Р Е Ш Е Н И Е
№162
,гр.Пазарджик, 22.12.2016 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в открито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
при секретаря Г.М.,
като разгледа докладваното от
съдията ВЪЛЧЕВА търг. дело №22 по описа на съда за 2015 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е частичен иск с правно
основание чл.286 от ТЗ, във
връзка с чл.288 от ТЗ, във връзка с чл.266 от ЗЗД, във връзка с чл.258 от ЗЗД и
във връзка с чл.99 от
ЗЗД.
Производството по делото е образувано по
подадена искова молба от „К.К..“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Витоша,
ул.„Пирин" №91, ет.4, офис 4, представлявано от управителя Ч. Д. С., чрез
Адвокатско дружество „Г. и партньори", БУЛСТАТ *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София 1504, район Средец, ул.„Кракра" №14, вх.1,
ет.1, ап.2, представлявано от управителя адвокат И. К. Г. – САК против „П."АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик 4400, бул.„Георги Бенковски"
№120, ет.2, ап.17, представлявано от А.Б.П. с искане за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 50 000 лева, частично претендирани от общо
дължими 759 940.08 лева, представляващи дължими суми по сключен Договор от
16.05.2007г. за извършване на възложените от „П." АД СМР на обект - Път II
- 37 Пазарджик - П. - Б. - Доспат от км. 145+216 до км. 163+332 /начало на гр.П.-
край гр.Б./.
Сочи, че обстоятелства, на които се
основава претенцията са следните: По силата на Договор за цесия, подписан на 19
март 2014г. между „К.А.“ ООД, в качеството на Цедент и „К.К..“ ЕООД, вписано в
Търговския Регистър при Агенция по Вписванията с ЕИК *********, представлявано
от управителя Ч. Д. С., „К.А.“ ООД прехвърлило всички свои вземания, които
има към „П.“ АД, които са в общ размер на 759940,80 лева с ДДС. Твърди, че
претенцията на „К.А.“ ООД се
основава на сключения между „К.А.“ ООД и „П." АД Договор от 16.05.2007г. за
извършване на възложените СМР на обект - Път II - 37 Пазарджик - П. - Б. -
Доспат от км. 145+216 до км. 163+332 /начало на гр.П.- край гр.Б./. Твърди, че
към датата на сключване на Договора за цесия, „К.А.“ ООД е изпълнило СМР на
посочената стойност. В изпълнение на разпоредбата на чл.99 ал.3 от ЗЗД,
Цедентьт е уведомил надлежно длъжника за извършеното прехвърляне. В периода
след уведомяването били проведени множество срещи между представителите на „К.К..“
ЕООД и „П." АД за доброволно изплащане на дължимите се суми. Поради
липсата на желание от страна на „П." АД за сключване на каквото и да било
Споразумение за разсрочено плащане на задълженията, на 22.12.2014г. „К.К..“
ЕООД връчило официално покана за доброволно изпълнение на прехвърлените му
задължения изх.№52/22.12.2014г. до „П." АД, като предоставило на длъжника
срок от 14 дни, в които да изпълни
своето задължение. Поради липсата на доброволно изпълнение от страна на
ответника, за „К.К..“ ЕООД възниквал правният интерес от водене на настоящето
производство.
Ищецът твърди, че на 16.05.2007г. между
"К.А." ООД и „П." АД е сключен Договор за извършване на
пътно-строителни работи По силата на този договор "К.А." ООД има
качеството на Изпълнител (Подизпълнител), а „П." АД на Възложител (или
както са го наименовали страните Главен Изпълнител). В чл.2.1 от Договора са
уговорени и дейностите, които подлежат на изпълнение от страна на изпълнителя,
а именно Пътно ремонтни Път II - 37 Пазарджик - П. - Б. - Доспат от км. 145+216
до км. 163+332 /начало на гр.П. - край гр.Б./, включващи Бетонни работи,
Асфалтови работи, Фрезоване, Изкърпване на плътна асфалтова смес,
Трошенокаменни настилки, Изкопи, Тротоари. В чл.2.2 от Договора, страните са се
договорили, че количествата, извършени пътно-ремонтни работи ще се доказват
между страните. Вследствие на възложените и поети работи, "К.А." ООД
е извършило добросъвестно, качествено и в срок всички
дейности, които са му били възложени. С оглед изпълнението на извършените
дейности между страните и надзора на обекта има подписани множество Актове,
установяващи качественото извършване на възложените дейности. С подписването на
тези актове, възложителят „П." АД е приел надлежно, съгласно чл.264 от ЗЗД, извършените пътно-ремонтни дейности от изпълнителя
"К.А." ООД. Между страните е изготвен на 03.06.2010г. и Протокол,
съдържащ извършените пътно-строителни дейности, които подлежат на заплащане, по
тяхното количество и стойност.
Сочи, че в чл.3.3. от договора, страните са уговорили
начина на разплащане на извършените от изпълнителя дейности, като „П." АД
следва да плати на "К.А." ООД в 5-дневен срок от датата на
получаването на стойността от Възложителя (Областно пътно управление Пазарджик
към Агенция пътна инфраструктура) изпълнените пътно-строителни работи. Макар от „П." АД да са
получени множество на брои и размер суми от страна на Областно пътно управление
Пазарджик към Агенция пътна инфраструктура до настоящия момент, дължимите към
"К.А." ООД, а след цесията към „К.К.." ЕООД суми все още не са
платени. Макар многократно да са били налице твърдения от страна на „П."
АД, че всеки момент парите ще бъдат платени, това
до настоящия момент така и не се е случило. Макар съгласно договора да е налице
условие за плащането на дължимите суми, а именно получаването им от АПИ, то
счита, че това условие отдавна се е сбъднало. Твърди, че в подкрепа на
твърденията им е и изпратено от Областно пътно управление до „П." АД
Писмо-предложение с изх.№419/22.02.2011г. за прекратяване на договора между тях
по взаимно съгласие. В отговор на това предложение от „П." АД със свое
Писмо с изх.№95/09.03.2011г. е изразил съгласие с предложението за прекратяване
на договора по взаимно съгласие. В своето писмо са споменали и извършените и
неразплатени дейности към "К.А." ООД, с което още един път признават
пълното изпълнение от страна на "К.А." ООД. Въпреки тази
кореспонденция и изразеното съгласие от страна и от „П." АД и Областно
пътно управление, вероятно довело и до подписване на споразумение помежду им, до плащане на дължимите към "К.А." ООД, а
след цесията към „К.К.." ЕООД суми така и не се стига, като това тяхно
задължение е все още непогасено. С оглед на изложеното счита, че условието в
чл.3.3 от Договора от 16.05.2007г. се е сбъднало и за „П." АД е възникнало
задължение да заплати дължимите се по договора суми, което обаче до момента
така и не е налице.
Алтернативно на изложеното, дори и
условието в чл.3.3 от Договора от 16.05.2007г. да не се е сбъднало, то счита,
че това се е случило по вина на „П." АД, като съгласно чл.25 от ЗЗД дължи
изпълнение на задължението си, а именно да заплати дължимите се по договора
парични суми. В случай, че
условието не се е сбъднало, то е поради нарушаване на някои от задълженията на
„П." АД по договора му с Областно пътно управление Пазарджик, което обаче
по никакъв начин не касае "К.А." ООД, а вече и „К.К.." ЕООД по
отношение на дължимите им се суми. Счита,
че условието дори да не се е сбъднало, то от 2010г. насам от страна на „П."
АД не са предприети каквито и да било съдебни или извънсъдебни действия за
сбъдване на условието, респективно да бъдат разплатени дължимите към "К.А."
ООД, а след цесията към „К.К.." ЕООД суми. Счита, че съгласно чл.25 от ЗЗД условието не се е
сбъднало по вина на „П." АД и то дължи плащане на неразплатените към
момента суми в размер на 759 940.08 лева.
Моли съда да осъди „П." АД, с ЕИК
********* да заплати „К.К.." ЕООД, с ЕИК ********* следните суми: 50 000
лева частично претендирани от общо дължими 759 940.08 лева и законната лихва
върху претендираната сума от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното им изплащане. Моли да им бъдат присъдени и направените във връзка
с делото разноски, включително адвокатски хонорар.
Към исковата си молба, ищецът представя писмени доказателства, подробно описани. Прави искане за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза, с поставени задачи.
В законоустановения срок по чл.367 ал.1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който е взето
становище, че исковата претенция не е индивидуализирана. Не става ясно кога (за
кой период) са извършени сочените СМР, в коя част от обекта (кой км. от
обекта); какво се претендира - заплащане само на труд, на материали или на
механизация. Сочи, че последните уточнения са необходими, за да се прецени
характера на иска. Твърди, че с исковата
молба са предявени алтернативно съединени искове. Заявените фактически
обстоятелства по тези искове са противоречиви. Не са налице предпоставките за
прилагане на чл.25 от ЗЗД. "К.К."ЕООД следва да уточни какво е
фактическото му твърдение по отношение на условието по чл.3.3. от Договора от
16.05.2007г. Какво твърди ищеца - че соченото условие се е сбъднало или че не
се е сбъднало. Ако се е сбъднало това условие - кога е настъпило това условие.
Ако не се е сбъднало условието, към кой момент и по каква причина (поради кои
действия на ответника) се счита, че условието не се е сбъднало.
Ако се приеме исковата молба за редовна
заявява, че оспорва същата, както по основание, така и по размер. Твърди, че
Договор от 16.05.2007г. за извършване на пътно-строителни
работи е нищожен, защото липсва съгласие между сочените страни за неговото
сключване. Този договор не е сключен от З.В. като единствен
законен представител на „К.А."ООД.
Договорът е сключен от неизвестно лице, което няма представителна власт за
подписване на такива договори. Твърди, че Договор от 16.05.2007г. за извършване
на пътно-строителни работи е нищожен и поради противоречието му със ЗОП и от
него не могат да произтекат вземания, което налага извода, че ищецът не е
носител на вземане. Нищожността на този договор води и до нищожност на Договора
за прехвърляне на вземания.
Дори и да се приеме този договор за
валиден, моли да се има предвид, че ответникът не е възлагал на „К.А."ООД
извършване на посочените видове и количества дейности в протокол обр.19 от
03.06.2010г. Посочените в този протокол цени и стойности са едностранно (без
тяхно съгласие) определени. Протокол
обр.19 от 03.06.2010г. е антидатиран и не удостоверява реално извършени СМР на обекта. Посочените в
протокол обр.19 видове и количества СМР не са извършени от „К.А."ООД на
обекта. Протоколът до момента не им е предявяван, не е подписван от тях и не ги
обвързва по никакъв начин. Посочените в протокол обр.19 СМР не са приемани от „П."АД.
Работата на обект: „Инженеринг - рехабилитация на Път ІІ-37 Пазарджик-П.-Б.-Доспат от км.145+216-163+322
/начало гр.П.-край гр.Б./ е изпълнена от „П."АД за периода 2007г.-2008г. Затова липсва основание за заплащане на
каквато и да е сума от ответника към „К.А."ООД, респ. към ищеца. Дори и да
има основание за заплащане на претендираната сума (каквото твърдят, че не е
налице), същата претенция би била погасена по давност. Правят и молят да се
приеме евентуално възражение за давност на претендираната сума. Възражението е
в следния смисъл: ако вземането е съществувало (каквото не е налице), то същото
е погасено по давност.
Ответникът твърди, че цитираният в исковата
молба договор за цесия е нищожен, поради липса на основание (предмет) - чл.26
ал.2 от ЗЗД. Ответникът не дължи каквато и да е сума на „К.А."ООД.
Недопустимо е да се прехвърля несъществуващо вземане. Никой не може да
прехвърли повече права отколкото притежава. Връченото им уведомление няма
характер на такова по смисъла на чл.99 ал.3 от ЗЗД. Не са настъпили правните
последици на чл.99 от ЗЗД.
Твърди, че договорът за цесия е недействителен
и на други самостоятелни основания, а именно: С решение №4961 от 26.11.2014г на
БлОС по т.д.№33/2014г. е открито производство по несъстоятелност на „К.А."
ЕООД. Съгласно цитираното решение начална дата на
неплатежоспособността/свръхзадължеността на „К.А."ЕООД е 18.07.2014г.
Уведомлението за цесия им е връчено на 23.12.2014г. Съгласно чл.99 ал.4 от ЗЗД
„Прехвърлянето има действие от момента на уведомяване на длъжника от предишния
кредитор". Ето защо дори и да са били налице условията за прехвърляне на
вземания, каквито в случая не са налице, то цесията би породила действие
най-рано, считано от 23.12.14г. Към последната дата обаче има вече открито
производство по несъстоятелност спрямо „К.А."ЕООД (цедент на
претендираната сума). За да са валидни действията от страна на „К.А."ЕООД
следва да е дадено предварително съгласие от синдика и да са налице останалите
условия по чл.635 от ТЗ, каквито в случая не са налице. Ето защо са приложими
разпоредбите на чл.646, 647 и сл. ТЗ по отношение на „цедираното вземане".
Вземането на прехвърлителя по договора за цесия не е включено в масата на
несъстоятелността.
Сочи, че следва да се има предвид, че „П."АД
е кредитор на „К.А." ЕООД в
производството по несъстоятелност с вземане в размер на 291951,33 лв. с вкл.
ДДС, от които: главница - 237 698, 84 лв. с ДДС и мораторна лихва - 54 252,49
лв, както и че „К.А."ООД и „К.К."ЕООД са свързани лица по смисъла на
§1 от ТЗ и на §1, т.3 от ДР на ДОПК.
Прави следното евентуално възражение за прихващане,
което предявява и моли да се приеме за разглеждане, а именно: Ако съдът приеме,
че са налице предпоставките за осъждане на „П."АД да заплати на ищеца
претендираната сума, то да извърши съдебно прихващане на
сумата, която евентуално ще ги осъди да заплатят на ищеца на основание договор
за цесия с тяхното вземане спрямо „К.А."ЕООД, с ЕИК ********* в размер на
291951,33 лв. с вкл. ДДС, от които: главница - 237 698,84 лв. с ДДС и мораторна
лихва - 54 252,49 лева. Прихващането да се извърши до размера на сумата, която
евентуално ще ги осъди да заплатят и съобразно правилата на чл.76 от ЗЗД.
Вземането им, с което прави евентуално възражение за прихващане е
индивидуализирано по пера в молба за предявяване на вземания по т.д.№33/14г. по
описа на БлОС, към която препраща и която прилага към настоящия отговор.
Взема становище относно приложените към
исковата молба писмени доказателства и направените от ищеца доказателствени искания.
Ответникът прави свои искания по доказателствата. Представя писмени доказателства, подробно описани.
В постъпилата в срока по чл.372 от ГПК
допълнителна искова молба, ищецът взема становище, че исковата молба е редовна
и допустима, а твърденията на ответника - необосновани и неоснователни. Твърди,
че исковата молба съдържа всички реквизити и е изготвена изцяло, съгласно
изискванията на чл.127 от ГПК. Подробно е изложено също така, от какво
произтича претенцията на ищеца. Отново посочва, че дължимите суми представляват
незаплатено възнаграждение по Договор за извършване на пътно-строителни работи
от 16.05.2007г. за обект; Път II - 37 Пазарджик - П. -Б.-Доспат от км. 145+216
до км.163+332 /начало на гр.П.- край гр.Б./. В подкрепа на твърдението им, че
надлежно са изпълнили задълженията по договора за пътно-строителни работи,
представя Актове за приемане на извършените работи, подписани и от строителния
надзор, от които още веднъж се доказва, че извършената от К.А. ЕООД работа е
надлежно приета. Не са съгласни с твърдението на ответника, че е необходимо
уточняване по пера за какво точно са претендираните суми - заплащане на труд,
материали, механизация. Подписаният договор за СМР е разновидност на Договора
за изработка. По силата на същия възложителят възлага, а изпълнителят приема да
извърши определена дейност срещу възнаграждение, платимо от възложителя.
Изпълнителят няма задължение да прави разбивка по пера, за какво точно се дължи
възнаграждението по договора. Същото е необходимо по силата на договора, след
като бъде извършена възложената дейност. В настоящия случай работата е надлежно
извършена от подизпълнителя, но от страна на възложителят не е извършено
никакво плащане. Сочи, че в представения по делото Протокол от 03.06.2010г. са
подробно посочени извършените дейности по вид, количество, единична цена и обща
стойност, които не са заплатени от ответника и чието заплащане се претендира в
настоящия процес.
Сочи, че на този етап не е възможно
категорично да заяви дали е настъпило или не условието, посочено в чл.3.3 от
процесния Договор за извършване на пътно-строителни
работи, т.к. сбъдването на условието е обвързано изцяло от вътрешните отношения
и волята на ответника и Агенция пътна инфраструктура областно пътно управление
Пазарджик. От представената кореспонденция между тях, с която разполага, става
ясно, че условието е настъпило поради това, в условията на алтернативност в
исковата молба е посочено, че в случай, че се приеме, че условието все пак не е
настъпило, следва да се приложи чл.25 от ЗЗД, т.к. условието не се е сбъднало
по вина на главния изпълнител и ответник в настоящото производство. Нещо повече
пасивното поведение на ответника от 2010г. насам, а именно непредприемането на
каквито и да било съдебни или извънсъдебни действия за сбъдване на условието,
още веднъж обуславя вината на „П." АД.
Счита процесния договор за валиден,
действителен и породил права и задължения за страните. На първо място,
договорът за „К.А." ЕООД е подписан от служителя Н. Н., който към онзи момент е на трудово правоотношение в
„К.А." ЕООД. На второ място „К.А." ЕООД е потвърдило действията на
служителя си Н., като е изпълнило всички поети с договора
задължения. На трето място „К.А." ЕООД не само, че е потвърдило действията
на служителя си, но съгласно чл.301 от ТЗ не се е и противопоставило на извършените
от представителя си действия, поради което договора поражда права и задължения
за страните. Договорът е съставен в предвидената от закона форма и е породил
правни последици. Ето защо дори да не е подписан от З.В., това не го прави нищожен.
Съгласно чл.301 от ТЗ, ако не е налице
противопоставяне веднага след узнаването (каквото в случая не е налице),
договорът се счита за потвърден от търговеца и напълно действителен. Във връзка
с твърдението си представя трудов договор на Н.,
от който е видно, че последният е бил в трудово правоотношение с „К.А."
ЕООД.
Твърди, че процесният договор за извършване
на пътно-строителни работи не противоречи на ЗОП. Правоотношението произтича от
сключен договор с „П." АД в качеството им на възложител (или както е
наименовано по договор - главен изпълнител). „К.А."
ЕООД не е сключвало договор за обществена поръчка, за да бъде ангажирана
отговорност по ЗОП. В случай, че са налице определени
задължения по ЗОП, то следва да ангажират ответника тъй като той вероятно е
участвал в процедура по ЗОП, а не ищецът. Сочи, че
правата и задълженията за ищеца по процесния договор следва да се разглеждат,
съгласно разпоредбите на договора за изработка, уредени в чл.258 и сл. от ЗЗД.
Предполага /допуска/, че ответникът умишлено не е изпълнил всички изисквания на
ЗОП, съгласно ползването на подизпълнители, тъй като съгласно чл.45б ал.3 от ЗОП в случай, че за конкретна обществена
поръчка изпълнителят е сключил договор с подизпълнител, то възложителят (по
договора за обществена поръчка) дължи плащане на изпълнителя, едва след като
той погаси това свое задължение към подизпълнителя (в случая К.А. ЕООД). Вероятно с оглед именно на тази законова
разпоредба ответникът не е изпълнил всички изисквания по ЗОП. Неизпълнението
обаче на негови задължения не следва да влече неблагоприятни последици за
добросъвестното и качествено изпълнение на поетите задължения от страна на
ищеца.
Противопоставя се на твърдението на
ответника, че ремонтните дейности на Път II-37 Пазарджик - П. - Б. - Доспат от
км. 145+216 до км. 163+332 /начало на гр.П.-край
гр.Б./ са извършени от „П." АД. Твърди, че след като „К.А.“ ЕООД е
подписало процесния Договор за извършване на пътно-строителни работи от
16.05.2007г. с „П.“ АД, „К.А." ЕООД е подписало договор с подизпълнителя
си „Копекс" ЕООД, ЕИК *********. В подкрепа на твърдението си представям
Договор за СМР и Анекс за конкретния обект със страни „К.А." ЕООД и
„Копекс" ЕООД. Като предмет на договора е извършване на строителни работи
на обект Път II - 37 Пазарджик - П. - Б. - Доспат от км. 145+216 до км. 163+332
/начало на гр.П.-край гр.Б./. Твърди, че през периода 2007г., 2008г., 2009г.
строително-ремонтните работи на обект „Път II - 37 Пазарджик - П. - Б. - Доспат
от км. 145+216 до км. 163+332 /начало на гр.П. - край гр.Б./" са
извършвани от търговските дружества - изпълнителя „К.А." ЕООД и неговия
подизпълнител „Копекс" ЕООД. Заявява, че в подкрепа на това твърдение са и представените с допълнителната искова молба Актове за приетата и извършена работа. Тези
актове за строителя са подписвани от лицата П.
(служител на „К.А.“ ЕООД) и К. (служител на „Копекс“
ЕООД).
Сочи, че процесното вземане е прехвърлено
посредством Договор за цесия на 19 март 2014г., като до тази дата не е
направено изрично волеизявление за прихващане от „П." АД. Срещу „К.А."
ЕООД е образувано производство по несъстоятелност, като съдът е определил
начална дата на неплатежоспособността 18.07.2014г. Извършената цесия (на
19.03.2014г.) обаче значително предхожда тази дата. Това, че уведомлението по
чл.99 от ЗЗД е връчено няколко дни след обявяване датата на
неплатежоспособността на „К.А.“ ЕООД, по никакъв начин не прави Договора за
цесия нищожен. Договорът за цесия поражда действия между страните по него от
момента на неговото сключване (19 март 2014г.), а спрямо длъжника има действие
когато му бъде съобщена. Твърди, че представителят на ответника, знае за
извършената цесия дори много по-рано от официалното му връчване на
уведомлението. Заявява, че твърдението на ответника е неоснователно и невярно.
Видно от представените доказателства е, че
изявление за прихващане от страна на ответника към „К.А." ЕООД не е
направено нито преди подписването на договора за цесия, нито след неговото
подписване. Такова изявление се прави едва сега, в хода на съдебното
производство. Счита направеното в отговора на исковата молба от ответника
изявление за прихващане, че „П.“ АД има вземане спрямо „К.А.“ в размер на
291951.33лв. с ДДС за неотносимо към настоящия правен
спор. Съгласно разпоредбите на ЗЗД в чл.103 и чл.104,
прихващане може да бъде извършено между страни, които си дължат взаимно пари. В
настоящия случай не е налице изявление за прихващане, отправено от „П." АД към „К.К." ЕООД, като
страна в процеса и титуляр на процесното вземане, а е отправено към трето,
неучастващо в процеса лице, което вече не е и собственик на това вземане.
Счита, че така направено възражението за прихващане не може да бъде извършено в
настоящия процес, т.к. страна по делото е „К.К.." ЕООД, а не „К.А."
ЕООД. Приложената молба и приложения към нея, индивидуализиращи вземане на „П."
АД спрямо „К.А." ЕООД са неотносими към настоящия спор и моли да не бъдат
приемани, като доказателства по делото.
Взема становище по доказателствата и
доказателствените искания на ответника. Прави
допълнителни искания по доказателствата, с оглед направените оспорвания от
ответника. Представя писмени доказателства, подробно описани.
Моли съда да приеме направените в
допълнителната искова молба уточнения и да се произнесе с решение, с което да
уважи предявения иск. Моли да им бъдат присъдени и сторените разноски по водене
на делото.
В постъпилия в срока по чл.373 от ГПК отговор
на допълнителната искова молба, ответникът, чрез процесуалния си представител,
е взел становище, че предявените искове са нередовни. Твърди, че липсва
индивидуализация на исковите претенции и че не става ясно претендираната
частична сума и посочения пълен размер на претенцията как са формирани. Не
става ясно кога се твърди, че е възникнало „вземането", къде се твърди да
се извършени сочените СМР - в коя част от обекта и по чие възлагане. Счита, че
задължително следва да се уточни кой се твърди да е извършвал тези СМР и ако се
твърди, че ищецът е изпълнител на тези СМР на какво основание в този случай се
претендира заплащане на процесната сума. Сочи, че остават неизяснени и
противоречиви фактическите твърдения на ищеца досежно твърдението за сбъдване на
условието по чл.3.3. от Договора от 16.05.2007г. Уточняването на посочените
обстоятелства е от съществено значение за уточняване предмета на спора. Иначе е
нарушено правото им на защита.
Заявява, че оспорва допълнителната искова
молба. Твърди, че „П."АД не е възлагало нито на ищеца, нито на „К.А."ЕООД
извършване на СМР, посочени в едностранно съставения и антидатиран протокол от
03.06.2010г. - приложен към ИМ. Тези дейности не са включени в предмета на
процесния договор и за тях липсват уговорени цени между страните. Представя
Договор от 14.05.2007г. за възлагане от Фонд „РПИ"-Областно пътно
управление-Пазарджик на „П."АД изпълнението на обществена поръчка с
предмет „Инженеринг - рехабилитация на Път ІІ-37 Пазарджик-П. Б.-Доспат от
км.145+216-163+322 /Начало гр.П.-край гр.Б./,
както и количествено-стойностната сметка (КСС) към договора, съдържаща видовете
и количества уговорени СМР. Твърди, че се установява, че видовете и количества
СМР, чието заплащане е предмет на настоящия спор, не са предмет на договора
между „П."АД и „К.А."ЕООД. Процесните СМР не са предмет и на договора
от 14.05.2007г., сключен между ответника и инвеститора на обекта.
Претендираните по делото СМР не са възлагани на ответника и последният няма как
да ги възложи за изпълнение на „К.А."ЕООД. Дори и да са ги възложили
(което твърдение отрича), то тогава възнаграждение за тези СМР не може да се
иска на договорно основание, както процедира ищецът.
Сочи, че към допълнителната искова молба, ищецът е приложил констативни протоколи, подписани от
„К.А."ООД и от „П."АД, в които се съдържа колона „По договор от
2007". Съгласно представените по делото подписани констативни протоколи по
процесния договор общата стойност на възложените от ответника и изпълнени от „К.А."ООД
СМР на обекта е в размер на 2 190 897,24лв. с ДДС. Приложеният констативен
протокол №6/07.10.2009г. е непълен, съдържа само първа страница. Твърди, че
ищецът признава, че всички актувани СМР са изплатени от ответника на „К.А."ООД.
Твърди, че сочените СМР в протокола от 03.06.2010г., приложен към исковата
молба няма как да са извършени, освен по изложените по-горе обстоятелства и
поради това, че работата по проект: „Инженеринг - рехабилитация на Път ІІ-37
Пазарджик-П. Б.-Доспат от км.145+216-163+322 /Начало гр.П.-край гр.Б./ е спирана и възобновявана
няколко пъти. Последното възобновяване на обекта е извършено с акт
№11/17.11.2010г. с цел довършване на първи етап и извършване на неотложни
работи. Възобновяването по този акт е траело няколко дни, през което време
ответникът е полагал асфалт в регулираната част на гр.П., след което с акт
10/22.11.2010г. обектът е спрян, поради липса на осигурено финансиране.
Оттогава обектът не е възобновяван. Твърди, че по време на спрял строеж е
недопустимо, съгласно Наредба №3/2003г. на МРРБ за съставяне на актове и
протоколи по време на строителство, както и по ЗУТ, да бъдат извършвани
актувания и отчитания на свършена работа. Ако ищецът е изпълнявал СМР по време
спиране на обекта и по възлагане на трети лица, то няма как да бъде ангажирана
отговорността на ответника. Твърди, че последният не е възложил на „К.А."ООД
извършване на сочените в протокола от 03.06.2010г. СМР. „П."АД не е
получило от инвеститора на обекта никакво плащане за претендираните СМР, защото
посочените в протокола от 03.06.10г. СМР не са част от предмета на възложената
им обществена поръчка. Допълнително възлагане на дейности по обществена
поръчка, както и допълнително заплащане по проведената процедура по ЗОП, не са
извършвани. Твърди, че ищецът се опитва да увеличи цената на обществената
поръчка по недопустим начин. Твърди, че не са се възползвали по никакъв начин
от „изпълнение" на сочените от ищеца СМР. Всички СМР, които са възложили на „К.А."ООД по процесния обект са
актувани и заплатени. Не са възлагали на сочените в допълнителната искова молба
лица – К. и П.
извършване на каквито и да са действия. След като ищецът има претенции по
отношение на посочените в протокола от 03.06.2010г. СМР, то същият разполага с
възможността да иска от инвеститора на обекта посочената сума под формата на
неоснователно обогатяване. Оспорва твърдението, че са бездействали по отношение
защита на правата им по договора за обществена поръчка. Упражнили са надлежно
всички права по договора за обществена поръчка, сключен между „П." АД и
АПИ. Твърди, че от приложеното споразумение от 08.02.2010г., сключено между
ответника и Министерство на финансите се установява, че „в резултат на
настъпилата икономическа и финансова криза са налице неразплатени задължения от
МРРБ и АПИ по сключени договори, по които страна-изпълнител е „П."АД. По
силата на това споразумение и предоставената към момента на неговото сключване
законова възможност намалили 10% от вземането си, за да им разплати МФ полагаемият им се остатък по договора за
обществена поръчка от м.05 2007г. В резултат на цитираното споразумение, на
10.02.10г. ответникът и „К.А."ООД са сключили сходно споразумение за
намаляне с 10% на дължимата сума, която са погасили в срок.
Прави възражение, че претенцията на ищеца
следва да
се отхвърли и като погасена по давност. Твърди, че обстоятелството дали „К.А."ООД е
ползвало или не подизпълнител на обекта и дали този негов подизпълнител е бил
или не ищецът, е без правно значение. Заявява, че не съществува каквото и да е
вземане в полза на „К.А."ЕООД по отношение на „П."АД, което да се
цедира. Никой не може да прехвърли повече права отколкото притежава. Твърди, че
договорът за цесия е нищожен на първо място поради липса на предмет, на
вземане, което да се цедира. На второ място договорът е нищожен, поради липса
на съгласие - договорът за цесия е сключен от лице без представителна власт, а
именно от З.В., макар че към датата на неговото реално
подписване (м.12, 2014г.) и датата на връчване на „уведомлението за цесия"
З.В. не е бил управител на „К.А." ЕООД. Договорът за цесия е нищожен и на
трето самостоятелно основание, а именно сключването му в рамките на открито
производство по несъстоятелност (с оглед антидатирането му), а дори и да не се
приеме последното твърдение, договорът за цесия е
нищожен, като сключен в рамките на подозрителния период по смисъла на чл.647 от ТЗ с безвъзмезден характер (няма плащане срещу „цедираното вземане" от
ищеца) и е сключен между свързани лица по смисъла на §1 от ТЗ и на ДОПК.
Договорът за цесия е нищожен и на четвърто самостоятелно основание: Ищецът
твърди, че процесните СМР са извършени в рамките на открита процедура по ЗОП.
Съгласно трайната практика на ВКС, нищожни са договорите, с които се прехвърлят
права и/или задължения по договори за обществена поръчка на трети лица. В
резултат на това договорите с неофициалните подизпълнители се обявяват за
нищожни, а последните имат право да претендират възнаграждение под формата на
неоснователно обогатяване, гестия и др., но от инвеститора, а не от изпълнителя
на обекта. Сочи, че съгласно трайната практика на ВКС прихващане може да се
извърши дори и ако вземането вече е прехвърлено, ако е имало възможност за
прихващане преди цесията. Също така длъжникът при договора за цесия не е страна
по същия и промяната на кредитора не би могла да му бъде противопоставена. Ако
има направено изявление за прихващане от длъжника по договора за цесия,
компенсаторният ефект на изявлението се простира и по отношение на
приобретателя на вземането, стига прихващащият (носителят на активното вземане)
да не се е отказал изрично от възражението си.
Взема становище по доказателствата и
доказателствените искания на ищеца по допълнителната искова молба. Прави доказателствено искане и представя
писмени доказателства.
С молба уточнение вх.№6598/07.08.2015г.,
ищецът е уточнил, че общата сума от 759940.08 лева представлява стойността на
извършените и неплатени ПРР на обекта. Единичните цени за тези ПРР, посочени в
протокола от 03.06.2010г. са същите, като вече разплатените ПРР за същия обект
и между същите страни. Неплатените ПРР, посочени в протокола от 03.06.2010г. не
са единствените, извършени от „К.А."ЕООД (и „Копекс" ЕООД) по
Договора от 16.05.2007г. Извършени ПРР и възложени по този договор и платени са
и тези посочени в Констативен протокол №2/17.12.2007г., Констативен протокол
№2а/19.12.2007г. и Констативен протокол №3/18.08.2008г. и др., представени с
допълнителната искова молба. Именно от плащането по тези протоколи е видно и
какви са единичните цени за всяко от извършените ПРР. Сочи, че в чл.2.1. от
Договора от 16.05.2007г. количествата на възложените ПРР са посочени в
проценти, които не са окончателни, а прогнозни. В този смисъл е и чл.2.2. от
договора. Поради това между страните в изготвяните и подписвани от тях
констативни протоколи извършените ППР винаги са посочвани в количества, а не в
проценти. В подкрепа на това са и представените констативни протоколи №2, №2а и
№3. Твърди, че посочените в договора проценти се отнасят за обемите, не и за
цените на ПРР. На този етап не може да се определи дали общото количество
извършени ПРР на обекта от „К.А." ЕООД (и „Копекс" ЕООД) надвишава
заложените в договора обеми (проценти), т.к. обектът не е завършен. Видно от
кореспонденцията, приложена по делото между „П.“ АД и АПИ и от Акт 10 за
спиране на обекта,
същият не е
окончателно завършен, за да бъдат
изчислени извършените ПРР в какво процентно съотношение са спрямо целия
обект. На следващо място, както е видно от Писмо изх.номер 95/09.03.2011г.,
обектът е инжинерингов, т.е. изпълнението е обвързано с проектирането. Ето защо
заложените обеми ПРР в договора са прогнозни. След изготвянето на проект за
обекта се явяват разлики в заложените количества и видове работи.
Твърди, че вземането е възникнало с
изпълнението на описаните ППР в протокола от 03.06.2010г. Тези ППР са изпълнени
в периода юни-октомври 2008г., като дата на окончателното им изпълнение е
завършено на 22.11.2010г., от която дата е Акт 10 за спиране на обекта.
Вземането е станало изискуемо в 5-дневен срок, считано от датата, на която
Областно пътно управление Пазарджик към АПИ е заплатило на „П.“АД извършените
от „К.А." ООД (и „Копекс" ЕООД подизпълнител на „К.А." ООД) ППР.
Поради влошените отношения между „К.А." ЕООД и „П.“ АД, а впоследствие и
между „К.К.." ЕООД и „П.“ АД, нямат информация на коя точно дата са
платени претендираните суми. Тъй като плащането е между трети за тях лица
единствената възможност да установят тази дата и получаването на сумата е чрез
съдебно производство и провеждането на съдебно дирене. Имат информация, че
между АПИ и „П.“ АД има подписано споразумение, като всички задължения на АПИ
към „П.“ АД са изпълнени. Твърдението за това обстоятелство се подкрепя от
писмените доказателства, представени с ИМ, а именно: Писмо-предложение с
изх.№419/22.02.2011г. и Писмо с изх.№95/09.03.2011г.; С екземпляр от самото
споразумение не разполагат, тъй като не са страна по него, а страните отказват
да им представят. Сочи, че съществува възможността „П.“ АД да не е получило по
сметките си въпросните суми от АПИ. Твърдение в този случай е, че „П.“ АД не е
получило тези суми по негова вина, а не поради неизпълнение от страна на „К.А."
ЕООД или АПИ. От изпратеното Писмо-предложение с изх.№419/22.02.2011г. е видно,
че АПИ е активната страна и действа добросъвестно, за да изпълни задълженията
си, вместо логично такива действия да бъдат предприети от „П.“ АД (който е кредитор
на АПИ). Поради това за тях възниква основателно съмнение, че е възможно сумите
да не са преведени на „П.“АД именно поради нежеланието (или бездействието) за
това от страна на „П.“АД. Сочи, че в случай, че е налице последната хипотеза,
то следва да се приложи чл.25 от ЗЗД, т.к. условието в чл.3.3 от Договора от
16.05.2007г. не се е сбъднало по вина на „П.“ АД. В този случай вземането е
станало изискуемо в момента, в който „П.“ АД не е получило сумата от АПИ по
своя вина. Точният момент също може да бъде установен само посредством
образуването на съдебно производство и провеждането на съдебно дирене.
Твърди, че ПРР, посочени в протокола от
03.06.2010г. са изпълнени от „К.А." ООД и „Копекс" ЕООД. След като „К.А.“
ООД е подписало процесния Договор за извършване на пътно-строителни работи от
16.05.2007г. с „П.“ АД, „К.А." ООД е подписало договор с подизпълнителя си
„Копекс" ЕООД, ЕИК *********. Представените Актове за приетата и извършена
работа за строителя са подписвани от лицата П.
(служител на „К.А.“ ЕООД) и К.(служител на „Копекс“
ЕООД). Актовете, подписани за строителя от П.
(служител на „К.А.“ ЕООД) удостоверяват извършени ППР от „К.А.“ ЕООД. Актовете,
подписани за строителя от К. (служител на „Копекс“
ЕООД) удостоверяват извършени ППР от „Копекс“ ЕООД. В процентно съдържание
извършените ППР, описани в протокол от 03.06.2010г. са извършени 50% от „К.А.“
ЕООД и 50% от „Копекс“ ЕООД. Процесните ППР
са извършени към дата 22.11.2010г., когато е издаден Акт 10 за спиране на
обекта.
С писмен отговор, представен по делото,
ответното дружество е оспорило молбата-уточнение с твърдението, че изложените в
същата фактически твърдения не съответстват на обективната действителност.
Сочи, че е налице непоследователност и противоречие във фактическите твърдения
на ищеца относно произхода на претенцията му. Конкретизира, че на стр.3 от
исковата молба е посочена единствено претендираната сума, без да се посочва
дали същата произтича от договор с дата 16.05.2007г. или се претендира на
извъндоговорно основание. На стр.1 от допълнителната искова молба изрично е посочено, че претендираната сума представлява
„незаплатено възнаграждение по договор за извършване на пътно-строителни работи
от 16.05.2007г. за обект……", без да се уточнява между кои страни е сключен
цитираният договор. Твърди, че с направеното „уточнение" с молбата от
05.08.2015г., посоченото противоречие се задълбочава, като ищецът отново
заявява, че претендираната сума „представлява стойността на извършените и
неплатени ППР на обекта", т.е. умишлено се избягва да се конкретизира
твърдението от какво произтича претендираната сума. Твърди, че остава напълно
неизяснен повдигнатият от тях още с отговора на исковата молба въпрос относно
местонахождението на ППР, за които се твърди да са извършени от „К.А.“ ООД и се
иска заплащане на възнаграждение. Без да се посочи това конкретизиране са
поставени в невъзможност да установят дали претендираната сума действително
касае дейности по този обект. Последното уточнение е задължително и с оглед
исканата СТЕ от ищеца.
Относно уговарянето на единичните цени
сочи, че протоколът от 03.06.2010г. не е подписан от тях и е оспорен като
доказателство по делото. Същият не удостоверява уговаряне на цени между
посочените в него страни. Ответникът не е възлагал на ищеца извършването на
посочените в протокола от 03.06.2010г. дейности. Нещо повече, тези дейности не
са възлагани и на тях по договора с инвеститора. Не са се възползвали от тези
дейности и същите не са им заплащани. Липсва правно основание за заплащане на
посочените в протокола от 03.06.10г. дейности от АПИ към ответника (тъй като не
са част от договора им с това лице). Твърди, че всички извършени от „К.А."ООД
дейности на обекта са актувани, фактурирани и разплатени. Претендираните ППР не
фигурират както в констативните актове, подписани между „К.А."ООД и
ответника, така и в актовете, подписани между ответника и инвеститора Агенция
Пътна Инфраструктура. Заявява, че не споделя твърдението на ищеца, че в
договора от 16.05.2007г. посочените „проценти не са окончателни, а
прогнозни". От разпоредбите на цитирания договор не може да се изведе по
никакъв начин изводът, че посочените проценти касаят обема на работа и че са
прогнозни. Извършените дейности се посочват като количества в констативните
протоколи, не заради чл.2.1. от договора (както твърди ищеца), а защото това е
задължително, съгласно действащата нормативна уредба и обичайната търговска
практика за актуване на извършени СМР. Никой не актува процентно извършени СМР.
Сочи, че ищецът си противоречи и като твърди от една страна, че е извършвал ППР
на обекта, а от друга страна твърди, че е извършвал инженерингова дейност (т.е.
проектиране и цялостно изграждане на СМР), което твърдение се появява за първи
път на стр.2 от уточнителната молба.
Оспорва твърдението за възникване на
вземането и момента на извършване на твърдяните СМР. Заявява, че това твърдение
е вътрешно противоречиво и тезата на ищеца в тази част постоянно се променя.
Излага конкретни доводи. Заявява, че тези твърдения
са направени само и единствено във връзка с релевираното от тях евентуално
възражение за давност. Предвид характера на ППР, за които се претендира
възнаграждение няма как същите да са извършени в периода юни-октомври 2008г.,
но окончателно да са завършени с подписване на акт 10 от 22.11.2010г. От
протича на представените Акт 10 и Акт 11 за обекта, на които се позовава и
ищецът, се установява какви са извършените дейности към момента на съставяне на
първия Акт 10 от 28.08.2008г. Впоследствие са съставени и подписани още 2бр.
акт 10, респ. на 01.04.2009г. и на 22.11.2010г. В тези актове са посочени
извършените от възобновяването до съответното спиране дейности. В нито един Акт
10 и в нито един Акт 11 не е отчетено извършване на дейностите, за които ищецът
претендира възнаграждение. Във всеки акт за спиране и за възобновяване и
съгласно Наредба №3/2003г. на МРРБ се посочва причината за съответното действие
в строителния процес. Посочените причини за спиране и за възобновяване на
строителството в представените по делото Акт 10 и Акт 11 нямат нищо общо с
дейностите, за които ищецът претендира възнаграждение. Ако са били приключени
към 22.11.2010г. посочените от ищеца дейности, за които претендира
възнаграждение, същите задължително следвало да бъдат отчетени в съставения на
тази дата Акт 10 за спиране на строежа. Очевидно в този акт не са актувани
претендираните дейности. Заявява,
че ответникът не е получил каквото и да е възнаграждение за дейностите, за
които ищецът претендира възнаграждение. АПИ е заплатило към ответника
уговореното възнаграждение по договора за обществена поръчка от 14.05.2007г. и
КСС към същия, като се съобрази и отбива от цената, който е направен от
ответника, съгласно Споразумение за разбирателство от 08.02.2010г., сключено между
Министерство на финансите и „П."АД. Както се установява от споразумение от
10.02.2010г., сключено между ответника и „К.А."ООД, последното дружество е
било запознато със сключеното споразумение на „П.“ АД с МФ и на тази база „К.А.“
ООД също е направило отбив от цената. Дължимото възнаграждение от „П.“ АД към „К.А.“
ООД е окончателно уредено с подписване на Споразумението между посочените две
страни на 08.02.2010г. и с изплащане на сумата по това споразумение. Твърди, че
не са подписвани твърдяните на стр.2 от молбата уточнения споразумения между „П.“
АД и АПИ. „П.“ АД е действало добросъвестно както в отношенията с „К.А."ООД,
така и в отношенията с АПИ. Не отговаря на истината твърдението, че са
бездействали в отношенията си с АПИ за получаване на уговореното
възнаграждение. Напротив, уговореното възнаграждение им е заплатено и то
благодарение на тяхната находчивост и възползването от законовата възможност да
получат плащане от Министерство на финансите при сконтиране на 10% от
вземането. Всички възможности за заплащане на извършените дейности от ответника
на обекта са реализирани. Не съществуват актувани и неразплатени дейности за
обекта от АПИ към „П.“ АД, както и не съществуват такива от „П.“ АД към „К.А.“
ООД.
Сочи, че съгласно ЗДДС, всеки изпълнител се
задължава да издаде данъчна фактура за подлежащата на плащане сума веднага след
нейното изпълнение и отчитане. Твърди, че не са издавани такива фактури, както
от „К.А.“ ООД към „П.“ АД, така и от „Копекс“ ЕООД към „К.А.“. С тези си
действия ищецът потвърждава тезата им, че претендираните суми не са дължими,
респ. твърдяните вземания не са възникнали. Дори и да има уговорка падежът да
възниква в по-късен момент (например с получаване на плащания от трети лица),
то съгласно ЗДДС меродавна за издаване на фактурата е по-ранната дата от
извършване на работата и от настъпване на падежа. Твърди, че видно си обявените в ТР списъци на приети
вземания от синдика на „К.А."ЕООД в несъстоятелност и от отчета на синдика
за задълженията на дружеството е, че липсват каквито и да са неуредени
отношения между „К.А.“ ЕООД и „Копекс“, както и между „К.А.“ ЕООД и „К.К."ЕООД
(свързана фирма с „Копекс“ ЕООД). Липсват каквито и да са доказателства „К.К.“
ЕООД да е плащало към „К.А.“ ЕООД цената по твърдяния договор за цесия.
Последният договор е възмезден и за неговата валидност е необходимо размяна на
блага, каквато в случая липсва. В отчетите на синдика на „К.А.“ ЕООД в
несъстоятелност липсва отчетено вземане от ищеца „К.К.“ ЕООД по процесния
договор за цесия. Всичко това още веднъж потвърждава тезата им, че
представеният по делото договор за цесия, на който ищецът основава претенцията
си е нищожен на няколко самостоятелни основания, посочени от тях.
Заявява, че не са възлагали процесните ППР. Не са уговаряли
цени за същите. Не са се възползвали от работите, за които ищецът претендира
възнаграждение. Не са получили плащане за тези ППР. Не са проявили каквото и да
е виновно действие или бездействие в отношенията с АПИ, както и в отношенията с
„К.А.“ ЕООД. Липсва правно основание за заплащане от ответника на
претендираните суми.
С протоколно определение от 22.03.2016г., съдът по искане
на ищцовата страна и на основание чл.214 ал.1 от ГПК е допуснал увеличение на предявения иск със сумата от 450 000 лева, като искът се увеличава от 50000 лева на 500000 лева, за която сума същият се счита предявен и която сума е частично претендирана
от общо 759 940,08 лева.
В проведените
по делото съдебни заседания, предявеният иск
се поддържа изцяло от пълномощниците на
ищеца. Претендират сторените по делото разноски и представят списък на същите по чл.80 от ГПК. Подробни съображения по
съществото на правния спор са изложени в представената и приета по делото
писмена защита.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител, оспорва иска, като недоказан и неоснователен.
Претендира разноските по делото и представя Списък
по чл.80 от ГПК. Доводи по същество са изложени в приложената по делото писмена
защита.
Съдът, след като се запозна с твърденията
на ищеца, изложени в исковата молба, в допълнителната искова молба и
уточняващите молби, както и с възраженията и доводите на
ответника в представените отговори и молби и като
обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Ищецът основава исковата си
претенция на Договор за цесия, сключен на 19.03.2014г. между „К.А.“ ООД – трето неучастващото по делото лице, в качеството на Цедент и ищцовото дружество „К.К..“ ЕООД, като цесионер. Не представя този
договор.
В исковата молба, ищецът е посочил,
че съгласно Договора за цесия от 19.03.2014г., „К.А.“ ООД е прехвърлило
всички свои вземания, които има към „П.“ АД, които са в общ размер на 759 940,80 лева с ДДС, като претенцията на цедента „К.А.“ ООД се основава на сключения между него /„К.А.“ ООД/ и ответника „П." АД
Договор от 16.05.2007г. за извършване на възложените СМР на обект - Път II - 37
Пазарджик - П. - Б. - Доспат от км. 145+216 до км. 163+332 /начало на гр.П.-
край гр.Б./,
изпълнени към датата на
сключване на Договора за цесия от „К.А.“ ООД и равняващи се на посочената стойност.
Във връзка
с твърденията си, към исковата молба, ищецът е представил Уведомление по чл.99
ал.3 от ЗЗД до ответното дружество „П.“ АД от цедента „К.А.“ ООД, с което го
уведомява за подписания Договор за цесия от 19.03.2014г. между него и ищеца „К.К.“.
В Уведомлението сключеният договор за цесия и неговият предмет е описан по
същия начин, както и в исковата молба. В уведомлението е посочено, че цедентът
„К.А.“ ООД вече не притежава никакви права по отношение на прехвърлените
вземания и че всички последващи плащания и изпълнение на задължението на
ответника за заплащане на посочените суми по фактурите /неуточнени/ следва да
извършва на „К.К..“ ЕООД. Ответното дружество е получило това уведомление и
относно това обстоятелство не е налице спор между страните по делото. Спорен е
моментът на получаване на уведомлението и дали същото е получено от ответника
на датата 20.03.2014г. /отразена в представеното от ищеца по делото
уведомление/ или на датата 23.12.2014г. /отразена в уведомлението, представено
от ответното дружество/.
Към
исковата молба е представена и приета по делото Покана изх.№52/22.12.2014г.,
изпратена от ищцовото дружество до ответника, с която му е даден 14-дневен срок
от получаването й да заплати на ищеца сумата в размер на 759 940,80 лева,
предмет на договора за цесия. Поканата е връчена на законния представител на
ответника на датата 22.12.2014г.
Представен е и Договор за
извършване на пътно-строителни работи от 16.05.2007г., посочен от ищеца, като
основание, от което произтича вземането на цедента „К.А.“ ООД към ответното дружество.
Видно от договора е, че той е сключен между „П.“ АД, като главен изпълнител и „К.А.“
ООД, като подизпълнител. По силата на този договор главният изпълнител възлага,
а подизпълнителят приема да извърши следните пътно-ремонтни работи на обект:
Инженеринг-рехабилитация на Път II-37 Пазарджик - П.-Б.-Доспат от км. 145+216-163+332/ начало
на гр.П.-край гр.Б./, а именно: 1.Бетонови работи – 20%; 2.Асфалтови работи – 5%; 3.Фрезоване –
0.5%; 4.Изкърпване с плътна асфалтова смес – 1%; 5.Трашенокаменни настилки –
0.5%; 6.Изкопи – 2%; 7.Тротоари – 1%.
Съгласно т.2.2 от договора
количествата на извършените пътно-ремонтни работи ще се доказват между главен
изпълнител и подизпълнител.
Приложеният, в заверен препис,
към исковата молба Протокол от 03.06.2010г. за извършени и подлежащи на плащане
въз основа на него СМР до 31.05.2010г., на който ищецът се позовава и излага съображения,
че именно в него са описани извършените пътно-строителни дейности, които
подлежат на заплащане, с посочено количество и стойност, е изключен от
доказателствата по делото на основание чл.183, изр.2-ро от ГПК, поради
непредставяне на оригинала на същия от страна на ищеца и във връзка със
задължението му по чл.183 от ГПК.
С отговора
на исковата молба, ответното дружество, чрез законния си представител, е
оспорило цитирания от ищеца договор за цесия с твърдението, че същият е
нищожен, поради липса на основание /предмет/ и с оглед разпоредбата на чл.26
ал.2 от ЗЗД, както и че е антидатиран.
Към писмения си отговор, ответникът
е представил и е приет по делото, неоспорен от ищеца, Отговор на уведомление за
цесия на „К.А.“ ООД и на Писмо на „К.К..“
ЕООД с изх.№52/22.12.2014г., изпратено от ответника „П.“ АД на цедента „К.А.“
ЕООД и на ищеца-цесионер „К.К..“ ЕООД с изх.№01/05.01.2015г., с който ответникът
е възразил, че сключеният договор за цесия с дата 19.03.2014г. е нищожен,
защото има невъзможен предмет. Заявил е, че вземането, което е предмет на
цитирания договор не съществува, респ. договорът за цесия няма предмет и че не
подлежат на цедиране несъществуващи вземания. Ответникът е посочил, че
връченото им уведомление няма характер на такова по чл.99 ал.3 от ЗЗД и не ги
обвързва, както и че счита, че не са настъпили правните последици на чл.99 от ЗЗД. Отразил е, че не отрича сключването на договора с „К.А.“ ООД от 16.05.2007г.
за обект - Път II-37
Пазарджик-П.-Б.-Доспат от км. 145+216 до км. 163+332, но заявява, че изпълнените от „К.А.“
ООД СМР по него са заплатени и че липсват допълнително извършвани, актувани и
неразплатени СМР. Възразил е, че посочената претенция не е индивидуализирана и
че не става ясно как е формирана същата.
Този отговор е получен от
ищцовото дружество на датата 06.01.2015г., видно от приложеното писмо от 19.03.2015г.
на „Ин Тайм“ ООД, гр.София. Пратката не е доставена на „К.А.“ ЕООД на адресите в гр.София и в гр.Белица, поради
това, че не е намерен получател, тъй като фирмата не се помещава на адресите.
Въпреки своевременното оспорване
от страна на ответника на договора за цесия от 19.03.2014г., ищецът не
представи по делото същия нито с исковата молба, нито с допълнителнатата искова
молба и уточняващите ги молби. Не представи и не поиска от съда договорът за
цесия да бъде приет, като доказателство по делото и в първото по делото съдебно
заседание и то преди или във връзка с доклада по делото, допълването и
приемането на последния, отделянето на спорното от безспорното и разпределянето
на доказателствената тежест. Едва в хода на съдебното дирене, процесуалният
представител на ищеца /след изслушване на вещите лица по две допуснати
експертизи/ заяви, че във връзка със задължението им по чл.183 от ГПК представя
оригинал на договор за цесия /без повече уточнения, видно от протокола от
съдебното заседание, проведено на 02.02.2016г./, който документ съдът не прие и
върна на ищцовата страна, предвид на това, че в задължението на ищеца по чл.183
от ГПК /видно от Определение №937/21.12.2015г., постановено в производството по
делото не е включено представянето на оригинал на договор за цесия - още
повече, че заверен препис от такъв не е представен нито с исковата молба, нито
с допълнителната искова молба/. Ищцовата страна въобще не заяви искане за приемане
на процесния договор за цесия като доказателство по делото. А и тази възможност
към посочения по-горе момент би била и преклудирана на основание разпоредбата
на чл.131 ал.3 от ГПК.
С оглед непредставянето на
договора за цесия, съдът приема, че ищецът не доказа основния правопораждащ
факт на материалноправната си легитимация.
Въпреки това и дори да приемем,
че договорът за цесия от 19.03.2014г. е сключен между посочените от ищеца
страни и с посочения предмет, то за съдържанието на същия следва да изходим от
заявеното от ищеца в исковата молба, от отразеното в уведомлението до ответника
с правно основание чл.99 ал.3 от ЗЗД и от изложеното от пълномощника на ищеца в
представената по делото писмена защита. И в трите посочени документа, Договорът
за цесия от 19.03.2014г. е описан по един и същи начин, а именно: „Договор за
цесия, подписан на 19.03.2014г. между „К.А.“ ООД, в качеството на Цедент и „К.К..“ ЕООД, по силата, на който „К.А.“ ООД прехвърли всички свои вземания,
които има към „П.“ АД, които са в общ размер на 759940,80 лева с ДДС, като претенцията на „К.А.“ ООД се основава на сключения между него „К.А.“ ООД и „П." АД
Договор от 16.05.2007г. за извършване на възложените СМР на обект - Път II - 37
Пазарджик - П. - Б. - Доспат от км. 145+216 до км. 163+332 /начало на гр.П.- край
гр.Б./, изпълнени към датата на сключване на Договора за
цесия от „К.А.“ ООД и на
посочената стойност“.
При тази индивидуализация на предмета на
договора, възниква въпросът кои точно вземания са предмет на цесията. Посочено е,
че цедентът прехвърля всички свои вземания, които има към „П.“ АД.
Вземанията обаче нямат
количествена характеристика, а всяко едно вземане има
своите правно-индивидуализиращи белези - правно основание на възникването му, страни по
вземането като титуляр и длъжник, размер на вземането, изискуемост и др. Предмет на договора за цесия като каузална сделка
могат да бъдат само съществуващи вземания, т.е. такива, възникнали от конкретно
правно основание, в
който смисъл е и Решение №32 от 09.09.2010г. на ВКС по търг. дело №438/2009г.
на ІІ т.о. на ТК. Съгласно същото, цесията
е правен способ за прехвърляне на субективни права (вземания), по силата на
която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор
става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на
сключен между тях договор. Като всеки договор, цесията трябва да отговаря на
всички условия за действителност на договорите. Няма
спор в доктрината и в съдебната практика по въпроса, че могат да бъдат цедирани
както вземания, така и права, чиято прехвърлимост е допустима от закона и
следва от тяхното естество - чл.99 ал.1 от ЗЗД.
От правилото, установено в ал.2 на посочената норма, според което вземането
преминава върху цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал следва, че
предмет на цесионната сделка могат да бъдат само съществуващи вземания, т. е.
тяхното съществуване е условие за нейната действителност. Този извод следва и
от каузалния характер на цесионния договор, чиято валидност се преценява с
оглед валидността на нейното конкретно правно основание. Определеността, респ. определяемостта на съдържанието
на престацията е изискване за действителност на всяко едно от тях.
В конкретния случай е посочена съвкупност от вземания, като няма надлежна правна индивидуализация на нито едно от всичките
прехвърлени вземания на ищеца. В Уведомлението по чл.99 ал.3
от ЗЗД до ответника, цедентът „К.А.“ ООД, първо е посочил, че е прехвърлил на
ищеца всички свои вземания, които има към „П.“ АД в общ размер на
759 940,80 лева с ДДС, основаващи се на сключения помежду им Договор от
16.05.2007г. за извършване на възложените СМР на обекта по договора. След това
в уведомлението е посочил, че задължението за заплащане на посочените суми по
фактурите /неуточнени/ ответникът следва да извършва на „К.К..“ ЕООД. Тези
фактури също не са индивидуализирани по никакъв начин – с номер, дата на
издаване, издател, получател, основание, стойност и т.н. В исковата и в допълнителната
си искова молба, ищецът твърди, че процесните СМР са индивидуализирани в
приложения протокол от 03.06.2010г., който пък е изключен от доказателствата по
делото.
В Договора за извършване на
пътно-строителни работи от 16.05.2007г., подлежащите на извършване
пътно-строителни работи от подизпълнителя „К.А.“ ООД са описани само по вид и
процент /най-вероятно като процент от подлежащите на извършване ПСР от страна
на главния изпълнител/, като е договорено, че конкретните количества на
извършените пътно-ремонтни работи ще се доказва между страните по договора. Освен
това в този договор няма и цени/стойност на пътно-строителните работи.
Горното свързано и с приложените
по делото доказателства за извършените от цедента „К.А.“ ООД СМР на обекта, за
които има съставени констативни протоколи и въз основа, на които са издадени 8
броя фактури, заплатени от ответника „П.“ АД на „К.А.“ ООД, като последното
плащане по фактурите е на датата 17.02.2010г., видно от приетото заключениет на
вещото лице-икономист.
При тези данни се налага извода за необходимостта и съответно за липсата на
правна индивидуализация на прехвърлените вземания в конкретния случай.
Не могат да се споделят доводите на ищеца,
че посочените проценти на пътно-строителните работи в договора от 16.05.2007г. са прогнозни.
Такива данни няма по делото. А и този договор не е инженерингов.
Съдът приема, че ищецът, в чиято тежест бе, не установи вземанията
да са съществуващи към
момента на сключване на цесията. Не посочи и не установи дали прехвърлянето е
възмездно, тъй като в този случай прехвърлителят отговаря за съществуването на
вземането, съгласно разпоредбата на чл.100
от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.99 ал.3 от ЗЗД,
предишният кредитор е длъжен да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи,
които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото
прехвърляне. Цесията като способ за прехвърляне на вземания и права е насочена
към прехвърляне само на съществуващи вземания.
С оглед цитираното Решение №32 от
09.09.2010г. на ВКС по т.д. №438/2009г., съществуването на вземанията е условие
за действителност на договора за цесия.
Вземането, предмет на цесията, следва да се
индивидуализира с посочване на правопораждащото правно основание, титуляра,
длъжника и конкретен размер. В настоящия случай не може да се прецени кои точно
са прехвърлените вземания и съответно дали същите са съществували към момента
на сключването на договора за цесия. Договорът
за цесия е двустранен, възмезден и каузален. Следователно следва да има правно
основание и определена цена на вземането, за да е налице еквивалентност на
престациите. В конкретния случай данни за цена, на която са прехвърлени
вземанията няма в
документите, от които се извежда съдържанието и предмета на договора за цесия –
уведомлението, исковата молба и писмената защита. В хода на производството по делото, ищцовата страна наведе доводи и представи доказателства с
твърдението, че по договора за цесия е заплатена цена в размер на 14 900 лева. Видно от приетото заключението
на вещото лице от съдебно-икономическата експертиза е, че сумата в размер на 14
900 лева, отразена като заплатена в брой
на кредитор „К.А.“ на датата 19.03.2014г. е с основание „по договор за цесия“.
От горното се налага извода, че не е установено това плащане да е свързано
с процесния договор за цесия, а безспорно не е налице и еквивалентност на двете
престации.
За да се породи прехвърлителен ефект по
отношение на цедираните вземания, то същите следва да са индивидуализирани със
съществените си белези, посочени и по-горе, а именно правно основание на
вземането, титуляр, длъжник и конкретен размер. Още повече, че договорът за
цесия е каузална сделка с ясен предмет - прехвърляне на съществуващи вземания.
В гореизложения смисъл е и Решение №70 от
12.02.2014г. на ПАС по в.т.д.№1177/2011г.
Предвид гореизложеното и с оглед цитираното Решение №32 от 09.09.2010г. на ВКС по т.д.
№438/2009г., съдът приема, че договор за цесия, като процесния, е нищожен, поради липса на предмет и на основание
чл.26 ал.2 от ЗЗД.
Ако не е нищожен, поради липса на
предмет, то е нищожен, поради
липса на съгласие относно прехвърлените вземания, които не са индивидуализирани
с необходимите правни белези, в който смисъл е Решение
№70 от 12.02.2014г. на ПАС по в.т.д.№1177/2011г.
След като договорът за цесия е нищожен, то той
не поражда правни последици и не
възниква основание за ангажиране на отговорността на ответника.
Оттук отпада и необходимостта от
обсъждане на останалите доводи и възражения на страните по делото и на другите
събрани доказателства.
Предвид горното, съдът счита, че предявеният частичен иск е
недоказан и неоснователен, поради което ще следва да се отхвърли изцяло и в претендирания размер от 500 000 лева, частично от общо 759 940,08 лева.
При този изход на делото, ищецът дължи на
ответника направените от него разноски в размер
общо на 25 039,28 лева, с оглед представения списък на
разноските по чл.80 от ГПК и приложените платежни документи, установяващи
извършването им.
За неоснователно съдът счита направеното
възражение за прекомерност на заплатеното от ответното дружество адвокатско
възнаграждение на неговия пълномощник. С оглед материалния интерес – цената на предявения иск от 500000 лева, минималният размер на
адвокатското възнаграждение в случая, на основание чл.7 ал.2, т.4 от Наредба №1
от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в
размер на 15 530 лева. Видно от представения списък по чл.80
от ГПК и приложените към него документи – фактура и преводно нареждане е, че ответникът
е заплатил на своя пълномощник за представителството в настоящето производство сумата
в размер на 22 830 лева, в която се включва начислен ДДС в размер на
3 805,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 19 025,00 лева.
При тези данни и с оглед
фактическата и правна сложност на делото, както и неговата продължителност /в
това число и времетраенето на съдебните заседания/, съдът приема, че не е
налице прекомерност и че не следва да прилага разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК.
По
изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.К..“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Витоша,
ул.„Пирин" №91, ет.4, офис 4, представлявано от управителя Ч. Д. С., чрез
Адвокатско дружество „Г. и партньори", БУЛСТАТ *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София 1504, район Средец, ул.„Кракра" №14, вх.1,
ет.1, ап.2, представлявано от управителя адвокат И. К. Г. – САК против „П."АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик 4400, бул.„Георги Бенковски"
№120, ет.2, ап.17, представлявано от А.Б.П. частичен иск с правно основание чл.286 от ТЗ, във връзка с чл.288 от ТЗ,
във връзка с чл.266 от ЗЗД, във връзка с чл.258 от ЗЗД и във връзка с чл.99 от
ЗЗД - за заплащане
на сумата в размер на 500 000 лева, частично претендирани от общо 759 940.08 лева по Договор за цесия от
19.03.2014г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата
на депозиране на исковата молба до окончателното им изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА „К.К..“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, р-н Витоша, ул.„Пирин" №91, ет.4, офис 4,
представлявано от управителя Ч. Д. С. да заплати на „П."АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Пазарджик 4400, бул.„Георги Бенковски" №120, ет.2,
ап.17, представлявано от А.Б.П. разноски по делото в размер общо на 25 039,28 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския Апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: