№ 1182
гр. София, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Златина Рубиева
Членове:Иванка Иванова
Петя Алексиева
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20231000500903 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК, образувано по въззивна
жалба № 1624/06.03.2023 г., подадена в срок (редовно връчена на 20.02.2023
г., подадена 06.03.2023 г.) на ищцата Г. Б. С. чрез пълномощника адвокат Р. П.
надлежно упълномощена с пълномощно приложено по първоинстанционното
дело /л.37/.
Ищцата обжалва постановеното по търг.дело № 103/2022 г. Решение №
6/02.02.2023 г. на Окръжен съд-Враца в частта, с която е отхвърлен
предявения от нея иск с правно основание чл.432, ал.1 от ЗЗД за претърпени
неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., представляващ разликата над
присъдената сума от 20 000 лв. до пълния претендиран размер от 40 000 лв.,
съответно в частта, с която е отхвърлен предявения акцесорен иск за
заплащане на законна лихва над посочената сума.
Поддържа се, че в обжалваната част решението е неправилно, тъй като
противоречи на материалния закон и необосновано.
Поддържа се неправилност на преценката на съда, че сума в размер на
20 000 лв. би могла адекватно да възмезди претърпените от ищцата болки и
страдания и този извод противоречи на материалния закон-чл.51, ал.1 и чл.52
1
от ЗЗД, тъй като възприетото от съда за справедливо по смисъла на чл.52 от
ЗЗД обезщетение е занижено. Твърди се, че при прилагане на разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД, първоинстанционният съд не е съобразил в достатъчна степен
указанията, дадени с ППВС № 4/68 г. и събраните по делото доказателства-
заключението на СМЕ и разпита на свидетелката А. А.. Твърди се, че
присъденото обезщетение не кореспондира с икономическите условия в
страната към момента на настъпване на застрахователното събитие и със
съдебната практика при идентични случаи.
Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и да присъди на
ищцата още сумата от 20 000 лв., ведно със законната лихва от 10.09.2021 г.
до окончателното изплащане на сумата. Претендира се адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.
В срока за отговор, ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД чрез процесуалния
си представител адвокат И. с надлежно учредена представителна власт с
пълномощно по първоинстанционното дело л.117, надлежно
преупълномощен от адвокат Г. последният с пълномощно на л.50. Оспорва
въззивната жалба с твърдението, че предвид на представените документи,
адекватното обезщетение възлиза именно на сумата от 20 000 лв., присъдена
от първоинстанционния съд.
С оглед на така очертания предмет на въззивното производство
решението и в частта, с която исковете на Г. Б. С. за неимуществени вреди за
сумата от 20 000 лв. и за имуществени вреди за сумата от 1 516,90 лв., ведно
със законната лихва от 16.09.2021 г., е влязло в сила на 07.03.2023 г. като
необжалвано.
С Решение № 36/16.05.2023 г., първоинстанционният съд е допуснал
поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение,
като е допълнил диспозитива на решението с трети абзац: „ОТХВЪРЛЯ
искането за присъждане на законна лихва за периода от 10.09.2021 г. до
16.09.2021 г. като неоснователно“. Решението не е обжалвано от страните и е
влязло в сила на 16.06.2023 г., с оглед на което искането за присъждане на
лихва за отхвърления период не е предмет на настоящото въззивно
производство.
В съдебно заседание, страните редовно призовани не изпращат
представители. Поддържат становищата си, изразени в писмени молби
2
депозирани в проведеното открито съдебно заседание.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда
на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Окръжен съд-Враца е бил сезиран с обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във
връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД предявени от Г. Б. С. против ЗД „
БУЛ ИНС“ АД.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният
съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:
Спорът в настоящото въззивно производство между страните е само
досежно размера на дължимото застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, доколкото и предвид влизане на решението в сила за
присъдената сума от 20 000 лв. застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди и за имуществени вреди за сумата от 1 516,90 лв., ведно
със законната лихва от 16.09.2021 г., между страните със сила на пресъдено са
установени правопораждащите факти на спорното субективно материално
право, както следва:
На 08.07.2021 г., около 13,50 часа, лек автомобил «Ауди А3» с рег. №
********, с валидна задължителна застраховка «Гражданска отговорност»
при ответното дружество, обективирана в застрахователна полица №
BG/02/120001915771, валидна от 10.07.2020 г. до 09.07.2021 г., управляван от
свидетелката К. И. Я., се движи по път Е-79, със скорост на движение от
порядъка на 73 км/ч. В автомобила като пътник на предна дясна седалка,
пътувала ищцата Г. Б. С. с поставен предпазен колан. В района на км 135+300,
в посока разклона гр.Вършец-гр.Враца, в условия на прав хоризонтален
участък от пътя, преминавайки покрай пътен знак А12, сигнализиращ
преминаване през предстояща неравност по траекторията му на движение в
дясната полагаща му се за движение лента, както и преминавайки покрай
пътен знак В26, ограничаващ скоростта на движение до 60 км/ч, водачката Я.,
продължава движението си със скорост над разрешената, а именно: 73 км/ч,
като достигайки до неравностите в лентата й за движение, рязко навива
волана наляво за избягване на неравностите, при което управляваният от нея
3
автомобил започва да губи напречната си устойчвост, а водачката контролът
върху управлението му и навлиза в лявата лента, след което последва рязко
завъртане на волана на дясно, в резултат на което лекият автомобил със
загубена напречна устойчивост се насочва с посока десния банкет, преминава
с преден мост през него и с предна челна лява ъглова част попада в канавката
като се удря в находящ се в канавката масивен камък. От получения ударен
импулс, започва рязко въртеливо движение в посока на часовата стрелка,
автомобилът се завърта на около 170 градуса и се установява в покой на
мястото, на което е отразено в протокола за оглед - с десни гуми върху
затревения банкет и леви в канавката.
Причина за настъпване на произшествието са субективните действия на
водача на превозното средство с волана му за управление, чрез рязко
навиване в ляво и последващо завиване на дясно, при скорост на движение
над разрешената за участъка.
Непосредствено след произшествието, ищцата постъпва за оперативно
лечение в МБАЛ «Христо Ботев» АД гр. Враца, където пролежава три дни, от
08.07.2021 г. до 11.07.2021 г. Установено е счупване на дясна раменна кост в
близкия край, като за лечението му на 09.07.2021 г. е извършена операция под
обща анестезия - оперативно наместване. Извършена е открита репозиция с
поставяне на интрамедуларен водач и пирон, поставени два броя
застопоряващи винта в проксимална част и два броя дистални застопоряващи
винта. След изписване от болница ищцата е провела домашно амбулаторно
лечение за периода от изписване до 10.08.2021 г. Назначено е
медикаментозно лечение с фраксипарин. От неоспореното от страните
заключение на СМЕ се установява, че възстановителният период при ищцата
е продължил около 5-6 месеца, като към момента е налице пълно
възстановяване от травмата с благоприятна прогноза. Не са налице
ограничения на движенията на горен десен крайник. Възможно е
пострадалата да изпитва някакви болки за в бъдеще от промяната на
метеорологичните условия, при физическо пренатоварване.
Пред първоинстанционния съд са събрани показанията на свидетелката
А. А. А.-дъщеря на ищцата. Същата установява, че веднага след
произшествието и обаждането на нейната майка, отишла в болницата. Видяла
майка си много уплашена, ръката я боляла. След осъществената операция,
4
ищцата изпитвала силни болки, не можела да движи ръката си, поради което
имала нужда от чужда помощ за хранене, обличане, преобръщане в леглото и
ставане от него. Тази необходимост от чужда помощ продължила около два
месеца, след което ищцата започнала да ходи на нагревки и рехабилитация и
това продължило около половин година. Към момента ищцата все още не
може да вдига тежки неща. Свидетелката установява, че преди
произшествието, ищцата спортувала в дисциплина дърпане на въже, но през
2022 г. и заради счупването не можела да спортува. И в момента ищцата е
изнервена от обстоятелството, че не може да продължи да спортува, както и
да се радва на внучето си, което не може да вдига заради ръката.
При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният
съд е приел, че справедливият размер на обезщетението възлиза на сумата от
20 000 лв., съобразявайки характера и тежестта на претърпяното увреждане,
приложеното оперативно лечение, продължителността на възстановителния
период, възрастта на ищцата, интензитета на търпените болки и страдания и
това, че към момента същата е напълно възстановена.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана да обжалва страна-ищцата в първоинстанционното
производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ
на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна
жалба е процесуално допустима.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
От правна страна предявеният иск за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в
сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявения иск е процесуално допустим.
На 30.08.2021 г. ищцата е предявила извънсъдебно претенциите си пред
ответното дружество. Претенцията е предявена по пощата чрез известие за
доставяне № PS15100063CAJ, получено от ответното дружество на 01.09.2021
5
г. (л.30 от първоинстанционното дело, в известието е посочено саморъчно
изписана, погрешно 2020 г., което с оглед пощенското клеймо, от което е
видна датата 01.09.2021 г., очевидно представлява допусната от куриера
техническа грешка при изписване на годината) като в законоустановения
тримесечен срок по чл.496, ал.1 от КЗ, изтекъл на 30.12.2021 г., ответникът не
е определил и не е изплатил застрахователно обезщетение. Искът е предявен
пред първоинстанционния съд на 30.06.2022 г. т.е. след изтичане на
законоустановения тримесечен срок, поради което се явява процесуално
допустим.
По същество на предявения иск:
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да
покрие в границите на застрахователната сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени, както правилно е приел
и първоинстанционния съд.
Както бе посочено по-горе спорът в настоящото въззивно производство
между страните е само досежно размера на дължимото застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди.
По възраженията, въведени от въззивницата-ищца с въззивната й жалба.
Същите са неоснователни.
Настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционният съд е
определил справедлив размер на обезщетение на ищцата за претърпените от
6
нея неимуществени вреди.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
При определяне на дължимото обезщетение съдът изхожда и от
икономическата конюнктура в страната в страната към момента на
увреждането и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на
съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с
нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото
осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени
вреди, причинени от застрахования на трети лица.
При определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди
при причиняване на телесни увреди, от значение са: характера и степента на
уврежданията, интензитетът и продължителността на претърпените
физически болки и страдания, брой на телесните повреди, протичане на
оздравителния процес - продължителност и брой на престои в болнични
заведения, извършени операции, проведени процедури, предстоящи в бъдеще
нови медицински интервенции, период на оздравителния процес (срок на
лечение), възможност за пълно възстановяване от травмата, време за
възстановяване, усложнения вследствие на уврежданията, възможност за
бъдещо влошаване на състоянието, остатъчни негативни последици от
уврежданията, белези, загрозявания, осакатяване, необходимост от спазване
на специален режим на живот и др., общо физическо състояние на
пострадалия към момента на увреждането и установените предходни
заболявания, наличие и процент на временна или трайна загуба на
работоспособност, инвалидност, възможност на пострадалия да се справя без
чужда помощ или необходимостта от такава, професия на пострадалото лице
и възможност след събитието отново да работи по професията си, начина на
живот на пострадалия преди и след ПТП, причинените морални и психически
страдания, социално-икономическите условия в страната, съдебната практика
7
при подобни случаи.
С оглед на така изброените примерно критерии, с доказателствата по
делото е установено, че в пряка причинна връзка от процесното произшествие
ищцата на 45 години към датата на произшествието е получила счупване на
дясна раменна кост в близкия край, за лечението на което е претърпяла
оперативна интервенция под обща анестезия, провела е болнично лечение за
три дни и домашно-амублаторно лечение за 31 дни. Непосредствено след
операцията ищцата е търпяла силни болки, изпитва психичен и емоционален
дискомфорт от невъзможността да спортува дисциплина теглене на въже,
което е правела преди произшествието, при натоварване и промени във
времето изпитва болки. Възстановила се е за период около шест месеца, като
през това време и за срок от два месеца се нуждаела от чужда помощ за
хранене, обличане, преобръщане в леглото и ставане от него, а около половин
година провеждала нагревки и рехабилитация. Към настоящия момент
ищцата е напълно възстановена от травмата и не са налице трайни последици
от получените увреждания при процесното ПТП.
Като изхожда от установените по делото факти, относно действително
претърпените болки и страдания от ищцата, вследствие търпените от нея
болки и страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на
база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият
състав намира, че справедливият размер на дължимото обезщетение е 20 000
лв., както е приел и първоинстанционния съд
Така определено, същото не е завишено по своя размер, спрямо
действително установените по делото факти и не противоречи на принципа на
справедливостта. Същото е съобразено както с икономическата конюнктура
към 2021 г., израз на която са и установените лимити на отговорност на
застрахователя към този момент (съобразно нормата на чл.492, т.1 от КЗ за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт – 10 000 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите
лица). Така постановеното решение е съобразено и със съдебната практика по
аналогичен случай, обективирана и в цитираното във въззивната жалба
Решение № 43 от 26.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 450/2021 г., I т. о., ТК, в
което съставът на ВКС е приел: „Неоснователни са касационните доводи, че
въззивният съд неправилно е приложил принципа за справедливост по чл. 52
8
ЗЗД. Определеното от въззивния съд обезщетение за претърпените от ищеца
вреди във връзка с телесни увреждания при ПТП, настъпило на 20.09.2016 г. в
размер на 20000 лв. е съобразено с изяснените в ППВС № 4/1968 г. и
постоянната практика на ВКС критерии за справедливост и установените по
делото релевантни обстоятелства, имащи значение за правилното приложение
на въведения с чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост. Отчетени са характерът
и тежестта на увреждането – счупена дясна раменна кост в долната част,
проведеното на ищеца консервативно лечение – гипсова имобилизация,
поддържана за период от 4 месеца, продължителността на възстановителния
период – 6 месеца, претърпените от ищеца болки, трудности в
самообслужването и нужда от помощ, негативното отражение на травмата
при ПТП върху психиката на му, липсата на доказани трайни остатъчни
последици от счупването, както и моментът на настъпване на вредите. Поради
това настоящият състав споделя становището на въззивната инстанция, че
сумата от 20 000 лв. съставлява справедливо обезщетение за претърпените от
касатора неимуществени вреди.“
На съдебния състав са известни и други решения, постановени от
различни състави на ВКС в производство по чл.290 от ГПК за неимуществени
вреди от болки и страдания от счупване на раменна кост в период около
процесния, но същите не са аналогични, доколкото наред със счупване на
раменна кост, са били налични и други тежки травматични увреди,
обусловили значително по-висок размер на присъденото застрахователно
обезщетение.
Предвид гореизложеното въззивната жалба на ищцата се явява
неоснователна, поради което решението на първоинстанционния съд ще
следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
По отговорността за разноските:
При този изход на делото пред настоящата инстанция и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК въззивницата ще следва да бъде осъдена да заплати на
въззиваемото дружество сумата от 2 640 лв., представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение с начислено ДДС. Същото се доказва с
приложения по делото на л.31 договор за правна защита и съдействие №
3715/30.05.2023 г., който служи и като разписка за изплатената сума.
Неоснователно е възражението за прекомерност на определеното
9
адвокатско възнаграждение, доколкото същото е в размер на предвидения в
чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. минимален размер от 2 200 лв.,
съответно 2 640 лв. с ДДС, с оглед обстоятелството, че адвокат М. Г. е
регистриран по ЗДДС. Размерът на възнаграждението е определен на база
обжалваемия интерес от 20 000 лв.
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6/02.02.2023 г. на Окръжен съд-Враца,
постановено по търг.дело № 103/2022 г. в частта, с която е отхвърлен
предявения от Г. Б. С. иск с правно основание чл.432, ал.1 от ЗЗД за
претърпени неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., представляващ
разликата над присъдената сума от 20 000 лв. до пълния претендиран размер
от 40 000 лв., съответно в частта, с която е отхвърлен предявения акцесорен
иск за заплащане на законна лихва над посочената сума.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА Г. Б. С., ЕГН **********, гр.***, ж.к. „***“ № *, вх.*, ет.*,
ап.** да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ЗД „БУЛ ИНС“ АД,
дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията гр.София с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 сумата от 2 640 лв. (две хиляди
шестстотин и четиридесет лв.) разноски направени от въззиваемия пред
настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд
в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280,
ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10