Р Е Ш
Е Н И Е
№ 09.11.2016г. гр.Димитровград
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Димитровградският
районен съд
на
седемнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година
в публичното
заседание в следния състав:
Председател: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар В.Г.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия
Антоанета Митрушева
гражданско
дело № 1126 по описа за 2015г.
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск
с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК
вр. чл.415 от ГПК.
ИЩЕЦЪТ – АЛФА БАНК АД –
дружество, учредено и регистрирано по гръцкото законодателство, осъществяващо
дейността си на територията на Република България чрез клон „АЛФА БАНКА – КЛОН
БЪЛГАРИЯ“ гр.София(в хода на производството по делото във връзка с
придобиването на дейността на клона на Алфа Банк в България от страна на
„Юробанк България“ АД е допуснато уточнение на активната процесуална
легитимация по делото и като ищец е вписан правоприемникът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД), твърди в депозираната искова молба, че на 19.04.2007г. бил подписан Договор за
ипотечен кредит № 66-50/2007г. между „Алфа банка“ АД чрез „Алфа Банка - клон
България“ КЧТ, като
кредитодател, и П.Т.Д./кредитополучател/,
Я.И. Ч. - Д. /поръчител/, Х.Т.Т./поръчител и ипотекарен длъжник/, В.Г.Т./поръчител
и ипотекарен длъжник/, по силата на който кредитодателят предоставил на
кредитополучателя кредит в размер на 75 000 евро за следните цели: строителство
на снек-бар и магазин за хранителни стоки. Уговорено било кредитът да бъде
издължен на 216
анюитетни месечни вноски, включващи главница и лихва. Договореният лихвен
процент бил, както
следва: за първата година от срока на договора - 3,9 % годишно; за останалия
период от срока на договора - дванадесетмесечен ЮРИБОР + надбавка в размер на
2,5 % годишно. Конкретният размер на погасителните вноски и сроковете за тяхното издължаване били определени в погасителен
план, представляващ неразделна част от процесния договор. Кредитополучателят бил задължен да се явява в банката в началото на
всяка календарна година, за да получи актуалния погасителен план. В случай на
просрочие при издължаването на която и да е погасителна вноска съгласно
погасителен план, такса за управление, разноски и други суми, дължими по
процесния договор, кредитополучателят се задължавал да заплаща лихва за забава в размер на договорения лихвен
процент плюс надбавка в размер на 2,5 % годишно, считано от деня на забавата до датата на окончателното
изплащане на просроченото задължение на банката.
На 23.12.2009г. бил подписан Анекс № 1 към
договора за кредит, в който страните уговорили вземането на банката, включващо
редовна главница, просрочена главница, лихва върху редовна главница,
наказателна лихва върху просрочена главница, да бъде трансформирано в редовна
главница. Срокът за погасяване на дължимите суми бил удължен до 23.05.2025г.,
включващ 12 месеца гратисен период, през който се заплащат само лихвите.
Крайният срок за издължаване на кредита бил уговорен на 23.05.2025г., като
погасяването на кредита следвало да бъде извършено на 173 равни месечни
анюитетни вноски(от които една последна изравнителна), включващи главница и
лихва, съгласно погасителен план, представляващ неразделна част от анекса,
актуализиран от банката всяка календарна година. В чл.3 страните уговорили, в
случай на просрочие при издължаването на която и да е погасителна вноска, както
и при неплащане в срок на каквито и да е такси, комисионни и разноски,
кредитополучателят да заплаща върху непогасените в срок суми за времето на
забавата обезщетение за забава в размер на договорената в процесния договор
лихва плюс надбавка от 10 %. Всички останали условия на договора за кредит
запазвали действието си непроменени. С подписването на Анекс № 1 поръчителите
се задължили да отговарят солидарно с кредитополучателя при условията на чл.138
и следващите от ЗЗД за изплащането на целия размер на кредита и лихвите.
На 23.12.2009г. бил подписан Анекс № 2 към
договора, в който страните уговорили, че считано от 22.12.2009г. до
22.12.2011г. кредитополучателят ще заплаща фиксирана лихва в размер на 6,976 %
годишно. За останалия период от срока на договора - плаващ лихвен процент в
размер на 12 месечен ЮРИБОР + надбавка в размер на 4,1 % годишно.
На 18.02.2011г. бил подписан Анекс № 3 към
договора, с който страните се споразумели, че, считано от 18.02.2011г. към
редовната и просрочена главница в общ размер от 69 444,75 евро се прибавя
вземането на банката по договор за кредит № 66-50/2007, включващо лихва върху
редовна главница, просрочена лихва и наказателна лихва върху просрочена
главница. Срокът за погасяване на дължимите към банката суми по договор за
кредит № 66-50/2007 бил удължен до 18.02.2030г., включващ шест месеца гратисен
период, през който се заплащат само лихвите. Крайният срок за издължаване на
кредита бил уговорен на 18.02.2030г., като погасяването на кредита следвало да
бъде извършено на 222 равни месечни анюитетни вноски(от които последната
изравнителна), включващи главница и лихва, като първата погасителна вноска била
дължима на същото число на всеки следващ месец, до пълното погасяване на
кредита, съгласно изготвения погасителен план, неразделна част от анекса. В
чл.4 било уговорено, че в случай на просрочие при издължаването на която и да е
погасителна вноска, както и при неплащане в срок на каквито и да е такси,
комисионни и разноски, дължими съгласно Договор за кредит № 66-50/2007 и
анексите към него, кредитополучателят заплаща върху непогасените в срок суми за
времето на забавата обезщетение за забава в размер на договорената в процесния
договор лихва плюс надбавка от 10 %. С подписването на Анекс № 3 поръчителите
се задължили да отговарят солидарно с кредитополучателя при условията на чл.138
и следващите от ЗЗД за изплащането на целия размер на кредита и лихвите.
Тъй като длъжниците изпаднали в просрочие,
банката подала заявление по чл.417 от ГПК въз основа на извлечение от
счетоводни книги за просрочените суми по кредита, включващи просрочена
главница, просрочени лихви, такси и разноски срещу ответниците, като въз основа
на него било образувано ч.гр.д. № 107/2014г. по описа на РС - Димитровград и
издадени изпълнителен лист и заповед за изпълнение, във връзка с които
постъпили възражения от длъжниците. С оглед на така изложеното ищецът моли
съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответниците
дължат при условията на солидарност на „Алфа банк” АД чрез „Алфа Банка - клон
България“ КЧТ следните суми: сумата в размер на 2 369,86 евро - просрочена
главница по договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението - 21.01.2014г. до окончателното й изплащане,
сумата в размер на 2 773,83 евро - просрочена лихва върху редовна главница по
договора за кредит за периода 18.02.2013г. до 17.01.2014г., сумата в размер на
120,14 евро - наказателна лихва върху просрочена главница за периода от
18.03.2013г. до 20.01.2014г., сумата в размер на 155,78 евро - наказателна
лихва върху просрочена лихва от 18.03.2013г. до 20.01.2014г., сумата в размер
на 225 евро - годишна такса за управление на кредита за 2011г., 2012г., 2013г.
Ищецът моли за присъждане на направените в заповедното производство разноски, а
именно: сумата от 220,80 лева - държавна такса и 564,96 лева - адвокатско
възнаграждение. Моли за присъждане и на направените в настоящото исково
производство разноски.
ОТВЕТНИЦИТЕ – П.Т.Д., Я.И.Ч., Х.Т.Т. и В.Г.Т., в законоустановения
едномесечен срок депозират писмени отговори, в които посочват, че предявеният
иск е необоснован и недоказан. Посочват, че липсват данни Х.Т. и В.Т. да са
ипотекарни длъжници. Не бил представен подписан от страните погасителен план,
както и общите условия, неразделна част от договора. Уговорената между страните
в Анекс № 1/23.12.2009г. последна изравнителна вноска, която кумулирала всички
задължения към крайната дата на падежа, обуславяла извода, че е невъзможно да е
налице забава, която да води до настъпване на изискуемост на част от
задължението, доколкото цялото задължение ведно с лихвите за забава било
дължимо към датата на падежа на последната изравнителна вноска. Анекс № 1 и
Анекс № 3 се оспорват и от гледна точка на факта, че същите не са подписани от
страна на банката в българския им вариант и не са породили своето действие. От
друга страна, представените погасителни планове били неотносими към настоящото
производство, доколкото в тях липсвали подписи на ответниците, както и
достоверна дата на изготвяне. Липсвала и яснота как е формирана претендираната
лихва. Оспорва се твърдението, че не е налице плащане по кредита, както и
размера на дължимата главница – посочва се, че през процесния период са
извършвани плащания по кредита, които не са отразени, вкл. и плащания за
период, следващ заявлението за издаване на изпълнителен лист. Липсвало и
уведомление за предсрочна изискуемост, доколкото била налице хипотезата за
последна изравнителна вноска. Отв.В.Т. предявява и инцидентен установителен
иск, по силата на който да бъде признато за установено по отношение на банката,
че не е поръчител или солидарен длъжник по процесния договор за банков кредит и
анексите към него, а единствено ипотекарен длъжник, носещ отговорност до
размера на ипотекираното имущество.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от
фактическа страна следното:
Видно
от приетия като доказателство по делото Договор за ипотечен кредит № 66-50/2007
от 19.04.2007г. е, че ищецът - „АЛФА БАНКА – КЛОН БЪЛГАРИЯ” гр.София е
предоставил на отв.П.Т.Д., в качеството му на кредитополучател, кредит в размер
на 75 000 евро за срок от 18 години, който кредит следвало да бъде погасен на
216 анюитетни месечни вноски, включващи главница и лихва, съгласно погасителен
план, представляващ неразделна част от договора. Кредитът следвало да бъде
използван за строителството на снек-бар и магазин за хранителни стоки, съгласно
одобрени проекти на Община Димитровград и разрешение за строеж, съгласно
представена аналитична количествена сметка. За усвоените суми по кредита,
кредитополучателят дължал плащането на годишна лихва, която за първата година
от срока на договора била в размер на 3.9 % годишно, а за останалия срок на
договора – 12 месечен ЮРИБОР + надбавка в размер на 2.5 % годишно. Така
отпуснатият кредит бил обезпечен с ипотека, както и с поръчителството на ответниците
Я.И.Ч. и Х.Т.Т.. Договорът бил подписан от представители на банката-кредитор и
от четиримата ответници.
С
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 72, том
ІІ, рег.№ 3490, дело № 246/2007г. по описа на нотариус М. Г. *** действие – РС
– Димитровград ответниците П.Т.Д., В.Г.Т. и Х.Т.Т. учредили в полза на банката
договорна ипотека върху три недвижими имота, първият от които собственост на
кредитополучателя П.Т.Д., а другите два – съсобствени в режим на съпружеска
имуществена общност между В. и Х.Т..
С Анекс №
1/23.12.2009г. към договора за кредит страните по делото се споразумели, че вземането
на банката по договора, включващо редовна главница, просрочена главница, лихва
върху просрочена главница и наказателна лихва се трансформира в редовна
главница. Срокът за погасяване на кредита бил удължен до 23.05.2025г., като
включвал 12-месечен гратисен период, през който трябвало да се заплащат само
лихвите. Погасяването на кредита трябвало да се извърши на 173 равни месечни
анюитетни вноски, от които последната изравнителна, включващи главница и лихва,
съгласно погасителен план, изготвен от банката и представляващ неразделна част
от договора. В чл.3 било уговорено, че при просрочие на която и да е
погасителна вноска, както и при неплащане в срок на каквито и да е такси,
комисионни или разноски, дължими съгласно договора, се дължи обезщетение за забава
в размер на договорената в договора лихва плюс надбавка в размер на 10 %.
Всички останали условия на Договора за кредит запазвали действието си
непроменени. С подписването на Анекса поръчителите се задължили да отговарят
солидарно с кредитополучателя при условията на чл.138 и следващите от ЗЗД за
изплащане на целия размер на кредита и лихвите, съгласно Анекса.
На 23.12.2009г.
между страните бил сключен Анекс № 2 към договора за кредит, съгласно който,
считано от 22.12.2009г. до 22.12.2011г. кредитополучателят следва да заплаща
фиксирана лихва в размер на 6.976 % годишно, а за останалия период на договора
– 12-месечния ЮРИБОР + надбавка в размер на 4.1 % годишно.
С Анекс №
3/18.02.2011г. страните се споразумели, считано от 18.02.2011г. към редовната и
просрочена лихва в общ размер от 69 444.75 евро да се прибави вземането на
банката по договор за кредит 66-50/2007, включващо лихва върху редовна
главница, просрочена лихва и наказателна лихва върху просрочена главница.
Срокът за погасяване на кредита бил удължен до 18.02.2030г., включващ
шестмесечен гратисен период, през който се заплащат само лихвите. Уговорено
било, че погасяването на кредита ще се извърши на 222 равни месечни анюитетни
вноски, включващи главница и лихва, като първата погасителна вноска е дължима
на 18-ти март, а всяка следваща погасителна вноска – на същото число на всеки
следващ месец до пълното погасяване на кредита. В анекса отново е предвидено,
че при просрочие на издължаването на която и да е погасителна вноска, както и
при неплащане в срок на каквито и да е такси, комисионни или разноски,
кредитополучателят заплаща обезщетение за забава в размер на договорената в
договора лихва плюс надбавка от 10 %. Посочено е, че учредените обезпечения
запазват действието си, както и че с подписването на анекса поръчителите се
задължават да отговарят солидарно с кредитополучателя при условията на чл.138 и
сл. от ЗЗД за изплащането на целия размер на кредита и лихвите. Така
изготвеният анекс е подписан от представители на Банката-кредитор, както и от
четиримата ответници.
Във връзка с неизпълнение на задълженията на солидарните длъжници банката
пристъпила към принудително събиране на вземанията си, като въз основа на подадено на
27.01.2014г. заявление в РС – Димитровград било
образувано ч.гр.дело № 107/2014г. по описа на съда. По същото на 29.01.2014г. била издадена Заповед № 53 за изпълнение на
парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК. С тази заповед било
разпоредено длъжниците П.Т.Д., Я.И.Ч., Х.Т.Т. и В.Г.Т. да заплатят солидарно на
кредитора-заявител претендираните в заявлението суми, а именно: сумата в размер на 2 369.86 евро – просрочена
главница по Договор за ипотечен кредит № 66-50/19.04.2007г., Анекс № 1/23.12.2009г.,
Анекс № 2/23.12.2009г. и Анекс № 3/18.02.2011г., сумата в размер на 2 773.83
евро – просрочена лихва върху редовна главница, начислена за периода от
18.02.2013г. до 17.01.2014г., сумата в размер на 120.14 евро – наказателна
лихва върху просрочената главница, начислена за периода от 18.03.2013г. до
20.01.2014г., сумата в размер на 155.78 евро – наказателна лихва върху
просрочена лихва, начислена за периода от 18.03.2013г. до 20.01.2014г., сумата
в размер на 225 евро – годишна такса за управление на кредита за 2012г., 2013г.
и 2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.01.2014г.
до изплащане на вземането, както и
разноските по делото: 220.80 лева – държавна такса и 564.96 лева – адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл.414 ал.2 от ГПК срещу тази заповед са подадени писмени възражения от длъжниците. Във връзка с дадените от съда указания и в едномесечния срок по чл.415 ал.1 от ГПК е предявен и искът, предмет на разглеждане в настоящото производство.
С оглед
цялостното изясняване на делото от фактическа страна по същото бе назначена
съдебно-счетоводна експертиза. В депозираното в тази връзка заключение на
вещото лице, което съдът кредитира като компетентно, обосновано и
безпристрастно дадено, се посочва, че към 21.01.2014г. просрочената и дължима
главница по процесния договор била в размер на 2 369.86 евро за периода от
18.03.2013г. до 18.01.2014г. Дължимата просрочена договорна лихва за периода от
18.02.2013г. до 18.01.2014г. била в размер на 2 773.83 евро. За периода от
18.03.2013г. до 20.01.2014г. наказателната лихва върху просрочена главница
възлизала на 120.14 евро. Наказателната лихва върху просрочена лихва за периода
от 18.03.2013г. до 20.01.2014г. възлизала на 155.78 евро. Годишната такса за
управление на кредита възлизала на 75 евро годишно или за 2011г., 2012г. и
2013г. – 225 евро. В заключението си вещото лице посочва още, че до
18.06.2011г. задълженията по процесния договор били обслужвани редовно. След
тази дата имало забавяния в изплащането на лихвите и главниците, поради което
започнало начисляването и на наказателни лихви. От 18.03.2013г. до 20.01.2014г.
нямало погасяване на дължимите по договора вноски, освен частично погасяване на
лихвата на 18.03.2013г. в размер на 152.04 лева, като след тази дата нямало
извършени плащания.
Така изложената фактическа обстановка
налага следните правни изводи:
С предявения в настоящото производство положителен установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде признато съществуването на негово вземане спрямо ответниците, присъдено със Заповед № 53/29.01.2014г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 107/2014г. по описа на РС - Димитровград.
Така предявеният иск е допустим, а разгледан по същество -
частично основателен, поради следните съображения: от събраните по делото доказателства
безспорно бе установено, че визираните в исковата молба
Договор
за ипотечен кредит № 66-50/2007 от 19.04.2007г. и анексите към него са сключени между страните при посочените в тях условия. Не се оспорва от страна на ответниците, че
кредитополучателят е получил кредита,
предмет на договора, както и че за него е възникнало
задължението
да върне този кредит в уговорените с банката срокове. Установи се и фактът, че ответникът П.Т.Д. е кредитополучател по договора за кредит и анексите към него, отв.Я.И.Ч.
- поръчител, отв.Х.Т.Т. – поръчител и ипотекарен длъжник, а отв.В.Г.Т. – ипотекарен длъжник по договора. В тази връзка по делото
се предявява инцидентен установителен иск, по силата на който отв.В.Г.Т. желае
да бъде признато за установено, че няма качеството на поръчител и солидарен
длъжник по посочения договор. По този повод съдът намира, че така предявеният
иск е процесуално недопустим поради следните съображения: предмет на
разглеждане в настоящото производство е предявен от ищеца положителен
установителен иск за установяване съществуването на вземане по договор за
банков кредит, като претендираната от ответниците отговорност, вкл. и от отв.Т.,
се основава на качеството им на длъжници по договора. В този смисъл за
ответника по този иск липсва правен интерес от предявяването на отрицателен
установителен иск срещу ищеца с твърдението, че не е длъжник по договора,
защото защитата, която би получил при евентуално отхвърляне на предявения срещу
него положителен установителен иск е същата, която той търси чрез предявяването
на отрицателния установителен иск. Предмет на инцидентния установителен иск
може да бъде само такова материално гражданско право или правоотношение, което
е преюдициално спрямо материалното право, предмет на първоначалния иск. В
случая съдът ще се произнесе по спорното материално право с решението си по
първоначалния иск, тъй като законът го задължава да провери дали ответниците са
длъжници по процесния договор. Отричането качеството на длъжник на отв.Т. не
съставлява преюдициално правоотношение по смисъла на чл.212 от ГПК, което да
обуславя изцяло или отчасти изхода на делото по първоначално предявения от
ищеца иск. В тази връзка съдът намира, че предявеният инцидентен установителен
иск е недопустим и по наведените възражения във връзка със същия съдът следва
да вземе отношение в мотивите на решението си по основния предмет на спора.
Доказателствата по делото еднопосочно установяват,
че за обезпечаване на задължението по процесния договор за банков кредит
съпрузите В. и Х. Т. са ипотекирали имоти, тяхна собственост, в полза на банката,
тоест безспорно двамата съпрузи са ипотекарни длъжници. От друга страна, от представените по делото
договор за банков ипотечен кредит и анекси към него се
установява, че страни по същия, в качеството на длъжници, са кредитополучателят
П.Т.Д. и ответниците Я.И.Ч. и Х.Т.Т..
Относно последните двама по процесния договор за банков кредит е уговорена солидарна
отговорност, доколкото те са се задължили при условията на чл.101 от ЗЗД във вр. чл.121 – чл.127 от ЗЗД да отговарят
солидарно с кредитополучателя за погасяване на всички задължения по договора –
както относно главницата, така и относно лихви, такси и разноски по погасяване на задължението. От друга страна обаче, отв.В.Т. няма качеството на солидарен длъжник – поръчител по договора на банков
кредит, а е единствено ипотекарен длъжник по същия. Ипотекарният длъжник е правен субект, предоставил свое
имущество за обезпечение на вземането на банката чрез сключване на договор за ипотека. Това
лице обаче не
е длъжник, нито е налице солидарна отговорност между него и кредитополучателя.
По силата на чл.429 ал.3 от ГПК третите лица, дали своя вещ в залог или ипотека
за обезпечаване на дълга, придобиват качеството на страни-длъжници в изпълнителното
производство, когато изпълнението бъде насочено върху тази вещ. Тоест претенцията на
заявителя, предмет на заповедното производство, не може да бъде насочена срещу
ипотекарния гарант, когато се основава на договора за кредит. Далият
обезпечение не става длъжник(за разлика от поръчителя) по обезпечения дълг и не
може да бъде третиран като длъжник с права, свързани с основното
правоотношение. Ипотекарният длъжник
може да придобие качеството на длъжник едва в изпълнителното
производство, ако принудителното изпълнение бъде насочено срещу вещта, която е дал в залог или ипотека.
В тази връзка съдът намира, че отв.Т.
не е поръчител и солидарен длъжник по процесния договор за кредит и анексите
към него, което предпоставя отхвърляне на предявения иск с правно основание
чл.422 от ГПК спрямо този ответник.
Спорен по делото е и въпросът дължат ли останалите ответници сумите, посочени в издадената Заповед № 53/29.01.2014г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д.№ 107/2014г. по описа на РС - Димитровград.
На първо място, съдът намира за неоснователно възражението за неоснователност и недопустимост на предявения
иск поради липсата на уведомление за предсрочна изискуемост. В случая изобщо не се
касае за предсрочна изискуемост на цялото вземане по
договора за кредит, а само за просрочени вноски по този кредит за периода от 18.03.2013г. до
18.01.2014г. Поради това предварителното уведомяване на
длъжниците за предсрочната изискуемост на цялото вземане не е условие за настъпване
изискуемостта на претендираните просрочени вноски.
На следващо място, съдът намира за неоснователно твърдението на ответниците, че Анекс № 3/18.02.2011г. към договора за кредит не е породил действие, тъй като не е подписан от страна на представител на банката-кредитор, а именно управителя на банката В.Г.. Видно от приетия като доказателство по делото Анекс № 3/18.02.2011г. е, че всяка от неговите страници е подписана както от четиримата ответници, така и от двама представители на банката, а именно управителя и заместник-управителя на същата. Анексът е изготвен успоредно на английски и български език, като в него е посочено, че в случай на несъответствие за валиден ще се счита вариантът на български език. Видно от последната пета страница на анекса е, че под варианта му на български език липсва подпис на управителя на банката, като са положени подписи от заместник-управителя и четиримата ответници. Същевременно под английския текст на анекса, находящ се на същата страница, успоредно на българския му вариант, освен горепосочените лица, подпис е положил и управителя на банката. В тази връзка съдът намира, че липсата на подпис на управителя на банката, и то само на последната страница, в графата под анекса на български език, не може да доведе до извод, че въпросният документ не е породил действие и не е обвързал страните по него. Предвид изложеното съдът намира, че Анекс № 3/18.02.2011г. към договора за кредит е породил действие между страните по него съобразно посочените в него условия.
Възраженията, касаещи представените по делото
погасителни планове, съдът намира също за неоснователни. Действително тези
погасителни планове не носят подписите на страните, но същите са посочени като
неразделна част от договора, съответно анексите към него, като с подписването
на вторите следва да се приеме, че страните са
запознати, приели са и са съгласни със
съответните погасителни планове към тях. Поради това и
подписването им от кредитора, кредитополучателя и поръчителите не е необходимо, още повече, че страните са постигнали съгласие за съществуващо задължение на кредитополучателя да получава екземпляр от погасителния план от банката, като неявяването
му не го освобождава от задължението за заплащане на дължимите на банката суми
по погасителния план, от което следва, че дори и при неподписан от длъжника и поръчителите погасителен план, същите
дължат плащане на определените с него вноски в посочените срокове.
Предвид така изложеното, съдът намира, че между
банката и първия ответник е възникнало облигационно правоотношение, по силата
на което ищецът се е задължил да му предостави кредит в размер на 75 000
евро, а кредитополучателят - да върне същия при условията и начина, уговорени в
договора. По делото бе установено предоставянето на кредита при уговорените
условия, съответно възникналото за кредитополучателя задължение да върне същия
съобразно клаузите на договора за кредит от 19.04.2007г. и подписаните
впоследствие три анекса. В тежест на кредитополучателя и поръчителите бе да
установят възраженията си, че не дължат плащане на претендираните суми. В хода
на производството бе установено получаването на кредита, но по никакъв начин не
бе установено, че кредитополучателят и солидарните длъжници са изпълнили
задължението си, като са погасявали редовно – в срок и в уговорения размер,
дължимите погасителни вноски за исковия период. В тази насока са представените
по делото писмени доказателства, както и заключението на назначената
съдебно-счетоводна експертиза, която следва да се кредитира като компетентна и
безпристрастно дадена и от която се установява, че по договора за кредит и анексите към него за периода от 18.03.2013г. до 18.01.2014г. просрочената и дължима
главница възлиза на 2 369.86 евро, просрочената договорна лихва за периода
от 18.02.2013г. до 18.01.2014г. е в размер на 2 773.83 евро, наказателната
лихва върху просрочена главница за периода от 18.03.2013г. до 20.01.2014г. - на
120.14 евро, наказателната лихва върху просрочена лихва за същия период - на
155.78 евро, а годишната такса за управление на кредита - на 75 евро годишно
или за 2011г., 2012г. и 2013г. – на 225 евро. В тази връзка съдът намира за неоснователна исковата претенция за наказателна лихва върху просрочена лихва, възлизаща на сума в размер на 155.78 евро. Видно от съдържанието на представените по делото договор за кредит и анекси
към него е, че в тях не се съдържа клауза, съгласно която кредитополучателят дължи обезщетение, представляващо наказателна
лихва върху просрочена лихва. Във всеки един от процесните документи се съдържа
клауза, съгласно която се дължи обезщетение/лихва/ единствено при просрочие на
уговорена месечна вноска по кредита.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК се явява частично основателен и доказан. Поради това следва да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответниците П.Т.Д., Я.И.Ч. и Х.Т.Т. дължат солидарно на ищеца сумата от 2 369.86 евро - просрочена главница по Договор за ипотечен кредит № 66-50/19.04.2007г., Анекс № 1/23.12.2009г., Анекс № 2/23.12.2009г. и Анекс № 3/18.02.2011г., сумата в размер на 2 773.83 евро – просрочена лихва върху редовна главница, начислена за периода от 18.02.2013г. до 17.01.2014г., сумата в размер на 120.14 евро – наказателна лихва върху просрочената главница, начислена за периода от 18.03.2013г. до 20.01.2014г., сумата в размер на 225 евро – годишна такса за управление на кредита за 2012г., 2013г. и 2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.01.2014г. до изплащане на вземането, за които суми е била издадена Заповед № 53 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 107/2014г. по описа на РС - Димитровград, като искът по отношение на В.Г.Т. и в частта му за установяване на задължение на ответниците за сумата от 155.78 евро – наказателна лихва върху просрочена лихва, начислена за периода от 18.03.2013г. до 20.01.2014г., следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото, първите трима ответници следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца направените от него разноски по делото, съобразно уважената
част на иска, а именно сумата в размер на 764.07 лева – разноски в заповедното производство и сумата в размер на 1
402.71 лева – разноски в настоящото производство.
Ответниците, от своя страна, правят искане за
присъждане на възнаграждение за адвокат на основание чл.38 от Закона за
адвокатурата, което искане се явява основателно. Минималният размер на
адвокатското възнаграждение съразмерно с размера на исковата претенция,
изчислен по правилото на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения възлиза на сумата от 860.92 лв. На отв.Т.,
спрямо която искът бе изцяло отхвърлен, ищецът следва да заплати изцяло
припадащата й се част от дължимото за адвокат възнаграждение, а именно сумата
от 215.23 лева. На останалите трима ответници следва да бъде заплатена сумата
от 17.82 лева, съобразно отхвърлената част на исковата претенция.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният от В.Г.Т. с ЕГН :
********** *** инцидентен установителен
иск с искане да се признае за установено по отношение на АЛФА БАНК АД –
дружество, учредено и регистрирано по гръцкото законодателство, със седалище и адрес на управление: Република Гърция, гр.Атина, ул.”Стадиу” № 40, осъществяващо дейността си
на територията на Република България чрез клон „АЛФА БАНКА – КЛОН БЪЛГАРИЯ”, ЕИК: ********* със седалище
и адрес на управление: гр.София 1113 бул.”Цариградско шосе” № 99, представляван
от Е.Л.и С.В., с правоприемник –
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.София
район „Витоша“ ул.“Околовръстен път“ № 260, че В.Г.Т. не е солидарен
длъжник и поръчител по Договор за ипотечен
кредит № 66-50/19.04.2007г., Анекс № 1/23.12.2009г., Анекс № 2/23.12.2009г. и
Анекс № 3/18.02.2011г., като НЕДОПУСТИМ.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Т.Д. с ЕГН : ********** ***, Я.И.Ч. с ЕГН
: ********** *** и Х.Т.Т. с ЕГН : ********** ***, че дължат солидарно на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: *********, седалище
и адрес на управление: гр.София район „Витоша“ ул.“Околовръстен път“ № 260, като правоприемник на АЛФА БАНК АД – дружество,
учредено и регистрирано по гръцкото законодателство, със седалище и адрес на управление: Република
Гърция, гр.Атина, ул.”Стадиу” № 40, осъществяващо дейността си на територията
на Република България чрез клон „АЛФА БАНКА – КЛОН БЪЛГАРИЯ”, ЕИК: ********* със седалище
и адрес на управление: гр.София 1113 бул.”Цариградско шосе” № 99, представляван
от Е.Л. и С.В., сумата в размер на 2 369.86 евро(две хиляди триста
шестдесет и девет евро и 86 евроцента) – просрочена главница по Договор за ипотечен кредит № 66-50/19.04.2007г.,
Анекс № 1/23.12.2009г., Анекс № 2/23.12.2009г. и Анекс № 3/18.02.2011г., сумата в размер на 2 773.83 евро(две хиляди седемстотин седемдесет и три евро и 83
евроцента) – просрочена лихва върху редовна главница, начислена за периода от
18.02.2013г. до 17.01.2014г., сумата в
размер на 120.14 евро (сто и двадесет евро и
14 евроцента) – наказателна лихва върху просрочената главница, начислена за периода от
18.03.2013г. до 20.01.2014г., сумата в
размер на 225 евро (двеста двадесет и пет
евро) – годишна такса за управление на кредита за 2012г., 2013г. и 2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
27.01.2014г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 53/29.01.2014г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 107/2014г. по описа на РС – Димитровград, като искът за установяване на вземане за сума в размер на 155.78 евро (сто петдесет и пет евро и 78 евроцента) – наказателна лихва върху просрочена лихва, начислена за периода от
18.03.2013г. до 20.01.2014г., както и по отношение на В.Г.Т. с ЕГН : **********
***, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА П.Т.Д. с ЕГН : ********** ***, Я.И.Ч. с ЕГН : ********** *** и Х.Т.Т. с ЕГН
: ********** ***, да заплатят на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.София район
„Витоша“ ул.“Околовръстен път“ № 260, като
правоприемник на АЛФА БАНК АД – дружество, учредено и регистрирано по
гръцкото законодателство, със седалище
и адрес на управление: Република Гърция, гр.Атина, ул.”Стадиу” №
40, осъществяващо дейността си на територията на Република България чрез клон
„АЛФА БАНКА – КЛОН БЪЛГАРИЯ”, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.София 1113
бул.”Цариградско шосе” № 99, представляван от Е.Л. и С.В., сумата в размер
на 764.07 лв./седемстотин шестдесет и четири лева и 07 ст./ – разноски в
заповедното производство, и сумата в размер на 1 402.71 лв./хиляда четиристотин и два лева и 71 ст./ – разноски в
настоящото производство, определени съобразно уважената част на исковата
претенция.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.София район
„Витоша“ ул.“Околовръстен път“ № 260, като
правоприемник на АЛФА БАНК АД – дружество, учредено и регистрирано по
гръцкото законодателство, със седалище
и адрес на управление: Република Гърция, гр.Атина, ул.”Стадиу” №
40, осъществяващо дейността си на територията на Република България чрез клон
„АЛФА БАНКА – КЛОН БЪЛГАРИЯ”, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.София 1113
бул.”Цариградско шосе” № 99, представляван от Е.Л.. и С.В., да заплати на В.Г.Т. с ЕГН : **********
***, сумата в размер на 215.23
лв./двеста и петнадесет лева и 23 ст./ – разноски по делото.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД,
ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.София район „Витоша“
ул.“Околовръстен път“ № 260, като
правоприемник на АЛФА БАНК АД – дружество, учредено и регистрирано по
гръцкото законодателство, със седалище
и адрес на управление: Република Гърция, гр.Атина, ул.”Стадиу” №
40, осъществяващо дейността си на територията на Република България чрез клон
„АЛФА БАНКА – КЛОН БЪЛГАРИЯ”, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.София 1113
бул.”Цариградско шосе” № 99, представляван от Е.Л.. и С.В., да заплати на П.Т.Д. с ЕГН : **********
***, Я.И.Ч. с ЕГН : ********** *** и Х.Т.Т. с ЕГН : ********** ***, сумата в
размер на 17.82 лв./седемнадесет лева и
82 ст./ - разноски по делото, съобразно отхвърлената част на исковата
претенция.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба
пред ОС – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: