. Извършени са
две медицински интервенции, като на дясната китка е поставена титаниева
пластина и болт, направени са десет шева. Лечението е съпроводено със силни
болки. Счупването на крайника е обусловило трайно затруднение в движението за
период от около 3 месеца. Телесните увреждания пораждат при ищцата чувство на
срам и притеснение от външния вид, което от своя страна е обусловило
ограничаване на социалните и контакти. Твърди се още, че в резултат на
произшествието при ищцата се появяват смущения с съня, страх от пътувания,
сприхавост и раздразнителност. Към настоящия момент носа на пострадалата е все
още деформиран, като все още се наблюдава и функционален дефицит на дясната и
ръка, което от обуславя невъзможност на осъществяване на ежедневни дейности –
домакински и служебни. Излага, че в резултат на инцидента, лекият автомобил „*“
е негоден на употреба по предназначение, като отремонтирането му е невъзможно.
Пазарната му стойност, към момента на ПТП, е 7500.00 лева. Твърди се още, че
лекият автомобил на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност” със застрахователна полица № BG/22/116001074407 от З. „Л.и.”
АД, която полица е действаща към датата на ПТП. Ответното дружество е уведомено
за претенцията, чрез покани, получени съответно на 26.04.2017 год. и 05.10.2017
год. Във връзка с произшествието е образувано ДП № 287/ 2016 год. по описа на
РПУ А., прекратено от ВРП, поради неспособност на лицето да носи наказателна
отговорност, поради разстройство на съзнанието.
Ответникът
– З. „Л.и.“ АД, депозира писмен отговор, в срока
по чл. 131 ГПК, в който оспорва
исковата претенция по основание и размер, като намира, че не са налице основания
за ангажиране на отговорността му поради наличие на обстоятелства, изключващи
наказателната и гражданската отговорност на застрахованото лице. До колкото се
касае за деяние, извършено от недееспособно лице, то пасивно легитимирано е
лицето, задължено да упражнява надзор над него. Оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между ПТП-то и уврежданията на ищеца. Навежда
възражение за съпричиняване от страна на ищцата, която е управлявала автомобила
без предпазен колан, а също и е предприела маневра изпреварване на непозволено
място, непосредствено преди отбивка. Оспорва иска за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди, поради обстоятелството, че собственик на управляваното
МПС е съпругът на ищцата. Оспорва вида, интензитета и характера на претърпените
от ищцата болки и страдания, като намира претендирания размер за завишен.
Възразява и срещу размера на претенцията за репатриране на щетите на лекия
автомобил, като намира, че същия следва да се определи съобразно методиката по
Наредба № 49/ 16.10.2014 год. Не оспорва стойността на поставения имплант.
Отправя искане за отхвърляне на иска, а в условията на евентуалност – за
намаляване размера на обезщетенията. Претндират се и разноски.
Третото лице – помагач – А.М.И. – не
изразява становище по исковете.
Съдът,
след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от КП № 445000-699/ 28.04.2016 год. (л. 11), на 27.04.2016 год.,
около 14.25 часа, по път * клас № *, посока гр. Варна до отбивката за бар „Н.“
е осъществено пътно – транспортно произшествие, с участието на МПС рег. № *,
управлявано от С.К.П.. В протокола е отразено, че произшествието е настъпило в
резултат на неправилно изпреварване, при което водача губи контрол над
автомобила и се блъска в крайпътно дърво, в ляво по посоката на движението. Констатирано
от съставителя на място е, че пострадала от произшествието е С.П..
Приобщен към доказателствения материал по делото е АУАН от 22.05.2016 год.,
съставен от мл. автоконтрольор при РУ – гр. А. срещу С.К.П. за това, че на
27.04.2016 год. около 14.30 часа, по път ІІІ – *, посока гр. Варна, управлява
л. а. рег. № *, при изпреварване до отбивката при бар „Н.“ губи контрол над
автомобила, в следствие на което се блъска челно в крайпътно дърво, в ляво по
посоката на движението.
Съгласно приобщената на л. 11 епикриза от МБАЛ „*“ ЕАД, на 27.04.2016 год. С.П.
постъпва в болничното заведение, с диагноза „фрактура на носни кости“.
Предприета е оперативна интервенция – репозиция на носни кости, поставена е и
предна тампонада. Установени са и придружаващи заболявания – контузия на глава,
фрактура на дясната ръка. Ищцата е изписана на 28.04.2016 год.
Съгласно приобщената на л. 12 епикриза от МБАЛ „*“ ЕАД, на 10.05.2016 год. С.П.
постъпва в болничното заведение, с диагноза счупване на долния край на лъчевата
кост на десен горен крайник. На 11.05.2016 год. е предприета оперативна
интервенция – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация. Ищцата е изписана
на 13.05.2016 год.
Приобщени към доказателствения материал по делото са заведени копия от
фактура и касов бон от 12.05.2016 год., видно от които на посочената дата,
ищцата е заплатила към МБАЛ „*“ ЕАД сумата от 1320.00 лева – цена за комплект 1
бр. титаниеваъглово стабилна екстра – артикуларна плака за дистален радиус, с
диаметър 2.5 мм., дължина 55 мм., дясна или лява, със 7 броя заключващи
кортикални. Във фактурата е посочено, че изделията са вложени при лечението на С.П..
Видно от болничен лист № Е20164577947, същия е издаден за лечение на С.П.
за 1 ден в болнични условия, и 10 – в домашни, за периода 27.04.2018 год. до
07.05.2016 год.
Видно от болничен лист № Е20165346250, същия е издаден за лечение на С.П.
за 30 дни в домашни условия, за периода от 08.05.2016 год. до 06.06.2018 год.
Видно от болничен лист № Е20165346511, същия е издаден за лечение на С.П.
за 30 дни в домашни условия, за периода от 07.06.2016 год. до 06.07.2018 год.
Видно от болничен лист № Е20165346788, същия е издаден за лечение на С.П.
за 30 дни в домашни условия, за периода от 07.07.2016 год. до 05.07.2018 год.
С Постановление от 27.09.2017 год. на Варненска районна прокуратура по ДП №
287/ 2016 по описа на РУ – А., наказателното производство срещу лицето А.М.И. е
прекратено, на основание чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. с чл. 342, ал. 1 НК. В
мотивите на постановлението е прието, че към момента на деянието – 27.04.2016
год. водачът на МПС рег. № * – А.М.И. не е разбирала свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.
От страна на ищцата е отправена покана до ответното дружество за изплащане
на застрахователно обезщетение, в срок от 30 дни, считано от датата на
получаването и (л. 36).
Поканата е получена от застрахователя на 26.04.2017 год., видно от
приложеното на л. 37 известие за доставяне.
С писмо изх. № 10065/ 16.10.2017 год. (л. 42), застрахователят отказва изплащане
на обезщетение, поради липса на данни за настъпило застрахователно събитие, за
което да отговаря .
От заключението
на вещото лице Д.Д. по
изготвената в хода на процеса съдебно - медицинска експертиза, се
установява следното: на 27.024.2016
год. ищцата получава счупване на носни кости, счупване на дясна лъчева кост в
долна трета, с разместване на фрагментите под ъгъл и ширина, кръвонасядания и
травматичен оток на лицето; описаните травматични увреждания са резултат от
удари с или върху твърди тъпи предмети, реализирани в областта на лицето,
десния горен крайник, респ. по описания в исковата молба начин; счупването на
дясната лъчева кост е обусловило трайно затруднение в движението на десния
горен крайник, за период не по – малък от три месеца, като към момента на изготвяне
на заключението е налице намаление в захвата с дясната длан, а също и
ограничение в разгъването на дясната киткова става; останалите увреждания, в
своята съвкупност, са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота; травматичните увреждания са обусловили нарушена функция на десния горен
крайник, болки и нарушено дишане, в резултат на счупването на ностните кости; болките,
които ищцата изпитва и към настоящия момент, са във връзка с травматичното
увреждане на дясната лъчева кост; към настоящия момент е налице белег по
предната повърхност на дясната предмишница в долна трета, резултат от
проведеното оперативно лечение.
В съдебно заседание, вещото лице разяснява, че е налице възможност
дефицитите при разгъване на ставата и в захвата, да не бъдат преодоляни въобще.
От
заключението на вещото лице С.В. по
изготвената в хода на процеса съдебно - медицинска експертиза, се
установява следното: след
преживяната злополука при ищцата се наблюдават емоционално – волеви промени, свързани
с преживяното произшествие- потиснатост, емоционално и социално отчуждение,
раздразнителност, тревожност, емоционална лабилност; налице е подобрение в
състоянието и след инцидента, то все още е с намален интензитет, като не
отшумяват нарушенията в нощния сън, кошмарните сънища, тревожността при
шофиране, раздразнителността, емоционалната лабилност и чувството за
малоценност, поради невъзможност за пълноценно извършване на елементарни
домакински и служебни задължения; симптомите при ищцата обуславят извод за
наличие на посттравматично стресово разстройство.
От заключението
на вещото лице Г.Д., по изготвената в хода на процеса съдебно - автотехническа
експертиза, се установява следното: Процесното ПТП е
настъпило като на 27.04.2016 год., при дневна светлина и сухо
време, в 14.00 ч., при движение по третокласен път № * посока от с. К. и
гр.Варна, на около километър, след преброителен пост с камера на с. К., МПС с рег. № *, управляван от С.К.П. ,
предприема изпреварване на автомобили, които са се движили пред нея - марка „*"
с рег. № *, управляван от А.М.И. и марка „* " с рег.№ *,управляван от Г. С.
Д., чрез навлизане в лявата лента (за насрещно движение). В момента, когато
процесиият автомобил с рег.№ * се
изравнява с автомобила „* " с рег. № *, водачката на автомобил „*" с
рег. № * предприема маневра завиване наляво към път обозначен с табела „* *.".
Водачката на автомобил „*", забелязвайки автомобил „* *"
/приближавайки я при изпреварване/ намалява скоростта си почти до спиране за да
не предизвика ПТП и да го пропусне.
Водачката на процесният автомобил, с цел
предотвратяване на ПТП /удар/ с автомобила „*" с рег. № *, отклонява автомобила наляво,
навлизайки в лявата отбивка, през левия банкет и се удря челно в крайпътно
дърво, отстоящо на 2 метра от пътя измерено в перпендикуляр посоката на
движение. Пътят в зоната на процесното ПТП е двупосочен,прав
участък,хоризонтален,със суха настилка,двете ленти за движение са отделени е
прекъсната осева разделителна линия. Отбивката в ляво е обозначена с пътен знак
А28-„Кръстовище с път без предимство отляво". Скоростта на движение на
автомобила, управляван от ищцата е 71.64 км./ ч. Дължината на опасната зона на
спиране на процесният автомобил с рег.№ *
е 71 , метра,при движение със скорост от 71.64 км./ ч. 3оната на пряка видимост
на всеки от водачите е била не по -малка от 105,63 м. повече от опасната зона
на спиране.увредени по автомобила на ищцата са налице увредени части, като
стойността, ,необходима за ремонт на автомобила е 14702.21 лв. с използване на
алтернативни части и 18562.37 лева, при влагане на оригинални части. В случая е
налице тотална щета. Пазарната стойност на управлявания от ищцата лек
автомобил,към датата на настъпване на ПТП е -
7 000 лева. Действителната стойност на управлявания от ищцата лек
автомобил,към датата на настъпване на ПТП е 7 600 лева. Състоянието на
автомобила към настоящия момент е като след претърпяното ПТП и разоборудването
за извършените огледи.
За
установяване вида и интензитета на претърпените от ищцата неимуществени вреди,
в хода на процеса са ангажирани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите
В. С. П. и С. Г. П..
В показанията си свид. П. излага, че е дъщеря на ищцата, помни инцидента,
претърпян от майка и на 26.04.2016 год. Ищцата е била приета в * Б., в
отделение „Уши, нос, гърло“, с обезобразен външен вид – подути сини очи, подут
нос, със счупена дясна ръка, превързана лява ръка, със синини по гърдите.
Ръката е гипсирана, носът наместен, ден по – късно е изписана от болницата.
Ищцата не е била в състояние да се обслужва сама. През деня и помагала
свидетелката – тя се грижила за цялото домакинство, хранила я е, помагала и е
да ходи до тоалетна – събувала и обувала и е панталоните. Вечер, съпругът и я е
къпел. Това положение е продължило за около месец, след това ищцата е започнала
от части сама да се обслужва, но отново и е била нужна помощта на близките и,
за около още 5 – 6 месеца. Докато е обслужвана от близките си, ищцата е била
много нервна и притеснена, това е и състоянието сега. Към настоящия момент
ищцата все още не е в състояние да мие чинии и чаши, постоянно ги изпуска, не е
в състояние и да реже твърди продукти. Година и половина след произшествието не
е искала да се качва в автомобил, като с помощта на семейството си вече отново
шофира, но под голям страх. Все още не желае да шофира в градски условия.
Свидетелката споделя впечатленията си, че ищцата често е има кошмари, плачела
е, сънувала катастрофата отново и отново. Изпитвала е чувства на вина и срам от
преживяното, отказвала е да излиза. Към настоящия момент на носа на ищцата се
вижда гърбица.
В показанията си свид. П. излага, че е съпруг на ищцата, помни деня, в
който ищцата е катастрофирала – 26.04.2016 год. Веднага отишъл на
местопроизшествието, видял ищцата с разбити уста и нос, подути очи, от една
ръка шуртяла кръв, а другата е увиснала настрани. Откарана е в болница, където
и е наместен носа, ръката и е гипсирана, а на следващия ден е изписана. Поради
неправилно зарастване, се е наложило провеждане на операция на ръката за поставяне
на пластина. През следващите месеци, ищцата се е чувствала много зле – най –
много и тежало, че не може да се обслужва сама. Двете и ръце били обездвижени,
не е можела самостоятелно да ходи до тоалетна, да се къпе. Грижите по ищцата са
поети основно от дъщеря и. Оплаквала се от силни болки в носа, продължили около
година. Счупената ръка я боли и към настоящия момент. След произшествието
ищцата не е в състояние да изпълнява и трудовите си задължения, които в момента
са поети изцяло от свидетеля. Освен със счетоводството, П. се е занимавала и
със специфичен вид боядисване, който вече, поради травмите в ръцете, не в
състояние да изпълнява. Ищцата много често се буди нощем, оплаквала се е от
кошмари, изпитвала е притеснения за бъдещето. Преди инцидента семейството
честно е излизало, среща ли са се с приятели. След произшествието, ищцата е
отказала да излиза, дори до магазина. Свидетелят споделя впечатленията си за
промяна в характера на ищцата след катастрофата – станала е сприхава, нервна и
притеснителна. Дълго време е отказвала да шофира, като към настоящия момент
управлява автомобил само извън града.
С Определение от 25.09.2018 год. по настоящото дело, е обявено за безспорно
и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че
към датата на реализиране на процесното ПТП – 24.04.2016 год. между З. „Л.и.“
АД и А.М.И., ЕГН: **********, е налице сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, от отношение на л. а. „*“, ДК № *.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и 86, ал. 1 ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ регламентира правото на увреденото лице,
спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетение пряко от
застрахователя на причинителя на вредата.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест
на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване, предпоставките
визирани в хипотезата на правната норма, а именно: 1./ наличие на валидно
застрахователно правоотношение между застрахователя и причинителя на вредата
/деликвентът/ по договор за застраховка на МПС; 2./ в резултат на деяние,
осъществено от застрахованото лице, на ищеца са причинени описаните вреди, в посочения обем; 3./ отправена покана до застрахователя
за изплащане на обезщетение.
В тежест на
ответника е да установи възраженията си относно липсата на пасивна легитимация, начина
на осъществяване на произшествието, настъпване на телесните увреждания, а също
и за съпричиняване от страна на пострадалия.
Между
страните не се спори, а и се установява от събраните по делото доказателства,
че в към датата на настъпване на процесното ПТП между ответното
дружество и А.М.И. е съществувала облигационна
връзка по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност”.
На следващо място, от данните по делото
– Постановление на ВРП, заключението по САТЕ, се установява, че 27.04.2016
год., около 14.00 часа, при движение по третокласен път №
* посока от с. К. за и
гр. Варна, е реализирано пътно - транспортно произшествиие, настъпило след
предприета от ищцата маневра изпреварване на движещия се пред нея л.а. рег. № *,
управляван от А.М.И., и в резултат на допуснато от последната нарушение
на правилото на чл. 28, ал. 1, т. 1 ЗДв.П и без да съобрази движението на
автомобила на ищцата, независимо от добрата видимост, предприема маневра
завиване на ляво. За да избегне удара П. навлиза в зоната на левия банкет и се
удря в дърво.
От заключението по съдебно – медицинската експертиза, кредитирано от съда
като обективно и компетентно изготвено, неоспорено от страните, се установява,
че като пряка и непосредствена последица от осъщественото ПТП, ищеца претърпява
телесни увреждания – счупване на носни кости, счупване на дясна лъчева кост в
долна трета, с разместване на фрагментите под ъгъл и ширина, кръвонасядания и
травматичен оток на лицето. Изводът на експерта кореспондира и с ангажираните
гласни доказателства, кредитирани от съда като отразяващи преки и
непосредствени впечатления на лицата, които ги депозират. Същевременно, от
проведената съдебно – автотехническа експертиза безспорно се установяват и
настъпилите материални щети по автомобила, в резултат на произшествието.
Предвид
изложеното съдът намира, че може да бъде направен
обоснован извод, че настъпилите телесни увреждания при ищцата и щети по автомобила са причинени именно в
резултат на реализирано ПТП, настъпило по посочения в исковата молба механизъм.
На следващо място - в
чл. 45, ал. 1 ЗЗД е въведен основен
принцип, че всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. Вината
се предполага до доказване на противното, като в тежест
на деликвента е да обори презумпцията, очертана в
хипотезата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
В
конкретната хипотеза, ответникът основава възраженията си за липса на пасивна
легитимация на възприетия в прокурорско постановление извод за неразбиране, от
страна на причинителя на вредата, на свойството и значението на действията си и
невъзможност това лице да ръководи постъпките си. Деликтната отговорност в
гражданското право не се покрива с наказателната отговорност и при определени
предпоставки наказателно неотговорните лица могат да носят гражданска
отговорност, при нарушение на правилото да не се вреди другиму. Възможността на
извършителя да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги
ръководи следва да се съобразят към момента на извършването на непозволеното
увреждане (така и в Решение № 119 от 23.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4702/ 2008 г., III г. о., ГК, докладчик
съдията Светла Бояджиева). В случая, от една страна, постановлението за
прекратяване на наказателно производство, не попада сред актовете, визирани в
хипотезата на чл. 300 ГПК, поради което и настоящия състав не е обвързан от
изводите на прокурора, постановил прекратяването досежно вменяемостта на
извършителя. Същевременно, в хода на производството, от ответника не са
ангажирани доказателства, годни да установят възражението, че към момента на настъпване
на произшествието, застрахованото лице – А.М.И., не е разбирала свойството и
значението на действията и не е могла да ръководи постъпките си. Изложеното
обосновава извод, че презумпцията за вина на деликвента не е оборена по
категоричен начин от ответника, поради което и е легитимиран да отговаря по
предявения иск.
На
следващо място, налице е и надлежно отправена покана до застрахователя,
достигнала до ответното дружество на 26.04.2017 год.
В
предвид липсата на възражения за наличие на някоя от визираните в чл. 408 КЗ
хипотези, следва да се приеме, че за ищцата е възникнало правото да получи застрахователно
обезщетение.
Изложеното
обуславя извода, че че фактическият състав на чл. 432, ал. 1 КЗ е осъществен, поради което и
са налице представките за ангажиране отговорността на застрахователя.
По отношение на размера на претенцията
за присъждане на обещетение за имуществени вреди, съдът намира следното:
Размерът на застрахователното обезщетение следва да се
определи съобразно установения размер на претърпяната в резултат на
застрахователното събитие вреда.
На първо място, установява се от представената
фактура с касов бон, както и от проведената съдебно – медицинска експертиза и ангажираните
гласни доказателства, че в резултат на процесното произшествие, ищцата е
претърпяла травматично увреждане на дясната ръка, наложило провеждане на
оперативна интервенция, за успешното провеждане на която е извършила разходи за
медицинско изделие, на стойност 1320.00 лева.
Същевременно, в резултат на удара, на
автомобила на ищцата са нанесени щети. По смисъла на
чл. 386, ал. 2, при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, труд,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и трайната
практика на ВКС, обективирана в Решение № 6/ 02.02.2011 г. по т. д. № 293/ 2010 г. на ВКС, I т. о.; Решение
№ 206/ 03.09.2013 г. по т. д. № 107/ 2011 г. на ВКС, II т. о.; Решение
№ 79/ 02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/ 2009 г., I т. о.; Решение
№ 235/ 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/ 2013 г. на ВКС, II т. о.; Решение
№ 115/ 09.07.2009 г. по т. д. № 627/ 2008 г. на ВКС, II т. о., Решение
№ 209/ 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/ 2010 г., II т. о., както и в Определение
№ 156/ 27.03.2015 г. по т. д. № 1667/ 2014 г. на ВКС, II т. о., постановени
при действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия случай, съгласно която
за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и
труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното
събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части,
доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество
като увредената вещ.
В настоящата хипотеза, съгласно
заключението на вещото лице, което се кредитира от съда като обективно и компетентно изготвено, неоспорено
от страните, стойността на разходите, необходима за ремонт на автомобила
възлиза на 14702.21 лева. В предвид годината на производство на автомобила, при
липса на данни за влагане на оригинални части от страна на собствениците, то
следва да се приеме, че не следва да се присъжда стойността за такива.
Гореизложеното налага извод, за основателност на
исковете за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, съобразно заявените
размери – съответно от 1320.00 лв. за разходи за лечение на увреденото лице и
680.00 лв., част от претенция, цялата в размер на 7500.00 лева – стойност на
разходите, необходими за ремонт на увреденото МПС, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
По
отношение на размера на претенцията за присъждане на обещетение за
неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съобразно константната съдебна практика
в понятието „неимуществени вреди" се включват всички онези телесни и
психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на увреденото лице,
ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време и реална възможност за неблагоприятни
бъдещи прояви в здравословното му състояние, както и разбирането. При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва да бъдат
отчетени характера и степента на физическото увреждане, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, възрастта на увреденото лице,
отраженията в психиката му и моралните страдания, икономическата конюнктура и
др.
В конкретната
хипотеза, от събраните по делото доказателства /СМЕ, СПЕ, свидетелски
показания/ се установява, че травматичните увреждания при
ищцата са обусловили силни физически болки и дискомфорт. Имобилизацията на
двете ръце, невъзможността за нормално хранене и самостоятелно санитарно обслужване,
са обусловили допълнителни неудобства и притеснения за пострадалия. От данните
по делото /свидетелски показания, съдебно – психиатрична експертиза/ се
установява поява на чувство на страх от преживяното,
а така също и срам, в резултат на невъзможността за самостоятелни грижи и
зависимостта от околните. Претърпеният инцидент провокирал страх от
шофиране при ищцата. Поради външното обезобразяване на лицето и и силните болки,
в резултат на удара, вкл. и счупения нос, П. се е затворила в себе си,
отказвала е да излиза от дома си и да общува с други хора. Същевременно, телесното
увреждане е дало отражение и по отношение на упражняваната от ищцата
трудова дейност, като за период от повече от година тя не е могла да изпълнява
обичайните си трудови задължения. Към настоящия момент, тези всички последици
не са отшумели напълно. От заключението по съдебно – психиатричната експертиза,
а също и от гласните доказателства, се установява, че в емоционален план, ищцата
все още не е преодоляла инцидента, изпитва затруднения и болки, когато си служи
с ръцете, все още изпитва страх да шофира, не е състояние да упражнява пълноценно
домакинските и трудовите си задължения. Всичко това създава допълнителни
затруднения и негативни емоции, още повече че се касае за жена на 46 години, в активна
и трудоспособна възраст. При определяне размера на дължимото обезщетение,
следва да бъде съобразена и вероятността лицето никога да не е в състояние на
си служи нормално и пълноценно с ръцете.
Горното
налага извода, че дължимото на ищцата обезщетение за причинените и, в резултат
на процесното ПТП, неимуществени вреди, е в размер на 25 000.00
лева.
От друга
страна, към момента на настъпване на произшествието, ищцата е с поставен
предпазен колан, съобразно правилото на чл. 137а, ал. 1 ЗДв.П. В този смисъл е
и заключението експерта Д.. Последното обуславя извод, за неоснователност на
възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалия.
В предвид изложеното, следва да се
приеме, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
е основателен, поради което и следва да бъде уважен, съобразно заявения размер
от 1250.00 лв., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
На следващо място – изпадането на застрахователя в забава е обусловено от
изпращане на покана от увреденото лице. В случая, такава е отправена от ищцата,
като същата е достигнала до застрахователя на 26.04.2017 год. С изтичане на предоставения
срок за изпълнение, който в случая е 30 дни (или до 26.05.2017 год., вкл.),
застрахователят изпада в забава. Ето защо, на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД, основателни
са и акцесорните
претенции за заплащане на законна лихва върху присъдените главници за неимуществени вреди – 1250.00 лв. и имуществени
такива за медицински разходи – 1320.00 лв., считано от датата на изтичане на
срока доброволно изпълнение на задължението, посочен поканата до застрахователя – 26.05.2017 г.
до окончателното изплащане на вземането.
Независимо от основателността на главния иск за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди от 680.00 лева, представляващи щети по лекия автомобил, неоснователна
е акцесорната претенция за присъждане на сумата от 30.29
лв. - обезщетение за забава върху тази главница, начислено за периода 26.05.2017 г. – 01.11.2017 г., а също и на законна лихва, считано от подаване на
исковата молба. Този извод се налага, в предвид безспорно
установеното от съдебно – автотехническата експертиза наличие на тотална щета
на автомобила на ищцата, поради което и за
поставяне на застрахователя в забава
приложение следва да намери специалната норма на чл. 390, ал. 1 КЗ, а именно –
следва да са налице представени пред застрахователя доказателства
за прекратяване на регистрацията на автомобила. По делото не се установява осъществяването
на това условие, поради
което и нито отправената покана до ответника, нито депозирането на исковата молба не пораждат присъщото си правоувеличаващо действие. Ето защо, следва да се приеме, че в полза на ищеца не е възникнало вземане за мораторна и законна лихва за забава
върху главницата занапред до окончателното й изплащане. Вземането за лихва има
акцесорен характер спрямо главния дълг (в т. ч. и спрямо неговата
изискуемост), поради което и обезщетението
за забава - законната лихва, следва да се присъди, считано от датата на
представяне пред застрахователя на доказателства за настъпване на
обстоятелствата по чл. 390, ал. 1 КЗ, а
именно – представяне на
доказателства пред застрахователя за
прекратяване на регистрацията на автомобила. В този смисъл е и Решение № 44/ 02.06.2015 год., постановено по т.
д. № 775 по описа за 2014 год. на
ВКС, І т. о.
С
оглед изхода на спора и отправеното искане, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 1437.06 лева, представляваща извършени по делото
разноски за държавна такса, възнаграждеиния за вещи лица и адвокатско
възнаграждение, определени съобразно уважената част на исковете, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
В
предвид релевираното от ответника възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, следва да бъде отбелязано, че в случая не са налице
предпоставките за редуциране по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Този извод се налага
в предвид фактическата и правна сложност на спора, броя на проведените съдебни
заседания, извършените от процесуални действия (в хода на процеса са изслушани
три експертизи, разпитани са двама свидетели).
Не
следва да се присъждат претендираните от ищцата разноски за внесена такси, по
изпълнителното производство, образувано въз основа на издадена по настоящото
дело обезпечителна заповед (72.00 лв.), а също и за заплатен, за правна защита
по същото, адвокатски хонорар (450.00 лв.). По аргумент от т. 5 от ТР № 6/ 2012
год. на ОСГТК, направените от страните в обезпечителното
производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по
съществото на спора, с оглед крайният му изход. Касае са
извършените за самото съдебно производство разноски – за заплащане на дължимите
по сметка на съда държавни такси, за внесени по сметка на съда депозити и хонорари. По въпроса за дължимостта на разноските, извършени в
рамките на изпълнителното производство, компетентен да се произнесе е съдебният
изпълнител, който разполага с правомощието да начисли същите в полза на
взискателя по правилата на чл. 79 ГПК.
С оглед изхода на
спора и отправеното искане, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата от 2.23 лева, представляваща извършени по делото разноски, определени
съобразно отхвърлената част на исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
При
извършена служебна проверка, съдът констатира, че дължимата държавна такса,
възлизаща на 300.00 лева, не е внесена в пълен размер. Ето защо, на основание
чл. 77 ГПК, с оглед крайния изход на спора ищцата следва да бъде осъдена да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски районен
съд, представляваща държавна такса в размер на 50.00 лева, определена по
правилата на чл. 72, ал. 1 ГПК и чл. 1 ТДТССГПК, дължима по иска за присъждане на сумата от 30.29 лв. -
обезщетение за забава върху главницата от 680.00
лева, начислено за периода 26.05.2017 год. – 01.11.2017 год. В предвид изхода на
спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд, дължима държавна такса в
размер на 150.00 лева.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.
„Л.И.“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление *** да заплати на С.К.П., ЕГН **********,
с
адрес: *** сумите от 1250.00
(хиляда двеста и петдесет) лева – част от претенция, цялата в размер на 50 000.00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, претърпени, в резултат на ПТП, настъпило на 27.04.2016 г., около
14:00 ч., по път № *, * клас, в посока гр. Варна, по вина на А.М.И., ЕГН: ********** - водач на л. а.
„*“ с ДК № *, застрахован по договор за гражданска отговорност в З. „Л.и.“ АД, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, ведно със законната
лихва върху горепосочените главници, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 01.11.2017 год. до окончателното
изплащане на претендираната сума; 55.67
лева (петдесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки) – обезщетение
за забава върху главницата от 1250.00 лева, начислено за периода 26.05.2017
год. – 01.11.2017 год., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД; 680.00 (шестстотин и
осемдесет) лева –
част от претенция, цялата в размер на 7500.00 лева, представляваща за обезщетение за имуществени
вреди - нанесети щети по л. а. „*“, модел „*“,
ДК № *, настъпили в резултат ПТП от 27.04.2016 г., около 14:00 ч., по път № *, *
клас, в посока гр. Варна, по вина на А.М.И., ЕГН: **********
- водач
на л. а. „*“ с ДК № *, застрахован по договор за гражданска отговорност в З. „Л.и.“
АД, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на
лек автомобил марка ДК №
*; 1320.00
(хиляда триста и двадесет) лева, представляваща за обезщетение за имуществени вреди -
разходи за лечение на увреденото лице, изразяващо се в поставяне на имплатни на
дясната китка, обусловени от ПТП от 27.04.2016 г., около 14:00
ч., по път № *, * клас, в посока гр. Варна, по вина на А.М.И., ЕГН: ********** - водач на л. а. „*“ с ДК № *, застрахован
по договор за гражданска отговорност в З. „Л.и.“ АД, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, ведно със законната
лихва върху горепосочените главници, считано от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на претендираната сума; 58.78 лв. (петдесет и осем
лева и седемдесет и осем стотинки) - обезщетение
за забава върху главницата от 1320.00 лева,
начислено за периода 26.05.2017 год. – 01.11.2017 год., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.К.П., ЕГН **********,
с
адрес: ***, чрез пълномощник срещу З.
„Л.и.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** иск за присъждане на сумата от 30.29 лв. (тридесет лева
и двадесет и девет стотинки) - обезщетение за забава върху
главницата от 680.00 лева, начислено за периода 26.05.2017
год. – 01.11.2017 год., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление *** да заплати на С.К.П., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата от 1437.06 лв. (хиляда четиристотин тридесет и
седем лева и шест стотинки),
представляваща извършени в производството разноски, определени съобразно уважената
част на исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА С.К.П., ЕГН **********,
с
адрес: *** да заплати на З. „Л.И.“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление *** сумата от 2.23 лв. (два лева и двадесет и три стотинки), представляваща извършени в производството
разноски, определени
съобразно отхвърлената част на исковете, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА С.К.П., ЕГН **********,
с
адрес: *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на Варненски районен съд, сумата в размер на 50.00 (петдесет) лева, представляваща дължима държавна такса, на
основание чл. 77 ГПК.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление *** полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Варненски районен съд, сумата в размер на 150.00
(сто и петдесет) лева, представляваща дължима държавна такса, на основание
чл. 77 ГПК.
Решението е постановено при участие на трето лице – помагач
– А.М.И., ЕГН: **********
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: