Определение по дело №153/2016 на Окръжен съд - Ловеч

               МОТИВИ :  Подсъдимият В.Г.А. е предаден на съд по обвинение по член 199,ал.2,т.2,предл.1 във връзка с член 63,ал.2,т.1 от Наказателния кодекс,за това,че на  09.08.2015г. вечерта в с.Г.и., обл.Ловеч в дом находящ се на ул.'Теорги Стойков" №77 като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, отнел от владението на Б. М. В., ЕГН ********** от с.с. движими вещи на обща стойност 133 лева - сумата от 7 /седем/ лева, мобилен телефон „Nokia С1" на стойност 49,30лв., полуавтоматична черна ножка на стойност 6 лв., машинка за постригване тип тример „HL 303" на стойност 16 лв., 25 метра ел.кабел с един проводник на стойност 45 лв., два броя синджирчета от неблагороден метал на стойност 9.70 лв. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като грабежът е придружен с убийството на В..

            В съдебно заседание представителя на Окръжна прокуратура Ловеч поддържа обвинението,така,както е предявено на досъдебното производство.Сочи,че авторството на деянието е доказано по несъмнен и небудещ противоречия начин. Изтъква,че е безспорен факт,че подсъдимия е познавал пострадалия В. от с. Г. Извор, по-точно го е знаел като бай Б.. Това бегло познанство датирало от лятото на 2015 г., което е станало по повод факта, че подсъдимият е пътувал заедно с автомобила на свид. Х.М., тъй като той инцидентно си е намирал работа, по-точно, рязане на дърва и в тази връзка той е видял къде се намира къщата на пострадалото лице, тъй като самият свидетел преди това няколко пъти е ходил в къщата на пострадалия да му помага в извършване на различни работи в двора – прибиране на сено, нанасяне на дърва и други подобни.  По-конкретно представителя на обвинението сочи,че в края на м. юли или началото на м. август 2015 г.  подс. А. отново е бил в автомобила на свид. Хр. М., тъй като в тези дни са пътували всеки ден до с. Г. Извор за рязане на дърва. Именно тогава първите дни на м. август, когато се спрели една сутрин да си купят хранителни продукти от магазин в с. Г. Извор, тогава подс. А. заедно с свид. Х.М. са видели, че Б.В. има доста пари в портмонето си в момента когато е изваждал, за да плаща сметката си.Изтъква,че докато са били само двамата в колата, подсъдимият предложил на Х. да отидат в дома на бай Б. и да откраднат парите, които намерят в къщата. Х. му е отказал и разговорът е приключил, тъй като в този момент се е върнал бащата на Х. и са продължили с автомобила.Представителя на Окръжна прокуратура Ловеч сочи,че от внимателният анализ на обяснения, които подсъдимият дава в съдебно заседание в протокола от 12.08.2015 г. и показанията на непълнолетния Б. /към момента съдебното следствие той е навършил 14 години/, се установява, че подсъдимият е помогнал на Б. да влезе в къщата, като го е повдигнал и той е влязъл през прозореца. Това го потвърждава свидетелят. Изтъква,че и  двамата са видели, че пострадалият е бил легнал в леглото, след което са се насочили към него. Свидетелят Б.А. е носел нож. Изтъква,че именно с дръжката на ножа първоначално е бил ударен пострадалият. Той е ударен от свид. Б.А., след което е започнало душенето на свидетеля. В самото изпълнително деяние е участвал както подс. А. така и свид. Б.А., който към момента на извършване на престъплението не е бил навършил 14 г. и се смята за наказателно неотговорно лице.Позовавайки се собствените обяснения на подсъдимия А.,представителя на обвинението сочи,че след това е двамата са започнали да търсят вещи –   пребърквали джобовете на пострадалия, чекмеджета и шкафове. Това което са намерили и реално отнели – движими вещи на обща стойност 133 лева, от които 7 лева в пари, мобилен телефон Нокия на стойност 49.30 лева, полуавтоматична черна ножка на стойност 6 лева, машинка за подстригване – 16 лева, 25 метра ел. кабел с един проводник – 45 лева, два броя синджирчета от неблагороден метал – 9.70 лева.Изтъква,че след като са намерили само тези вещи ги сложили в една чанта и са излезли от къщата, затворили са вратата на жилищната постройка. В обясненията си подсъдимият посочва, че е затворил с лакът без допир с ръка, след което са се върнали по същия път в с. Джурово. По пътя са отворили мобилния телефон и са изхвърлили картата и при следващите два дни е намерена при извършване на оперативно-издирвателните мероприятия, намерени са и всички вещи взети от къщата.

  Според представителя на обвинението престъплението е извършено при условията на пряк умисъл, ясно е било намерението за влизане в жилището на пострадалия, а именно с намерение и желание да се откраднат скъпи вещи, това което се намери.Позовава се на обясненията на вещото лице по съдебно медицинската експертиза,според чието заключение за причиняване смъртта на пострадалия по описания начин е нужна значителна физическа сила,превъзхождаща.Счита,за установено, че това  е така, поради което извършените от подсъдимия фактически действия, описани подробно в обвинителния акт осъществяват от обективна и субективна страна състава на престъплението грабеж, завършил с убийството на Б. М. В..

В пледоарията си по отношение на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия,счита,че след като същото се редуцира задължително съгласно чл. 63, ал.2 т.1 от НК, законодателят предвижда лишаване от свобода в границите от 5 до 12 години.Предлага,да се отчетат от съда фактите и обстоятелствата по казуса, съобразят данните за личността на подс. А., факта, че има до момента две влезли в сила присъди за телесна повреда и за кражба, едната от които е постановена м. февруари 2016 г., видно от справката за съдимост смята, че съдът следва да наложи наказание реално лишаване от свобода в размер на около 10 години.

Подсъдимия А. лично и чрез защитника си – служебно назначения адв.Г. по принцип не отрича участието си в деянието,но относно конкретните извършени от него действия дава уклончиви обяснения.Защитата счита,че  по принцип фактическата обстановка е изяснена и е такава каквато е споделена и отразена в защитната пледоария, и пред  съда стои въпросът относно наказанието, което следва да наложи на подсъдимия. Моли  съда, да му наложи наказание при условията на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК след като приеме, че са налице изключителни и многобройни смекчаващи вината обстоятелства.Изтъква,че се касае се за един млад човек, непълнолетен, с неукрепнала психика, с лека степен на умствена изостаналост, но който е съдействал активно на досъдебното производство за разкриване и документиране на обективната истина.Изтъква,че е дал е пълни самопризнания пред съдия, разкаял се и това им дава основание да молят съд да приеме, че поправителният процес в него до голяма степен е извървян и че не следва да му се налага тежко наказание както с оглед на специалната така и с оглед на генералната превенция. Счита, че едно по-леко наказание ще постигне целите на законодателя предвидени в чл. 36 НК.

Моли да се има предвид, че А. е слабо развит в интелектуално отношение, лесно податлив, с отслабени волеви задръжки, налице е липса на самооценка и според защитата, и най-лекото наказание предвидено от законодателя ще се окаже несъразмерно тежко с оглед личността на дееца.

 От съвкупната преценка на събраните на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие писменни и гласни доказателства,от обясненията на подсъдимия,показанията на разпитаните свидетели Б.А.,Г.К.,В.В.,М.Д.,Х.М.,И.М.,Н.Г.,М.Б.,Х.В.,П.П.,А.Г. и С.Г.,от заключението на съдебно – медицинската,съдебно психиатричната и нацначената на досъдебното производство ДНК експертизи съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

Подсъдимия В.А. ***, мах."Беляновец", община Правец заедно с родителите си. Израснал в многолюдно семейство заедно с още пет братя и три сестри. Посещавал училище до завършване на осми клас, но не се справял добре с учебния материал. През последните една-две години работел инцидентно -режел дърва. До момента има две влезли в сила присъди за причиняване на телесна повреда и за кражба.

От края на м.юли 2015 година А. пътувал с колата на бащата на свидетеля Х.М.М. , за да ходят на работа в с.Г.и.. Сутрин тръгвали от с.Джурово, мах."Беляновец" и вечер се прибирали обратно. Занимавали се с рязане на дърва. Спирали с колата в центъра на с.Г.и., за да си купуват храна в някой от магазините. В първите дни на м.август 2015 година преди да започнат работа спрели и отишли в магазина да си купят закуска, а бащата на Х. - да купи нещо за обяд.Тези обстоятелства се доказват от приобщените чрез прочитане на основание член 281,ал.5 от НПК показания на свидетеля Х.,дадени на досъдебното производство.Същия изрично сочи,че  тогава в магазина бил Б. М. В. от с.Г.и., който също пазарувал хранителни продукти. Когато плащал, Х. и обв.В.А. видели, че извадил доста пари. Х. и баща му го познавали отпреди, т.к. са ходили в къщата да му помагат за различни работи - прибиране на сено и други.Свидетеля Х. е категоричен,че и той и подсъдимия А. са възприели,че в портфейла на пострадалия / бай Б. /,както го познавали,имало значителна сума пари. Подсъдимия го познавал -   бил е в колата, когато спирали пред къщата на Б. М. да работят в двора. Докато Х. и В.А. чакали в автомобила да дойде бащата на Х., А. му предложил да отидат някоя вечер в дома на Б. М., когото знаели като бай Б. и да откраднат пари. Х. категорично отказал и с това разговора приключил.В показанията си свидетеля Х.М. е напълно категоричен,че му е отправено такова предложение от страна на подсъдимия – „…..В. ми каза,че този човек има много пари и да отидем някоя вечер да ги откраднем.Аз му казах,че не съм съгласен,че бай Б. ще ни познае.В. ми каза че ще си сложим нещо на главите… „Тези свидетелски показания,на които съдът дава вяра,с оглед липсата на заинтересованост у този свидетел от изхода на делото,изрично опровергават защитната теза,целяща да прехвърли отговорността върху наказателно неоговорния Б.А..Именно подсъдимия е инициатор и организатор на деянието.Именно негова е била идеята да отнемат парична сума и вещи от пострадалия,като дори е предложил способ,за да не бъдат разпознати – да прикрият лицата си.

Пострадалия Б. М. живеел сам в къщата си, нямал съпруга и деца, не бил в добро физическо състояние в резултат на претърпяна операция. Имал племенница, която живеела в гр.Русе и си идвала само лятото за няколко дни.

На 09.08.2015 г. вечерта  подсъдимия В.А. извикал свид.Б.Р.А., който бил негов първи братовчед и живеел също в мах."Беляновец". Б.Р. тогава бил малолетен, роден е на *** година  и съгласно чл.32 ал.1 от НК е наказателно неотговорно лице.В показанията си пред съдия от Окръжен съд Ловеч на 17.08.2015 година този свидетел дава точни и подробни сведения за ролята на всеки иден от двамата по време и след проникването им в дома на пострадалия-  било тъмно когато тръгнали за с.Г.и.. Вървели пеша през гората, след това минали през местността „Орляка" и стигнали до селото. Тръгнали към къщата на Б. М. В. - бай Б.. Входната врата на двора била отключена. Отворили я и влезли, след което се насочили към самата къща. Видели през прозореца, че лампата в стаята светела, малко по-късно светлината изгаснала. Тогава А. повдигнал Б.Р., за да влезе през прозореца. Малко след това влязъл и А.. Пострадалият бил легнал в леглото по гръб. Б. носел в себе си нож с бяла дръжка. С него, но не с режещата част, а с дръжката ударил Б. М. по главата в областта на темето . От удара потекла кръв по главата му. Тогава Б.Р. започнал да стиска с ръце пострадалия за гушата. А. си сложил ръцете на врата на Б. М. и започнал да го натиска. Малолетният Р. продължавал да го души с ръце в следващите две-три минути, сложил и възглавница върху лицето му както му казал А.. Отначало пострадалият се съпротивлявал като се опитвал да рита, но след това започнал да трепери и престанал да мърда. В това време А. започнал да търси пари в стаята. След като разбрал, че пострадалият е починал, малолетният Б.Р. също започнал да търси пари и вещи. Двамата  намерили  7 лева и машинка за постригване „HL 303", Б. намерил мобилен телефон „Нокия", два броя синджирчета и черна торба с кабел в нея, полуавтоматична черна ножка ю стари монети, които били оставени в една кутия. Подсъдимия и Б.Р. взели вещите и парите и излезли през вратата на стаята, а след това през входната врата на къщата, която имала райбер от вътрешната страна.Тук съдът дава вяра на показанията на свидетеля Б.Р.,дадени на досъдебното производство пред съдия от Окръжен съд,досежно ролята и действията на всеки от двамата след проникването им в дома на пострадалия „…В. си сложи ръцете на врата на човека,натисна го с двете ръце…”Тези показания кореспондират изцяло със заключението на съдебно медицинската експертиза,съгласно което непосредствена причина за смъртта на Б. М. е асфиксията следствие удушаване ,като измененията в областта на шията са резултат от действието на предмет с голяма сила - ръце и нокти, от които са се получили малките разкъсно-контузни рани,което прави невъзможно удушаването да е извършено от малолетния Б.Р.А..

В последствие двамата прескочили през оградата и излезли на горния път. Продължили за с.Джурово. Няколко минути след това подсъдимия отворил мобилния телефон, извадил сим картата и я изхвърлил. Върнали се по същия път по който били дошли в селото. Черната чанта с кабела оставили при свидетелката А.Г. , която не знаела откъде са я взели.

  На 11.08.2015г. кабелът бил предаден като метален отпадък на свид.П.Т.П.  с махната по него изолация. Съдът дава вяра на разпитанети в качеството на свидетели  Х.В.В.  и В.Н.В. .Същите установяват безспорно, че подсъдимия А. ги помолил да намерят превоз, с който да закарат кабела и да го предадат на П.. Чантата била изгорена от свидетелката Г., която с протокол за доброволно предаване от 12.08.2015г. предала на органите на полицията метална катарама и др. метални елементи, останали от чантата . Майката на подсъдимия А.С.М.Г.  с протокол за доброволно предаване от 11.08.2015г. предала на органите на полицията мобилния телефон „Нокия С1" и машинката за постригване „HL-ЗОЗ" като е заявила в протокола, че синът й „знае как и по какъв начин са попаднали тези вещи в дома й". Черната полуавтоматична ножка също е предадена от свидетеля Н.Й.Г.. В показанията си свидетелят заявява, че обв.А. му я дал, като му казал да я задържи, а след това ще си я вземе обратно.По този начин органите на досъдебното производство установили местонахождението и издирили всички отнети от дома на пострадалия вещи,в последствие приобщени като веществени доказателства и предявени на страните в съдебно заседание.

Съдебния състав изслуша и заключението на съдебно­медицинската експертиза,от чиито констатации е видно,че на трупа на пострадалия нараняванията по тялото съответстват на описаното от подсъдимия А. и малолетния Б.Р.. При огледа и аутопсията на трупа са установени множество кръвонасядания в областта на главата в дясната половина, разкъсно-контузни рани в областта на лицето и шията, двустранно кръвонасядане на шията, кръвонасядания и рани в областта на дланите и дясната подбедрица, малки рани по двете длани, счупване на подезичната кост, масивни дълбоки кръвонасядания на ши ината мускулатура, точковидни кръвоизливи по белите дробове. Непосредствена причина за смъртта на Б. М. е асфиксията следствие удушаване  Измененията в областта на шията са резултат от действието на предмет с голяма сила - ръце и нокти, от които са се получили малките разкъсно-контузни рани. Няма данни за самозащита или за преместване на трупа, който е бил намерен в леглото при огледа на местопроизшествието.В показанията си в съдебно заседание на 9 юни 2016 година вещото лице Д-р Г. категорично сочи,че удушаване чрез счупване на подезичната кост с ръце може да бъде извършено от човек със значителна физическа сила.  Разположението между пострадал и извършител е било лице с лице при легнало положение на убития.Това заключение ,съпоставено с показанията на свидетеля Б.Р.А. и с обясненията на самия подсъдим води до единствения възможен извод,а именно,че смъртта на пострадалия е причинена чрез удушаване от подсъдимия А..

 Съдът кредитира и заключението на назначената комплексна съдебно­психиатрична и психологична експертиза,от което се установява, че към момента на извършване на деянието действията на А. са били съзнателни, целенасочени и подредени. Същият не е бил повлиян от прием на алкохол или други психоактивни вещества. Психичната му годност да разбира свойството и значението на своите постъпки не е била увредена. Подсъдимия  не страда от психично заболяване в тесния или широк смисъл на това понятие. Развитието на интелекта и общите способности при него са в границите на условната норма, макар й в долната й граница. Независимо от ниската си образователна степен и елементарна правна култура  А. различава категориите „позволено - забранено", „добро - лошо", няма нарушение на мисловния процес. Не са налице обективни симптоми на интелектуален дефицит независимо, че в интелектуално отношение обвиняемият представлява граничен вариант на нормата. По време на извършване на престъплението е разбирал свойството и значението на своите постъпки, могъл е да ръководи действията си и в случая деянието не е извършено поради увлечение или лекомислие. Вещите лица са категорични,че А. може да участва пълноценно в отделните фази на наказателното производство и не се нуждае от лечение в психиатрично заведение .По време на изслушването си по реда на член 282 от НПК в съдебно заседание на 9 юни 2016 година експертите бяха категорични,че В.Г.А. е наистина с нисък интелект и при психологическото изследване са установили, че неговият интелектуален IQ = 66 измерен по методиката на Реймънд, е в диапазона на леката степен на умствена изостаналост. В резултат обаче на комплексното изследване психологично и психиатрично те преценяват, че не се касае за умствено недоразвитие в неговата лека степен, а за интелектуални възможности, които са в границите на условната норма и за такава се приема IQ = 70, т.е. стойности над 70 се приемат за условна норма. Психометричните методики, които се използват, обичайно дават отклонение от около 5 единици в плюс или минус така, че комплексната преценка в резултат на цялостен анализ на данните от делото и анамнестичните данни, и в резултат проведеното интервю им дава основание да приемем, че интелектът му е в долните граници на нормата.

Изразяват становище, че тези сравнително ниски стойности се дължат на занижения родителски контрол, на липсата на мотивация за усвояване на нови знания, умения и навици, изобщо на липса към учебно-възпитателен процес.Съдът изцяло кредитира като обосновано,подробно и непредубедено това експертно заключение,още повече в частта му относно обяснението,което дава за отслабените емоционално волеви задръжки на подсъдимия в резултат както на ниския интелект,така и на средата,в която е отрасъл.

 На основание член 282 от НПК съдът изслуша и заключението  на ДНК-експертизата, имаща за обекти на изследване биологичен материал - течна и суха кръв от обв.А. и малолетния Б.Р., косми и нокти от пострадалия Б. М. В. и дрехи на пострадалото лице -синя риза с дълъг ръкав, едни брой слип, една тениска и един брой фанела с дълъг ръкав, предадени и иззети по реда на НПК.От него безспорно се установява, че ДНК-профилът на биологичния материал по ноктените изрезки представлява смес на биологичен материал на две лица от мъжки пол в различно съотношение и това са на пострадалия Б. М. В. и на малолетния Б.Р.А.. ДНК-профилът на биологичния материал по ноктените изрезки, както и на кръвта по ризата, слиповете и тениската напълно съвпада с ДНК-профила на пострадалия.По отношение на ДНК-експертизата съдът приема,че тя установява наличието на биологичен материал единствено между пострадалия и Б.А., но това се обяснява с факта, че именно биологичните проби, които са взети – косми и нокти от трупа на починалия и от подсъдимия, и свид. Б. А.,тоест това заключение се дължи на факта, че прекият контакт, който е засечен от този биологичен материал между пострадалия и Б.А., което обстоятелство не опровергава факта за участието на подсъдимия В.А. в умъртвяването на пострадалия, тъй като и самият свидетел посочва, че го е хващал с ръка отзад, помагал при натиска, слагал и допълнително възглавница. Основният начин е бил пряк натиск с ръце, което беше обяснено и от вещото лице в съдебно заседание за начина на предизвикване смъртта на пострадалия,което и обяснява и отсъствието на ДНК маркери на подсъдимия без да подлага на съмнение вътрешното убеждение на съда относно авторството на деянието.

Съдебния състав прие,че по така описания начин подсъдимия А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.199 ал.2 т.2 предл.1 във връзка с чл.63 ал.2 т.1 от НК - на 09.08.2015г. вечерта в с.Г.и., обл.Ловеч в дом находящ се на ул."Г. Стойков" №77 като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, отнел от владението на Б. М. В., ЕГН ********** от с.с. движими вещи на обща стойност 133 лева - сумата от 7 /седем/ лева, мобилен телефон „Nokia С1" на стойност 49,30лв., полуавтоматична черна ножка на стойност 6 лв., машинка за постригване тип тример „HL 303" на стойност 16 лв., 25 метра ел.кабел с един проводник на стойност 45 лв., два броя синджирчета от неблагороден метал на стойност 9.70 лв. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като грабежът е придружен с убийството на В.. Престъплението е извършено при пряк умисъл - подсъдимия е влязъл в къщата на пострадалия с намерение да отнеме пари и вещи. Действията му спрямо личността на Б. М. В. -притискане на главата и шията, поставяне на ръцете си върху ръцете на малолетния Б.Р., когато последният е стискал пострадалия за гушата са имали за цел да причинят смъртта на пострадалото лице, а след това да установи трайна фактическа власт върху парите и вещите, които е намерил в дома му. Към момента на извършване на престъплението подсъдимия А. е бил на 17 години и 10 месеца и е съзнавал, че извършваното от него е противозаконно, но целенасочено е участвал в умъртвяването на пострадалия - защото грабежът, придружен с убийство по  чл. 199, ал. 2, т. 2 от НК, е съставно престъпление, един от елементите на което е принудата, прераснала в умъртвяване на пострадалия.  Извършените от него фактически действия осъществяват от обективна и субективна страна състава на престъплението грабеж, завършил с убийство и не може да се приеме, че същите са резултат на увлечение или лекомислие. Неизменно в съдебната практика се приема, че грабежът е сложно съставно престъпление, включващо два разнородни, функционално свързани акта - принуда и отнемане. Упражнената принуда е средство, метод, начин за осъществяване на отнемането на чуждата движима вещ, за преодоляване или изключване на съпротивата на жертвата. Необходимо е принудата обективно да предхожда или съпровожда отнемането, както и между тях да е налице субективна връзка. По-тежко квалифицираният състав на грабежа - по  чл. 199, ал. 2, т. 2 от НК, в осъществяване на който съдът призна А. за виновен, съставлява грабеж, придружен с убийство. Този престъпен състав също има типичните характеристики на грабежа - съставно престъпление, понеже включва действия по принуда във формата на прилагане на сила, обективно насочена и субективно свързана с отнемане на вещи - предмет на престъплението, само че по-тежката квалификация се обосновава от това, че принудата е прераснала в умъртвяване на жертвата. Този квалифициран случай на грабеж е налице тогава, когато за отнемането на вещите или за тяхното запазване, деецът, е лишил от живот жертвата, като умъртвяването е последица от упражнената принуда, насочена към отнемането или запазването на фактическата власт върху предмета на престъплението.Точно такава е времевата хронология на действията на А. и на малолетния Б.Р. - настоящия състав категорично приема,че А. е действал умишлено по отношение на квалифициращия признак по член 199,ал.2,т.2 от НК тъй като той е стискал със значителна сила шията  на възрастния пострадал,сила,довела до счупването на подезичната кост, което сочи на намерение да го умъртви, а не да сломи съпротивата му – факт,който изключва познатия в съдебната практика „ екцес на умисъла „

        Причините за извършване на престъплението се разкриват в желанието на да придобива средства по неправомерен начин, изключително занижени морални ценности относно начин на живот и норми на поведение в обществото.

        При горните съображения съдебния състав призна подсъдимия А. за виновен в това,че че на 09.08.2015г. вечерта в с.Г.и., обл.Ловеч в дом находящ се на ул.*** като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на

 

деянието и да ръководи постъпките си, отнел от владението на Б. М. В., ЕГН ********** *** вещи на обща стойност 133 лева - сумата от 7 /седем/ лева, мобилен телефон „Nokia С1" на стойност 49,30лв., полуавтоматична черна ножка на стойност 6 лв., машинка за постригване тип тример „HL 303" на стойност 16 лв., 25 метра ел.кабел с един проводник на стойност 45 лв., два броя синджирчета от неблагороден метал на стойност 9.70 лв. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като грабежът е придружен с убийството на В., поради което и на основание чл.199, ал.2, т.2 предл.1 във вр. с чл.63, ал.2, т.1 от НК го осъди на  десет години лишаване от свобода,като на основание чл. 61, т. 2, във вр. чл. 60 от ЗИНЗС определи първоначален и режим за изтърпяване на така наложеното наказание лишаване от свобода в затворническо общежитие от закрит тип,а на основание чл. 59 от НК приспадна времето, през което В.Г.А., е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 12.08.2015 година.

Съдебния състав определи този размер на наказанието при превес на отегчаващи отговорността обстоятелства Действително е налице изключителен превес на отегчаващите вината обстоятелства, каквито са обремененото съдебно минало на подсъдимия, като осъжданията му са за престъпления, извършени в малък времеви период, предхождащ непосредствено деянието.Първото осъждане на А. е за престъпление по член 133 във връзка с член 128 от НК за причиняване на тежка телесна повреда,довела до постоянна слепота с едното око на пострадалия,а второто му осъждане е за кражба,извършена три месеца преди настоящето деяние.Действително,видно от заключението на съдебно психиатричната експертиза,А. е с интелект към долната граница на средния,това обаче не следва да обуслови налагане на по-леко наказание, защото това , от една страна не представлява психично заболяване нито в тесния,нито в широкия смисъл на това понятие, а от друга страна, не може да доведе до промяна в изводите за висока степен на обществена опасност на дееца предвид липсата на поправителен и превъзпитателен ефект от предходните осъждания и наличието при подсъдимия А. на трайно установено поведение на несъобразяване с правните и етични норми в обществото. Съдебния състав счита в разрез с пледоарията на  защитата,че не следва да се отчита като смекчаващо вината обстоятелство  младата възраст на подсъдимия А., защото фактът на неговото непълнолетие е съобразен при предвидената по силата на закона редукция на наказанието.  Твърденията на защитата за критично отношение към извършеното от страна на подсъдимия са голословни - в съдебно заседание единствено заявеното от подсъдимия, извън направеното частично признание на фактите, е било искане за определяне на по-леко наказание в рамките на правото му на последна дума, без да е изразявал отношение към

 

 

извършеното, а в разпитите си на досъдебното производство е изразил съжаление за стореното, което съставлява изява на неговото негативно емоционално отношение към събитието, но не и осъзнаване на характера на деянието и неговите последици и критично отношение към тях.

 При постановяването на присъдата съдът определи на основание чл. 25, ал.1 от НК във вр. с чл. 23, ал.1 от НК едно общо наказание на В.Г.А., , между наложеното с настоящата присъда и по НОХ д. № 142/2015 г. на РС- Етрополе със Споразумение № 5/18.02.2016 г., в размер на 6 месеца лишаване от свобода, а именно по-тежкото от тях в размер на десет години лишаване от свобода,тъй като деянията са извършени съответно на 29 май 2015 година и на 9 август 2015 година,преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях – присъдата по НОХ д. № 142/2015 г. на РС- Етрополе е влязла в сила на 18 февруари 2016 година.

На основание чл. 61, т. 2, във вр. чл. 60 от ЗИНЗС съдът определи първоначален строг режим за изтърпяване на така наложеното общо наказание лишаване от свобода в затворническо общежитие от закрит тип.

Съдът постанови веществените доказателства:

Обект № 4 - 1 бр. мобилен телефон марка „Самсунг", черен на цвят с имей № 355850055780372 с черен капак, под който има номер **********, личен код на клиента 86613, Обект № -7 - 1 бр. мобилен телефон марка „Нокиа", черна на цвят с имей № 353675051268722, без сим карта, след влизане на присъдата в сила да бъдат върнати на собствениците.

Вещественото доказателство: Обект № 6 - 1 бр. сим карта на теленор с № 89359, 05010, 05064,17238, след влизане на присъдата в сила да бъде върната на собствениците.

Веществените доказателства: Обект № 1- 1 бр. възглавница с размери широчина - 0,35 м. и дължина 0,50 м. и дължина 0,50 м. с цветове синьо, жълто, червено, черно, зелено, бяло с червено петно отзад, 1 бр. карта с надпис „България" пътна карта, издадена 1988 год." с червено на цвят петно в долният ляв ъгъл; Обект № 2 - 1 бр. бяла на цвят възглавница с размери - 0,35м. и дължина - 0,65м. с червено на цвят петно в единият ъгъл, 1 бр. бяла на цвят калъфка за възглавница с размери широчина - 0,46м. и дължина -0,70м. с червени петна в едната половина, Обект № 3 - 1 бр. найлоново пликче с надпис **********, 1 бр. метален нож, сив на цвят с дължина 0,26м. с надпис 4Jin li hep", Обект № 5 - 1 бр. сгъваема ножка, черна на цвят с механизъм за прикачване на колан, Обект №8-1 бр. машинка за постригване с надпис HL - 303 3V R6 АА, SUM - 3N2, черна на цвят, Обект № 18 - проводник без изолация с тегло 3 кг., Обект № 19 -1 бр. синя риза с дълъг ръкав Обект № 20-1 бр. долни гащи сини на цвят тип „слип" Обект № 21-1 бр. тъмно сива тениска с къс ръкав Обект № 22-1 бр. фанела с дълъг ръкав с цветове бяло, синьо, небесносиньо, след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени.

 

 

Веществените доказателства: Обект № 9 -2 бр. месингови монети с изображение на Васил Левски Обект №10 -1 бр. монета от 10 croszy 1980 год. Обект № 11- 2 бр. монети от 1913 год. Обект №12 -1 бр. монета от 1 лв. от 1882 год. Обект № 13 -1 монета от 5 ст. от 1913 год., 1 бр. монета от 20 ст. от 1912 год., Обект №14-1 бр. монета от 20 ст. от 1992 год. Обект № 15 -1 бр. монета от 1910 год. Обект № 16 - 2 бр. метални синджирчета Обект № 17- 1 бр. метална катарама и други метални елементи; след влизане на присъдата в сила да бъдат върнати на собственика.

Веществените доказателства: Обект № 23 - бял хартиен плик с надпис „нокти от лява ръка" Обект № 24 - бял хартиен плик с надпис „дясна ръка", Обект № 25 - бял хартиен плик с надпис „косми тил" Обект № 26 - бял хартиен плик с надпис „косми чело" Обект №   27 - бял хартиен плик с надпис „косми дясно слепоочие",Обект № 28 - бял хартиен плик с надпис „косми ляво слепоочие" Обект № 29 - бял хартиен плик с надпис „косми брада" Обект № 30 - бял хартиен плик съдържащ суха кръв от В.Г.А., Обект № 31 - бял хартиен плик съдържащ суха кръв от Б.Р.А., Обект № 32 - бял хартиен плик съдържащ епителни клетки от букална лигавица на лицето В.Г.А., след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени.

Веществените доказателства: На съхранение при мл. ПИ КОС при РУ МВР - Тетевен - 1 бр. Пластмасова правоъгълна кутия, бяла на цвят с прозрачен капак с надпис „МК ФР" Енгелс - Казанлък 50 броя малокалибрени спортни патрона кал - 5,6 MM./22LR с 49 броя патрони с надпис на всеки един от тях на гилзата „Е", 1 бр. хартиена кутия с надпис „Uostok Target 22 long rifle rum fire cartridges" c 35 бр. патрони c надпис на всеки един от тях на гилзата „Л", 1 бр. хартиена кутия с надпис 6,35 „Browning" с 20 бр. патрони с всеки един от тях с надпис на гилзата q6,5 brob8s, 1 бр. патрон с надпис на гилзата 1087, 1 бр. патрон с надпис на гилзата 1077, 1 бр. патрон на цвят, 1 бр. патрон с надпис 7,65 tgeco, 1 бр. капса, след влизане на присъдата в сила  да се отнемат в полза на държавата.

Съдебния състав осъди В.Г.А.  да заплати по сметката на РУ ”Полиция”-Тетевен разноски в размер на сумата 5697.00 /пет хиляди шестстотин деветдесет и седем/ лева и по сметка на Ловешки окръжен съд сумата 372.60 лева разноски по делото,като на основание член 309 от НПК потвърди взетата по отношение на подсъдимия А. мярка за неотклонение „ задържане под стража „.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ…………………………

 

 

 

 

 

СЪДИЯ ДОКЛАДЧИК………………….……..