№ 89
гр. Силистра, 30.10.2018г.
Силистренският окръжен съд, гражданска
колегия, в открито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета
година, в състав :
Председател:Пламен
Неделчев Членове: Виолета
Александрова Кремена Краева
с участието на секретаря Г.Иванова
като разгледа, докладваното от съдия Краева в.т.д.№ 103/ 2018г. по описа на СОС и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл ГПК.
И.В.И., обжалва решение № 117/ 20.04.2018г.
постановено по гр.д. № 1799/2017г. по описа на РС Силистра, с което се отхвърлят като неоснователни исковете му против ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, както и в
условията на евентуалност против ЕОС МАТРИКС ЕООД, с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК във вр. с чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи сумите, за които е издадена заповед за незабавно
изпълнение № 892 / 14. 02. 2012 г. и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 303/ 2012
г. на Районен съд гр. Силистра, а именно: сумата 3 624. 09 лева, съставляваща главница по Договор за
предоставяне на потребителски кредит № FL 515378/ 22. 02. 2010 г., ведно с
договорна лихва в размер на 387. 82 лева
за периода от 22. 03. 2010 г. до 19. 12. 2011 г. и мораторна лихва в размер на
34. 17 лв. за периода от 22. 05. 2011 г. до 19. 12. 2011г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от13. 02. 2012 г. до окончателното изплащане.
Искането е да се
отмени решението, като се уважат изцяло предявените претенции.
Претендира разноски за
производството.
Ответникът по жалбата
- ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД не депозира становище по жалбата.
Ответникът по жалбата - ЕОС МАТРИКС ЕООД депозира становище за
неоснователност на жалбата.
Съдебният състав на ОС
– Силистра по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото
доказателства приема за установено следното:
Жалбата е подадена в
срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество
същата се преценява като неоснователна по следните съображения:
Въззивникът е предявил
установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439 ГПК да се
приеме за установено в отношенията между страните, че не дължи посочените в
издадения изпълнителен лист суми, представляващи главница и лихва, поради погасяване
по давност на правото на принудително изпълнение на взискателя. Районният съд е отхвърлил иска по чл. 439 ГПК на И. В. И. на
основание разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, съгласно която
давността се прекъсва с предприемане на действия на принудително изпълнение,
като последно това е станало с връчването на запорно съобщение на 24.01.2015г.
По делото и пред въззивния съд основно спорен е въпроса дали предприетите
изпълнителни действия по изп. д. № 108 / 2012 г. на СИС при СРС са прекъснали
погасителната давност относно процесните вземания и по-конкретно дали
обстоятелството, че длъжникът не е имал вземания от третите лица, до които са
изпратени запорните съобщения, влияе върху валидността на предприетите
изпълнителни действия. В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд
съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.
По този въпрос районният съд приел фактът, че
предприетите изпълнителни действия са били неуспешни и не са довели до
намаляване на задължението на длъжника по изп. дело № 108 / 2012 г., не значи,
че същите не са били валидни и не са прекъснали погасителната давност. Аргументирал
тезата си с указанията по т. 5 от ТР по ТД № 3 / 2015 г. на ОСГТК на ВКС, според която
изпращането на запорно съобщение до банка, в която длъжникът няма сметка,
съставлява действие по налагане на запор.
Този извод на съда е
законосъобразен, като във връзка с оплакванията във въззивната жалба за неправилно
приложение на разпоредбите на чл.116, б. „в“ ЗЗД се има предвид и следното:
Не се касае до случай
на кредиторово бездействие, а до невъзможност за ефективно погасяване на
дълга. По отношение на изпълнителния процес за прекъсването на давността е
достатъчно предприемане на действия за принудително изпълнение, съгласно
разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД. Ако законодателят е искал да постави
допълнителни условия, той би ги посочил, както е процедирал в разпоредбата на
чл. 116, б. "б" ЗЗД, която не може да бъде пренасяна по аналогия към
случаите по б. "в" на същия текст. В такъв аспект и решение № 810/74 г. ВС, I г. о. в което е
прието, че "по силата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се
прекъсва във всички случаи от момента на предприемане на действия за
принудително изпълнение, и то независимо от по-нататъшната съдба на тези
действия.
Без значение е и
фактът, дали процесното изпълнително дело е прекратено по реда на чл. 433,
ал.1, т.8 от ГПК - това прекратяване не
означава отпадане на материалното притезание на взискателя, поради което няма
пречка изпълнителното производство да бъде възобновено.
Неоснователни са и новите
доводи за изтекла погасителна давност по чл.111, б „в“ ЗЗД за присъдените
с процесния изпълнителен лист лихви. Спрямо договорната или
възнаградителна лихва по смисъла на чл. 240, ал.1 ЗЗД не се прилагат правилата
на чл. 111 ЗЗД. В такъв аспект и мотивите към Решение № 90 от 31.03.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 6629/2013 г., IV г. о., ГК.
Искът е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен, а обжалваното решение – потвърдено.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК и
съобразно отправеното искане от юр.к. М., за присъждане на разноски за
настоящото производство, въззивникът следва да бъде осъден да заплати сумата от
200лв. като юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното ОС
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение № 117/
20.04.2018г. постановено по гр.д. № 1799/2017г. по описа на РС Силистра.
ОСЪЖДА И.В.И., да заплати на ЕОС
МАТРИКС ЕООД, сумата от 200лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО в останалата част, като
необжалвано, е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1. 2.