№ 2062
гр. София, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20241100513231 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 17561 от 01.10.2024 г. по гр.д. № 17941/2024 г. по описа на СРС,
159 с-в, е признато за установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, с
ЕИК ********* по реда на чл.422 ГПК положителни установителни искове с правно
основание чл.150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Н.
Г. С., ЕГН: **********, с адрес гр. София, ж.к. ****, че дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД, сумата от 6392,73 лева, представляваща стойност на ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ****, отчитан под абонатен
№ 343 720, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение - 23.05.2023 г. до
окончателното плащане на дължимото и сумата от 758,54 лева, представляваща
законна лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 02.05.2023 г., за които суми е
издадена Заповед №15801/02.06.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. 28052/2023 г. на СРС, 159 състав, като са отхвърлени като
неоснователни исковете за сумата от 73,70 лева, представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва от 23.05.2023 г. до изплащане на вземането и сумата от 14,24 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
1
от 16.07.2020 г. до 02.05.2023 г.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач на страната на
ищеца „Директ“ ЕООД.
Решението, в частта на уважаване на исковете, е обжалвано от ответника Н. Г.
С., с изложени доводи, че е неправилно, поради нарушение на процесуалния закон и
неправилно приложение на материалния закон, както и поради необоснованост.
Поддържа, че в проведеното производство ищецът не е доказал изискуемост на
вземанията, доколкото не е установил изпращането на покана за заплащане на сумите
по издадените фактури. Освен това заявява, че представените в производството
фактури са издадени на името на трето за спора лице, поради което не ангажират
отговорността за заплащането им на ответника.
Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението в частта на уважаване
на исковете, като моли за отхвърляне на исковете в цялост, като неоснователни.
Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба
от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в който е изразено становище за нейната
неоснователност. Отправя искане за потвърждаване на решението в обжалваната част,
като правилно. Претендира разноски.
Подпомагащата страна в производството „Директ“ ЕООД не изразява становище
по жалбата.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Постановеното от СРС решение е и правилно в обжалваната част. На основание
чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо
от това и във връзка с доводите във въззивната жалба за неправилност на
постановеното решение е необходимо да се добави и следното:
2
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот
е топлоснабден; че ответника, като собственик на топлоснабдения имот, находащ се в
гр. София, ж.к. ****, отчитан под абонатен № 343 720 е битов клиент по смисъла на
§1, т. 2а от ДР на ЗЕ, за процесните период и имот, за който са доставяни количества
ТЕ; че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение с
предмет договор за продажба на топлинна енергия; че в качеството си на потребител
на ТЕ в имота – жилищен обект ответникът дължи разходи за заплащане на цена на
потребена топлинна енергия, чиято стойност е определена въз основа на
представените по делото документи за измереното, отчетено и разпределено
количество ТЕ, които не са оспорени от ответника.
Решението е правилно.
Както правилно е отбелязал в своето решение СРС, по предявените искове с
правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 150 и сл.
ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, ищецът следва да докаже, че спорното главно право е
възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на
договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на
реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума – за потребена ТЕ и по исковете за
законната лихва за забава - че главните парични задължения са възникнали, че е
настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза
именно на спорната сума.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните задължения.
В случая, с подадения писмен отговор и в проведеното с.з. на 23.07.2024 г.
ответникът е признал вземанията по основание и размер. Единствените изложени от
ответника възражения са били свързани с оспорване наличието на облигационно
правоотношение, както и обстоятелството, че ответникът е собственик на
топлоснабдения имот.
Освен това, настоящият състав намира че представените пред първата
инстанция от страна на ищеца фактури за измерена, отчетена и начислена
топлоенергия не са били оспорени като документи от ответника и заявяването на
възражения срещу тях едва във въззивната жалба е преклудирано с оглед указанията на
разпоредбите на чл.131 ГПК, чл.133 ГПК, чл.147 ГПК и чл.266, ал.1 ГПК
Противно на изложените от въззивника доводи, настоящия състав намира че
чрез събраните пред първата инстанция доказателства е установено, че ответникът е
собственик на имота, за който са потребени услугите, чиято стойност възлиза на
сумата 6392,73 лева, представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. Както правилно е отбелязал в
3
постановеното решение съдът и настоящата инстанция констатира, чрез представената
Заповед №РД-41-2367/05.12.1989г. на СНС-ИК, с която по реда на чл. 98 ЗТСУ (отм.),
процесния имот, е предоставен като обезщетение на наследодателя на ответника Н.Г.К.
и нейния съпруг Б.С.К., както и чрез представените декларация по чл. 14 ЗМДТ вх.
№**********/31.03.2006г. на СО, район Слатина и удостоверение за наследници изх.
№РСЛ22-ТД26-1519/20.10.2022г. се установява без съмнение, че ответника е придобил
собствеността върху имота, чрез наследствено правоприемство /първоначално ¼ ид.ч.
след смъртта на праводателя й Б.С.К., а след това и на ¾ ид.ч. – след смъртта на
праводателя й Н.Г.К./. Доводите на ответника, че с посочените документи не се
установява поддържаното от ищеца твърдение, че е собственик на имота, съдът намира
за неоснователни. Посочените документи не са оспорени като неистински от
ответника. Същевременно, както бе посочено същите при съвкупната им преценка
установяват по несъмнен и категоричен начин твърдяното обстоятелство.
С оглед това, настоящият състав намира че ответникът се явява битов клиент на
ТЕ за процесния период за този апартамент и доводите в обратен смисъл изложени
във въззивната жалба са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г. / потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна
енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна
енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща след 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия.
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия
се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В
този см. са и разясненията, дадени в Решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013
г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, което настоящия състав
4
възприема.
Установява се от представените пред първата инстанция доказателства, че
описания обект се намира в сграда, която е топлоснабдена и излагане на възражения в
обратен смисъл по делото не е направено.
Страните не спорят и от представените документи от ищеца, се установява, че
сградата, в която се намира апартамента на ответника е с непрекъснато топлоподаване
през процесния период а именно от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., Топлофикация
София ЕАД е извършвала ежемесечно отчет на общия топломер; ФДР е извършвала
дялово разпределение на потребената в сградата ТЕ при спазване действащата
законодателна уредба.
С приетия от първата инстанция окончателен доклад по делото с необходимото
съдържание по чл.146 ГПК е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че
за имота в гр. София, ж.к. ****, отчитан под абонатен № 343 720, за периода
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. ищецът е доставил топлинна енергия, остойностена в
размер на 6392,73 лв. /съобразно отразеното във фактури № **********/31.07.2021г.
на стойност 3002,23 лв. със срок за плащане 14.09.2021г. и фактура №
**********/31.07.2022г. на стойност 3390,50 лв. със срок за плащане 14.09.2022г.,
приложени на л.31-34 от делото на първата инстанция.
Доводите на въззивника, че фактурите са били издадени на името на трето за
спора лице са неоснователни. Приложените и посочени по-горе фактури за
потребените количества ТЕ са били издадени на името на наследодателя на ответника
Н.Г.К., поч. на 04.02.2007 г. Съобразявайки разпоредбата на чл.60, ал.1 ЗН ответника,
като наседник по закон на К., отговаря за задълженията, с които наследството е
обременено каквито са и потребените и незаплатени услуги за ТЕ. Съобразно чл.61 от
приложимите в случая ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди /в сила
от 2016 г./ ответникът е следвало да подаде информация за промяна в собствеността
върху имота и да закрие партидатата на наследодателя си и да открие партида на свое
име или да промени наименованието на потребителя за тази партида. Доколкото в
случая това не е сторено от ответника изложените доводи за недобросъвестно
поведение от страна на ищеца във връзка с наименованието на потребителя на
партидата са неоснователни.
Доводите на ответника, че вземанията на ищеца по издадените фактури не са
изискуеми, съдът намира за неоснователни. С приложимите за исковия период Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени с Решение №
ОУ- 1/27.06.2016 г. на ДКЕВР и в сила от 10.07.2016 г. е фиксиран падеж на
задълженията, а именно 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят
/чл.33 от ОУ/. Поради това и падеж за изпълнение на задълженията е бил определен с
цитираната разпоредба /чл.84, ал.1 ЗЗД/. За изпълнение на задълженията си длъжникът
5
не е следвало да бъде поканен от кредитора – ищец по реда на чл.84, ал.2 ЗЗД.
Доводите на ответника, че съдът неправилно не е уважил в цялост
правопогасяващото възражение за давност, съдът намира за неоснователни. Както е
посочил правилно в своето решение СРС, с разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща
давността ясно е определен началният момент, от който давността започва да тече и
това е денят, в който вземането е станало изискуемо. Както бе посочено с
разпоредбата на чл.33 от ОУ е фиксиран падеж на задълженията с оглед указанията на
чл.84, ал.1 ЗЗД- 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед на
това, към 23.05.2023г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК и на която дата на основание чл.422, ал. 1 ГПК, е
прекъсната давността, погасени по давност се явяват всички вземания преди
23.05.2020 г., каквито вземания не са предмет на настоящето производство.
Задължението за м. май 2020 г. е с падеж 15.07.2020 г., поради което същото не е
обхванато от погасителната давност.
Следователно дължимата от ответника цена на доставената топлинна енергия за
имота е в размер на сбора от прогнозно начислената стойност на потребление и сумата
за доплащане съобразно резултата от изравняването или 6392,73 лв. дължима за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. Поради това, правилно са били уважени от
СРС исковете по чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за сумите до тези
размери.
При така формираните изводи, поради съвпадане изводите на двете инстанции,
постановеното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК в полза на ищеца
следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50.00 лв. за
въззивната инстанция.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 17561 от 01.10.2024 г. по гр.д. № 17941/2024 г. по
описа на СРС, 159 с-в, В ЧАСТТА, с която е признато за установено по предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК ********* по реда на чл.422 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл.150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Н. Г. С., ЕГН: **********, с адрес гр. София, ж.к. ****,
че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, сумата от 6392,73 лева, представляваща
6
стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ****,
отчитан под абонатен № 343 720, ведно със законна лихва върху главницата от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
- 23.05.2023 г. до окончателното плащане на дължимото и сумата от 758,54 лева,
представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 02.05.2023 г., за
които суми е издадена Заповед №15801/02.06.2023г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 28052/2023 г. на СРС, 159 състав.
ОСЪЖДА Н. Г. С., ЕГН: **********, да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК сумата 50.00 лв.-разноски
за въззивната инстанция.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач на страната на
ищеца „Директ“ ЕООД.
На стоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7