РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 51110
гр. София, 05.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Частно
гражданско дело № 20241110115557 по описа за 2024 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 417, вр. чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано по заявление на [******] с ЕИК: [******] за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК въз основа на извлечение от
счетоводните книги на банката срещу А. Т. И. с ЕГН: ********** и за сумата 319,67
лева, за която сума и съобразно постъпилата уточняваща заявлението молба, вх. №
109750/03.04.2024 г. заявителят поддържа, че представлява мораторна лихва в размер
на законната, претендирана на основание чл. 9.4, вр. чл. 15..1 от договора за кредит,
начислена за периода 25.09.2023 г. - 07.03.2024 г., дължима поради изпадане на
длъжника в забава да погаси задълженията си по договор за Договор за потребителски
кредит № [******] г .
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, за да се издаде заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, искането следва да не е в
противоречие със закона или с добрите нрави.
В случая претенцията е основана на договор за потребителски кредит по смисъла
на глава III от Закон за потребителския кредит, поради което отношенията между
страните се регулират от правилата на специалния закон.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, в размер на
законната лихва. Заявителят твърди в резултат на настъпилото неизпълнение на
задълженията на длъжника в негова полза да съществува вземане в размер на сумата
319,67 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за посочения в
заявлението период.
След като претендираното вземане съставлява обезщетение за забава в размер на
законната лихва, съдът при извършване на проверка за съответствие на същото с
императивни норми на закона и по реда на чл. 162 ГПК, констатира, че искането е
основателно за сумата 61,41 лева, за която е издадена заповед за изпълнение. За
горницата до пълния размер от 319,67 лева заявлението следва да бъде отхвърлено, тъй
като заявителят въпреки предоставената му възможност, не е посочил основание да
начисли лихва за забава върху просрочените по договора суми в размера по
заявлението. В този смисъл е и актуалната съдебна практика на въззивната инстанция
1
(напр. Определение №4622/28.03.2024 г. по в.ч.гр.д. № 3139/2024 г. по описа на СГС, с
което след като е констатирано несъответствие между императивния закон, определящ
законната лихва като горна граница на обезщетението за забава и императивната
нормативна уредба относно размера на законната лихва, от една страна, и твърденията
на заявителя, че се претендира обезщетение в размер на законната лихва, от друга
страна, въззивният съд е приел, че размерът на законната лихва е нормативно
установен и изчислим, с оглед което и до този размер заявлението подлежи на
уважаване). В останалата част, за която заявителят не е посочил основанието, от което
произтича това вземане в претендирания размер, искането следва да се отхвърли.
Разноските, които се дължат на заявителя за заповедното производство, също
следва да бъдат редуцирани според уважената и отхвърлената част от заявлението - за
държавна такса за сумата над 21,24 лева до сумата от 26,41 лева и за юрисконсултско
възнаграждение за сумата над 80,44 лева до сумата 100 лева, определено от съда на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. НЗПП.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл.411, ал.2, т.2 ГПК заявление, вх. №
88075/18.03.2024 г., подадено от [******] с ЕИК: [******], в частта, с която се иска
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК въз основа
на извлечение от счетоводните книги на банката срещу А. Т. И. с ЕГН: ********** за
сумата над 61,41 лева до сумата 319,67 лева, представляваща мораторна лихва в размер
на законната, претендирана на основание чл. 9.4, вр. чл. 15.1 от договор за
потребителски кредит № [******] г., начислена за периода 25.09.2023 г. - 07.03.2024 г.,
както и в частта за разноските за държавна такса за сумата над 21,24 лева до сумата от
26,41 лева и за юрисконсултско възнаграждение за сумата над 80,44 лева до сумата 100
лева, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. НЗПП.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя по ел.път на адреса,
посочен в заявлението, на основание чл. 50, ал. 5 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2