№ 211
гр. Търговище, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Вяра М. Панайотова
при участието на секретаря Женя Люб. Иванова
като разгледа докладваното от Вяра М. Панайотова Гражданско дело №
20223530101099 по описа за 2022 година
Предявен е иск,с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК за сумата
от 5947,69 лв.
Ищецът твърди в исковата молба, че между страните е имало сключен договор за
потребителски кредит № PLUS – 17372257 от 15.10.2019 год., по силата на който ищеца е
предоставил на ответника сумата от 6000 лв., срещу задължението на ответника да
възстанови сумата на 60 равни месечни вноски в размер на по 231,29 лв., която сума
включвала плащане по главницата и добавката, представляваща печалба на кредитора. Със
споразумение за отсрочване на погасителни вноски, във връзка с обявеното извънредно
положение предвид настъпилата пандемия през 2020 год. бил променен срока на договора,
броя и падежните дати на месечните вноски, и размера на същите. С договора страните са
договорили относимия към кредита ГЛП и ГПР. Ищеца твърди, че е изпълнил своето
задължение като е предоставил сумата на ответника, но последния преустановил
погасяването на кредита по начина и в сроковете, посочени в договора, поради което ищеца
упражнил правото си по договора, да направи вземането предсрочно изискуемо, считано от
20.12.2020 год., за което ответника бил изрично уведомен, но плащане не последвало.
Ищеца твърди, че ответника останал задължен за 5947,69 лв. – главница, поради което се
снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за горните суми, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението и направените разноски, но заповедта за
изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК, поради което на ищеца било
указано от съда да предяви иск за установяване на вземането си. За това и в изпълнение
указанията на заповедния съд ищеца е предявил иск по чл.422 от ГПК за установяване на
вземането за което е издадена заповед за изпълнение. В условията на евентуалност ищеца е
предявил осъдителен иск против ответника за процесните суми, поради неизпълнение на
1
договорно задължение. Претендира разноски в производството. В условията на
евентуалност ищеца е предявил осъдителен иск против ответника за процесните суми,
поради неизпълнение на договорно задължение. В съдебно заседание не се явява и не
изпраща представител. В писмено становище поддържа предявения иск.
В дадения месечен срок ответника, чрез назначения от съда особен представител е
упражнил правото си на отговор. В отговора е изразено становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск, като са наведени доводи за липса на облигационна
връзка, възникнала по договора за кредит, поради липса на доказателства, че сумата по
кредита е била предоставена реално на ответника. Наведени са доводи за неравноправни
клаузи в договора, касаещи ГЛП и ГПР, наведени са доводи, че договора е недействителен
поради липса на подписани от ответника ОУ към него, като всичко това обуславяло
недействителност на договора, а от там и неоснователността на иска за установяване на
вземането, възникнало въз основа на него. В отговора се твърди, че към подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е била настъпила предсрочна
изискуемост на вземането, поради липса на надлежно уведомяване на ответника. Моли иска
да се отхвърли като неосновател. В съдебно заседание доводите, изложени в отговора се
поддържат от особения представител на ответника.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено
следното : Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 633 / 2022 год. на ТРС ищеца е подал
заявление, с което е поискал съда да му издаде заповед за изпълнение по реда на чл.410 от
ГПК против ответника. Подаденото от ищеца заявление по чл.410 от ГПК е било уважено и
съдът е издал Заповед за изпълнение № 306 / 30.05.2022 г. за сумата от 5947.69 лв. –
главница по Договор за револвиращ потребителски кредит PLUS-17372257, сключен на
15.10.2019г.; ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 27.05.2022г. до
окончателното изплащане на задължението и направените по делото разноски. Заповедта за
изпълнение е била връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК, поради което и на
основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК съдът е указал на ищеца да предяви иск за установяване
на вземането си против ответника. Това определя правния интерес на ищеца от предявяване
на настоящия иск, с правно осн. чл.422 от ГПК.
Видно от приложения по делото Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит и ползване на кредитна карта PLUS-
17372257 от 15.10.2019 год., сключен между страните, ищеца е отпуснал на ответника
кредит за потребителски цели в размер на 6000 лв., при посочен в договора размер на
кредит за покупка на застраховка „Сигурност на плащанията“ 0,00 лв., но с включена
застрахователна премия в размер на 2016,00 лв. Ответникът се е задължил да възстанови
сумата на 60 равни месечни вноски от по 223,68 лв., включваща главница и договорна лихва
/ виж т.2 от договора /, при годишен процент на разходите 35,21 % и лихвен процент 28,69
%, или общата сума която следва да възстанови ответника на ищеца е опредЕ. в размер на
13 420,80 лв. По делото не е приложен договор за застраховка „Сигурност на плащанията“,
нито се представиха доказателства ищеца да е заплатил от името на ответника
2
застрахователна премия в размер на 2016 лв. по такъв договор за застраховка, поради което
съдът счита, че това вземане, което е начислявано за възстановяване от ответника към всяка
месечна погасителна вноска не се дължи от същия, още повече, че и ищеца не е посочил
такова основание за възникване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение.
Видно от приложеното на л. 64 от делото платежно нареждане ответникът е усвоил кредита,
като по банков път ищецът му е превел сума в размер на 5790 лв. от общо отпуснат кредит в
размер на 6000 лв., от която е приспадната дължимата по договора такса ангажимент в
размер на 210 лв.
Съгласно погасителния план, последната падежна дата за погасяване на
задължението на ответника е била 20.08.2024 год., но заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е подадено от ищеца на 27.05.2022 год., тъй като поради изпадане на ответника
в забава при погасяване на месечните вноски вземането е било обявено за предсрочно
изискуемо. Към доказателствата по делото е приложено уведомление за предсрочна
изискуемост, но няма доказателства, от които да е видно кога и как това уведомление е
достигнало до длъжника. Поради това съдът приема за основателни възраженията на
ответника, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
не е настъпила предсрочната изискуемост на вземането, но това не обуславя
неоснователност на целия иск, тъй като съгласно Тълкувателно решение № 8 / 2017 ОСГКТ
предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по
договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските
с настъпил падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо, въпреки, че
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, приета по дело е, че
към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
падежиралите неизплатени главници по договора за кредит са били в размер на 1312,62 лв. и
612,38 лв. – главница по застраховката, а падежиралите главници към приключване на
устните състезания са в размер на 2287,73 лв. по кредита и 940,80 лв. – падежирали
главници по застраховката. От заключението се установи също така, че ищецът е формирал
дължимата главница по договора за кредит като обща сума от дължимите плащания за
погасяване на договора за кредит и вноски по застрахователна премия. Видно от
обстоятелствената част на заключението ответника е извършил плащания за погасяване на
задължението си по договора за кредит общо в размер на 2105,95 лв., като последното
плащане е от 15.12.2020 год. По делото не се твърди, няма и представени доказателства
ответникът след завеждане на иска да е погасил изцяло, или от части задължението си към
кредитора. Други доказателства по делото не са представени.
При така установеното съдът прави следните изводи : Между страните по делото са
възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит от 15.10.2019 год. по чл. 9
и сл. ЗПК. Настоящият състав намира, че договорът е сключен в нарушение на редица
императивни разпоредби на ЗПК в относимата към момента на сключването му редакция.
3
На първо място, съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договора за заем следва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 (към закона) начин. В процесния договор е посочен годишен
процент на разходите, но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран - изрично е
уговорен само ГПР 35,21 %. Липсва обаче, каквото и да било уточнение в условията към
договора, който не е сключен при ОУ, какви точно разходи се включват в посочения
процент. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е
процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Съдът намира, че
единствено посочването с цифрово изражение на ГПР не е достатъчно, за да се считат
спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се
предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да
направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован
избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена разпоредбата на чл. 11,
ал.1, т.10 ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от
общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да
бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при
формиране на ГПР. Несъобразяването на договора с изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК
представлява самостоятелно основание по чл.22 ЗПК за недействителност. Липсват
доказателства и ищецът да е изпълнил задължението си да предостави на длъжника цялата
изискуема от ЗПК предварителна информация, която да предостави информирано право на
избор на ответника и база за сравнение с други кредитни продукти.
В процесния договор са посочени броя, размера и падежа на погасителните вноски,
но липсва разпределение на отделните суми във вноските, следователно липсва и яснота
каква част от дължимата главница, лихви и застраховка се съдържа във всяка от
погасителните вноски. При това положение не може да бъде извършена преценка за
погасяване на кои вземания са отнесени направените от ответника плащания. Само
посочването на оставащата главница не е достатъчно, следователно договорът не отговаря и
на изискването на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК, според който планът трябва да съдържа разбивка на
всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи – такси и
застраховки, което също е самостоятелно основание по чл.22 ЗПК за недействителност.
В процесния договор е посочена абсолютна стойност на лихвения процент- 28,69
%, който е фиксиран за срока на договора, като липсват каквито и да било условия за
прилагането му. Липсва уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент –
дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница. Не е посочен общ
размер на дължимата за срока на договора възнаградителната лихва и съотношението й с
главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент
отговаря на действително прилагания от кредитодателя. Следователно в договора не е
4
посочен размер на възнаградителната лихва в лева, както и начинът на изчислението й,
което води до извод за недействителност на договора.
Предвид гореизложеното и на основание чл.22 ЗПК сключеният между страните
договор за потребителски кредит от 15.10.2019 г. е недействителен и като такъв не може да
ги обвърже, нито да създаде задължения за ответника. Нормите на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1 и
ал.2 и чл.22 ЗПК са императивни и възможност за отклонение от тях законодателя не е
предвидил. Предвид установената недействителност не следва да се обсъжда дали е
настъпила предсрочна изискуемост на вземането по договора.
Тъй като съдът приема, че договора между страните е недействителен, то съгласно
разпоредбата на чл.23 от ЗПК ответника дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, без лихви и други разходи по кредита. Съгласно заключението на вещото лице по
ССЕ ответникът е извършил погашения по договора за кредит в общ размер на 2105,95 лв.,
които са разпределени от кредитора за погасяване на главницата по кредита и застраховката,
като видно от направените изчисления от вещото лице непогасения остатък от главницата
по договора е в размер на 5510,36 лв. Тъй като съдът прие, че ищецът няма вземане към
ответника за погасяване на застраховка, като за недължимостта на застрахователната премия
мотиви са изложени по-горе, сумите които са били отнесени за погасяване на главницата по
застраховката следва да се приспаднат от дължимата главница по договора за кредит, като
остава дължима сума в размер на 5073,56 лв. Предвид изложеното съдът приема, че се
дължи чистата стойност на кредита, а именно 5073,56 лв.
Предвид всичко изложено предявения установителен иск по чл.422 от ГПК се явява
неоснователен до размер от 5073,56 лв., като в останалата част и до пълния размер от
5947,69 лв. следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
С оглед изхода на спора следва ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска. Видно от
представения списък разноските на ищеца в заповедното производство възлизат на 275,57
лв., а тези в исковото производство са в размер на 845,57 лв., като съразмерно на уважената
част от иска разноски в заповедното производство са в размер на 235,07 лв., и разноски в
исковото производство са в размер на 721,25 лв., като същите следва да се възложат в
тежест на ответника, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че С. Б., ЕГН ********** от
*************************, действащ чрез назначения особен представител адв. В. М. Н.
от ТАК, дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, Париж, рег. № *********, с адрес
на управление : Република Франция, гр.Париж, бул.“Осман“ № 1, представлявано от Л.Д.,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление : гр.София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 14,
5
представлявано от Д.Т.Д., действащ чрез пълномощник юрк. Н. А. М. сумата от 5073,56 лв.,
представляваща главница по Договор за револвиращ потребителски кредит PLUS-17372257 /
15.10.2019 г., ведно със законната лихва от 27.05.2022 год., до окончателното и изплащане,
за което вземане има издадена Заповед за изпълнение № 306 / 30.05.2022 год. по ч.гр.д. №
633 / 2022 год. на РС-Търговище, на осн. чл.422 от ГПК, като отхвърля иска в останалата
част и до пълния размер от 5947,69 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА С. Б., ЕГН ********** от *************************, действащ чрез
назначения особен представител адв. В. М. Н. от ТАК да заплати на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.”, Париж, рег. № *********, с адрес на управление : Републлика Франция,
гр.Париж, бул.“Осман“ № 1, представлявано от Л.Д., чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.” клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, ж.к.
„Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 14, представлявано от Д.Т.Д., действащ чрез
пълномощник юрк. Н. А. М. сумата от 721,25 лв., представляваща направени разноски по
делото, както и разноски в заповедното производство в размер на 235,07 лв., съразмерно на
уважената част от иска, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Търговищкия окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6