Мотиви към НОХД №1273/2014 г.:

Обвинението е против подсъдимите С.Г.С. и Г.М.Р. ***.

Подсъдимият С.Г.С. се обвинява в това, че на 20.06.2013 г. в гр.Пазарджик, в съучастие с Г.М.Р., като извършител е съставил неистински частен документ- Заявление/Договор №28013422 на който е придаден вид, че представлява изявление от Таня Георгиева Каменска от гр.Пазарджик, че сключва договор за предоставяне на мобилни услуги- мобилен интернет с „БТК” АД гр.София /„Виваком”/ и го е употребил пред „БТК” АД гр.София /„Виваком”/, за да докаже че съществува правно отношение между „БТК” АД гр.София /„Виваком”/ и Таня Георгиева Каменска за ползване на мобилен интернет- престъпление по чл.309, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК.

Обвинението против подсъдимия Г.М.Р. е за това, че на 20.06.2013 г. в гр.Пазарджик в съучастие със С.Г.С., като помагач умишлено е улеснил С. чрез съвети, разяснения и предвижване на договора по съответния ред и процедура пред „БТК”АД гр.София /„Виваком”/, да състави неистински частен документ-Заявление/Договор №28013422 на който е придаден вид, че представлява изявление от Таня Георгиева Каменска от гр.Пазарджик, че сключва договор за предоставяне на мобилни услуги-мобилен интернет с „БТК” АД гр.София /„Виваком”/ и да го употреби пред „БТК” АД гр.София /„Виваком”/, за да докаже че съществува правно отношение между „БТК” АД гр.София /„Виваком”/ и Таня Георгиева Каменска за ползване на мобилен интернет- престъпление по чл.309, ал.1 във връзка с чл.20, ал.4 от НК.

При проведеното съкратено съдебно следствие по реда на Глава двадесет и седма от НПК подсъдимите С.С. и Г.Р. правят самопризнания съобразно чл.371, т.2 от НПК, признават изцяло фактите, изложени  в обвинителния акт, като се съгласяват да не се събират доказателства за тези факти.

Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.301 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК прие за установено следното:

Свидетелката Таня Каменска имала офис в гр.Пазарджик, на ул.„Ген. Гурко” №10, партер, в който от около четири години ползвала стационарен телефонен пост с номер 44 38 27 и интернет с рутер, по сключен договор с „БТК” АД гр.София /„Виваком”/. До м. март 2011 г. в офиса работела и свидетелката Сабина И., като двете с Каменска си делели наема. Свидетелката И. имала разрешението на свидетелката Каменска да ползва телефонния пост, като тя също така знаела и паролата за достъп до интернет.

През м. септември 2013 г. свидетелката Каменска отишла в офис на „Виваком”, за да плати сметките си за телефона. Тогава вместо редовно заплащаната от нея такса в размер на 13 лева за посочения по горе стационарен телефонен пост, й поискали да заплати сумата от 20 лева. Тя попитала служителя в офиса на какво се дължала разликата, който при извършена компютърна справка й съобщил, че имала сключен договор за мобилен интернет към стационарния телефон. Свидетелката Каменска останала много учудена, т.к. тя нямала сключен договор за мобилен интернет и не ползвала такъв, т.к. ползвала стационарен интернет. Служителят в офиса я посъветвал да подаде жалба до „Виваком”. Каменска подала две жалби, в отговор на които от „Виваком” й изпратили копие на Заявление/Договор №28013422/20.06.2013 г. за ползване на мобилен интернет, Допълнително споразумение към Договор за ЕСУ от с.д. и Приемо-предавателен протокол от 20.06.2013 г. за предоставяне на 3G уайърлес рутер „Алкател” Y 580D. Свидетелката Каменска се изненадала, защото по никакъв повод не била предоставяла личните си данни, както и документите си на други лица- близки или познати. Поради това тя решила, че с данните й било злоупотребено, поради което сезирала прокуратурата да проверят случая.

По повод получената жалба била извършена проверка от ОД на МВР- Пазарджик, Сектор „ПИП”, при която от Централния офис на „БТК” АД гр.София /„Виваком”/ били изискани всички налични документи за сключени договори за ползване на мобилни услуги от свиделката Каменска. В отговор били изпратени оригиналите на Заявление/Договор №28013422/20.06.2013 г. за ползване на мобилен интернет, Допълнително споразумение към Договор за ЕСУ от с.д. и Приемо-предавателен протокол от 20.06.2013 г. за предоставяне на 3G уайърлес рутер „Алкател” Y 580D, сключени от името на Таня Каменска, както и действително сключения от нея договор с БТК за стационарния телефон и ползвания пакет услуги. След запознаване с първите два договора и протокола, в последствие в хода на разследването, свидетелката Каменска заявила, че почерка и подписите положени в тези документи от нейно име като клиент/ „абонат”, не са положени от нея, а от друго лице и че договорът и другите два документа, категорично били сключени без нейното знание и съгласие.

В хода на разследването е установено, че през 2013 г. подсъдимият Г.Р. работел като сътрудник продажби в „БТК”АД гр. София /„Виваком”/, в офис намиращ се в магазин „Кауфланд”. През м. юни 2013 г. в същото дружество започнал работа свидетелят Г.Г., като продавач-консултант с работно място в магазин „Техномаркет”. Същият притежавал акаунт за достъп до системата на „БТК” /„Виваком”/. За да може да се обучи допълнително, при него бил изпратен подсъдимият Р., който за да работи /сключва договори, обслужва клиенти и т.н./, ползвал системата на дружеството с акаунта на свидетеля Г..

На 20.06.2013 г. в горепосочения магазин при подсъдимия Р. отишъл подсъдимият С.С., с който се познавали отпреди. Последният поискал да ползва мобилен интернет и се поинтересувал как може да стане това. За да получи по-изгодни условия, подсъдимият Р. му обяснил, че е необходимо да има стационарен телефон по сключен с „БТК” договор. Подсъдимият С. нямал такъв, но се сетил, че в офиса на неговата позната, свидетелката Сабина И., имало такъв и споделил на подсъдимия Р. за това обстоятелство. Той му казал да й се обади по телефона и да я пита за телефонния номер. Подсъдимият С. се свързал със свидетелката И. и разговарял с нея за възможността да има мобилен интернет и условията за това, като тя му предоставила телефонния номер на стационарния телефон в офиса на свидетелката Каменска. Подсъдимият Р. също разговарял с И. по телефона. Получавайки данните за телефонния номер и имената на свидетелката Каменска, предвид сключения от преди от нея договор, подсъдшимият Р. лесно се сдобил и с останалите необходими му данни. Той съставил Заявление/Договор №28013422/20.06.2013 г. за ползване на мобилен интернет от името на свидетелката Каменска, в който изписал датата на сключване с ръкописен текст и се подписал за служител на „БТК”, а подсъдимият С. се подписал за „абонат” от името на свидетелката Каменска. Освен това подсъдимият Р. изготвил и Допълнително споразумение към Договор за ЕСУ и Приемо-предавателен протокол за предоставяне на 3G уайърлес рутер „Алкател” Y 580D, и двата документа от същата дата, като двамата с подсъдимият С. положили подписите си и на тези документи. Договорът за мобилен интернет, както и другите два документа към него, били представени пред „Виваком”- „БТК”АД, като по този начин свидетелката Каменска станала абонат на дружеството за ползване на мобилен интернет без нейно знание и съгласие. Подсъдимият С. получил от подсъдимия Р. и 3G уайърлес рутер „Алкател” Y 580D, ведно с батерия и СИМ- карта. Впоследствие с Протокол за доброволно предаване от 20.11.2013 г. подсъдимия С. предал на полицейския служител извършващ проверката по случая, устройството в комплект, като собственоръчно написал в протокола, че това устройство му е дадено при сключването на договора за мобилен интернет. Уайърлесът с прилежащите му СИМ-карта и батерия, са оставени на съхранение в Сектор „ПИП”, при ОД на МВР- Пазарджик.

По делото са изготвени две Графически експертизи, които са установили, че подписът за „абонат” в Заявление/Договор № 28013422/20.06.2013 г. е положен от С.Г.С., а ръкописният текст „20.06.2013 г.” в графа „абонат” и подписът в графа „за БТК АД” на посочения заявление/договор е изписан, респ. положен от Г.М.Р..

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на самопризнанието на подсъдимите и доказателствата събрани на досъдебното производство, прочетени по реда на чл.283 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК, а именно показанията на свидетелите Таня Каменска, Г.Г., Сабина И., заключенията на графическите експертизи, както и писмените доказателства приложени по делото.

При тези установени данни, съдът прие, че подсъдимият С.Г.С. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпление по чл.309, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК, като на 20.06.2013 г. в гр.Пазарджик, в съучастие с Г.М.Р., като извършител е съставил неистински частен документ- Заявление/Договор №28013422 на който е придаден вид, че представлява изявление от Таня Георгиева Каменска от гр.Пазарджик, че сключва договор за предоставяне на мобилни услуги- мобилен интернет с „БТК” АД гр.София /„Виваком”/ и го е употребил пред „БТК” АД гр.София /„Виваком”/, за да докаже че съществува правно отношение между „БТК” АД гр.София /„Виваком”/ и Таня Георгиева Каменска за ползване на мобилен интернет.

При анализа на събраните доказателства съдът прие, че подсъдимият Г.М.Р. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпление по чл.309, ал.1 във връзка с чл.20, ал.4 от НК, като на 20.06.2013 г. в гр.Пазарджик в съучастие със С.Г.С., като помагач умишлено е улеснил С. чрез съвети, разяснения и предвижване на договора по съответния ред и процедура пред „БТК”АД гр.София /„Виваком”/, да състави неистински частен документ-Заявление/Договор №28013422 на който е придаден вид, че представлява изявление от Таня Георгиева Каменска от гр.Пазарджик, че сключва договор за предоставяне на мобилни услуги-мобилен интернет с „БТК” АД гр.София /„Виваком”/ и да го употреби пред „БТК” АД гр.София /„Виваком”/, за да докаже че съществува правно отношение между „БТК” АД гр.София /„Виваком”/ и Таня Георгиева Каменска за ползване на мобилен интернет.

Безспорно е, че инкриминирания договор представлява частен документ, удостоверяващ съществуването на правно отношение. Но същият е неистински, тъй като не е издаден от лицето посочено, като негов автор на изявлението, че приема да бъде абонат, ползващ мобилен интернет, предоставят от БТК АД.

Подсъдимите са действали умишлено, като са съзнавали всички обективни и субективни елементи на състава на престъплението и са искали настъпването на общественоопасните последици на същото. Същите са действали в съучастие, в съучастие, подсъдимият Санислав С., като извършител, а подсъдимият Г.Р., като помагач.

Дейността на подсъдимия Р., като помагач обективно е улеснила  осъществяването на престъплението, без обаче той да участвува в изпълнителното деяние, подписването на договора. С разясняване на процедурата, условията и привилегиите и обещанието и след това предвижване на договора по съответния ред думи е улеснил на подсъдимия С. да извърши престъплението. Изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия С., с подписването на договора, от името на абоната, като общият им умисъл е формиран с активната роля на подсъдимия Р.. Субективната връзка между изпълнителя и помагача се изразява в умисъла за задружното осъществяване на конкретно престъпление.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите С.С. и Г.Р. за извършеното от тях деяние съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при индивидуализацията им.

Съдът отчете обществената опасност на деянието, която е висока. Това престъпления, засягащи обществените отношения свързани правилното функциониране на държавния и обществения апарат.

При преценката на обществената опасност на подсъдимите, съдът взе предвид характеристичните данни на същитея, които са положителни.

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени съдействието на подсъдимите за изясняване на фактите, с направеното самопризнание, чистото съдебно минало, добрите характиристични данни, а като отегчаващи възползването от длъжностото качество от страна на подсъдимия Р. и причиняване на имуществени вреди за трето лице.

Разпоредбата на чл.309, ал.1 от НК предвижда наказание до две години лишаване от свобода.

Видно от събраните по делото доказателства подсъдимите С.С. и Г.Р. не са осъждани. Не са освобождавани от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и не представляват личности с висока степен на обществена опасност.

При тези данни съдът счете, че са че са налице условията за приложение на чл.78а от НК за освобождаване на С.С. и Г.Р. от наказателна отговорност и налагане на същите на административно наказание глоба.

Във връзка с  изложеното съдът на основание чл.301, ал.1, т.4 от НПК във връзка с чл.78а, ал.1 от НК с освободи С.Г.С. и Г.М.Р. от наказателна отговорност за извършеното от тяп престъпление, като им наложи административно наказание ГЛОБА в размер на по 1 500 лева, платима в полза на Държавата по сметка на Районе съд Пазарджик.

При определяне размера на глобата съдът взе предвид и семейното, материално и имотно състояние на подсъдимите.

Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимите С.С. и Г.Р. бяха присъдени направените разноски по делото за в размер на по 145,40 лева, платими в полза на държавата, по сметка на ОД на МВР Пазарджик, както и ДТ от по 5 лв. при служебно издаване на изполънителни листове, платими по сметка на Районен съд Пазарджик.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.          

 

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: