РЕШЕНИЕ
№ 282
гр. Ямбол, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е. Г. А. В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20212330100903 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „АСВ“ЕАД, с които
се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника С. Д. С. от гр.
Я., че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №*** г. на ЯРС, а именно – 1123, 46 лв. – главница за периода
01.06.2019 г. до 01.02.2020 г., сумата от 53,36 лв.-възнаградителна лихва за периода
01.06.2019 г. до 18.12.2019 г. и сумата от 139,20 лв. – обезщетение за забава за периода
от 02.06.2019 г. до датата на подаването на заявлението в съда- 01.02.2021 г., в едно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда- 01.02.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се посочва, че на 03.05.2019 год. между праводателя на ищеца
– „УКФ“ ЕАД и ответника бил сключен договор за потребителки паричен кредит с №
***, при спазване на разпоредбите на ЗПК и на основание ОУ, при които праводателя
на ищеца предоставял потребителските кредити и които били неразделна част от
договора за кредит. Подписвайки договора за кредит кредитополучателя
удостоверил,че му е предоставен пълния обем на преддоговорната и договорна
информация от страна на банката, получил екземпляр от ОУ, запознат бил с тях и
безусловно ги приемал. Съгласно условията на договора за паричен кредит, кредитора
предоставил на кредитополучателя потребителки паричен кредит в размер на 1000,00
лв., която била преведена по сметка на кредитополучателя на 03.05.2019 г. Съгласно
посочения договор страните постигнали съгласие, че общия размер на кредита да бъде
в размер на 1123,46 лв., който представлявал сбор от 1000,00 лв. чистата стойност на
кредита, сумата от 100 лв. такса за разглеждане на кредита и сумата от 23,46 лв.
застрахователна премия. Подписвайки договора за кредит, кредитополучателя се
1
задължил да го върне ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и при
условията указани в самия договор, на вноски чийто брой, размер и падежи били
посочени в погасителния план, неразделна част от договора за кредит. В същия била
посочена размера на всяка погасителна вноска, която включвала съответната част от
главницата, лихвата върху нея, комисионата такса и част от застрахователната премия,
като били посочени падежът на изискуемост и погасяването на всяка една от вноските.
Съгласно клаузите на договора, усвоената парична сума за срока на действие на
договора се олихвявала с възнаградителна лихва, месения размер на която била
фиксирана за целия срок на договора и която се начислявала от датата на отпускане на
кредита. С подписването на договора страните постигнали съгласие възнаградителната
лихва за срока на договора да бъде в размер на 55, 81 лв. Така общата ума по кредита
била в размер на 1179, 27 лв., която била платима на 9 бр. месечни погасителни
вноски, всяка в размер на 131, 03 лв., като първата погасителна вноска била дължима
на 01.06.2019 г., а последната с падеж 01.02.2020 г. съгласно погасителния план.
Крайния срок за издължаване на всички задължения по кредита бил на 01.02.2020 г.,
който е изтекъл и по същия не била обявявана предсрочна изискуемост. По кредита
нямало извършени плащания от ответника, като същия дължал и обезщетение за забава
в размер на годишната законна лихва, разделена за всеки ден от забавата включваща
360 дни, върху просрочената главница и същата била в размер на 139, 20 лв. за периода
от 02.06.2019 г. до 01.02.2021 г. На 18.12.2019 г. бил пописан индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.11.2018 г. между „УФК“ ЕАД и „АСВ“ ЕАД, по
силата на което вземането на „УФК“ ЕАД срещу ответника по договор за поребителски
кредит от 03.05.2019 г. било прехвърлено в полза на ищеца, ведно с всички
привелегии, обезпечения и принадлежности. На 18.12.2019 год. било подписано
Приложение 1 към договор за прехвърляне на вземанията от 18.12.2019 год., по
силата на което ищецът придобил вземането срещу ответника с всичките му
привилегии и обезпечения. Длъжникът бил уведомен от цесионера по силата на
изрично упълномощаване.
В случай, че не се приеме за редовно съобщаването, се иска съдът да приеме, че
ответникът е уведомен по чл. 99,ал.3 от ЗЗД с връчване на исковата молба и
приложенията.
Иска се уважаване на иска, както и присъждане на разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника. Оспорва се факта, че ответника бил сключил посочения договор с
праводателя на ищеца, като по делото липсвал представен такъв. Оспорва се, че в
представения договор бил разпечатка, където били изписани неговите данни, но
липсвало положен подпис от него, като не бил искал и получавал такъв заем. Също
така се оспорва, че почерка и подписа под ОУ които са неразделна част от договора
липсвали такива, както и че не е попълвал такива документи. Дори да се приемело, че
такъв договор съществувало, същия бил нищожен на основание чл.26 ЗЗД, поради
противоречието му с императивните норми на закона. Същия бил и недействителен на
основание чл.22 ЗПК, като не били спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-
12 и 20 и ал.2 на чл.12, ал1, т.7- 9 ЗПК. С оглед на това, че доколкото били налице
нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, целия заем бил недействителен.
Иска се отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан по основание и
2
размер и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С депозирано писмено
становище заявява, че поддържа исковете и моли за уважаването им.
Ответникът се представлява от пълномощник адвокат, чрез който оспорва
претенцията и моли за нейното отхвърляне.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. № *** год.
на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено
ответникът да заплати на ищеца посочените в заповедта суми. По същото в
законоустановения срок е постъпило възражение от ответника С. Д. С., че не дължи
изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, като с разпореждане от
24.02.2021 г. на заповедния съд, на заявителя е указано, че може да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. В
законоустановения едномесечен срок от уведомяването си за това заявителят е
предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
По делото е представено копие от договор за потребителски паричен кредит от
07.05.2019 год., по силата на който кредитодателя „Уникредит Кънсюмър
Файненс“ЕАД е предал на заемателят по посочена сметка сумата от 1000,00 лв., като с
договора страните са уговорили заемът да се погаси на 9 месечни вноски от по 131,03
лв., при годишен лихвен процент от 12,00 %, при ГПР от 42,46 %, като към същия била
сключена застраховка с еднократна премия в размер на 23,46 лв.,такса за разглеждане
на кредита в размер на 100,00 лв., както и уговорен общ размер на всички плащания –
1123, 46 лв. Приложени са и ОУ към договора, погасителен план,декларация за
приемане на застраховане, сертификат за застраховка, ОУ към същите и съгласие за
директен дебит.
Представено е още копие от Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземанията от 02.11.2018 год., сключен между „Уникредит Кънсюмър
Файненс“ЕАД“АД и „АСВ“ЕАД, в качеството на цесионер, по силата на който
страните са се споразумели продавачът да прехвърли възмездно на купувача
просрочени и ликвидни вземания по договори за потребителски парични и стокови
кредити, които ще се индивидуализират в приложение 1, към всеки отделен месечен
договор за цесия. Представен е индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземанията от 18.12.2019 год., по силата на който цедентът е прехвърлил на цесионера
съгласно рамков договор от 02.11.2018 год. портфолио от необсужвани вземания в
период по-дълъг от 180 дни, описани в приложение 1 към договора. По силата на чл.
3.2 цесионерът се смята изрично упълномощен за уведомяване на длъжниците по чл.
99 от ЗЗД, за което цедентът се задължава да му предостави в 3 – дневен срок писмено
пълномощно. Цесията е потвърдена на същата дата.На л. 23/25 в цитираното по-горе
Приложение 1 фигурира вземането срещу ответника по процесния договор за кредит №
***.
Представено е и уговореното в договора пълномощно , по силата на което
„АСВ“ЕАД е упълномощена да уведоми по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от името на
цедента всички длъжници по всички вземания, прехвърлени с договор от 18.12.2019
3
год.
Представено е и уведомителни писма изх.№ *** от 09.01.2020 год. за извършено
прехвърляне на вземанията по процесния договор за кредит.На гърба на същото
кредиторът е изразил волята си относно настъпване предсрочна изискуемост на
кредита. Видно от приложените писмени доказателства пратката е изпратена на
посочения в договора за кредит адрес на заемателя,като е отбелязано,че адреса не
съществува.
По делото е назначено и изслушано заключението на ССЕ, вещото лице по която
посочва, че кредиторът е превел чистата стойност на кредита в размер на 1000,00 лв.
на 07.05.2019 год. По кредита нямало погасени вноски на датите на падежа посочени в
Таблица № 1 към експертизата. Вещото лице установило, че съгласно условията по
процесния договор и погасителния план към него, крайния срок на погасяване на
задължението бил на 01.02.2020 г., като същия не бил обявяван за предсрочно
изискуем. Към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, непогасените
задължения по договор № *** г. бил в размер на 1176,82 лв., от които главница за
периода 01.06.2019 г. до 01.02.2020 г. в размер на 1123,46 лв. и възнаградителна лихва
за периода 01.06.2019 г. до 18.12.2019 г. в размер на 53, 36 лв. Размерът на лихвата за
забава върху падежиралата и непогасена главница, изчислена от датата, следваща
падежа на всяка непогасена вноска, до 01.02.2021 г. била в размер на 151, 98 лв.,
посочени в Таблица № 2 към експертизата.
Съдът кредитира експертизата с доверие, като изготвена от лице разполагащо
със съответните специални знания и неоспорена от страните.
По делото е назначено и изслушано заключението на СПЕ, вещото лице по която
посочва, че подписите, положени от името на С. Д. С. в документите,обекти на
експертизата- договор за потребителски паричен кредит № *** от 07.05.2019 г.,
сключен между „ Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД гр.София и С. Д. С. с ЕГН
**********, заедно с ОУ за отпускане на потребителски кредит в евро или лева от „
Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД гр.София, погасителен план по договора за
потребителски паричен кредит № *** от 07.05.2019 г., сключен между „ Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД гр.София и СТ. Д. СТ. с ЕГН **********, медицински
въпросник за приемане за застраховане, декларация за приемане на застраховането по
застрахователна програма „Кредитна протекция Плюс“ на кредитополучателите на
потребителски кредити, отпуснати от „ Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД,
съгласие за директен дебит, искане за предоставяне на кредит, съгласие за обработка на
лични данни и декларация за информираност, относно правата на субекта на данните
са положени от лицето С. Д. С..
Съдът кредитира експертизата с доверие, като изготвена от лице разполагащо
със съответните специални знания и неоспорена от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79,ал.1 от ЗЗД и чл.
86,ал.1 от ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК.
4
Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна
страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен
срок от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 ГПК.
В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на
пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за
изпълнение, а в тежест на ответника извършено плащане, респ. наличие на
предпоставки за недължимост на сумата.
Според съда безспорно се установи по делото, че праводателят на ищеца и
ответника са били във валидни облигационни отношение по повод сключен договор
за потребителски паричен кредит. Получаването на сумата по уговорения в договора
начин се установява от приетата и неоспорена от страните ССЕ.
Освен изложеното съдът намира, че между стария кредитор на ответника и
ищеца е сключен валиден договор за цесия от 02.11.2018 год. и последващ такъв от
18.12.2019 год., който е надлежно съобщен на длъжника. За да има действие договорът
за цесия по отношение на длъжника, той следва изрично да бъде уведомен за
извършеното прехвърляне и това уведомяване да е направено от цедента/ стария
кредитор/ като това задължение на цедента има за цел да защити длъжника срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение, тоест срещу изпълнение на лице,
което не е носител на вземането. Законодателят е въвел изискването съобщението за
прехвърленото вземане да бъде извършено именно от стария кредитор, за да се създаде
правна сигурност за длъжника и за да се обезпечи точното изпълнение на задължението
му. Трайна и безпротиворечива е съдебната практика, че за да се счита достигнало
уведомлението до длъжника, кредиторът следва да е положил дължимата грижа за
откриване на длъжника, каквато в процесния случай е налице, предвид
обстоятелството, че пратката е изпратена на посочения в договора за кредит адрес-
Решение №40/17.06.2015 г. по т.д.№ 601 по описа за 2014г. на ВКС.
На следващо място, според Решение №123 / 24.06.2009г. по т.д. №12/2009 год., 2
т.о. на на ВКС, законът не поставя изрично изискване за начина, формата и момента на
съобщаването на цесията, затова съобщаването може да се извърши и в хода на
съдебното производство по предявен иск за прехвърлено вземане/ какъвто е настоящия
случай/ и няма как да бъде ингорирано като по правилата на чл.235 ал.3 от ГПК следва
да се вземе предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, който е от значение
за спорното право. Характер на такова съобщаване в хода на висящ процес няма
самата искова молба, а връченото със самата искова молба уведомление за извършена
цесия, изходящо от цедента и адресирано до длъжника. Установи се по несъмнен начин
в настоящия казус, че към исковата молба е приложено уведомително писмо ,
изходящо от цесионера, в качеството му на пълномощник на цедента и адресирано до
ответника, с което е уведомен за извършената цесия, като препис от това уведомление ,
ведно с препис от исковата молба са връчени на ответника в хода на процеса.
Допустимо е по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД,
какъвто е и настоящия случай, предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия
кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник.
Такова уведомление не е осъществено до подаване на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение и до датата на предявяване на настоящия иск,но
уведомлението до ответника за цесия е приложено към исковата молба на ищеца и е
връчено на ответника,с което факта на съобщаване на цесията е осъществен и следва
5
да бъде зачетен.
В обобщение,настоящия съдебен състав приема,че ищеца-цесионер се е
легитимирал като кредитор на ответника,т.к.уведомлението за цесия,приложено към
исковата молба е достигнало до длъжника и съставлява надлежно съобщаване на
цесията,с което прехвърлянето на вземането е породило действие за длъжника от този
момент,което уведомяване представлява релевантен за спора факт,настъпил след
предявяване на иска и на основание чл.235,ал.3 ГПК следва да бъде съобразен от съда.
Настоящия съдебен състав намира за неоснователно възражението на
пълномощника на ответника, че същия не бил сключил посочения договор с
праводателя на ищеца, като се оспорват почерка и подписите под него, които не били
изпълнени от ответника,както не бил попълвал такива документи, както и
обстоятелството, че не бил искал и получавал такъв заем. Тези негови твърдения се
опровергават от назначените и неоспорени експертизи. В тази насока следва да се
отбележи, че според вещото лице по назначената и неоспорена ССЕ, безспорно се
установява, че сумата в размер на 1000,00 лв.,предмет на процесния договор за кредит
е усвоена на 07.05.2019 г. по сметка на „Уникредит Булбанк“ АД с получател
ответника С. Д. С., с основание „ паричен заем *** и с наредител „ Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД. С оглед откритото производство по чл.193 ГПК и
оспорването на приетите писмени доказателства от страна на ответника в тази насока,
същите бяха представени в оригинал от ищцовото дружество, като от назначената и
неоспорена от страните СПЕ, безспорно се установява, че подписите положени от
името на С. Д. С. в документите, обект на експертизата са положени от него.
Настоящия съдебен състав намира за неоснователно възражението на
пълномощника на ответника, че договорът за заем е нищожен на основание чл.26 ЗЗД,
поради противоречието му с императивните норми на закона и недействителен на
основание чл.22 ЗПК, като не били спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-
12 и 20 и ал.2 на чл.12, ал1, т.7- 9 ЗПК. С оглед на това, че доколкото били налице
нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, целия заем бил недействителен.
Процесният договор отговоря на изискванията на ЗПК за действителност,
съобразно изискванията на чл. 22 ЗПК. Посочен е общият размер на кредита съгласно
чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК, лихвеният процент на кредита съгласно чл. 11, ал. 1, т. 8 ЗПК ,
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9
ЗПК, годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит съгласно чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК .
В случая е налице и погасителен план. Той е посочен в договора, с точни дати за
погасяване и с фиксирана точна сума.
В решенията по множество дела, две от които са дело С-243/08 и дело С-
618/10 е прието, че националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния
характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива
93/13/ЕИО. В решенията е прието, че националният съд е длъжен да разгледа въпроса
за неравноправните клаузи, когато са налице необходимите за това правни и
фактически обстоятелства. Това е така, тъй като въведената с Директива 93/13 система
на защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна
6
спрямо продавача или доставчика от гледна точка както на преговорните си
възможности, така и на степента си на информираност, като това го принуждава да
приема предварително установените от продавача или доставчика условия, без да може
да повлияе на съдържанието им. С оглед на това положение на по-слаба страна, член 6,
параграф 1 от посочената директива предвижда, че неравноправните клаузи не са
обвързващи за потребителя. Както е видно от съдебната практика, става въпрос за
императивна разпоредба, с която се цели замяната на формалното равновесие, което
договорът установява между правата и задълженията на съдоговорителите, с
действително равновесие, което може да възстанови равенството между тях .
Понятието „добри нрави“ е изяснено в съдебната практика по решения на
ВКС, като се приема, че се касае за обща правна категория, приложима както към
гражданските, така и към търговските правоотношения, в която попадат тези наложили
се правила и норми, които бранят принципи и ценности, които са общи за всички
правни субекти и тяхното зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло,
а не само на интереса на някоя от договарящите страни. Накърняване на добрите нрави
по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип,
който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е
проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са
принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване –
аргументи от чл.307 ТЗ, чл.302 ТЗ, чл.289 ТЗ. Въпросът дали поведението на
конкретния правен субект съставлява действие, накърняващо „добрите нрави”,
злепоставящо чужди интереси с цел извличане на собствена изгода, следва да се
преценява във всеки отделен случай въз основа на доводите на страните и събраните
доказателства по конкретното дело.
В настоящия случай и съгласно чл. 9 от ЗЗД, страните могат свободно да
определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните
норми на закона и добрите нрави. Както беше посочено по-горе, за противоречащи на
добрите нрави следва да се считат сделки, с които неравноправно се третират
икономически слаби участници в оборота и се използва недостиг на материални
средства на един субект за облагодетелстване на друг. По отношение размера на
възнаградителната лихва в съдебната практика се приема, че максималният размер, до
който съглашението за плащане на такава е действително, не следва да бъде по-голям
от трикратния размер на законната лихва. (В този смисъл решение № 906/30.12.2004 г.
по гр. дело № 1106/2003г., ІІ г.о., ВКС, решение № 378/ 18.05.2006г. по гр. дело №
315/2005г., ІІ г. о., ВКС, решение № 1270/ 09.01.2009 г. по гр. дело № 5093/ 2007г., ІІ
г.о., ВКС, определение № 901/ 10.07.2015 г. по гр. дело № 6295/ 2014 г., ІV г. о., ВКС и
др.).
Към датата на сключване на процесния договор, договорната лихва по него не
надхвърля трикратния размер на законната лихва, с оглед на което, клаузите, с които
последната е уговорена не противоречат на добрите нрави.
Що се отнася до погасителните вноски, чл.11, т.11 ЗПК предвижда, че договорът
за кредит следва да съдържа на разбираем език условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
7
различни лихвени проценти за целите на погасяването. В конкретния договор за кредит
се съдържа на ясен и разбираем език размерът на месечната погасителната вноска;
броя на вноските – ; периодичността и датите на плащане на погасителните вноски; що
се отнася до последователността на разпределение на вноските между неизплатени
суми, тя се изисква когато лихвения процент не е фиксиран, какъвто не е настоящия
случай, като последователността на разпределение на вноските между неизплатени
суми в тази насока е спазен.
Отделно от това съдът счита,че при изследване на процесния договор и
погасителен план към него, безспорно се установява, че същите са подписани от
ответника, което се установява и от неоспорената СПЕ.
Пред изложеното, ЯРС приема че между страните е възникнало валидно
договорно правоотношение по повод на процесния договор.
Видно от Таблица 1 към заключението на ССЕ, месечната погасителна вноска ,
включва: главница по договора и договорна възнаградителна лихва.
Претендирана по делото главница от 1123, 46 лв.,включва падежиралите
вноски,като по делото липсват доказателства тези суми да са били заплатени от
ответника, поради което предявения установителен иск по отношение на главницата се
явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.
Също така вещото лице по ССЕ е установило размера на възнаградителната
лихва която възлиза на 53, 36 лв. за периода 01.06.2019 г. до 18.12.2019 г., както и
размера на лихвата за забава върху падежиралата и непогасена главница, изчислена от
датата, следващ падежа на всяка непогасена вноска, до 01.02.2021 г. и която възлиза на
сумата от 151, 98 лв., като се претендира по-малка такава от тази която е установила
вещото лице, в размер на 139, 20 лв.
В тази насока само за пълнота следва да се отбележи, че в Решение № 111 от 27.10.2009
г. по т. д. № 296/2009 г., т. к., І т. о. на ВКС, е направена и съпоставка между
възнаградителните и мораторните законни лихви по чл. 86 ЗЗД, като няма повелителна
норма, която да ограничава размера на лихвите по договорите.
В обобщение, съдът намира претенцията за основателна. Размерът на претенциите
е безспорно установен от приетата и неоспорена ССЕ.
С оглед на всичко изложено до тук, съдът намира иска за основателен и
доказан,като размера на сумите е посочени в ССЕ , а именно – 1123, 44 лв. – главница,
53,36 лв. възнаградителна лихва за периода от 01.06.2019 г. до 18.12.2018 г. и 139, 20
лв. – обезщетение за забава, за периода 02.06.2019 г. до 01.02.2021 г.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. Ето защо в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за
заповедното производство в размер на 76, 32 лв.
На осн. чл. 78,ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски
за настоящата инстанция,а именно в размер на 506, 32 лв. – заплатена държавна такса,
депозит за вещо лице, както и юрисконсултско възнаграждение (в които разноски по
8
исковото производство се включва и определено от съда възнаграждение за
юрисконсулт в минималния размер от 300 лв. )
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Д. С., ЕГН **********, че
дължи на «Агенция за събиране на вземанията» ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. София, следните суми, за които е била издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от 1123, 46 лв . –
главница от 01.06.2019 г. до 01.02.2020 г., представляваща задължение по договор
запотребителски кредит № *** г., възнаградителна лихва в размер на 53, 36 лв. от
01.06.2019 г. до 18.12.2019 г. и сумата от 139,20 лв. – обезщетение за забава за периода
02.06.2019 год. до датата на подаване на заявлението в съда- 01.02.2021 год., ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението – 01.02.2021 г. до окончателното
изплащане на задлъжението.
ОСЪЖДА С. Д. С., ЕГН ********** да заплати на «Агенция за събиране на
вземанията»ЕАД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. София, сумата от
76, 32 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 506, 32 лв. –
разноски за настоящата иснтанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
9