Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1390 19.07.2019 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на деветнадесети
юни две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Атанаска А.
при секретаря М.В., като разгледа докладваното от
съдията А. административно дело № 504 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на 145 и сл. от
АПК, вр. чл. 68, ал.1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) и е образувано
по повод постъпила жалба от П.И.З. с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***,
против решение № 95 от 15.02.2019 г. по преписка № 146/2018 г. на трети
специализиран постоянен състав на Комисията за защита от дискриминацията (КЗД).
С обжалваното решение е установено, че с действията си ответникът в
производството пред КЗД- Н. С., началник на сектор „Социални дейности и
възпитателна работа“ в Затвора Бургас, не е осъществил дискриминация по
защитения съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. признак „лично положение“ по
отношение на жалбоподателката П.И.З.; установено е, че не е извършено спрямо
същата нарушение на права по чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. и ал. 3, чл. 15 и чл.
20 от ЗЗДискр. и е оставена без уважение подадената от нея жалба с вх. №
44-00-1864/22.05.2018 г. Решението е постановено при участието на
заинтересованата страна Затвор Бургас, представляван от началника Б.М..
В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на
обжалваното решение, поради съществено процесуално нарушение, изразено
неизпълнение от страна на административния орган на задължението му да събере
всички относими доказателства и да изясни фактите и обстоятелствата от значение
за случая.
В съдебното заседание
жалбоподателката не се явява, редовно уведомена. Процесуалният представител на
същата поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Моли за отмяна на обжалваното
решение, като подробни доводи излага в писмени бележки. Претендира разноски.
За ответника- Комисия за защита
от дискриминация не се явява представител, редовно уведомен. С писмени молби е
заявено становище за неоснователност на жалбата и се иска за присъждане на
разноски, като е направено възражение за прекомерност на извършените от
жалбоподателката разноски за адвокатско възнаграждение.
Заинтересованата страна Н. С.,
началник на сектор „Социални дейности и възпитателна работа“ при Затвора-
Бургас се явява лично в съдебното заседание и заявява становище за неоснователност
на жалбата. Не сочи нови доказателства.
За заинтересованата страна Затвора- Бургас се явява
началникът Б.М., който заявява становище за неоснователност на жалбата. Разяснява
подробно правилата за разпределяне работата на инспекторите сектор „Социални
дейности и възпитателна работа“. Счита, че спрямо жалбоподателката З. не е
осъществена дискриминация.
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по
същество, съдът намира за установено следното:
Производството пред Комисията за защита от
дискриминация е образувано по повод депозирана от П.И.З. жалба, с оплакване за осъществена
от прекия и́ ръководител дискриминация по признака „лично положение“. В жалбата се твърди, че на
жалбоподателката, заемаща длъжността „инспектор“ в сектор „Социални дейности и
възпитателна работа“ в Затвора Бургас, е възложено да отговаря за значително
по-голям брой лишени от свобода в сравнение с останалите инспектори в сектора.
Твърди се, че на същата е възложено да работи със 77 лишени от свобода, в т.ч. 6-8
души, изтърпяващи наказание „доживотен затвор“, а други инспектори работят с до
50 лишени от свобода, респ. подсъдими и обвиняеми. Изложено е, че на З. не е предоставен
достатъчен срок, за да се запознае с характеристиките на лишените от свобода
във възложената ѝ ІХ-та група, поради което и предвид значителния
документооборт тя допуска технически грешки в работата си. Посочено е, че
такива пропуски са установявани и в работата на други инспектори, но
дисциплинарно наказание е наложено само на нея. Това обстоятелство се възприема
от жалбоподателката като нарушение на чл. 20 от ЗЗДискр., осъществено от прекия
ѝ началник Н. С., тъй като дисциплинарните проверки са извършени по
негово предложение. В жалбата са наведени и твърдения за осъществяван от
последния натиск върху З. за изготвяне на предложения за налагане дисциплинарни
наказания по отношение на лишени от свобода, при липса на основание за това.
С разпореждане № 378/06.06.2018 г. на председателя на
КЗД е образувана по жалбата на З. преписка № 146/2018 г., разпределена на Трети
специализиран постоянен състав. Проведена е регламентираната в чл. 55 и сл. от
ЗЗДискр. процедура по проучване, в рамките на която са изискани становища и
доказателства от участниците в производството. В предоставения срок е депозиран
писмен отговор от главен инспектор Н. С., с който е заявено становище за
неоснователност на направеното със жалбата оплакване. В отговора е изложено, че
през м.октомври 2017 г. по искане на З. е възложено на същата да работи с девета
група, поради оплакване, че в приемното отделение е претоварена. Твърди се, че
в затвора работят 16 инспектори, които отговарят за групи с различна численост,
образувани в зависимост от типа затворническо заведение, правната и личностна
характеристика и възможностите за настаняване, като числеността на групите
варира между 40 и 90 лишени от свобода, а групата, разпределена на З., е от 71
души. Наред с това се сочи, че са установени пропуски в работата на жалбоподателката,
за което е уведомен компетентният да предприеме проверка орган. Отбелязано е
също, че през 2017 г. са налагани дисциплинарни наказания и на други
инспектори. Становище по жалбата е депозирано и от началника на Затвора- Бургас,
като в него се сочи, че в деловодството на затвора не са регистрирани и не са
постъпвали сигнали, жалби или оплаквания от инспектор З. за дискриминация по
признак „лично положение“.
След приключване на проучването, на основание чл.59,
ал.3 от Закона за защита от дискриминация е предоставена възможност на страните
да се запознаят с материалите по преписката и да посочат нови доказателства.
Изготвен е доклад- заключение по преписката до председателя на Трети специализиран
постоянен състав към КЗД. Преписката е разгледана в открито заседание, в което са
приобщени към доказателствения материал посочените от страните писмени
доказателства и са изслушани техните становища по същество. Производството пред
КЗД е приключило с оспореното решение, с което е установено, че ответникът в
производството пред КЗД- Н. С., началник на сектор „Социални дейности и
възпитателна работа“ в Затвора Бургас, не е осъществил дискриминация по
защитения съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. признак „лично положение“ по
отношение на жалбоподателката П.И.З.; установено е, че не е извършено спрямо
същата нарушение на права по чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. и ал. 3, чл. 15 и чл.
20 от ЗЗДискр. и е оставена без уважение подадената от нея жалба с вх. №
44-00-1864/22.05.2018 г.
В мотивите на решението е прието, че на З. са
възлагани само задължения, посочени в длъжностната характеристика за заеманата
от нея длъжност, а работата между инспекторите разпределяна от началника на
затвора в рамките на правомощията му по чл.15, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. Установено е от КЗД,
че със заповед № 577/10.10.2017 г., издадена от началника Затвора Бургас е
възложено на З. да отговаря за лишените от свобода в девета група, а до този
момент същата е отговаряла за осъдените и задържаните лица, настанени в
приемното отделение на затворническото заведение. Установено е също така, че
след обособяване на нови девет групи, е издадена заповед № 82/31.01.2018 г. на
началника на Затвора Бургас, с която е възложено на жалбоподателката да
осъществява задълженията си по длъжностната характеристика в новообразуваната
трета група, идентична с предходната девета група, възложена и́ със
Заповед № 577/10.10.2017 г. По повод твърдението
на жалбоподателката, че е с по-висока натовареност в сравнение с останалите
инспектори, е посочено в мотивите на решението, че извършвани през процесния
период строително-ремонтни дейности са породили и организационни промени, които
са засегнали не само жалбоподателката, но и останалите служители на затвора в
различни периоди. Отбелязано е, че към момента на постановяване на решението З.
отново е преместена на желана от нея позиция. При тези данни е прието от
комисията, че не е допуснато нарушение на чл. 13 и чл. 15 от ЗЗДискр. Прието е също,
че не е налице нарушение на чл. 14, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗДискр., доколкото не са
посочени от жалбоподателката факти, сочещи различно заплащане при равни
условия. Поради данните за нарушения и пропуски в работата на жалбоподателката,
за които е наложено дисциплинарно наказание, потвърдено по административен ред
и влязло в сила, е прието, че не е налице и нарушение на чл. 20 от ЗЗДискр.
В съдебното производство е представена от жалбоподателката
заповед № Л-2207/07.05.2019 г. на главния директор на ГДИН, с която е наложено
на същата дисциплинарно наказание за осъществен ремонт на служебно помещение
без необходимото разрешение за това.
От показанията на свидетелката Д.А., заемаща през
периода м.октомври 2017 г. - м.януари 2018 г. длъжността „инспектор социални
дейности и възпитателна работа“ в Затвора- Бургас, се установява, че броят на
лишените от свобода в групата варира между 75 и 90 души, в т.ч. лишени от
свобода с наказание доживотен затвор. Свидетелката заявява, че броят на лицата
в групата е динамичен и постоянно се променя. По отношение на работата с лицата,
изтърпяващи наказание доживотен затвор, разяснява, че тя изисква повече
внимание, тъй като тези лица „нямат какво да губят“, но не определя работата с
тях като по-голяма по обем. Наред с това сочи, че през годините преди ремонта
са били осъществени няколко ротации на инспектори. Относно реда за администриране
на молбите за депозити на лишени от свобода заявява, че няма писмени методически
указания, но именно инспекторите са ангажирани с тази дейност, като в
съответствие със създадената практика те са длъжни лично да се уверят в
желанието на лишеното от свобода лице да осъществи конкретното действие.
При тези фактически данни съдът намира жалбата за
неоснователна.
Обжалваното решение е издадено
от компетентен орган, овластен с нормата на чл. 47 от ЗЗДискр. Издадено е в
установената от чл. 66 ЗЗДискр. форма и съдържа изискуемите реквизити.
При извършената служебна
проверка съдът не констатира съществени нарушения на административнопроизводствени
правила. Решаващият състав на КЗД е извършил необходимите процесуални действия
за пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантните за случая факти,
при съблюдаване на установеното в чл. 9 от ЗЗДискр. правило за разпределение на
доказателствената тежест в производството. Видно от приложения в преписката
протокол, съставът е провел открито заседание съобразно изискванията на чл. 60
и сл. от ЗЗДискр., за което страните са били редовно уведомени. В проведеното
производство са били събрани относимите доказателства, изслушани са били доводите
на страните и е била предоставена възможност за депозиране на заключителни
писмени бележки.
Решението е надлежно мотивирано,
в съответствие с изискванията на чл. 36, ал. 3 от АПК. Обсъдени са всички
събрани в производството доказателства и са изведени правилни изводи относно
релевантните факти в процеса.
Според настоящия съдебен състав
оспореното решение е постановено в съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби. С нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. е въведена забрана за
дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност,
човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения,
политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст,
сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви
други признаци, установени в закон или в международен договор, по който
Република България е страна. Наред с общата забрана за дискриминация е
предвидена в ЗЗДискр. и специална защита от дискриминация при упражняване
правото на труд. С нормата на чл. 13, ал. 1 от ЗЗДискр. е регламентирано
задължение за работодателя да осигурява еднакви условия на труд без оглед на
признаците по чл. 4, ал. 1. На основание чл. 18 ЗЗДискр., последният е длъжен
да предприеме ефективни мерки за предотвратяване на всички форми на
дискриминация на работното място.
За да се приеме,
че жалбоподателката е дискриминирана по някой от защитените признаци в чл.4,
ал.1 от ЗЗДискр, следва да се установи, че тя е поставена в по-неблагоприятно
положение, в сравнение с лица, които се намират в сходно положение. В случая не
се установява от събраните доказателства твърдяното от жалбоподателката З. неравно
третиране.
По делото не е спорно,
а и се установява от приложените писмени доказателства, че жалбоподателката
заема длъжността инспектор четвърта степен- социални дейности и възпитателна
работа в Затвора Бургас, считано от м.август 2013 г. Със заповед №
577/10.10.2017 г., издадена от началника Затвора Бургас (на л. 30 от делото) е
възложено на същата да работи с лишените от свобода в девета група, а до този
момент е била разпределена в приемното отделение на затворническото заведение.
След обособяване на нови девет групи лишени от свобода, със заповед № 82/31.01.2018
г. на началника на Затвора Бургас е възложено на жалбоподателката да работи с новообразуваната
трета група, идентична с предходната девета група, възложена и́ със
Заповед № 577/10.10.2017 г.
Съдът намира за
неоснователни доводите на жалбоподателката, че е поставена в по-неблагоприятно
положение от останалите инспектори, поради по-високата численост на водената от
нея група през определен период. От една страна, числеността на групите не е
единствен измерител на натовареността. Както се сочи и от представителя на
заинтересованата страна, преценката относно натовареността на един инспектор трябва
да се основава на изпълняваните от него дейности- напр. броят на изготвените
докладни записки, броят на изготвените предложения за промяна на режима на
изтърпяване на наказанието, броят на лицата с молби за предсрочно освобождаване,
с предложения за наказания или награди и др. С оглед спецификата на различните
групи, изпълняваните от инспекторите дейности не са идентични- инспекторът,
отговарящ за лишените от свобода, изтърпяващи наказание „доживотен затвор“ и
„доживотен затвор без замяна“ не изготвя предложения за домашни отпуски, нито
за предсрочно освобождаване, а инспекторът, отговарящ за приемно отделение не
изготвя предложения за промяна на режима, за предсрочно освобождаване, но изготвя
оценка на риска от рецидив и риска от вреди за всички новопостъпили. В случая
няма данни за обема на извършваната от жалбоподателката и от останалите
инспектори работа през процесния период (такива статистически данни не са
събирани от работодателя, предвид спецификата на дейността). На следващо място,
групите се формират не като механичен сбор от лица, а по определени критерии- новопостъпилите
лишени от свобода се настаняват в приемното отделение; лицата с мярка за
неотклонение „задържане под стража“- в ареста; в първа група (първа зона с
повишена сигурност)“- лицата, изтърпяващи наказание „доживотен затвор“ и
„доживотен затвор без замяна“, които не са настанени в общи помещения; втора
зона с повишена сигурност- лишени от свобода, обвиняеми или подсъдими, които се
държат в постоянно заключени помещения, както и такива с наложено дисциплинарно
наказание; трета група- лица с наказание „лишаване от свобода“, „отделение по
чл. 60 от ЗИНЗС и чужда делегация“; шеста група- лица с наказание „лишаване от
свобода“ и лица, записани в училищна дейност и др. При промяна в статута на
лицата, те се настаняват в съответната група и поради това броят на лишените от
свобода в групите ежедневно се променя. Върху разпределението на лишените от
свобода в обособените групи, респ. върху обема на работа на инспекторите,
рефлектират и други обстоятелства. Такова обстоятелство е осъщественият в
затворническото заведение през 2017 г. ремонт, наложил преместване на лишените
от една част на сградата в друга. За осигуряване равномерна натовареност на
инспекторите, периодично е извършвана смяна на групите. Такава е извършена и по
молба на жалбоподателката с горните заповеди, като първоначално същата е
преместена от приемно отделение в девета група, респ. идентичната с нея
новообразувана трета група, а понастоящем- в затворническо общежитие от открит
тип, отново по нейно желание. При тези данни следва да се приеме, че
работодателят е предприел необходимите мерки за предотвратяване дискриминацията
на работното място.
Не е налице и
твърдяното от жалбоподателката нарушение на чл. 20 от ЗЗДискр. Съгласно
цитираната норма работодателят е длъжен да прилага еднакви критерии при
налагане на дисциплинарни наказания без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 от
ЗЗДискр. От приложените по делото писмени доказателства е видно, че по
отношение на жалбоподателката са проведени няколко дисциплинарни производства
за нарушения на служебната дисциплина. Издадена е заповед за налагане на
дисциплинарно наказание, отменена с решение № 1578/12.10.2017 г. по адм.д. №
1598/2017 г. на Административен съд- Бургас (решението е обжалвано пред
Върховния административен съд и не е влязло в законна сила). Със заповеди №
734/28.12.2017 г. и № 21/11.01.2018 г. на началника на затвора са образувани
още две дисциплинарни производства, поради допуснати пропуски при обработване
на служебната документация, респ. пропуски при обработване на молби за
изпращане на записи на лишени от свобода. Първото от тях е приключило със
заповед № 142/23.02.2018 г. на началника на Затвора- гр. Бургас, с която е
наложено на жалбоподателката дисциплинарно наказание за „неизпълнение на
служебни задължения“ и „небрежност в служебната дейност“. Заповедта е потвърдена
по административен ред със заповед № Л-1724/12.04.2018 г. на ВПД главен
директор на ГДИН.
За да се приеме,
че е налице нарушение по чл. 20 от ЗЗДискр., е необходимо да се установи, че за
едно и също нарушение на служебната дисциплина един служител е дисциплинарно
наказан, а друг не, при равни други условия. Жалбоподателката твърди, че
пропуски в работата са допускани и от други инспектори, но не конкретизира тези
пропуски, а и не сочи доказателства за тях. Едновременно с това признава, че е
допускала такива, като сочи, че те се дължат на високата и́ натовареност.
При тези данни не би могло да се приеме, че действията на прекия и́
ръководител Н. С., във връзка с уведомяване началника на затвора за допуснатите
нарушения, са тенденциозни и са проява на дискриминация. Те са осъществени в
изпълнение на възложените му функции в качеството на ръководител да следи и
контролира дейността на инспекторите в отдела и са правомерни.
Неоснователно е
също оплакването на жалбоподателката за нарушение на чл. 14, ал. 1 и ал. 3 и
чл. 15 от ЗЗДискр. Съгласно нормата на чл. 14, ал. 1 работодателят осигурява
равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд, а според ал. 3 критериите за
оценка на труда при определяне на трудовите възнаграждения и оценката на
трудовото изпълнение трябва да са еднакви за всички работници и служители и да
се определят с колективните трудови договори или с вътрешните правила за
работната заплата, или с нормативно установените условия и ред за оценяване на
служителите в държавната администрация без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1.
С разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗЗДискр. е предвидено задължение за
работодателя да предоставя на работниците и служителите равни възможности без
оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 за професионално обучение и повишаване на
професионалната квалификация и преквалификация, както и за професионално
израстване и израстване в длъжност или ранг, като прилага еднакви критерии при
оценка на дейността им. В случая не са наведени от жалбоподателката конкретни твърдения
за получено възнаграждение в по-нисък размер в сравнение с възнаграждението на
други служители, полагащи равностоен на нейния труд, няма и такива данни по
делото. Липсват също конкретни твърдения за съществуваща възможност за
професионално обучение, повишаване на професионалната квалификация,
преквалификация, и за професионално израстване и израстване в длъжност или
ранг, от която възможност жалбоподателката да е била лишена или ограничена по
критерии, различни от предвидените за останалите служители. Ето защо, предвид
липсата на данни за различно третиране на жалбоподателката в сравнение с
останалите служители на Затвора Бургас, съдът приема, че обжалваното решение е
постановено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Не са налице
отменителни основания, поради което жалбата следва да се отхвърли като
неоснователна.
С оглед
формирания извод за неоснователност на жалбата и своевременно направеното
искане, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК следва да се присъдят на ответника
Комисия за защита от дискриминация направените разноски по делото в размер на
100 лева- възнаграждение за юрисконсулт, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.И.З. с ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***, против решение № 95 от 15.02.2019г. по преписка № 146/2018г.
на трети специализиран постоянен състав на Комисията за защита от
дискриминацията (КЗД).
ОСЪЖДА П.И.З. с ЕГН ********** да заплати на Комисията
за защита от дискриминацията (КЗД) сумата от 100 (сто) лева, представляваща
разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението.
Съдия: