Решение по дело №10456/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 264448
Дата: 5 юли 2021 г. (в сила от 18 септември 2023 г.)
Съдия: Десислава Николаева Зисова
Дело: 20201100110456
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 05.07.2021 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на девети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Съдия: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря Евдокия-Мария Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 10456/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от 01.10.2020 г. на Е.В.П., с която са предявени отрицателни установителни искове срещу Б.Д. ЕАД, с правно основание чл. 439 ГПК за липса на вземания, както следва: за сумата от 32320,50 евро, представляваща задължение за главница по договор за ипотечен кредит от 22.10.2008 г., ведно със законната лихва за периода от 05.09.2013 г. до изплащане на вземането, за сумата от 3822,56 евро, представляваща неустойка за забава за периода 28.06.2012 г. – 04.09.2013 г., за сумата от 2879,97 лв., представляваща разноски по делото, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 05.11.2013 г., издадена по гр.д. №37391/2013 г. по описа на СРС, 53 състав.

Ищецът твърди, че на 22.10.2008 г. е сключил договор за банков кредит с ответника. На 05.11.2013 г. по ч.гр.д. № 37391/2013 г. на СРС е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за заплащане на суми, дължими по договора, в това число 32320,50 евро – главница, 3822,56 евро – неустойка за забава, 2879,97 лв. – разноски. На 25.01.2016 г. ищецът получил покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 860/2015 г. В законоустановения срок подал възражение по чл. 414 ГПК само срещу част от задълженията, предмет на издадената заповед за изпълнение (възнаградителната лихва и заемните такси), като не е подал възражение срещу вземанията, предмет на настоящото производство – главница, неустойка и разноски. Съдебният изпълнител е извършил опис на апартамента на ищеца, с обявление от 18.02.2016 г., насрочил публична продан, която обаче не се състояла, тъй като на 13.04.2016 г. ответникът поискал спирането й. На 13.08.2020 г. изпълнителното дело било прекратено поради перемпция. На 11.09.2020 г. ищецът получил покана за доброволно изпълнение по новообразувано изпълнително дело № 564/2020 г. на ЧСИ Г.Д.. Твърди, че не дължи процесните вземания поради погасяването им по давност – с изтичане на 5-годишен давностен срок в периода от 05.11.2013 г. до 05.11.2018 г. В откритото съдебно заседание на 09.06.2021 г. твърди, че началната дата на срока на погасителна давност следва да се счита датата на настъпване предсрочната изискуемост на кредита – 27.06.2012 г. Счита, че погасителната давност за спорните вземания за сумата за главница е пет години, а тази за лихви и неустойки – три години, които започват да текат от 27.06.2012 г. Претендира разноски по делото.

Ответникът оспорва иска. Твърди, че давността е била прекъсната на 25.04.2016 г. с присъединяването на изпълнително дело № 315/2016 г. (със същите страни) към изпълнително дело № 860/2015 г., образувано срещу същите длъжници от друг кредитор. Твърди още, че давността е прекъсвана неколкократно впоследствие, с извършване на всяко изпълнително действие от всеки от взискателите. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото.

 

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

Безспорно установено в отношенията между страните е, че процесните вземания (за главница, неустойка и разноски) са възникнали и са съдебно установени с влязла в сила по отношение на ищеца заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 05.11.2013 г., издадена по гр.д. № 37391/2013 г. по описа на СРС, 53 състав. Не съществува спор, а и се установява от писмените доказателства, че за процесните вземания длъжникът не е подал възражение в срока по чл. 414 ГПК.

В случай на влязла в сила заповед за изпълнение длъжникът може да оспори съществуване на вземането по исков ред, но само ако са налице специалните хипотези на чл. 424 ГПК или на чл. 439 ГПК. Посочените разпоредби сочат на различни фактически състави в зависимост от обстоятелствата, поради които вземането се оспорва и момента на настъпване на тези обстоятелства.

По реда и в сроковете по чл. 424 ГПК длъжникът може да оспори вземането поради новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства от значение за възникване и съществуване на вземането, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. Т.е. при иска по чл.424 ГПК ищецът следва да се основава на факти, настъпили преди издаване на заповедта за изпълнение или преди изтичане на срока за възражение по чл.414 ГПК. С т.16 на ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че твърдените от ищеца факти по реда на чл.424 ГПК следва да са от съществено значение и да са новооткрити – ако са били известни на длъжника преди изтичане на срока за възражение, „те не са основание за преодоляване на преклудиращия ефект на влязлата в сила заповед за изпълнение“.

С иска по чл. 439 ГПК от друга страна длъжникът може да оспори изпълнението на вземането по влязлата в сила заповед за изпълнение на основание новонастъпили факти - това са факти, непреклудирани от силата на пресъдено нещо - настъпили след изтеклия срок по чл. 414, ал. 2 ГПК, когато вземането е установено с влязла в сила заповед за изпълнение, респ. след приключване на съдебното дирене в производството по уважения иск по чл. 422 ГПК (в т.см. Определение №262/09.07.2020 г. по дело №586/2020 на ВКС, ГК, IV г.о.).

Настоящото производство, с оглед наведените допустими твърдения на ищеца, е развито по реда на чл. 439 ГПК. Правопогасяващото възражение, на което се позовава длъжникът, е изтекла погасителна давност за процесните вземания. Доколкото течението на един срок е обективно обстоятелство, то не би могло да бъде неизвестно за длъжника. Ето защо предявеният иск не може да бъде квалифициран по чл.424 ГПК.

Съобразно изложеното по-горе, възраженията си за изтекла давност за вземанията до датата на изтичане на срока за подадено възражение длъжникът е можел да релевира с подаване на възражение по чл. 414 ГПК, въз основа на което да се развие евентуално исково производство по чл. 422 ГПК. Като не е сторил това в определения законов срок, след като е бил редовно уведомен за издадената заповед за изпълнение, правото на длъжника да възрази за изтекла давност на вземанията му до изтичане на срока за подаване на възражение, е преклудирано. Следователно, в настоящото производство съдът следва да разглежда правопогасяващи възражения, основани на факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

Неоснователни са твърденията на ищеца, че началната дата на срока на погасителна давност на процесните вземания е датата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита – 27.06.2012 г., както и че вземанията за лихви и неустойки се погасяват с изтичане на 3-годишен срок. Както вече бе посочено, всички възражения за погасяване на вземанията по давност с изтичане на период от време до крайния срок за подаване на възражение по чл.414 ГПК, е следвало да бъдат релевирани пред съда с възражение по чл.414 ГПК или възражение по чл.423 ГПК. В настоящото производство е допустимо да се разглеждат само факти и обстоятелства, в това число изтекъл срок, след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Влязлата в сила заповед за изпълнение има всички последици на съдебно решение - установително действие и преклудиране на обхванатите от обективните й предели факти, стабилитет и изпълнителна сила. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД следва да се счита приложима и за вземания, установени с влязла в сила заповед за изпълнение (в т. см. решение № 37/2021 г. по гр. д. № 7047/2020 г. на ВКС, ІV ГО).

От писмените доказателства по делото се установява, че въз основа на издадения срещу длъжника изпълнителен лист по гр.д. № 37391/2013 г. по описа на СРС, 53 състав, е образувано изп.д. №20157810400860 при ЧСИ Г.Д.. На 25.01.2016 г. (л. 155) съдебният изпълнител е връчил покана за доброволно изпълнение до ищеца за вземанията по изпълнителен лист, както и препис от заповедта за изпълнение. На 08.02.2016г. е изтекъл срокът за подаване на възражение по чл. 414 ГПК (в ред., ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 1.03.2008 г.) и следователно, заповедта за изпълнение е влязла в сила, считано от 09.02.2016 г., от когато започва да тече 5-годишната давност за вземанията, установени със сила на пресъдено нещо. От прекъсването на давността започва да тече нова давност (чл. 117, ал. 1 ЗЗД). От влизане в сила на заповедта за изпълнение до датата на исковата молба, която прекъсва и спира давността за вземането (арг. чл. 116, б. „б“, чл. 115, б. „ж“ ЗЗД), не е изтекъл 5-годишиня давностен срок. Поради това исковете, че вземанията не съществуват поради погасяването им по давност, не биха могли да бъдат основателни, тъй като правопогасяващото възражение не е настъпило към момента на сезиране на съда – към датата на подаване на исковата молба.

За изчерпателност, ако се приеме, че давностният срок може да изтече в хода на процеса, следва да се отбележи, че в периода от издаване на заповедта за незабавно изпълнение до подаване на настоящата искова молба ответникът е предприел следните действия по принудително изпълнение, които прекъсват давността, от който момент започва да тече нова давност (съобразно мотивите към т. 10 на ТР №2/2013 от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС, „при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ“):

-          На 09.12.2015 г. с молбата за образуване на изпълнително дело срещу ищеца ответникът е поискал по изпълнително дело № 20157810400860 на ЧСИ Г.Д. налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника, на притежаваните банкови сметки и дружествени дялове, възбрана върху всички недвижими имоти;

-          На 15.12.2015 г. по изпълнително дело № 20157810400860 на ЧСИ Г.Д. е връчено запорно съобщение до „У.Б.АД и „Ц.К.Б.“ АД за налагане на запор върху сметките на ищеца;

-          На 17.12.2015 г. по изпълнително дело № 20157810400860 на ЧСИ Г.Д. е наложена възбрана върху недвижим имот на ищеца;

-          На 18.02.2016 г. по изпълнително дело № 20157810400860 на ЧСИ Г.Д. е извършен опис на недвижим имот, собственост на ищеца и е насрочена публична продан на имота в периода 13.03.2016 г. – 13.04.2016 г.

-          На 13.04.2016 г. ответникът е подал молба за спиране на публичната продан, но същата не заличава вече извършените изпълнителни действия, които са прекъснали давността и доводите на ищеца в обратния смисъл са неоснователни;

-          На 22.02.2016 г. по изпълнително дело № 20157810400860 на ЧСИ Г.Д. е извършена оценка на недвижимия имот;

-          На 14.08.2020 г. по изпълнително дело № 20207810400564 на ЧСИ Г.Д. ответникът е поискал налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника по изпълнително дело № 20157810400860 на ЧСИ Г.Д., на притежаваните банкови сметки и дружествени дялове, възбрана върху всички недвижими имоти, собственост на ищеца, опис, оценка и насрочване на публична продан на недвижим имот на ищеца;

-          На 21.08.2020 г. по изпълнително дело № 20207810400564 на ЧСИ Г.Д. е наложена възбрана върху недвижим имот на ищеца;

-          На 11.09.2020 г. по изпълнително дело № 20207810400564 на ЧСИ Г.Д. с поканата за доброволно изпълнение до ищеца е насрочен опис на недвижим имот на ищеца.

По изложените съображения съдът приема, че по делото не се установява след влизане в сила на заповедта за изпълнение да са настъпили факти, които да обосновават липсата на ликвидност или изискуемост на процесните вземания, в това число не се установява да е изтекла погасителна давност. Поради това предявените отрицателни установителни искове за несъществуване на вземанията следва да бъдат отхвърлени.

 

По разноските:

С оглед изхода на спора, на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

 

По изложените мотиви Софийският градски съд

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.В.П., ЕГН **********, срещу Б.Д. ЕАД, ЕИК *******, искове с правно основание чл. 439 ГПК, за установяване несъществуването поради изтекла погасителна давност на следните вземания: за сумата от 32320,50 евро, представляваща задължение за главница по договор за ипотечен кредит от 22.10.2008 г., ведно със законната лихва за периода от 05.09.2013 г. до изплащане на вземането, за сумата от 3822,56 евро, представляваща неустойка за забава за периода 28.06.2012 г. – 04.09.2013 г., за сумата от 2879,97 лв., представляваща разноски по делото, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 05.11.2013 г., издадена по гр.д. №37391/2013 г. по описа на СРС, 53-ти състав.

ОСЪЖДА Е.В.П., ЕГН **********, да заплати на Б.Д. ЕАД, ЕИК *******, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 300 лв., представляваща съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

СЪДИЯ: